Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 523
гр.Горна
Оряховица, 26.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№168/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на вземане по чл.537 ввр.
чл.538 ал.1 ввр. чл.481 ал.2 от ТЗ, чл.538 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ню Ай Консулт”ЕООД с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна(чрез адв.С.И. ***) твърди, че със Запис на заповед, издаден на 02.10.2018г.
П.А.П. неотменимо и безусловно се е задължил да заплати по записа на заповед на
“Агротрейд къмпани”ЕООД с ЕИК*****, на предявяване сумата 45737.59лв., като
сумата е платима на адрес: гр.П.. Същият
Запис на заповед бил предявен за плащане на 02.10.2018г., с положен подпис
от страна на издателя. В този смисъл, тъй като към депозирането на молбата
падежът по ефекта е настъпил, то задължението на издателя на записа се явява ликвидно и изискуемо. Вземанията по
ценната книга са прехвърлени с Договор за цесия от 16.10.2018г. в полза на
заявителя „Ню Ай Консулт” ЕООД с ЕИК*****, като сумата е платима на адрес на
„Ню Ай Консулт” ЕООД: гр.В.. Представено е и заявление(от 16.10.2018г.) от П.А.П.,
че същият е уведомен за извършената цесия. По заявление по чл.417 от ГПК е била
издадена Заповед№2565/26.10.2018г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изп.лист по
ч.гр.дело№2153/2018г., като ГОРС е издал в полза на „Ню Ай Консулт”ЕООД против П.А.П.,
за: сумата 25000.00лв., дължима на
основание Запис на заповед, издаден на 02.10.2018г. и предявен за плащане на
02.10.2018г., сумата 1405.00лв., представляваща направените разноски по делото(за платена държавна такса
и заплатено адвокатско възнаграждение). Било образувано изп.дело№20184120400271
по описа на ДСИ при СИС на ГОРС. След връчване на ПДИ на длъжника, същият е
подал възражение, като съдът, по силата на чл.420 ал.1 от ГПК във връзка с
постъпило по реда на чл.419 ал.1 ввр. чл.414 от ГПК възражение от страна на П.А.П., спрял изп.производство и е дал срок за
предявяване на иск по чл.422 ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което се приеме за установено, че по
Заповед№2565/26.10.2018г. за незабавно
изпълнение на парично задължение и изп.лист по ч.гр.дело№2153/2018г. издадени
от ГОРС, съществува вземане от страна на
„Ню Ай Консулт”ЕООД против П.А.П., за: сумата 25000.00лв., дължима на основание
Запис на заповед, издаден на 02.10.2018г. и предявен за плащане на
02.10.2018г. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
Ответникът П.А.П.(чрез адв.Л.И. от
ВТАК) оспорва предявените искове. Ищецът излага твърдения, че черпи правата си
единствено от прехвърлено му от „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД вземане по Запис на
заповед. Mежду „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД и
„Ню Ай Консулт”ЕООД бил сключен Договор за цесия oт 16.10.2018г.(така била
прехвърлена/цедирана Запис на заповед, за сумата от 45737.59лв., срещу
определена престация по-малка от номинала на вземането, т.е. с отбив или в
размер на 2000.00лв). Оспорва направеното уведомяване за сключения Договор за
цесия oт 16.10.2018г. „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД и „Ню Ай Консулт”ЕООД за прехвърляне вземането по Запис на заповед,
за сумата 45737.59лв., издадена от П.А.П., като се твърди, че то не е
достигнало до него(текстът не бил изписан от ответника П.). Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права/вземания/, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентьт е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Настъпването на действието на цесията по отношение на
длъжника и третите лица е обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от
цедента на цесионера съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД(Решение№120/25.09.2013 по
т.дело№473/2012г. - Iт.о. ВКС). Такова съобщение до ответника не било достигало
- текстът не е изписан от ответника-издател на записа. От правилото, установено
в чл.99 ал.2 от ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема,
в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не
могат да бъдат бъдещи. а само съществуващи към момента на прехвърлянето
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Цесията не била насочена към промяна на лицата в договорната връзка, а е
приложима към отделните сравнително обособени задължения, влизащи в състава на
сложното правоотношение. В този смисъл цесионерът придобивал само едно вземане,
но не става страна в правоотношението между цедента и длъжника и именно затова
например цесионерът не придобива ех lege правото да развали двустранния
договор. Облигационното отношение продължава да действа между
първоначалните страни и не преминава
към новия кредитор, който придобива само прехвърленото
вземане, но не и правния статус на предишния кредитор. Oтветникът твърди, че
между него като физическо лице и „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД, макар да осъществявали
„търговски взаимоотношения“, нямало
конкретно или конкретни каузални правоотношения, които да станат житейска или
юридическа причина за издаването на този Запис на заповед. Записът на заповед е
абстрактна сделка и за разлика от каузалната сделка не съдържа основание с
оглед действителността му, но независимо от това, същият се издава заради
конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за заплащане на определена сума. Като длъжник противопоставя на
възражения по отношение редовността на записа на заповед от външна страна, като
твърди, че не са налице всички реквизити на този строго формален документ, така
и лични възражения за липса на каузалност(Решение№149/05.11.2010г. по т.дело№49/2010г.
- I т.о. ВКС - при направено възражение за липса на каузалност, кредиторът
следвало да проведе пълно доказване за съществуването на друга правна сделка,
която оспореният запис на заповед да обезпечава). Прави възражения, с които
оспорва задължаването на ответника като издател
по записа на заповед, поради липса на воля от страна на същия за
създаване па менителнично правоотношение, което прави сделката нишожна(налице
била обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението действително
воля нямало, т.е. волята и изявлението
не съвпадали), или евентуално, че Записът на заповед е унишожаем, поради грешка
или измама(П. бил измамен от В. да разпише този Запис на заповед с уверението,
че ще използва този документ с конкретна цел, различна от действителната, а
няколко дни по-късно вземането по тази Запис на заповед било прехвърлено на трето лице. Твърди, че от
години познава управителят на „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД – В.С.В.и в качеството му
на ЗП във връзка с производството и
продажба на зърно. В края на м.септември.2018г. В. се свързал с него с молба за
съдействие(предвид разсрочване на задължение към НАП и да не започне разпродажба на неговите имоти
и техника, като му искали да предостави доказателства, че е платежоспособен,
т.е., че “има да взема пари“). Твърди се, че помолил ответника да разпише един
документ, като показал процесния Запис на заповед, Уведомил го, че не моли за
такова съдействие само него, а още 5- 6 свои познати(в т.ч. и Радка Г.Цонева,
която му заявила, че водила преговори с В. да подпише такъв документ, за да
помогне, но за сумата от 45737.59лв.). Това и последващите уверения на В., че
този документ нямало да бъде използван от него реално, а само ще бъде
представен пред НАП станали причина ответникът да разпише процесния Запис на
заповед. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира направените разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Видно от съдържанието на
представеният Запис на заповед, издаден на 02.10.2018г. П.А.П. неотменимо и
безусловно се е задължил да заплати по записа на заповед на “Агротрейд къмпани”ЕООД
с ЕИК*****, на предявяване сумата 45737.59лв., като сумата е платима на адрес:
гр.П.. Същият Запис на заповед е бил предявен за плащане на 02.10.2018г., с положен подпис
от страна на издателя. В този смисъл, тъй като към депозирането на молбата
падежът по ефекта е настъпил, то задължението на издателя на записа се явява ликвидно и изискуемо. На гърба на
Записа на заповед е вписано „Джиро: Днес 16.10.2018г., прехвърлям изцяло, безусловно и неотменимо вземането по настоящата
Запис на заповед на „Ню Ай Консулт” ЕООД, представляван от Управител Й.Г.П.“.
Под текста: Джирант В.С.В.(управител на “Агротрейд къмпани”ЕООД) и с положен
подпис.
С Договор за цесия от 16.10.2018г. “Агротрейд
къмпани”ЕООД с ЕИК*****(цедент) е
прехвърлил възмездно в полза „Ню Ай Консулт” ЕООД с ЕИК*****(цесионер) вземането
си към П.А.П., придобито на основание протокол за установяване на
задължения от 02.10.2018г.(общият размер
на прехвърленото вземане възлиза на 45737.59лв. – чл.1 от договора). От своя
страна, цесионерът се съгласява да
придобие вземането на цедента към П.А.П. в размер на 45737.59лв. срещу цена
2000.00лв., изплатена в брой(чл.3 от договора). С договора цедентът се задължил
писмено да уведоми длъжника за прехвърленото вземане в срок от седмица от
подписването на договора(чл.4 от договора).
Представено е и заявление(от
16.10.2018г.) от П.А.П., че същият е уведомен за извършената цесия от В.В.,
представляващ “Агротрейд къмпани”ЕООД.
По заявление по чл.417 от ГПК е
била издадена Заповед№2565/26.10.2018г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изп.лист по
ч.гр.дело№2153/2018г., като ГОРС е издал в полза на „Ню Ай Консулт”ЕООД против П.А.П.,
за: сумата 25000.00лв., дължима на
основание Запис на заповед, издаден на 02.10.2018г. и предявен за плащане на
02.10.2018г., сумата 1405.00лв., представляваща направените разноски по делото(за платена държавна такса
и заплатено адвокатско възнаграждение). Било образувано изп.дело№20184120400271
по описа на ДСИ при СИС на ГОРС. След връчване на ПДИ на длъжника, същият е
подал възражение, като съдът, по силата на чл.420 ал.1 от ГПК във връзка с
постъпило по реда на чл.419 ал.1 ввр. чл.414 от ГПК възражение от страна на П.А.П., спрял изп.производство и е дал срок за
предявяване на иск по чл.422 ал.1 от ГПК.
По делото е допусната и изслушана основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи. Вещото лице при извършената
проверка при „Агротрейд Къмпани”ЕООД и съгласно предоставеното Извлечение на
вземанията на дружеството от П.А.П. - към 02.10.2018г. и към 31.12,2018г. се
установило, че към 02.10.2018г. и към 31.12.2018г. е налично вземане от П.А.П.
възлизащо на обща стойност 32511.10лв.(-вземане по фактура№**********/05.10.2015г.
на стойност 8640.00лв. - за доставка на култиватор - включена в Дневник на
продажбите, респ. в Справка декларация по ДДС за м.октомври.2016г. и без
извършени погасителни плащания; -вземане
по протокол№**********/11.01.2016г. на стойност 1111.10лв. – по договор от 11.01.2016г. за покупко-продажба на
зърно/пшеница на стойност 10000.00лв., при извършено плащане чрез РКО от
10.02.2016г. от дружеството и приспаднат аванс за доставката на царевица от
реколта 2016г. от 8888.90лв.; -вземане по протокол№**********/11.02.2016г.
на стойност 7000.00лв. – по договор от
11.02.2016г. за покупко-продажба на зърно/пшеница на стойност 7000.00лв., при
извършено плащане чрез РКО от 10.02.2016г. от дружеството; -вземане по протокол
№**********/04.05.2016г. на стойност 7500.00лв. - по договор от 04.05.2016г. за покупко-продажба на
зърно/пшеница на стойност 23000.00лв. и издадена фактура№051/22.05.2016г., за
която е налице плащане от дружеството с платежно
нареждане от 12.05.2016г. на стойност 23000.00лв., като предвид издадена
фактура№055/01.11.2016г. от ЗП на дружеството за доставка на царевица от
реколта 2016г. е приспаднат аванс по фактура№051/22.05.2016г. в размер на 14841.10лв.,
така вземането на „Агротрейд Къмпани”ЕООД от ЗП П.А.П. към 02.10.2018г.
следвало да е на стойност 8158,90лв., а
се води за 7500.00лв.; -вземане по протокол№**********/26.06.2017г. на стойност
8260.00лв. – по фактура№057/26.06.2017г.
на стойност 30000.00лв и с основание „пшеница реколта 2017г.”, като са
извършени плащания с платежни нареждания за 29000.00лв. и за 1000.00лв. и от
вземането на дружеството по фактурата е приспадната сума(документи не били представени) в размер на 21740.00лв.,
в резултат на което остатъкът за плащане
към 02.10.2018г. следвало е на стойност 8260.00лв. Съгласно Протокол за
установяване на задължения на 02.10.2018г. „Агротрейд Къмпани”ЕООД и ЗП П.А.П.(подписан
от представляващия дружеството и ЗП) са се споразумяли че: съгласно Приложение№1/02.10.2018г.
и описаните задължения, ЗП П.А.П. дължи 45737.59лв. Протоколът е саморъчно
подписан от представляващите двете страни(неиздължени суми по фактура№496/05.10.2015г.
на стойност 8640.00лв.; неиздължени суми по Договор за пшеница от 11.01.2016г. на стойност 1111.10лв.; неиздължени суми по
Договор за пшеница от 11.02.2016г. на стойност 7000.00лв.; неиздължени суми по
Договор за пшеница от 04.05.2016г. на стойност 7500.00 лв.; неиздължени суми по Договор за пшеница от 26.06.2017г.
на стойност 8260.00лв. и неустойка в общ размер на 13225.59лв.
В Приложение№1/02.10.2018г. към
Протокол за установяване на задължения от 02.10.2018г., подписано от „Агротрейд
Къмпани”ЕООД(чрез управител В.Ст.В.) и ЗП П.А.П., са посочени задълженията на ЗП П.А.П.
към „Агротрейд Къмпани”ЕООД(по фактура№**********/05.10.2015г. за доставка на
култиватор; по договор от 11.01.2016г.
за покупко-продажба на зърно/пшеница; по договор от 11.02.2016г. за покупко-продажба на
зърно/пшеница; по договор от
04.05.2016г. за покупко-продажба на зърно/пшеница; по договор от 26.06.2017г. за покупко-продажба на
зърно/пшеница), като сумата 13225.59лв.
е в графата „неустойка“.
От страна на ответника са
ангажирани гласни доказателства. Св.С. Г.С. твърди, че се занимава със
земеделска дейност от 2015г., като познава ответника и В.В.(управител на „Агротрейд Къмпани”ЕООД).
От ответника П. разбрал(през м.октомври.2018г.), че е подписал запис на заповед
на в полза на „Агротрейд Къмпани”ЕООД, като твърдял, че В. го накарал да подпише за доста по-голяма
сума, като се оправдал, че са приятели отдавна, „защото дължал пари на някого и го натискали да се обоснове къде
е раздал тези пари”. П. имал обещанието, че „след като му мине ревизията, тази
запис на заповед ще бъде унищожена”. В.В. дошъл и при свидетеля С. със същото
предложение „на приятелски начала и тогава му казал, че дължи на някого много
пари”, да му подпише и св.С. запис на заповед, „за да може да оправдае тези
пари, понеже В. не се бил издължил”. Св.К.Д.И.се занимавал със земеделие и
познавал ответника П.. Твърди, че е също е „потърпевш” от „Агротрейд
Къмпани”ЕООД. През 2018г. ответникът П. го потърсил и му казал, че В.В.,
представляващ го е карал да подпише някакъв запис на заповед, тъй като В.
дължал около 70000лв. Свидетелят също
бил молен да подпише, като подписал в полза на
„Ню Ай Консулт”ЕООД. П. му споменал, че не дължи никакви пари „Агротрейд Къмпани”ЕООД,
за да подпише тази запис на заповед, просто като помощ на В., за да „оправдае
тези 70000лв. пред данъчните”.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предметът на делото по иска, предявен по реда
на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
С оглед твърдените в исковата молба
факти, съдът квалифицира иска като предявен в условията на иск за съществуване
на вземане по чл.537 ввр. чл.538 ал.1 ввр. чл.481 ал.2 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД.
Доколкото в срока по чл.414 ал.1 от ГПК е постъпило възражение от длъжника П.А.П. ответник по делото) срещу издадената
против него по ч.гр.дело№2153/2018г. на ГОPC заповед за незабавно изпълнение и
настоящият иск е предявен от заявителя(ищец) в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, то настоящият иск е такъв
по чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на вземането по абстрактната сделка, обективирана
под формата на запис на заповед от 02.10.2018г. и договор за цесия от 16.10.2018г.
Записът на заповед е опростена
форма на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател,
липсва приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на
менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на
заповед. При запис на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема
задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя
определена сума пари/чл.535 т.2 от ТЗ/. От правната същност на записа на
заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението,
че той отговаря в същия размер и на същото основание, както
платецът(приемателят) по една менителница. Като формална сделка, той трябва да
има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице
всички елементи, предписани от закона - чл.535 от ТЗ, а липсата на елементите
по чл.535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката - до липса на валидно възникнало задължение
за плащане.
При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед.
Съгласно т.17 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГК – ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл.422 ал.1 от ГПК,
ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
по правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В конкретния случай паричното
вземане на ищеца се основава на абстрактна сделка, сключена под формата на
запис на заповед, издаден на 02.10.2018г. П.А.П. неотменимо и безусловно се е
задължил да заплати по записа на заповед на “Агротрейд къмпани”ЕООД с ЕИК*****,
на предявяване сумата 45737.59лв., като сумата е платима на адрес: гр.П.. Същият Запис на заповед е бил предявен за плащане на 02.10.2018г., с положен подпис
от страна на издателя.
В този смисъл, тъй като към
депозирането на заявлението(в заповедното производство), респ. исковата молба, падежът
по ефекта е настъпил и задължението на издателя на записа се явява ликвидно и изискуемо. На гърба на
Записа на заповед е вписано „Джиро: Днес 16.10.2018г., прехвърлям изцяло, безусловно и неотменимо вземането по
настоящия Запис на заповед на „Ню Ай Консулт”ЕООД, представляван от Управител Й.Г.П.“.
Под текста: Джирант В.С.В.(управител на “Агротрейд къмпани”ЕООД) и с положен
подпис.
Ценната книга(запис на заповед)
безспорно е редовна от външна страна и съдържа задължение за ответника да плати
определената сума на посочения падеж(материализира правото на платеца).
Възражението е, че „действието на
договора за цесия се свеждало до прехвърляне на индивидуално вземане, но не
води до прехвърляне на самото облигационно правоотношение… В този смисъл
цесионерът придобива само едно вземане, но не става страна в правоотношението
между цедента и длъжника. Облигационното отношение продължава да действа между
първоначалните страни и
не преминава към
новия кредитор, който придобива
само прехвърленото вземане, но не и правния статус на предишния кредитор“.
Какво точно правоотношение има предвид ответникът, за съда не стана ясно.
Твърденията в отговора са, че между ответникът П. и „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД
нямало конкретни каузални правоотношения, които да станат житейска или
юридическа причина за издаването на Запис на заповед.
Цесията, обаче има отношение към
правната легитимация на ищеца. В случая тя е редовна. Докато джирото е само
един от способите за прехвърляне а права по запис на заповед и не изключва
останалите предвидени способи, какъвто е цесията(Решение№218 /01.03.2013г. по
т.дело№1008/2011г. - II т.о. ВКС). Предметът
на договора за цесия от 16.10.2018г. е свързан с възмездно прехвърляне на вземания на цедента
„Aгротрейд Kъмпани“ЕООД на цесионера „Ню Ай Консулт”ЕООД, от Протокол за установяване на задължения от
02.10.2018г. на ЗП П.А.П. към „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД, а не от запис на
заповед. Следва да бъде посочено, че
ищецът първоначално не твърди наличието
на обезпечителна функция на процесния запис на заповед. В хода на процеса, по
реда на чл.192 от ГПК е изискано и приложено Приложение№1/02.10.2018г. към
Протокол за установяване на задължения от 02.10.2018г., обуславящо
съществуването на каузални правоотношения между длъжника и цедента „Aгротрейд
Kъмпани“ЕООД. Процесният запис на заповед сам по себе си е достатъчно
основание, за да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата по записа на
заповед на посочения в ценната книга падеж. В случай, че записът на заповед е
редовен, съгласно чл.535 от ТЗ, кредиторът
разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга, като
няма задължение да доказва каузалното правоотношение, от което произтича правото му да получи
плащане. Записът на заповед е за него едновременно и основание и доказателство.
Следва да бъде посочено, че както
цесията, така и джирото представляват допустими от закона способи за
прехвърляне на права по запис на заповед, като различията при използването им
се изразяват във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по
менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците, начина на
доказване и различното им действие. Съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99 ал.4 от ЗЗД е посочено,
че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, за извършеното прехвърляне е налице
и редовно уведомяване съгласно изискванията на чл.99 от ЗЗД - първоначалният кредитор е
съобщил на ответника за извършената цесия на 16.10.2018г. и размера на
задължението по записа на заповед(45737.00лв.), което е двукратно удостоверено
с положени имена и подпис на П.А.П.(лист5 от делото). Ответникът не е изпълнил
задължението и към новия кредитор, поради което последният предявил правата си
в заповедно производство, където на 25.10.2018г. по ч.гр.дело№2153/2018г. съдът
издал заповед за незабавно изпълнение и
изп.лист за сумата 25000.00лв. Постъпилото срещу заповедта възражение е повод
за предявяване на настоящия установителен иск.
Ответната страна е направила възражения, че Записът на
заповед е унишожаем, поради грешка или измама. Действително, при положение, че
изявлението от длъжника-издател е направено при грешка, или измама, по смисъла
на чл.27 от ЗЗД, то е налице порок във волята на издателя, водещ до
унищожаемост на сделката, поради което и същият не би дължал плащане по нея. В
тежест на ответника-длъжник е да установи твърденията си за грешка, евентуално
измама, при която е издадена ценната книга. Във връзка с така направените
възражения от ответника следва да се посочи, че за да възникне основание за
унищожаването на договор поради грешка, не е достатъчно да е налице каква да е
грешка. Разпоредбата на чл.28 от ЗЗД определя кога една грешка има за последица
унищожаемост на сделката, а именно - грешката следва да е в предмета на
договора, c други думи, онова, за което е било постигнато съгласие, и то когато
се отнася до съществени качества на същия, а грешка в лицето също може да бъде
основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешките в мотивите са факти без правно значение. Законът не допуска
унищожаемост на такова правно основание, тъй като се поставя в опасност
правната сигурност, тъй като всеки ще иска да се освободи от поети с договор задължения,
чрез позоваване на грешка в съображенията, поради които е сключил договора и
които нямат външен израз. Поради това и грешката, в която твърди да е изпаднал
ответникът е ирелевантна, тъй като законът не допуска унищожение на сделката,
поради изпадане в заблуждение относно мотивите за сключване на сделката. За да
е налице измама като основание за унищожаемост на сделката, следва поемателят
умишлено да е въвел в заблуждение длъжника, с цел той да бъде мотивиран да
издаде запис на заповед. Фактическият състав на това основание за унищожаемост
на сделката се свежда до установяване на определени осъществени юридически
факти, а именно - формирана невярна представа за действителното положение у
лицето, което като страна по сделката, следва да направи волеизявление за
сключването и. Показанията на разпитаните свидетели не допринасят за изясняване
на релевантни за спора обстоятелства, доколкото не възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления на свидетелите за обстоятелствата, при които е
подписан процесният запис на заповед, а се основават единствено на сведенията,
предоставени им от ответника-длъжник. В този смисъл показанията не могат да
бъдат ползвани при формиране на констатациите на съда относно обстоятелствата
при подписване на процесния запис на заповед. Това възражение остава недоказано
от ответника в настоящото производство, поради което и съдът приема същото за неоснователно.
Oтветникът твърди, че между него
като физическо лице и „Aгротрейд Kъмпани“ЕООД, макар да осъществявали „търговски взаимоотношения“, нямало конкретно или
конкретни каузални правоотношения, които да станат житейска или юридическа
причина за издаването на този Запис на заповед. В тази връзка,
заключението(неоспорено от страните и кредитирано от съда) на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
потвърждава, че между „Агротрейд Къмпани”ЕООД и П.А.П. съществуват търговски
правоотношения, произтичащи от неформални договори за търговска продажба(на
зърно – пшеница, царевица, култиватор), за което са били издадени фактури,
протоколи и съответно извършени частични
плащания, удостоверени с платежни нареждания(всички през периода:
2015г.-2017г.). Както се посочи, Записът на заповед не е каузална, а абстрактна
сделка, за действителността на която закона не изисква наличието на основание,
което обаче не означава, че поетото с нея задължение не може да служи за
обезпечение на вече съществуващи задължения по каузална сделка, какъвто е
настоящия случай. Когато ответникът–длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването
му, ищецът–кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на
заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед(Определение№389/19.06.2018г. по т.дело№2422/2017г. – IIт.о. ВКС). Доказването на каузално правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени
от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед(Определение№379/19.05.2016г. по т.дело№2716/2015г. – IIт.о. ВКС; Решение№69/09.05.2016г. по
т.дело№1185/2015г. – IIт.о. ВКС). С оглед формирания по-горе извод за валидност
на процесния менителничен ефект следва да бъдат разгледани наведените от
ответницата възражения за липса на каузално правоотношение, което да е
обезпечено със записа на заповед. Предприетото оспорване на вземането е
обосновано единствено с твърдения за липсата на основания за реализиране вземане
на трето за спора юридическо лице по отношение на ответната страна. Така или
иначе, ответникът не се позовава на конкретно каузално правоотношение с
поемателя-цедент. По тези съображения съдът намира, че оспорването е бланкетно,
което не води до разместване на доказателствената тежест, а и не поражда
задължение за служебно изследване на кауза, стояща извън съдържанието на
документа.
В цитирания чл.535 от ТЗ не е предвидена възможност да се вписва
задължение за закъснителни лихви от датата на падежа(не е допустимо присъждане
на закъснителни лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в
документа Запис на заповед - т.4 на
Тълкувателно решение№1/28.12.2005г. по тълк.дело№1/2004г. - ОСТК ВКС). Все пак,
издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на
менителницата – чл.538 от ТЗ. Съгласно чл.86 от ЗЗД длъжникът при забава на
парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва. В тази връзка
и съгласно чл.538 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, главното задължение от 25000.00лв. по заповедта за незабавно изпълнение се
дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на гореизложеното
настоящата съдът приема, че вземането по
процесния запис на заповед - като абстрактна сделка, съществува, поради което
предявеният установителен иск е основателен, като следва да се приеме, че по
издадената Заповед№2565/26.10.2018г. за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.дело№2153/2018г. на ГОPC, П.А.П.
дължи на „Ню Ай Консулт”ЕООД сумата 25000.00лв., дължима на основание Запис на
заповед, издадена на 02.10.2018г. и предявен за плащане на 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 1850.00лв., представляваща направени в
производството по гр.дело№168/2019г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 500.00лв. и адвокатско
възнаграждение – 1350.00лв./.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№2153/2018г. на ГОРС в размер на 1405.00лв.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Ню Ай Консулт”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., представлявано от Управител Й.Г.П., против П.А.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че по издадената Заповед№2565/26.10.2018г. за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело№2153/2018г. на ГОPC, П.А.П. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на „Ню Ай Консулт”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр.В., представлявано от Управител Й.Г.П., сумата 25000.00лв.,
дължима на основание Запис на заповед, издадена на 02.10.2018г. и предявен за
плащане на 02.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението –
01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.А.П. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,
да
заплати на „НЮ
АЙ КОНСУЛТ”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
представлявано от Управител Й.Г.П.: сумата
1850.00лв./хиляда осемстотин и петдесет лева/,представляваща направените разноски в производството по гр.дело№168/2019г.
на ГОРС; сумата 1405.00лв./хиляда четиристотин и пет лева/, представляваща направените
разноски в производството по ч.гр.дело№2153/2018г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: