НЧХД №
1806/2008 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.П. тъжба от С.П.В.
***, с която са повдигнати обвинения против подсъдимия Б. М.П. *** следва:
1.
Престъпление по чл.130 ал.1 от НК за
това, че на 29.07.2008 год. в землището на с.Ю.,
обл.Пазарджишка, е причинил на С.П.В. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно
за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК;
2. Престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че по същото време и на същото място е казал
нещо унизително за честта и достойнството на С.П.В., в негово присъствие.
В съдебно заседание, тъжителят се
явява лично и с повереник, чрез който поддържат
изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански
искове в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвиненията, като дава
обяснения по същите и иска да бъде оправдан, а приетите граждански искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
С протоколно определение на съда. са приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалия В. против подсъдимия П. граждански искове по
чл.45 от ЗЗД , както следва: в размер на 2000 лева, представляващи обезщетение
за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК и в
размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Частният тъжител В. и подс.П. ***. Отношенията
между двамата не били особено дружелюбни по
различни поводи отпреди.
На 29.07.2008 год. около 20.30 часа
тъжителят В. бил със стадото си от кози в землището на с.Ю.. Бил седнал на едно сгъваемо столче и ги
пасял. В един момент покрай неговото стадо преминало стадото на подс.П. и
неговите съселяни – свидетелите Д. Ц. и М. Н.. П. отправил някаква реплика към В.
и го напсувал с думите: „Да те еба в гъза”.
Тъжителят В. станал от стола си и отвърнал на подсъдимия с думите :”Да
ти еба майката”. Веднага след това П.
вдигнал нагоре овчарската си тояга и започнал да нанася удари с нея по главата
и тялото на тъжителя, който пък от своя страна държал бастун и с негова помощ
се опитвал да се брани като отвръща на ударите. В един момент подс.П. избил
бастуна от ръцете на В. и боят бил преустановен.
В резултата на побоя В. бил окървавен
по главата и дрехите, но наранен бил и П., на когото палецът на дясната ръка
кървял.
След преустановяване на боя подс.П. и
неговите съселяни тръгнали към селото , а малко по-късно зад тях тръгнал и
тъжителят. Когато последният се прибрал в дома си той разказал на своята съпруга и снаха какво
се случило. По-късно същата вечер снахата на тъжителя – св.Росица Велева го
откарала в „Спешно отделение” при МБАЛ-Пазарджик, където в 21.35 часа му бил
извършен медицински преглед и му била оказана помощ.
На следващия ден тъжителят посетил
кабинета по Съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик” АД, където бил
освидетелстван от съдебния медик и му било издадено медицинско удостоверение.
От
приетото по делото, като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 207/30.07.2008
год., издадено от д-р Борис Пеев – съдебен лекар при “МБАЛ-Пазарджик” АД се
установява, че при извършения преглед на тъжителя били констатирани следните
телесни увреждания: три разкъсно-контузни рани на главата и две охлузвания по
кожата на главата, кръвонасядания по кожата в лявата раменна област и лявата
поясна област, с посочените в удостоверението размери.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло,
въз основа показанията на свидетелите С.
, Ц., Н., С. , С., В. и частично от показанията на съпругата на подсъдимия – А.
П., както и от представените и приети по
делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни
доказателства, т.к. същите са хронологично точни и достоверни, взаимно се
допълват помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства, като
категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, т.к.
същите са израз на изградената от него защитна теза, целяща избягването на
наказателната отговорност, а не източник на доказателство за фактите от
обективната действителност. Отделно от това неговите обяснения са изключително
вътрешно противоречиви, респ. житейски недостоверни, като противоречат и с
показанията на свидетелите очевидци – М.
Н. и Д. Ц..
Видно от обясненията на подс.П. инцидентът се развил
на 28 , а не на 29 юли, при което тъжителят пръв го напсувал и тръгнал към него
като започнал да му нанася удари, а той в стремежа да се отбранява започнал да
отвръща на ударите със своята тояга. В подкрепа на твърдението си за датата на
инцидента подс.П. представя медицинско направление, издадено от
общопрактикуващ лекар свидетелят д-р К.
С..
За съда няма спор, че инцидентът се е случил именно на
29 юли, както е посочено в тъжбата.
Видно от показанията на св.д-р С. той действително е издал горепосоченото
мед.направление, но не може с категоричност да посочи датата , на която
прегледът е бил извършен и е издал
направлението. Св.С. обаче е категоричен в това, че посочената в направлението
дата и час на издаване не са били написани от него и няма обяснение кой може да
ги е написал, още повече, че както сам заяви той никога на вписвал час на
извършване на прегледа. Св.С. заяви още, че е възможно ако едно лице дойда на
следващия ден и заяви, че е имал инцидент и травми от предишния ден той да му
издаде мед.направление с дата от деня на твърдения инцидент. Отделно то това
св.С. заяви , че когато е прегледал подсъдимия не е констатирал наличие на
разкъсно-контузни /порезни/ рани, т.к. ако е имало такива той би го отразил в
направлението.
Всичко това иде да покаже, че подс.П. е отишъл на
преглед при д-р С. в някой от дните след 29.07.2008 година, като целта му е
била да се снабди с някакъв медицински документ въз основа на който в
последствие да се снабди с медицинско удостоверение, нещо което той е и сторил.
Явил се е в кабинета по съдебна медицина на 21.08.2008 година и по писмените
данни от направлението е бил освидетелстван и му било издадено СМУ № 241/2008
година, в което е отразено, че му е била
причинена лека телесна повреда.
Отделно от това и съпругата на подсъдимия
свидетелства, че инцидентът бил на 28 , а не на 29 юли, като категорично твърди,
че това било ден неделя и го свързва с фактът, че била изпратила внуците си за
гр.П., след което чакала да се прибере съпруга й с животните. При справка в
годишния календар се установява, че 28 юли е ден понеделник, а не неделя както
твърди св.Пенчева, с оглед на което съдът не кредитира нейните показания в тази
й част.
На последно място, но не по значение, е и фактът, че
от приетите като писмени доказателства официални документи – фиш за преглед и
заверени копия от медицинския журнал в „СО” при МБАЛ-Пазарджик, категорично се
установява, че пострадалият В. е посетил болничното заведение именно на
29.07.2008 година в 21.35 часа, от което пък следва , че инцидентът е станал на
същата дата.
Извън казаното по-горе категорично се опровергава
заявеното от подсъдимия, че само В. го е напсувал и пръв го е нападнал с
бастуна си да го удря, при което той
отбранявайки се му нанесъл телесните увреждания.
Това противоречи на казаното от очевидеца - св.Ц., в
чийто показания личи стремеж да омаловажи случилото се в посока на оневиняване
на подсъдимия, като твърди, че обиди и псувни не бил чул от никой от двамата. Другият
очевидец обаче – св.М. Н. е категорична, че пръв подсъдимият е напсувал
тъжителят, след това той му отвърнал и после започнали да се бият.Св.Н. няма
никакъв личен интерес да изкривява истината с оглед на което съдът изцяло
кредитира нейните показания като обективни и достоверни.
Предвид това съдът намери за безспорно доказано, че на
посоченат в тъжбата дата именно подсъдимият е станал прповорактор за инцидента,
като първоначално е обидил тъжителя, а след това се нахвърлил да го бие и му
причинил описаните по-горе леки телесни увреждания.
Действително и подсъдимият бил наранен в процеса на
боя, като бил порязан палеца на дясната му ръка, но това е станало в процес на самоотбрана от тъжителя П.,
който го ударил с острия връх на бастуна си по ръката.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият Б.П. е осъществил
престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на ….. год. в землището на с.Ю.,
обл.Пазарджишка, е причинил на С.П.В. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето
неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Осъществил
е и обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като по същото време и
на същото място е казал нещо унизително
за честта и достойнството на В. – напсувал го по описания по-горе начин, в негово присъствие.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията и е искала настъпването на
обществено-опасните последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение
на престъпленията, които са осъществени от него. При реализирането на своята
проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъпленията и е искала да
настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителя и засягане,
чрез изречените думи, на неговите чест и достойнство, което е довело
автоматично и до засягане на собствената самооценка в социален аспект.
Изречената
по адрес на тъжителя псувня е от такова естество, че е в състояние сама по себе
си и без да е включена в контекста на изречения да създадат у пострадалия душевен
дискомфорт, да засегнат честта, гордостта и достойнството му. Ефект, безспорно
постигнат от подсъдимия, като се има предвид обстоятелството, че пострадалият
се е потъжил пред съда за това.
Същевременно
обаче безспорно се доказа, че веднага след отправената псувня, тъжителят В. на
свой ред е отвърнал на обида, като също е напсувал подсъдимия по описания по
горе начин. Предвид на това те двамата са изравнили позициите си, при което
съдът счете , че по отношение на престъплението по чл.146 ал.1 от НК е приложим
институтът на реторсията по смисъла на чл.146 ал.3 от НК.
Този
институт обаче е неприложим досежно престъплението по чл.130 ал.1 от НК,
независимо, че и на подсъдимят е била причинена лека телесна повреда от страна
на тъжителя. Тази телесна повреда е била причинена обаче в условията на
неизбежна отбрана, а не непосредствено и едва след прекратяване на побоя от
страна на подсъдимия.
При определяне размера на наказанията, които следва да
бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена
опасност, положително е охарактеризиран по местоживеене и не е осъждан, като
няма данни да е нарушавал обществения ред, а настоящият конфликт е инцидентен в неговия живот.
Конкретно извършените деяния са с относително завишена
степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на извършване – на
обществено място и в присъствието на други лица, а също и чрез използването на
тояга при нанасяне на побоя.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни по местоживеене, старческата му възраст и тежкото
здравословно състояние и материално положение. Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха.
В конкретния случай за извършените престъпления
разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК е
неприложима, предвид забраната по чл.78А ал.6 от НК, досежно „множество
престъпления”. Независимо от фактът, че за престъплението по чл.146 ал.1 от НК
е приложима реторсията, то така или иначе е било осъществено в реална
съвкупност с престъплението по чл.130 от НК. Реторсията като юридическа
последица ще доведе до освобождаване от наказание на подсъдимия и отвърналия на
обидата тъжител, но не заличава престъпния характер на деянието по чл.146 от НК.
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отгороността обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед
изложеното съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2 бук.В от НК като замени
най-лекото предвидено в закона наказание – пробация и за извършеното престъпление
по чл.130 ал.1 от НК осъди подс.Б.П. на
глоба в размер на 300 лева, платима в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт.
Досежно престъплението по чл.146 ал.1
от НК съдът призна подс.П. за виновен, но тъй
като обиденият С.В. е отвърнал веднага с обида, то на основание чл.146
ал.3 от НК и двамата бяха освободени от наказание за извършеното то всеки от
тях престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанасените телесни
увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалия и протеклия
оздравителен период, съдът намери за
частично основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск
по чл.45 от ЗЗД и осъди последния да заплати на гражданския ищец сума в размер
на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди. За разликата
до претендирания размер от 2000 лева, гражданският иск, като неоснователен, бе
отхвърлен.
За частично основателен, съдът счете и втория
граждански иск и осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сума в размер на 500
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - за
накърнените му чест и достойнство - от извършеното престъпление по чл.146 ал.1
от НК. Като неоснователен, съдът отхвърли предявения граждански иск за
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1
от НК, над размера от 500 лева до претендирания размер от 1 000 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият П. бе
осъден да заплати на тъжителя В. една втора от направените от него разноски по
воденето на делото, включително и заплатен адвокатски хонорар, в размер на 91 лева.съдът
присъди именно ½ от деловодните разноски, т.к. по едно от обвиненията
съдът приложи институтът на реторсията. Отделно
от това П. бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на СВ държавна
такса върху размера на уважените граждански искове в размер на 80 лева.
По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: