№ 1074
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110133443 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от /фирма/, искова молба
против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да
се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумите както следва: 13093.98 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0300-20-777-502728, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1269.49лв. – обезщетение за
забава за периода от 28.06.2020г. до 11.06.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
04.03.2020г., около 09.15ч. на път I-6 е настъпило ПТП между лек автомобил
„Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“ и лек автомобил „Фиат Скудо“ с ДК № *******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което водачът на
застрахования при ответника автомобил е причинил виновно щети по МПС-то
застраховано при ищеца. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищцовото
дружество е образувана преписка по щета № 300-20-777-502728. Твърди се, че щетите
по автомобила, застрахован при ищеца са отремонтирани в доверен сервиз на
застрахователя – /фирма/, като цената на ремонта възлизала в размер на 13078.98лв., за
която сума били издадени индивидуализираните в исковата молба фактури и която
сума била изплатена на 21.04.2020г., като се сочи, че във връзка с обработване на
процесната щета са сторени и ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Релевират
се съображения, че до ответното дружество е изпратена регресна покана за
възстановяване на процесната сума, която била получена на 27.05.2020г., но плащане
не постъпило при ищеца. В тази връзка се претендира и лихва за забава от 28.06.2020г.
до 11.06.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се признава
наличието на застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и Ю.Н, собственик на лек автомобил „Фиат
Скудо“ с ДК № *******. Призвана се и извършеното от ищеца плащане на сумата от
13078.98лв. в полза на сервиза, извършил ремонта на застрахования при ищеца лек
1
автомобил. С отговора се оспорва механизма на произшествието, наличието на
валидна застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек
автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, както и причинната връзка между
ПТП-то и вредите по автомобила. Оспорва се вината на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, като се сочи, че вината за настъпване на процесното ПТП е
на АПИ – ОПУ Бургас, доколкото от агенцията не били обозначили извършващия се
ремонт на пътното платно. На следващо място се навеждат доводи за случайно деяние.
Оспорва се верността на представеното към исковата молба копие на протокол за ПТП
№ 1739170/04.03.2020г. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като
е управлявал МПС-то със скорост, несъобразена с пътните условия, в частност
извършваните ремонтни дейности на пътното платно, като в условията на евентуалност
се прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, с твърдения, че Теодор Желев е управлявал автомобила със скорост,
надвишаваща максимално разрешената за процесния пътен участък. Оспорват се
разходите за ремонт, извършени от ищцовото дружество, като се прави искане при
евентуално уважаване на иска, размера на обезщетението да бъде намалено. Оспорва
се и акцесорната претенция за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумите
както следва: 13093.98 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-
20-777-502728, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 1269.49лв. – обезщетение за забава за периода от
28.06.2020г. до 11.06.2021г.
За съвместно разглеждане са приети релевираните от ответника възражения за
съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на лек
автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, изразяващо се в нарушение на чл.
20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в частност движение със скорост, несъобразена с
пътните условия, евентуално движение със скорост, надвишаваща максимално
разрешената за процесния пътен участък.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
2
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
От приложеното на л. 6 по делото копие на застрахователна полица № 19-
0300/393/5000672, се установява, че между „Уникредит лизинг“ ЕАД и ищцовото
дружество е сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет на застраховане лек
автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № ******* със срок на застрахователно
покритие 00.00часа на 12.06.2019г. – 24.00часа на 11.06.2020г., респективно доводите
на ответника, че не се установява по делото наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, се явяват неоснователни, доколкото
същото се установява и от приложеното копие на Уведомление за щети по МПС /л. 13/,
Доклад по щета № 0300-20-********* /л.14/ и опис по щета № 300/20/777/502728
/л.15/. За пълнота следва да се отбележи и следното: договорът за застраховка,
съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка, която, според
чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-застрахователна полица
или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази насока дори липсата на
подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната полица не дава
основание на някоя от страните по правоотношението да оспорва договора като
нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се заключи, че тя не
е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2 а/. Дори и полицата
да не е подписана от оправомощено лице, с извършените от страните конклудентни
действия като заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия,
предявяване, приемане на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение,
същият безусловно се валидира. Ето защо и по аналогия, доколкото от събраните по
делото доказателства не се установява някоя от страните по договора за застраховка да
е оспорила действителността на същия, то следва да се приеме, че съществува
действително застрахователно правоотношение. След като никоя от страните по него
не може да се позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да
прави и ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на
представен оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой точно и
дали я е подписал, в конкретния случай е ирелевантно за крайния изход от делото.
Аналогичен е и изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в
застрахователната преписка / в този смисъл Решение № 263443 от 27.05.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г./.
Не е спорно по делото, а и от приложената доказателствена съвкупност се
установява, че в срока на покритие на процесната застраховка, между лек автомобил
„Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № ******* и лек автомобил „Фиат Скудо“ с ДК №
*******, управляван от Ю.Н, на 04.03.2020г., около 09.15часа, в общ. Бургас, на път
Първи клас № I-6 е настъпило ПТП, като с доклада по делото, неоспорен от страните
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
процесната дата, лек автомобил „Фиат Скудо“ с ДК № ******* е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице
съдът изведе следния механизъма на произшествието, а именно: на 04.03.2020г., около
09.15часа, застрахования при ищеца лек автомобил Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК №
******* се движи в лявата лента по път I-6 с посока на движение от с.В. към гр.
Бургас, като успоредно с него в дясната лента се движи лек автомобил „Фиат Скудо“ с
ДК № *******, управляван от Ю.Н, който при предприемане маневра за смяна на
лентите, а именно преминаване от дясна в лява лента не пропуска движещия се по нея
Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, вследствие на което виновно причинява ПТП,
3
като притиска застрахованото при ищеца МПС в еластичната ограда /мантинела/, при
което последният претърпява механични увреждания.
Така описания механизъм съдът изведе от приобщените по делото писмени
доказателства – копие на протокол за ПТП № 1739170/04.03.2020г., уведомление за
щети, доклад по щета, опис на щети, приемо-предавателен протокол по поръчка №
377884, материалите предоставени от ОД на МВР Бургас, в частност Наказателно
постановление № 20-0769-001064/02.04.2020г., АУАН и заключението на вещото лице
по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/, като настоящият съдебен
състав, с оглед гореизложеното намира, че същата не е оборена. За пълнота следва да
се отбележи, че на водача на застрахования при ответника лек автомобил – Ю.Н, видно
от изисканата административно наказателна преписка, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00лв., което видно от датата на връчване на копие от
НП и датата, на която същото е влязло в сила, не е оспорено от лицето.
Не е спорно по делото, че във връзка с образуваната при ищеца преписка по
щета, от страна на /фирма/ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
13078.98лв. и са сторени 15.00лв. – ликвидационни разноски.
От заключението на допуснатата и изготвена съдебно автотехническа експертиза
се установява, че всички увреждания по лек автомобил Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК №
******* са в причинна връзка с процесното ПТП, като експертът е стигнал до извода,
че стойността необходима за възстановяване на МПС-то, изчислена на база пазарни
цени на нови части към датата на настъпване на произшествието е 12954.80лв.
Към така изчислената от вещото лице сума следва да се прибавят и сторените от
ищеца ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. или исковата претенция се явява
основателна за сумата от 12969.80лв., като над тази сума до максимално
претендирания размер от 13093.98лв. или за разликата от 124.18лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тук е систематичното място съдът да посочи, че релевантна за размера на
исковата претенция е стойността, необходима за възстановяване, индивидуализирана в
отговора на задача № 3 от заключението, която е изчислена на база нови части,
доколкото процесният автомобил е в гаранция, както изрично посочи експерта при
изслушването му в проведеното на 04.02.2022г. открито съдебно заседание,
респективно стойността изчислена на база средни пазарни цени – отговор на задача №
13 е ирелевантна за предмета на делото.
Неоснователни са и доводите на ответника, че доколкото процесният участък от
пътя е бил в ремонт, вина за настъпване на произшествието има АПИ, като стопанин на
пътя. При изслушването на вещото лице по САТЕ, експертът посочи изрично, че след
анализ на изисканата и предоставена от АПИ документация може да се направи извод,
че към датата на настъпване на произшествието са взети всички необходими мерки,
респективно е направена реорганизация на движението в процесния участък, за
обезопасяване и обозначаване на същия с необходимите пътни знаци и маркировка.
При този извод съдът следва да разглежда релевираните от ответника
възражения за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача
на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, изразяващо се в нарушение
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в частност движение със скорост,
несъобразена с пътните условия, евентуално движение със скорост, надвишаваща
максимално разрешената за процесния пътен участък.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
4
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха
ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващо се в
движение със скорост, несъобразена с пътните условия, евентуално движение със
скорост, надвишаваща максимално разрешената за процесния пътен участък. Точно
обратното от установения механизъм на произшествието и материалите от изисканата
административно - наказателна преписка се установи, че вината за произшествието е на
водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, респективно възражението за
съпричиняване се явява неоснователно.
В обобщение следва извода, че претенцията с правно основание чл. 411 КЗ се
явява частично основателна за сумата от 12969.80лв., като за разликата над уважената
част до максимално претендирания размер от 13093.98лв.- искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложените на л.
27 и л. 28 по делото покана и известие за доставяне се установява, че изпратената от
ищеца Покана за доброволно изпълнение е получена от ответното дружество на
27.05.2020г., респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, ЗАД „Далл Богг живот и
здраве“ е в забава от 27.06.2020г. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена
за сумата от 1269.49лв. за периода 28.06.2020г. до 11.06.2021г., но същата следва да
бъде уважена за периода от 28.06.2020г. до 10.06.2021г. / датата предхождаща
датата на подаване на исковата молба/ . За процесния период размерът на лихвата за
забава върху уважената част на претенцията с правно основание чл. 411 ГПК
/12969.80лв./, изчислен с помощта на компютърна програма е в размер на 1253.75лв.,
като акцесорната претенция следва да бъде уважена именно за тази част, като над
уважената част до максимално претендирания размер от 1269.49лв. или за разликата от
15.74лв. – искът се явява неоснователен. За пълнота следва да се отбележи, че исковата
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да бъде уважена за
11.06.2021г., доколкото това е датата на депозиране на исковата молба, а от тази дата
до плащане на присъдените суми в полза на ищеца ще бъде присъдена лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови
претенции в общ размер на 14363.47лв., като уважената част е в размер на 14223.55лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 139.92лв.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1972.62лв., от които 1153.08лв. –
адвокатско възнаграждение, 200.00лв. – депозит за вещо лице и 574.54лв. – внесена
5
държавна такса. С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в
размер на 1953.40лв.
В полза на ответника следва да се признаят разноски в размер на 400.00лв, от
които 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 300.00лв. –
депозит за вещо лице.
С оглед отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 3.89лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 12 969.80лв. – регресно
вземане по образувана при ищеца преписка по щета № 0300-20-777-502728, за вреди,
причинени на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 53“ с ДК № *******, от настъпило на
04.03.2020г., на път I-6 с посока на движение от с.В. към гр. Бургас ПТП, по вина на
водача на лек автомобил „Фиат Скудо“ с ДК № *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021г. до
окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 1253.75лв. –
мораторна лихва върху уважената част на иска по чл. 411 КЗ за периода 28.06.2020г. до
10.06.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411 КЗ, в частта, за
сумата от 124.18лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания
размер/, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
15.74лв. - / разликата над уважената част до максимално претендирания размер/,
като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 1953.40лв. – разноски с оглед уважената
част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 3.89лв. - разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6