Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.02.2021
гр.Плевен
17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публичното заседание на двадесет и шести януари
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СПАРТАНСКА
при секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдията Р. СПАРТАНСКА гр.дело
№ 380
по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Настоящото дело е образувано на основание
постъпила ИМ от С.А.Д. чрез пълномощника й адвокат С.М. от ПАК срещу „***“ЕООД с.***,ЕИК ***,представлявано
от А.К..
Първоначално по така депозираната ИМ е
образувано т.д.№71/2019г.по описа на ПОС.На основание чл.367 ал.1 ГПК на
ответника „***“ ЕООД е изпратен препис
от ИМ и приложенията към нея за писмен отговор в двуседмичен срок.От ответника
е депозиран писмен отговор с вх.№5053/ 02. 05.2019г.,в който е направено
възражение ,че предявеният иск по чл.125 ал.3 ТЗ не попада в хипотезата на
чл.365 ГПК и делото не следва да бъде разглеждано по реда на търговските
спорове,а по общия исков ред. Препис от
отговора не е изпращан на ищеца на
основание чл.372 ал.1 ГПК.
С определение на ПОС №392 от
03.12.2016г.,постановено по т.д. №71/2019г.по описа на ПОС от предходния съдия
докладчик е прекратено производството по делото като търговско на осн.чл.369 ГПК и съдът е постановил, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред-глава ХІІІ-та от ГПК.
Цитираното определение на ПОС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.С
оглед влязлото в сила определение на ПОС по чл.369 ГПК делото е преобразувано
като гражданско под №380/2019г.
В ИМ се твърди ,че след
постановен отказ №*** /26. 02. 2019г. на АВ ,настоящият управител на
дружеството е подал жалба пред ПОС, който с решение от 12.03.2019г.,постановено
по т.д.№56/2019г.го е отменил изцяло ,като е постановено вписване на
обстоятелството,че ищцата е изключена като съдружник.Посочено е,че вписването е
извършено на 25.03.2019г.,което поражда правния интерес на ищцата от предявяване
на иск за присъждане на ликвидационния й
дял,който й се дължи на осн.чл.125 ал.3 ТЗ и който ищцата определя в размер на
57 577,69лв.В заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което
ответникът да бъде осъден да й заплати
на осн.чл.125 ал.3 ТЗ сумата от 57 577,69лв.,претендирана като
паричната равностойност на дружествения й дял към 31.03.2019г.,когато е
прекратено участието й като съдружник в „***“ЕООД.Върху сумата се претендира и
законна лихва от датата на завеждане на ИМ -01.04.2019г.По реда на чл.214 ГПК
ищцата двукратно е направила изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия
размер.В съдебното заседание на 22.10.2019г.на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснато изменение на иска,като същият се счита предявен за сумата 54 964,40лв.,вместо
за сумата 57 577,69лв.Впоследствие
отново по реда на чл.214 ГПК в съд.заседание на 29.09.2020г. е допуснато
изменение на размера на иска,като същият се счита предявен за сумата 52 055,40лв.В
съдебното заседание на 26.01.2021г.,на
което бе даден ход по същество ищцата чрез своя пълномощник адвокат С.М.
от ПАК поддържа предявения иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ и моли съда да
постанови решение,с което същият да бъде изцяло уважен за сумата
52 055,40лв.,до който размер е направено намаление на исковата
претенция,ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на
ИМ.Излагат се доводи,че стойността на дружествения дял следва да се определи
към края на м.март 2019г.,тъй като именно през м.март 2019г.в търговския регистър
е вписано решението за изключване на ищцата като съдружник в дружеството.Претендират
се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ЕООД ,представлявано от А.К.
,чрез адвокат Г.П. и адвокат К.Д. ***.В същия е взето становище,че с оглед
извършената размяна на книжа по прекратеното т.д.№71/2019г.по описа на ПОС
изцяло се поддържа отговора на ИМ,който е подаден по т.д.№71/2019г-на ПОС,както
и представените писмени доказателства.Излагат се съображения,че ИМ е нередовна
,тъй като не са изложени всички относими обстоятелства,като е направено искане
същата да бъде оставена без движение с указание ищцата да уточни активите и
пасивите на дружеството към момента на прекратяване на членството й .Ответникът
счита,че искът е изцяло неоснователен.Направено е възражение,че представения от
ищцата документ няма белезите на счетоводен баланс и не е приет по реда на чл.137
ал.3 от ТЗ,поради което е невалиден. Твърди се,че към момента на прекратяване
на членственото правоотношение с ищцата сумата на пасивите е по-голяма от
стойността на активите ,поради което липсва стойност за присъждане на ищцата,че
тази отрицателна величина е резултат изцяло от неправомерното поведение на
самата ищца.Посочено е,че не е ясно как
определена претенцията в размер на 57 577,69лв.,че до
изключването на ищцата като съдружник се е стигнало поради сериозно увреждане
имуществените интереси на дружеството,чрез неоснователно теглене на парични
суми и превеждането им в лични сметки
,безотчетно разходване на средства, извършване на сделки сама със себе си и
прехвърляне дейността на ответника към др.ЮЛ,където ищцата е едноличен
собственик на капитала „***“ЕООД с ЕИК ***,изцяло в нарушение на чл.142 ТЗ.
Твърди се,че решението на ОС на дружеството от 04.02.2019г.за изключване на
ищцата като съдружник на основание действията й,увреждащи имуществените
интереси на дружеството,не е обжалвано ,обявено е в ТР и е влязло в сила както
по отношение на дружеството,така и по отношение на трети лица.Твърди се,че след
изключването на ищцата са успели да се снабдят
с извлечение от банковата сметка на дружеството в клон на ПрокредитБанк
в гр.Солун,като е установено,че сметката е с минимални наличности.В заключение
ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен.В съдебното заседание
на 26.01.2021г.на което бе даден ход по същество ответното дружество чрез своя пълномощник адвокат Г.П. *** взема становище,че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен .Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени в депозираната от адвокат К.Д. писмена защита.
Окръжният съд като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните ,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.Ищцата С.Д. като съдружник , който е изключен от „***“ ООД
претендира от ответника „***“ЕООД сумата 52 055,40лв./ с оглед последното изменение на иска по реда чл.214 ал.1 ГПК/,представляваща равностойността на
дружествения й дял към м.март 2019г.,когато е прекратено участието й в
дружеството.Върху сумата се претендира и законна лихва,за която съдът е приел,че се
претендира от датата
на завеждане на ИМ -01.04.2019г.до окончателното й изплащане.В този смисъл е и изготвения по делото
проекто-доклад,съгласно определение на ПОС №1102/24.07.2019г.,приет за
окончателен в съдебното заседание на 24.09. 2019г., по който страните не са
направили възражения.
Безспорно от
приложеното т.д.№56/2019г.по описа на ПОС се установява,че ищцата С.А.Д. е била
съдружник в ответното дружество,към онзи момент „***“ООД.Видно от протокол от
извънредно ОС на съдружниците на дружеството ,проведено на 04.02.2019г.
/л.35-37 от т.д./са взети решения за
изключване на съдружника С.А.Д. от „***“ООД
,за намаляване и едновременно с това за увеличаване капитала на
дружеството,както и другият съдружник А.К. да стане едноличен собственик на
капитала на дружеството в размер на 10лв.,разпределен в 10 дяла по 1лв.всеки.
На същото ОС е взето решение дружеството от ООД да се преобразува в ЕООД.Въз
основа на гласуваните решения дружеството чрез своя пълномощник адвокат Г.П. е
депозирало заявление в Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър на промените по партидата на дружеството,по което е постановен отказ №***/26.02.2019г.Този
отказ е обжалван пред ПОС,въз основа на което е образувано т.д.№56/2019г.С
решение на Плевенски Окръжен съд №29 от 12.03. 2019г., постановено по
т.д.№56/2019г.е отменен ожалваният отказ на длъжностното лице при АВ,което е
отказало да впише заличаването на С.А.Д. като съдружник в „***“ООД и като негов
управител,както и вписване на А.К. като едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството.С решението на
ПОС е указано на АВ да впише заявените обстоятелства-заличаване на С.А.Д. като
съдружник в „***“ООД и като негов управител,както и вписване на А.К. като
едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството. Решението на ПОС като неподлежащо на обжалване е влязло
в сила на датата на постановяването му-12.03.2019г.
Няма спор,че въз основа на влязлото в сила решение на ПОС горепосочените
промени по партидата на дружеството са вписани в търговския регистър на
25.03.2019г.
Безспорно
е,че участието на ищцата С.Д. като съдружник в ответното дружество е прекратено
по реда на чл.125 ал.1,т.2 ТЗ,поради изключване.Във всички хипотези на
прекратено участие на съдружник в капиталово дружество,съгласно императивната
разпоредба на чл.125 ал.3 ТЗ имуществените последици се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.Законодателят императивно е
определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс
на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружника, а именно края на месеца, през който е настъпило прекратяване на
участието.
Спорни
са въпросите каква е равностойността на дружествения дял на ищцата при
прекратяване на членството й в ответното дружество,поради изключването й като
съдружник,към кой момент следва да се определи равностойността на дела й- към.28.02.2019г.,т.е.към
края на месеца,когато е изключена като съдружник или към 31.03.2019г.,т.е. към
края на месеца,в който това обстоятелство е вписано в търговския регистър.
Не се
оспорва от страна на ответното дружество,че то не е изготвило междинен счетоводен баланс нито към 28.02.2019г.,нито към 31.03.2019г.За установяване паричната
равностойност на дела на ищцата по делото са назначени и приети единична и две тройни счетоводни
експертизи.
Съгласно единичната експертиза,изготвена от ВЛ Т.И./л.35-41/,дела на ищцата е в размер на 54 964,40лв.към
31.03.2019г.Стойността на дела на ищцата съдружник в ООД е определена от
ВЛ при съпоставка на актива на
счетоводния баланс/ДМА,др.нематериални активи и краткотрайни мат.активи/в
размер на 147 937,40лв.и пасивите в размер на 38 008,61лв.,
представляващи задължение на дружеството,отразени по счетоводни сметки, доставчици
по аванси /недоставени стоки/ и данък общ доход,без собствения
капитал,резервите и финансовия резултат.ВЛ е установило,че сумата на актива е
по-висока от пасива,а разликата между активите и пасивите е собственият
капитал на дружеството,който към
31.03.2019г.е в размер на 109 928,79лв., съответно притежавания от ищцата
дял е в размер на 54 964,90лв., равняващ се на 50 % от капитала.В заключението е
отразено,че на ВЛ не е представен годишен счетоводен баланс и същото е
изготвено на база представените от дружеството оборотни ведомости към
31.12.2018г.и към 31.03.2019г.
Единичната
експертиза на ВЛ Т.И. е оспорена от
ответника, въз основа на което е назначена тройна счетоводна експертиза.От
заключението на ВЛ А.А.,Д.А. и Е.Е.
/л.180-188 /се установява,че по първи вариант равностойността на дружествения
дял на ищцата към 31.03.2019г.е в размер на 52 055,40лв.,а по втори
вариант към същата дата дружественият дял на ищцата е в размер на 40 082,43лв.По
първи вариант към реалните активи е включена сумата
25 206,26лв.,представляваща парични средства в брой в касата на
дружеството,а по втори вариант тази сума
не е включена към реалните активи,поради невъзможността да бъде
установена фактическата им наличност в касата на „***“ към 31.03.2019г.В съд. заседание
на 29.09.2020г.,в което тази експертиза бе приета ,ВЛ посочиха,че в дружеството
няма касова книга или др.документи относно парите в брой в касата и доколкото
се касае за минал период са изготвили втори вариант на заключението,за да може
съдът да прецени кой от тях да избере.В тройната експертиза ВЛ са използвали
идентичен метод като този в единичната експертиза.И в двата варианта при
определяне паричната равностойност на дружествения дял на ищцата е изчислена стойността на реалните активи,от която е
извадена стойността на реалните пасиви и е определена чистата стойност на
капитала.От тази сума съобразно притежаваните от С.Д. 50% от капитала е
определен размера на друж.й дял,от сумата е приспаднат регистрирания от нея
капитал от 5лв.и е получена сумата като дружествен дял.При изчисляване дължимата
сума ВЛ са приспаднали 5% данък от сумата,дължим от дружеството на осн.чл.38
ал.2 и чл.46 ал.3 ЗДДФЛ,като и в двата варианта дружественият дял на ищцата е
посочен като чиста сума за получаване.
Така приетите по делото единична и тройна
експертизи са определили дружествения дял на ищцата към 31.03.2019г.Становището
на ищцата ,чрез пълномощника й адвокат М. е,че меродавен следва да е баланса
към края на м.март 2019г.,тъй като през м.март 2019 въз основа на решението на
ПОС по т.д.№56/2019г.в търговския регистър е вписано изключването й като
съдружник.Навеждат се доводи,че ищцата не
е била надлежно уведомена за това решение на ОС на съдружниците от
м.февруари 2019г.и след като то подлежи на обжалване в 14- дневен срок,меродавният
момент по чл.125 ал.3 ТЗ е вписването на това решение в търговския
регистър.Ответното дружество в писмената си защита е направило възражение ,че
меродавният момент по чл125 ал.3 ТЗ е края на м.февруари 2019г.,когато е взето
решението на ОС на съдружниците за изключването на ищцата,като се позовава на
съдебна практика на ВКС,съгласно която конститутивният ефект на вписването в търговския регистър,съгласно чл.140 ал.4 ТЗ
има действие само спрямо трети за дружеството лица,но в
отношенията между съдружниците,взетите решения на ОС имат незабавно действие.
Окръжният съд счита,че
след като ищцата е изключена
като съдружник през м.февруари 2019г./с решение на извънредно ОС на съдружниците, проведено
на 04.02.2019г./,меродавният момент съгласно императивната
разпоредба на чл.125 ал.3 ТЗ към който
следва да се уредят имуществените последици от прекратяването на участието й
като съдружник и да се определи паричната равностойност на нейния дял е
края на м.февруари 2019г.,т.е.към 28.02.2019г.Независимо,че решението за
изключване на ищцата като съдружник в дружеството е вписано в търговския
регистър през м.март 2019г.,конститутивният ефект на вписването,съгласно чл.140
ал.4 ТЗ има действие само спрямо трети за дружеството лица,но в отношенията
между съдружниците,взетите решения на ОС имат незабавно действие.В този смисъл е налице трайна и
непротиворечива практика на ВКС - решение
№ 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д.
1068/2016 г., II т. о., ТК,в което е прието,че взетите от ОС на съдружниците в търговско
дружество решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно
действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и
съдружниците, т. е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост
от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което,
вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети
лица.Подобно е
становището на ВКС в решение № 306 от 17.10.2018 г. на ВКС по т.д. №
3110/2017 г., II т. о.;в определение на ВКС №143 от 06.03.2018г.по
т.д.№1747/20217г.;в определение на ВКС
№772/04. 12. 2009г. по т.д.№560/2009г.и много други.
В
този смисъл съдът приема,че в отношенията между съдружниците в „***“ООД прекратяването на участието на ищцата С.Д.
като съдружник поради изключването й е настъпило на 04.02.2019г.,когато е взето
решението на ОС и съгласно чл.125 ал.3 ТЗ меродавният момент към който следва
да се уредят имуществените последици е 28.02.2019г. Ирелевантни в настоящото
производство са въпросите дали ищцата е била надлежно уведомена за това ОС,кога
е узнала за решението за изключването й . Тези обстоятелства биха имали
значение при предявен иск по чл.74 ТЗ .
По
изложените съображения съдът намира,че за определяне равностойността на
дружествения дял на ищцата като обективно и компетентно следва да се възприеме
последното допълнително заключение на тройната експертиза,изготвена от ВЛ А.А.,Д.А.
и Е.Е. /л.233-242/, прието в съд .заседание на 26.01.2021г.Съгласно тази
експертиза по първи вариант равностойността на дружествения дял на ищцата към 28.02.2019г.е в размер на 52 081,20лв.,а по втори вариант към същата
дата е в размер на 40 108,23лв.Както и при предходната тройна експертиза,по
първи вариант към реалните активи е включена сумата 25 206,26лв.-парични
средства в брой в касата на дружеството,а по втори вариант тази сума не е
включена ,с оглед невъзможността да бъде установена фактическата им наличност
към 28.02.2019г.,доколкото дружеството не е имало касова книга.Съдът намира,че
следва да се възприеме първи вариант по следните съображения.Експертизите са
изготвени месеци след датата 28.02.2019г. и е логично към момента на проверката
от ВЛ,при липса на касова книга да не може да се установи каква е била
фактически касовата наличност-пари в брой към един предходен момент. Фактът,че
дружеството не е имало касова книга не
означава,че тези парични средства не са били налични като пари в брой в касата
на дружеството към 28.02.2019г.Аргумент в тази насока са изготвените от ВЛ
баланс и оборотна ведомост за периода
01.01.2019г.-28.02.2019г./л.241-242/,където
сумата от 25 206,26лв.е
отразена,съответно в баланса като парични средства в брой,а в оборотната
ведомост като каса в левове.Тази сума е отразена и в счетоводната документация
на дружеството-оборотна ведомост за предходната 2018г./л.39-40/ и оборотна
ведомост за периода 01.01.2019г.-31.03.2019г./л.41/,съставени от счетоводната
фирма, водила счетоводството на ответника и предоставени на ВЛ Т.И.,при
изготвяне на единичната експертиза,доколкото е безспорно,че дружеството не е
съставило междинен счетоводен баланс към края на м.февруари 2019г.След като
сумата 25 206,26лв. е отразена като
парични средства в брой в касата на дружеството,съгласно счетоводната
документация на дружеството,същата следва да бъде включена в реалните активи и
на това основание съдът счита,че следва да възприеме вариант първи от
допълнителното заключение на тройната експертиза.
По вариант първи общата стойност на реалните
активи на дружеството към 28.02.2019г.е в размер на 109 712,64лв./ДА+КА/,включваща материални запаси в размер
на 232,70лв.;вземания общо в размер на
56 523,93лв.,от които вземания от доставчици 51 920,87лв.и
др.вземания-4 603,06лв.,както и парични средства общо в размер на 52 956,01лв.,от които
25 206,26лв.парични средства в брой
и 27 749,75лв.парични средства в банки.Съгласно първи вариант
реалните пасиви на дружеството към меродавния момент 28.02.2019г.са в размер на 58лв.,посочени като задължения.ВЛ са
определили,че чистата стойност на
капитала е в размер на 109 654,64лв.,получена
като разлика между реалните активи/ДА+КА/ и реалните пасиви.Ищцата С.Д.
притежава 50% от дружествените дялове,а дружеството е регистрирано с капитал
10лв.,като делът на ищцата е 5лв.Съгласно експертизата 50% от чистата стойност
на капитала е в размер на 54 827,32лв.,от която сума ВЛ са приспаднали
регистрирания капитал на С.Д. в размер на 5лв.и стойността на дружествения дял
на последната е в размер на 54 822,32лв.
Според приетото допълнително заключение на тройната експертиза от тази сума
следва да се приспадне сумата 2741,12лв.,представляваща 5 % данък , който дружеството
удържа и следва да внесе до края на месеца,през който е начислен ликвидационния
дял,съгласно чл.38 ал.2 и чл.46 ал.3 ЗДДФЛ.След приспадане на данъка
дружественият дял на ищцата към дата 28.02.2019г.е в размер на 52 081,20лв.,чиста сума за
получаване.
Относно начина по който се
изчислява равностойността на дружествения дял е налице
константна практика на ВКС,обективирана
в решение № 64 от 09.06.2009 г.,по т.д.№ 504/2008 г. на ІІ
ТО;решение № 100 от 07.02.2013
г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по т. д. №
112/2008 г. на ІІ ТО и др.В същата е
възприето становището,че за да се определи стойността
на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена
отговорност,следва от актива по счетоводния баланс включващ стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, да се извади тази част от
пасива, която формира задълженията на дружеството (без собствения капитал). При
съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от
задълженията, т. е. собственият капитал е положителна величина, се получава
условно наречен "чист актив", стойността на който се разделя на броя
на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на
дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от
броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.По този именно начин ВЛ в изготвената и възприета
от съда тройна експертиза към дата 28.02.2019г.са определили паричната
равностойност на притежавания от ищцата дружествен дял.След като е безспорно, че
към 28.02.2019г.дружеството ответник не е съставило междинен счетоводен баланс
,дружественият дял на ищцата следва да се определи с помощта на назначената
счетоводна експертиза.
По делото са приети като доказателства 3
броя потвърждения за извършени от ищцата
плащания в полза на ответника „***“ ЕООД /л.195-197/,съответно на
24.04.2019г.за сумата 15 300лв.;на 27.10.2019г.за сумата 2 906,26лв.и на 24.04.2019г.за сумата
7 000лв.,в които като основание за
извършеното плащане е посочено-възстановяване на служебен аванс.Така
представените доказателства са неотносими към предявения иск по чл.125 ал.3 ТЗ.Извършените от ищцата в полза
на дружеството ответник плащания на парични суми няколко месеца след изключването й като съдружник , нямат
отношение за определяна паричната
равностойност на дружествения й дял към
меродавния момент по чл.125 ал.3 ТЗ-28.02.2019г.
По изложените съображения съдът намира,че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.125 ал.3 ТЗ.Същият е
основателен и доказан до размер на сумата 52 081,20лв.,представляваща
стойността на дружествения дял на ищцата към 28.02.2019г.,чиста сума за
получаване , след приспадане на дължимия от дружеството данък 5 %.Искът следва да се уважи до
размера до който е предявен за сумата 52 055,40лв.,съгласно последното изменение
на размера на иска по реда на чл.214 ГПК,допуснато от съда в съд.заседание на
29.09.2020г.Върху сумата от 52 055,40лв.ответникът дължи и законна лихва, считано
от датата на завеждане на ИМ -01.04.2019г.до окончателното й изплащане.
При
този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 5 912,79 лв.,съгласно списък по чл.80 ГПК,която сума включва заплатена ДТ в
размер на 230311лв.,адв.възнаграждение с вкл.ДДС в размер на 2 700лв.и
депозити за ВЛ в размер на 909,68лв.Ответникът дължи на ищцата и направените
разноски за обезпечителното производство общо в размер на 1 571лв., съответно
адв.възнаграждение в размер на 1 500лв.,5лв.ДТ за издаване на
обезпечителна заповед и 66лв.разноски по изп.дело.Разноските в обезпечителното
производство също подлежат на
присъждане ,съгласно дадените разяснения в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г.по т.д.№ №6/2012г. на
ОСГТК .
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.125 ал.3 ТЗ „***“ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление
с.***,ул.“***“ №7,представлявано от управителя А.К. ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокати Г.П. и К.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Д.,ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване:адвокат С.М. ***,офис 19 сумата 52 055,40лв. , представляваща
паричната равностойност на дружествения дял на С.Д. към 28.02. 2019г.,когато
е прекратено участието й като съдружник в „***“ ООД поради изключване /чиста
сума за получаване след приспадане дължимия от дружеството данък от 5 % върху
сумата 52 081,20лв.на осн.чл.38 ал.2 и чл.46 ал.3 ЗДДФЛ/ ,ведно със законна лихва върху сумата от датата на ИМ-01.04. 2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление с.***,ул.“***“
№7,представлявано от управителя А.К., със съдебен адрес за призоваване:адвокати
Г.П. и К.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Д., ЕГН
********** ***, със съдебен адрес за призоваване:адвокат С.М. ***,офис
19 деловодни разноски в размер на 5 912,79 лв. за исковото производство и в размер на 1 571лв.за обезпечителното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :