Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-196 28.05.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На петнадесети септември 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Т. Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Красен Вълев
Секретар:
Ани Цветанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1756 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1162/27.05.2020г., постановено по гр. дело № 5711/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от П.Н.Х. и З.А.Д. искове за признаване за установено по отношение на С.Е.Т., К.С.Е. и Д.С.Х., че са собственици на поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с административен адрес – гр. Черноморец, ул. „Д. Н.“ № *с площ от 629 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори 81178.501.63.2 и 81178.501.63.3, съответно – постройка на допълващо застрояване с площ от 72 кв.м. и двуетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ от 59 кв.м. на основание давностно владение, продължило за периода от 2000г. до 17.07.2019г. като неоснователни.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от З.А.Д. и П.Н.Х., с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде прието за установено по отношение на С.Е.Т. и К.С.Е., че ищците З.А.Д. и П.Н.Х. са собственици на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ведно с построените в описания поземлен имот – сграда с идентификатор 81178.501.63.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 72 кв.м., предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 81178.501.63.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 52 кв.м. и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2. В жалбата се посочва, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че БРС е приел изцяло твърденията на въззиваемите, без да посочи въз основа на кои доказателства приема за истина техните твърдения. Посочва се, че първоинстанционният съд не е посочил защо кредитира изцяло показанията на ангажираните от въззиваемите свидетели, а игнорира изцяло заявените от другите две свидетелки факти, релевантни за правния спор – посоченото води до извода за липса на обективност, обоснованост и наличие на процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. В жалбата се прави обстоен анализ на свидетелските показания и се твърди, че за осъществяване на владение с намерение за своене не е необходимо да живееш постоянно в имота, а съществено и важно е да се осъществяват в непрекъснат период от време фактически действия с намерение за своене.
Не се отправя искане за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и считат, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – С.Е.Т. и К.С.Е. депозират по делото писмен отговор, в който посочват, че наведените доводи за отмяна на постановеното по делото решение за неоснователни, а видно от мотивите на решението са и неверни. Посочва се, че при цялостно обсъждане на всички събрани в производството писмени и гласни доказателства правилно съдът е формирал вътрешното си убеждение за неоснователност на предявения иск за собственост, като е приел, че ищцовата страна не е установила качеството си на владелец по отношение на процесния недвижим имот, като липсват и двата елемента на владението – както фактическата власт, така и субективния – съзнанието, че вещта се владее за себе си. Посочва се, че нито едно от събраните в хода на производството доказателства не установява начина, по който ищците са противопоставили своето владение на имота. Претендира се да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззиваемите С.Е.Т. и К.С.Е. чрез своя процесуален представител депозират по делото писмено становище, в което посочват, че оспорват въззивната жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендират да им бъдат изплатени направените по делото разноски във въззивното производство.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.С.Х. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.
В съдебно заседание Д.С.Х. не се явява, не изпраща представител и не взима становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от З.А.Д. и П.Н.Х. против С.Е.Т. и К.С.Е., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Т. и К.С., че ищците З.Д. и П.Х. са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ведно с построените в описания поземлен имот – сграда с идентификатор 81178.501.63.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 72 кв.м., предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 81178.501.63.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 52 кв.м. и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2. В исковата молба се посочва, че ищците са владяли процесните имоти като свои собствени повече от десет години постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и с намерение за своене, през този период от време те са ги смятали за свои и са заявявали открито това свое намерение към имотите и по този начин са ги придобили по давност.
В хода на производството ищците са отправили искане да бъде конституирана като ответник и Д.С.Х. – тяхна майка, като твърдят, че са осъществявали давностно владение и по отношение на нея, която през годините е живяла в процесния имот.
В отговора на исковата молба, депозирана от ответниците по делото на основание чл. 131 от ГПК се посочва, че считано от 1998г. до подаването на исковата молба, ответниците са собственици и владеят наследствените идеални части от описаните имоти, като нито в един момент не са били отричани техните права върху имуществото, напротив – в годините нееднократно се е повдигал въпроса от страна на ищците и тяхната майка за замяна с друго имущество на собствените им идеални части от имотите или за изкупуване на частите им, но поради неприемливи предложения, съсобствеността не е била прекратена.
За да отхвърли ищцовите претенции, първоинстанционния съд е приел, че за периода от 2000г. до подаване на исковата молба ответницата Х. е живяла в новата жилищна сграда, находяща се в процесното дворно място, която обаче не е предмет на претенцията, а така наречената стара къща не е била обитавана, с изключение на кратък период от време когато е била предоставена на приятел на ищеца П.Х.. Съдът е приел, че ищците не са живели през това време в гр. Черноморец и не са упражнявали фактическа власт върху процесните недвижими имоти и дори и да се приеме, че са ги владяли чрез майка си, то с оглед на качеството й на съсобственик с другите две ответници, това владение е следвало да бъде сведено до знанието на Е. и Т., но доказателства в този смисъл не са представени, а напротив – видно, че те двете не са се дезинтересирали от правото си на собственост. Прието е с атакуваното решение, че към датата на подаването на исковата молба – 17.07.2019г. ищците не са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното с исковата молба основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед извършената служебна проверка,
настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По
отношение на наведените съображения във въззивната жалба, съдът намира
следното:
По делото е представен
Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 482/1979г. по описа на Нотариус при
Районен съд – Бургас, от който е видно, че е извършена обстоятелствена проверка
за признаване правото на собственост на лицето С. Я. С. върху следния недвижим
имот – дворно място, находящо се в чертите на с. Черноморец, представляващо
парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на селото, състоящо се от 435
кв.м., а урегулиран парцела съдържа 690 кв.м., заедно с построената в него
жилищна постройка.
По делото е представен Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 1140/79г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че С. Я. С.е дарил на дъщеря си Д.С. З. следния свой недвижим имот, а именно – ½ ид.ч. от парцел № 8, имот № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец, целият парцел съдържащ 590 кв.м. Изрично в нотариалния акт е записано, че дарителят отстъпва и правото на строеж на дъщеря си – Д.С. З., по силата на което тя има право да построи жилищна сграда – еднофамилно жилище в същото дворно място, съгласно одобрен архитектурен план на сградата.
По
делото е представен Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 459/1979г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно,
че е признато правото на собственост на С. Я. С.от с. Черноморец върху следния
недвижим имот – към собствения му парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по
плана на с. Черноморец се придават по регулация 155 кв.м. празно дворно място
от имот с пл. № 118 от кв. 5, собственост на лицата – Х. С. С., Я. Т. Я.и В. Г.
Б.. С цитирания нотариален акт се посочва, че молителят е изплатил стойността
на придаваемото му се по регулация дворно място.
По делото е представено копие от Строително разрешение № 9 от 28.04.1980г., от което е видно, че е издадено за изграждане на жилищна сграда по одобрен проект на Д. З. на площ от 60 кв.м. на собствено място - кв. № 5, парцел ХІІІ.
По делото е представен Нотариален акт № *от 12.02.1990г., нот. дело № 463/90г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, от който е видно, че С. Я. С.и З. В.С. са прехвърлили на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – 100 кв.м. ид.ч. от дворното им място, представляващо парцел VІІІ-31 в кв. 10 по плана на с. Черноморец, цялото с площ от 590 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в посоченото по-горе дворно място жилищна постройка срещу задължението да поеме цялостната им издръжка.
По делото е представено Разрешение за строеж № 10 от 14.07.1992г., изд. от Общински народен съвет – гр. Созопол, от който е видно, че е разрешено на Д.С. З. да изгради в парцел VІІІ, кв. 10 по плана на с. Черноморец лятна кухня с декоративен зид.
По делото е представен Нотариален акт № *от 28.12.2000г., нот. дело № 434/2000г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че З. В.С. е дарила на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – дворно място с площ от 130 кв.м. от парцел VІІІ, пл. № 31 в кв. 10 по плана с. Черноморец, Община Созопол, целият парцел урегулиран с площ от 590 кв.м., идентичен с бивш парцел VІІІ, бивш пл. № 119, бивш кв. 5 по отменения план на с. Черноморец, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда, съгласно Нотариален акт № *, нот. дело № 482/79г. и Нотариален акт № 67, нот. дело № 463/90 г. – двата по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас.
По делото е представен Нотариален акт № *от 02.06.2009г., том ІІ, нот. дело № 266/2009г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че Д.С.Х. е дарила на своята дъщеря З.А.Д. собствените си ½ ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Черноморец, ул. Д. Н. *, а именно – жилищна сграда – еднофамилна, представляваща имот с идентификатор 81178.501.63.1 по кадастралната карта на с. Черноморец, Община Созопол, със застроена площ на сградата от 73 кв.м., построена в поземлен имот № 81178.501.63 по кадастралната карта на с. Черноморец с площ от 672 кв.м., със стар идентификатор парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер 31 в кв. 10 по ЗРП на с. Черноморец с право на реално ползване върху първи и втори етаж от гореописаната жилищна сграда без право на надстрояване. С цитирания нотариален акт Д.С.Х. е дарила на своя син П.Н.Х., последният собственик на ¼ ид.ч. на основание наследство, собствените си ¼ ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Черноморец, ул. Д. Н. *, а именно – жилищна сграда – еднофамилна, представляваща имот с идентификатор 81178.501.63.1 по кадастралната карта на с. Черноморец, със застроена площ от 73 кв.м., построена в поземлен имот № 81178.501.63 по кадастралната карта на с. Черноморец с площ от 672 кв.м., със стар идентификатор парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер 31 в кв. 10 по ЗРП на с. Черноморец с право на реално ползване върху трети етаж от гореописаната жилищна сграда, с право на надстрояване, с което дарение П.Х. става собственик на ½ ид.ч. от описания в този пункт недвижим имот.
По делото е представено Удостоверение за наследници от 31.05.2019г., изд. от Община Бургас, от който е видно, че Е. С. Е.е починал на 10.02.1998г. и оставил за свои законни наследници – К.С.Е. – своя съпруга и С.Е.Т. – своя дъщеря.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. Ж. Т., от показанията на която се установява, че е съседка на Д. и я познава от 40 години. Посочва, че когато е отишла в с. Черноморец в двора е имало само една стара къща и в нея са живеели родителите на Д.. Свидетелката посочва, че познава и братът на Д. – Я.(съпруг на К.), но той не е живеел там, а е идвал на риболов. След това Д. заедно със съпруга си е започнала да строи нова къща в имота – в съседство до старата и след построяването й са започнали да живеят в нея. Свидетелката посочва, че Д. се е грижила за своите родители до тяхната смърт, като първоначално е починал баща й, впоследствие – нейния съпруг през 2002г., а после и нейната майка, а понастоящем тя си живее сама в имота и децата й – П. и З. са непрекъснато при нея. Свидетелката посочва, че П. и З. са поели поддръжката на сградите, за да помагат на своята майка. Сочи, че познава ответницата С., но не я е виждала от малка, познава и нейната майка – К.. Свидетелката посочва, че след смъртта на своя съпруг Д. се е разболяла и П. и З. са започнали да идват и да се грижат за този имот, тъй като са си знаели, че е техен. Когато са си говорили с Д. тя й е споделяла, че ще го припише на своите деца, тъй като не може да се грижи за имота. Свидетелката посочва, че е правен ремонт на старата къща и З., нейният съпруг и П., както и други хора са пренареждали керемидите й, таванът на едната стая е бил пропаднал. Свидетелката посочва, че Д. се е грижила за своите родители, тя ги е поддържала и мисли, че имотът е останал на нея.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. М. В., от показанията на която се установява, че познава ищците, както и е виждала С.Т., познава и нейните родители, тъй като притежава имот, съседен на имота в с. Черноморец, с Д. се познават от деца. Свидетелката посочва, че в този имот са живеели баба З., съпругът й С.и децата им Я.и Д., катоЯ.се е оженил в гр. Бургас, а дъщерята е останала да живее със своите родители, след което се е омъжила, преместила се е в гр. Бургас и след като се е развела отново се е върнала да живее в гр. Черноморец и повторно се е омъжила. Свидетелката посочва, че след като са създали свои семейства децата на Д. – З. и П. са се преместили да живеят в гр. Бургас и са идвали в гр. Черноморец да помагат на своята майка – Д.. Свидетелката посочва, че в имота са направили нова къща, а на старата са направили ремонт. Свидетелката посочва, чеЯ.е идвал в гр. Черноморец – имал е лодка, която е стояла на кея и в една стара сграда – под навеса го е виждала да си взима принадлежности за риболов. Свидетелката посочва, че от около десет години П. и З. се грижат за имота, а понастоящем той е в Германия, а преди това е живеел в гр. Пловдив. Свидетелката посочва, че след смъртта на своя съпруг Д. й е споделяла, че вече не може да се грижи за имота и ще го даде на своите деца, като има предвид старата къща, а новата къща е на Д. и Никола, който е починал през 2000 година. Свидетелката посочва, че след като е починал съпругът на Д. тя е преотстъпила всичко на своите деца – включително и новата къща.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан И. С. Т.– съпруг на ответната страна С. Е.Т., от показанията на когото се установява, че познава ищците и сочи, че те са го потърсили да поговорят, като първо са искали да направят замяна на тяхната част от имота в гр. Черноморец, за който се води това дело, за ниви или за друг имот. Свидетелят посочва, че знаят, че са съсобственици в старата къща и никога не са се дърпали от отговорност за разходите.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Г. Н. А., определящ се като далечен роднина на съпруга на С., от показанията на когото се установява, че се занимава с недвижими имоти и С.Т. през 2017г. се е свързала с него, за да отидат да видят имота й в с. Черноморец, тъй като имало предложение за замяна с друг наследствен имот и той да направи някаква оценка и да даде своето мнение. Свидетелят посочва, че са посетили имота и са го огледали отвън, а тя му е обяснила коя част от къщата е нейна и той й е казал каква е идеалната й част и каква цена трябва да търси. Свидетелят посочва, че за втори път са ходили до с. Черноморец през 2018г. когато е имало възможност имотът да се отдава под наем и по старата къща не е имало промяна – едноетажна, от предната част на пътя.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години.
На основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
От събраните по делото доказателства се установява, че С. Я. С.е признат за собственик по отношение на следния недвижим имот - дворно място, находящо се в чертите на с. Черноморец, представляващо парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на селото, състоящо се от 435 кв.м., а урегулиран парцела съдържа 690 кв.м., заедно с построената в него жилищна постройка, като за целта е съставен Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 482/1979г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас. Установява се и обстоятелството, че по силата на сключен Договор за дарение на недвижим имот с Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 1140/79г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас С. Я. С.е дарил на дъщеря си Д.С. З. следния свой недвижим имот, а именно – ½ ид.ч. от парцел № 8, имот № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец, целият парцел съдържащ 590 кв.м., както и правото на строеж, по силата на което тя има право да построи жилищна сграда – еднофамилно жилище в същото дворно място, съгласно одобрен архитектурен план на сградата.
По делото се установява и обстоятелство, че е признато правото на собственост на С. Я. С.от с. Черноморец върху следния недвижим имот – към собствения му парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец се придават по регулация 155 кв.м. празно дворно място от имот с пл. № 118 от кв. 5, собственост на лицата – Х. С. С., Я. Т. Я.и В. Г. Б.. Видно от представения Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 459/1979г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, изрично е посочено, че молителят е изплатил стойността на придаваемото му се по регулация дворно място.
По делото не се спори, че към 1979г. С. Я. С.е бил в граждански брак със своята съпруга, поради което и по правилата на съпружеската имуществена общност следва да се приеме, че правото на собственост по отношение на дворно място, находящо се в чертите на с. Черноморец, представляващо парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на селото, състоящо се от 435 кв.м., а урегулиран парцела съдържа 690 кв.м., заедно с построената в него жилищна постройка е възникнало в патримониума на двамата съпрузи като бездялова съсобственост.
При това положение, настоящата инстанция приема, че към 1980г. собствеността по отношение на недвижимия имот, представляващ парцел № 8, имот № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец се е разпределила, както следва: ½ ид.ч. за двамата съпрузи – С. Я. С.и З. В.С. и ½ ид.ч. за тяхната дъщеря – Д.С. З., като в нейния патримониум е възникнало и правото на строеж, по силата на което тя има право да построи жилищна сграда – еднофамилно жилище в същото дворно място, съгласно одобрен архитектурен план на сградата. Към този момент площта на имота е следвало да възлиза на 745 кв.м. (590 кв.м. плюс придавамото място с площ от 155 кв.м.)
По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Строително разрешение от 28.04.1980г., че въз основа на отстъпеното право на строеж Д.С.Х. е изградила жилищната постройка – еднофамилна жилищна сграда, която понастоящем е с идентификатор 81178.501.63.1 по кадастралната карта на с. Черноморец, Община Созопол. Къщата е изградена и към този момент по делото не се спори, че Д.С. е встъпила в брак с Н.Х. – баща на П.Н.Х. – роден пред 1982г. По отношение на този имот спор не се води и изрично в исковата молба ищците посочват, че впоследствие – през 2009г. този имот е предмет на сделка, по силата на която тяхната майка им е дарила идеални части от този имот.
По делото се установява и обстоятелството, че по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот с Нотариален акт № *от 12.02.1990г., нот. дело № 463/90г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас С. Я. С.и З. В.С. са прехвърлили на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – 100 кв.м. ид.ч. от дворното им място, представляващо парцел VІІІ-31 в кв. 10 по плана на с. Черноморец, цялото с площ от 590 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в посоченото по-горе дворно място жилищна постройка срещу задължението да поеме цялостната им издръжка.
По делото не се спори, че изградената къща, предмет на тази сделка понастоящем е с идентификатор 81178.501.63.3 („старата къща“, предмет на представения по делото Нотариален акт № */79г., нот. дело № 482/79г. по описа на Нотариус при БРС) и същата е част от спорния по делото предмет.
По делото не се спори, че към момента на прехвърляне на имота Д.С.Х. е встъпила в граждански брак със своя съпруг – Н.Х. и предвид възмездния характер на сделката и по правилата на съпружеската имуществена общност правото на собственост по отношение на този имот е възникнало в патримониума на двамата съпрузи – Д.С.Х. и Н.Х..
При това положение – след извършената сделка през 1990г. следва да се приеме, че съсобствеността в дворното място и по отношение на жилищната постройка (понастоящем с идентификатор 81178.501.63.3) се е разпределила в съсобственост между С. Я. С., З. В.С., Д.С. З. (притежаваща идеални части от дворното място въз основа на дарение от 1979г. и въз основа на сделката за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане) и съпруга на Д. З. – Н.Х. (притежаващ идеални части от дворното място въз основа на сделката за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. По този начин се е разпределила и съсобствеността по отношение на изградената жилищна сграда - къща, понастоящем имот с идентификатор 81178.501.63.3 по плана на с. Черноморец.
По делото не се спори, че през 1994г. е починал бащата на Д.С.Х. – С. Е. С.(видно и от цитираното Удостоверение за наследници № 1180/01.11.2000г., изд. от Кметство – с. Черноморец в Нотариален акт № */2000г. по описа на Нотариус с район на действие Районен съд – Бургас – лист 19 – гръб от първоинстанционното производство) и след своята смърт е оставил за свои наследници – З. В.С. – своята преживяла съпруга и своите две деца – Д.С.Х. и Е. С. Е., който е починал през 1998г. и наследен от своята преживяла съпруга К.С.Е. и своята дъщеря – С.Е.Т. – ответници в настоящото производство.
При това положение – след смъртта на С. Я. С.съсобствеността в дворното място и в старата построена къща – понастоящем имот с идентификатор 81178.501.63.3 се е разпределила между следните лица – З. В.С., Д.С. З., нейният съпруг – Н.Х., както и Е. С. Е.. През 1998г. умира Е. С. Е.и видно от представеното Удостоверение за наследници от 31.05.2019г., изд. от Община Созопол неговите законни наследници са неговата преживяла съпруга – К.С.Е. и неговата дъщеря – С.Е.Т.. След смъртта на Е. С. Е.съсобствеността в дворното място и в старата построена къща – понастоящем имот с идентификатор 81178.501.63.3 се е разпределила между следните лица – З. В.С., Д.С. З., нейният съпруг – Н.Х., както и наследниците на Е. С. Е.– К.С.Е. и С.Е.Т..
Впоследствие – на 28.12.2000г. с Договор, сключен с Нотариален акт № *от 28.12.2000г., нот. дело № 434/2000г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас З. В.С. е дарила на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – дворно място с площ от 130 кв.м. от парцел VІІІ, пл. № 31 в кв. 10 по плана с. Черноморец, Община Созопол, целият парцел урегулиран с площ от 590 кв.м., идентичен с бивш парцел VІІІ, бивш пл. № 119, бивш кв. 5 по отменения план на с. Черноморец, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда, съгласно Нотариален акт № *, нот. дело № 482/79г. и Нотариален акт № 67, нот. дело № 463/90 г. – двата по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че съпругът на Д.С.Х. – Н.Х. е починал през 2002г. и към този момент той е бил наследен от своите двама наследници – своята преживяла съпруга Д.С.Х. и своя син – П.Н.Х.. По делото не се спори, че през 2009г. е починала и майката на Д. и Е. С. Е.- З. В.С., която след своята смърт е наследена от своите две деца - Д.С.Х. и Е. С. Е.. При това положение – след настъпилата смърт и на З. В.С. съсобствеността в дворното място и в изградената в имота жилищна сграда (понастоящем с идентификатор 81178.501.63.3) се е разпределила между следните лица – Д.С.Х., П.Н.Х. (в качеството му на наследник на Н.Х.) и К.С.Е. и С.Е.Т. (двете в качеството им на наследници на Е. С. Е., който от своя страна е наследник на своите двама починали родители – С. Я. С.и З. В.С.).
По делото се установява и обстоятелството, че въз основа на сключен Договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № *от 02.06.2009г., том ІІ, нот. дело № 266/2009г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че Д.С.Х. е дарила на своята дъщеря З.А.Д. собствените си ½ ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Черноморец, ул. Д. Н. *, а именно – жилищна сграда – еднофамилна, представляваща имот с идентификатор 81178.501.63.1 по кадастралната карта на с. Черноморец, Община Созопол, със застроена площ на сградата от 73 кв.м., построена в поземлен имот № 81178.501.63 по кадастралната карта на с. Черноморец с площ от 672 кв.м., със стар идентификатор парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер 31 в кв. 10 по ЗРП на с. Черноморец с право на реално ползване върху първи и втори етаж от гореописаната жилищна сграда без право на надстрояване. С цитирания нотариален акт Д.С.Х. е дарила на своя син П.Н.Х., последният собственик на ¼ ид.ч. на основание наследство, собствените си ¼ ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с. Черноморец, ул. Д. Н. *, а именно – жилищна сграда – еднофамилна, представляваща имот с идентификатор 81178.501.63.1 по кадастралната карта на с. Черноморец, със застроена площ от 73 кв.м., построена в поземлен имот № 81178.501.63 по кадастралната карта на с. Черноморец с площ от 672 кв.м., със стар идентификатор парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер 31 в кв. 10 по ЗРП на с. Черноморец с право на реално ползване върху трети етаж от гореописаната жилищна сграда, с право на надстрояване, с което дарение П.Х. става собственик на ½ ид.ч. от описания в този пункт недвижим имот.
Тази сделка е безспорно, че касае къщата, изградена от страна на Д.С.Х. въз основа на отстъпеното й право на строеж от страна на нейните родители през 1979г. и издаденото й Строително разрешение през 1980г. и не е предмет на настоящия спор.
По отношение на недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.501.63 и изградените в него две постройки – сграда с идентификатор 81178.501.63.3 с предназначение – жилищна сграда – и с идентификатор 81178.501.63.2 с предназначение – постройка на допълващо застрояване, съдът намира следното:
В исковата молба се сочи, че ищците са установили фактическа власт, както по отношение на дворното място, така и по отношение на изградените в него постройки постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и с намерение за своене повече от 10 години. В исковата молба се посочва, че реално след 2000 година гледането и издръжката на бабата З. В.Х. е поета изцяло от ищците, тъй като майка им е останала сама след смъртта на своя съпруг и за нея е било трудно сама да полага грижите. Посочва се, че от 2000 година всички грижи и разноски по поддържането на старата къща с идентификатор 81178.501.63.3 са осъществявани изцяло от ищците и се осъществяват и до днес.
С
оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с
два основни призната – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
(corpus) и субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна
презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
В
цитираното решение се приема, че владението е факт, а не право и като
фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част
от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика
право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо
от намерението му. С цитираното решение
се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С
Решение № 41 от 26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на
ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното
решение е допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в
намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за
упражняване на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното
решение е прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на
основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на
презумпцията по чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване
на фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на прехвърлителя,
както и ако помежду им съществува уговорка за ползването. В този смисъл е и
Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по описа на
ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху
недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за заем за
послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В своето решение, цитирано
по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си.
По
основателността на въззивната жалба и предявената претенцията, съдът намира
следното:
Както
бе посочено по-горе съсобствеността между ищците по делото и ответните страни е
възникнала след смъртта на техния общ наследодател – С. Я. С., починал през 1994г. и след смъртта на техния съпруг и баща – Е. С. Е.през
1998г., а след това и след смъртта на съпругата на С. Я. С.– З. В.Х., починала
през 2009г.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след смъртта на наследодателя
на ответниците Е. С. Е.през 1998г. свидетелят Т. посочва, че заедно със своята съпруга С.Е.Т. са посещавали имота, а през
годините им е била предложена и замяна на имота, която те не са приели. От
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите се установява,
че първоначално майката на З.Д. и П.Х. – Д.Х. се е грижила за имота, но след
като е починал съпруга й тя е престанала да се грижи за имота и грижите са били
поети от страна на З. и П. – ищците по делото. Безспорно е обстоятелството, че
тяхната майка продължава да си живее именно в този имот и по делото няма
никакви данни децата на Д.Х. да са демонстрирали своето намерение за своене на
имота по отношение на тяхната майка. За да се приеме впоследствие, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, то е следвало да се
демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. За да се
трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я
лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва
да бъде упражнявана явно. При това положение, настоящият състав намира, че
основният спорен въпрос по делото е манифестирането на промяна в намерението на
З.Д. и П.Х. да превърнат своето държане на имота във владение. Както бе посочено
по-горе - за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. От събраните по делото свидетелски показания се
установява, че след смъртта на своя наследодател - Е. С. Е.– К.С.Е. и С.Е.Т. са продължили да
посещават имота, но по делото не са ангажирани други доказателства, от които да
се направи извод за промяната в намерението за своене на имота от страна на ищците.
Действително
свидетелите Т. и В. посочват, че са виждали З.Д. и П.Х. да посещават имота, да
се грижат за своята майка, обработва имота, но не сочат за други действия
(извън тези на нормалната грижа за своята майка), от които да се направи извод
за промяна тяхното намерение. При това положение, БОС намира, че от
представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ищците – З.Д.
и П.Х. са променили своето намерение да държат имота, представляващ поземлен
имот с идентификатор 81178.501.63 и изградените в имота постройки – с идентификатор
81178.501.63.2 и идентификатор 81178.501.63.3 по плана на с. Черноморец, Община
Созопол.
От
друга страна – по делото има данни, че ответниците са били потърсени от страна
на ищците, за да уредят отношенията си във връзка със съсобствеността на имота,
но не са могли да постигнат съгласие, което обстоятелство също сочи, че не може
да се приеме, че владението е било необезпокоявано и не може да се приеме, че
ответниците не са заявявали своите собственически права.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че по делото няма никакви данни да е
осъществявана каквато и да е фактическа власт върху процесния недвижим имот от
страна на ищците спрямо своята майка – Д. С.Х., която понастоящем е
съсобственик в изградената стара къща с идентификатор 81178.501.63.3 и в
дворното място с идентификатор 81178.501.63, но не е въведена като страна в
настоящото производство.
Мотивиран
от изложеното, БОС намира, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва
да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция
препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответните
страни по въззивната жалба и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1162 от 27.05.2020г., постановено по гр. дело № 5711/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** от гр. Бургас, к-с С., бл. *, вх. *, ет. *и П.Н.Х., ЕГН ********** *** – двамата с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. Алеко Константинов № 8, ет. 1 – адвокат Марин Милев да заплатят на С.Е.Т., ЕГН ********** от гр. Бургас, к-с М. р., бл. *, ет. *, ап. * и К.С.Е., ЕГН ********** от гр. Бургас, к-с Меден рудник, бл. *, вх.*, ет. *, ап. * сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.