Решение по дело №1564/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 131                      15.04.2019 г.              град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  тринадесети март две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                            Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 1564 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Мария Виктория“ООД- гр.Хасково, представлявано от  Петьо Тинев и Методи Марков - управители, срещу Наказателно постановление № 26-000642 от 05.11.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Фактическите и правни изводи в НП били неверни  и незаконосъобразни. Твърди се и че описаното нарушение не е доказано, което прави издаденото НП незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи в тази насока. Не били изложени и мотиви за тава дали случаят е  маловажен или не. В тази връзка жалбоподателят иска съдът да отвени НП.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, „Мария Виктория“ООД- гр.Хасково, редовно призовани, се представляват от адв.Т. Д. от АК -Пловдив.

             Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:  На 16.08.2018г. в гр.Хасково, ИИЗ, м. „Паша чаир", в производствената база на „Мария Виктория“ООД- гр.Хасково, а именно „цех за производство на битови електроуреди", при подаването /изваждането на детайлите от щанцата на 100-тонната ексцентрикова преса, която няма устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, работничката г-жа С. наранява лявата си ръка. Същата попада в обсега на работното пространство на пресата и поради това, че пострадалата не е използвала ръчни инструменти (куки, пинцети, клещи и приспособления), получила травматично увреждане, изразяващо се в размачкване на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка и разкъсване на флексорното сухожилие на 3-ти пръст. Използването на ръчни инструменти  е изискване, предвидено в т. 5.3 от Приложение № 2 към чл.6 Специфични изисквания при пресово обработване на метали, детайли и изделия на Наредба №3 от 23.03.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично /студено/ обработване на метали на МТСП /Обн. ДВ. бр. 31 от 16 Април 2004г. в сила от 18.10.2004г./, а именно: когато пресата няма устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанците, подаването се извършва ръчно при спазване на едно от следните условия: използват се ръчни инструменти (куки, пинцети, клещи и приспособления), които не допускат попадането на ръцете в работното пространство на пресата. С. К. С. била назначена в дружеството работодател като комплектовач.

Във връзка с горната трудова злополука била разпоредена проверка която е извършена от св.Г.А. и Л.Г. и двете служители в Д“ИТ“ –Хасково, като на проверката присъствали и служители от НОЙ-Хасково. проверката била извършена на 01.10.2018г. на место в цеха на жалбоподателя в гр.Хасково, ИИЗ, м. „Паша чаир". На место била огледана пресата на която възникнал инцидента. Установило се, че тя няма автоматично подаване и изваждане на детайлите и това се върши ръчно.пресата имала и два работни режима, а именно с бутон и с педал. В този случай при тази преса било приложимо само едно от трите изисквания, а именно това  описано в т. 5.3 от Приложение № 2 към чл.6 Специфични изисквания при пресово обработване на метали, детайли и изделия на Наредба №3 от 23.03.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично /студено/ обработване на метали на МТСП /Обн. ДВ. бр. 31 от 16 Април 2004г. в сила от 18.10.2004г./.  На место проверяващите установили, че към датата на проверката на пресата има налични щипки за подаване и извъждане на детайлите, както и залепена на самата преса инструкция за работа с машината, която обаче се различавала с тази представена на проверяващите при проверката по документи в офиса на  Д“ИТ“ –Хасково.  Било установено още от представената книга от жалбоподателя , за периодичен инструктаж на работното място и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа , че работодателят не е  провел инструктаж на работното място на С.С., преди да и бъде възложена самостоятелна работа. Освен последният инструктаж не било проведено на С.С. и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Работодателят ни бил изпълнил и още едно изискване на Наредба №РД – 07-02 за условията за провеждане на периодично обучение  и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е определил работните места , учебната програма и продължителността на обучението , обучаващите се лица и формата на изпита.  В досието на пострадалата към датата на проверката не се съхранявал изпитен протокол. Освен това С.С. била допусната до работа с процесната преса без успешно положен изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Допускането до работа на С.С. не било удостоверено и с подписа на ръководителя в съответната книга за инструктаж. Всички тези пропуски са описани като констатации в  Протокола за извършена проверка № ПР 1834561/08.10.2018г. , който е връчен и на управителя на дружеството жалбоподател.

С оглед горното и до колкото при проверката се установило, от обясненията на пострадалата и на управителя на дружеството, че работещата на пресата С. К. С., не е използвала помощни средства за подаване и изваждане на детайлите от пресата и машината е работела на педален режим, проверяващите с оглед настъпилите наранявания на работничката приели, че „Мария Виктория"ООД,гр.Пловдив, БУЛСТАТ: ********* (представлявано от П.А.Д., ЕГН:********** и М.Д.М., ЕГН:********** в качеството им на управители, представляващи дружеството заедно и поотделно) като работодател не е изпълнил задължението си да осигури на 16.08.2018г. ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин от работещата С.К.С. на длъжност „комплектовач" в стопанисвания от дружеството „цех за производство на битови електроуреди", намиращ се в гр.Хасково, ИИЗ, м. „Паша чаир", когато пострадалата работничка е била допусната до работа със 100-тонната ексцентрикова преса без контрол върху използване на необходимата екипировка - ръчни инструменти (куки, пинцети, клещи и приспособления), при което е получила травматично увреждане, изразяващо се в размачкване на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка и разкъсване на флексорното сухожилие на 3-ти пръст, следствие попадането им в обсега на работната зона на пресата. За това нарушение на дружеството било съставен АУАН. В него нарушението е квалифицирано по чл. 16, ал.1,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ. Акта е съставен в присъствието на един от управителите на дружеството, предявен му е и той го е подписал , като е получил и екземпляр от акта. Вписал е като възражение, че в срок ще представи такива. Представениса възражения в срока по ЗАНН.

На база АУАН е издадено и атакуваното НП, което е възприело изцяло консттациите в акта и същата правна квалификация на нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 10.11.2018г.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Г.А. и Л.Г.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Показанията на тези свидетели се подкрепят изцяло от показанията на пострадалата св.С.С. и отчасти от показанията на св.М.М. и св.С.К.. Показанията на последните двама свидетели  съдът не кредитира в частта им относно режима на работа на пресата, до колкото първият не си спомня на какъв режим е работила пресата, като твърди, че е негово задължение да настройва машината, а втората свидетелка твърди, че е работила на този с копчетата. Това се опровергава от всички други доказателства по делото, както и от обясненията на управителя на дружеството, а и от самия св.М.М., който твърди, че след инцидента пресата е била на крачен режим. Показанията на тези двама свидетели съдът не кредитира и в частта им относно това дали на тази машина е имало или не помощни средства в този ден. На първо место според съда тези показания са дадени „Про кауза“ до колкото и двамата свидетели са работници в дружеството и на практика са зависими в известна степен от това да си запазят работата, а св. М.М., като бригадир е имал и задължение да контролира и настройва пресата и използването на помощни средства при работа с нея. Тоест той също носи отговорност и е заинтересован от изхода на делото, така както и самия жалбоподател, тъй като в противен случай той би носил отговорност пред работодателя. Що се касае до св.С.К., то като се има предвид, че същата е на длъжност чистачка в дружеството, то е лишено от всякаква житейска логика, тя същият ден да е огледала всички машини в това число и процесната преса и да знае на какъв режим работи и има или не помощни средства. Видно от разпита на св. М.М. той като бригадир не е сигурен на какъв режим е поставил този ден пресата и дали изобщо я е проконтролирал при началото на работата, но чистачката е сигурна в тези факти и обстоятелства, без това да и е вменено като задължение. Затова и съдът не кредитира показанията на тези свидетели в описаните части.

            При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

      Разпоредбата на чл.16, ал.1,т.6 и т.7 от ЗЗБУТ – Чл. 16, ал.(1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т.6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; т.7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда – чл.413, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

            При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. АУАН е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя а именно управителя на дружеството

 и е връчен на същият, който го е подписал и е получил екземпляр от акта.  На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и НП е вписана дата и мястото на извършване на нарушението, както и една и съща фактическа обстановка и обстоятелства при които е извършено нарушението.

     В случая обаче при съставяне на АУАН и издаване на НП в тях са описани две отделни нарушения а именно такова по чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ, а именно че жалбоподателят не е осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин и второто по чл.16, ал.1,т.7 от ЗЗБУТ, а именно, че е допуснал до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани в случая че е нямало щипки и други инструменти с които да се вадят детайлите. За тези две нарушения както правилно ги е квалифицирал АНО, същият е наложил едно наказание а именно имуществена санкция в размер на 2500 лева. Според настоящият състав на съда в случая е нарушен чл.18 от ЗАНН. Тоест в случая няма как да се разбера за кое от двете нарушения е наложено това наказание, а това от своя страна прави невъзможно както съдът така и жалбоподателя да разбере в какво точно се състои нарушението и за какво е наказан, а от там и да се защити ефективно. Последното е съществено процесуално нарушение което води до отмяната на НП, каквато е и трайната практика на АС-Хасково /Решение №156/14.03.2019г, по КАНД 22/19г. по описа на съда/.      

            По същество съдът намира за доказано  от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят  е осъществил описаните две нарушения посочено в НП. Това изцяло се потвърждава от свидетелските показания на свидетели по делото които съдът кредитира, за което вече бяха изложени мотиви по-горе и от писмените доказателства по делото. От всички тези доказателства се доказва на първо место, че жалбоподателят не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работничката С.С., като обективните данни за това са и самите наранявания които тя е получила в следствие на липсата на този контрол. Тоест всички събрани по делото доказателства на практика водят о извода именно на липсата или на занижен контрол който е довел до тази трудова злополука. Действително тук в известен смисъл вина за настъпилите неимуществени вреди има и самият работник, който можеше да съобщи за липсата на инструменти и да откаже да работи поради тази причина или ако смята, че не е подготвен за работа с машината, или не е инструктиран в пълна степан за това, но съответната вина за деянието и съответно от там и за извършеното нарушение има и жалбоподателя. Той не е извършил, предприел всички действия за да осъществи ефективен контрол свързан с работата от работника на тази преса. Да безспорно е взел някакви мерки за контрол, като залепването на инструкция за работа с пресата, предишни инструктажи, но не и актуални към датата на деянието, липса на обучение и други, както и моментен контрол на процесната дейност на работника. Тоест безспорно жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ. Малко по сложен е случаят с нарушението по чл. 16, ал.1,т.7 от ЗЗБУТ, а именно, че жалбоподателят е допуснал до работното место, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицето С.С., която не е била подходящо обучена, инструктирани и екипирана. Това, че лицето не е било подходящо обучено и инструктирано, се доказва както от свидетелските показания на Г.А., Л.Г. и св. С.С., така и от констатациите в Протокола за извършена проверка № ПР 1834561/08.10.2018г. и от представените заверени копие от книгите за инструктаж. Единствено колебания има относно категоричността на това дали  пострадалата е била екипирана в съответствие с опасността от работата която е извършвала. Според съда отговора на този въпрос, е че не е била екипирана по съответният начин. Тук следва да се отбележи, че това, че при проверката е имало инструменти с които да се вадят детайлите от пресата , не означава само по себе си, че такива е имало и към датата на нарушението. Напротив съдът вече изложи доводи в тази насока защо не кредитира показанията на свидетелите в тази насока. Именно затова и като кредитира останалите доказателства съдът намира за доказано, че освен, че С.С., не е била подходящо обучена и инструктирани, не е била и екипирана. Тук следва да се отбележи факта, че дори и да е имало такива помощни средства, то по никакъв начин не се доказа, да е имало друга екипировка, която да предпазва работника при тази рискова работа с пресата. Макар, че за да е на лице състава на чл. 16, ал.1,т.7 от ЗЗБУТ е необходимо да е на лице дори само едно от комулативно предвидените изисквания в този текст. Тоест според настоящият състав на съда и това нарушение е извършено от жалбоподателя.

            След всичко това следва да се отбележи и факта, че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, като наказанието е определено в законовите норми. Именно тук както вече бе отбелязано обаче не става ясно това наказание за кое от двете нарушения е наложено, което прави и незаконосъобразно атакуваното НП.

Според съда неправилно е определен и размера на санкцията, без да са изложени мотиви за това.

В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, а и с оглед сериозните наранявания получени от пострадалата, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По направеното искане за присъждане на разноските по делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателят съдът намира следното:

ЗАНН не съдържа правила относно разноските по делата от административнонаказателен характер. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс". От цитираната разпоредба следва, че НПК е субсидиарно приложим по въпроса за разноските за свидетели и вещи лица по дела от административнонаказателен характер. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл.189, ал.1 от НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. При потвърждаване или изменение на наказателното постановление, съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените по делото разноски. При отмяна на наказателното постановление, разноските остават за сметка на държавата. Видно е, че НПК урежда само разноските, направени за призоваване на свидетели и вещи лица, затова и разпоредбата на чл.84 от ЗАНН предвижда, че по неуредените въпроси за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица е субсидиарно приложим НПК. НПК не съдържа правила за заплащане на направените от подсъдимия, респективно нарушителя, разноски за ангажиран адвокат или снабдяване на преписи от решението. Правилата на АПК и ГПК пред първоинстанционния съд са неприложими. С оглед изложеното следва заключението, че не съществува правно основание и процесуален ред за присъждане на разноските, които нарушителят е направил при обжалване наказателното постановление на първа инстанция - за заплатена държавна такса или възнаграждение на адвокат. В горепосочения смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.).

С оглед гореизложеното съдът намира, че липсва правно основание и процесуален ред, по който да бъдат присъдени претендираните от жалбоподателя  разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред РС-Хасково, по повод обжалване на НП. Поради това горното искане се явява неоснователно и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-000642 от 05.11.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на жалбоподателя направено чрез пълномощника адв.Динкова  за  присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред РС-Хасково, по повод обжалване на НП№ 26-000642 от 05.11.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.