Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 1.03.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 31.01.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М. Радкова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2572
по описа на ВТРС за 2018 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Производство с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
Ищецът
"Профи Кредит България" ЕООД , гр.София твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1878/2018 г. на ВТРС . Заповедта е връчена на основание чл.47,ал.5 от ГПК , поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 1342,08 лева
главница , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Основава вземането си на сключен между страните
договор за потребителски кредит № **********/9.10.2017 г., по силата на който
дружеството е предоставило сумата от 500 лева със срок на погасяване 24 месеца,
както и закупен пакет от допълнителни услуги от 600,24 лева. Твърди, че общото
задължение по кредита възлиза на 1342,08
лева със срок на погасяване 24 месеца и дата на месечна вноска 16-ти ден
от месеца. Заявява, че длъжникът не е
погасил нито една пълна вноска по кредита,
поради което на 16.01.2018 г. договорът е прекратен автоматично и е
обявена предсрочната му изискуемост, за което на длъжника е изпратено
уведомително писмо на 18.01.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че длъжникът дължи сумата от
1342,08 лева главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа предявения иск.
Ответникът , чрез особения си представител адв. Ц. от ВТАК оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че не
е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като длъжникът не е
уведомен за волеизявлението на кредитора преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Навежда възражения за нищожност на
възнаградителната лихва и закупения пакет допълнителни услуги, поради
неравнопрвана клауза в договора по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен. В съдебно заседание поддържа становището и моли съда
да отхвръли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че И.В.В. е поискал
отпускане на потребителски кредит на 9.10.2017. След попълване на
необходимите документи, на същата дата е сключен договор за потребителски
кредит "Профи кредит Стандарт" с № **********
за сумата от 500 лева , със срок на погасяване на кредита 24 месеца, при ГПР
48,89%, ГЛП 41,17% ,лихвен процент на ден 0,11%. Дължимата сума по кредита е 741,84
лева. На същата дата е подписано споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, Общи условия и декларации, Стандартен европейски формуляр,
всички неразделна част към договора за кредит. В договора за кредит е посочено
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 600,24 лева
при размер на месечна вноска по този пакет от 25,01 лева. Общото задължение по
кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 1342,08 лева, при месечна вноска от 55,92 лева
, платима на 16-ти ден от месеца, със
срок на погасяване 24 месеца. На 9.10.2017 г. кредиторът е превел сумата от 500 лева на кредитополучателя, видно от
приетото платежно нареждане при "Райфайзенбанк България " ЕАД.
От приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********
се установява, че погасяване по кредита не е извършвано. Приложено е
уведомително писмо от 18.01.2018 г. с изявление на кредитора за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него и обявяването му на 16.01.2018 г. за предсрочно изискуем. Лицето е поканено да
се свърже с кредитора в най-кратък срок. На 8.06.2018 година е депозирано
заявление по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение № 891/11.06.2018 г. срещу И.В.В. за сумата от 1342,08 лева главница, такса за извънсъдебно
събиране на вземането от 30 лева за периода 17.11.2017 г. - 16.01.2018 г.;
лихва за забава от 2,86 лева за периода 17.11.2017 г. - 16.01.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата от 8.06.2018 г. до изплащане на
вземането. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим,
депозиран пред компетентния съд в законоустановения срок. По същество е
неоснователен.
Ищецът основава претенцията си на облигационно
правоотношение между двете страни възникнало по силата на сключения между тях
договор за потребителски кредит при Общи условия, по който той е изправна страна,
а длъжникът не е изпълнявал задълженията си за погасяване на кредита в
предвидените срокове и размер. В резултат на горното и на основание чл.12 от
Общите условия, неразделна част от
договора за потребителски кредит, на 16.01.2018 година кредиторът е обявил
цялото задължение за предсрочно изискуемо и е прекратил едностранно договора.
Изготвено е уведомително писмо до длъжника съдържащо изявлението на кредитора
от 18.01.2018 година. Особеният представител на ответника прави възражение за
неоснователност на иска поради не настъпила предсрочна изискуемост
на кредита. Твърди, че длъжникът не е уведомен за това, следователно не са
постигнати целените от кредитора правни последици. Ищецът от своя страна сочи,
че дружеството няма статут на банка по смисъла на ЗКИ, поради което спрямо него
не са приложими задължителните постановки на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС,
според които волеизявлението на кредитора , с което същият прави кредита изцяло
предсрочно изискуем поради обективния факт на неплащане
от задълженото лице следва да бъде достигнало до длъжника , за да е налице
основание за неговата изискуемост. Основанието следва
да е налице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В производството
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да
докаже наличието на облигационни правоотношения въз основа сключен договор за потребителски
кредит, по който той е изправна страна, основанието и размера на претенциите си,
включая предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира доказано , че ищецът като
кредитодател и ответникът като кредитополучател са сключили договор за потребителски кредит, по който
ищецът е изпълнил задължението си да предаде реално договорената сума. Доказва
се и обективния факт на неизпълнение задълженията на длъжника, доколкото
приложеното извлечение от сметка, неоспорено от
ответника сочи, че кредитополучателят не е погасил
нито една месечна вноска по приложения погасителен план. Поради горното
кредиторът се е възползвал от уговореното между страните право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, според разпоредбата на чл.12 ,т.3 от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, с които длъжникът е бил запознат при
подписване на договора. Въпреки горното
съдът счита, че не е осъществен пълния фактически състав , който би довел до
основателност на претенцията. Позовавайки се на настъпилата и обявена
предсрочна изискуемост на задължението ищецът следваше
да докаже пълно и главно достигането на това негово едностранно волеизявление
до ответника, съобразно предвиденото в Общите условия. По делото е приложено уведомително писмо от
18.01.2018 година, за което няма никакви доказателства да е достигнало до
длъжника. Нещо повече, няма доказателства, че същото дори е било изпратено.
Съдът би приел основателност на претенцията, ако ищецът бе изпратил
уведомлението до длъжника на адреса, посочен за кореспонденция и вписан в
договора за потребителски кредит. В случай, че същото не е достигнало до
адресата поради негово недобросъвестно поведение / смяна на адрес без уведомяване
на кредитора, укриване или пр./ би могло да се счита, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора и ОУ. Тъй като такива доказателства не са
представени , настоящия състав приема, че не са налице необходимите
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост
спрямо длъжника. Вярно е, че дружеството няма статут на банка по смисъла на
чл.2 ЗКИ, но е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 от същия закон, можеща да
отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове, или други възстановими
средства. Според този състав на съда,
задължителното разрешение на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС касателно предпоставките за настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост е приложимо и за небанкови институции предоставящи по занятие кредити, когато последните се
позовават на нея, тъй като не следва
едни потребители да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от други в
зависимост от избраната финансова
институция, предоставяща кредитните услуги. Освен обективният факт на неплащането, който в конкретния случай е налице е
необходимо кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за автоматично
предсрочно изискуем и по отношение на вноските с ненастъпил
падеж. Това изявление следва да стигне
до длъжника преди да е депозирано заявлението по реда на чл. 417 или чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за цялото вземане. Тежестта на доказване изпълнението на това задължение в
производството по чл.422 от ГПК лежи върху ищеца. Както бе отбелязано по-горе ,
не са налице доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано
връчване по смисъла на чл. 13.4 от ОУ към ДПК на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са
представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо
до длъжника. От изложеното съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита,
на която се позовава в заповедното и в
исковото производство. Не може да се
приеме уведомяване и с връчване препис
от исковата молба, което би било основание за предявяване на ново заявление по заповедно производство или
за осъдителен иск, доколкото такъв при
условията на евентуалност не е предявен от ищеца. При тези изводи на съда за неоснователност на
претенцията е безпредметно да се обсъждат доводите за нищожност, релевирани от особения представител на ответника. Иска е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на ищеца не
следва да се присъждат разноски в исковото производство. Не му се дължат и
разноските по заповедното производство присъдени по ч.гр.д.№ 1878/2018 г. на
ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1
от ГПК , вр. с чл.86 от ЗЗД на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ " ЕООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.София, бул."България " № 49, бл.53Е, вх.В против И.В.В.
с ЕГН ********** *** за
признаване на установено между страните, че И.В.В. дължи
на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ "
ЕООД сумата
от 1342,08 /хиляда триста четиридесет и два лева и 8 ст./ главница
представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
**********/9.10.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 8.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение № 891/11.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1878/2018 г. на ВТРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1878/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: