Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по глава ХХI ГПК. С Определение №4352 от 23.12.2009г. по гр.д.№4295/2009г. РС- В. Т. е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявената искова претенция. В мотивите си съдът е констатирал, че предявяването на иск за установяване местонахождението на нива- предмет на реституционни права, пред граждански съд е недопустимо, доколкото е предвидено специално административно производство пред административни органи- Общинска служба „Земеделие” или Кмета на Общината. Против така постановеното определение е постъпила частна жалба В. № 435/11.01.2010г. от Р. М. И. от с. Ш., Т. Т. Н. от с. Ш. и М. Т. А. от гр. В. Т., чрез процесуалният им представител адв. К. С. от ВТАК. В частната жалба се излагат подробни съображения относно неправилността на атакувания съдебен акт. Сочи, че постановеното първоинстанционно решение е отказ от правосъдие, доколкото не е разгледан предявеният установителен иск по чл. 19, ал.4, т.1 и 2 ЗСПЗЗ против Община В. Т. и А. по Г. К. и К., за установяване правото на собственост на Нива от 4 дка, находяща се в землището на с. Ш. , местност Амалъка. Жалбоподателите твърдят, че имат право да предявят иск за установяване местонахождението на недвижим иýот, доколкото правният им интерес се изразява в това да докажат , че процесната Нива се намира на описаното в исковата молба място като граници и площ. Целта е недвижимият имот да бъде нанесен на кадастралния план. Поради това моли да се обезсили обжалваното определение, като недопустимо и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като делото следва да бъде върнато за разглеждане с уточненията, посочени в частната въззивна жалба.. В законоустановения срок по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по частната жалба Община В. Т. и А. по Г. К. и К., не са подали писмен отговор по жалбата. Великотърновски окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Атакуваното определение е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има правен интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред РС-В. Т. е образувано по искова молба на Р. М. И. от с.Ш., Т. Т. Н. от с.Ш. и М. Т. А. от гр.В. Т., чрез процесуалният им представител адв. К.С. от ВТАК против Община В. Т. и А. по Г. К. и К.. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Тодор Денев Ангелов, като им е призната собствеността върху Нива от 4 дка в землището на с. Ш., местност Амалъка, която попада в територията на & 4 oт ПЗР на ЗСПЗЗ. С Решение № 101 Ш от 20.05.1998г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. В. Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Д. А. в съществуващи / възстановими/ стари реални граници. Установява се, че старите реални граници са заличени, като за местността няма кадастрална карта преди обособяване на имотите по & 4 oт ПЗР на ЗСПЗЗ. По указания на служба по К., с писмо изх. № 94 ММ-2817/17.11.2006г. е направено геодезично заснемане и е изработен проект за изменение и отразяване на границите на поземления имот в местност „Козлуджа” в землището на гр. В. Т.. На заседанието на междуведомствената комисия се отхвърля проекта, като мотива за отказа е , че не следва да бъде уважено Решение № 101 Ш от 20.05.1998г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. В. Т., защото към него не е приложен документ за собственост, който да конкретизира местоположението, размера и местността на бившия земеделски имот, поради което не може да се установи по безспорен начин, че същият е част от ПИ 10447.520.4118 , стопанисван от общината. Пред първоинстанционния съд е бил предявен установителен иск, по реда на чл.124 от ГПК, с който ищците целяли да установят, по отношение на Община В. Т. и А. по Г. К. и К., местонахождението на Нива от 4.00 дка в местност Амалъка и границите на същата, за да бъде отразен имотът в кадастралния план.. Не се спори, че Нивата принадлежи на ищците и същата е заявявана за реституция по административен ред. Няма спор и относно факта, че попада в зона по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. В производството по земеделска реституция по ЗСПЗЗ и правилника за приложението му административният орган постановява различни свои решения, които в една или друга степен подлежат на обжалване. Така например, с оглед на различните способи за възстановяване на правото на собственост законът и правилникът за приложението му предписват изпълнението на ред технически дейности- изготвянето на помощни планове и план на новообразуваните имоти,анкетиране на място, изготвяне на план за земеразделяне и други подобни. Именно във връзка с конкретните способи за възстановяване на правото на собственост административните орган постановяват свои решения, като с първите признават кръга на правоимащите лица- бивш собственик или наследниците му, приложимият способ за реституция, признатият обем права по отношение на всеки заявен за възстановяване на правото на собственост земеделски имот, категорията, културният му вид, площта и местността, а в последствие след изпълнение на конкретно разписаните процедури Þ друго решение, с което правото на собственост се възстановява за всеки имот с пълната му индивидуализация и най-вече с съставянето на картата на възстановената собственост. В конкретният случай за земите възстановени по реда на & 4 oт ПЗР на ЗСПЗЗ, и съгласно разпоредбите на чл.18ж,ал.3 ППЗСПЗЗ общинска служба земеделие постановява решение, с което само признава правото на собственост. Възстановяването на собствеността става със Заповед на кмета на конкретната община, но след като бъде изработен помощен план и план на новообразуваните имоти. Приемането на плана става от междуведомствена комисия , а одобряването му от Областния управител. Тоест процедурата по признаване право на собственост върху земеделски имоти, получени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през различни етапи с издаване на различни административни актове. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване в определен срок. Тази строга административна процедура за възстановяване на земеделски земи, както и за индивидуализация на същите е предвидена в ЗСПЗЗ И ППЗСПЗЗ. Никъде в тези нормативни разпоредби не е предоставена компетентност на съдилищата да индивидуализират недвижимите имоти, като определят техните граници. Ето защо съдът не може сам и за първи път да определя граници, съседи, площ и местонахождение на имота, включително чрез съставяне на карта на възстановената собственост. С оглед на гореизложеното следва, че за установяване местонахождението на земеделските земи по реда на & 4 oт ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено нарочно административно производство. Предвид което становището на първоинстанционния съд по така предявената претенция в исковата молба е правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по релевирания от ищците предмет на исковата молба- установяване местонахождението на недвижим имот. С частната жалба обаче, жалбоподателите заемат становище за отмяна на първоинстанционното решение и връщане делото на първа инстанция. С това те отправят ново искане вместо първоначално- а именно установяваване на собствеността им върху Нива от 4 дка в землището на с. Ш., местност Амалъка спрямо община В. Т.. Успешното установяване правото на собственост би дало възможност да бъде открита процедура по нанасяне на процесния имот на кадастралната карта. С оглед условността на поставеното решение на поземлената комисия и това, че не е възстановено правото на собственост на жалбоподателите става ясно, че тяхната единствената възможност е да предявят установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК. Чрез него може да бъде установена тяхната собственост върху недвижимия имот и съответно да се възстанови недвижимият имот от резултативният фонд на Община В. Т.. Така жалбоподателите ще имат възможност да искат поправка в кадастралният план, както и нанасянето на имота в него. Правният интерес от предявяване на такъв иск се извежда от твърденията на жалбоподателите, че община В. Т. стопанисва процесния имот и проявява незаконни претенции към него. Допълнителен аргумент за правото на иск е разпоредбата на чл. 43, ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, в която е предвидена възможността споровете за граници да се решават по съдебен ред. Новопредявеният иск не може да сезира въззивна инстанция, доколкото същата няма правомощия да се произнесе по нов иск и би се стигнало до едноинстанционно разглеждане на правния спор. Ето защо е необходимо делото да се върне на първа инстанция , за да бъде разгледано новото искане. Производството пред първа инстанция следва да започне с действието по проверка редовността и допустимостта на новия иск, тъй като тези действия са изяло в прерогативите на първа инстанция. Горните съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че, определението на ВТРС, с което искът на Р. М. И. от с. Ш., Т. Т. Н. от с. Ш. и М. Т. А. от гр. В. Т., чрез процесуалният им представител адв. К. С. от ВТАК против Община В. Т. и А. по Г. К. и К. е оставен без разглеждане, следва да се отмени и делото да се върне на ВТРС за произнасяне по новопредявения иск, като се извърши предвидената в ГПК процедура, съгласно чл.129 и следващите. Водим от горното, Великотърновски окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ: Отменя Определение №4352 от 23.12.2009г на ВТРС., постановено по гр.д. №4295/2009г., с което съдът е оставил без разглеждане предявения от Р. М. И. от с. Ш., Т. Т. Н. от с. Ш. и М. Т. А. от гр. В. Т. против Община В. Т. и А. по Г. К. и К. иск с правно основание чл.19, ал.4, т.1 и т.2 ЗСПЗЗ като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото, като неправилно. Връща делото на ВТРС за разглеждане на предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |