13.01.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1215 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост и е образувано
по жалба от Л.С.С. *** против Заповед №Н-331/02.10.2019г. на Кмет на Община
Хасково, с която се прекратява наемно правоотношение между страните.
В жалбата се твърди, че административният
орган приел, че оспорващата не отговаряла на изискванията на чл.5, ал.1, т.5 от
Наредба за реда и условията за управление
и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково. Счита
се, че заповедта не била правилна и законосъобразна, била постановена в
противоречие с материалноправните разпоредби, при неспазване на установената
форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Административният орган издал заповедта в нарушение на чл.8 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи. Нарушен бил и АПК, тъй като
заповедта била индивидуален административен акт и следвало да бъде издадена при
условията на Глава Пета, Раздел Първи. В специалния закон – ЗОС, нямало
установени специални правила за издаването на заповед за прекратяване на
наемното правоотношение с наематели на общински жилища, както и не било
регламентирано заповедите да бъдат издадени и изпълнявани незабавно. В този
случай следвало да се има предвид, че жалбоподателката не била уведомена за
започване на производството за издаването на заповедта и не могла да защити
правата си да участва при установяването на обективната истина, а това било
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът не бил
издаден след изясняване на фактическата обстановка, поради което било налице
основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Освен това в мотивировката на акта
липсвала справка относно собственост на жилище за оспорващата, поради което не
ставало ясно как административния орган бил стигнал до извод, че тя не отговаряла
на условията. В самата заповед също нямало посочени доказателства. Липсвало и
посочване на правното основание, въз основа на което било прекратено наемното
правоотношение. В наетия имот жалбоподателката и синът ѝ живеели повече
от 30 години, като договорът с общината бил редовно подновяван. Другото жилище,
което административният орган приел, че било притежавано от оспорващата, било
собственост на родителите ѝ, и съсобствеността върху имота възникнала по
наследяване. Жалбоподателката притежавала само 7/24 ид.ч. от имота, които
заедно с други съсобственици – общо 7/8 ид.ч. дарили на Ф. С.. Тези ид.части не
били годни да задоволят битовите нужди на жалбоподателката, а още повече, че в
този имот след смъртта на родителите продължили да живеят нейните братя със
семействата си. Наемните правоотношения се прекратявали поради отпадане на
условията за настаняване на наемателите, а придобиването или прехвърлянето на
друго жилище не винаги давали основание за това. Безспорно било, че към датата
на издаване на заповедта и сключването на договора за наем жалбоподателят не
притежавал друго жилище. Доказателствата – н.а.№54/2016г. и справката от АВ при
ХРС установявали, че имота бил придобит през 2016г. и с него било извършено
разпореждане. Нямало доказателства за друг имот, който да е собствен на
жалбоподателката, поради което следвало да се приеме, че жалбоподателката имала
жилищни нужди. Оспореният акт не отговарял и на целта на закона, тъй като
нямало мотиви относно обстоятелството дали наемателят отговарял на условията да
бъде продължено наемното правоотношение. В съдебно заседание възразява относно
компетентността на издалия оспорения акт, като счита същия за нищожен. Иска се
отмяна на оспорената заповед, като ответната страна заплати направените по
делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, чрез
процесуален представител, счита, че жалбата е неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на разноските.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за наем на общински
жилищен имот №022/17.01.2019г. със Заповед №Н-433/27.12.2018г., издадена от Кмета на Община Хасково, жалбоподателката е
настанена в общинско жилище, находящо се в Х., жк О. ..-.., за срок от 16 месеца,
считано от 01.06.2018, при уговорен месечен наем в размер на 56,70 лева, дължим
за заплащане до 25-то число на всеки текущ месец. Договорът е сключен между
страните на основание чл.15, ал.5 от Наредба
за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на
територията на Община Хасково.
Видно от Протокол №14/12.09.2019г. на
проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от наредбата, назначена със
Заповед №408/28.03.2019г. на Кмета на Община Хасково, по т.ІІІ от дневния ред,
комисията е решила поради извършена от Л.С. прехвърлителна сделка чрез дарение,
че лицето не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище съгласно
чл.5, ал.1, т.5 от НРУУРОЖ договорът да се счита прекратен и да не бъде
продължен. С оспорената Заповед №Н-331/02.10.2019г.
Кметът на Община Хасково на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, чл.17, ал.2 във вр. с чл.17, ал.1, т.7
от Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково,
чл.10, т.9 от договора за наем и
вече посочения протокол е прекратил
наемното правоотношение с Л.С.С., като е определил срок от 30 дни за
освобождаване на жилището, считано от датата на получаване на заповедта. В
мотивите е посочено, че договорът за наем е за срок от една година, считано от
01.06.2018г., както и „към този момент не отговаряте на чл.5, ал.1, т.5 от
Наредбата, а именно: не са прехвърляли имоти по т.1 и т.2 на други лица през
последните пет години, с изключение на прекратяване на съсобственост или
дарение в полза на държавата или общината“.
Заповедта е връчена на 14.10.2019г., а жалбата
е подадена на 22.10.2019г. в деловодството на съда, а не чрез административния
орган.
В представената преписка са установени
документи по заявление рег.индекс 94Л-527-1/23.08.2019г., подадени от Л.С. във
връзка с изтичането на срока на договора за наем, а именно: удостоверение за
семейно положение изх.№ГРАОН2-1248/14.08.2019г. относно семейно положение на Л.С.
– омъжена, с пълнолетни синове; удостоверения за декларирани данни от 14.08.2019г.
за Л.С. и един от синовете ѝ, издадени от Община Хасково за липса на
декларирани данни като собственик или ползвател на МПС и ППС; удостоверения №№2081,
2082/21.08.2019г., издадени от СВп Хасково, относно липса на вписвания и
отбелязвания за сина на оспорващата, както и за извършено от нея разпореждане –
на 18.08.2016г. Л.С. дарила ид.ч. от имот; декларация от С. и сина ѝ относно
липса на регистрирана от тях фирма, доходи от наем или рента, от търговия и
продажба на селскостопанска продукция, от занаяти, дивиденти от акции и други,
както и че не работят; декларация за постоянен адрес на Л.С. – наетото жилище,
от 08.08.2000г.; декларация, че Л.С. не живее съвместно със съпруга си.
Страните представят доказателства относно
предходен наем между тях на същия апартамент – Заповед №Н-433/27.12.2018г.,
№Н-83/24.01.2017г., договор от 20.02.2017г.
Видно от представения н.а.№54, т.ІІІ,
рег.№2786, д.№298/2016г. съсобственици, между които и Л.С., даряват своите
ид.ч. от имот на свои родственик.
С Решение №972 по протокол №49 от
задесание на ОбС Хасково, проведено на 13.09.2019г. на основание чл.42, ал.8 от ЗМСМА е избран за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Хасково
заместник кмета Б. – срок до полагане на клетва на новоизбрания кмет.
При така установените факти, съдът, като извърши по
реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването. Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение за общинско жилище се
прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая няма
спор, че се касае за жилищен имот - общинска собственост, поради което
компетентен да прекрати наемното правоотношение е Кметът на Община Хасково. В тази насока следва да се обсъди възражението
за нищожност на оспорения акт с оглед твърдяната липса на компетеност за
подписалия заповедта Зам.кмет Б.. В случая следва да се има предвид както
представеното решение, с което заместник кметът е избран за временно изпълняващ
длъжността Кмет на Община Хасково, така и ноторно известния факт за дата на
начало на предизборното кампания за участие в изборите за общински съветници и
кметове, които бяха насрочени за 27.10.2019г. налице е не делегиране на
правомощия, а заместване, т.е. в случая титулярът на правомощията е в
невъзможност да ги изпълнява поради участието си в изборната кампания. Именно
заради необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган в
този случай заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем,
поради което и заповедта следва да се счита, че е издадена от компетентно лице
и в кръга на правомощията му.
Действително няма конкретно доказана дата, на която Кметът на Община
Хасково се е регистрирал за участие в изборите, но самият факт е общо известен,
че това се е случило, както и общо известен е факта, че това е станало до
27.09.2019г. – началото на предизборната кампания. Така към момента на издаване
на оспорената заповед – 02.10.2019г., и по силата на избора на основание чл.48,
ал.2 от ЗМСМА зам.кметът е упражнил правомощията да прекрати наемното
правоотношение.
По същество обаче съдът намира жалбата за
основателна, тъй като е издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон.
Оспореният акт съдържа предвидените в чл.46, ал.2 от ЗОС реквизити, като е посочен срок за опразване на
жилището, който не е по-дълъг от един месец съгласно разпоредбите на ЗОС и Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общинските жилища - чл.23, ал.1, ал.2. За издаването на
заповедта административният орган се е позовал от правна страна на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2 във вр. с чл.17, ал.1, т.7 от наредбата, както и чл.10, т.9 от договора за
наем, а също изрично е посочен Протокол №14/12.09.2019г. В чл.10, т.9 от
договора е посочено основание за прекратяване на същия поради установяване, че
наемателят не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем.
От фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че не са
прехвърляни имоти на други лица през последните пет години, с изключение на
прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата и общината, като
няма посочена конкретика относно установени факти нито в съставения протокол,
нито в самата заповед. Няма спор, че действително е извършено разпореждане през
2016г., т.е. в 5-годишен срок преди сключване на договора, както и ответната
страна не спори, че е извършено дарение на ид.ч. между роднини, които са
съсобственици поради настъпило наследствено правоприемство. В случая обаче
следва да се има предвид, че Л.С. не е придобила реална част от имота след
извършеното дарение, довело до прекратяване на съсобствеността. Именно в тежест
на ответната страна е да докаже дали наемателката е придобила реална част от
имота вследствие на реализираната разпоредителна сделка от 18.08.2016г. и по
този начин е налице предпоставка по смисъла на чл.17, ал.1, т.7 от НРУУРОЖ.
Напротив – видно от събраните по делото доказателства л.С. като съсобственик,
заедно с другите съсобственици, са прехвърлили чрез дарение изцяло собствените
им ид.ч. на свои родственик. Извършената прехвърлителната сделка изцяло попада
в изключението на чл.5, ал.1, т.5 от НРУУРОЖ, тъй като с извършените
разпоредителни действия от страна на съсобствениците /вкл. и Л.С./ със своята
част от общата вещ е довело да прекратяване на съсобствеността между
наемателката и останалите съсобственици.
Наред с това, като не е изследвана посочената
конкретика относно установената сделка, извършена през 2016г., административният
орган е допуснал съществено нарушение в производството по прекратяване на
наемното правоотношение, тъй като при изследване на тези обстоятелства би могло
да се достигне до различни правни изводи и съответно би последвало издаване на
акт, който е с различно съдържание от оспорения. В този смисъл оспореният акт е
постановен при липса на пълно изясняване на всички относими и релевантни факти,
което от своя страна съставлява нарушение и на разпоредбите на чл.35 и 36 от АПК. Ако така описаните нарушения не бяха допуснати от органа, то издаденият
от същия акт можеше да има различно съдържание. Между страните няма спор и че
оспореният акт е индивидиуален административен акт и че при започване на
производството за издаването му – по инициатива на органа, не е уведомена л.С..
В ЗОС няма посочени специални правила относно началото, провеждането и
приключването на процедурата за прекратяване на наемното правоотношение, а така
с оглед характера на заповедта, то приложими са общите правила за издаване на
индивидуален административен акт, уредени в Дял Втори, Глава Пета, Раздел
Първи. Така административният орган е следвало да уведоми жалбоподателката за
започването на производството съгласно чл.26 от АПК, както и да осигури
участието ѝ като страна в производството – чл.34 от АПК, като посочените
действия са необходим елемент от осъществяването на цялата процедура. В
настоящия случай жалбоподателката е уведомена едва при издаването на акта, а
поради това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по чл.34, 36, ал.2, 41 и 42 от АПК и тя е била лишена да участва в
производството по издаване на административния акт.
Така съдът намира, че административният
орган е постановил необоснован акт при неправилно приложение на материалния
закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Поради изложеното съдът счита, че жалбата
е основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена, поради
наличие на отменително основание по чл.146, т.3 и т.4 от АПК следва да бъде отменена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Н-331/02.10.2019г. на Кмета на Община
Хасково, с която се
прекратява наемно правоотношение между Община Хасково и наемателя Л.С.С. ***.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване
съгласно чл.46, ал.5 от от Закона за общинската собственост.
Съдия: