№ 235
гр. Габрово , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500186 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД,
подадена чрез пълномощника юрк.Илиева срещу разпореждане на Габровски районен съд
по ч.гр.д.№573/2021г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Д. М. Ц., за вземанията за лихва за забава в размер на
93,41лв. и законна лихва в размер на 17,28лв. за периода 15.01.2021г.-23.03.2021г.
В жалбата се излагат доводи за правомощията на заповедния съд по чл.411,ал.2,т.3
ГПК,цитира се съдебна практика и се оспорват изводите на съда относно отказа да уважи
искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва от 17,18лв. за периода
15.01.2021г.-23.03.2021г., поради твърдяната недължимост на възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги. Излагат се доводи ,че съгласно действащото право
,присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск и тъй като не се
предявява като самостоятелен иск,то не се дължи държавна такса. СПН се разпростира
върху главния иск,но не и върху размера на законната лихва, размерът на която подлежи на
установяване в изпълнителното производство. Жалбоподателят счита ,че това е приложимо
и за заповедното производство. Относно лихвата за забава се твърди,че кредиторът има
право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това
срок,както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, като
не е налице анатоцизъм.Кредиторът на основание чл.33 ЗПК и ОУ е изчислил и
претендирал обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане за посочения в заявлението период – лихва за забава в размер на
93,41лв.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване искането на
1
заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно обжалваното вземане.
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №355 от 29.03.2021г. по
ч.гр.д.№573/2021г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлено заявлението на
„Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Д. М. Ц. за следните суми: 1. сумата 417,69 лева – неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.01.2021г.; 2. сумата 93,41 лева –
лихва за забава от 16.04.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за
потребителски кредит № 30034559161 до 15.01.2021 г. /като за периода 13.03.-13.07.2020 г.
не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/; 3. сумата
17,28 лева– законна лихва, дължима от 15.01.2021 г. - датата на изтичане на погасителния
план до 23.03.2021 г. 4. държавна такса за сумата над 12,50 лв. до претендирания размер от
25,00 лева; 5. юрисконсултско възнаграждение за сумата над 25,00 лв. до претендирания
размер от 150 лева.
Предмет на обжалване е постановения с обжалваното разпореждане отказ за идваване
на заповед по чл.410 ГПК относно сумата 93,41 лева – лихва за забава от 16.04.2019 г., дата
на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № 30034559161 до
15.01.2021 г. /като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/ и относно сумата 17,28 лева законна лихва, дължима
от 15.01.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план, до 23.03.2021 г.
Заповедният съд е приел,че по делото няма данни и не е формулирана претенция за
мораторна лихва само върху главницата от 452,11 лева /в която част заявлението е
основателно/, като съдът няма правомощия да формулира отделни претенции, а цялостната
претенция за присъждане на сумата 93,41 лева – лихва за забава от 16.04.2019 г.- дата на
изпадане на длъжника в забава ,до 15.01.2021 г. , като начислена върху обща сума,
състояща се от дължимата главница 452,11 лева и недължима сума 417,69 лева– неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлена.
Същите мотиви са изложени и за претенцията за присъждане на сумата 17,28 – законна
лихва, дължима от 15.01.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план, до 23.03.2021
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.
В случая заповедният съд не е излязъл извън правомощията по чл.411,ал.2,т.2 и 3
ГПК .
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми,предмет на въззивната жалба - лихва за
забава в размер на 93,41лв. и законна лихва в размер на 17,28лв. ,за процесните периоди, е
законосъобразен.
За да отхвърли заявлението за тези две вземания заповедният съд не се е позовавал на
неравноправна договорна клауза,а на начина на формиране на процесните две вземания,
като е приел,че са начислени върху сума,която включва както дължимата главница от
452,11лв.,така и върху недължима сума от 417,69лв. за претендирано от заявителя
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Въззивният съд намира разпореждането в обжалваната му част относно процесните
две вземания , за правилно. В заявлението по чл.410 ГПК не е посочено как е формирана
главницата, върху която е начислена всяка от двете претендирани лихви и дали в нея се
включва вноската по зкупен пакет от допълнителни услуги. Съгласно приложения към
заявлението погасителен план, в общия размер на месечната вноска от 99,93лв. е включен
и размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги.С оглед на това и при
частичното уважаване на заявлението по чл.410 ГПК само върху претендираната като
неплатена главница по кредита от 452,11лв. и отхвърлянето за сумата от 417,69лв.за
закупен пакет от допълнителни услуи, не може да се приеме,че процесните лихви са
дължими изцяло само върху неплатена главница по кредита от 452,11лв.,каквото твърдение
не е наведено както в заявлението по чл.410 ГПК,така и във въззивната жалба.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без
уважение,като неоснователна,а разпореждането в частта относно обжалвания отказ за
процесните две вземания - за сумата 93,41 лева и сумата от 17,28лв., следва да бъде
потвърдено.
Доколкото заповедният съд не е указал на заявителя правото му по чл.415,ал.1,т.3
ГПК,този пропуск е извън предмета на настоящото производство и подлежи на
отстраняване от заповедния съд.
На основание изложеното , въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №355 от 29.03.2021г. по ч.гр.д.№573/2021г. по
описа на Габровски районен съд в частта,с която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. М.
Ц. за следните суми:
3
сумата 93,41 лева – лихва за забава от 16.04.2019 г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит № 30034559161, до 15.01.2021 г. /като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на
чл. 6 от ЗМДВИППП/;
сумата 17,28 лева – законна лихва, дължима от 15.01.2021 г. - датата на изтичане на
погасителния план ,до 23.03.2021
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4