Определение по дело №1374/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано е във връзка с искане за спиране на предварителното изпълнение, включено в жалбата от Х.Н.Н., чрез адв. А.Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0445-000077/01.06.2023 г. издадена от началник група в РУ Аксаково при ОД МВР – Варна, с която е наложена на жалбоподателката принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В молба с.д. 9726/26.06.2023 г. жалбоподателката е посочила, че живее в с. Водица, работи в с. Ботево и без СУМПС не може да се придвижва до месторабота. Разстоянието между селата е 20 км. Няма автобуси или служебен превоз. Към момента се налага да ползва услугите на колеги, за да се придвижва. Ежедневно трябва да води детето си на тренировки в ПФК – гр. Аксаково. Отправено е искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед до решаване на спора по същество.

Ответник – началник група в РУ Аксаково при ОД МВР – Варна не е изразил становище по искането.

По така направеното искане съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

В случая с оспорения акт е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателката, че е допуснато предварително изпълнение на заповедта с разпореждане на административния орган по чл.60, ал.1 от АПК, което не е мотивирано.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. На основание чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Условие за спиране изпълнението на административния акт съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК е наличието на вероятност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда вследствие допуснатото предварително изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Законодателят е преценил, че при налагане на ПАМ се предполага висока обществена опасност, ето защо вредите, които може да последват за жалбоподателката следва да са подкрепени с доказателства.

От представените доказателства от жалбоподателката се установява, че има син – Я. Х. Н., роден на *** г., на който за сезон 2022/2023 г. е издадена карта от Български футболен съюз, в уверение на това, че може да участва в първенствата и турнирите на БФС. Жалбоподателката и сина й са с постоянен адрес ***, което се установява от подставените лични карти.

Жалбоподателката не е представила доказателства, че е в трудови или граждански отношения с определено лице, което правоотношение да налага тя да пътува ежедневно от с. Водица до с. Ботево, обл. Варна. Не са представени доказателства, че сина й – Я. Х.Н. който е на 15 г., следва ежедневно да участва в тренировки на ПФК – гр. Аксаково, съответно че неучастието в такива ще има значителни вреди за него и жалбоподателката.

От установеното следва: 1. Липсват доказателства, че на жалбоподателката и сина й ежедневно във връзка с правоотношения или занятия им е необходимо да ползват лек автомобил, който да се управлява от жалбоподателката. 2. Липсват доказателства, че при неизползване на автомобил управляван от жалбоподателката за определен период от време, за нея и сина й ще настъпи значителна или трудно поправима вреда.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 172, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл е съдебната практика – Определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., Определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., Определение № 14182 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2020 г. и Определение № 5079 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2020 г., 5-членен с-в.

По изложените съображения, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Н.Н. ЕГН ********** за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0445-000077/01.06.2023 г. издадена от началник група в РУ Аксаково при ОД МВР – Варна, с която е наложена на жалбоподателката принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: