РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Елин Пелин, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно
наказателно дело № 20211820200275 по описа за 2021 година
„ К..... ЕООД - с. М. Община Е.П., обл. С. с ЕИК ..... чрез управителя е депозирало жалба
с искане да бъде отменено Наказателно постановление № 23-003409/24.08.2021 г. на
Д“Инспекция по труда София област“, респ. наложеното му със същото административно
наказание “имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева” на основание чл.79, ал.4, във вр. с
чл.75а, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че лицето К.
К. Б.има български произход и към датата на проверката е имала еднократна регистрация в
Агенцията по заетостта, което не било установено към момента на издаване на наказателното
постановление. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения на императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поддържа се, че конкретният случай покрива критериите за
маловажност, с оглед липсата на настъпили вреди, като деянието формално с ниска степен на
обществена опасност и е първо нарушение.
Претендират се разноските по делото.
АНО, редовно призован, в с.з. застъпва становище по същество на спора, че жалбата не
е основателна и наказателното постановление следва да се потвърди.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
РП Елин Пелин, редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е
депозирано становище по жалбата.
От показанията на св.К. е видно, че по постъпил сигнал в Дирекцията са извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.06.2021г. в цех за производство на
сокове в с. М.. На място заварили лица да работят в производствените помещения на цеха.
Лицата заварени да работят, собственоръчно попълнили декларации: за кого работят, работно
време, място на работа, почивни дни, имат ли сключен трудов договор с работодателя. Акт бил
съставен за това, че К. Б., като гражданин на РМолдова е заварен на работа без да има
разрешение за пребиваване и работа от Д“Миграция“ и без разрешение от Агенцията по
заетостта. В хода на проверката бил представен международен паспорт на това лице, в който
имало служебен номер, нямало ЕГН. Работодателят представил и трудов договор с това лице от
02.02.2021 година. В хода на проверката било представено трудовото досие на Б., но там не се
съдържал документ , че това лице е от български произход. Не им била предоставена устна
информация, че К. Б. е български гражданин въпреки, че разговаряли с това лице.
В показанията си св.З. твърди, че на 15.06.2021г. извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в цех за преработка и производство на сокове в с. М., който обект
стопанисван от „К.....“ ЕООД. Заварили на място около 20-та нуши да полагат труд.
Проверката по документи в периода 22.06-19.07.2021г. установила, че К.Б. е допуснат до работа
в цеха без да е имал разрешителна регистрация от Агенция по заетостта, за което на дружеството
бил съставен АУАН. Направена била справка и се оказало, че К.Б. има личен номер, но няма
ЕГН.
В показанията си св.А. твърди, че по повод получен сигнал в Д“ИТ“ посетили на
15.06.2021г. цех за преработка и производство на сокове в с. М., който обект стопанисван от
„К....“ЕООД. При проверката на място заварили да работи К.Б., който бил гражданин на М.. За
него не им било предоставено разрешение за пребиваване на работа, а работодателят не се бил
ползвал от спогодбата между Р.М.и РБългария при наемане на граждани от трета държава. От
Г“Миграция“ към ОДМВР им изпратили отговор на запитване, че нямат данни за пребиваване на
това лице. За това , че работодателят не е разполагал с разрешение за пребиваване и работа
съставили АУАН. К.Б. владеел български език и без затруднения попълнил декларацията. За
нуждата на проверката изискали и получили информация, че К. Б. е подал заявление за
постоянно пребиваване, но към момента на проверката липсвали данни да е получил такова за
постоянно пребиваване. Към момента на проверката не били получени и данни, че К. Б. има
български произход. Освен за К.Б., такава информация била поискана и за други лица.
2
По делото е приета представената от АНО в цялост административнонаказателна
преписка.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и от
надлежна страна.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От събраните в хода на делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 15.06.2021г., около 11.00 часа, по сигнал до Дирекцията свидетелите К., З. и А.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в цех за преработка на плодове
и производство на сокове, находящ се в зелището на с. М, Община Е П, обл. СПри проверката
на работа в цеха бил заварен К. Б, гражданин на РМ Проверката е продължила в Дирекцията, за
когато управителят на дружеството е бил призован, като му е дадена възможност да представи
документите необходими за приключване на проверката. За приключване на проверката не било
представено единно разрешение за пребиваване и работа на името на К. Б както и не било
представено разрешение за пребиваване и работа за същото лице от Д“Миграция към МВР, за
което е съставен на работодателя АУАН № 23-003409/19.07.2021г. за нарушение на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ. По административнонаказателната преписка е постъпила справка от Г“Миграция“
МВР, че за лицето К. Б има подадено заявление на 27.05.2021г. за постоянно пребиваване /
писмо изх. № 517000-10639/16.02.2021г./. С работника К. Бжалобподателят е сключил трудов
договор от 02.02.2021г., за който изпратено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 03.02.2021г..
Процесният АУАН е бил връчен чрез служител на дружеството на 03.08.2021г. и в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН не е депозирано възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021г. и в 7-дневен
срок е депозирана жалбата пред настоящия съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.06.2021г. К.Б полагала
труд в цех за обработка на плодове и производство на сокове в с. М, стопанисван от
жалбоподателя. Същият е положил подпис в присъствения списък на работнещите в цеха на
дата 15.06.2021г.. От справка на Г“Миграция“ ОДМВР-София е видно, че К.Бе подал заявление
за постоянно пребиваване на 27.05.2021г.. Към 19.07.2021г. в ИА „ГИТ“ няма наличан
информация за законно или незаконно пребиваване на това лице в РБългария. Към 27.07.21г. Б.
е имал обявено основание за влизане в РБългария –туризъм, което е заявил към дата
28.04.2021г.. В Д“Консултски отношения“ МВнР към 27.07.21г. няма данни К Б да е
кандидатствал за българска виза, включително и на някое от основанията в ЗЧРБ даващи му
възможност да упражнява постоянна или временна трудова заетост, но считано от 22.06.2021г.
К.Б е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария. По делото е представено Удостоверение
3
за раждане № 3467078 на името на К. Б., от което е видно, че родителите му са българи. Налага
се извод, че към 15.06.2021г. К.Б. е бил гражданин на РМ.и е имала качеството на „гражданин
на трета държава“, но лице от български произход. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ право на
достъп до пазара на труда на основания извън посочените в ал.1 на чл.8 от ЗТМТМ / като няма
данни по делото това лице да имало към 15.06.21г. виза за краткросрочно или продължително
пребиваване по смисъла на т.т. 1 и 2 на чл.8, ал.1 ЗТМТМ / може да получат работници-
граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на РБългария, когато са
лица от български произход-до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Според
чл.8, ал.3 от ЗТМТМ лицата по ал.2, т.1 на чл.8 от ЗТМТМ може да упражняват заетост след
регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в
правилника за прилагане на закона. Съгласно така препращащата норма и чл.30а от ППЗТМТМ,
за регистрация в случаите по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по
заетостта декларация и документи изчерпателно посочени в т.т. 1 - 3 от цитираната разпоредба,
данни за каквото подаване и регистрация, респ. заверка от изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта не се съдържат по делото, като от събраните в процеса доказателства не
се установява К.Б.да е регистрирана и в единния регистър на чужденци към МВР, съгласно
чл.54 от ЗЧРБ.
От друга страна към 15.06.2021г. жалбоподателят е имал качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Според чл.75а, ал.2 ЗТМТМ предвиденото по ал.1 наказание се налага на работодател –
ЮЛ, който е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трета държава, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От друга страна правото на
достъп до пазара на труда по отношение на работници-граждани на трети държави, но които
лица от български произход и законно пребиваващи на територията на РБългария, е обусловено
от подаване от страна на работодателя на изчерпателно посочени с чл.30а от ППЗТМТМ
документи и регистрация въз основа на тях, която се потвърждава със заверка от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването,
като на вносителя й се връща заверен екземпляр. Доказателства към 15.06.21г. жалбоподателят
да е спазил така установения в ЗТМТМ и ППЗТМТМ ред, не се ангажираха в процеса.
По въведените с жалбата съображения за нарушения на императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при проверка настоящият състав констатира, че не са налице такива, като
НП съдържа установените с чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити, в т.ч. ясно и точно описание на
нарушението. От друга страна АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приобщените към администартивнонаказателната преписка в тази
насока доказателства / л.42 - л.44 от делото/.
По въведените от жалбоподателя съображения за преценка на настоящия казус като
маловажен случай следва да се отбележи, че процесният случай не разкрива белези на
нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид. От друга страна с така извършеното нарушение се накърняват принципи залегнали в
Договора за ЕС, както и целите свързани с осигуряване спазване на правилата регулиращи
4
трудовата миграция в рамките на Съюза.
По отношение на размера на наложената с обжалваното НП имуществена санкция, същата
е определена при абсолютния минимум / в размер на 2 000.00 лева /, поради което не са налице
предпоставки за разглеждането й в контекст на нейното редуциране.
В този смисъл настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да се потвърди.
При този изход на спора по делото, с оглед заявеното искане от АНО, на основание
чл.63д, ал.4 ЗАНН следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Д “Инспекция по труда
София област“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003409/24.08.2021г. на Д“Инспекция
по труда София област“, с което на „К...... - с. М. Община Е. П., обл. С. с ЕИК ...., е
наложеното административно наказание „имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева”
на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „К....“ ЕООД - с. М. Община Е.П. обл. Софийска, с ЕИК ....., да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда София област“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 / сто / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5