Присъда по дело №2706/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 47
Дата: 20 юни 2016 г. (в сила от 6 юли 2016 г.)
Съдия: Кирил Хаджитанев
Дело: 20154110202706
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 декември 2015 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

……..

 

гр. Велико Търново, 20.06.2016 г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

Великотърновският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Хаджитанев

при секретаря Ст. И., като разгледа докладваното от съдията Хаджитанев  НЧХД № 2706 по описа за 2015 год., въз основа данните по делото и Закона,

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Н.С., роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2015 г., около обяд в *** причинил на В.С.С., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като по същото време и място пострадалият В.С.С. е отвърнал веднага на дееца с също такава телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно телесно увреждане, изразяващо се в болки и страдания, поради което съдът на основание чл. 130, ал. 3 от НК, ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание.

ОСЪЖДА подсъдимия Е.Н.С., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец В.С.С.,  ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 лв. /триста лв./, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, с оглед твърдяното за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.08.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в размера до 1500.00 лв., като недоказан.

ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, ***, сумата от 50.00 /петдесет лв./, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на ВТРС.

Присъдата подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 


 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към Присъда 47/20.6.2016г. по НЧХД № 2706/2015 г. по описа на ВТРС.

 

Подадена е тъжба от В.С.С., ЕГН ********** *** за това, че на 05.08.2015 г., около обяд в *** Е.Н.С., роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, ЕГН **********, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Предявен е граждански иск за обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в едно със законната лихва в размер на 1500 лева, който е приет за съвместно разглеждане.

В съдебно заседание частния тъжител чрез процесуалния си представител адв. С.Д. от ВТАК поддържат тъжбата, пледират за доказаност на обвинението и осъдителна присъда. Молят за уважаване на гражданския иск изцяло.

Подсъдимият лично и чрез защитата си в лицето на адв. Н. от ВТАК пледират за недоказаност на обвинението и оправдателна присъда, алтернативно пледират за прилагане на чл.130, ал.3 от НК.

Съдът след като се запозна със събраните в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

На 05.08.2015г. около обяд частният тъжител С. се намирал в парк до бар „Релакс” в кв. Бузлуджа, гр. Велико Търново. По същото време подсъдимият С. пристигнал в стопанисваното от него заведение - Бар Релакс и установил, че непосредствено пред входа му е паркиран лек автомобил, който пречел на товаро-разтоварните дейности на обекта. В заведението се намирали негови роднини - майка му св. *, сестра му св. *, негова братовчедка със съпруга си, както и негов приятел - св. *, които били седнали на маса в градинката пред заведението.  Подсъдимият разбрал от тях, че автомобилът е на частният тъжител С.. Поради обстоятелството, че той многократно е паркирал въпросният автомобил на същото място, подсъдимият решил да поиска обяснение от С., който седял наблизо, тъй като стопанисвал работилница в съседство.

Били разменени словесни реплики и се стигнало до размяна на удари с ръце и крака, които довели до леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, както на частния тъжител, така и на подсъдимия.

От изслушаните по делото съдебно медицински експертизи се установява, че телесните увреждания на частния тъжител и на подсъдимият са от еднакъв вид и степен, а именно такива по чл.130, ал.1 от НК.

От обективна страна налице е нанасяне на телесни увреждания, изразяващи се в болки и страдания. Описаните телесни увреждания по своите медикобиологични характеризиращи признаци говорят за лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици. Деецът е съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието.

Пострадалият В.С.С. е отвърнал веднага на дееца с също такава телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно телесно увреждане, изразяващо се в болки и страдания, поради което съдът на основание чл. 130, ал. 3 от НК е освободил и двамата от наказание.

Установена е практиката на ВКС, че реторсия се прилага независимо от това коя страна първа  е извършила своето деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява пострадала за едното деяние и деец за другото. Прието е също така, че не може да се постави възможността за приложение на реторсията в зависимост от едно случайно обстоятелство – коя от двете страни е подала тъжба и по този начин е определила качеството си на тъжител в образувания от нея процес /в този смисъл решение № 49/1972 год. по н.д. № 42/1971 год./ Достатъчно е причинените увреждания да са еднакви по степен, както е в случая – леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК /Тълкувателно решение № 51/16.09.1989 год. по н.д. №41/1989 год. ОСНК /.

При този изход на делото съдът е счел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск от В.С.С. против Е.Н.С. е доказан по основание и завишен като размер, поради което го е уважил до размер от 300 лева и отхвърлил като недоказан за сумата до 1500 лева.

Разноските се търпят от страните така както са били направени.

По изложените съображения съдът е постановил присъдата си.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: