РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20241520100498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2499/23.02.2024
г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” №
260, представлявано от П. Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори, чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р., представлявано от адв. Д.
М., против А. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2015 г. между „Юробанк
България“ АД като кредитодател, „Л.“ ЕООД – кредитополучател, и А. Д. Л. –
солидарен длъжник, бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ № BL52082/14.10.2015 г. По силата на този договор банката
предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната
му сметка в размер на 25 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди, за срок от 60 месеца при годишен лихвен процент, изчислен съгласно
чл. 5, ал. 1 от договора.
С Приложение от 15.10.2015 г. страните удостоверили, че заемната
сметка е открита на 15.10.2015 г. С покана до „Л.“ ЕООД, връчена на
19.10.2021 г. по реда на чл. 50 от ГПК чрез ЧСИ Е. Х., рег. №***длъжникът
бил уведомен за просорочия и неизпълнение на условията по кредита. С
покана до ответника, връчена на 19.10.2021 г. по реда на чл. 46 от ГПК чрез
1
ЧСИ Е.Х., рег. №*** същият бил уведомен за просорочия и неизпълнение на
условията по кредита. С тези покани на длъжниците бил предоставен
седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си към банката. Не
постъпили никакви плащания с оглед на което било образувано заповедно
производство срещу длъжниците на основание чл. 417, т. 2 ГПК - ч. гр. дело
№ 197/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по което били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението, иницииращо
заповедното производство, непогасените вноски били като следва: една
непогасена вноска за главница, считано от 15.10.2020 г. и една непогасена
вноска за лихва, считано от 15.10.2020 г., а общото задължение на длъжниците
възлизало на 24 102, 96 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 02.02.2022 г.
С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че А. Д. Л., ЕГН **********,
дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в условията на солидарност заедно с
„Л.“ ЕООД, ЕИК ****, вземанията по извлечение от счетоводните книги на
ищеца към 02.02.2022 г., въз основа на което са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 94/07.02.2022 г. и
Изпълнителен лист от 07.02.2022 г., съгласно Договор за банков кредит
продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL52082/14.10.2015 г. и Приложение от
15.10.2015 г., сключени между ищцовата банка като кредитодател, „Л.“ ЕООД
като кредитополучател и ответника като солидарен длъжник, сума в общ
размер на 24 102 96 лева, от които:
19 010, 35 лева представляващи главница по Договор за банков кредит
продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL52082/14.10.2015 г.;
84, 53 лева - възнаградителна лихва за периода 15.10.2020 г. до
15.10.2020 г.;
4 150, 08 лева - наказателна лихва за просрочие за периода от 16.10.2020
г. до 02.02.2022 г.;
660, 00 лева – такси за периода 30.10.2020 г. до 02.02.2022 г.;
198, 00 лева – нотарилни разноски за периода от 15.12.2021 г. до
02.02.2022 г.;
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, исковите претенции се поддържат посредством нарочна молба.
Ответникът се представлява от особен представител, последният изразява
становища за неоснователност на исковите претенции.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие от Договор за банков
кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ №BL51082 от 14.10.2015 г. в гр.
Кюстендил /л. 26-33/ е налице облигационно правоотношение между
страните. В чл. 1 от Договора е уговорено банката /ищцовото дружество/ да
предостави на „Л.“ ЕООД, ЕИК: ****, овърдрафтен кредит в размер на 25 000
лв. По това задължение ответникът в настоящото производство - А. Д. Л., ЕГН
**********, е съдлъжник. Кредитът е предоставен за срок от 60 месеца /чл. 3/.
Съобразно чл. 5 от договора дължимата лихва се формира като сбор от
референтен лихвен процент Прайм БМБ, който е 4, 15 % /виж чл. 5, ал. 2 от
договора/ и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 5,6
пункта, но не по-малка от 7 %.
Съгласно приложение към договора за банков кредит /л. 34/ от
15.10.2015 г., то на същата дата е открита заемна сметка. Представено е
заверено извлечение от счетоводните книги на ищеца относно размера и вида
на задълженията. От приложените към исковата молба покани за погасяване
на задълженията до юридическото лице и физическото лице – негов
собственик /л. 35-36/ съгласно положените подписи и саморъчно изписване в
долната част на същите, то поканите са връчени на 19.10.2021 г. на Анелия
Соколова - счетоводител на дружеството, която е и братовчедка на неговия
собственик, като наред с това е видно полагането на печат на дружеството
върху поканите.
По делото е назначена и приета като обективно и компетентно изготвена
съдебно-счетоводна експертиза с вх. №11485/08.10.2024 г. /л. 80-102/ от
вещото лице С. Т.. В заключението се сочи, че в периода 15.10.2015 г. –
02.02.2022 г. по кредита са усвоявани многократно различни по размер суми,
като общата им стойност е 43 995, 76 лв., а общият размер на платената
главница по кредита е 24 985, 41 лв., формиран като сбор от множество
отделни погасявания в периода 09.11.2015 г. до 16.07.2020 г. /включително/,
начислената възнаградителна лихва е 10 609, 11 лв., а платената част от
същата е 10 524, 58 лв. Наред с това е начислена и наказателна лихва, която е
в размер на 4 150, 09 лв., както и 6 765, 02 лв. такси. Платените такси възлизат
на 6 105, 02 лв. С оглед на това неплатените задължения на ответника, като
съдлъжник, се формират като неплатени остатъци от: главница в – 19 010, 35
лв., 84, 53 лв. възнаградителна лихва, наказателна лихва – 4 150, 09 лв., такси
– 660 лв. и се претендират още 198 лв. – разходи за връчване и изготвяне на
покани до длъжниците. За последното е налице фактури. Няма данни в хода на
производството да са извършвани погасявания. Налице са доказателства, че
ищецът е направил разходи в претендирания размер относно изготвяне и
връчване на покани до длъжника в размер на 198 лв., за което се представя
3
Фактура №5020/03.11.2021 г. / л. 38/. Възражения от ответника в тази насока
не са въведени, а разпоредбите на ЗЗП не са приложими в настоящия случай.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в
производството по ч. гр. д. №197/2022 г. на КРС именно за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Извършено е връчване на длъжника чрез лепене
на уведомление, а в законоустановения едномесечен срок е предявен иск,
респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения предявените искове се
възприемат за допустими.
По основателността:
В настоящия случай съдът не следи служебно за неравноправни клаузи
и не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите, макар
и ответникът да е физическо лице, поради следното:
Съгласно легалната дефиниция на "потребител", дадена в § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност". Встъпвайки като съдлъжник Л. не е придобил стоки, нито е ползвал
услуги, които "не са предназначени за търговска или професионална дейност",
както изисква ЗЗП. Той се е задължил солидарно като съдлъжник, наред с
дружеството-кредитополучател, чийто собственик е, да отговаря за една и
съща престация пред кредитора. Договорното правоотношение между
кредитора и кредитополучателя не може да има различен характер от това със
солидарния длъжник. А. Л. не може да бъде определен за потребител, тъй като
4
не е получил кредита и не е станал страна по договора за кредит, а само е поел
задължение да издължи същия. Освен това, съгласно договора за кредит,
кредитът е даден за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,
следователно е свързан с търговската дейност на кредитополучателя-търговец,
както и наименованието, и формулировката на отделните клаузи водят на
същия извод /така и в Решение № 53 от 26.03.2018 г. на ВтАС по в. т. д. №
169/2017 г./.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
на ответника, че е налице нередовност в поканите до длъжника. Това е така,
тъй като, както се посочи по-горе, са налице две покани – по една за
юридическото лице и физическото лице, получени на 19.10.2021 г. от Анелия
Соколова, която е братовчедка на физическото лице и счетоводител, т.е.
служител в дружеството. На следващо място следва да се посочи, че
връчването и съответно получаването на въпросните покани е без правно
значение, тъй като с тях не се уведомява длъжника за евентуално обявена
предсрочна изискуемост, а единствено се приканва същия към погасяване на
задълженията му, с оглед тяхното падежиране. Поканите не въвеждат нови
обстоятелства.
По възражението за настъпила погасителна давност настоящият съдебен
състав намира, че е неоснователно, тъй като с оглед уговореното между
кредитора и търговеца в чл. 3, ал. 1 от Договор за банков кредит продукт
„Бизнес овърдрафт“ №BL51082 от 14.10.2015 г., кредитът се предоставя за
срок от 60 месеца, считано от откриване на заемната сметка / 15.10.2015 г./,
като след изтичане на посочения срок кредитополучателят е да длъжен да
възстанови средствата, т.е. това е падежът на задълженията – 15.10.2020 г.
Вземайки предвид, че заявлението по чл. 417 от ГПК въз основа на което е
образувано ч. гр. д. №197/2022 г. /приложено към настоящото дело/, с което се
прекъсва давността, е депозирано на 03.02.2022 г., то не е изтекла нито
кратката 3-годишна, нито общата 5-годишна, давност. В случая, съдебната
практика е безпротиворечива, че приложима по отношение на банковите
кредити е 5-годишината давност.
Ето защо, съдът ще уважи изцяло установителните искове.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед
своевременното им искане и представяне на списък за разноски по чл. 80 от
ГПК / на гърба на л.78/, на ищеца се дължат разноски, за което ответникът ще
бъде осъден да плати на банката сумата от 1 551, 85 лв., разноски по ч. гр. д.
№197/2022 г. по описа на КРС, включваща държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и за 2 664, 35 лв., разноски в настоящото исково
производство, включващо държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 1 670 лв., възнаграждение
за особения представител на ответника.
5
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, в условията на солидарност заедно с „Л.“ ЕООД, ЕИК:***, дължи и
следва да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от П.Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори, по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL52082/14.10.2015 г.,
главница в размер на 19 010, 35 лв. /деветнадесет хиляди и десет лева и 35 ст./
за периода 15.10.2020 г. до 02.02.2022 г.; възнаградителна лихва в размер на
84, 53 лв. /осемдесет и четири лева и 53 ст./ за периода 23.11.2015 г. до
15.10.2020 г., 4 150, 08 лв. /четири хиляди сто и петдесет лева и 8 ст./ -
наказателна лихва за просрочие за периода 16.10.2020 г. до 02.02.2022 г., 660,
00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ - такси за периода 30.10.2020 г. до
02.02.2022 г., 198, 00 лв. /сто деветдесет и осем лева/ - разходи за уведомяване
в периода 15.12.2021 г. до 02.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №197/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
ведно със законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в
съда – 03.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ПЛАТИ НА
„Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от П.
Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори, сумата 1 551, 85 лв. /хиляда петстотин
петдесет и един лева и 85 ст./, разноски по ч. гр. д. №197/2022 г. по описа на
КРС, както и 2 664, 35 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и
35 ст./, разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6