РЕШЕНИЕ
№ 2335
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20213110105910 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от К.Т. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***" № ***, СТ. Н. СЛ. с ЕГН
**********, с адрес гр. *** ул. „***" № *** и Д. К. Т. с ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „***" № ***, в качеството им на законни наследници на ***
с ЕГН **********, действащи чрез адвокат И.П. Т. от САК, с адрес за
кореспонденция гр. ***, ул. „***" № ***, ***, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ срещу „***“ ООД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***"
№ *** за заплащане на общата сума от 250 000 лв. /двеста и петдесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковете, до окончателното изплащане на задълженията,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания, причинени от смъртта на техния син и брат,
изразяващи се в причинена непреодолима мъка и непоправима загуба на
неговите родители и сестра, последица от настъпила на 26.04.2018 г. трудова
1
злополука, при която е починал **** с ЕГН **********, от която сума се
претендира по 100 000 лв. за К. Т. СЛ. и СТ. Н. СЛ., и 50 000 лв. за Д.К.Т..
Предявени са и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищците лихва за забава от датата на
трудовата злополука до датата на подаване на исковата молба, както следва:
за К. Т. СЛ. и СТ. Н. СЛ. по 30 363,54 лв., а за Д. К. Т. сумата от 15 181,77
лв.
Ищците твърдят, че на 26.04.2018 г., „***” ООД в качеството си на
работодател е допуснал до работа Т.Т. за извършване на строително-
монтажни работи, изразяващи се в полагане на мазилка/изолация по фасадата
на жилищна сграда, находяща се в гр. ***, УПИ *** кв. по плана на ж.к.
„***“, ул. „***" № ***. В следствие на липсата на обезопасителни мерки при
изпълнение на възложените от работодателя дейности, Т.К.Т.паднал от трето
ниво на скеле на земята и получил множество фрактури по глава, гръден кош,
корем, таз и крайници, в следствие на което няколко часа по-късно настъпила
неговата смърт. Съгласно извършена съдебно медицинска
експертиза/аутопсия № ***/***г., извършена от д-р В.С. от Отделение по
съдебна медицина при МБАЛ „Св. А. В." АД, причината за смъртта на Т.К.Т.
е тежка съчетана травма глава- гръден кош- корем- таз- крайници, довела до
развитие на дихателна недостатъчност, травматичен и хиповолемичен шок.
Като водеща причина за настъпване на смъртта се посочва и вдишване на
кръв през белите дробове, довели до остра дихателна недостатъчност.
Експертизата е заключила, че съществува пряка причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания и настъпването на смъртта.
Ответното дружество, в качеството си на работодател, декларирало така
описаната трудова злополука, като за същата била проведена проверка от
„***" - ***. В резултат на проверката било установено, че работодателят е
допуснал до работа починалото лице, без да проведе задължителен
инструктаж по безопасност на труда, установило се, че Т.Т. не е застрахован
ъс задължителна застраховка „трудова злополука“, както и, че монтираното
рамково скеле не е изградено съобразно изискванията за безопасност и
здраве, като не е подсигурено осигуряването на безопасен процес на работа.
Ищците сочат, че с Разпореждане № ****от *** г. на Р.З.М.С. -
ст.инспектор по осигуряването ТП на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО
2
е приело злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй
като смъртта на Т.К.Т. е настъпила от внезапно увреждане на здравето,
станало по време и във връзка, както и по повод извършваната от него работа
в полза на осигурителя „Е***“ ООД. Така посоченото разпореждане не е
обжалвано и е влязло в сила.
Ищците сочат, че гореописаната трудова злополука им е причинила
непреодолима мъка и непоправима загуба, като същата ги е лишила от воля и
желание да продължат нормално живота си. След трагедията ищците се
чувстват неспособни за справяне с ежедневни дейности, тъгуват, плачат и са
депресирани. Сочат, че ежедневно преживяват болката от загубата на Т., като
окончателно са лишени за в бъдеще да се уповават на духовната,
емоционална подкрепа на своя син и брат.
Ищците молят в тяхна полза да бъдат присъдени и сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „***“ ООД, с който се оспорва допустимостта на предявените
искове, както и техните основание и размер. Не се оспорва наличието на
трудовоправна връзка между ответника и починалият роднина на ищците.
Оспорва се основателността на исковете, тъй като на ищците било
определено обезщетение за неимуществени вреди във воденото пред ОС ***
наказателно производство. Оспорва се основателността на иска на Д.Т., като
се сочи, че същата няма качеството на наследник на починалия. Оспорва се
размерът на претендираните суми за обезщетяване на неимуществени вреди,
като се твърди, че починалият е живял само със своята майка, с която е имал
по-близки отношения, поради което претенциите на другите двама ищци са
прекомерни. Ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от работника на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Подчертава, че
починалият, без знанието и съгласието на някой от присъстващите
отговорници, самонадеяно и безотговорно се е качил на построеното скеле, от
което е паднал. Твърди, че единствената причина за падането е проявена
несръчност или липса на достатъчна концентрация у пострадалия. Сочи, че
ако той не се е бил отклонил от възложената му работа вътре в сградата,
както и ако се е придвижвал по скелето с нужната концентрация, то не би
паднал. Предвид това поддържа, че е налице висок процент на съпричиняване
3
на злополуката от страна на пострадалия.
В тази връзка сочи, че при преценката на размера на неимуществените
вреди следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вина за трудовата
злополука има и увредения.
Ответното дружество въвежда и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията, като сочи, че считано от датата на
инцидента е изтекъл срокът, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Ответникът релевира особено искане за конституирането на „***“ ЕАД
като трето лице помагач на негова страна, тъй като между двете дружество
има валидно сключена задължителна застраховка „професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, сключена на
04.05.2017г., поради което отговорността за претърпените вреди попада в
застрахователното покритие на същата, което поражда интерес на ответника
да инициира исково производство срещу застрахователя за репариране на
евентуално платеното от него обезщетение.
Предвид изложеното, ответното дружество моли така предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
В условията на евентуалност, в случай, че бъдат уважени исковете, моли за
намаляване на претендираното обезщетение поради съпричиняване от страна
на пострадалия. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и
обратни искове срещу застрахователното дружество, с които моли да бъде
приет за съвместно разглеждане в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 219, ал. З от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 435 от КЗ, чл.
86, ал.1 от ЗЗД и чл. 429, ал. З и ал. 5 от КЗ, при условие, че бъде уважен
главният иск, т.е. бъде осъдено „***" ООД, да плати претендирано от
наследниците на Т.К.Т обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане, като бъде осъдено „***" ЕАД, с ЕИК *** да
заплати на „ ***" ООД с ЕИК *** сумата, за която е уважен първоначалният
иск, но не повече от договорения лимит на отговорност от 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
"Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството", действал през периода от 00:00 часа на 09.05.2017г. до 24:00
4
часа на 08.05.2018г., обективиран в Застрахователна полица № *** от
04.05.2017г., ведно със законната лихва считано от дата на уведомяването на
застрахователя и разноските, присъдени в полза на увреденото лице.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество по обратните искове
е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност
както на претенцията по обратните искове, така и по отношение на
главните.
„****" ЕАД оспорва изцяло предявения срещу застрахователното
дружество обратен иск на „***" ООД по основание и размер. Оспорва
наведените доводи за настъпване на застрахователно събитие по смисъла на
застраховката и ангажиране на дружеството за заплащане на застрахователно
обезщетение на основание приложената застрахователна полица по
задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството" - № ***
Твърди, че в случая липсва застрахователно събитие, по смисъла на
застраховката, доколкото същата покрива професионалната отговорност на
застрахования само по писмени претенции за причинени вреди, предявени в
срока на действие на застрахователния договор, а в настоящия случай вредата
е настъпила през 2018 г., а претенцията за изплащане на обезщетение е
предявена през 2021 г., поради което е налице материалноправна пречка за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Счита, че в процесния случай, загиналият в резултат на трудовата
злополука-Т.К.Т., е работник по трудов договор при „***" ООД, поради което
и отправената по обратния иск срещу „***" ЕАД претенция, не представлява
покрит риск по смисъла на Общите условия по застраховката.
В условията на евентуалност релевира възражение за лимитиране
отговорността на застрахователя, доколкото съгласно договореностите на
процесната застрахователна полица, лимитът на отговорност на
застрахователя за едно събитие е в размер на 50 000 лева.
Отново в условията на евентуалност релевира и възражение за
лимитиране на отговорността, тъй като страните по застрахователния договор
са договорили самоучастие на застрахования във всяка една причинена вреда,
като същият поема за своя сметка 10 % от размера на всяко обезщетение.
Предвид това счита, че от размера на дължимото застрахователно
5
обезщетение следва да бъде приспаднато договореното самоучастие от 10 %,
(арг. от чл. 374, ал. 2 от КЗ).
При условията на евентуалност прави възражение и по реда на чл. 435 от
КЗ, като сочи, че правото на застрахования да търси от собствения си
застраховател плащане по застраховка на „отговорности", е обусловено от
плащане от негова страна.
По отношение на претенцията за забава сочи, че застрахователят
отговаря за лихви за забава при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, поради
което отговорността на застрахователя за лихви би могла да се ангажира от
датата на получаване на исковата молба за отговор по предявения обратен иск
или от 08.10.2021 г. - моментът, в който застрахователят узнава за пръв път за
претенциите на увредените лица срещу застрахования
По отношение на предявения главен иск сочи, че оспорва същия изцяло.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия при инцидента Т.К.Т. който с
поведението си и в нарушение на нормативно установените изисквания за
безопасни условия на труда, сам е поел риск и е създал предпоставки за
увреждане на живота и здравето си. Намира претенцията за присъждане на
неимуществени вреди за завишена по размер. Счита, че претендираното
обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. Присъединява се към
възражението на ответника по главните искове за погасяване на същите по
давност, на основание чл. 358, ал. 1, т. З от КТ.
На самостоятелно основание оспорва иска на ищцата Д.Т., като оспорва
правото да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в
качеството на сестра на починалото в резултат на инцидента лице. В тази
връзка счита, че ищцата и починалият брат са били в родствена връзка,
която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази
родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излиза
извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения
между брат и сестра, за да обоснове правото на сестрата да получи
обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на брат си. Намира, че в
конкретния случай не са налице критериите по Тълкувателно решение №
1/2016 на ВКС, а именно: изключителни обстоятелства, различни от
6
обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра,
които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата.
В проведеното по делото съдебно заседание ищците не се явяват и не се
представляват. С изрична молба от 18.05.2022г. процесуалният им
представител моли съда да се произнесе с решение, с което да присъди в
пълен размер претендираните с исковата молба обезщетения, ведно със
законната лихва от датата на злополуката-26.04.2018 г. до окончателното
изплащане, тъй като намира, че исковете са били доказани изцяло по
основание и размер.
В открито съдебно заседание ответното дружество „***" ООД, чрез
процесуалния му представител, поддържа отговора на исковата молба и
въведените с него възражения. Представя списък на разноските по чл. 80
ГПК, като моли за тяхното присъждане.
В съдебно заседание, процесуалният представител на привлеченото като
помагат и ответник по обратния иск „***" ЕАД, моли предявеният главен иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на
евентуалност се присъединява към изложеното от ответното дружество по
отношение на съпричиняването на вредите от страна на починалия. Моли
обратният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат
присъдени разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че пострадалият Т.К.Т. е бил
в трудовоправни правоотношения с ответното дружество „***” ООД, като е
бил назначен на длъжността „работник строителна изолация”, съгласно
Трудов договор № ***/***г.
От разпореждане № *** от ***г. се установява, че на основание чл. 60,
ал. 1 от КСО, злополуката от ***г. се приема за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КСО, като внезапното увреждане на здравето на Т.К.Т., причинило
неговата смърт, е станало през време и във връзка, както и по повод на
извършваната от него работа в полза на осигурителя.
От писмо с изх. № *** от ***г. на НОИ ТП ****се установява, че
разпореждането, с което злополуката е определена като трудова, е влязло в
7
сила на 23.11.2018г.
От Протокол № ***от 22.10.2018г. на НОИ ТП – *** за резултати от
извършено разследване на злополуката от 26.02.2018г. се установява, че
пострадалият е паднал от трети етаж на сградата, като е правел шпакловка
(замазка) на външна изолация, използвайки стандартно неподвижно метално
скеле. Комисията е установила, че работодателят е допуснал до работа Т.Т.,
който да извършва работен процес по полагане на мазилка по фасадата на
строителния обект, като се качва на трето ниво на стандартно рамково скеле
на височина около 6 метра, без да е предотвратена опасността от падане, тъй
като скелето не е обезопасено с необходимия брой парапети. Установено е и,
че скелето не е оборудвано със стълби, служещи за слизане и качване от и на
него. При проверката комисията е установила, че пострадалото лице не е било
застраховано срещу риск „трудова злополука”. Установено е още, че
работодателят не е документирал надлежно провеждането на първоначален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Т.Т., тъй като в
книгата за инструктаж липсва подпис на пострадалия. В протокола е посочено
още, че работодателят не е осигурил на работника специално работно облекло
и лични предпазни средства.
От декларация за трудова злополука, депозирана в НОИ от името на
работодателя „***” ООД е видно, че работодателят е декларирал, че
злополуката е станала на обичайното стационарно работно място на
работника, по време на извършваната от него работа по полагане на
строителна изолация по фасада на сградата.
От Удостоверение за наследници от 20.04.2021г. се установява, че К. Т.
СЛ. и СТ. Н. СЛ. са баща и майка на пострадалия Т.К.Т.
От удостоверение за родствени връзки се установява, че Д. К. Т. е сестра
на пострадалия Т.К. Т.
Видно от писмо с изх. № ****/***г. на ОС ***, образуваното НОХД №
****г. по описа на съда е било върнато на ОП-*** за допуснати процесуални
нарушения и към момента на изпращане на информацията още не е
постъпило в ОС ***
От застрахователна полица № ****/***г. се установява, че между „***”
ООД и „****” ЕАД е сключена застраховка с предмет „Професионалната
отговорност на Застрахования за вреди, причинени на другите участници в
8
строителството и/или други трети лица вследствие на неправомерни действия
или бездействия на Застрахования, извършени при или по повод на
професионалната му дейност”. Срокът на застраховката е една година,
считано от 09.05.2017г. до 08.05.2018г. Лимит на отговорността за едно
събитие е 50 000 лв., а агрегатен лимит е 100 000 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели, допуснати при режим на водено в полза на
ищцовата страна.
В показанията си свидетелката Л.М.С. - съпруга на К.С. сочи, че по обяд
на 26.04.2018г., докато си били вкъщи, от телефона на Т.се обадил доктор от
Спешна помощ, който им казал, че Т. е пострадал. Когато отишли в
болницата, съпругът заплакал с думите „няма Т." Свидетелката сочи, че
след злополуката съпругът се сринал психически. До преди това не е
приемал никакви лекарства дори когато е настинал, а след инцидента вече
пиел една торба хапчета. Започнали да се появяват много болести,
включително проблеми с кръвното и сърцето. Съпругът ѝ плачел когато отиде
на гроба на сина си, плачел и вкъщи. Свидетелката сочи, че Т. е имал
приятелка, с която е щял да запознае нея и баща му, но това така и не се
случило. След това на гроба му виждали русо, слабо момиче, което плаче.
Свидетелката сочи, че след злополуката съпругът не може да спи, като
успява да спи по два-три часа на вечер. Купили му хапчета за сън, но те
давали дори обратен ефект. Разстройвал се от всичко и постоянно говорел за
Тошко и съжалявал за случилото се.
При разпита на свидетелката А.И.В. същата сочи, че с Д. (сестрата на
починалия) са приятелки от около 30 години, като се познава и с родителите
. Сочи, че първият човек, на когото Д. се е обадила, след като от полицията
са съобщили за злополуката, е била тя. Твърди, че Д. е била в ступор и само
повтаряла, че нищо не се е случило. Отказвала да повярва, че това е истина и
до последно, включително и след като е била в болницата се е надявала да е
станала грешка. Повтаряла постоянно, че е грешка, и че отива в болницата за
да види, че е грешка. Свидетелката сочи, че Т.е живеел с майка си и са били
изключително близки. Сестра му Д. към момента на инцидента вече е имала
деца и е живеела на друго място.
Когато съобщили на С. (майката на починалия) за инцидента ситуацията
9
била страшна – писъци, крясъци, но това не било най-лошото. След това тя се
затворила, изключила се от света, отказала всякаква комуникация с нея и Д. и
с всички, и само гледала в една точка. Свидетелката сочи, че въпреки
изминалите години, това състояние продължава. Твърди, че в момента С. е
със 100 процента инвалидност, тъй като получила инсулт и има нужда от
грижи, а го няма най-милото , няма го детето, с което е живяла и на което е
разчитала.
По отношение на връзката между Т. и Д. сочи, че те са израснали заедно,
като тя е с 9 години по-голяма и се е грижила за него, когато родителите им са
били на работа. Сочи, че сега тя има три деца, но тъй като е разведена, за
тяхното отглеждане много помагал брат , който бил за тях като настойник
и баща. Постоянно Т. и Д. а се търсели, имали много силна връзка и всичко са
знаели един за друг и всичко са си споделяли. Той постоянно взимал децата,
връщал ги и заедно със сестра си взимали всички решения относно тяхното
отглеждане.
Свидетелката сочи, че тези хора (ищците) вече нямат празници. Когато
били празнични дни, Коледа и други, Д. казвала „Коледа е, ама …”.
По делото са разпитани и двама свидетели в полза на ответната
страна.
В показанията си свидетелят И. Б.Б. сочи, че към 2018г. е работил при Р.
в строителна фирма „ОД. Р. ги изпратил на един обект в „***” където
трябвало да събират тухли по етажите и да изчистят, защото друга фирма
трябвало да прави замазки. Докато изнасял тухли по време на работата,
свидетелят чул Р. да вика „Дайте вода, дайте вода, че Т. е паднал”.
Свидетелят излязъл и видял да дават вода, а Р. да вади езика на Т.. После
казал „викай линейка”. Свидетелят не видял как Т. пада и не знаел каква е
конкретната му ангажираност на обекта. По време на работа свидетелят не е
засичал Т. по етажите на сградата, не го е познавал и преди не е работел с
него.
Другият допуснат до разпит свидетел – Ж. П. Т. сочи, че се познава с Р.
С. от доста години. Твърди, че е присъствал когато той провежда
инструктажи на работниците и често се налагало да повишава тон и дори да
вика и да се кара. Казвал му, че не го слушат, че е сложил табели, но те не се
съобразяват. Т. твърди, че е ходил много пъти на процесния строителен обект,
10
където имало изградено скеле, но не било разрешено то да се ползва. Р. не
напускал обекта докато има работници, тъй като можело да излязат на
скелето да пушат цигари. След инцидента когато се видели, Р. не бил на себе
си, вдигал и високо кръвно.
По делото е допусната и извършена и Съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след извършена справка в материалите по досъдебното
производство, материалите предоставени от ответното дружество и
приложените документи по настоящото дело е установило, че не са
представени документи, представляващи паспорт с обяснителна записка,
чертежи и монтажен план на фасадно тръбно рамково скеле, изградено на
строежа. Експертът е заключил, че скелето е изградено от неквалифицирано
лице, върху нестабилна основа и подпори. Същото не е било обезопасено на
нито едно от нивата с парапети и бордови дъски. Липсват перила на нивото на
коленете и перила за ръцете. Липсват стълби и перила на стълбите. Въз
основа на цялата предоставена му документация вещото лице е установило,
че скелето не е било изградено в съответствие с нормативните изисквания за
безопасност. При изграждането му не са ползвани резбови опори за
нивелация, а са подлагани различни материали, което е недопустим риск. Не
са се установили видни начини за укрепване на скелето към фасадата, като
разстоянието между скелето и фасадата е било по-голямо от нормативно
допустимото. По скелето са установени недопустими пластмасови връзки
(миши опашки) между диагонали и хоризонтали.
Вещото лице е отговорило и на допълнително поставената му задача,
относно наличието на укрепителни бандове и греди под петите на скелето,
като е установило, че под стъпките на скелето са поставени нестабилни
подложки – тухли, камъни, строителни отпадъци и др., а не са използвани
плоски основи с резбовано стебло, което е недопустимо в строителната
практика.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените главни искове намират правното си основание в нормата
на чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
11
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята правна същност е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията,
причинени на работника при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят
носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, Трудовата злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
В настоящото дело между страните на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че между ответното дружество и починалия Т.Т. е било налице
валидно сключено трудово правоотношение, както и че злополуката от
26.04.2018г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. Тези факти се
установяват и от събраните в производството доказателства.
В случая липсва спор, че злополуката, станала на 26.04.2018 г., при която
е настъпила смъртта на работника, е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО,
тъй като е станала през работно време и при изпълняване на задълженията му
като работник на заеманата от него длъжност в ответното дружество.
Следователно налице е основание да бъде ангажирана отговорността на
работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
приложимата норма – настъпила смърт на работника на 26.04.2018 г., което е
внезапно по своя характер събитие; злополуката е настъпила по време на
12
изпълнявана от работника Т. работа по трудово правоотношение с
работодателя „***” ООД, както и причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат – смъртта на работника.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
недължимост на обезщетението, тъй като в проведеното наказателно
производство на ищците е определено обезщетение за неимуществени вреди
от по 60 000 лв. От извършената проверка в производството и от получените
от ОС *** писма се установи, че производството по делото е приключило в
присъда, която е била обжалвана в цялост от подсъдимите, включително и в
частта касаеща гражданските искове, след което Апелативен съд *** е върнал
производството за ново разглеждане на Окръжния съд, а той от своя страна е
върнал същото на досъдебната фаза за отстраняване на констатирани
съществени процесуални нарушения. Всичко изложено води до извода, че
присъдените обезщетения в наказателното производство не се ползват със
силата на пресъдено нещо, поради което не е налице пречка работодателят да
бъде осъден да заплати обезщетение за вредите, за които не е присъдено
обезщетение на пострадалите – така Решение № 354 от 3.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 714/2009 г., III г. о., ГК.
Съдът намира и въведеното от ответното дружество възражение за
погасяване на претенцията по давност по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ
за неоснователно. Цитираната разпоредба предвижда, че исковете за
обезщетение, като това по чл. 200 от КТ, могат да бъдат предявени в срок от 3
години. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ, давностният срок започва да тече
от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в
деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния
ред.
Горепосочените законови разпоредби, отнесени към института на
трудовата злополука и към фактите и обстоятелствата по настоящия случай
водят до извода, че давностният срок за предявяване на исковете е започнал
да тече от момента, в който инцидентът с Т. Т. е признат за трудова
злополука. Това е така, тъй като установяването на трудовата злополука може
да става само по надлежния административен ред по чл. 57 и сл. от
КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
13
трудовите злополуки - ДВ бр. 6/2000 г., като е недопустимо установяването й
по общия исков ред. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален
административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200
от КТ, следва да се приеме, че началният момент, от който възниква
вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт, тъй като това
е денят, в който правото, предмет на иска е могло да бъде упражнено по
смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ. В този смисъл са и други решения на
ВКС с N 319 от 11.06.10 г. по гр. д. N 204/09 г. на III г. о., N 235 от 01.07.13 г.
по гр. д. 1194/12 г. на IV г. о., решение от 18.02.11 г. по гр. д. N 374/10 г. на III
г. о.
От изложеното следва изводът, че три годишният давностен срок в
настоящия случай е започнал да тече от датата на влизане в сила на
административния акт, с който злополуката е обявена за трудова, а именно
23.11.2018г., респективно срокът изтича на 23.11.2021г. Видно от
материалите по делото, исковата молба е депозирана от ищците на
22.04.2021г. – много преди изтичане на давността.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцата Д.Т. не попада
в кръга лица, които има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Предвид разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.06.2018
г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ищцата Т. следваше да докаже, че
между нея и брат е създадена трайна и дълбока емоционална връзка,
надхвърляща обичайните отношения между брат и сестра, както и че търпи от
неговата смърт високи по своята интензивност и продължителни болки и
страдания. Настоящият състав на съда намира, че по делото се събраха данни,
от които може да се изведе заключението, че между Д. и Т. е била налице
връзка, по-дълбока от обикновената между брат и сестра, тъй като
починалият е полагал непосредствени грижи за децата на сестра си, като в
техния живот той е играел ролята на баща и попечител. Ищцата е разчитала
изключително много на брат си както за грижите за децата, така и за
мнението му относно тяхното отглеждане, като заедно с него е взимала
важните решения в живата си. Предвид това съдът счита, че ищцата
неминуемо попада в изключението, визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
14
Тъй като съдът намери правоизключващите възражения на ответното
дружество за неоснователни, то останалите спорни въпроси пред настоящата
инстанция се свеждат до справедливия размер на обезщетението, дължимо на
ищците за претърпените болки и страдания от настъпилата трудова злополука
– смъртта на работника, техен син и брат, както и приложението на чл. 201 от
КТ с оглед твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, поради
проявена от работника груба небрежност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера
на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши
след отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, морални страдания, осакатявания и
др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетелката Л.С., които съдът
кредитира като вътрешнологични и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства, че инцидентът сериозно е засегнал емоционалното състояние
на ищеца К.С. След смъртта на сина му, последният се сринал психически,
влошило се е общото му здравословно състояние. Не е можел да спи, плачел
често както вкъщи, така и на гроба на Т. Започнали и проблеми с кръвното и
сърцето му.
От показанията на свидетелката А. В. се установи, че ищцата Д. и
починалият брат са били в много близки отношения. Тъй като била с девет
години по-голяма, докато са били деца тя се грижела за него, когато
родителите им са на работа, а след като пораснали, Д. е разчитала в голяма
степен на него за ежедневните грижи за трите си деца. Т. е помагал много за
тях, като е бил като техен баща. Установи се, че двамата заедно са взимали
решенията за отглеждането на децата, че са си споделяли всичко и много
често са били заедно. Когато разбрала за смъртта на брат си, Д. изпаднала в
15
ступор, не искала и не можела да повярва, че случилото се е истина, а не е
грешка. От тогава тя чувства постоянно загубата, особено в празничните дни.
От паказанията на свидетелката Вълчева се установи и, че другата ищца – С. –
майка на починалия Т. е изпаднала в истерия след като е получила новината
за неговата смърт. След това тя се е затворила в себе си и не е разговаряла с
никого, включително с дъщеря си. Това състояние не се променило и до
настоящия момент, като дори станало по-зле. С. получила инсулт и имала
нужда от грижи за себе си, но синът с който живеела и на когото разчитала
вече го нямало.
Несъмнено внезапната загуба на дете е най-тежката загуба за един
родител и се е отразила негативно на психическото и емоционално състояние
на ищците. Макар ищецът К.Т. да не е живял със сина си по времето на
злополуката, те са имали близки отношения, което се установява и от факта,
че е предстояло Т. да го запознае с приятелката си, за която евентуално е щял
да се сгоди. Установи се още, че отношенията между Т. и майка му, с която са
живеели заедно, са били основани на обич, уважение, разбиране, взаимност и
подкрепа. Установява се, че и двамата ищци – родители на починалия страдат
изключително силно от безвъзвратната загуба на своя син. Не по-малко
непоносима е била загубата и за сестрата на починалия, за която се установи,
че е била в много близки отношения с брат си и ежедневно е разчитала на
неговата помощ, подкрепа и съвети.
Изложеното води съда до извода, че злополуката е причинила тежки
последици в емоционален план за всеки от тримата ищци, които трудно могат
да бъдат преодолени.
Не без значение за определяне на размера на обезщетението е фактът, че
към датата на инцидента починалият е бил на 33 години, предстояло му е да
се сгоди и да създаде семейство. Съществени обстоятелства са и множеството
нарушения на нормите за безопасност на труда, които ответното дружество е
направило, допускайки до работа починалия на абсолютно необезопасено
скеле, изградено по недопустим от гледна точка на безопасността начин, без
специално облекло и лични предпазни средства и без да е провеждало
необходимите инструктажи за безопасност на труда.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
16
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
трудовата злополука е 70 000 лева за ищците К.С. и С.С., а за Д. С. е 35 000
лева. Съдът намира, че тези суми биха репарирали изживените от ищците
негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД. За причинени вреди в по-голям размер извън установените в хода на
настоящото производство и обичайните такива не са ангажирани
доказателства от страните.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване от страна на
работника, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, работодателят следваше да докаже, че трудовата злополука
е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата - не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена в решение №
63/10.05.2017 г. по дело № 3648/2016 на ВКС, III г. о., решение № 252 от
30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., решение № 25 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС и др., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, степента на съпричиняване се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука от
работника с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно,
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините,
но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният
принос на увредения.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника, поради проявена от него груба небрежност по смисъла
на чл. 201 от КТ. Твърденията на ответното дружество, че Т. Т. не е следвало
да работи на скелето, а вътре в сградата, не се подкрепят от събраните
доказателства, в това число и от показанията на разпитаните по искане на
ответника свидетели. Видно от материалите по делото, длъжността на
17
починалия Т. е предполагала именно използването на въпросното скеле, тъй
като той е осъществявал процеса по полагане на мазилка на фасадата на
сградата. Установи се още, че скелето, което е ползвано на обекта не е било
изградено по нормативно установените правила за безопасност на труда, като
нито е било монтирано на правилно отстояние от сградата, нито е имало
стълби за слизане и качване от и на него, нито е имало предпазни перила на
нивото на коляното и на нивото на ръцете. Всичко това поставя работниците,
които са ползвали скелето в изключителна опасност за живота и здравето им,
като тази опасност не може да бъде вменена в тяхна вина. Напротив,
работодателят е длъжен да осигури безопасно условия на труд за своите
работници и служители. Установи се още, че скелето дори не е било
монтирано върху правилните за целта подпори, а са използвани материали от
различен произход с различни качества, което също води до нестабилност и
конструкцията. От изложеното следва, че падането на Т. Т. от скелето не
може да бъде окачествено като проявена от него груба небрежност, а
напротив, начинът на изграждане на скелето и неспазването на никакви
изисквания за безопасност са създали идеални условия за настъпване на
злополуката. Несъмнено изграждането на скелето и спазването на всички
нормативни изисквания в тази насока е задължение на работодателя, който е
следвало да организира работата на служителите си по начин, по който да
гарантира тяхната безопасност и да сведе до минимум възможността от
настъпване на инциденти. Тази грижа с категоричност не е била положена,
поради което и е абсолютно неоснователно да се твърди, че са налице
предпоставки за компенсация на вината.
С оглед изложеното исковете за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени до размера от 70 000 лв. за ищците К. и С. С. и и в размер на 35 000
лв. за ищцата Д. Т., като бъдат отхвърлен за разликата над тези суми до
претендираните пълни размери.
Тъй като съдът намери за основателни главните искове на ищците до
горепосочените размери, следва да бъдат уважени и акцесорните искове по
реда на чл. 86 от ЗЗД, като на всеки от ищците бъде присъдено обезщетение
за забава от деня на трудовата злополука -26.04.2018г, до датата на
предявяване на исковата молба – 22.04.2021г. За изчисляване на законната
лихва за посочения период, съдът използва електронен калкулатор на НАП за
изчисляване на законната лихва. При дължима сума от 70 000 лв. за всеки от
18
ищците К. и С. С.и следва да бъде присъдена дължимата законна лихва в
размер на 21 252,78 лв., като исковете на всеки от ищците следва да бъде
отхвърлена за разликата над така изчислената сума до пълния размер на
исковата претенция от 30 363,54 лв. За ищцата Д.Т. следва да бъде присъдена
лихва в размер на 10 626,39 лв., като искът бъде отхвърлен за разликата над
изчислената сума до пълния размер на исковата ѝ претенция от 15 181,77 лв.
Относно обратните искове с правно основание чл. 219, ал. З от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 435 от КЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.
429, ал. З и ал.5 от КЗ на „.***” ООД срещу „*** – ***” ЕАД:
За да бъдат основателни така предявените обратни искови претенции, в
тежест на ищеца по тях бе да установи наличието на валидно сключен
договор за застраховка с ответника, въз основа на който претендира регресни
права, да докаже, че е изправна страна по договора, респектвино че е заплатил
застрахователната премия, да докаже настъпването на застрахователното
събитие в срока на действие на договора, както и че същото представлява
покрит риск от договора за застраховка, да докаже, че е удовлетворил
увреденото лице, както и да докаже размерът на претенцията си.
По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че
между двете дружества е сключена задължителна застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството" с № ***, по която „***” ООД е застраховано лице.
Видно от самата полица и от общите условия към нея, застрахователният
договор покрива професионалната отговорност на застрахования за вреди,
причинени на другите участници в строителството и/или на трети лица,
вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования.
Застраховката покрива пряко причинени от застрахования вреди за периода
на договора. Изрично в раздел 3, т. 7.5 от Общите условия на застрахователя
е изключено покриването на риска от причиняване на телесни повреди,
включително смърт на работници и служители на Застрахования. Предвид
това, по тази застраховка „***” ООД не би могло да има претенции за
заплащане на дължимото обезщетение за трудова злополука, тъй като този
риск не се покрива от полицата. По различен начин биха стояли нещата, ако
процесната застраховка беше сключена по реда на Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
19
злополука”. Настоящият случай обаче не е такъв. Нещо повече, по делото се
установи, че починалият Т. Т. не е бил задължително застрахован срещу риска
„трудова злополука”. Работодателят е имал сключена такава застраховка, но
починалият не е бил включен в списъка на лицата, които попадат в обхвата на
същата.
Също така, видът на сключената между двете дружества застраховка
предполага приложение да намери нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗУТ, съгласно
която застраховките по чл. 171 се сключват за срок една година и покриват
отговорността на застрахования по писмени претенции, предявени в срока на
действие на застрахователния договор. Както беше посочено по-горе, срокът
на действие на процесната полицата е една година, считано от 09.05.2017г. до
08.05.2018г. Претенцията на ответното дружество срещу застрахователя обаче
е предявена почти две години след изтичане на срока на договора, поради
което и дори процесната злополука да беше покрит от застраховката риск, то
доколкото същата е предявена извън срока на действие на застраховката, то и
не би могла да бъде покрита.
Предвид изложеното съдът намира, че обратните искове срещу „***”
ЕАД са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Относно съдебните разноски:
При този изход от спора, в полза на страните следва да бъдат присъдени
разноски съобразно с уважените части от исковете. Ищците с исковата молба
са посочили, че претендират присъждане на сторените от тях разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение. Въпреки това не са
представили списък на направените от тях разноски по реда на чл. 80 от ГПК,
както и доказателства за действителното им извършване. Предвид това съдът
не следва да присъди разноски в полза на ищците.
Ответната страна „***” ООД претендира разноски в размер на 7080 лв.,
като за целта в съдебно заседание преди даване на ход по същество е
представила списък по чл. 80 от ГПК, към който са приложени и
доказателства за действителното заплащане на разноските. Тъй като съдът
уважи частично предявените срещу ответното дружество искове, то в полза
на същото следва да бъдат присъдени разноски, съответстващи на
отхвърлената част от исковете. Предвид това, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на „***” ООД сумата от 2 124 лв.
20
Третото лице помагач и ответник по обратния иск претендира разноски в
размер на 2 030 лв., като в проведеното по делото съдебно заседание е
представило и списък на разноските по чл. 80 от ПГК, към който са
приложени и доказателства за действителното заплащане на разноските. В
качеството си на трето лице помагач по делото, „***” ЕАД няма право на
репариране на сторените в производството разноски. Дружеството обаче има
право на присъждане на разноски, сторени от него в качеството му на
ответник по предявените обратни искове. Доколкото същите бяха отхвърлени
изцяло, то следва да бъдат присъдени и сторените от застрахователя
разноски, съобразно представения списък.
Доколкото страните не са въвели възражения за прекомерност на
претендираните адвокатски хонорари, същите следва да бъдат присъдени в
цялост и съобразно уважените части на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, район ***, ул. „***" № ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Т. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***" № ***, сумата от 70 000 лв.
(седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца, поради смъртта на неговия син Т.К.Т. с ЕГН
**********, настъпила на 26.04.2018 г. в резултат от трудова злополука,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв.
до пълния му размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, район *** ул. „***" № ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Н.С. с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***" № *** сумата от 70 000 лв. (седемдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния син Т.К.Т. с ЕГН
**********, настъпила на 26.04.2018 г. в резултат от трудова злополука,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
21
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв.
до пълния му размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, район ***, ул. „***" № ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Т. с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***" № ***, сумата от 35 000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния брат Т.К.Т. с ЕГН
**********, настъпила на 26.04.2018 г. в резултат от трудова злополука,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 35 000 лв.
до пълния му размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, район ***, ул. „***" № ***, да заплати на К.Т. С. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. ***, ул. „***" № *** сумата от 21 252,78 лв. (двадесет
и една хиляди двеста петдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца поради смъртта на неговия син
Т.К.Т. с ЕГН **********, дължима за периода от 26.04.2018г. до 22.04.2021г.,
на основание чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
21 252,78 лв. до пълния му размер от 30 363,54 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, да заплати на С. Н. С. с ЕГН **********, с адрес гр. *** сумата от
21 252,78 лв. (двадесет и една хиляди двеста петдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
поради смъртта на нейния син Т.К.Т. с ЕГН **********, дължима за периода
от 26.04.2018г. до 22.04.2021г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 21 252,78 лв. до пълния му размер от
30 363,54 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
22
гр. ***, да заплати на Д. К. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. „***" №
***, сумата от 10 626.39 лв. (десет хиляди шестстотин двадесет и шест
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
поради смъртта на нейния брат Т. К. Т. с ЕГН **********, дължима за
периода от 26.04.2018г. до 22.04.2021г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10 626.39 лв. до пълния му размер от
15 181,77 лева.
ОСЪЖДА К.Т. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, С. Н. С.
с ЕГН **********, с адрес гр. *** и Д. К. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.
***, да заплатят на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, сумата от 2 124 лв. /две хиляда сто двадесет и четири
лева/, представляващи сторените от ответното дружество разноски в процеса,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - „***" ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** конституирано на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** срещу „*** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** обратни искове за осъждане на „***" ЕАД, с
ЕИК *** да заплати на „***" ООД с ЕИК *** сумата, за която е уважен
първоначалният иск, но не повече от договорения лимит на отговорност от
100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството", действал през периода от 00:00 часа на 09.05.2017г. до 24:00
часа на 08.05.2018г., обективиран в Застрахователна полица № *** от
04.05.2017г., ведно със законната лихва считано от дата на уведомяването на
застрахователя и разноските, присъдени в полза на увреденото лице, на
основание чл. 219, ал. З от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 435 от КЗ, чл.
86, ал.1 от ЗЗД и чл. 429, ал. З и ал. 5 от КЗ.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на „***" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение, на
23
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
24