Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 21
Година 2021, 06.01. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 23.09.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
3785 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от З.И.П. ***, чрез
адв.П., срещу Решение № 2153-15-306 от 20.11.2019г. на Директор ТП на НОИ –
Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу Разпореждане № **********
по Протокол №2140-15-667/05.09.2019г. на Ръководителя на “ПО” при същото
поделение, с което на основание чл.68 ал.1-3 КСО е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/.
Недоволна от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира
разноски.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със заявление вх. №2113-15-5773/01.11.2018г. от П. е поискано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68
ал.1 и ал.2 КСО, във връзка с чл.9а ал.2 КСО/л.34-35/, към което са представени
документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, както следва: Трудова книжка
№965/09.05.1977г., издадена от „Напредък“АД; Трудова книжка №965/07.04.2003г.,
издадена от ЕТ“В.-Д.Х.“ /л.7-24/; Удостоверение УП-2 №118/07.03.2018г.,
издадено от „ИМС Напредък“ АД; Удостоверение УП-15 №ОАС-3034-3557/23.09.2009г.,
издадено от РУСО – Пловдив; Удостоверение УП-2 № 106/17.12.2009г., издадено от
ЕТ“В.-Д. Х.“/л.40-46/; Удостоверение УП-3 № 389/18.09.2018г., издадено от „Каст
Футура-БГ“ЕООД; Удостоверение УП-3 №99/04.10.2012г., издадено от
„Гази-77“ЕООД/л.161-162/; 3 бр. разпореждания за обезщетения/л.51-53/;
Удостоверение УП-2 №98/04.10.2012г., издадено от „Гази-77“ЕООД/л.50/;
Удостоверение УП-3 №115/27.02.2018г., издадено от ИМС „Напредък“ АД; актове за
раждане №746/1983г. и №03-56/1998г..
След извършена проверка на приложените към заявлението документи и във
връзка с оформен осигурителен стаж от „Гази-77“ЕООД и констатирано разминаване,
е поискано уточняване на периода от 01.08.2010г. до 05.09.2012г., в каквато
връзка със Заявление от 15.01.2019г. от страна на жалбоподателката е представен
оригинал на коригирано Удостоверение УП-2 №6/07.01.2019г., издадено от
„Гази-77“ЕООД, ведно с придружително писмо от ЕООД-то, в което се уточнява, че
Удостоверение УП-2 №98/04.10.2012г. е анулирано и издадено ново такова, което
се прилага/л.47-49/.
По отношение на оформен осигурителен стаж за периода от 01.08.1999г. до
31.03.2003г. в трудовата книжка от „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД е констатирано, че липсва
запис за ползван неплатен отпуск, който се зачита за стаж и който не се зачита
за стаж, както и че в Регистъра за осигурените лица за периода от 01.01. 2002г.
до 31.03.2003г. са подадени данни за дни без вноски и липсват данни за времето
от 01.08.1999г. до 31.12.1999г., от 01.01.2000г. до 30.04.2000г. и за м.
06.2000г., в каквато връзка е инициирано извършването на проверка, приключила с
Констативен протокол №КП-5-15-00511622/11.01.2019г., в който проверяващите
органи са достигнали до заключение, че е невъзможно извършването на проверка
относно удостоверяване на осигурителен стаж и доход на П. за спорния период,
тъй като управителят и представляващ дружеството-осигурител Г.А. в
собственоръчна декларация е посочила, че не може да представи никакви
документи, в т.ч. и разплащателни ведомости и трудовото досие на лицето, тъй
като същите са били принудително иззети през 2007г. от съдебен изпълнител и до
момента не са върнати/л.77-80/.
В тази връзка и с Разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-139/22.02.2019г. на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за
ОСВ, като е прието, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.9а ал.2 КСО,
тъй като има недостигащ стаж повече от 5 години, а именно 05 години 04 месеца и
01 ден. За да достигне до този извод, ръководителят на ПО е приел, че в
представената трудова книжка осигурителният стаж за периода от 01.08.1999г. до
31.03.2003г., положен при осигурител „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД е оформен с продължителност
03 години 08 месеца, но в Регистъра на осигурените лица за периода от
01.01.2002г. до 30.09.2002г. са посочени само дни без вноски, а периода от
01.01.2003г. до 31.03.2003г. е посочен при 2 часов работен ден при
законоустановено работно време 8 часа и също само дни без вноски, поради което
и осигурителният стаж за периода от 01.08.1999г. до 31.03.2003г. е зачетен по наличните
данни от представената трудова книжка и Регистъра на осигурените лица при
спазване на чл.9 ал.2, т.3 КСО и чл.38 НПОС с прекъсване, с продължителност 02
години 06 месеца и 22 дни/л.85/.
Недоволна от така постановеното разпореждане, П. го оспорила по
административен ред/л.87-100/, в каквато връзка е извършена нова проверка в
осигурителя „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД, в хода на която е постъпила декларация отново от
управителя А., в която се посочва, че чрез ЧСИ Обретенова и Мурджанова
принудително е била изведена от помещенията, които е ползвала под наем във
връзка с дейността на дружеството, като са били иззети всички документи, които
до момента не са върнати/л.101-104/. С оглед на това, че в определения срок
проверката в осигурителя „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД не е приключила, със свое Решение
№2153-15-116/30.04.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил
оспореното разпореждане и е върнал преписката за ново произнасяне/л.105-107/.
От Доклад изх.№1006-15-247/21.06.2019г. се установява, че във връзка с така
дадените обяснения от управителя на дружеството-осигурител, е изпратено писмо
до ЧСИ Обретенова с искане да бъде предоставен достъп до документите по изп.
дело №923/2007г., в отговор на което е постъпило уведомление, че по цитираното
дело няма данни „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД да е принудително извеждана от помещения, които
са ползвани от дружеството на адрес гр.Пловдив, ул.“Тракия“№50. При това
положение е прието, че контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив са в обективна
невъзможност относно извършване на проверка на посочения осигурител, тъй като
няма съхранени налични разплащателни ведомости за заплати на работниците и
служителите/л.107-112/.
В резултат, с Разпореждане №********** по Протокол № 2140-15-667 от 05.09.2019г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.68
ал.1-3 КСО, е отказано отпускането
на лична пенсия за ОСВ на П.. Прието е, че право на пенсия за ОСВ по чл.68 ал.1-2 КСО
през 2018г. имат жените, навършили 61 години и 02 месеца и придобили
осигурителен стаж 35 години и 6 месеца при условията на трета категория труд,
както и че на основание чл.9а ал.2 КСО лицата, които са навършили възрастта по
чл.68 ал.1-2 КСО, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за
придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1-2, могат да закупят недостигащия
осигурителен стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху
минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път, но П.
има недостигащ стаж повече от 5 години. Това е така, защото осигурителният стаж
за периода от 01.08.1999г. до 31.03.2003г. е зачетен по наличните данни от
представената трудова книжка и Регистъра на осигурените лица при спазване на
чл.9 ал.2, т.3 КСО, чл.38 НПОС и чл.46 ал.10 НПОС с прекъсване, с
продължителност 02 години 06 месеца и 22 дни/л.114/.
При осъщественото задължително административно обжалване,
от ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на
долустоящия административен орган, а именно, че към датата на подаване на
заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, П. има недостигащ стаж повече
от 5 години, а именно 05 години 04 месеца и 01 ден, като този недостиг се дължи
на зачетените 02 години 06 месеца и 22 дни стаж, положен при осигурител
„ЕЛАДА-ГМ“ЕООМ по данни от Регистъра на осигурените лица, вместо вписания в
трудовата книжка стаж с продължителност от 03 години и 08 месеца.
В хода съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени: Справка за извършени разходи по дата на платежно искане от
01.01. 2002г. до 21.08.2020г. по отношение осигурителя „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД, Справка
по осигурител за извършена ревизия за издаден РА за начет №213/22.03.2005г., РА
за начет №213/22.03.2005г., ведно с анализ-констатации към извършената
финансово-документална ревизия по приходите и разходите на ДОО и по приходите
на НЗОК, ДЗПО и Фонд „ГВРС“ на осигурител „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД и 4 бр. справки към
тях, Разпореждане №213/22.03.2005г. на Ръководител контрол по приходи и разходи
при РУСО – Пловдив, представени с молба от 02.09.2020г. от процесуалния представител
на ответника/л.171-185/; копие на писмо изх. № 11-00-931/24.07.2020г. на Зам.
Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което искането за представяне на данни за
издаден РА за начет е препратено към ТП на НОИ – Пловдив/л.186-187/; 2 бр.
справки за актуално състояние на трудовите договори и данни осигуряване по
декларация, касаещи З.П. за спорния период, изготвени от системния
администратор на съда/л.188-191/.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
се ангажираха от страните. За пълнота следва да се посочи, че е допуснат разпит
на свидетел, а именно Г.М.А., управител на дружеството-осигурител
„ЕЛАДА-ГМ“ЕООД, както и ССЕ, но същите са заличени, с оглед на това, че А. не е
била намерена на посочените в справката от НБД“Население“ адреси, нито на
известния телефон, а поради това и вещото лице по ССЕ е било в обективна
невъзможност да изготви своето заключение, с оглед на това, че не са и
предоставени документи, различни от тези, по които са работили пенсионните
органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на
пенсионното осигуряване не са основани на конкретно установени факти и
обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни
на материалния закон.
Действително, следва да се констатира, че оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1, т.1 КСО
административен акт от компетентен орган – длъжностно лице, определено от
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив да издава разпореждания, с които се
отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват пенсиите и добавките към тях, в каквато връзка е представена и
Заповед №1015-15-50/ 01.02.2017г./л.116/. Наведените възражения във връзка с
посочването в печата на оспореното разпореждане, че същото е издадено от „Петя Павлова за ръководител „ПО“ съгл. З-д
№ 115-15-50/01.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив“, каквато
заповед не е представена по преписката, съдът намира за неоснователни. Това е
така, защото допуснатата техническа грешка по отношение посочването на Заповед
№115-15-50/01.02.2017г., вместо Заповед №1015-15-50/01.02.2017г., по никакъв
начин не се отразява върху компетентността на административния орган, защото
освен, че Петя Павлова е подписала издаденото разпореждане в качеството си на
заместващ ръководителя „ПО“, за който по делото са налице данни, че е бил в
полагаем годишен отпуск, така и същата е нарочно определена като длъжностно
лице в съответствие с разпоредбата на чл.98 ал.1, т.1 КСО.
Не са налице и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Това обаче не е в състояние да санира допуснатите неточни
фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи
относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
В конкретния случай
единственото спорно обстоятелство е стажът, положен при осигурител
„ЕЛАДА-ГМ“ЕООД в периода от 01.08.1999г. до 31.03. 2003г., който от П. се
претендира да бъде зачетен така, както е заверен в представената трудова
книжка, а именно от 03 години и 08 месеца, а не 02 години 06 месеца и 22 дни,
както е прието от ответника, а и от пенсионния орган.
В тази връзка следва
да бъде съобразено на първо място, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между жалбоподателката и „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД, а именно 31.03.2003г.
разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/
е предвиждала, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя,
който документ, съгласно ал.2 се издава въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Към датата
на подаване на заявлението тази разпоредба е допълнена, като са добавени и
данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО. Следователно, първичният документ, в който се
съдържат данните за осигурителния стаж на лицето следва да се приеме, че са
изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки, в т.ч. и
данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО са вторичен документ, който отразява вече
направените записвания в изплащателните ведомости и затова в конкретния случай
записванията в книжката/от посочения вид/ трябва да съответстват на
записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията
в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна
или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, в т.ч. и подадените
данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО, меродавно е записването в изплащателните ведомости,
а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40 ал.1 и ал.3 НПОС.
Не е спорно между
страните, че процесният стаж, а именно за период от 03 години и 08 месеца, е
отразен в представената от лицето трудова книжка.
Не е спорно също
така, че дружеството-осигурител „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД при направената му в хода на
административното производство проверка, в т.ч. и повторна такава, не представя
изисканите му данни и доказателства с твърдения, че същите по една или друга
причина не се намират у него. Управителят на дружеството-осигурител също не
беше открит при направен опит да бъде призован като свидетел по делото. С други
думи казано, единственият документ, с който разполага жалбоподателката за
удостоверяване на процесния стаж, е трудовата и книжка.
В тази връзка и със
заявлението за отпускане на пенсия П. е представила оригинал на трудова книжка
№965/09.05.1977г., като от представеното по делото копие се установява, че
работодателят „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД е отразил прослужено време от три години и осем
месеца/с думи и с цифри/ на длъжност „тапицер“ в периода от 01.08.1999г. до
30.03.2003г., отразени са и съответните трудови възнаграждения през този
период, които са променяни регулярно. И най-сетне, посочено е изрично, че данните
съответстват на данните от изплащателните ведомости. Или иначе казано,
жалбоподателката се е снабдила с издаден и от осигурителя „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД
документ по смисъла на чл.40 ал.1 КСО, като изявлението е опредметено в
трудовата и книжка. Същата е надлежно и редовно оформена, а съгласно чл.347 от
Кодекса на труда/КТ/ тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се
вписва съдържанието по чл.349 КТ, което е информация за елементите на трудовото
правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да
бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В
съдебното производство такова оспорване по реда на чл.193 ГПК във вр. с чл.144 АПК
не бе извършено от ответника, респ. процесуалния му представител, поради което
следва да се приеме, че срокът като елемент от трудовото правоотношение на
жалбоподателя е този, посочен именно в трудова книжка №965/09.05.1997г., а
именно 03 години и 08 месеца. Така вписаните
обстоятелства са доказателство, че през периода от 01.08.1999г. до 30.03.
2003г. трудовото правоотношение не е било прекратявано и през този период
заплатата на лицето е била съответно 67 лв., 75 лв., 79 лв., 85 лв., 100 лв.
/минималната работна заплата за страната, съгласно издадените ПМС за
съответните периоди/ и 125 лв./15 лв. над минималната работна заплата за
страната/.
При наличните данни
по делото, т. нар. „спорен“ стаж незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния
орган. Като официален документ трудовата книжка се ползва с материална
доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в
нея осигурителен стаж. А в случая, както вече се посочи, спорният стаж на П. е
отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка, като липсата на
изплащателни ведомости, които да дадат информация за трудовата дейност и
осигуряването на П., не следва да се тълкува в нейна вреда, поради посочените
по-горе съображения, а именно, тъй като същите не се съхраняват в
дружеството-осигурител.
До извод в обратната
насока не водят твърденията на ответника и установените в тази връзка
обстоятелства, че в Регистъра на осигурените лица за периода от 01.01.2002г. до
30.09.2002г. са подадени дни без вноски, а периодът от 01.01.2003г. до
31.03.2003г. е посочен при двучасов работен ден при законоустановено работно
време от 8 часа и също само дни без вноски, както и че липсват данни за времето
от 01.08.1999г. до 31.12.1999г., от 01.01.2000г. до 30.04.2000г. и за м.06.2000г.
Това е така, защото,
видно от представените РА за начет и приложенията към него, през процесния
период „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД системно е нарушавало разпоредбите на КСО, в т.ч. не е
внасяло дължимите вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО-УПФ в законоустановените срокове,
не е подавало коректна информация в Персоналния регистър в съответствие с
данните в разчетно-платежните ведомости и др.под., т.е. самите органи на НОИ са
установили, че подадените в регистъра данни, не съответстват на изплащателните
ведомости, поради което и доколкото липсват каквито и да е мотиви в тази
връзка, неясна остава причина, поради която приемат данните от този регистър
като годно доказателство за осигурителен стаж и доход.
Ето защо, съдът намира, че игнорирайки нормата на чл.40 ал.1 НПОС, във връзка
с чл.347 КТ, пенсионният орган неправилно не е зачел продължителността на
отразения в трудовата книжка осигурителен стаж, която трудова книжка, както
вече се посочи и по-горе, е надлежно и редовно оформена, не е оспорена по
надлежния ред и е годно доказателство, съдържащо информация за
трудовата дейност и осигуряването на П., и съответно е постановил решението си в противоречие с
материалноправните разпоредби, което е основание за неговата отмяна, както и на
потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО в
ТП на НОИ – Пловдив.
От всичко изложено по-горе, съдът намира, че придобитият стаж от
жалбоподателката за процесния период 01.08.1999г. до 30.03.2003г. в „ЕЛАДА-ГМ“ЕООД на длъжност “тапицер”, следва да бъде зачетен с
посочената в трудовата книжка продължителност от 03 години и 08 месеца. При
това положение, за жалбоподателката ще са налице и предпоставките по чл.9а ал.2 КСО, тъй като недостигащият стаж се установява да е по-малко от 5 години.
Консеквентно това
обосновава и изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното Решение
№2153-15-306 от 20.11.2019г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив и на потвърдено
с него разпореждане №********** по Протокол №2140-15-667/05.09.2019г. на
длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение, поради
което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл.173
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№2113-15-5773/01.11.2018г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от З.П.,
при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и
прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 400 лева, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение. Необходимо е да бъде уточнено, че според цитираната норма на
КСО, при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от
него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената
част. Действително, по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в
размер на 10 лева, каквато се претендира и в приложения списък, същата обаче не
може да бъде призната като разноски по производството, доколкото се явява
недължимо внесена, с оглед разпоредбата на чл.120 ал.1 КСО, съгласно която за
делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса и
за възстановяването на която сума лицето разполага с възможността да подаде
съответната молба. Недължимо внесена се явява и сумата в размер на 20 лева –
депозит за свидетел, доколкото същият е заличен и лицето също разполага с
възможност да подаде молба за нейното освобождаване.
При това положение, претенцията за разноски, за разликата
над 400 лева, съгласно представения списък на разноските, не следва да бъде
уважена.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-306 от 20.11.2019г. на Ръководител на
ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-667/05.09.2019г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ –
Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО
при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№2113-15-5773/01.11.2018г., по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от З.И.П., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“№62-64 да заплати на З.И.П. *** сумата от 400 /четиристотин/ лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: