Р Е Ш Е Н И Е
гр. Търговище, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдията СТОЯН
КОЛЕВ адм. д. № 109 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на У.В.О. ***,
подадена, чрез а.. С.А. *** против ЗАПОВЕД № РД-164/10.05.202Зг. на Кмета на
Община Антоново, с която е наредено премахване на незаконен строеж,
представляващ сграда - баня, полумасивна, разположена на границата между УПИ
II-169 и УПИ III-170 в кв. 33 по плана за регулация на с. Трескавец, с
приблизителни размери /измерено - външно, видимата част/: дължина 6.0 м. и
ширина около 2.00 м.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е издаден в нарушение на
материалния закон, на изискванията за форма и на административно-производствените
правила. Според жалбоподателя същата е немотивирана, несправедлива и
постановена при неизяснени факти и обстоятелства.
Налага твърдения, че оспорената заповед е постановена при липса на
доказателства относно датата на извършване на строежа. Несъответна на
констатациите е квалификацията на обекта и разпореденото му премахване като
незаконен строеж. От мотивите в заповедта не става ясно в коя от хипотезите на
незаконен строеж попада, т. е посочен
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счита, че обектът е търпим по смисъла на § 16 и § 127
ПР на ЗУТ. В тази връзка налага доводи, че административния орган е следвало да
изследва предпоставките за приложението на разпоредбите на § 16 и § 127 от ПР
на ЗУТ. Твърди се, че обектът е монтиран преди 1997г. и е бил допустим по
тогава действащите правила и норми по ЗТСУ, както и по сега действащите, предвидени
в ЗУТ и подзаконовите актове, съответно търпим и не подлежи на премахване. Счита,
че оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат. Твърди, че
обектът не е строен от жалбоподателя, поради което е допуснато процесуално
нарушение, тъй като административният орган не е установил извършителя на
незаконния строеж, който според твърденията в жалбата следва да е адресат на
заповедта. Излага, че административният акт е издаден в нарушение на принципите
на добросъвестност, справедливост и съразмерност по чл. 6, ал. 1 и 2 АПК, тъй
като не е установено дали целия строеж или част от него е незаконна.
В съдебно заседание се представлява от а.. А. Ч., която поддържа жалбата на
повдигнатите в същата основания.
Ответникът – Кмет на Община Антоново, чрез
упълномощения юрисконсулт У. Юмерова изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото
и доводите на оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от страна, която разполага с правен интерес да оспори заповедта
на Кмета на общината, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени
по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:
Безспорно се установи, че жалбоподателят
е собственик на изградената в с. Трескавец, общ. Антоново, в УПИ II-169 в кв. 33 по плана за регулация на с.
Трескавец, сграда - баня, полумасивна, разположена на границата между УПИ ІІ-169
и УПИ III-170 в кв. 33 по плана за регулация на с. Трескавец, с приблизителни
размери /измерено - външно, видимата част/: дължина 6.0 м. и ширина - около
2.00м.
На 15.08.2022г. е съставен констативен
акт № 1, от служители на Община Антоново, в който е констатирано, че в УПИ
11-169 в кв. 33 по плана за регулация на с. Трескавец, на границата с УПИ
III-170 в кв. 33 по плана за регулация на с. Трескавец, е изградена постройка -
баня, полумасивна, с приблизителни размери дължина 6.0 м. и ширина - около 2.00 м. Стената откъм улицата е с декоративна
мазилка, откъм УПИ ІІІ-170 стена от кирпич, покривът е от стоманобетон. В
констативния акт е изготвена окомерна скица в която в тъмен цвят е повдигната
процесната сграда. Видно е че постройката граничи от запад със съществуващата в
имот УПИ 11-169 в кв. 33 жилищна сграда също собственост на жалбоподателя, от
изток е на регулационната граница с УПИ ІІІ-170, а от север е с уличната
регулационна линия на ул. Плевен. Като, собственик, възложител и извършител на
незаконния строеж е посочен жалбоподателят У.В.О..
Констативен акт № 1/15.08.2022г. е съобщен лично на адресата О., което е видно
от приложената на л. 18 от делото разписка, в която е отразен неговият отказ да
го получи.
На 10.05.202З г. е издадена Заповед №
РД-164,
с която Кмета на Община Антоново е наредил в едномесечен срок от връчване на същата
заповед да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ сграда - баня,
полумасивна, разположена на границата между УПИ II-169 и УПИ III-170 в кв. 33
по плана за регулация на с. Трескавец, с приблизителни размери /измерено -
външно, видимата част/: дължина 6.0 м. и ширина около 2.00 м.
По делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от в.л. А.-К.. Съгласно
заключението процесната сграда - баня се намира в УПИ II-169 кв. ЗЗ по
действащия Застроителен и регулационен план на с. Трескавец, община Антоново,
одобрен със Заповед № РД-15-787 от 25.12.1987г., като банята не е отразена в
плана. Същата е разположена северно на уличната регулация. На запад се допира
до паянтова жилищна сграда, а на изток - на 25 см от имотната граница в УПИ
III-170 в кв. 33 по плана за регулация на с. Трескавец. Размерите в план са - широчина 1.65 м към
улица и 2.40м към двор, дължина 6 м, височина към улица 2.1-2.2 м и към двора
2.5-2.6 м. Различията във височината са от денивелацията на терена. Между двата
съседни имота има денивелация 20-30 см. Отредената за събаряне сграда е
едноетажна с едноскатен покрив с наклон към съседния имот, изградена от три
стени и за четвърта се ползва стената на жилищната сграда в имота. Дългата
стена е продължение на кирпичената ограда между двата имота и е изградена от
суха каменна зидария за основа, а над нея зид от глинени неизпечени плътни
единични тухли с дебелина 50 см. Оградата е на височина 1.5 м и над нея стената
е доиззидана с решетъчни, единични и глинени тухли като се вижда и хоризонтална
дървена греда. Стената към улицата е изградена от бетонова основа като
дълбочината не може да се установи, но се показва 20 см над терена, и над
основата е изграден зид от бетонови оградни блокчета с кухини. Дебелината на
зида на уличната регулация е 20 см. Стената към двора е с дебелина 25 см , тъй
като е измазана от двете страни не може да се определи от какъв материал е
изградена. Покривът е стоманобетонова плоча с дебелина 10 см, която стъпва
върху оградния зид от кирпичени тухли и 10 см в зида от кирпичени тухли на
жилищната сграда. Състои се от две помещения. Към улицата е обособена баня (без
тоалетна чиния или клекало), а към двора има преддверие обособено като перално помещение.
Според вещото лице, понеже покривната
плоча на постройката стъпва върху зида на жилищната сграда и се ползва като
баня може да се приеме, че съставлява пристройка към самата жилищна сграда, а
не допълващо застрояване. Определя пристройката като такава от пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ.
При огледа на място вещото лице е
установило, че не се наблюдава дървен скелет в кирпичената зидария, както и липса
на дървени и нито стоманобетонови колони, като носещите функции изпълняват само
глинените зидове. Сградата определя като паянтова, т. к. покривната плоча е
стоманобетонова, но тя не изпълнява носещи функции, а само покривни. При
справка в ЗРП вещото лице установява, че пристройката на банята не е нанесена. Жилищната
сграда е нанесена в плана и е означена като паянтова, поради което приема, че е
строена преди 1987г. Въз основа на данни от собственика на имота установява, че
сградата е строена през 1960 г., а пристройката на банята през 1984 г. Материалите,
от които е изградена банята - кирпичени тухли, решетъчни тухли, оградни
бетонови блокчета, стоманобетон, са съществували през 1984 г. и допуска, че
това е възможната година на изграждане на строежа. Използваните материали не са
съвременни. Процесната сграда е върху имотна граница между двата съседни
парцела и до нея няма долепена сграда в съседния имот, поради което приема, че
липсва свързано застрояване.
За установяване на момента в който е
извършено строителството на навеса бе разпитан свидетеля Ю.. Същата установява
с показанията си, че е доведена дъщеря на жалбоподателя. Помни банята от ранно
детство. Според спомените ѝ същата е строена преди 1984 година. Преди години от другата страна на границата в
имота на съседите е имало постройка, която е ползвана като лятна кухня. Същата
била премахната предната година. Майка ѝ е много болна и жалбоподателят
се грижи за нея. Банята им трябва с оглед обслужването на майка ѝ, а са
на минимални пенсии и нямат пари да си построят друга. При предявяване на
изготвения при огледа на комисията снимков материал посочва че част от гредите,
които са от покрива на постройките в съседния имот се виждат на снимките.
При
гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, извършена съгласно чл.
168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената Заповед № РД-164/10.05.2023 г. е индивидуален административен
акт по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗУТ, с който на основание чл. 225а ЗУТ, вр. с чл.
225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от VІ-та
категория, който подлежи на оспорване и
съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 ЗУТ. Тя е издадена от Кмета
на Община Антоново, на който съгласно чл.
225а, ал. 1 ЗУТ има правомощия по издаване на мотивирани заповеди за премахване
на незаконни строежи по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория.
Отреденият за премахване обект е строеж по смисъла на §5 т. 38 ДР ЗУТ.
Изложените в заключението на вещото лице констатации недвусмислено сочат
наличието на признаци, които определят обекта, като строеж. Разпредения за премахване със заповедта
строеж е от V-та категория по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а не от шеста категория,
както е посочено в заповедта. Същият е разположен в имот разположен в населено
място, което е на територията на Община Антоново, поради което заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, съобразно чл. 225а,
ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и не е налице основание по
чл. 146, т. 1 АПК за отмяната ѝ, респ. за обявяването ѝ за нищожна.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания. В нея са описани вида и характеристиките на обекта, основанието за
квалифицирането му като незаконен строеж и подлежащи на премахване, данни за
субектите задължени за премахването им. Указан е срок за доброволно изпълнение,
както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за
сметка на адресата. Посочен е реда и сроковете за оспорването пред съда. Това
обосновава извода, че заповедта съдържа формално реквизитите посочени в чл. 59,
ал. 2 АПК.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за началото на
административното производство, като няма данни той, или негов представител да
е присъствал при съставяне на КА № 1/15.08.2022 г. По делото са налице данни,
че последният му е съобщен, като той е отказал получаването му. Дори
констативния акт да не бе надлежно съобщен на О., това не е съществено
нарушение на производствените правила, доколкото КА е подготвителен документ за
установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на
крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С
надлежното съобщаване на заповед № РД-164/10.05.202Зна Кмета на Община Антоново
и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът
реализира правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния
акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу
констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на
доказателства е реализуемо и в производството по обжалване на последващата
заповед пред съда. Поради това неспазването на изискванията за съобщаване на
констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от
категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта
само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество.
Съдът не споделя доводите изложени от процесуалния представител на оспорващия,
че заповедта е издадена срещу ненадлежен адресат, тъй като последният е посочен
за извършителя на строежа, а всъщност не
е. Същите се основават и на твърденията, че строителството на банята е
извършено от друг. Посочването в КА на У.В.О. като възложител и изпълнител на
строежа и непосочването в заповедта на извършител също не препятства съдебния
контрол и не рефлектира върху правото на защита на адресата на акта. В
качеството си на собственик и ползвател на строежа законосъобразно същият е
посочен като адресат на заповедта със задължение за премахване, независимо че
извършителят му може да е друго лице. Съгласно § 3 от ДР от Наредба № 13/2001
г. за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК
адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да
бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж. По арг. от чл. 225а ал. 2 вр. с чл. 225, ал. 3 ЗУТ и чл. 15
от Наредба № 13 от 2001 г, на премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим
строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му. Приоритетно
значение е придадено на извършителя, тъй като той е субект, черпещ права от
собствено неправомерно поведение. Ето защо О., като титуляр на право на собственост
върху поземления имот може да бъде адресат на заповедта като собственик и
ползвател на изграден от негов праводател или друго лице незаконен строеж и непосочването
му като извършител на същия или погрешното му посочване като такъв не се
отразява на законосъобразността на оспорения административен акт.
По делото няма спор, че процесния строеж „баня“ е изпълнен през 1984 г. (същото
се установява и по приетото СТЕ без възражения от страните и от разпита на
свидетеля) заключението на вещото лице, е че процесната постройка е била
изградена до 07.04.1987 г. без строителни книжа, като етап от разширение на
жилищната сграда в имота. Настоящия състав кредитира приетото и неоспорено
заключението по СТЕ, като обективно и компетентно. Съобразно констативната част
на съдебно - техническата експертиза, където подробно са отразени параметрите
на процесната постройка, дължина, ширина, конструктивна височина, застроена
площ. Установено е от вещото лице в заключението, и от разпитания свидетелят,
че постройката се използва като баня за задоволяване на жилищните нужди на
семейството на оспорващия. Съгласно заключението на вещото лице действащият и
към момента ЗРП на с. Трескавец, общ. Антоново, е одобрен със Заповед № РД-15-787/25.12.1987
г, т.е. след реализиране на строежа. По делото няма данни, а и ответната община
не е представен на вещото лице и на съда предходен ЗРП, който да е действал към
момента на изграждане на процесната сграда - 1984 г. Заключението на СТЕ,
установява, че процесната сграда е разположена на границата със съседния имот
като пристройка към съществуващата в имота жилищна сграда, която е построена
през 1960 г. Постройката изпълнява функциите на баня, поради което е
функционално и конструктивно свързана с основното застрояване. Ето защо съдът
намира, че противно на изложеното в процесната заповед строежът не представлява
спомагателна постройка от допълващо застрояване. Въпросът за вида и категорията
на застрояването е правен, поради което съдът не е обвързан с изложеното от
вещото лице становище по тези въпроси. Въпреки това, предвид че в заповедта
предназначението на строежа е за „баня“,
което се потвърди и от свидетелските показания, съдът приема, че се касае за
пристройка, която е част от основното застрояване в имота и не е допълващо
застрояване. Това е така, защото чл. 40, ал. 1 ЗУТ изрично разпорежда, че всяко
жилище освен изброените в нормата помещения трябва да има и баня-тоалетна.
Именно функционалното предназначение на строежа и неговата конструктивна
свързаност с основното застрояване в имота го характеризират като част от
основното застрояване. Съгласно § 5, т. 38 от ДР ЗУТ пристройката също се явява
строеж. От друга страна постройките от допълващото застрояване имат
спомагателен, обслужващ характер, т. е. обусловени са от основното застрояване
(арг. от чл. 41 ЗУТ), но не се предвижда функционалното им единство с основния
строеж, какъвто е настоящия случай. Освен това административният орган погрешно
е категоризирал строежа, като такъв от шеста категория, съобразно чл. 12 НАРЕДБА
№ 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а не като такъв от
пета категория, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Още повече, че
чл. 13, ал. 1 от цитираната наредба предвижда, че когато строежи или части от
тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока,
те се категоризират в по-високата категория.
Относими към настоящия предмет на спора са били както обстоятелствата
свързани със законността на строежа, така и тези свързани с предпоставките на
§16 от ДР ЗУТ за търпимост на същия. Съгласно § 16, ал. 1, изр. първо от ДР ЗУТ,
Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Следователно за да е търпим даден строеж и да не подлежи на премахване той
следва да отговаря на следните две кумулативно дадени условия, а именно: 1.
Незаконният строеж да е изградени до 7 април 1987 г. и 2. Строежът да е
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.
В случая административният орган не е изпълнил задължението си да събере
всички относими факти и обстоятелства относно характера на застрояването и
категорията на строежа. Доколкото категорията има значение за компетентността
на Кмета на Община Антоново да постанови процесната заповед, то видът на
застрояването е от съществено значение с оглед преценката свързана с
допустимостта на строителството с действащите подробни градоустройствени
планове и на правилата и нормативите, действали по време на извършването му,
съответно по сега действащите правила и нормативи на ЗУТ. Не е обследвано и
времето на извършване на строежа, което също е важно, както с оглед определяне
на относимата според момента на строителството разпоредба от първите три алинеи
на §16 и тази на §127 от ПР ЗУТ, така и с оглед съответствието с действащите към
същия момент устройствени планове и нормативни правила. В процесната заповед административният
орган е посочил, че постройката не е отразена в регулационния план на с. Трескавец,
приет със Заповед РД-15-787/25.12,1987г., а се установи по безсъмнен начин че
строежът е изпълнен преди приемане на този план
- през 1984 г. Според заключението на вещото лице ПЗР приет със Заповед
РД-15-787/25.12,1987г. е действащият и към момента регулационен план за
населеното място. В заповедта не е посочен, а и липсват данни за наличие на
предходен такъв. Освен това приемайки, че се касае за допълващо застрояване
административният орган погрешно се е позовал и приложил чл. 42, ал. 2 ЗУТ, а в
случая както се установи от СТЕ се касае за пристройка към основното
застрояване. Вида на застрояването е от значение за правилното приложение на
закона, тъй като за различните видове застрояване и за определени видове
обекти, законът предвижда различни параметри и отстояния от регулационните
линии. В процесната заповед административният орган е изложил съображения, че в
противоречие на закона строежът е разположен на уличната регулационна линия. Относно
ситуирането на процесния строеж следва да се съобрази, че външната строителна
линия може да съвпада с улично регулационната линия или да се намира на
разстояние от нея, съгласно чл. 6. от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство. Това означава, че към момента на реализиране
на строежа – 1984 г. не е било в противоречие с разпоредбите на правила и нормите
по териториално и селищно устройство процесната пристройка към жилищната сграда
да бъде ситуирана на тази външна строителна линия, която съвпада с улично
регулационната линия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена без
да е спазен чл. 35 АПК. Законът изисква от административния орган преди да
издаде административния акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение
за случая. В случая това не е направено и следва извода, че ответникът е издал
заповедта си преждевременно, преди да се изяснят всички факти и обстоятелства
от значение за случая и без да е положил дори и минимални усилия, за да изясни
в пълнота тези обстоятелства, съобразно изискването на чл. 35 АПК. Това е от
съществено значение за предмета на спора. При положение, че сградата съществува
преди 7 април 1987 г. ответникът не е обследвал подробно и обстоятелствено дали
строежът, е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР ЗУТ. Ответникът е
приел, че сградата не е търпима, без да изложи и мотиви по отношение техническата
страна на тази преценка. В процесната заповед липсват доводи, защо е прието от
ответника, че строежът не е търпим, а съгласно практика на ВАС
административният орган дължи произнасяне по този въпрос. Строежът е извършен преди
07.04.1987 г. което води до извода за наличие на първата предпоставка от
приложимата в случая разпоредба на §16, ал. 1 от ПР ЗУТ. Дори да се приеме, че същият не е допустим по
сега действащите правила и нормативи на ЗУТ, административният орган е бил
длъжен да обследва подробно дали той съответства на действащите подробни
градоустройствени планове и на правилата и нормативите, действали по време на
извършването му. Тъй като процесуалният представител на ответника не е оспорил
посочената от вещото лице година на построяване - 1984 г, като в тази насока по
делото бяха събрани и гласни доказателства, като разпитаният свидетел също посочи
за година на построяване 1984 г. много преди поставената като условна граница
за търпимост на строежите. Показанията могат да бъдат ценени с оглед тяхната
последователност и непротиворечивост със събраните по делото писмени
доказателства.
В случая заповедта предмет на настоящото производство е издадена, без преди
това да са изяснени факти и обстоятелства от съществено значение за казуса и
административния орган не е изследвал в пълнота въпросът за търпимостта на
процесния строеж, съгласно § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, и какво е съответствието или
несъответствието на същия с подробния устройствен план и правилата и
нормативите към момента на изпълнението му – 1984 г. Това задължение обаче, не
може да бъде вменено на съда и не трябва съставът на съда да излага аргументи,
които трябва да бъдат изложени от административния орган и които трябва да
мотивират акта от фактическа страна. На практика с издадения по този начин акт
се затруднява не само съдебната проверка, но и защитата на оспорващия, защото
липсата на мотиви в тази част на акта прави невъзможно да се прецени какво
нарушение се вменява и срещу какво трябва да се брани същия. Предвид изложеното
съдът намира за основателни твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила довели до такива на материалния закон, водещи до отмяна на заповедта. В
случая заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидена за това форма, но
не е съответства с целта на закона и при неправилно приложение на материалния
такъв, което води до извод за нейната незаконосъобразност. Жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, а Заповед № 164/10.05.2023 г., издадена
от Кмет на Община Антоново е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и за вещо лице.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 164/10.05.2023 г.
на Кмета на Община Антоново, с която е наредено в едномесечен срок от връчването
да бъде премахнат незаконен строеж представляващ сграда - баня, полумасивна,
разположена на границата между УПИ II-169 и УПИ III-170 в кв. 33 по плана за
регулация на с. Трескавец, с приблизителни размери /измерено - външно, видимата
част/: дължина 6.0 м. и ширина около 2.00 м..
ОСЪЖДА Община Антоново да заплати
на У.В.О.,*** сума в общ размер на 1010,00 (хиляда и десет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: