№ 143
гр. гр. Добрич, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500163 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по
въззивна жалба вх.№22811/3012.2022г. подадена от „А-Грийн Тех“ ЕООД с
ЕИК *********, гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Г. А., срещу
решение №1056/11.11.2022г. по гр.д.№3902/2021г.на РС-Добрич, с което е
признато за установено, че дружеството дължи на Община Добрич по заповед
№1076/13.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2874 / 2021г. на Добрички районен съд сумата от 22 172.94
лева,представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2020г. до
01.09.2020г.вкл. по договор за наем № ЗА1-18- 69/03.12.2018г. за ползване на
общински недвижим имот, находящ се в землището на град Добрич,
представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.11.3- земеделска земя с
площ 100 002.00 кв. м., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 09.09.2021г., до окончателното плащане.
Порочността на решението се обосновава с доводи за недължимост на
уговорената неустойка поради нарушава правилата на добрите нрави и
закона, поради което на основание чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД е нищожна и
следва да бъде заместена на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД от повелителната
1
разпоредба на чл. 86 ал.1 от ЗЗД – при забава длъжникът дължи законната
лихва. Излагат се доводи относно критериите по които следва да се извърши
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави, извежда се извод за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, чиято отмяна се иска с постановяване на ново за отхвърляне на
иска.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна
Община Добрич е изразила становище за неоснователност на доводите на
въззивника с оглед естеството на договорните отношения, функциите и
целите на неустоечното задължение, чийто размер бил в рамките на
обичайната практика. Решението намира за правилно и иска потвърждаването
му.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
16.12.2022г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край
30.12.2022г., от процесуално легитимирано лица с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговарят на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.260 т.1-4 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено с искова молба вх.№12824/13.12.2021г.от Община – гр.
Добрич, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„България” № 12, представлявана от кмета Й. Т. Й., срещу „А-Грийн Тех“
ЕООД с ЕИК *********, гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Г. А.,
право на положителен установителен иск за установяване съществуването на
парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1076/13.09.2021г. по ч.гр.д.
№2874/2021г. на ДРС – сумата от 22 172.94лева, представляваща неустойка
2
за забава плащането на дължимото наемно възнаграждение по Договор за
наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на недвижим общински имот, находящ се в
землището на гр.Добрич, с КИ 72624.11.3-земеделска земя с площ от
1000002кв.м.,за периода 01.01.2020г.-01.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-09.09.2021г.,
до окончателното й издължаване.
Правната квалификация на установителния иск като такъв по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатена неустойка за
забава по договор за наем.
Установява се, че от Община Добрич е подадено заявление с вх.
№7588/09.09.2021г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за парично вземане -сумата от 22 172.94лева, представляваща
дължима за периода 01.01.2020г.-01.09.2020г. неустойка за забава плащането
на дължимото наемно възнаграждение по Договор №ЗА1-18-69/03.12.2018г.
за наем на недвижим общински имот, находящ се в землището на гр.Добрич,
с КИ 72624.11.3-земеделска земя с площ от 1000002кв.м., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК -09.09.2021г., до окончателното плащане.
Заявлението е уважено и на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение с №1076/13.09.2021г. по ч.гр.д.
№2874/2021г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът „А-Грийн Тех“
ЕООД да заплати на кредитора Община гр.Добрич заявената сума от 22
172.94лева, ведно със законната лихва от датата 09.09.2021г., както и
разноски-443.46лева държавна такса и 100лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника на 15.10.2021г., който на
15.11.2021г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това
положение на 19.11.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение. В едномесечен срок с начало 19.11.2021г. и край 19.12.2021г.
3
заявителя е депозирало искова молба вх.№12824/13.12.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Ищецът е обосновал възникването и съществуването на вземането за
неустойка за забава с неизпълнението на задължението на ответника по
Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на общински земеделски имот с КИ
72624.11.3 по КККР на гр.Добрич с площ от 1000002кв.м. за плащане на
наемната цена за стопанската 2019/2020г., а именно периода 01.01.2020г.-
01.09.2020г., в уговорения срок- до 30 ноември 2019г. Предмет на друга
заповед за изпълнение били вземанията за дължимия наем за стопанската
2019/2020г. от 18 100.36лева и за неустойка за първите три месеца от
стопанската година, т.е. периода 01.10.-31.12.2019г., в размер на 2 805.56лева.
Въпреки отправената покана до длъжника , задълженията не били погасени.
Неизпълнението на задължението за наемна цена дало основание за
едностранното прекратяване на договора от наемодателя при условията на
чл.20 от договора със съобщение №94Г-00-648/06.10.2020г. и изземване на
имота на 05.05.2021г. въз основа на заповед №169/10.02.2021г. на Кмета на
общината.
Правоизключващото възражение на ответника се свежда до нищожност
на неустойката на основание чл. 26, ал. 1,предл. трето от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения за несъответствие
между неустойката и действителните вреди, съизмерими със законната лихва,
несъответствие със задължението, което обезпечава, уговарянето и извън
присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
Не е спорно, установено е от доказателствата по делото, че между
страните е бил сключен Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на
4
общински земеделски имот с КИ 72624.11.3 по КККР на гр.Добрич с площ от
100 002кв.м., за срок от 4 стопански години- 2018/2019г., 2019/2020г.,
2020/2021г. и 2021/2022г., срещу годишна наемна цена съгласно чл.4 от
договора от 18 100.36лева 181лева/дка/, платима съгласно чл.6 от договора в
срок до 30ноември за стопанската година. Не е спорно, че имотът е бил
предаден за ползване на наемателя, че наемателят не е заплатил договорената
годишна наемна цена от 18 100.36лева за стопанската 2019/2020г. нито в
уговорения срок-до 30ноември 2019г., нито по-късно до прекратяване на
договора след изтичане на стопанската 2019/2020г.
Съгласно чл. 8 от Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. при
неплащане на наемната цена в уговорения срок, наемателят дължи неустойка
в размер на 0.5% за всеки просрочен ден.
В случая са налице условията на чл.8 от договора-забавата на наемателя
плащане на наемната цена за стопанската 2019/2020г.. За процесния период на
неизпълнение 01.01.2020г.-01.09.2020г. според привлеченото вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на договорената неустойка
възлиза на сумата от 22 172.94лева, който период и размер не е и спорен
между страните.
Основно правило при неизпълнение на договорите е това на чл.79, ал.1
ЗЗД, според което изправната страна може да иска от неизправната
обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена неустойка
като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом
елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.
Неустойката представлява договорно предварително определяне на
отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено,
лошо или частично. Предпоставки за възникване на неустойката са
съществуването на валиден договор и валидна неустоечна клауза,
неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът отговаря.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и
гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и
обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната
5
й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и
когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази
функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на
длъжника е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за
намаляване на неустойката поради прекомерност/изкл.хипотезата на чл.309 от
ТЗ/, така и възможността за прогласяването й за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Принципно накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на
основен правен принцип - на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща добрите нрави и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Към последващ момент
се прави преценката за прекомерност. В този смисъл неустойка ще бъде
нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато това следва от самия
текст на клаузата, преценен съобразно критериите съгласно т. 3 на ТР №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, а не от обстоятелства, които
настъпват впоследствие. Критерият за преценка на съответствието на клаузата
6
за неустойка с добрите нрави, посочен в горецитираното тълкувателно
решение, като съотношение между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението, следва да се прилага по начин, който
няма за резултат абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща
вредите на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението и така
неустойката да се преценява като обезщетяваща вреди над обичайните или
изпълняваща наказателна функция -така решение № 66/23.08.2019 г. по т. д.
№ 2131/2018 г. на ВКС, І т. о. Съответствието на клаузата за неустойка с
добрите нрави на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението в
случая следва да се търси като се държи сметка за характера и предмета на
договора, който дава дългосрочно право на ползване върху обект-частна
общинска собственост, който обект общината е длъжна да стопанисва и
управлява в интерес на гражданите, и избора и на наемател не е произволен, а
в резултат на законово регламентирана тръжна процедура. В този смисъл
следва да се държи сметка и за обстоятелството, че неустойката е уговорена
при неизпълнение на задължение на наемателя да заплаща годишна наемна
цена , поето в резултат именно на участието му в тръжна процедура, която
имплицитно предпоставя предварителното му съгласие да изпълнява
добросъвестно, в духа на добрите нрави, поетите по договора задължения.
Няма съмнение и как се определя размера на неустойката. Прогласената от
закона договорна свобода на страните допуска дължимата парична неустойка
да бъде опредЕ. като абсолютна цифрова величина, както и да бъде
определяема според зададени от страните показатели, какъвто е настоящия
случай. Общата стойност на обезпеченото вземане в случая е годишно
наемно плащане за стопанската 2019/2020г. от 18 100.36лева, платимо в срок
до 30 ноември 2019г. Предвидената неустойка от 0,5 % на ден върху
стойността на незаплатената част от паричното задължение не може да се
определи като накърняваща добрите нрави, само защото дневният размер на
неустойката съобразно заключението на вещото лице е 90,50 лева, а дневният
размер на законната лихва, с която се измерват очакваните вреди от забавата
на база изчисленията на вещото лице възлиза на 5.03лева. Няма пречка
страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични
задължения над размера на законната лихва, респ. неустойката не трябва да се
свежда до размера на вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението,
тъй като това би обезсмислило съществуването на самата неустойка - вредите
7
могат да бъдат реализирани и без клауза за неустойка. Сам по себе си фактът
на превишение на неустойката спрямо вредата, респ. че размерът на
неустойка надхвърля размера на очакваните от кредитора вреди не може да се
разглежда и като нарушение на добрите нрави. Приемането на обратното би
довело до игнориране на присъщи на неустойката функции, надхвърлящи
целта и да обезщети кредитора за претърпени от неизпълнението вреди.
Неустойката в случая/и принципно/ освен обезщетяването на наемодателя за
вреди от забавата цели да обезпечи точното изпълнение и стимулира
наемателя да изпълни в уговореното време под страх от настъпването на
отговорността за заплащане на неустойката и като санкция. При безспорният
факт на настъпилата в разрез с духа на добрите нрави продължителна забава
за изпълнение на задължението за годишното наемно плащане/наемателят не
е предприел каквото и да е плащане за стопанската 2019/2020г./, твърдението
на ответника, че неустойката цели единствено обогатяването на ищеца е
несъстоятелно. Подобен извод не следва и не може да бъде направен при
съпоставка на годишното наемно плащане от 18 100.36лева с годишния
размер на неустойката-33032.50лева/при размер на неустойката за всеки
просрочен ден от 90.50лева/, на годишния размер на неустойката и годишния
размер на законната лихва от 1538.52лева/изчислена с ел.калкулатор за
периода 01.12.2019г.-01.10.2020г/, нито с оглед превишението на неустойката
със 16пъти размера на законната лихва, с която се съизмеряват очакваните
вреди. По съществото си това възражение е за прекомерността и, с каквото
ответникът като търговец не разполага съгласно чл. 309 от ТЗ, а и сама по
себе си прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди, не я прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави, респ. съпоставката с действителните вреди в размер на законната лихва
за същия период, които ищецът търпи като кредитор, не е аргумент за
нищожност , ако към момента на сключване на договора не са налице
обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената цел,
заради която е договорена е извън присъщите й функции. Както се изтъкна и
по-горе освен обезщетителна, неустойката има обезпечителна/гаранционна/ и
санкционна функции, каквито са изключени при определянето и само в
рамките на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При преценка
характера на договора и неговия предмет, начина по който е уговорена
8
неустойката за забава - 0,5 % на ден върху стойността на незаплатената част
от паричното задължение, т.е. неустойката е обвързана от погасяването, при
което освобождаването от отговорност на наемателя или намаляване
отговорността му е предоставено изцяло на волята му при полагане грижата
на добрия търговец да осигури точно и своевременно изпълнение и сам да
ограничи размера на неизпълнението, не може да се приеме, че единствената
цел, заради която е договорена неустойката е извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Към аргументите за
този извод следва да се добави и обстоятелството, че договорената неустойка
за забава е и единственото уговорено от страните обезпечение на
задължението за наемно плащане.
При така установеното уговорената неустойка не е нищожна, тъй като
целта и не излиза извън пределите на присъщите и обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. В този смисъл последиците от
неизпълнението на договора съобразно уговореното следва да са в тежест на
длъжника-наемателя по договора.
Претенцията е доказана и правилно уважена.
При така установеното, на основание чл. 272 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и при препращане към мотивите на РС-
Добрич.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора във въззивната
инстанция право на разноски има въззиваемата страна-ищец в
първоинстанционното производство, в полза на който следва да се присъдят
такива в размер на 200лева юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр.чл.25 от НЗПП.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1056/11.11.2022г. по гр.д.№3902/2021г.на
Добричкия районен съд .
ОСЪЖДА от „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Добрич, ***,
представлявано от управителя Г. А., да заплати на Община град Добрич
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10