№ 556
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501871 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.04.25г. /с участието на секретаря Миланова/
въззивно гражданско дело № 1871/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 21.03.24г. по г.д. № 7137/23г. е отхвърлен
/изцяло/ иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на ЗК „Лев инс“ АД против Н.П..
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Лев инс“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства удостоверяват /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/, че:
На 29.03.17г. - ответникът е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е /като
следствие от това Н.П. е причинил на пострадалия от инцидента Л. П. - имуществени и
неимуществени вреди/. Последните са били обезщетени от ЗК „Лев инс“ АД /застраховател
на делинквента по з-ка „ГО“/ като преди това имуществената отговорност на застрахователя
е била ангажирана в полза на пострадалия с влязъл в сила съдебен акт /постановен в
рамките на процес по чл. 432 от КЗ/.
Ищецът поддържа, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и
поради това претендира възстановяване на процесната сума /представляваща сбор от всички
суми, които са били възложени в тежест на застрахователя във връзка с процесното ПТП –е/.
1
Жалбата е неоснователна:
Правилото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /в което се основана заявената претенция/
цели /има за предназначение/ да защити правата на застрахователя спрямо недобросъвестен
/злонамерен/ водач на МПС-во /такъв, който целенасочено е напуснал мястото на ПТП-е, без
да уведоми органите на полицията за настъпилия инцидент/. Съдържанието на
доказателствения материал не дава основание да се направи извод в такава насока:
Съдържащите се в досъдебното производство /приложено към настоящото дело/
писмени доказателства сочат /всички – преценени в съвкупност; в това число и дадените там
обяснения на самия Н.П./, че: ответникът действително е напуснал ПТП-е без да изчака
органите на полицията. Преди да стори това обаче – водачът на МПС-во /делинквентът/ е
оказал физическа помощ на пострадалия, изчакал е да пристигне екип на бърза помощ,
оставил е свой телефон за контакт /което е позволило същият да бъде „призован“ да се яви
лично пред органите на полицията/, посетил е болничното заведение, за да изрази
извиненията си пред пострадалия /което вероятно е обосновало - отказа на Л. П. да заяви
искане за прекратяване на процесното наказателно производство при условията на чл. 343,
ал. 2 от НК/. Отделно от това /в същата връзка/: Н. П. се е явил лично /и доброволно/ пред
органите на реда /веднага след като е била установена връзка с него/ и е бил проверен за
алкохол /това обстоятелство вероятно е обосновало решението на разследващите органи да
не повдигнат обвинение по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 от НК/. Действително –
последната проверка /за алкохол/ е била сторена няколко частта след инцидента. Фактът
обаче, че резултатът е показал стойност от нула промила сочи /сам по себе си – макар и
косвено/, че ПТП-е не е било причинено след употреба на алкохол /в противен случай
измервателният уред все пак би показал някаква остатъчна стойност/.
В такава /описаната/ хипотеза не може да се приеме, че поведението на ответника
/което е било добросъвестно – съобразно изложеното по-горе/ покрива правния /а и
житейски/ състав на правилото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /“напускане“ на ПТП-е; още по-
малко „бягане“ от мястото на инцидента – какъвто термин е употребен в разпоредбата на чл.
343, ал. 3 от НК/. Именно поради това: в случая не е налице основание да се откаже на Н. П.
да се ползва в пълен обем от защитата по процесната з-ка „ГО“ /т.е. правото на регрес в
полза на застрахователя следва да бъде – отречено/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /но
единствено поради горните съображения; констатациите и изводите на първоинстанционния
съдия не кореспондират със съдържанието на доказателствения материал и преди всичко с
признанието на самия ответник – съдържащо се в материалите от досъдебното
производство/.
Предвид изхода на спора пред САС – в полза на процесуалния представител на
ответника следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА в размер на 1 000
лева.
При определяне на този конкретен размер въззивният съд съобразява следните
обстоятелства:
2
Защитата пред настоящата инстанция е само правна /при отсъствие на
производство по събиране на допълнителни доказателства/; оказаната правна помощ на
практика преповтаря вече застъпвана теза /в рамките на първоинстанционното
производство/; актуалната практика на СЕС позволява адвокатски хонорар да бъде присъден
и под минимума по Наредба № 1.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 21.03.24г. по г.д. № 7137/23г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адвокат А. Д. 1 000 лева – адвокатски
хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3