№ 154
гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500411 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.2 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „Булгарцвет-Велинград“ЕООД, със
седалище и адрес на управление на дейността : гр.Велинград, индустриална зона
Булгарцвет, представлявано от Н.Л.-управител против постановление за разноски по
изп.дело № 78/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд Велинград.
Жалбоподателят твърди,че постановлението за разноски,с което са му възложени за плащане
разноски в общ размер 549,93 лева, от които 316,39 лева-сума представляваща държавна
такса по чл.53 от ТДТССГПК и 233,54 лева-обикновени такси по същата тарифа е
неправилно. Излага подробни съображения. Жалбоподателят формулира искане
обжалваното постановление за разноски да бъде отменено. Претендира съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство.
Взискателят не представя отговор на жалбата.
В мотивите си ДСИ излага становище,че жалбата е неоснователна. Посочва,че
пропорционалната такса по чл.53 от ТДТССГПК е изчислена в края на изпълнителното
производство върху целия дълг по изпълнителното делото, поради което твърдението на
жалбоподателя за неяснота относно определянето й било несъстоятелно. Относно
1
адвокатското възнаграждение ДСИ ,посочва,че същото е посочено в представения договор за
правна помощ ,който от своя страна е приложен по делото. Посочва,че дължимите такси и
разноски по изпълнението са събрани в съответствие с ТР №3/2017г. на ВКС.
Пазарджишкият окръжен съд съобрази следните относими обстоятелства:
Изп.дело № 78/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд Велинград е образувано по молба
на Д.А. и въз основа на изпълнителен лист, изд. по 724/2017г. по описа на ВРС срещу
„Булгарцвет-Велинград“ЕООД за сумата в размер на 1 793,26 лева представляваща
неплатени тр. възнаграждения ,ведно със законната лихва ,считано от 23.05.2017г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 324, 70 лева-представляваща
съдебни разноски.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.06.2018г.
За 17.07.2020г. е насрочен опис на движими вещи, който не се е състоял по искане на
взискателя.
На 10.03.2021г. от длъжника е представено по делото платежно нареждане в полза на
взискателя за сумата в размера на 1000,00 лева. Платежното нареждане е с дата 17.07.2020г.
С разпореждане от 11.03.2021г.е насрочен опис на движими вещи на длъжника за
13.04.2021г.
С Разпореждане от 24.03.2021г. ДСИ е разпоредил да се намали дълга на длъжника със
сумата от 1000,00 лева, както следва : разноски по изп.лист, лихва по изп.лист и главница по
изп.лист.
На 12.04.2021г. е постъпила молба от длъжника, в която е посочено ,че на основание
извънсъдебна спогодба на 26.03.2021г. взискателя е заплатил сумата в размер на 3 500,00
лева ,с която изцяло е погасено вземането на взискателя и е отправил искане за приключване
на изпълнителното дело,поради погасяване на дълга.
С разпореждане от 12.04.2021г. изп.дело №78 /2018г. по описа на ДСИ поради пълното
издължаване на взискателя делото е приключено по отношение на взискателя Д.А..
Изп.дело е останало висящо по отношение на взискателя Районен съд Велинград за
дължимите държавни такси.
От същата дата -12.04.2021г. е постановено постановление за разноски, с което в тежест на
длъжника са определени : 316,39 лева-държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК и държавни
такси по ТДТССГПК в размер на 233,54 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото, се
установява,че непогасените суми по изп.дело № 78/2018г. по описа на ДСИ Велинград са
2
държавни такси по изп.дело в размер на 233,54 лева; пропорционална такса по чл.53 от
ТДТССГПК в размер на 332,18 лева, или общо в размер на 565,72 лева.
При така установеното, съдът приема следното:
Постановлението за възлагане на разноските е правилно и законосъобразно. Всеки един
изпълнителен процес следва да приключи с рекапитулация на всички разноски направени по
изпълнението, които не са били присъдени евентуално на по-ранен, междинен етап от
развитието на процеса.
Основният относим довод,че таксата по чл.53 от ТДТССГПК следва да бъде определена към
07.07.2020г., когато е извършено частично плащане на дълга в размер на 1000,00 лева е
несъстоятелно.
На първо място ,следва да се отбележи ,че длъжникът има задължение да заплати
разноските, представляващи държавна такса по чл.53 от Тарифата, тъй като плащането на
паричното вземане на взискателя е станало след започване на изпълнителното производство
или след 30.05.2018г. Освен това реалното плащане на дълга е станало и след изтичането на
двуседмичния срок за доброволно изпълнение, тоест във всички случаи такава такса следва
да се начислява и за нея отговорност носи длъжника по изпълнението независимо от начина
на изпълнение на главното парично задължение, което има към взискателя директно по
неговата сметка или чрез плащане на задължението по сметката на ДСИ. Същественото в
случая е, че плащането не е станало преди започване на изпълнителното производство, а
много по-късно : на 07.07.2020г. и 26.03.2021г.В този смисъл-длъжникът дължи плащане на
таксата по т.53 от ТДТССГПК.
По отношение размера на таксата, следва да се отбележи на следващо място,че същият е
определен при условията на чл.433 ал.2 от ГПК-при приключване на изпълнението,и то
върху дълга по изп.дело, предмет на изпълнителния лист,/ а не въз основа на реалното му
заплащане с извънсъдебната спогодба, съобразно която на взискателя е заплатен по-голям
размер от дължимото,тъй като този въпрос не е предмет на изследване в настоящия правен
спор/.Правилно ДСИ е определил адресата на плащане на това публично държавно вземане
дължимо по бюджета на съдебната власт, по реда на ЗДДС и висящността на
изпълнителното производство и към настоящия момент. Постановлението за разноски е
правилно и в частта ,касаеща разноските по изп.дело. Доводът ,че такива разноски не се
дължат ,тъй като способът за удовлетворяване на взискателя не е изпълнителен способ, а
извънсъдебна спогодба е изцяло несъстоятелен.
Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение и се потвърди
постановлението за разноски.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Държавен съдебен изпълнител при Държавна съдебно-
изпълнителна служба при Велинградски районен съд от 12.04.2021г. за възлагане на
разноските по изпълнението на длъжника по изпълнението платими в полза на Районен съд-
Велинград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4