№ 70
гр. Сливен, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500059 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П., пълномощник „
М. 2012“ ЕООД, със седалище *** против решение № 221/13.12.2021 г. по
гр.д. № 959/2020 г. на Новозагорския районен съд, с което е било признато за
установено по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че в полза на „М.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление *** съществува парично вземане от жалбоподателя „ М. 2012“
ЕООД, в размер на 5317.55 лв., от които 5199.40лв. – главница и 14.17 лв.
мораторна лихва по фактура № **********/19.06.2020г., както и 103.98лв.
допълнително вземане от 11.06.202г. по фактура № **********/10.06.2020г.,
ведно със законната лихва от 03.09.2020г., за което е била издадена заповед за
1
изпълнение № 360/03.09.2020г. по ч.гр.д. № 659/2020г. по описа на НЗРС. С
обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемото
дружество 1408.28 лв. деловодни разноски по първоинстанционното
производство, както и 1108.28лв. – деловодни разноски по заповедното
производство.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че според сключения между страните договор за изработка
изпълнителят остава задължен за скритите недостатъци на изработените
артикули дори те да са били приети от възложителя първоначално. В случая
длъжностни лица на въззивника били проверили няколкократно
производствения процес и били издали предписания за отстраняване на
констатираните недостатъци, които предписания не били отстранени от
изпълнителя, което довело до отказ на чуждестранния партньор на
жалбоподателя да заплати част от изработените артикули. Това като
последица довело и до неплащане на цялата уговорена сума по договора за
изработка. Жалбоподателят изтъква, че поради големия обем на поръчката е
било невъзможно всички артикули да бъдат проверени преди експедирането
им и е било действано на принципа на проверка на част от продукцията. При
постановяване на решението не било обсъдено възражението на ответника за
извършване на прихващане със сумата от 7000.00лв, представляваща
претенция за цена на негодните артикули като готови изделия. Въззивникът е
посочил, че ВЛ е било дало некоректен отговор на 8-ми въпрос като в цената
на маските не е съобразило, че договорената цена е за изработката на 1 маска,
а не крайната и продажна цена. Най малкото съдът следвало да приспадне
стойността на некачествените маски ( 1624.50лв.) от общата претендирана
сума. На последно място съдът не бил съобразил, че с решение на СлОС е бил
намален размерът на деловодните разноски по заповедното производство.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. В случай, че съдът приеме, че исковете са основателни,
моли да бъде извършено прихващане със сумите, за които е било направено
възражение. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде
2
по преценка на съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Б., пълномощник на „ М.Т.“ ЕООД с който жалбата е оспорена като
неоснователна. В отговора се посочва, че въззиваемата страна е изпълнила
договора, така както е бил сключен. По него не съществувала уговорка,
според която приемането на изработената продукция да зависи от преглед от
трета страна. Контролът за всяка поръчка се осъществявал от възложителя и
фактът, че той не е извършил качествен контрол не е отговорност на
изпълнителя. След като изработеното било прието без незабавно да се
направи възражение по отношение на неговото качество, срок, количество,
следва да се приеме, че възложителят е приел поръчката и дължи уговорената
цена. Според трайната съдебна практика ако се установи, че отклонението по
поръчката е толкова съществено, че изработеното се окаже негодно за
обичайното му използване, възложителят има право да развали договора. В
случая това не било сторено. Страната посочва, че адвокатското
възнаграждение е съобразено с осъществените транспортни разходи. Моли се
да се потвърди обжалваното решение.
Страните не са направили доказателствени или процесуални искания.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. В писмено
становище процесуалният му представител по пълномощие адв. П., заявява,
че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител адв.Б., в писмено становище до съда заявява,
че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 05.01.2022г. и
3
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.01.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за признаване за
установено, че ответникът дължи сума, за която е издадена заповед за
изпълнение. Основанието за търсене на процесната сума е изпълнението на
възложеното по договор за изработка и търсене на договореното
възнаграждение за изработеното. Въззивникът/ ответник в първоначалното
производство твърди, че част от изработената поръчка не е отговаряла на
заданието, поради което договореното възнаграждение не следва да се плати.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 и 2 от ЗЗД, поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа като при
приемането той следва да прегледа работата и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане (скрити
недостатъци). Според ал.3 от чл. 264 от ЗЗД ако не се направят такива
възражения, работата се счита приета. Член 266, ал.1 от ЗЗД предвижда, че
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД се налага
изводът, че приемането на работата не е само право, но и задължение на
поръчващия. Приемането на работата обхваща, както фактическото действие
– реално получаване на фактическата власт върху изработеното, така и
правното действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то
4
действително съответства на възложеното. Приемането може да се извърши,
както с изрично волеизявление на възложителя, така и с конклудентни негови
действия. В този случай рискът от погиване на изработеното преминава върху
възложителя и той е длъжен да заплати договореното възнаграждение.
Възложителят има право и да не приеме изработеното ако то не отговаря на
договореното между страните поради наличието на явни или скрити
недостатъци. За да запази правата си обаче, възложителят е длъжен да прояви
активност като прегледа извършената работа при приемането и. За явните
недостатъци ( такива, които могат да се открият при обикновен преглед),
възраженията следва да бъдат направени на момента, а за скрити – незабавно
след установяването им. Бездействието на възложителя изразяващо се в
непреглеждане на поръчката в момента на получаването , води до
неблагоприятните за него последици регламентирани в чл. 264, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия случай по делото е установено безспорно, че между
страните е бил сключен договор за изработка от 08.05.2020г. на определени
количества продукция по поръчки на възложителя ( въззивник). От приетото
по делото приложение е видно, че се е касаело за калцуни, дамски и мъжки
манти , дамски и мъжки гащеризони и по 3200бр. дамски и мъжки маски.
Съобразно договореното материалите е следвало да се предоставят от
възложителя. Той следвало да предостави и мостра, по която да се изработят
отделните артикули. Той е имал възможност по всяко време да проверява
готовите изделия и да иска тяхното поправяне. Според чл.8, ал.3 от Договора
за изработка, преди експедиция на готовата продукция възложителят е
следвало да извърши контрол на качеството на случаен принцип на 5 – 10 %
от артикулите. Тази проверка не изключвала отговорността на изпълнителя за
скрити дефекти.
Действително възложителят предоставил мостра, негов служител
извършил междинен контрол на качеството, за което били съставени 4
протокола за качествен контрол от 14.05.2020г.,20.05.2020г., 11.06.2020г. и
15.06.202г. В протоколите за качествен контрол са направени редица
забележки. Те са определени като „междинен контрол“ – 2 бр. и „ контрол
преди експедиция“ – 2 бр. По нито един от протоколите няма направено
5
отбелязване дали продукцията се приема или не се приема за експедиция.
Изработените изделия са изпратени на трето лице на 20.05.2020г. и на
19.06.202г. Според св. К. ( офис – мениджър в дружеството ответник) е бил
съставен протокол, в който е било отразено, какво следва да се отстрани от
изпълнителя ( за да е коректна поръчката), но не е бил направен последващ
контрол, тъй като сроковете са били много кратки и са се дължали големи
неустойки. От показанията на същия свидетел, както и от част от
представените писмени доказателства се установява, че проблемът е бил
основно в некачествено изработени мъжки и дамски маски – неточни размери
на ластиците, различни размери на горните и долни бордове на маските,
неправилно „ плисиране“, което водело до деформиране на исканата форма на
„ мида“, до разтваряне при слагане на лицето и по този начин до
невъзможност да се използва по предназначение.
Всичко изложено по - горе води до извода, че действително част от
изработената продукция не е отговаряла на даденото задание, но тя е била
приета от възложителя, който не се е възползвал от възможността да извърши
контрол при приемането и, поради което следва да се заплати договореното
възнаграждение. В случая не може да става въпрос за „скрити недостатъци“.
Третото лице, за което са били предназначени изготвените артикули още при
получаването им е констатирало тяхното несъответствие и незабавно е
уведомила фирмата възложител за това. От това, както и от самия факт, че
става въпрос за просто преглеждане на продукцията за спазени размери и
форма се налага изводът, че ако възложителят е бил провел контрол на
получаваната продукция той е щял да ги констатира и е щял да има
възможност да иска отстраняване на неизправностите, изработване на нови
маски или дори разваляне на договора. Като не е извършил своевременно
проверка на получаваната продукция възложителят сам се е поставил в
положение, в което да търпи последиците на чл. 264, ал.3 от ЗЗД, а именно да
се приеме, че работата е приета без възражения и да дължи договореното за
нея възнаграждение.
По този начин предявеният иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че същия дължи възнаграждение по договора за
6
изработка се явява основателен. Исковата претенция е била за 5 199.40 лв. –
главница и 103.98лв. – лихва. Били са издадени две фактури –
**********/19.06.202г. на стойност 9 180.00лв., по която е било извършено
плащане в размер на 4 670.00лв. ( остатък 4510.00лв.) и
**********/10.06.2020г. на стойност 689.40 лв. (обща незаплатена стойност -
5199.40лв.). ВЛ е установило, че действително е била заплатена само сумата
от 4 670.00лв. По този начин исковата претенция се оказва доказана и по
размер. Дължима е мораторна лихва в общ размер на 118.16лв., както и
законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 03.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира, че в настоящия случай претенцията за извършване на
прихващане с насрещни задължения е неоснователна. Не се установи
съществуването на насрещни, еднородни и изискуеми задължения, които биха
могли да бъдат прихванати.
Въззивната жалба е основателна единствено в частта, с която е
обжалвано първоинстанционното решение по отношение на присъдените
разноски по заповедното производство. РС – Н.З. е присъдил 1108.28лв.1 от
които 108.28лв. държавна такса и 1000.00лв. адвокатски хонорар. С
определение № 260208/24.11.2020г. по ч.гр.д. 722/2020г., СлОС е отменил
издадената заповед за изпълнение за сумата над 420.00лв. адвокатско
възнаграждение до присъденото 1000.00лв. адвокатско възнаграждение. В
този смисъл следва да се измени и обжалваното решение. Дължимите
разноски по заповедното производство са в размер на 528.28лв. - 108.28лв.
държавна такса и 420.00лв. адвокатско възнаграждение.
По отношение на разноските, съдът взе предвид, че в случая
първоинстанционното решение се изменя само в частта на присъдените
разноски по заповедното производство, което не касае главния и акцесорния
иск. По отношение на исковите претенции първоинстанционното решение не
се изменя, поради което не следва да се изменят и присъдените разноски
сторени по гр.д. 959/2020г. За въззивна инстанция въззиваемата страна не е
поискала присъждане на разноските, поради което такива не следва да се
7
присъдят.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 221/13.12.2021 г. по гр.д. № 959/2020 г. на
Новозагорския районен съд в частта, с която „ М. 2012“ ЕООД, със седалище
*** е бил осъден да заплати на „М.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
20202220100695 за сумата над 528.28лв. - 108.28лв. държавна такса и
420.00лв. адвокатско възнаграждение.
В останалата част потвърждава решението.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8