Протокол по дело №363/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 596
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 15 април 2025 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20253100500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 596
гр. В., 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница С.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100500363 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът О. А., редовно и своевременно призован, представлява се от адв. И. З.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Съдът докладва постъпила молба от К. на О. А. с вх.№ 10650 от 11.04.2025 г., в
която заявява, че оттегля пълномощията на адв. Ю. Г. от АК - В. по гр.д.№ 363 по описа на
Окръжен съд – В. за 2025 г.
Въззиваемите Е. С. С. и А. Р. Д., редовно и своевременно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на О. А. против
решение № 4202 от 24.11.2024 г., постановено по гр. д.№ 20233110111629 на Районен съд –
В., тридесети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен
установителен иск против Е. С. С. и А. Р. Д. с правно основание член 124, алинея 1,
предложение трето от ГПК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответниците не
са собственици на следния недвижим имот, представляващ ПИ № 54145.508.550 по КККР на
местност „***", землище на село О., О. А., област В., целият с площ 626 кв. м, при граници :
1
ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** и ПИ № ***; осъдена е О. А. да заплати на Е.
С. С. сумата от 1 950 лева и на А. Р. Д. сумата от 1 800 лева, представляващи разноски в
производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на
вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и за
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че въззивникът не е участвал в административната процедура по постановяване на
решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ – А., поради което е отправила искане да бъде
осъществен от съда инцидентен контрол за валидността на този административен акт на
основание член 17, алинея 2 от ГПК. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се
установява, че възстановените на наследниците на П.Т.А. земеделски земи не съвпадат по
местонахождение с нито една от признатите за възстановяване с решение № 3 от 02.01.2008
г., постановено по гр. д.№ 3874 /2007 г. на ВРС, ниви. С решението на ОСЗ – А. на
наследниците на П.Т.А. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имоти, без да е съществувало основание за това.
Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че решението на поземления орган е
валидно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага подробно аргументирано
становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
АДВ. З.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
АДВ. З.: Поддържам въззивната жалба. Имам едно доказателствено искане, ако
разрешите да го приемете като доказателство по делото. Касае се за Акт за частна общинска
собственост № 7645 за процесния имот, дотолкова, доколкото процесния иск е отрицателен
установителен и за ищеца има ангажимента да установи материалната си легитимация и
това е въпрос по допустимостта на иска представянето на доказателства в тази посока няма
как да бъде преклудирано до първата инстанция е приела, че иска е допустим, заради
твърденията за притежаване на процесния УП от О. А. на основание чл. 19 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. На практика този Акт за частна общинска
собственост илюстрира това твърдение или на практика е част от тази материална
легитимация, която е условие за допустимост на иска.
АДВ. Д.: Относно въззивната жалба, същата е допустима и в срок, но считам, че не е
основателна. Обстойно съм изложил моите мотиви в отговора на въззивната жалба. Не съм
запознат със сегашното доказателство, което представи въззивната страна. Моля да ми се
даде възможност да се запозная и да изразя становище.
СЪДЪТ връчва на адв. Д. Акта за частна общинска собственост № 7645 представен от
адв. И. З. в днешното съдебно заседание, за да се запознае и да изрази становище.
2
АДВ. Д.: Запознах се. Смятам, че така представеното доказателство е преклудирано.
Действието му още с възможността да бъде представено до такова в първата съдебна
инстанция, още повече забелязвам по него, че данъчната оценка, която я пише не е същата,
тази която е представена при завеждане на исковата молба от ищците. Смятам, че не би
следвало да го приемате като такова и относимо по настоящото дело.
РЕПЛИКА АДВ. З.: Исковата молба е депозирана от ищеца през 2023 г., а Акта за
частна общинска собственост е издаден на 30.04.2024 г. Нормално е да има разлика в
данъчната оценка, защото са към различен момент във времето и в изготвянето.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да остави без уважение искането за приемане на акт за
частна общинска собственост, доколкото същият видно от него е съставен на 30.04.2024 г., а
последното съдебно заседание по делото е било на 22.10.2024 г., т. е същото е могло да бъде
представено пред първата инстанция, с оглед на което и на основание чл. 266, ал.1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. З., за приемане към доказателствата по
делото, на акт за частна общинска собственост № 7645 / 30.04.2024 г.
АДВ. З.: Нямам доказателствени искания. Списъкът с представените доказателства за
извършени разноски са изпратени по електронен път през ЕПЕП. Не разполагам с хартиен
носител в момента. По делото съм представил договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ констатира, че списъкът с разноски към настоящият момент не е депозиран по
делото.
АДВ. З.: Списъкът с разноски е изпратен по ЕПЕП в 09.20 ч. непосредствено преди
съдебното заседание, може би, затова не са успели да го докладват.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски, ведно с
доказателства за извършването им.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от адв. Д. списък с разноски по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им, както следва: Списък с разноски по чл. 80 от
ГПК с вх. № 10891 /14.04.2025 г. – 1л.; Договор за правна защита и съдействие №
**********/10.04.2025 г. – 1л.; Договор за правна защита и съдействие №
**********/10.04.2025 г. – 1л.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. З.: Моля да уважите въззивната жалба и да ни присъдите стоР.те разноски за
двете инстанции по следните кратки съображения:
На практика първата инстанция е приела и отхвърлила иска заради това, защото е
3
приела, че праводателя на ответника е станал собственик на процесния имот с едно
решение на ПК № 23 - 1/ 27.08.2008 г. По отношение на това на решение е поискано после
да се определи съдебен контрол. Първата инстанция е приела, че при осъществяването на
този контрол не е налице незаконосъобразност на това решение, нито негова нищожност.
Основните мотиви в тази посока са били до основание на предпоставките за нищожност на
индивидуалния административен акт, но е безспорно установено по делото, че земите за
които става въпрос са били приети, че подлежат на възстановяване на правоимащото лице в
стари реални граници, докато тези които са предмет на решението са в съвсем друга
местност и излизат извън землището на село О. и влизат в местност „***“, която е коренно
различна местност и е безспорно установено по делото. Тази именно съществена разлика на
практика води до незаконосъобразност на това решение на ПК. В отговора на исковата
молба са били развити доводи, че всъщност решението е право на ПК, тъй като става въпрос
за обезщетяване на правоимащото лице със земи , спрямо тези, които са му признати, че има
право да бъдат възстановявани, но в тази посока следва да се каже, че това решение на ПК
№ 23 - 1 / 27.08.2008 г. в себе си не съдържа нито едно правно основание, което да е
свързано с правото на обезщетяване на правоимащите лица по земеделската реституция,
напротив същото сочи основание по чл. 18 ж, алинея 1 от ППЗСПЗЗ, т. е възстановяване на
стари възстановими граници. Другото което се налага е, че по преписката, която е
представена по делото, че цялата предходна кореспонденция и актове по преписката са
свързани с възстановяване при режим на стари реални граници, докато изведнъж само това
решение установява възстановяване пак в стари реални граници, но в съвсем различна
местност. Това обуславя неговата незаконосъобразност. Редът който е свързан в тези случаи
за обезщетяване на собствениците, чийто земи не са могли да бъдат възстановени в стари
реални граници и решението за което предаването на тяхното право е представено след като
е влязъл в сила плана за земеразделяне, в случая през 2000 г. съставът е съвсем друг. Той е
свързан с изготвяне на план за обезщетяване, публикация на този план за обезщетяване в
ДВ., съответно изтичане на срока за обжалването на съответните лица, които нямат право и
чак тогава да излезе съответното решение, с което да бъдат определени земите подлежащи
на обезщетяване. В случая такъв ред въобще не е прилаган, въобще в землището на с. О. не
е приеман план за обезщетяване на собствениците, затова считам, че този извод за
материална незаконосъобразност на приетото решение следва да бъде споделен. В тази
посока ще кажа също, че настоящият състав е имал опита да се занимава с това решение,
поради което е постановил едно решение № 979 / 01.10.2024 г. по гр. д. 1261 / 2024 г. по
описа на Окръжен съд - В., в което в мотивите на това решение е прието, че това решение
№ 23 - 1/27.08.2008 г. на Общинска служба земеделие - А. е незаконосъобразно. Надявам се в
настоящия процес, поради липса на каквито и да е било други нови обстоятелства извода на
съда да е в същата посока. Що се отнася до евентуално заявеното твърдение за придобиване
по давност, то в този случай следва да се съобрази обстоятелството, че срещу О. давност
няма как да тече, които са общински имоти. Тук става въпрос за мораториума който е
действал и от 31.05.2006 г. до решението на КС, след който период, след решението на КС до
завеждането на исковата молба няма как да е изтекъл десет годишният давностен срок за
4
придобиване. Не може да се говори за добросъвестна давност, пет годишна, тъй като самото
решение на ПК е материално незаконосъобразно. Освен всичко останало по самото дело по
отношение на владението има разпитан един, единствен свидетел, който се явява син на
ответника. Очевидно е, че неговите показания не могат да бъдат кредитирани в цялост и
следва да бъдат преценени именно заради роднинската връзка, която има с ответника. В този
смисъл моля за вашето решение. Моля да ми дадете срок в който да представя писмени
бележки.
АДВ. Д.: Изложил съм обстойно в отговора на въззивната жалба моето становище по
всички точки по които въззивника е описал своя иск за промяна на решението на
първоинстационния съд, така че там съм обусловил съществено в момента и на давностно
владение и обстоятелството при което първоинстационния съд е признал моите доверители
за собственици на процесния имот. Моля да не уважавате искането да бъде изменено
решението на първоинстационния съд, както иска въззивника решение на съда, с което е
признато правото на възстановяване на земите. Това обстоятелство е разгледано обстойно и
от първоинстационния съд, освен всичко друго то е и преклудирано към настоящият момент.
В този смисъл Ви моля да потвърдите решението на първоинстационния съд и да присъдите
стоР.те по делото разноски.
СЪДЪТ уведомява страните, че междувременно по делото е дошла молбата за
разноски на адв. З. с вх. № 10731 / 14.04.2025 г.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в седмодневен
срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:48 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________

5