№ 4985
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110129788 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57,
срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 425, бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 4 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и по чл. 86 ЗЗД, както
следва:
1) по заявка за транспорт № 1601/15.10.2020 г. от България до Гърция за навло в
размер на 360,00 лева с ДДС, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, и за обезщетение за забава в размер на 18,60 лева за периода от 23.11.2020 г. до
26.05.2021 г.;
2) по заявка за транспорт № 1621/15.10.2020 г. от България до Гърция за навло в
размер на 360,00 лева с ДДС, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, и за обезщетение за забава в размер на 18,30 лева за периода от 26.11.2020 г. до
26.05.2021 г.;
3) по заявка за транспорт № 1686/11.11.2020 г. от България до Гърция за навло в
размер на 504,00 лева с ДДС, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, и за обезщетение за забава в размер на 21,42 лева за периода от 26.12.2020 г. до
26.05.2021 г.;
4) по заявка за транспорт № 1692/12.11.2020 г. от България до Нидерландия за навло в
размер на 1020,00 лева с ДДС, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, и за обезщетение за забава в размер на 44,20 лева за периода от 23.12.2020 г. до
26.05.2021 г.
В исковата молба, уточнена с молба от 05.07.2021 г., ищецът твърди, че ответникът
„фирма“ ЕООД му е възложил извършването на международен транспорт на товари по
1
шосе от България до Гърция и Нидерландия, за което подал четири броя заявки за транспорт
- № 1601/15.10.2020 г.; № 1621/15.10.2020 г.; № 1692/12.11.2020 г. и № 1686/11.11.2020 г.
Поддържа, че превозите са изпълнени от страна на ищеца, поради което били издадени
четири броя фактури, както следва: № 75437 /23.10.2020 г. на стойност 360,00 лева с ДДС;
№ 75633/26.10.2020 г. на стойност 360,00 лева с ДДС; № 77815/23.11.2020 г. на стойност
1020,00 лева с ДДС и № 78105 от 26.11.2020 г. на стойност 504,00 лева с ДДС. Заявява, че
ответникът не е погасил задълженията си, поради което дължал и обезщетение за забава.
Обезщетението за забава в плащането на сумата по фактура № 75437/23.10.2020 г. за
периода от 23.11.2020 г. до 26.05.2021 г. възлизало на 18,60 лева; по фактура №
75633/26.10.2020 г. за периода от 26.11.2020 г. до 26.05.2021 г. – на 18,30 лева; по фактура №
77815/23.11.2020 г. за периода от 23.12.2020 г. до 26.05.2021 г. – на 44,20 лева; по фактура
№ 78105/26.11.2020 г. за периода от 26.11.2020 г. до 26.05.2021 г. – на 21,42 лева. Предвид
изложените факти, предявява осъдителни искове срещу ответника за заплащане на
дължимата главница по всеки от договорите за международен превоз на товар, както и
мораторна лихва за времето от изпадането му в забава до 26.05.2021 г. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и молбата от 05.07.2021 г. са изпратени на ответника „фирма“ ЕООД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. В..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че страните са сключили твърдените в исковата молба четири договора за международен
превоз със заявки № 1601/15.10.2020 г.; № 1621/15.10.2020 г.; № 1692/12.11.2020 г. и №
1686/11.11.2020 г., в които са уговорени основните параметри на договора, в това число
условията на изпълнение и дължимите възнаграждения в посочените в исковата молба
размери, че превозите са извършени от ищеца, за които са издадени посочените в исковата
молба четири броя фактури, както и че сумите по фактурите не са заплатени от
ответника.Оспорва превозите по четирите договора да са извършени от ищеца при
спазването на условията, посочени в заявките. В тази връзка твърди, че в заявка-договор №
1601/15.10.2020 г. и заявка-договор № 1621/15.10.2020 г. било предвидено, че
товарителницата следва да се изпрати сканирана от превозвача на електронния адрес на
възложителя до 3 дни след разтоварване, а оригиналът – до 10 работни дни по пощата на
адреса на възложителя, като за неизпълнението на това задължение била уговорена
неустойка в размер на 25% от навлото. В конкретния случай, товарът по заявка-договор №
1601/15.10.2020 г. бил доставен на 22.10.2020 г., а по заявка-договор № 1621/15.10.2020 г. –
на 23.10.2020 г., но в предвидения в заявките срок ищецът не изпратил на ответника
оригинала на товарителницата. Ответникът получил оригинала на товарителницата по
първия договор заедно с фактура № 75437/23.10.2020 г. на 11.12.2020 г., а по втория договор
– заедно с фактура № 75633/26.10.2020 г. на 29.12.2020 г. Ответникът уведомил ищеца за
закъснението с писма, получени от последния на 28.12.2020 г., респ. на 26.01.2021 г., като
предявил рекламация за неустойка в размер на 25% от навлото, т.е. 90,00 лева по всеки
договор и върнал фактурите неосчетоводени с искане за корекция в съответствие с
претенцията му.
Твърди, че в заявка-договор № 1686/11.11.2020 г. бил уговорен фиксиран и краен
срок на доставката – 18.11.2020 г. Спазването му било абсолютно задължително предвид
интереса на получателя на товара, като в договора била уговорена неустойка в размер на
350,00 евро при неизпълнение на това задължение. В конкретния случай товарът бил
доставен с шест дни закъснение на 24.11.2020 г., поради което на 25.11.2020 г. възложителят
на ответника – Wave Logistic, Чехия, предявил срещу него рекламация за неустойка в
размер на 750,00 евро, която сума не му била заплатена от Wave Logistic. С писмо № 477 от
25.11.2020 г. ответникът предявил към ищеца рекламация за закъснение, към която
приложил фактура № 12947/25.11.2020 г. за начислена неустойка за забава в размер на
3285,79 лева с ДДС (за 4 дни закъснение х 350 евро), като писмото и фактурата били
2
получени от ищеца на 30.11.2020 г.
В заявка-договор № 1692/12.11.2020 г. също бил предвиден фиксиран срок на
доставката – 18.11.2020 г., като била уговорена неустойка при неизпълнението му в размер
на 350,00 евро за всеки започнати 24 часа. В конкретния случай превозвачът доставил товара
с един ден закъснение – на 19.11.2020 г., поради което му била начислена неустойка в
размер на 684,54 лева. Ответникът с писмо, получено от ищеца на 30.12.2020 г., предявил
рекламация, на което не получил отговор. Оспорва и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД, като
твърди, че не е изпаднал в забава. Отделно от това, сочи, че във всички заявки е предвиден
отлагателен срок за плащане, който тече не от датата на фактурата, а от датата на
получаването от платеца. В тази връзка изразява становище, че фактурата по заявка-
договор № 1601/15.10.2020 г,. е получена на 11.12.2020 г., респ. падежът е настъпил на
11.01.2021 г., а лихвата за забава е в размер на 13,70 лева; фактурата по заявка-договор №
1621/15.10.2020 г. е получена на 29.12.2020 г. и падежът е настъпил на 29.01.2021 г. а
лихвата за забава е в размер на 11,90 лева; фактурата по заявка-договор № 1686/11.11.2020 г.
е получена на 11.12.2020 г., респ. падежът е настъпил на 30.01.2021 г. и лихвата за забава е в
размер на 16,52 лева; фактурата по заявка-договор № 1692/12.11.2020 г. е получена на
02.12.2020 г. и лихвата за забава е в размер на 35,98 лева. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В случай, че предявените искове бъдат приети от съда за основателни, прави
възражение за прихващане с дължимите от ищеца обезщетения по предявените от ответника
рекламации за неустойка в общ размер на 4150,33 лева, от които 90,00 лева по заявка №
1601/15.10.2020 г.; 90,00 лева по заявка № 1621/15.10.2020 г.; 3285,79 лева по заявка №
1686/11.11.2020 г. и 684,54 лева по заявка № 1692/12.11.2020 г.
В случай, че съдът приеме претенцията за неустойка в размер на 3285,54 лева за
неоснователна, прави възражение за прихващане на исковата претенция до размера на по-
малкото вземане с насрещно вземане за вреди, представляващи неполучено от него плащане
от Wave Logistic, Чехия, дължащо се на забавяне от ищеца в размер на 1369,08 лева (700,00
евро, неизплатено навло по договора за превоз, сключен между Wave Logistic, Чехия и
ответника), като в този случай общият размер на заявените за прихващане суми е 2233,62
лева. Претендира направените по делото разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото четири броя заявки-
договори за превоз, ЧМР товарителници и четири броя фактури се установява, че страните
са били обвързани от валидно правоотношение по договор за превоз, по силата на който
ответникът „фирма“ ЕООД възложил на ищеца „фирма“ ЕООД, транспортирането на товари
по различни направления извън страната срещу конкретно договорено възнаграждение за
всеки отделен превоз, както следва:
- По договор № 1601 от 15.10.2020 г. (л.44-45 от делото) ищецът приел да извърши
превоз на товар по шосе по направление България – Гърция срещу възнаграждение от
300,00 лева + ДДС, т.е. 360,00 лева с ДДС, платими 30 дни след получаване на оригинална
фактура и 2 бр. CMR товарителница без забележки от платеца на навлото – „фирма“ ЕООД,
за което е издадена фактура № 75437/23.10.2020 г. на стойност 360,00 лева с ДДС (л. 16 от
делото);
- По договор № 1621 от 15.10.2020 г. (л. 46-47 от делото) ищецът приел да извърши
превоз на товар по шосе по направление България – Гърция срещу възнаграждение от
300,00 лева + ДДС, т.е. 360,00 лева с ДДС, платими 30 дни след получаване на оригинална
фактура и 2 бр. CMR товарителница без забележки от платеца на навлото – „фирма“ ЕООД,
за което е издадена фактура № 75633 / 26.10.2020 г. на стойност 360,00 лева с ДДС (л. 13 от
делото).
3
- По договор № 1686 от 11.11.2020 г. (л. 48-49 от делото) ищецът приел да извърши
превоз на товар по шосе по направление България – Гърция срещу възнаграждение от
420,00 лева + ДДС, т.е. 504,00 лева с ДДС, платими 50 дни след получаване на оригинална
фактура и 2 бр. CMR товарителница без забележки от платеца на навлото – „фирма“ ЕООД
за което е издадена фактура № 78105/26.11.2020 г. на стойност 504,00 лева с ДДС (л. 7 от
делото).
- По договор № 1692 от 12.11.2020 г. (л. 50-51 от делото) ищецът приел да извърши
превоз на товар по шосе по направление България – Нидерландия срещу възнаграждение от
850,00 лева + ДДС, т.е. 1020,00 лева с ДДС, платими 50 дни след получаване на оригинална
фактура и 2 бр. CMR товарителница без забележки от платеца на навлото – „фирма“ ЕООД,
за което е издадена фактура № 77815/23.11.2020 г. на стойност 1020,00 лева с ДДС (л. 10 от
делото).
Видно от съдържанието на договор № 1601 от 15.10.2020 г., товарът е следвало да
бъде доставен на 20/21.10.2020 г., 09:00 – 11:00 часа (т. 7 от договора), като задължение на
превозвача е било да изпрати на възложителя в срок до 3 дни след разтоварване ЧМР
товарителницата, сканирана до посочената в договора електронна поща на възложителя, а в
срок от 10 работни дни в оригинал по пощата на адреса на възложителя, като в случай на
неизпълнението му възложителя запазва правото за финансови санкции на стойност 25% от
транспортното навло за забавени документи.
В т. 9 е предвидено задължение на превозвача да се яви на товаро-разтоварните адреси в
указаните часове и дати според т. 2 и т. 7 от договора, като при неизпълнението му се
начислява неустойка в размер на 350,00 евро за всеки започнати 24 часа.
Видно от съдържанието на договор № 1621 от 15.10.2020 г., товарът е следвало да
бъде доставен в срок до 19/20.10.2020 г., като задължение на превозвача е било да изпрати
на възложителя в срок до 3 дни след разтоварване ЧМР товарителницата, сканирана до
посочената в договора електронна поща на възложителя, а в срок от 10 работни дни в
оригинал по пощата на адреса на възложителя, като в случай на неизпълнението му
възложителя запазва правото за финансови санкции на стойност 25% от транспортното
навло за забавени документи. В т. 9 е предвидено задължение на превозвача да се яви на
товаро-разтоварните адреси в указаните часове и дати според т. 2 и т. 7 от договора, като
при неизпълнението му се начислява неустойка в размер на 350,00 евро за всеки започнати
24 часа.
Видно от съдържанието на договор № 1686 от 11.11.2020 г., товарът е следвало да
бъде доставен в срок до 18/19.11.2020 г., от 08:00 до 13:00 часа (т. 7 от договора), като в т. 9
е предвидено задължение на превозвача да се яви на товаро-разтоварните адреси в указаните
часове и дати според т. 2 и т. 7 от договора, като при неизпълнението му се начислява
неустойка в размер на 350,00 евро за всеки започнати 24 часа.
Видно от съдържанието на договор № 1692 от 12.11.2020 г., товарът е следвало да
бъде доставен в срок до 18.11.2020 г. (т. 7 от договора), като в т. 9 е предвидено задължение
на превозвача да се яви на товаро-разтоварните адреси в указаните часове и дати според т. 2
и т. 7 от договора, като при неизпълнението му се начислява неустойка в размер на 350,00
евро за всеки започнати 24 часа.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото четири броя
товарителници се установява, че ищецът е извършил възложените му от ответника превози.
От приложените по делото международни товарителници се установява, че товарът по
договор № 1601 от 15.10.2020 г. е бил доставен на 22.10.2020 г. (л. 17 от делото), по договор
№ 1621 от 15.10.2020 г. – на 23.10.2020 г. (л. 14 от делото), по договор № 1686 от 11.11.2020
г. – на 24.11.2020 г. (л. 8 от делото), а по договор № 1692 от 12.11.2020 г. – на 19.11.2020 г.
(л. 11 от делото). В товарителниците няма вписани възражения от страна на
товарополучателя във връзка с наличието на липси или повреди по товара.
4
Представена е покана от „Дрийм Транс“ ЕООД до „Джи Ен Екс“ ЕООД, с която е
направено искане до адресата да заплати на подателя сумите по процесните фактури в срок
от три работни дни, считано от получаването на поканата, като видно от приложената по
делото обратна разписка (л. 26 от делото) същата е получена от ответника на 08.02.2021 г.
Видно от уведомително писмо № 482/11.12.2020 г. от „фирма“ ЕООД до „Дрийм
Транс“ ЕООД (л. 52-53 от делото), първият е уведомил последния, че му налага санкция в
размер на 25% от навлото по заявка № 1601/15.10.2020 г., тъй като оригиналът на ЧМР
товарителницата е получен от възложителя след срока, посочен в заявката, а именно на
11.12.2020 г. С писмото възложителят е уведомил превозвача, че връща обратно фактура №
75437/23.10.2020 г. неосчетоводена, с искане сумата по фактурата да бъде коригирана като
се намали с 25% от договореното навло и бъде изпратена на възложителя за плащане след
настъпване на падежа. Приложено е известие за доставяне (л. 54 от делото), издадено от
„Български пощи“ ЕАД, в което е отразено връчване на фактура № 75437/23.10.2020 г. и
писмо № 482/11.12.2020 г. (които са посочени като съдържание на пратката) на превозвача
на 18.12.2020 г. Видно от съдържанието на известието за доставяне, пратката е била приета
от „Български пощи“ ЕАД на 16.12.2020 г.
Видно от уведомително писмо № 486/07.01.2021 г. от „фирма“ ЕООД до „Дрийм
Транс“ ЕООД (л. 56-57 от делото), първият е уведомил последния, че му налага санкция в
размер на 25% от навлото по заявка № 1621/15.10.2020 г., тъй като оригиналът на ЧМР
товарителницата е получен от възложителя след срока, посочен в заявката, а именно на
29.12.2020 г. С писмото възложителят е уведомил превозвача, че връща обратно фактура №
75633/26.10.2020 г. неосчетоводена, с искане сумата по фактурата да бъде коригирана като
се намали с 25% от договореното навло и бъде изпратена на възложителя за плащане след
настъпване на падеж. Приложено е известие за доставяне (л. 58 от делото), издадено от
„Български пощи“ ЕАД, в което е отразено връчване на фактура № 75633/23.10.2020 г. и
писмо № 486/07.12.2020 г. (които са посочени като съдържание на пратката) на превозвача
на 26.01.2021 г. Видно от съдържанието на известието за доставяне, пратката е била приета
от „Български пощи“ ЕАД на 25.12.2020 г.
Представена е рекламация № 477/25.11.2020 г. от „фирма“ ЕООД относно заявка-
договор № 1686/11.11.2020 г., с която същият уведомява превозвача „фирма“ ЕООД, че няма
да плати договореното навло, тъй като не е спазен срокът на доставката. Уведомява
превозвача, че му начислява неустойка на основание чл. 9/ т. 5 от договора и му изпраща
фактура № 12947/25.11.2020 г. Приложено е известие за доставяне (л. 66 от делото),
издадено от „Български пощи“ ЕАД, в което е отразено връчване на фактура №
12947/25.11.2020 г. и писмо № 477/25.11.2020 г. (които са посочени като съдържание на
пратката) на превозвача на 30.11.2020 г. (л. 66 от делото). Видно от съдържанието на
известието за доставяне, пратката е била приета от „Български пощи“ ЕАД на 26.11.2020 г.
По делото е приложена фактура № 12947/25.11.2020 г., издадена от ответника на ищеца на
стойност 3285,79 лева с ДДС, като основание е посочено „глоба за забава при разтоварване
по позиция 1686/11.11.2020 г. (л. 65 от делото).
Представена е рекламация № 478/02.12.2020 г. от „фирма“ ЕООД относно заявка-
договор № 1692/12.11.2020 г., с която същият уведомява превозвача „фирма“ ЕООД, че няма
да плати договореното навло в размер на 1020,00 лева с ДДС по фактура № 77815/23.112020
г., поради неспазване на изискването за дата на разтоварване. Отделно от това уведомява
превозвача, че му налага санкция поради закъснение за явяване на адреса за разтоварване,
както и че издадената нвго фактура ще бъде върната неосчетоводена. Приложено е и
известие за доставяне (л. 75 от делото) издадено от „Български пощи“ ЕАД, в което е
отразено връчване на фактурата и писмото на превозвача на 30.12.2020 г. Видно от
съдържанието на известието за доставяне, пратката е била приета от „Български пощи“ ЕАД
на 23.12.2020 г.
5
С писмо от 11.02.2021 г. „фирма“ ЕООД е потвърдил получаването на поканата на
„фирма“ ЕООД за доброволно изпълнение на сумите по фактури № 75437 /23.10.2020 г.; №
75633/26.10.2020 г.; № 77815/23.11.2020 г. и № 78105 от 26.11.2020 г., като е заявил, че
същите са били върнати на превозвача неосчетоводени поради претенции на възложителя
поради допуснати рекламации, като видно от известие за доставяне (л. 78 от делото)
писмото в получено от превозвача на 15.02.2021 г.
По делото са представени поръчка за превоз № 2002835 от 11.11.2020 г., видно от
която Wave Logistics с.р.о. е възложило на ответника извършването на превоз на това по
релация Чехия – Гърция за Polypan Droup SA с дата на разтоварване до 18.11.2020 г., 07:00 –
15:00 часа срещу възнаграждение от 700,00 евро без ДДС, и електронно писмо, изпратено на
25.11.2020 г. от възложителя Wave Logistics с.р.о. до ответника, видно от което, поради
закъснението на товара възложителят „таксува“ ответника с 750,00 евро.
Допусната е по искане на страните съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и ответника. От заключението се установява, че по счетоводни данни на
ищеца, издадените от него на ответника четири броя фактури, а именно фактура №
75437/23.10.2020 г.; фактура № 75633/26.10.2020 г.; фактура № 77815/23.11.2020 г. и фактура
№ 78105/26.11.2020 г. са били осчетоводени от ищеца. Същите са отразени по счетоводните
регистри (с/ки) на „фирма“ ЕООД и са включени в отчетните регистри (дневници на
продажби) и справка декларация по ЗДДС на „фирма“ ЕООД за съответните данъчни
периоди (месеци) на 2020 г. Регистрите са представени пред ТД на НАП по установения
ред. Общият размер на вземането на „фирма“ ЕООД от „фирма“ ЕООД по четирите фактури
е в размер на 2244,00 лева, като не се установяват счетоводни записвания за плащания по
банков или по касов път. Вещото лице, като взело предвид договорения гратисен период
(отложено плащане) 30 дни и 50 дни и информацията за получаване на документите
(фактури и ЧМР) при ответника, е изчислило, че общият размер на обезщетението за забава
в плащането на сумите по издадените от ищеца фактури е в размер на 78,10 лева.
По счетоводни данни при ответника „фирма“ ЕООД, фактурите не са отразени по
счетоводните регистри (с/ки) на ответника и не са включени в отчетните регистри
(дневници на покупки) и справка декларация по ЗДДС на „фирма“ ЕООД за съответните
данъчни периоди, поради предявена рекламация към „фирма“ ЕООД за „забавени
документи“ по две от фактурите (заявки) и за „забавени доставки“ по другите две фактури
(заявки). Не се установяват плащания по фактурите, издадени от ищеца „фирма“ ЕООД.
Видно от заключението на вещото лице, по счетоводни данни при ищеца фактура №
12947/25.11.2020 г., издадена от възложителя „фирма“ ООД на превозвача „фирма“ ЕООД
на стойност 2738,16 лева (4х350 евро) без ДДС или 3285,79 лева с ДДС, е осчетоводена от
ищеца като разход – неустойка за закъснение в размер на 2738,16 лева с фактуриран данък в
размер на 547,63 лева по сметка „Доставчици на стоки и услуги“, по аналитична партида на
„фирма“ ЕООД, като не се установяват счетоводни записвания за плащания по банков или
по касов път по фактурата от „фирма“ ЕООД по сметка на „фирма“ ЕООД. По счетоводни
данни при ответника посочената фактура № 12947/25.11.2020 г. на стойност 3285,79 лева с
ДДС е осчетоводена при ответника по сметка „Други приходи от дейността“ като приход от
глоба в размер на 2738,16 лева и е начислен данък в размер на 547,63 лева. Същата е
отразена в сметка „Клиенти“ по аналитичната партида на „фирма“ ЕООД като вземане по
фактура в размер на 3285,79 лева, като в счетоводството на ответника не се установяват
счетоводни записвания за постъпления по банков или по касов път.
Съгласно заключението на вещото лице, не се установява плащане от Wave Logistic
на навло от 700,00 евро (1369,08 лева) по заявка № 2002835/11.11.2020 г. на „фирма“ ЕООД.
По счетоводни данни на ответника в дневника на сметка 411 „Клиенти“, контрагент „Wave
6
Logistic s.r.о.” не се установяват счетоводни записвания по фактура, която се отнася за
фактурирано навло по заявка № 2002835/11.11.2020 г. срещу клиент Wave Logistic. Според
вещото лице това би следвало да означавам, че предвид насрещната претенция за неустойка,
навлото не е фактурирано. Установява се, че по счетоводни данни при ответника, в дневник
на сметка 401 „Доставчици“, контрагент „Wave Logistic s.r.о.” е отразена invoice №
*********/11.12.2020 г., издадена от Wave Logistic s.r.о. на GMX Ltd. („фирма“ ЕООД) за
глоба в размер на 545,00 евро (1065,93 лева).
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 4 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR):
За основателността на исковете следва да се установи наличието на валидно
облигационно отношение по договор за превоз на стоки, по който ищецът, в качеството на
превозвач, е извършил превоза съобразно уговореното, поради което за ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния
факт на плащане на договореното възнаграждение.
Спорът по делото попада в приложното поле на Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки, очертан в чл. 1, § 1 от Конвенцията (мястото на приемане на
товара за превоз и мястото на доставянето му са в две различни договарящи страни по
Конвенцията). Договорът за международен автомобилен превоз е неформален и
консенсуален договор (по арг. от чл. 4, изр. 2 от Конвенцията), като в чл. 9 от Конвенцията е
предвидено, че до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на
договора и получаването на стоката от превозвача. За сключването му е необходимо да е
налице съвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора относно
съществените му елементи – превозван товар, навло и дестинация.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства – четири броя заявки-договори за превоз, ЧМР товарителници и четири броя
фактури, се установява, че между „фирма“ ЕООД, в качеството му на превозвач, и „фирма“
ЕООД, в качеството му на възложител, са сключени четири договора за международен
автомобилен превоз на товари, три по релация България – Гърция и един по релация
България – Нидерландия. Тълкувайки волята на страните по делото, въз основа на четирите
заявки-договори, приети без възражения от ищеца, съдът намира, че между страните по
делото е постигнато съгласие по съществените уговорки на договорите за международен
превоз на стоки (товар, дестинация и превозно възнаграждение), при което за всяка една от
тях са възникнали насрещни права и задължения. Ищцовото дружество е следвало да
извърши заявения превоз, а ответникът да плати възнаграждение, формирано от посочената
в заявките сума и начислен ДДС.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е извършил уговорения в договорите превоз, като от представената
кореспонденция, разменена между превозвача и ответника, става ясно, че плащане на
навлото е отказано поради забава в задължението за представяне на документи в срок (по
заявка-договор № 1601/15.10.2020 г. и заявка-договор № 1621/15.10.2020 г.) и поради забава
в доставката (по заявка-договор № 1686/11.11.2020 г. и заявка-договор 1692/12.11.2020 г.), а
не поради факта, че превозът не е извършен.
Спорният въпрос по делото е дължи ли се претендираното възнаграждение по
7
четирите договора с оглед констатираната забава в получаването от възложителя на
оригинала на товарителницата по двата от тях (заявка-договор № 1601/15.10.2020 г. и
заявка-договор № 1621/15.10.2020 г.), както и с оглед констатираната забава при доставката
на стоките на разтоварния адрес по другите два (заявка-договор № 1686/11.11.2020 г. и
заявка-договор 1692/12.11.2020 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото ищецът е изпълнил задължението
си да извърши превоза, той има право да получи навлото, без значение, че не е изпълнил
уговореното в т. 6 от договорите задължение да представи оригинал на товарителниците в
уговорения в заявките срок. От неизпълнението би могло да възникне вземане за
обезщетение за вреди, но не освобождава възложителя от задължението му да заплати
уговореното възнаграждение. В конкретния случай именно при допусната забава от страна
на превозвача да представи в уговорените срокове оригинала на товарителницата е
предвидено право на възложителя да наложи санкция в размер на 25% от уговореното навло,
която уговорка по своя характер представлява неустойка, която да обезщети вредите, които
възложителят би претърпял в случай, че превозвачът не представи в срок оригинала на
товарителницата. Т.е. плащането възнаграждението не е обусловено от представянето на
оригинала на товарителницата. Ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало
задължение да плати уговорените в заявка-договор № 1601/15.10.2020 г. и заявка-договор №
1621/15.10.2020 г. превозни възнаграждения, за които били издадени фактура № 75437
/23.10.2020 г. на стойност 360,00 лева с ДДС и фактура № 75633 от 26.10.2020 г. на стойност
360,00 лева с ДДС.
Относно претендираните възнаграждения по заявка-договор № 1686/11.11.2020 г. и
заявка-договор 1692/12.11.2020 г. съдът намира, че същите също са дължими, доколкото
доставката е била приета от получателя без възражения, поради което не може да се приеме,
че за получателя не е било налице интерес от изпълнението след уговорения срок.
С оглед изложеното предявените искове чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 4 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) се явяват изцяло
основателни.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Ответникът по делото не твърди да е извършил плащане на процесните си
задължения за плащане на навло, като такива плащания не са констатирани и от допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Поради което, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка главница, като относно размера на обезщетението за
забава съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ. Видно от съдържанието на
договорите за превоз, в същите е предвиден отлагателен срок за плащане, който тече не от
датата на фактурата, а от датата на получаването от платеца. В настоящия случай, ищецът
не е установи датата, на която фактурите са били предоставени на ответника, но доколкото
последният признава, че същите са получени от него, което по същество представлява
признание на неизгоден за него факт, съдът намира, че фактурите са получени от ответника
на посочените от него дати.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът дължи обезщетение за забава по
отделните договори, както следва: по договор № 1601/15.10.2020 г. за периода от 11.01.2021
г. до 26.05.2021 г. в размер на 13,70 лева; по договор № 1621/15.10.2020 г. за периода от
29.01.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 11,90 лева; по договор № 1686/11.11.2020 г. за
периода от 30.01.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 16,52 лева; по договор №
1692/12.11.2020 г. за периода от 02.12.2020 г. 26.05.2021 г. в размер на 35,98 лева, като в
посочените размери исковете се явяват основателни.
По възраженията за прихващане:
Доколкото предявените от ищеца искове е приет от съда за основателен, то се е
8
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане,
направено от ответника в отговора на исковата молба в условията на евентуалност с негово
насрещно вземане по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
За да бъде уважено направеното от ответника в условията на евентуалност
възражение за съдебно прихващане, следва да бъдат установени съществуването и размерът
на насрещните му вземания, т.е. наличието на валидни уговорки между страните за
заплащане на процесните неустойки; забава в изпълнението на задълженията на превозвача,
при неизпълнението на които е предвидено задължение за плащане на неустойка, размера и
изискуемостта на неустойката.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото в договор
№ 1601/15.10.2020 г. и договор № 1621/15.10.2020 г. са уговорили право на възложителя да
наложи санкция в размер на 25% от уговореното навло в случай, че оригиналът на
товарителницата не бъде изпратена в срок до 10 работни дни по пощата на адреса на
възложителя. Тази уговорка по своя характер представлява неустойка, която да обезщети
вредите, които възложителят би претърпял в случай, че превозвачът не представи в срок
оригинала на товарителницата. Съдът намира, че посочената клауза е израз на договорната
свобода, регламентирана в чл. 9 ЗЗД, и същата не е нищожна, поради което възражението на
ищеца в тази насока е неоснователно. В настоящия случай по делото не се доказа кога точно
превозвачът е изпратил оригиналите на товарителниците – дали в срок от 10 работни дни
след разтоварването, или след това, поради което не може да бъде направен категоричен
извод за изпадане на превозвача в забава. В договорите е предвидено задължение на
превозвача да изпрати оригинала на товарителницата в посочените в тях срокове и при
неизпълнение именно на това задължение за възложителя възниква правото да получи
неустойка в размер на 25% от уговореното навло, а не при неполучаването им от
възложителя в посочените срокове. Предвид което превозвачът не дължи заплащане на
претендираните неустойки.
По отношение на възражението за прихващане с вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД по
договор № 1686/11.11.2020 г. съдът намира същото за изцяло основателно.
Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за забавата при
доставянето на стоката. Съгласно чл. 30, § 3 от Конвенцията забавата при доставянето може
да даде основание за обезщетение само ако в срок от двадесет и един дни от представяне на
стоката на разположение на получателя е била отправена писмена рекламация до
превозвача. В настоящия случай този срок е бил спазен. Още на следващия ден Wave
Logistic отправил писмена рекламация към ответното дружество за допуснатото закъснение.
А от своя страна на 26.11.2020 г. ответникът изпратил до ищеца протестно
писмо/рекламация с приложена към същото фактура с начислената неустойка за забава.
Съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на процесния договор при неизпълнение на
определените дати за товарене и разтоварване от страна на превозвача същият дължи на
възложителя неустойка в размер на 350,00 евро за всеки започнати 24 часа. С посочената
уговорка страните предварително определили размера на вредите за възложителя при забава
на доставката. Това е една от съществените характеристики на неустойката – нейната
обезщетителна функция. Неустойката установява предварително размера на обезщетението
за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Неустойката има
обаче преимущество пред обезщетението за вреди, тъй като кредиторът може да я получи,
без да е необходимо да доказва претърпените от него вреди. Независимо от това, в
настоящия случай ответникът доказа, че действително е претърпял вреди от допуснатата от
ищеца забава, които възлизат на 750,00 евро. Следва да бъде посочено, че съгласно
уговорката между страните при забава в доставянето на стоката превозвачът дължи
неустойка в размер на 350 евро за всеки започнати 24 часа. Товарът е следвало да бъде
доставен от ищеца най-късно на 19.11.2020 г. в 13:00 часа. От 13:01 ч. на 19.11.2020 г. до
9
13:00 часа в 20.11.2020 г. са първите 24 часа закъснение. В 13:01 на 20.11.2020 г. са
започнали да текат вторите 24 часа закъснение и така в 13:01 часа на 23.11.2020 г. са
започнали да текат четвъртите 24 часа закъснение. Следователно, дължимата неустойка
следва да е в размер на 1400,00 евро или 2738,16 лева без ДДС, респ. 3285,79 лева с ДДС, в
какъвто размер е претенцията на ответника. Отделно от това, съгласно заключението на
вещото лице по ССчЕ, фактурата, с която възложителят е начислил посочената неустойка, е
осчетоводена от ищеца. Съгласно трайната съдебна практика фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл Решение № 96 от 26.11.2009
г. по т.д.№ 380/2008 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г. на
ВКС, І т.о.; Решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
42/2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 211/ 30.01.2012 г. по т.д.№
1120/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д.№ 465/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о.; Решение № 92/ 07. 09.2011 г. по т.д.№ 478/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и мн.др.)
По отношение на възражението за прихващане с вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД по
договор № 1692/12.11.2020 г. съдът намира същото за неоснователно. Установи се по
делото, че товарът е следвало да бъде доставен в срок до 18.01.2020 г., а в действителност
бил предаден от превозвача на 19.11.2020 г., т.е. с един ден закъснение. В случая обаче,
ответникът е отправил писмена рекламация до превозвача на 23.12.2020 г., получена от
последния на 30.12.2020г., т.е. след предвидения в чл. 30, пар. 3 от Конвенцията срок (21
дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя), който срок е
преклузивен и спазването му обуславя допустимостта на претенцията.
С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че ищецът „Дримс
Транс“ ЕООД има вземания срещу ответника в общ размер на 2358,10 лева, от които сумата
в общ размер на 2280,00 лева, представляваща възнаграждения по четороте договора за
превоз, и сумата в общ размер на 78,10 лева, представляваща обезщетение за забава по
всеки отделен договор за превоз, а ответникът „фирма“ ЕООД има вземане срещу ищеца в
размер на 3285,79 лева с ДДС, представляваща неустойка за забава в доставката на товара
по договор № 1686/11.11.2020 г.
След извършена съдебна компенсация между вземанията на ищеца с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер на 2358,10 лева и и вземането
на ответника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 3285,79 лева с ДДС,
предявените от „фирма“ ЕООД искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. Процесуалният
представител на ответника е поискал присъждане на направените по делото разноски, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на „фирма“ ЕООД направените по делото разноски в общ размер на
706,00 лева, от които 500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 130,00 лева за
депозит за ССчЕ и 76,00 лева за превод на документи от чешки език.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
10
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
425, бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 4 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 360,00 лева с ДДС,
представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на
стоки по маршрут България – Гърция по заявка за транспорт № 1601/15.10.2020 г. и фактура
№ 75437/23.10.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,60 лева за периода от
23.11.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 360,00 лева с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут
България – Гърция по заявка за транспорт № 1621/15.10.2020 г. и фактура №
75633/26.10.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на 18,30 лева за периода от
26.11.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 504,00 лева с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут
България – Гърция по заявка за транспорт № 1686/11.11.2020 г. и фактура №
78105/26.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 21,42 лева за периода от 26.12.2020
г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 1020,00 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут България –
Нидерландия по заявка за транспорт № 1692/12.11.2020 г. и фактура № 77815/23.11.2020 г. и
обезщетение за забава в размер на 44,20 лева за периода от 23.12.2020 г. до 26.05.2021 г.
като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на „фирма“ ЕООД с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 3285,79 лева с ДДС, представляваща
неустойка за неспазен срок на доставка съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на
заявка – договор № 1686/11.11.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „фирма“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 57, да заплати на
„фирма“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 425, бл. МДЛ, ет. 3, офис 29, сумата 706,00 (седемстотин и шест)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11