№ 171
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
в присъствието на прокурора В. Ив. Ан.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100602873 по описа за 2021
година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С присъда от 20.05.2021 г., постановена по НОХД № 12763/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 – ти състав, подсъдимият М. ПЛ. К. е
признат за виновен за това, че за периода от неустановена дата в началото на м. февруари
2020 г. до 04.03.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с шест
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, се заканил с убийство на Л.Е. Ц. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:
- на неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г., в гр. София, се заканил с
убийство на Л.Е. Ц., а именно – съборил последната на земята, започнал да я души с ръце и
отправил към нея думите „Ще те убия, ще те осакатя, ще ти прережа гърлото, ще те
унищожа, ти си обречена“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 20.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл
удари с крака (ритници) на последната, започнал да я души с ръце и отправил към нея
думите „Ще умреш. Сега ще те убия, к*******, ще те закопая, никой няма да може да ти
помогне и да те намери“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 22.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл
побой на последната и отправил към нея думите „Ти си ******. Ще те убия, заслужаваш да
видиш какво е адът. Ще ти *******“, и това заканване би могло да възбуди основателен
1
страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 28.02.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – взел в
ръцете си кухненски нож, опрял го до шията на последната и отправил към нея думите „Ако
се дърпаш, ще те заколя. Ще те убия, ще ти *******“, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 02.03.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – отправил
към последната думите „Ще те убия, ******, ти не струваш нищо, и ти си ****** като майка
ти. Аз имам хора навсякъде, с пари ще се оправя, след като те убия“, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 04.03.2020 г., в гр. София, се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – нанесъл
удари с ръце (шамари) на последната, след което сложил колана си около врата на Ц.,
започнал да я души с него и отправил към нея думите „Ще те убия, ще ти отрежа главата, ще
ти причиня неземна болка, ще страдаш цял живот“, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1
от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието
изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 5 (пет)
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият М. ПЛ. К. е признат за виновен и за това, че на
28.02.2020 г., в гр. София, чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявата ръка на Л.Е. Ц.,
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана, което увреждане е
реализирало медико – биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено при условията на домашно
насилие /предшествано от системно – на неустановена дата в началото на м. февруари 2020
г., на 20.02.2020 г., на 22.02.2020 г. и на 28.02.2020 г., упражняване на физическо и
психическо насилие спрямо лице, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство и живее в едно домакинство/, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а,
вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54, ал. от 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 (една) година, чието изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от 3 (три) години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил на подсъдимия М. ПЛ. К. едно
наказание, измежду наложените, а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3
(три) години, чието изтърпяване отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 5 (пет) години.
С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият М. ПЛ. К. е осъден да заплати на
Л.Е. Ц. сумата от 2 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието
по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 600 лева – възнаграждение за
повереник.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, М. ПЛ. К. е осъден да заплати по сметка на СДВР
сумата от 530,70 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС: 400 лева –
деловодни разноски и 80 лева – държавна такса за разглеждане на гражданския иск.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат Ив. Н., САК. В жалбата и допълнение
към нея се излагат доводи за неправилност на обжалваната присъда. Поддържа се, че
изводите на районния съд са необосновани и противоречат на събрания по делото
доказателствен материал. Изтъква се, че е направена неправилна интерпретация на
изслушаните свидетелски показания, като конкретно се сочи съдът неправилно да е
анализирал показанията на свидетелите Л.Ц., Р.С., Г. Ц. и П.Н.. Оспорва се наличието на
визирания в чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК квалифициращ деянието признак – същото да е
извършено „в условията на домашно насилие“. Посочва се, че с оглед доказателствата по
делото не може да се изгради несъмнен и категоричен извод за доказаност на повдигнатите
2
обвинения и предявения граждански иск. При изложените съображения се моли за отмяна на
първоинстанционната присъда в нейната цялост и за признаване на подсъдимия за
невиновен по повдигнатите му обвинения, както и за отхвърляне на предявения граждански
иск.
В жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В срок е депозирано писмено възражение срещу подадената жалба от частния
обвинител и граждански ищец Л.Е. Ц., чрез повереника адвокат Ив. С.. Излагат се
съображения за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт,
поради което се моли за неговото потвърждаване.
В разпоредително заседание от 23.07.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства или доказателствени средства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия
М. ПЛ. К. – адв. Ив. Н., прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като
неправилна и необоснована. На етап съдебни прения защитата заявява съображения, сходни
на изложените в жалбата и допълнението към нея. Допълнително се поддържа
предубеденост на състава на СРС, като се твърди същият целенасочено да е допуснал
нарушение на нормата на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, приобщавайки
незаконосъобразното показанията на свидетел Е.П., дадени на досъдебно производство.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Софийска градска прокуратура (СГП) оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага
съображения за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което
отправя искане за неговото потвърждаване.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния
обвинител и граждански ищец – адв. Ив. С., излага съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната присъда. Прави искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
В предоставената му последна дума, подсъдимият М. ПЛ. К. моли съда за
постановяване на оправдателна присъда.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в открито
съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, съставът на Софийски районен съд е провел
съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на
досъдебно производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и заключенията на способите за доказване – експертизи, а
именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия М. ПЛ. К., снети в
о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 44 от съдебното производство), както и тези, приобщени от
досъдебна фаза по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК (л. 46 от досъдебното производство),
показанията на свидетел Л.Е. Ц., снети в о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 41 от съдебното
производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 от НПК (л. 3 и л. 6 от досъдебното производство), показанията на свидетел Р.С.,
3
снети в о.с.з. на 19.11.2020 г. (л. 44 от съдебното производство), показанията на свидетел
Д.Ш., снети в о.с.з. на 26.11.2020 г. (л. 60 от съдебното производство), както и тези,
частично приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК
(л. 119 от досъдебното производство), показанията на свидетел Г. Ц., снети в о.с.з. на
04.02.2021 г. (л. 93 от съдебното производство), показанията на свидетел П.Н., снети в о.с.з.
на 04.02.2021 г. (л. 94 от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна
фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 20 от досъдебното
производство); писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 13 от досъдебното производство), СМУ с лист за преглед (л.
23 от досъдебното производство), удостоверение от Център за възстановяване,
консултиране, психотерапия и психоанализа (л. 91 от съдебното производство), справка за
съдимост на подсъдимия М.К. (л. 15 от съдебното производство), както и способи на
доказване – заключения на КСППЕ (л. 77 и л. 96 от досъдебното производство) и съдебно -
медицинска експертиза (л. 67 от досъдебното производство и л. 148 от съдебното
производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съдебен състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивната съдебна инстанция намира фактическата обстановка за правилно изяснена
от първоинстанционния съд. Същата се установява по несъмнен начин от събрания по
делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства и експертни заключения. Събраните доказателствени източници са били обсъдени
поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и
съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са
съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за
установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият М. ПЛ. К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, разведен, с висше образование, неосъждан, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„******* 1, ЕГН **********.
Подсъдимият М. ПЛ. К. и свидетелката Л.Е. Ц. се запознали на 02.02.2020 г. в нощно
заведение в гр. София, в което последната отскоро работела като барман. Двамата се
харесали и започнали интимна връзка. Тъй като подсъдимият К. споделил с Ц., че живее на
хотел, поради неразбирателство с майка си, свидетелката решила да го покани да живеят
заедно в обитавания от нея апартамент, находящ се в град София, кв. „Овча купел“, ул.
„*******. Подсъдимият се съгласил и няколко дни след запознанството им двамата
заживели заедно в общо домакинство. В началото на връзката им двамата се разбирали
добре и не възниквали конфликти. Няколко дни по-късно обаче отношенията помежду им се
променили и подсъдимият М.К. започнал да проявява необоснована ревност и агресивно
поведение спрямо Л.Ц..
Първият конфликт между подсъдимия и Л.Ц. възникнал на неустановена дата в
началото на м. февруари 2020 г. в съвместно обитавания от тях апартамент. Подсъдимият К.
проявил съмнение относно наличие на друга интимна връзка на Ц., поради което взел
телефона , за да провери дали не поддържа комуникация с други мъже. В резултат на
последното започнал конфликт между тях, в хода на който поведението на К. ескалирало и
същият съборил Ц. на земята, започнал да я души с ръце и отправил към нея думите: „Ще те
убия, ще те осакатя, ще ти прережа гърлото, ще те унищожа, ти си обречена“. Впоследствие
К. се успокоил, а на следващата сутрин дори се извинил за държанието си от предходната
вечер.
В периода от 11.02.2020 г. до 18.02.2020 г. К. и Ц. се намирали на почивка в гр.
Банско. В рамките на едноседмичния им престой там отношенията им често се променяли,
4
като отново имало моменти, в които подсъдимият проявявал агресивно поведение спрямо
Л.Ц.. По време на почивката си в гр. Банско двамата се засекли с приятел на К. – свидетеля
Д.Ш., с когото прекарали кратко време.
На 19.02.2020 г., за времето от 18:00 ч. до 21:00 ч., пострадалата Л. Ц. се намирала на
курс по дизайн. След курса двамата с К. посетили питейно заведение, където подсъдимият
употребил алкохол и отново започнал да проявява ревност към приятелката си. Предвид
дългата продължителност на курса, К. изразил съмнение дали по време на същия Л.Ц. не е
имала интимни контакти с други мъже. След като се прибрали в апартамента си в кв. „Овча
купел“, в ранните часове на 20.02.2020 г., поведението на М.К. станало особено агресивно
спрямо Ц., като същото отново ескалирало във физическа агресия спрямо последната –
подсъдимият нанесъл удари с крака (ритници), започнал да я души с ръце и отправил към
нея думите „Ще умреш. Сега ще те убия, к*******, ще те закопая, никой няма да може да ти
помогне и да те намери“. Към 05:00 ч. К. се успокоил и заспал.
На следващия ден – вечерта на 21.02.2020 г., подсъдимият и Ц. отново отишли в
питейно заведение в гр. София, където К. употребил алкохол. След прибирането им у дома,
ситуацията от предходната вечер се повторила и скоро след полунощ, в ранните часове на
22.02.2020 г., К. отново предприел агресивно поведение спрямо пострадалата, което
прераснало във физическо посегателство – същият нанесъл побой и отправил към нея
думите: „Ти си ******. Ще те убия, заслужаваш да видиш какво е адът. Ще ти *******“.
На 28.02.2020 г., след полунощ, К. и Ц. били у дома, когато възникнал поредният
скандал между тях. В този случай действията на К. били особено застрашителни, като
същият взел в ръцете си кухненски нож, който опрял до шията на Ц., и отправил към нея
думите „Ако се дърпаш, ще те заколя. Ще те убия, ще ти *******“. Ц. започнала да се
съпротивлява, при което подсъдимият започнал да реже косата с ножа. Въпреки уплаха си
Ц. продължила да се опитва да се откъсне от К., като в хода на съприкосновението между
тях подсъдимият нанесъл удар с ножа, в областта на лявата ръка, при което причинил
линейна порезна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, с дължина около 5,5 см.
Започнало обилно кръвотечение, от което К. се притеснил и решил да откара пострадалата
до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за да бъде оказана съответна медицинска помощ. По
време на пътуването към лечебното заведение я предупредил да каже на лекарите, че раната
е вследствие инцидент при готвене.
На 02.03.2020 г., през деня, К. и Ц. били на гости на майката на пострадалата - св.
Р.С.. Последната забелязала, че ръката на дъщеря е превързана. В момент, в който двете
останали сами, Ц. споделила на своята майка, че раната е в резултат порязване от К., като
разказала на С. за агресивното поведение на приятеля си през последния месец. Изплашена
от множеството отправени заплахи, Л.Ц. помолила майка си да не коментира по никакъв
начин пред него въпроса. По време на гостуването, К. отново употребил алкохол, като си
позволил вербална агресия и спрямо майката на Ц. – отправил към нея въпроси от рода на
„Ти знаеш ли дъщеря ти какъв боклук е, знаеш ли от къде съм я събрал? Знаеш ли къде
щеше да стигне? Тя си отваряше краката за пари, ако не съм аз да я събера от улицата“. След
като си тръгнали от дома на св. С., пострадалата и подсъдимият се прибрали в апартамента,
в който живеели, където последният отново започнал агресивното си поведение спрямо нея,
което в конкретния случай се изразило в отправяне към нея на думите: „Ще те убия, ******,
ти не струваш нищо и ти си ****** като майка ти. Аз имам хора навсякъде, с пари ще се
оправя, след като те убия“.
На 03.03.2020 г., вечерта, двамата за пореден път посетили питейно заведение в гр.
София. В хода на вечерта подсъдимият употребил алкохол и се скарал с трето, неустановено
по делото лице, което седяло до пострадалата. След като се прибрали в апартамента си в кв.
„Овча купел“, в ранните часове на 04.03.2020 г., подсъдимият отново предприел агресивно
поведение спрямо Ц. – нанесъл удари с ръце (шамари), след което сложил колана си около
врата , започнал да я души с него и отправил към нея думите: „Ще те убия, ще ти отрежа
главата, ще ти причиня неземна болка, ще страдаш цял живот“. След това той я издърпал в
банята и поискал от нея да го изкъпе, след което - да му сервира алкохол, като повтарял, че
5
е ****** и трябвало да умре. Това му поведение продължило до около 05:00 ч. на 04.03.2020
г., след което заспал.
Около обяд на 04.03.2020 г., силно притеснена, свидетел Р.С. решила да посети
дъщеря си. Последната успяла да изведе Ц. от съвместно обитавания с К. апартамент, след
което двете посетили 06 РУ – СДВР и пострадалата подала сигнал срещу М.К..
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза
(СМЕ), видно от заключението на която, на пострадалата Л.Е. Ц. многократно са били
нанесени побои, довели до множество кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло
/подробно описани и изброени/. Посочено е, че порезната рана на лявата ръка е била
получена в резултат на „натискно – постъпателно действие на предмет с остър, режещ зъб
и/или връх, какъвто е всеки заточен кухненски нож“, като по време и начин на увреждане
същата съответства да е получена при процесния инцидент. Съгласно експертизата
травматичното увреждане, изразяващо се в порезна рана, е реализирало медико –
биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
В хода на досъдебното производство е изготвена и комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), видно от заключението на която Л.Е. Ц.
страда от депресивно разстройство, възприетите от свидетелката закани са предизвикали в
нея реален, основателен страх от осъществяването им, ситуацията е причинила на
освидетелстваната стресово преживяване, което се характеризира с нервно-вегетативни и
психо-соматични смущения и се е отразила на ежедневния й стереотип. Категоричното
становище на вещите лица е, че при освидетелстваната е налице психична годност за даване
на свидетелски показания.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с тази, установена от първата инстанция. Фактическите
констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, поради което не се наложи настоящата
инстанция да ги ревизира. Контролираният съд не е допуснал превратно тълкуване на
обективните находки по делото. Внимателният прочит на мотивите към атакувания акт сочи
на подробен и задълбочен анализ както на оправдателните, така и на осъдителните
доказателства и доказателствени средства. Съставът на СРС е отчел съществуването на
определени противоречия в доказателствения материал, обсъдил ги е внимателно и
всеобхватно, и след като е обективирал убедително и ясно оценката си на доказателствените
източници, съдът е посочил кои факти и въз основа на какви доказателства приема за
установени и кои доказателства и по какви причини отхвърля. Тази му дейност е извършена
в пълно съответствие с правилата на логиката и към нея не могат да бъдат отправени
никакви упреци. Съдът е ценил доказателствата в съответствие с действителното им
съдържание, като не е допуснал изопаченото им и/или превратно тълкуване. Обсъждайки
доказателствата и средствата за тяхното установяване, районната инстанция е достигнала до
обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от
настоящия съдебен състав. Солидаризирайки се с доказателствения анализ на първата
инстанция, въззивната такава не е длъжна да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези от тях, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (в този смисъл решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г.
на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на състава на СРС, настоящият съдебен състав
намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
На първо място, въззивният съд дължи произнасяне по възражението за
предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, обосновано с процесуалното
поведение на съдията – докладчик, който според защитата незаконосъобразно, в нарушение
6
на нормата на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, е приобщил показанията на свидетел
Е.П., дадени в досъдебно производство. Според въззивната съдебна инстанция изложената
теза за предубеденост на първоинстанционния съд не може да бъде споделена. В кориците
на делото липсват каквито и да е данни за необективно или пристрастно поведение на
състава на Софийски районен съд или за наличието на предпоставки, които да дават дори и
минимално основание за подобни съмнения. В конкретния случай основанията, изложени от
защитата за такова поведение, се обосновават единствено и само с твърдения за допуснати
от районния съд процесуални нарушения във връзка с приобщаване на доказателства по
делото. Подобни твърдения поначало не могат да обосноват извод за предубеденост на
съдебния състав, а единствено биха могли да повлияят върху законосъобразността и
правилността на крайния съдебен акт. В допълнение въззивният състав намира за
необходимо да отбележи, че видно от мотивите на присъдата на СРС, приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 2, пр. 1 от НПК показания на свидетел Е.П., са били изрично
изключени от доказателствената съвкупност по делото и не са били взети предвид при
нейното постановяване. Предвид така изложеното не може да бъде споделен и довод, че
последните по същество са допринесли за постановяване на осъдителна присъда спрямо
подсъдимото лице.
Правилно в основата на своя доказателствен анализ първостепенният съд е поставил
показанията на свидетелката Л.Е. Ц., съобразявайки обстоятелството, че същата се явява
единствен очевидец на извършването на инкриминираните деяния. Задълбочено
предходната инстанция е разгледала проблематиката на деянията, извършени в условията на
домашно насилие, като е съобразила интимния характер на подобен вид престъпления, при
които най-често упражняването на сила и/или принуда се случва в рамките на дома,
единствено пред очите на жертвата и насилника, без присъствието на други очевидци.
Районният съд прецизно е изследвал показанията на последната през призмата на
евентуалната заинтересованост с оглед нейното качеството на пострадало лице, стигайки
до извода за тяхната вътрешна логичност, обективност и последователност. Показанията на
св. Л.Ц. /както тези, дадени на досъдебна фаза, вкл. и по реда на чл. 223 от НПК, така и тези
пред СРС/ са изключително подробни и детайлни относно отношенията с подсъдимия
М.К. – предхождащи и съпътстващи инкриминираните деяния. Изложените от нея
твърдения остават непроменени през целия наказателен процес, като единствено се
наблюдава липса на спомени досежно конкретни дати на извършените спрямо нея деяния
при разпита пред първоинстанционния съд. С оглед на изминалия период до
непосредствения разпит пред състава на СРС и предвид травмиращия характер на
инкриминираните деяния, както правилно е отбелязал първостепенният съд, житейски
правдиво и логично е пострадалата Ц. да не си спомня подобна конкретика, свързана със
запаметяването на цифри и числа. С изключение на този пропуск, свидетелката в детайли
споделя и описва събитията от инкриминираните дати. В непосредствено изложения от нея
разказ пред първата инстанция тя възпроизвежда хронологично и конкретно извършените
спрямо нея физически и вербални нападения. И настоящата инстанция, както и районната
такава, не отчита тенденциозност в обсъжданите гласни доказателствени средства, а
напротив – намира същите за високо информативни, достатъчно подробни и описателни
относно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъществените деяния. Въззивният
състав счита, че изложеното от Л.Ц. кореспондира с обективната истина по делото и
отразява реално възприетите и добросъвестно възпроизведени от нея факти. В
действителност единствено от нейните показанията се извежда конкретиката на
използваните словесни заплахи, отправени от подсъдимия К., както и конкретните форми
на проявената от него физическа агресия, предвид липсата на други свидетели – очевидци на
инкриминираните деяния. При положение обаче, че показанията на св. Ц. не са
фрагментарни, уклончиви, непоследователни или нелогични и се отнасят до факти, които тя
лично е възприела, а съгласно заключението на СППЕ същата е с психична годност да дава
достоверни показания, въззивният състав намира, че няма процесуална пречка именно
нейните показания да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда.
Едно от основните възражения на защитата на подсъдимия е именно досежно
7
достоверността на показанията на свидетелката Л.Ц., като се изтъква същите да са
противоречиви с останалия доказателствен материал. Изразява се съмнение относно
обективността и незаинтересоваността на пострадалата предвид процесуалните качества
на частен обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) по делото. С оглед на така релевираните
възражения, правилно и законосъобразно районната инстанция е подложила основния
източник на информация относно инкриминираните деяния на надлежна проверка чрез
съпоставката му с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.
Споделеното от св. Л.Ц., на първо място, намира подкрепа в показанията на св. Р.С.. Макар
последната да не е възприела пряко събитията между Ц. и К., тя възпроизвежда споделеното
от пострадалата, като не са налице разминавания в твърденията на двете относно
действията на подсъдимия К. в инкриминирания период. В действителност между тези две
свидетелки има роднинска връзка, която обаче a priori не може да обуслови необективност
на показанията на св. С.. Подобен подход би противоречал на принципите в наказателния
процес, според които доказателствата не могат да имат предварително определена сила. В
процесния случай следва да бъде отчетено, че показанията на св. Р.С. съдържат редица
косвени доказателства, подкрепящи изложената от пострадалата фактология. Така св. С. е
възприела състоянието на св. Ц. след инкриминирания на 28.02.2020 г. случай – забелязала е
превързаната ръка, сменила е превръзката и е възприела страха и притеснението на
дъщеря си от отправените от К. заплахи. Нещо повече, св. Р.С. лично е възприела и
настъпилата коренна промяна в поведението на М.К., който е проявил вербална агресия и
спрямо нея. На следващо място, косвени доказателства, подкрепящи показанията на св. Л.Ц.,
се съдържат и в тези на св. П.Н.. Последната, като съсед, живеещ на етажа под
пострадалата, е чула нееднократно скандали между мъж и жена през инкриминирания м.
февруари 2020 г., които били преустановени в началото на м. март 2020 г. – т. е. в момент,
съвпадащ със сигнализирането на органите на СДВР и задържането на подсъдимия с оглед
инициираното срещу него досъдебно производство. Тези лични възприятия на свидетелката
П.Н. косвено потвърждават изложеното от пострадалата Ц.. Освен това свидетелката е
възприела мъж с описанието на подсъдимия многократно да влиза и излиза заедно със св. Ц.
от жилищната кооперация в кв. „Овча купел“ през м. февруари 2020 г., което допринася за
установяване на факта на съвместното им живеене.
Във връзка с показанията на св. Н. са друга част от възраженията, релевирани от
защитата в депозираното допълнение към жалбата. Поддържа се, че първоинстанционният
съд неправилно е интерпретирал нейните показания, като се сочи същата да е изнесла пред
съда данни единствено относно силна музика и разговори на висок тон с източник
инкриминирания апартамент, но не и за конкретно дочути от нея скандали между
обитаващите апартамента Ц. и К.. Тези доводи на защитата не могат да бъдат споделени,
тъй като същите не кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени
средства. В това отношение, видно от л. 94 от производството пред СРС, при
непосредствено проведен пред районната инстанция разпит св. Н. посочва следното „имаше
непрекъснати скандали, чуваше се силен шум. Ескалира началото на март. Една нощ не
можахме да спим, защото имаше много силен шум от трошене на предмети…чуваха се
гласове…Не се чуваха какво казват, но беше много силен скандал, имаше и писъци“. Тези
показания изцяло кореспондират с твърденията на пострадалата Ц., че поведението на
подсъдимия агресира в тъмната част на денонощието и е съпроводено с множество скандали
и конфликтни ситуации. Показанията на св. П.Н. се отличават с безпристрастност,
логичност и последователност. Макар изнесените от последната сведения да не се отнасят
пряко до инкриминираните инциденти, те в пълна степен служат за проверка достоверността
на показанията на пострадалата Ц. и за установяване на влошените отношения с
подсъдимия М.К.. Предвид изложеното, правилно районната инстанция е кредитирала в
цялост тези гласни доказателствени средства.
Изложеното дотук води до извода, че правилно в основата на своя доказателствен
анализ, а от там и на своите фактически и правни констатации, първоинстанционният съд е
поставил показанията на Л.Ц., които се намират в логическо единство с показанията на св.
Р.С. и св. П.Н.. От съвкупния прочит на обсъдените гласни доказателствени средства се
8
извеждат редица преки, производни и косвени доказателства, установяващи по един
категоричен начин гореизложената фактическа обстановка.
Въззивната инстанция дължи отговор и на доводите на защитата относно
недостоверност и противоречивост в показанията, депозирани от пострадалата Л.Ц.,
изложени в допълнението към въззивната жалба и конкретно концентрирани в следните
възражения:
На първо място, защитата поддържа недостоверност на изслушаните свидетелски
показания в частта, в която св. Л.Ц. посочва, че с подсъдимия К. са се запознали в питейно
заведение в гр. София, в което последната е работела като барман. Поддържа се, че това
обстоятелство, касаещо трудовата ангажираност към инкриминирания период, не е било
подкрепено от писмени доказателства. Въззивната инстанция намира подобни възражения за
ирелевантни към предмета на делото, доколкото посочените обстоятелства относно
местоработата на пострадалата са неотносими към преценката на съда относно
съставомерността на инкриминираните деяния. В аналогичен смисъл се изтъква от
защитата, че районният съд е възприел за установен фактът на местоживеене на К. в хотел
към датата на запознанството му с Л.Ц., поради неразбирателство с майка му, само въз
основа на изнесените от пострадалата сведения в тази насока. Тези прехождащи
инкриминираните деяния обстоятелства относно местопребиваването на подсъдимия също
не включени в предмета на доказване, очертан в чл. 102 от НПК. Последните са значими
единствено с оглед последващата преценка на съда дали процесните деяния са били
извършени в условията на домашно насилие, по който въпрос въззивният съд ще изложи
своите изводи по-долу. На следващо място, поддържа се противоречие между показанията
на св. Л.Ц. и тези на св. Г. Ц. относно обстоятелството къде са се намирали подсъдимият и
пострадалата на 15.02.2020 г. В тази насока св. Г. Ц. излага твърдения, че на посочената
дата пострадалата и К. са им гостували в гр. София, а св. Л.Ц. сочи двамата с К. да са били
на същата дата на почивка в гр. Банско. Това възражение е било релевирано от защитата и
пред първата съдебна инстанция, на което тя е отговорило подробно и обосновано. След
съвкупен анализ на изслушаните свидетелски показания, районната инстанция е намерила,
че в посочената им част показанията на св. Л.Ц. следва да бъдат кредитирани, доколкото по
същество същите се подкрепят от обясненията на самия подсъдим, който пред органите на
досъдебното производство е заявил, че в посочения период е бил с пострадалата Ц. на
съвместна почивка в гр. Банско, в какъвто смисъл са и показанията на св. Д.Ш., който е
изцяло обективен и безпристрастен свидетел по делото. Въззивната инстанция се
солидаризира с така възприетото от състава на СРС.
На следващо място, защитата поддържа наличие на несъответствия между
показанията на св. Р.С. и св. Г. Ц. относно въпроса за местопребиваването на пострадалата
Л.Ц. непосредствено след инкриминирания период – в апартамента на своята майка или в
този на св. Г. Ц. и бащата на св. Л.Ц.. Въззивната инстанция се съгласява с извода на състава
на СРС, че въпросът относно конкретното местоживеене на пострадалата в момент,
последващ по време инкриминирания период, е извън очертания в разпоредбата на чл. 102
от НПК предмет на доказване, поради което не подлежи на изследване по делото.
Въззивният състав прецени обясненията на подсъдимия М. ПЛ. К., с оглед естеството
им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за защита, и ги прие
като опит за изграждане на защитна теза, целяща дискредитиране на пострадалата Ц. и
внасяне на съмнения в достоверността на показанията . В настоящия случай подсъдимият
отрича изцяло да е проявявал агресивно поведение спрямо пострадалата, както и изобщо
двамата да са обитавали съвместно апартамент в кв. „Овча купел“. С оглед вече изложения
доказателствен анализ въззивният съд намира тези обяснения за напълно оборени от
наличните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от
изслушаните медицински заключения. Поради това настоящата инстанция намира, че в тази
им част обясненията на подсъдимия съставляват единствено израз на законоустановеното
му право да дава такива, но не представляват достоверно отражение на действителните
събития.
9
Правилно районният съд е ценил заключението по изготвената от вещите лица
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), като пълно,
обективно и безпристрастно дадено.
Съдът, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно
заключението на извършената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
по отношение на травматичното увреждане на пострадалата Л.Е. Ц., описано по-горе.
Отношение към предмета на доказване по делото имат и приобщените от районния
съд към доказателствената съвкупност писмени доказателства. Въззивният съд не намери
основание да изключи същите от доказателствената съвкупност по делото, тъй като при
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия М. ПЛ. К., настоящият въззивен
състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
При горните мотиви, въззивният съд намира възраженията на защитата срещу
анализа, направен от първостепенния съд, на събрания по делото доказателствен материал,
за изцяло неоснователни.
В заключение съдът намира, че събраните на двете фази на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и доказателствените способи – експертизи,
очертават една непротиворечива и логична верига от факти и обстоятелства, от които
безпротиворечиво и по безсъмнен начин се установяват инкриминираните деяния, начина на
тяхното извършване, както и техният автор в лицето на подсъдимия М. ПЛ. К..
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ доказателствената съвкупност, първостепенният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна, а именно, че същият е осъществил престъпните
състави по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК:
От обективна страна, в периода от неустановена дата в началото на м. февруари 2020
г. до 04.03.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е. Ц. и
това заканване е било от естество да възбуди у пострадалата основателен страх от
осъществяването му, като подсъдимият е действал в условията на продължавано
престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следва:
- на неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г., в гр. София, подсъдимият
М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е. Ц., а именно – съборил последната на земята,
започнал да я души с ръце и отправил към нея думите „Ще те убия, ще те осакатя, ще ти
прережа гърлото, ще те унищожа, ти си обречена“, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 20.02.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е.
Ц., а именно – нанесъл удари с крака (ритници) на последната, започнал да я души с ръце и
отправил към нея думите „Ще умреш. Сега ще те убия к*******, ще те закопая, никой няма
да може да ти помогне и да те намери“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 22.02.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е.
Ц., а именно – нанесъл побой на последната и отправил към нея думите „Ти си ******. Ще
те убия, заслужаваш да видиш какво е адът. Ще ти *******“, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
10
- на 28.02.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е.
Ц., а именно – взел в ръцете си кухненски нож, опрял го до шията на последната и отправил
към нея думите „Ако се дърпаш, ще те заколя. Ще те убия, ще ти *******“, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц.;
- на 02.03.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е.
Ц., а именно – отправил към последната думите „Ще те убия, ******, ти не струваш нищо, и
ти си ****** като майка ти. Аз имам хора навсякъде, с пари ще се оправя, след като те
убия“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у
Л.Е. Ц.;
- на 04.03.2020 г., в гр. София, подсъдимият М. ПЛ. К. се заканил с убийство на Л.Е.
Ц., а именно – нанесъл удари с ръце (шамари) на последната, след което сложил колана си
около врата на Ц., започнал да я души с него и отправил към нея думите „Ще те убия, ще ти
отрежа главата, ще ти причиня неземна болка, ще страдаш цял живот“, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Л.Е. Ц..
Правилно районната инстанция е приела авторството в лицето на подсъдимия М.К. и
за шестте деяния за безспорно доказано. По делото са приобщени преки доказателствени
източници, както и редица косвени такива, които по безпротиворечив начин установяват, че
подсъдимият М. ПЛ. К. на инкриминираните в обвинителния акт място и време се е заканил
на свидетелката Л.Ц., като е отправил към нея горецитираните думи и изрази. В конкретния
случай става въпрос за закана с изрази, които по същество представляват такива за лишаване
от живот на пострадалата свидетелка, като същите са били възприети непосредствено от
последната. Извършените от подсъдимия спрямо пострадалата действия и отправени
заплахи, в контекста на многократно осъществявания физически и психически тормоз над
нея, включително и чрез използване на нож при едно от деянията, са от естеството да
възбудят основателен страх у пострадалата от осъществяването на заканата.
От субективна страна деянията са осъществени при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им. В конкретния
случай подсъдимият М.К. е осъзнавал, че отправя заплахи, които представляват по своето
естество закани за убийство срещу пострадалата Л.Ц., съчетани с физическа агресия и
опиране на нож до шията на последната /в един от случаите/, но въпреки това е извършил
действията. Отправените закани за убийство, съвкупно с осъществените физически
посегателства, въззивният съд намира за ясна индиция за желанието на подсъдимия
отправените от него изрази да бъдат възприети от пострадалото лице именно като закани за
убийство.
Осъществяването на шестте деяния, всяко от които субсимиращо се под състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в кратък период от време между тях, при
една и съща обстановка и при еднородна форма на вината, разкриващи връзка помежду им,
като всяко последващо се явява продължение на предшестващото, обуславят извод за
квалифицирането на дейността на подсъдимия К. като едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното, правилно подсъдимият М. ПЛ. К. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.
1 от НК.
Първостепенният съд е приел от правна страна, че при наличната по делото
доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява, че подсъдимият М. ПЛ. К.
е осъществил и втория престъпен състав, за който му е повдигнато обвинение, а именно за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В тази насока СРС е изтъкнал обосновани доводи за деянието както от обективна,
така и от субективна страна, които се споделят изцяло от въззивната инстанция.
От обективна страна, подсъдимият М. ПЛ. К. е причинил на пострадалата Л.Е. Ц.
11
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, имащо характер на
лека телесна повреда. Изпълнително деяние е осъществено чрез нанасяне на удар с нож по
лявата ръка на пострадалата, в резултат на което на последната е причинена порезна рана с
дължина 5,5 см. Съгласно заключението на СМЕ телесното увреждане има характер на леко
такова по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, с разстройство на здравето, неопасно за живота.
В основата на своя доказателствен анализ при преценка осъществяването на
инкриминираното деяние районният съд е поставил свидетелските показанията на
пострадалата Л.Е. Ц.. Настоящият съдебен състав счита този подход за правилен, с оглед
обстоятелството, че същата е пострадала от инкриминираното деяние и има най-
непосредствени възприятия за действията на подсъдимия М.К. на 28.02.2020 г. По
отношение доказателствената стойност на тези гласни доказателствени средства въззивният
съд вече изложи подробни мотиви по – горе. В обобщение настоящият въззивен състав
следва да отбележи, че намира изложеното от св. Ц. относно инкриминираната нощ и
поведението на подсъдимия в нея за последователно и логично. В свидетелските показания
на последната, дадени на двете фази на процеса, се съдържа детайлно описание на
последователността на извършените от подсъдимия действия през процесната нощ, а именно
– в хода на поредно разраснал се скандал помежду им подсъдимият взел в ръцете си
кухненски нож, който опрял до шията на Ц., и отправил към нея думите „Ако се дърпаш, ще
те заколя. Ще те убия, ще ти *******“; Ц. се съпротивлява, при което М.К. започнал да реже
косата с ножа; пострадалата продължила да се опитва да се откъсне от него, в резултат на
което подсъдимият нанесъл удар с ножа, в областта на лявата ръка, при което причинил
порезна рана по гръбната повърхност на лявата ръка. Така изложеното от пострадалата
отговаря на травмата, описана в съдебномедицинското удостоверение, приложено по
делото, а в заключението на СМЕ е посочено, че телесното увреждане отговаря на
механизма на причиняване, описан от пострадалата. Показанията на св. Л.Ц. косвено се
потвърждават и от тези на св. Р.С., в която насока настоящият състав изложи конкретни
съображения по-горе. Друго косвено доказателство, в подкрепа на показанията на
пострадалата, се съдържа в приложения в досъдебно производство лист за преглед на
пациент, видно от който същата е била приета за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в
04:23 часа на 28.02.2020 г. Така посоченият в това писмено доказателство час кореспондира
изцяло с показанията на Ц. досежно времето, по което същата сочи да е осъществено
деянието – а именно след полунощ, в ранните часове на 28.02.2020 г. Същевременно
неправдива за съда звучи изложената от подсъдимия теза, че процесната рана е била
получена вследствие на самонараняване при готвене, именно с оглед отбелязания час на
проведен медицински преглед. Напротив, този час в пълна степен отговаря на посоченото от
Л.Ц., че в преобладаващия брой случаи именно през тъмната част на денонощието
подсъдимият е проявявал агресивно поведение спрямо нея, за което обстоятелство съдът
кредитира в пълна степен и показанията на св. П.Н..
По изискуемия категоричен начин се установява и пряка причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимия и причиненото телесно увреждане на пострадалата.
Правилно са изложени от районния съд и доводи относно субективната страна на
деянието. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици, като е целял този престъпен резултат.
Освен това подсъдимият К. е нанесъл телесната повреда, съзнавайки, че деянието му е
предхождано от системно упражняване на физическо и психическо насилие по отношение
на лицето, с което същият се е намирал във фактическо съжителство, като е целял
настъпването на общественоопасните последици от деянието.
Въззивният състав счита, че е осъществен и квалифициращият признак на деянието
по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК, а именно леката телесна повреда да е нанесена в условията на
домашно насилие. По отношение наличието на този квалифициращ признак защитата излага
конкретни възражения, като по същество оспорва факта на съвместно живеене на
подсъдимия и св. Л.Ц.. Във връзка с тези възражения настоящият въззивен състав напълно
се солидаризира с подробните и задълбочени мотиви на първоинстанционния съд, като
12
намира за необходимо да акцентира единствено върху следното:
Разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК очертава изчерпателно кръга лица, които могат да
бъдат пострадали от домашно насилие, респ. кръга лица, които са възможните пострадали
от престъпление, извършено ,,в условията на домашно насилие“. Визирани в тази
разпоредба са следните лица: възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което
има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
В инкриминирания случай, въз основа на събраните гласни доказателствени средства
– показанията на св. Л.Ц., св. Р.С., св. П.Н. и св. Д.Ш., се установява по несъмнен начин, че
още в началото на своите лични/интимни отношения пострадалата и М.К. са заживели
заедно в едно общо домакинство, в посочения по-горе апартамент, находящ се в гр. София,
кв. „Овча купел“. Фактът на съвместното им живеене се оспорва от защитата по същество,
като конкретно се твърди подсъдимият К. да е живеел съвместно със своята майка – Е.П., в
семейна къща в кв. „Бояна“. Както районният съд, така и настоящият съдебен състав, намира
тези твърдения за противоречиви и некореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Това е така, тъй като обясненията на подсъдимото лице в тази част
се подкрепят единствено от показанията на св. Г. Г., живеещ на семейни начала с майката на
К. в къща в кв. „Бояна“. Показанията на този свидетел не могат обаче в необходимата степен
да затвърдят изложеното от К., предвид добросъвестно изнесеното от Г. сведение, че къщата
е двуетажна, с отделни входове за всеки етаж, като поначало с подсъдимия обитават
различни етажи и той няма видимост относно входа/изхода на етажа, в който се твърди
подсъдимият да живее, т. е. показанията на св. Г. не могат с категоричност да установят
факта на местоживеене на подсъдимия на адреса в кв. Бояна. От друга страна, еднопосочно
и последователно св. Л.Ц. и св. Р.С. посочат, че пострадалата скоро след запознанството си с
подсъдимия, го поканила да живеят заедно. В този смисъл и св. П.Н. сочи многократно да е
виждала пострадалата и лице с описанието на К. да влизат и излизат от жилищната
кооперация в кв. „Овча купел“. С особена вяра в същата насока съдът цени и показанията на
св. Шаламанов /приятел на подсъдимия/, който, разпитан пред състава на СРС, споделя, че
знае, че подсъдимият и Ц. живеят заедно. В своята съвкупност така изброените гласни
доказателствени средства водят до извод, че в действителност К. и Ц. са живеели заедно, в
общо домакинство, в инкриминираното жилище, с оглед което несъмнено Л.Ц. попада сред
визираните в чл. 93, т. 31 от НК потенциални пострадали от престъпление, извършено „в
условията на домашно насилие“.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при преценка обективната
съставомерност на деянието, като такова, извършено в условията на домашно насилие,
признакът трайност, който в случая защитата отрича предвид краткия период, в който са се
развили отношенията между страните по делото, не е обвързан с времеви критерий и не се
изисква отношенията да са се развивали продължително във времето. Признакът трайност
при този вид престъпления законодателят обвързва с признака „системност“ на упражненото
насилие. За да е осъществен квалифициращият деянието признак, а именно същото да е
извършено „в условията на домашно насилие“, от обективна страна, законодателят изисква
особена връзка между лицата /конкретно изводима от текста на чл. 93, т. 31 от НК/ и
„системност“ на домашното насилие, т. е. инкриминираното деяние да бъде предшествано
от три предходни прояви на домашно насилие, като дори не се установява изискване
предходните прояви да са насочени към едно и също лице. В настоящия случай, по
категоричен начин се установи посочената системност на упражненото домашно насилие –
инкриминираното деяние от 28.02.2020 г. е предшествано от три предходни прояви на
домашно насилие, осъществени от К. по отношение на Л.Ц., а именно деянията, за които
последният е признат за виновен по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК: 1./ деяние
от неустановена дата в началото на м. февруари 2020 г.; 2/ деяние от 20.02.2020 г.; 3./ деяние
от 22.02.2020 г.
При горните съображения, въззивният съд счита, че по делото по безспорен начин се
установи наличието на квалифициращия деянието признак по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК,
13
поради което намира възраженията на защитата в противната насока за неоснователни.
Предвид гореизложеното, правилно подсъдимият М. ПЛ. К. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
След като е направил верни изводи за квалификацията на деянията, районният съд е
определил вида и размера на наказанието поотделно за всяко едно извършено деяние при
условията на чл. 54 от НК.
По отношение на извършените деяния по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия правилно е отчетено като
единствено смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи такива – обстоятелството, че се касае за комплекс от вербална и конкретна
физическа заплаха, с включено в едно от деянията и хладно оръжие, както и броят на
осъществените деяния.
При посочените отегчаващи обстоятелства, настоящият състав намира, че правилно
СРС е счел, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 от НК, и е определил наказанието
при условията на чл. 54 от НК в размер над минималния, а именно "лишаване от свобода" за
срок от 3 (три) години. Въззивният съд не съзира други обстоятелства, които да са от
значение при определяне на наказанието и да мотивират извод за смекчаване на санкцията,
определена в размер от 3 (три) години. Определеният размер не може да се счете като
непосилно висок или несъответен на данните за престъпната деятелност на М.К., тъй като в
конкретния случай не може да бъде игнорирано обстоятелството, че в последната са
включени 6 отделни деяния.
При наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, основателно
изпълнението на така определеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет
години, като въззивната инстанция споделя, че за постигане на целите на същото в
конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване. Това е справедливото решение
в случая, защото подсъдимият е неосъждан и до момента спрямо него не е въздействано със
средствата на наказателната репресия, което означава, че за постигане на визираните в чл.
36, ал. 1 от НК следва да се приложи минимално необходимото и достатъчно.
Същевременно въззивната инстанция се съгласява с определения от районната такава 5 –
годишен изпитателен срок, като намира същият за съответен на извършеното престъпление.
По отношение на извършеното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия правилно са отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, както и факта, че
нараняването не е в застрашаваща живота зона, а като отегчаващо такова – обстоятелството,
че същото е осъществено посредством хладно оръжие /нож/.
При посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият състав намира,
че правилно СРС е счел, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 от НК, и е
определил наказанието при условията на чл. 54 от НК в размер над минималния, но под
средния такъв – а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година. Въззивният
състав не съзира други обстоятелства, които да са от значение при определяне на
наказанието и да мотивират извод за смекчаване на определената санкция. Размерът на
наказанието не може да се счете като непосилно висок или несъответен на данните за
престъпната деятелност на М.К..
При наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, основателно
изпълнението на така определеното наказание е отложено за изпитателен срок от три
години, като въззивната инстанция споделя, че за постигане на целите на същото в
конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване. Това е справедливото решение
в случая, защото подсъдимият е неосъждан и до момента спрямо него не е въздействано със
средствата на наказателната репресия, което означава, че за постигане на визираните в чл.
36, ал. 1 от НК следва да се приложи минимално необходимото и достатъчно. Определеният
14
от районната инстанция изпитателен срок е в минимално предвидения размер, поради което
същият не подлежи на преоценка от въззивната инстанция.
С оглед извършените деяния, настоящият съдебен състав намира за правилен изводът
на първата инстанция, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което
наказанията са групирани и е определено едно общо най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване съдът е отложил, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 5 /пет/ години.
По граждански иск
С оглед признаването на подсъдимия М. ПЛ. К. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и съответно в нанасяне на
лека телесна повреда на пострадалата Л.Е. Ц., изразяваща се в порезна рана, което
увреждане е реализирало медико – биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено при условията на домашно
насилие, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е намерил, че е реализиран
и съставът на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, поради което е осъдил подсъдимия
М. ПЛ. К. да заплати на гражданския ищец Л.Е. Ц. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева –
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Престъплението е
извършено от подсъдимия виновно, а изживените от пострадалата болки и страдания,
чувство на тревожност и страх вследствие на инкриминираното деяние, се доказват по
несъмнен начин от нейните свидетелски показания и от заключението на изготвената в
досъдебна фаза КСППЕ. Настоящият въззивен състав намира, че така опреденият от
районния съд размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е справедлив и
достатъчен, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за да обезщети претърпените от гражданския ищец
болки и страдания, поради което намира, че не следва да ревизира същия. Правилно и
законосъобразно, районната инстанция е присъдила и законната лихва върху така уважения
размер на гражданския иск, от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, с
оглед на изрично направения и приет за съвместно разглеждане акцесорен иск за лихва за
забава.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия М.
ПЛ. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
Поради това в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и реализираните от частния
обвинител разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция в размер на 800
/осемстотин/ лева, за които са представени надлежни доказателства за реално плащане.
При извършената, на основание чл. 314 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.05.2021 г., постановена по НОХД №
12763/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 - ти състав.
ОСЪЖДА М. ПЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*******
1, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на частния обвинител и
граждански ищец Л.Е. Ц. направените пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение в
15
размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16