Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 436
05.08.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Росица Чиркалева административно дело № 348 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото
е образувано по жалба на на П.Т.З., срещу Решение № ОбС- 07- 59#1/19.03.2021г. на Зам. Председател на ОбС-
Димитровград, с което на заявителя е предоставен достъп до търсена със
заявление вх. № ОбС-07-59/08.03.2021г. обществена информация.
В жалбата се претендира незаконосъобразност
на оспореното решение предвид постановяването му на осн. чл. 28 от ЗДОИ, а не
на осн. чл. 43з от ЗОДОИ приложим в конкретния случай, според жалбоподателя.
Като неправилна се сочи и определената от органа такса за предоставяне достъп
до обществена информация на основание цитираната в решението Заповед № ЗМФ –
1472/2011г. на Министъра на Финансите. Доколкото жалбоподателя претендирал
предоставянето на достъп до обществена информация по реда на чл. 41 е от ЗОДОИ и предвид
липсата на приет размер на таксите по чл. 41ж/5/т.1 и т.5 от ЗДОИ, следвало
същата да се предостави безплатно, а не срещу определената в т. 5 от решението
сума в размер на 5, 94 лв.
На следващо място се претендира на осн. чл. 3
от ЗДДС и чл. 3 от ППЗДДС, разходите по чл. 20, ал.2 от ЗДОИ да не се облагат с
ДДС, предвид което дори и при предоставяне достъп до обществена информация на
осн. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, ДДС не следвало да се начислява, което водело до
незаконосъобразност на оспорения акт, в частта на определените разходи.
В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. Б., който претендира съдът да постанови решение, с което да
отмени оспореното решение и да присъди разноски по настоящото производство и
това пред ВАС.
Ответната страна не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. С вх. № 2315/06.04.2021г. представя становище
по допустимостта и основателността на оспорването. В последното се акцентира
върху липсата на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от оспорване.
С определение от 21.04.2021г. по АД 348/21г.
на ХАС, оспорването е оставено без разглеждане, при извършена от съда преценка
за липса на личен, пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя от същото,
доколкото с решението е предоставен достъп до търсената от жалбоподателя
информация. Прекратителното определение е оспорено пред ВАС с частна жалба, по
която касационната инстанция се е произнесла с Определение № 6653/02.06.2021г.
по АД 5312/2021г. на ВАС, с което е отменила Определение от 21.04.2021г. по АД
348/21г. на ХАС. С постановеният акт ревизиращата инстанция е приела, че за
жалбоподателя е налице правен интерес от процесното оспорване, доколкото
искането му за предоставяне на обществена информация е било удовлетворено по
реда на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ и съответно разходите за това са изчислени
съобразно чл. 20 от ЗОДОИ, а не съобразно чл. 41 ж, който би бил относим при
предоставяне на обществена информация за повторно ползване по чл. 41з от ЗДОИ,
така както е предявил в заявлението си жалбоподателя. Съдът е посочил, че
избраният от органа ред за предоставяне на поисканата обществена информация,
следва да бъде преценен от първоинстанционната инстанция при разглеждане спора
по същество и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото писмени
доказателства със заявление вх. № ОбС- 07-59/08.03.2021г. П.Т.З., на осн. чл.
41е от ЗДОИ е поискал предоставянето
достъп до обществена информация за
повторно използване по отношение Правилник за организацията и дейността
на Общински съвет Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администарация, издаден с Решение № 68/20.12.2007г. на ОбС –
Димитровград и Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, издаден с
Решение № 37/18.12.2003г. на ОбС – Димитровград.
Въз основа на искането е издадено процесното Решение № ОбС- 07-59#1 от 19.03.2021г., с което на основание чл. 28,
ал.2, вр. чл. 34, ал.1 от ЗДОИ на заявителя е предоставена исканата информация както на хартиен носител, така и в
електронен вариант. В мотивите на решението,
административният орган е изложил аргументи, въз основа на които е приел, че поисканата от заявителя информация не представлява такава за
повторно ползване. Този извод органът е извел от легалните дефиниции дадени
с разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ и на чл. 2а, ал.1 от ЗДОИ, както и от
разпоредбите на Директива 2003/98/ ЕО на Европейския парламент и Съвета за
повторното използване на информация в обществения сектор. Като е посочил, че
целите за които се търси обществената информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ и тези, за който се търси повторно такава от обществения сектор по см. на
чл. 2а от ЗДОИ са различни, административният орган е приел, че с оглед
посочената от заявителя цел е сезиран с искане за предоставяне на информация по
чл. 2 от ЗДОИ. Предвид последното на основание чл. 28, ал.2 от ЗДОИ е
предоставил достъп до исканата информация в електронен формат и на хартиен
носител. За предоставяне информацията на хартиен носител е посочил, че
заявителят следва да заплати пo 0, 11лв. на страница с включен ДДС или за общо 54 стр. сумата
в размер на 5, 94 лв., съгласно Заповед № ЗМФ – 1472/29.11.2011г. на
Министерството на Финансите. Последната е била внесена от заявителя с фактура №
**********/22.03.2021г., а на 22.03. 2021г. между заявителят и служител в звено
по чл. 29 а от ЗМСМА при Община Димитровград е съставен протокол за
предоставяне на посочената в процесното решение обществена информация.
По делото се представя Решение №
185/31.03.2016г. на Общински съвет Димитровград, с което се приемат „Вътрешни
правила на Общински съвет – Димитровград за условията и реда за предоставяне на
достъп до обществена информация и за предоставяне на достъп до обществена
информация за повторно използване“. В Заключителните разпоредби се посочва, че
нормативните разходи дължими при предоставяне на обществена информация се
определят съгласно Заповед № ЗМФ – 1472/29.11.2011г. на МФ, издадена на осн.
чл. 115 от КРБ и чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, като видно от т. I. 5 определената стойност за
ксерокопие – 1 стр. /А4/ възлиза на 0, 09 лв., която съгл. т. II не включва ДДС.
Към доказателства по делото е
прието изпратено на П.Т.З. писмо изх. № 94-00-73#1/23.06.2021г. на Директор на Д“ОДОП“ Пловдив, във
връзка с направено от същият запитване с вх. № 94-00-73 от 14.06.2021г.,
относно прилагане на ЗДДС при определяне разходите в производствата по ЗДОИ.
Оспореният акт е връчен на
жалбоподателя, лично срещу подпис на 22.03.2021г., а жалбата е подадена чрез
административният орган на 02.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срок, пред
компетентния за разглеждането й административен съд, от надлежен правен субект
с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ, предвид
задължителното за съда Определение
№ 6653/02.06.2021г. по АД 5312/2021г. на ВАС, с което е отменено Определение от
21.04.2021г. по АД 348/21г. на ХАС. Ето защо следва да се приеме за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна. Съображенията за това
са следните:
Оспорваното
решение е издадено от компетентен орган при Общински Съвет Димитровград, който
на основание чл.3, ал.1, пр.последно от ЗДОИ се явява задължен субект по ЗДОИ.
Спазена е предвидената от закона
форма за издаване на процесният акт, като същият е мотивиран от правна и
фактическа страна. Оспореното решение съдържа ясно волеизявление на органа, защо
поисканата информация е приета за такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и защо
органът е предприел издаване на процесният акт именно на посоченото в него правно
основание. Посочени са точни и ясни мотиви относно начина на определяне на
дължимите за предоставяне информацията на хартиен носител разходи. Решението
е подписано от своя издател, има дата
на издаване и посочен ред за обжалване.
Съдът не констатира при издаване на
оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, водещи до незаконосъобразност на същото. Спазен е
предвиденият в чл. 28, ал.1 от ЗДОИ срок за неговото издаване.
Оспореното решение е издадено на
основание чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, независимо, че органът е бил сезиран със
заявление, в което жалбоподателят е посочил, че желае достъпът до обществена
информация да му бъде предоставен за повторно използване.
В съдебното производство, като
спорен между страните се очертава въпросът дали поисканата от жалбоподателя
информация е такава за повторно използване и следвало ли е ответната страна да
се произнесе с решение по реда на чл. 41з, ал.1 от ЗДОИ, вместо с такова по чл.
28, ал.2 от ЗДОИ и съответно законосъобразно ли е определен възложеният на
жалбоподателя размер на разходи по предоставяне на поисканата информация на
хартиен носител.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя просторно изложените от органа аргументи в подкрепа на направеният от
същия извод, че търсената от органа обществена информация е такава по смисъла
на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, а не такава по смисъла на чл. 2а, ал.1 от ЗДОИ за
повторно използване.
В тази връзка следва да се посочи, че обществена
информация по смисъла на чл. 2, ал.1 от
ЗДОИ е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се
съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или
съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
"Повторното използване на информация от
обществения сектор" като правен институт, е легално определен с чл. 2а, ал. 1 от закона и регулира използването на съществуваща в обществения
сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от
първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или
функциите на организация от обществения сектор. Този институт е уреден със
Закона за изменение и допълнение на ЗДОИ /ЗИДЗДОИ/, обн. в ДВ бр. 49/2007 г.,
който закон, съгласно § 16 от неговите ДР, въвежда разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО
на Европейския парламент и Съвета за повторното използване на информация в
обществения сектор (Директивата).
Със ЗИДЗДОИ е разширен обхватът на закона и е направено разграничението на
посочените два правни института. С Директивата от
своя страна, се цели да се създадат благоприятни условия за използването на
икономическия ресурс на създаваната и съхраняваната от организациите в
обществения сектор информация, като се акцентира върху изключителното значение
на правото на повторното й използване за развитието на информационната
индустрия, икономическия растеж и създаването на нови работни места.
Двата
правни института са различни и нямат
общо помежду си, с изключение на факта, че се търси и предоставя обществена
информация. Разграничителният критерий се
явяват различните цели, за които се
търси тази информация. Тези цели предполагат тя да бъде различна по вид и
съдържание.
Обществената информация по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ, най-често представлява "организационна" или
"вътрешна" информация: документи, изготвени от задължения субект, във
връзка с изпълнение на негови преки или непреки служебни задължения за
ръководството и контрола върху работата на ръководеното от него административно
звено.
Повторно използване на информация от
обществения сектор по см. на чл. 2а, ал.1 от ЗДОИ е уредено с оглед
възможността за използването й за търговски или нетърговски цели,
различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на
правомощията или функциите на организация от обществения сектор. Тази
информация, е възможно и да не е създадена от органа или ако е създадена от
този орган, то не е във връзка с изпълнение на организационните му задължения
на ръководство и контрол на ръководеното от него звено. Става въпрос за
информация, която е била събирана, произвеждана, възпроизвеждана и
разпространявана в случаите, примерно изброени в чл. 4
от Директива 2003/98/ЕО: свързана със социалната, икономическата,
географската, метеорологическата области и тези на туризма, търговията,
патентното дело, образованието. Тази информация, може да има външен произход,
т. е. да е създадена от лица, които не
са част от структурата на съответната административната единица, като се събира
и произвежда във връзка със специфична нейна дейност. В други случаи, тази
информация може да е създадена и от работещи в самата организация, но
характерното за нея е, че е във връзка със специфичната, "обществена"
дейност на административната единица, а не с организационното ръководство,
контрол и организацията на работата й.
Гореизложеното води на извод, че в случаите
на достъп по реда на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ, информацията е
средството, чрез което се постига целта на търсещия - съставяне на собствено мнение за дейността на задължения субект. В
случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона, целта
е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е
търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за
предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или
съхранява.
В процесният случай, исканата от
органа обществена информация е да предостави по един екземпляр от Правилник за
организацията и дейността на Общински съвет- Димитровград, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, издаден с Решение №68/20.12.2007г.
на ОбС – Димитровград и Правилник за организацията и дейността на Общински
съвет- Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация, издаден с Решение №37/18.12.2003г. на ОбС – Димитровград.
Настоящият съдебен състав намира, че така
търсената от заявителя информация изпълва признаците на такава по смисъла на
чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. Същата е създадена именно от задължения по см. на чл. 3,
ал.1 от ЗДОИ правен субект, с оглед организацията му на работа,
организационното ръководство и контрол на възложените му по закон компетенции.
Придобиването на същата информация би послужила на заявителя единствено и само
за съставяне на мнение относно дейността и работата на самия задължен субект,
но не и за прякото използване на събраната информация за търговски или
нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена тя
в рамките на правомощията или функциите на ОбС – Димитровград. Следва да се
отбележи, че и в самото заявление, жалбоподателят сам е посочил, че целта за
която иска предоставяне на процесната обществена информация е именно
съставянето на мнение, за това как са се съобщавали на населението приетите
актове от общинския съвет.
Предвид
изложеното, с оглед вида на исканата с процесното заявление обществена
информация и посочената в заявлението цел за която същата се иска, правилно,
обосновано и законосъобразно административният орган е приел че същата е такава
по чл. 2, ал.1 от ЗДОИ и следва достъпът да бъде разрешен с издаден по реда на
чл. 28, ал.2 от ЗДОИ административен акт.
Ето защо в
частта на предоставения по реда на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ достъп до обществена
информация, оспореното решение се явява и съответно на материалния закон.
Независимо от горното, съдът намира подадената
жалба основателна по отношение определения от органа размер на разходите за
предоставяне информацията на хартиен носител.
Съгласно чл. 3, ал.5 от ЗДДС не са данъчно
задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от
тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна
власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения
за тези дейности или доставки, с изключение на конкретно изброени в същия
законов текст сред които не е дейността по предоставяне достъп до обществена
информация.
Съгласно чл. 20,
ал. 2 от ЗДОИ „разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат
по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да
превишават материалните разходи по предоставянето“.
Предвид
последното относими към размера на дължимите разходи за предоставяне
информацията на хартиен носител ще са единствено определените със Заповед № ЗМФ- 1472/29.11.2011г. на
Министъра на Финансите нормативи. Видно от посочената заповед, разходите за
ксерокопие на 1 стр., формат А4, възлизат на 0,09 лв. В т. II от същата
изрично се посочва, че стойностите по определените нормативи за разходи са без
включен ДДС.
Ето защо, незаконосъобразно органът
е определил разходи за предоставяне на достъп до исканата обществена информация
на хартиен носител в размер на 0, 11 лв. на страница с ДДС, вместо нормативно
определените 0, 09 лв., без ДДС. Общият размер на дължимите разходи за
предоставените 54 стр. е следвало да бъде определен на 4, 86 лв., а не на 5, 94
лв., поради което решението в частта му по т. 5 следва да бъде изменено, като
разходите за предоставяне достъп до обществена информация на хартиен носител
следва да се определят вместо в размер на 0, 11 лв. с ДДС, на 0, 09 лв. без ДДС
за 1 стр. или за предоставените 54 стр. вместо в общ размер на 5, 94 лв. на 4,
86 лв.
При този изход на спора на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които следва да бъдат определени
в минимален размер предвид направеното възражение за прекомерност. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а за жалбоподателя е едно от
поредицата серийни дела, заведени с едни и същи аргументи при проверена
основателност на възраженията и от други компетентни органи. Ето защо, разноските в тежест на ответната
страна следва да се възложат в размер на 510 лв., от който 500 лв. съгласно
нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и 10 лв. за ДТ.
При така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № ОбС- 07- 59#1/19.03.2021г.
на Зам. Председател на ОбС- Димитровград, в частта му по т. 5, както следва: „разходите по
предоставянето на достъп до исканата обществена информация на хартиен носител
са в размер на 0, 09 лв. без ДДС за страница или общо за 54 стр. сумата от 4,
86 лв., съгласно Заповед № ЗМФ- 1472/29.11.2011г. на Министъра на Финансите.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА
Общински съвет Димитровград да заплати на П.Т.З.,***, разноски по делото в
размер на 510 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Съдия: