Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61 /20.01.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С.А.,
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2358/2020
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано e по жалба от „Бългериън
уайт шелс“ ООД – Пловдив с ЕИК ********* против решение № 260239/02.10.2020
година по н.а.х.д. № 3064/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
изменено наказателно постановление № 02 - 0002073/08.07.2020 година на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 415в ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от кодекса, е
наложена имуществена санкция в размер на 300
(триста) лева, която съдът е намалил на 200 (двеста) лева.
Касаторът счита, че решението е
необосновано и неправилно. Излага твърдения, че съдът изобщо не е коментирал
възражението, че с налагане на санкцията от наказващия орган е допуснато
нарушение на принципа „не два пъти за едно“ поради общо наложените петнадесет
имуществени санкции за идентични нарушения. Заявява, че, въпреки че издаденото
от ИТ – Бургас предписание има множество диспозитиви, неизпълнението му
съставлява едно – единствено нарушение, а не множество отделни деяния,
подлежащи на самостоятелно санкциониране. Цитира практика на административни
съдилища, за която поддържа, че е „константна“. Сочи, че в решението не е
отчетена неяснотата по отношение на мястото и датата на извършване на нарушението,
при описанието му в НП. Отново цитира съдебна практика, която определя като
„трайна“. Изтъква, че пропускът на
наказващия орган да посочи от какъв юридически факт е възникнало трудовото правоотношение и къде са
уредени условията му е съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразност на
НП. Цитира практика на АдмС – Пловдив. Твърди, че е налице негоден обект на
административното нарушение. Цитира съдебна практика. Според касатора, спорът
за неизплащане на трудово възнаграждение е трудов спор, а не
административнонаказателно правоотношение, както е прието от РС и от наказващия
орган.
Иска отмяна на съдебното
решение и на НП.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата в писмено становище. Претендира присъждане на
разноски.
Прокурорът поддържа теза за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С НП дружеството е
санкционирано за това, че при извършена проверка по документи, е констатирано,
че като работодател не е изпълнило задължително предписание дадено с т. 5 от
протокол № ПР 2001258/07.02.2020 година (със срок до 02.03.2020 година) за
изплащане на трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 година на
работника Г.Н.Р.с ЕГН ********** в размер на 2148,52 лева, работил на длъжност
„ръководител риболов“.
За да постанови решението си,
съдът е приел, че в производството по установяване на нарушението и налагане на
санкцията не са допуснати съществени процесуални нарушения и е намалил размера
на санкцията с оглед обществената опасност на нарушението и по мотиви, които
изрично е изложил.
Решението на РС е правилно.
На работодателя са дадени
указания с предписание. Предписанието не е обжалвано. След влизането му в сила
и след изтичането на дадения срок, инспекцията е извършила нова проверка, при
която е констатирано неизпълнение. Затова работодателят е бил санкциониран.
Възраженията в касационната
жалба са неоснователни.
С налагането на санкцията не
допуснато нарушение на основния принцип „не два пъти за едно“, защото не е
налице идентичност между настоящия казус и другите, описани от касатора.
Санкцията не е наложена за цялостно неизпълнение на всички предписания в
протокола, съставен от служителите на ИТ – Бургас при проверката, а само за
неизпълнение на конкретно определена част – отделно предписание, по отношение
на работник, надлежно индивидуализиран единствено в това НП.
Не налице и твърдяната неяснотата
по отношение на мястото и датата на извършване на нарушението, така както е
описано от наказващия орган. В НП изрично е посочено, че мястото на работа на
Рахнев е в производствен обект – „цех за преработка на миди“, т.е работникът изпълнява
трудовата си функция и получава трудовото си възнаграждение в град Черноморец,
община Созопол – в обхвата на териториалната компетентност на наказващия орган,
така както е посочено в НП. Що се отнася до твърдението за неяснота в НП по
отношение на датата на извършване на нарушението, настоящият състав констатира,
че дружеството е санкционирано за неизпълнение на предписание, в което е
поставен срок за изпълнение (02.03.2020 година). В първия ден след изтичането
на указания срок (при неизпълнение) дружеството извършва нарушение и подлежи на
санкциониране. АУАН е съставен на 12.03.2020 година - в срока по чл. 34 ал. 1
от ЗАНН, а НП от 08.07.2020 година – в срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.
Непосочването в НП от какъв
юридически факт е възникнало трудовото правоотношение и къде са уредени
условията му не съставлява процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП,
което да не е отчетено от РС. Между страните няма спор, че работникът, описан в
постановлението, е работник именно на дружеството – жалбоподател. Няма спор и
относно трудовата му функция. Не се спори и относно дължимостта на трудово
възнаграждение за положената работа, така както е описано в НП, т.е. по
съществените елементи на трудовото правоотношение между Рахнев и „Бългериън
уайт шелс“ ООД няма неяснота. След като такъв спор липсва, непосочването на юридическия
факт, от който е възникнало трудовото правоотношение, както и къде са уредени
условията му, е обстоятелство, ирелевантно за настоящия процес.
Неоснователно е и
възражението, че спорът за неизплащане на трудовото възнаграждение е трудов
спор, а не административнонаказателно правоотношение, което обстоятелство,
според касатора, не е било отчетено от РС, а е имало за последица
незаконосъобразност на НП. Дружеството не е санкционирано за неизплащане на
дължимо трудово възнаграждение, а за неизпълнение на предписание (индивидуален
административен акт), което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдебната практика, цитирана
от касатора, не обвързва настоящия съдебен състав, тъй като няма задължителен
характер при решаването на казуса.
Решението следва да се остави
в сила.
Затова, на основание чл. 221
ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260239/02.10.2020 година по н.а.х.д. № 3064/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: