№ 267
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско
дело № 20241200500205 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят П. З. И., редовно пР.н, се явява лично.
Въззиваемият Б. Т. Т., редовно пР.н, не се явява. Вместо него - адв. Б., с
пълномощно от първата инстанция.
АДВ. Б.: Представям договор за правна защита и съдействие.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното пР.ване на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора по същата, в които са
изложени съображения по законосъобразността на първоинстанционното
решение.
1
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Поддържам въззивната жалба по подробно
изложените в нея съображения. Поддържам и допълнителната молба, с която
са представени доказателства, които са нововъзникнали по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК. Поддържам и искането си за допускане на експертиза и за
отстраняване на допуснатата нередовност на исковата молба.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам доводите и
съображенията изложени в отговора.
Не съм запозната с допълнително представената молба, респективно
доказателствените искания и моля след докладване на същата да ми се даде
възможност за становище.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от жалбоподателя, в която се
прави искане на основание на чл. 253 от ГПК да се отмени Определението на
въззивния състав под № 276/12.03.2024 г., с което е оставено без уважение
искането за отстраняване на нередовност на петитума на исковата молба.
Изложени са мотиви в тази връзка, които съвпадат с мотивите изложени във
въззивната жалба по отношение на начина по който е процедирал
първоинстанционният съд съд като е оставил без уважение искането за
допускане на изменение на иска по отношение на петитума.
С молбата се сочи, че се представят Уведомление с изх. № * на Служба
по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, с което е уведомен със
заявление с рег. № 01-101895-22.02.2024 г. Б. Т., действащ като пълномощник
на С.М. е поискал да се извърши изменение на кадастралната карта и на
кадастралния регистър на недвижим имот с адрес: Благоевград, ул. „Х.Т..
Посочено е в какво се изразява промяна в етажността на сграда с
идентификатор *, в която се намират процесните имоти.
Жалбоподателят сочи, че тези уведомления са: 2 броя схеми-проекти на
самостоятелни обекти в сграда от 15.03.2024 г. са нововъзникнали, поради
което моли да бъдат приети като доказателства.
Във връзка с новопредставените доказателства и предвид според
жалбоподателя на създадената с тях неяснота относно идентичността между
процесния самостоятелен обект с идентификатор *.1 и претендирания от него
2
процесен имот, моли да се допусне изслушването на съдебно-техническа
експертиза с формулирани в молбата въпроси.
АДВ. Б.: Във връзка с представените молби и допълнителни
доказателства заявявам следното:
Не възразявам по приемане като доказателства по делото на
уведомление и 2 броя схеми, които са приложени към молбата. Считам за
неоснователно исканията свързани с изменение на Определението от
12.03.2024 г., тъй като с него липсва диспозитив, с който да е отхвърлено
искане, което да подлежи, респективно на изменение. В този смисъл молбата
се явява и процесуално недопустима.
Що се отнася до въпросите към съдебно-техническа експертиза считам
следното:
На първо място новопредставените писмени доказателства сами по себе
си нямат отношение към поставените с експертизата задачи, поради което в
случая не се касае до което и да е било от основанията по смисъла на чл. 266
от ГПК за събиране на нови доказателства. В тази връзка следва да се има
предвид, че задачата, която се поставя отново касае установяване на
идентичност наличие или липса на такава между спорен недвижим имот и
отчужден през 70-та г. такъв. Този въпрос вече е бил обект на обсъждане в
експертиза, която е изготвена от М.Р. пред първата инстанция като изводите
на експерта, че приземен етаж не съществува и не са оспорени от ищцовата
страна - жалбоподател в настоящото производство.
Ето защо считам, че не се налага повторен отговор на същия този
въпрос.
Отделно от това въпросът, който се коментира в молбата отново касае
установяване на идентичност с отчуждена през 1970 г. част от недвижим
имот. До настоящия момент в кориците на делото липсва акт за отчуждаване,
за да може вещото лице изобщо да отговаря на въпрос какво е отчуждено през
1970 г. и дали този евентуално отчужден имот е идентичен със сега спорния.
Ето защо и по тази причина считам въпроса по начина, по който е
формулиран за невъзможен да бъде даден отговор, поради липсата на
писмени доказателства за отчуждаване на недвижим имот.
3
Вторият въпрос, който се поставя касае описания в нотариален акт от
2015 г. приземен етаж, който по изложените от мен съображения отново вече
е бил предмет на обсъждане в съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Р., която както посочих не е оспорена жалбоподателя, а в
отговор на поставените задачи и изслушване на експерта изрично се сочи, че
на място приземен сутеренен етаж изобщо не съществува в спорната сграда.
Ето защо да се поставя отново въпрос за установяване на идентичност
считам, че не се касае до нововъзникнало обстоятелство, което да налага
повторен отговор.
Отделно от това, отговори вече се съдържат на тези въпроси и те са
събрани и при изслушване на вещото лице Р. пред първоинстанционния съд,
за което са налице съответни данни по делото.
Нямам доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Настина по делото е изслушана експертиза
относно идентичността на имота. Също така в съдебно заседание по другата
техническа експертиза, вещото лице П.Т. изрично заяви, че е налице
идентичност между претендирания от мен сутеренен етаж и имот с
идентификатор 1.1 накрая, който е идентичен и с мазето по представената от
ответната страна кадастрална схема, но доколкото на първо място с
новопредставените доказателства възниква съмнение относно
обстоятелството: Съществува ли сутеренен етаж като самостоятелен обект на
сграда или не; Идентичен ли е същият в претендирания от мен съответно с
посочения като мазе към самостоятелен обект с идентификатор *.3 имот,
както на второ място доколкото съгласно ваше определение е налице спор
относно идентичността на имота, по който ще се произнесете с крайния
съдебен акт, то считам, че искането ми се явява основателно, като в случая и
доколкото според вас е налице оспорване на тази идентичност, то считам, че
за съда е налице и служебно задължение да допусне исканата експертиза с
оглед изясняване на спора от фактическа страна.
Относно твърдението, че по делото не е налице акт за отчуждаване,
моля да имате предвид, че представен акт за държавна собственост, който в
частта, касаеща отчуждаването на процесния имот има характер на
4
официален удостоверителен документ, като от този акт и от въпросното
отчуждаване черпя правата си, както аз, така и ответника по жалбата, тъй като
процесният имот е получен от него като обезщетение, именно за същото
отчуждаване.
В тази връзка са и представените от него доказателства от Община
Благоевград, както и представените от мен документи по реституционната
преписка от Областната управа на Благоевград, които са били изпратени там
от Община Благоевград с оглед деактуването на имота.
Вещото лице П.Т. на въпрос от адв. Б. в съдебно заседание изрично
заяви, че имот с идентификатор *.1 е идентичен с посоченото в исковата
молба мазе като прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор *.3 и
със сутеренния етаж, който е описан в нотариалния акт, който ме легитимира
като собственик от 2015 г.
В исковата молба имотът е описан първо съобразно кадастралните
данни, т.е. като мазе и второ единствено е записано, който имот съгласно
документ за собственост представлява, включително сутерен с една стая. В
исковата молба този имот за сутерен сме описали само по документ за
собственост.
Да, становището ми е, че имотът описан в исковата молба е идентичен с
техническите характеристики по отношение на един от имотите.
Да, прецизирането ни, което сме направили пред първоинстанционния
съд на петитума, в която насока сме поискали произнасяне, касае само един
от двата процесни имота, а именно сутеренния етаж посочен в исковата
молба.
Само да обясня, че в хода на процеса ми стана ясно, че този сутеренен
етаж е заснет като самостоятелен обект със самостоятелен идентификатор -
стана ми ясно при изслушване на вещото лице П.Т..
Считам, че тази идентичност между сутеренния етаж и номера по
кадастралната карта на същия *.1 е доказано в първоинстанционното
производство първо с изслушаната техническа експертиза на вещото лице Р. и
второ с обясненията дадени от вещото лице П.Т..
Доколкото с новопредставените документи се оспорва съществуването
на сутеренния етаж като самостоятелен обект, съответно се иска същият да
5
бъде заличен като самостоятелен обект с идентификатор и да бъде част не
знам от какво, най-вероятно прилежаща част към другите обекти.
Доколкото е налице съмнение по въпроса представлява ли
самостоятелен обект и съответно дали същият има характеристика на
прилежащ имот, както е описан в кадастралната схема представена от мен
като мазе към самостоятелен обект *.3 или представлява самостоятелен
обект, а именно сутеренен етаж, както е описано в нотариалния акт и с оглед
на това съмнение и за изчистване на този въпрос съм поискал установяване на
идентичност.
Първо дали имот с идентификатор *.1 е идентичен с описаното в
кадастралната схема за имот *.3 мазе и второ дали същият е идентичен с
описания в нотариален акт сутеренен приземен етаж и съответно сутеренния
етаж идентичен ли е с мазето.
Това е смисълът на задачата.
АДВ. Б.: Задачите, които са поставени в молбата нямат нищо общо с
въпросите, които сега в хода на настоящото производство се коментират и
които са свързани с идентичности между мазета, с обекти с идентификатори
*.1, респективно с проекто-схеми, които са представени към молбата.
В тази връзка моля да съобразите, че въпросите, които се поставят с
писмената молба са напълно идентични с въпрос № 2, който е поставен към
вещото лице М.Р.. Първият въпрос е идентичен на въпрос № 2 към вещото
лице Р..
Вторият въпрос, който се поставя касае идентичност между мазе
посочено като прилежаща площ към спорния недвижим имот, описан в
исковата молба с идентификатор *.3 и респективно самостоятелен обект,
който отново се твърди, че е съществувал и към датата на образуване на
производството по делото, но който се твърди, че съществува като приземен
етаж.
В тази връзка Ви моля да имате предвид, че при изслушване на експерта
Р. в съдебно заседание от 30.01.2023 г. същата изрично сочи, че на място
приземен сутеренен етаж в спорната сграда изобщо не съществува. Ето защо
да се установява идентичност между приземен етаж, какъвто на място няма и
6
за което спор между впрочем ищецът не е въвел при изслушване на експерта с
други обекти с идентификатори или с мазета считам, че представлява
заявяване на изцяло нови твърдения и то във въззивното производство, което
е недопустимо.
Отделно от това оценителната експертиза на вещото лице Танев изобщо
не е техническа, предмет на задачи на този експерт са били само и единствено
оценка на наем на посочения от ищцовата страна обекти. В този смисъл той
нито е установявал идентичност, нито неговата експертиза е била свързана с
подобен въпрос.
Не на последно място в днешното съдебно заседание се набляга на акт
за държавна собственост като се твърди, че самият ответник извежда правата
си от такъв. В тази връзка аз ви моля да имате предвид, че ответникът изобщо
не се позовава на права, които да е получил директно от държавата въз основа
на акт за държавна собственост, но по-същественото е, че този акт за
държавна собственост касае имот на улица „Б., за който адрес е установено,
че е съседен на процесния недвижим имот. Той се намира на сегашната улица
„Х.Т. № 3 идентична преди това с улица „Б., за което отново са налице данни
при изслушване на експерта Р. в съдебно заседание от 30.01.2023 г. Поради
тази причина и с оглед тези твърдения считам, че изобщо не следва да се
допуска експертиза, която да установява идентичност на несъществуващи
обекти по изобщо непредставени писмени доказателства към които навежда
молбата, а именно акт за отчуждаване, тъй като аз твърдя, че такъв и до
настоящия момент в кориците на делото изобщо не съществува и сме го
заявили изначално с отговора на исковата молба.
Не на последно място след като ищецът конкретизира предмета на
спора като самостоятелен обект, ведно с прилежащо мазе, а не ведно с
прилежащ друг самостоятелен обект.
За мен лично двата имота представляват различни и няма как да се
твърди, че по реда на уточнение на искова молба мазето изведнъж ставало
самостоятелен обект.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Уточнявам предмета на експертизата като
моля да се допусне такава със задача:
7
„Дали посочения в исковата молба като сутеренен /приземен/ етаж,
състоящ се от една стая и зимник е заснет и идентичен със самостоятелен
обект с идентификатор *.1 по сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри и съответно налице ли е идентичност между
сутеренния етаж, въпросния самостоятелен с идентификатор *.1 и описаната
като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор *.3 мазе с
площ 62 кв.м.
АДВ. Б.: По делото има няколко етапа на отчуждаване за част от тях са
представени документи и ние сме ги проследявали още с отговора.
Обезщетението, което е получено касае съвсем различна процедура от
отчуждаването. Няма как да коментираме това нещо за кой имот Б. Т. е
получил обезщетението, тъй като той има заповед, с която е обезщетен. Стой
въпроса, чиято е доказателствената тежест с кой акт е отчужден, за да може
ние да заявим налице ли е идентичност между имота, за който е обезщетен
доверителя ми и с този, с който е отчужден ищеца. Той е получил
обезщетение за друг етап на отчуждаване, който касае отчуждаването на
различни обекти от спорните.
Тези имоти са описани в решение по Преписка № 5/1948 г., която е на
Горноджумайския съд и с което е извършено отчуждаване на конкретно
описани в решението имоти. Предметът на настоящия спор не е част от тези
имоти, но в тази връзка и с цел изясняване на спорното от безспорното, аз ще
ви моля да задължите ищцовата страна да заяви с кой акт е извършено
отчуждаване на имота предмет на настоящото дело, доколкото правата се
твърдят по реституция и възстановяване, тъй като аз твърдя, че до настоящия
момент ищецът не е заявил подобни обстоятелства.
Ищецът прилага това решение към исковата молба, свързано с
твърденията за извършени отчуждавания, като твърди обаче отчуждаване и
през 1970 г., за което обаче не се сочи конкретен акт за извършено
отчуждаване. Оттам е невъзможно извършването на преценка има ли
идентичност между отчуждения имот и сега спорния, за да може да се прави
преценка за идентичност между реституирания и сега спорния, съобразно
решението на БлОС. Именно в тази посока са и нашите възражения, че там се
описва приземен етаж като предмет на реституция, съдебното решение, а е
8
установено от техническата експертиза, че приземен етаж в сградата изобщо
не съществува. Именно поради това и ние твърдим, че ищецът не доказва
нито отчуждаване, нито реституиране на имот, който да е сходен или
идентичен със сега спорния.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Решението, което адв. Б. сочи от 1948 г. касае
отчуждаване по Закона за отнемане на едрата недвижима покрита градска
собственост и отчуждение по това решение не е предмет на настоящото
производство. Това изрично съм го заявил в исковата молба, че този
отчужден имот не е предмет на настоящи спор.
Обезщетението, което получава ответникът е за същото отчуждаване, за
което е извършена реституция в полза на моите наследодатели. В тази връзка
представените от самия него документи от Община Благоевград са идентични
с представените от мен документи във връзка с отчуждаването,
обезщетяването и реституцията, т.е. правата си и двете страни черпят от едно
и също отчуждаване, а това отчуждаването през 1970 г. За това отчуждаване
досега не съм намерил конкретен акт за отчуждаване, намерил съм само
протокол, с който е оценен имота, както и въпросният акт за държавна
собственост, който съгласно Номенклатурата на Община Благоевград е № 23,
а съгласно Номенклатурата на Областна Управа е № 123, който установява, че
от общия наследодател Панайот Т. Райнов е отнета къщата, която най-
вероятно поради техническа грешка е записана на № 1, а не на № 3 но от
събраните по делото доказателства се установи, че общият ни наследодател
Панайот Т. Райнов не е притежавал имот на улица „Х.Т. № 1 /тогава „Б.. Това
обстоятелство до настоящия момент не е било оспорено от ответника.
За първи път ми се заявява и се акцентира, че няма акт за отчуждаване и
моля да ми се даде възможност да проведа съответното доказване за
наличието или липсата на такъв акт от Община Благоевград, макар че досега в
проверките от моя страна такъв акт не намирам.
По този повод правя искане за издаване на съдебно удостоверение от
Община Благоевград по силата, на което да се снабдя с друго такова от тях
дали е налице и съществува ли изричен акт за отчуждаване като имотите ще
ги индивидуализирам в нарочна молба.
9
АДВ. Б.: Изцяло оспорвам доводите и твърденията, че двете страни
извеждаме правата си от едни и същи писмени доказателства, които се
съхраняват в Общината. Доказателствата, които са ангажирани от ответника в
производството, касаят само и единствено процедура по обезщетяване. В тях
не се съдържат други документи свързани с отчуждавания, които при това да
са свързани с ищцовата страна и отчуждаването, на което те основават
претенцията за осъществена реституция в тяхна полза.
В този смисъл оспорванията, които изобщо сме направили с отговора на
исковата молба са именно в насока, че изобщо липсват всякакви
предпоставки за реституция по смисъла на закона, на който се позовава
ищецът, а именно Параграф 2 от ПЗР на ЗОСОИ, поради което тежест на
ищцовата страна е доказване на всички тези предпоставки изначално, за което
между впрочем първоинстанционният съд изрично е указал, че следва да се
докажат правата основани, включително на реституция.
По тази причина искането едва във въззивно производство и то след
като спора предстоя в Районен съд само 3 години и са проведени n-на брой
съдебни заседания считам, че се явява изцяло преклудирано.
Не следва да бъде уважавано доказателствено искане, с което едва във
въззивно производство да се установява наличие на акт за отчуждаване при
положение, че ищцовата страна твърди реституция във връзка с такъв акт.
Нещо повече нито един момент, нито в исковата молба, нито в нотариалния
акт, на който се позовава ищецът, а още по-малко в решението на БлОС по
реституционното административно дело № 347/1998 г. изобщо се коментира
някакъв акт за отчуждаване.
В този смисъл установяването тепърва на подобни обстоятелства
представлява въвеждане на евентуални нови факти и твърдения, което аз
твърдя, че изцяло е недопустимо във въззивно производство. Липсва каквато
и да била от предпоставките по смисъла на чл. 266 от ГПК във вр. с чл. 147 от
ГПК.
Отделно от това твърденията, че някъде е била допусната грешка, дотук
чухме грешки в един и същ акт за държавна собственост и по отношение на
номера и по отношение на адреса на имота, който е предмет на акта и по
10
отношение описанието на същия този имот и по отношение на всичките
характеристики като се твърди явна техническа грешка. Нищо подобно, в
случая се касае за различни имоти, за което и в отговора на въззивната жалба
подробно сме обсъдили поредицата от актове за държавна собственост, на
които ищецът се позовава относно правата си. Доколкото се касае именно до
спор за собственост в частта за установителната претенция по положителен
установителен иск, тежестта е изцяло върху ищцовата страна да докаже
всичките си твърдения. След като те не твърдят конкретика за отчуждавания,
включително по кой ред, на какво основание, на кой конкретен имот и да се
твърди, че процесният недвижим имот ще се идентифицира сега с някакви
актове за отчуждаване считам, че е и неоснователно по съществото си.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Моля да имате предвид, че изявленията на
ответника представляват нагаждане на процесуалната му позиция, тъй като се
събраха достатъчно доказателства, включително и представените от него
съдебни решения в първата инстанция, които установяват, че процесният
имот, който той е получил като обезщетение е за същото отчуждаване, за
което е извършена реституция в полза на моите наследодатели.
Отделно от това соченото от него оспорване всъщност представлява
общо такова, а не конкретно, поради което същото следва да се счита
съгласно трайната практика на ВКС за липса на оспорване. Едва в днешното
съдебно заседание се заявиха конкретни факти, които се оспорват и за които
не ми е била възложена доказателствена тежест и с оглед на това моля да
уважите направеното от мен доказателствено искане.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните счита следното:
Следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя да се
отмени Определение № 279/12.03.2024 г. Съдът счита, че становището за
постановяване на това определение не съществуват обстоятелства, нито
доводи, които да са нови за неговото изменение, тъй като доводите в
нарочната молба съвпадат с доводите, които са изложени във въззивната
жалба, които Въззивният съд е съобразил при постановяване на
определението.
11
Съдът счита, че следва да се приемат представените с молбата писмени
доказателства, тъй като същите са нововъзникнали предвид датата на
издаването им и уведомяването за същите на жалбоподателя.
Съдът счита, че за законосъобразното решаване на спора следва да се
допусне съдебно-техническа експертиза, която да отговори на формулираните
въпроси от жалбоподателя в днешното съдебно заседание. Счита, че
обстоятелствата за идентичността на част от имота визиран в исковата молба,
за който в последствие се сочи, че се прецизира петитума с характеристиките
му по действащата кадастрална карта, поради спора между страните за такава
идентичност следва да се уважи искането за такава експертиза.
За законосъобразното решаване на спора съдът счита, че налага да се
издаде исканото съдебно удостоверение с посоченото съдържание в днешното
съдебно заседание. Вярно е, че в исковата молба не се твърди конкретен акт
за отчуждаване, поради което съдът счита, че за факт, който не се твърди
няма как ищецът да му е възложена доказателствената тежест. Съдът е
длъжен да възлага тежест на доказване на съответната страна за факти, а след
като той не е визиран в исковата молба, нито е поддържан в съдебно
заседание, то не е имало как да му се възложи, поради което според
настоящия състав не е настъпила преклузия за този факт, а именно с какъв акт
е отчужден имота, предмет на исковата молба.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отменя на Определение №
276/12.03.2024 г.
ДОПУСКА назначаването на съдебно-техническа експертиза, която
след като се запознае с материалите по делото да отговори на въпросите
формулирани от жалбоподателя в днешното съдебно заседание:
Дали посочения в исковата молба като сутеренен /приземен/ етаж,
състоящ се от една стая и зимник е заснет и е идентичен със самостоятелен
обект с идентификатор *.1 по сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри и съответно налице ли е идентичност между
12
сутеренния етаж, въпросния самостоятелен с идентификатор *.1 и описаната
като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор *.3 мазе с
площ 62 кв.м.
НАЗНАЧАВА за експерт, който да извърши експертизата Илияна Д. В.
при депозит в размер на 400 лв вносим в 5-дневен срок, считано от днес.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с молбата –
Уведомление с изх. № * на Служба по геодезия, картография и кадастър –
Благоевград с приложени 2 бр. схеми-проекти от 15.03.2024 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на жалбоподателя по силата на
което да се снабди с друго такова по отношение наличието на акт за
отчуждаване на процесния имот.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да конкретизира искането за
съдебно удостоверение с нарочна молба в 3-дневен срок, считано от днес.
АДВ. Б.: Моля да отмените определението, с което допуснахте
издаването на съдебно заседание и в тази връзка ви моля да имате предвид
следното: ако приемем, че ищецът изобщо не е заявил твърдение свързано с
акт за отчуждаване в исковата молба, то такава конкретизация не беше
направена и днес, нито пък се съдържа в някои от документите. В този
смисъл съдът няма как да издава съдебни удостоверения за снабдяване с
доказателства, каквито ищецът не е твърдял, че съществува.
Отделно от това, ако приемем, че днес се прави някакъв вид
конкретизация, то аз твърдя, че тя е процесуално недопустима, тъй като се
едва във въззивно производство, дори не с въззивната жалба. В този на
практика се продължават всякакви срокове на ищеца за събиране на
доказателства, за които между впрочем той е заявил най-общите си твърдения
още с исковата си молба и респективно е следвало да ги установява още в
първоинстанционното производство. Аз считам, че недопустимо се дава
възможност на ищеца на практика да доказва изцяло ново доказване на
твърденията и за отчуждаване и за идентичности, което е в основата на
предмета на настоящия спор.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Моля да имате предвид, че в нито един
13
момент не съм твърдял, че знам какъв е акта за отчуждаване и в днешното
съдебно заседание също потвърдих, че не знам акта, с който е отчужден имота
и затова моля в днешното съдебно заседание да ми се издаде такова съдебно
удостоверение, за да се види дали съществува такъв акт и как е извършено
отчуждаването.
СЪДЪТ счита, че искането за отмяна на определението в частта, с което
е постановено да се издаде съдебно удостоверение на жалбоподателя следва
да се остави без уважение. Съдът счита, че аргументите на пълномощника на
въззиваемата страна са несъстоятелни, за което съдът изложи по-горе
съображение при уважаване на искането.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на определението в
частта, с която е постановено да се издаде съдебно удостоверение с
посоченото съдържание на жалбоподателя, с което да се снабди с друго
такова от Община Благоевград.
За събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.06.2024 г. от 09:30 часа, за
която дата страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14