№ 40
гр. София , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20201110144142 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски Районен Съд, I-во ГО, 157 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при секретаря К. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр. д. № 44142
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. на ответниците топлинна
енергия, а потребителите не заплатили, в 30-дневен срок след публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството, дължимата цена и такса дялово разпределение, поради
което са изпаднали в забава. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че
всеки от ответниците дължи сумата от 565,61 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 24,29 лв. –
такса за дялово разпределение за периода м.03.2017 г.- м.04.2019 г.; сумата от 91,87 лв. –
законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
12.06.2020 г. и сумата 4,78 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 12.06.2020 г. Претендира разноски.
Ответниците, оспорват предявените искове като неоснователни с възражение, че
между тях и ищеца не съществува договор за продажба на топлинна енергия през процесния
период, тъй като не са собственици на имота, който със съдебно решение е възложен в дял
на ***, за която не се твърди да има връзка с ответниците. Поддържат, че клаузите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, които регламентират падежа на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия са нищожни, като неравноправни,
противоречащи на общия принцип на добросъвестност, установен в разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП. Така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го
поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Ето защо,
считат, че клаузите на чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ от 2014 г. противоречат на императивната
норма на чл. 143, ал.1 ЗЗП и като последица от това, на основание чл. 146, ал.1, предл.1 ЗЗП
– са нищожни. Признават факта на доставка на претендираното количество топлинна
енергия. В евентуалност релевират възражение за погасяване по давност на част от
вземанията. При тези доводи и възражения иска съдът да отхвърли предявените искове и
присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач не ангажира становище по исковете.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение по силата на формален договор за
продажба на топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в адрес с наследодателя им
***, което обстоятелство се установява от представеното по делото заявление – декларация
от 16.03.1998 г. и настъпилото наследствено правоприемство със смъртта й видно от
представеното удостоверение за наследници от 08.03.2021 г., и от това, че в исковия период
ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди.
Ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжници за цената на доставяната в съсобствения им апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
/фирма/ на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването
им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на
твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответниците са изявили писмено
несъгласието си с тях, като са предложили на топлопреносното предприятие ОУ, различни
от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., за който е предявен искът е безспорно по делото.
Изложеното предпоставя, че установителните искове за цената на доставена топлинна
енергия са доказани по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на вземането за плащане на доставена топлинна енергия / сума за топлинна
енергия за отопление на имота и сума за топлинна енергия за БГВ / в посочения по – горе
период от 1131.21 лв. е установен като безспорен по делото.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
3
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за периода м.05.2016 г. –
м.06.2016 г. плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата. В приложение на
чл.114, ал.2 ЗЗД за тези вземания давността започва да тече от деня, в който са възникнали, в
случая от деня, следващ изтичането на съответния месец. Като последица от заявеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност вземанията за този период са
изцяло погасени, тъй като и от последния падеж на 01.07.2016 г., до 26.06.2020 г., когато
давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са
изтекли три години. С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се
погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за
периодите, по отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД,
поради което ирелевантно е и обсъждане на възражението за нищожност на клаузите на чл.
33, ал.1 и ал.2 ОУ от 2014 г., приложими към тези падежи.
За останалия период ( м.07.2016 г. – м.04.2019 г. ) са приложими Общите условия, одобрени
с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Непогасени са вземанията в периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер 781.55 лв.,
съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2017 г. – 12.06.2020 г. е в размер на
95.61 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Предвид изкложеното установителните искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат
уважени за сумата от по 390.77 лв. и за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г. и отхвърлени за
пълния предявен размер от по 565.61 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., а искове за
лихва за забава върху тези главници следва да бъдат уважени за сумата от по 47.80 лв. за
периода 15.09.2017 г. – 12.06.2020 г. и отхвърлени за пълния предявен размер от по 91.87 лв.
Ответниците, както беше посочено по – горе са потребители на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
4
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност възлиза на 48.58 лв., поради което ищецът се легитимира
като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения
размер и за периода м.03.2017 г. – м.04.2019 г.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е възникнало като срочно и
ответникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД от датата на издаване на
първата фактура. Непогасени са вземанията в периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. в размер 45
лв., съгласно заключението на ССЕ. Дължимата лихва за забава върху тези вземания за
периода от 01.07.2017 г. – 12.06.2020 г. е в размер 8.95 лв.
Предвид изложеното исковете за цена на услугата дялово разпределение са основателни за
сумата от по 22.50 лв. и следва да бъдат уважени за посочения размер и отхвърлени за
пълния предявен размер от по 24.29 лв., а исковете за лихва за забава върху тези главници са
основателни за сумата от по 4.47 лв. и следва да бъдат отхвърлени за пълния предявен
размер от по 4.78 лв.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.06.2020 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 456.05 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
5
юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното производство в размер на 52.53 лв.
На ответниците следва да се присъдят разноски за производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 96.57 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че К. Г. Г., ЕГН
********** с адрес /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ***, адрес, на основание чл. 150 от ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 390.77 лв.– главница, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.06.2020 г., до окончателното й изплащане като отхвърля иска за сумата
над 390.77 лв. до пълния предявен размер от 565.61 лв.. и за периода м.05.2016 г. –
м.04.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че дължи сумата 22.50 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2017 г. – м.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 22.50 лв. до пълния предявен размер от 24.29
лв. и за периода м.03.2017 г. – м.04.2017 г.; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, че дължи сумата
от 47.80 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 12.06.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 47.80 лв. до пълния
предявен размер от 91.87 лв., както и че дължи сумата от 4.47 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. –
12.06.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 4.47 лв. до пълния предявен размер от 4.78
лв. и за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г., за които суми по ч.гр.д № 27348/2020 г. по
описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. Г. Г., ЕГН
********** с адрес /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ***, адрес, на основание чл. 150 от ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 390.77 лв.– главница, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.06.2020 г., до окончателното й изплащане като отхвърля иска за сумата
над 390.77 лв. до пълния предявен размер от 565.61 лв.. и за периода м.05.2016 г. –
м.04.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че дължи сумата 22.50 лв. - главница,
6
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2017 г. – м.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 22.50 лв. до пълния предявен размер от 24.29
лв. и за периода м.03.2017 г. – м.04.2017 г.; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, че дължи сумата
от 47.80 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 12.06.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 47.80 лв. до пълния
предявен размер от 91.87 лв., както и че дължи сумата от 4.47 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. –
12.06.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 4.47 лв. до пълния предявен размер от 4.78
лв. и за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г., за които суми по ч.гр.д № 27348/2020 г. по
описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ***, адрес,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 228.03 лв. – разноски за исковото производство за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и сумата
26.26 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ***, адрес,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 228.03 лв. – разноски за исковото производство за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и сумата
26.26 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***, адрес, да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /адрес/
и К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес /адрес/ на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 96.57 лв. –
разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на /фирма/ като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7