МОТИВИ
към Присъда 47/20.6.2016г. по НЧХД № 2706/2015 г. по описа на ВТРС.
Подадена е тъжба от В.С.С., ЕГН ********** *** за това, че на
05.08.2015 г., около обяд в *** Е.Н.С., роден
на *** г. в ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, ЕГН **********,
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Предявен е граждански иск
за обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в едно със законната лихва в размер на 1500 лева, който е приет за
съвместно разглеждане.
В съдебно заседание
частния тъжител чрез процесуалния си представител адв. С.Д. от ВТАК поддържат
тъжбата, пледират за доказаност на обвинението и осъдителна присъда. Молят за
уважаване на гражданския иск изцяло.
Подсъдимият лично и чрез
защитата си в лицето на адв. Н. от ВТАК пледират за недоказаност на обвинението
и оправдателна присъда, алтернативно пледират за прилагане на чл.130, ал.3 от НК.
Съдът след като се
запозна със събраните в рамките на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното:
На 05.08.2015г. около
обяд частният тъжител С. се намирал в парк до бар „Релакс” в кв. Бузлуджа, гр.
Велико Търново. По същото време подсъдимият С. пристигнал в стопанисваното от
него заведение - Бар Релакс и установил, че непосредствено пред входа му е
паркиран лек автомобил, който пречел на товаро-разтоварните дейности на обекта.
В заведението се намирали негови роднини - майка му св. *, сестра му св. *,
негова братовчедка със съпруга си, както и негов приятел - св. *, които били
седнали на маса в градинката пред заведението. Подсъдимият разбрал от тях, че автомобилът е
на частният тъжител С.. Поради обстоятелството, че той многократно е паркирал
въпросният автомобил на същото място, подсъдимият решил да поиска обяснение от С.,
който седял наблизо, тъй като стопанисвал работилница в съседство.
Били разменени словесни
реплики и се стигнало до размяна на удари с ръце и крака, които довели до леки
телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, както на
частния тъжител, така и на подсъдимия.
От изслушаните по делото
съдебно медицински експертизи се установява, че телесните увреждания на частния
тъжител и на подсъдимият са от еднакъв вид и степен, а именно такива по чл.130,
ал.1 от НК.
От обективна страна
налице е нанасяне на телесни увреждания, изразяващи се в болки и страдания.
Описаните телесни увреждания по своите медикобиологични характеризиращи
признаци говорят за лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът
е съзнавал обществената опасност на деянието и е целял настъпването на
обществено опасните последици. Деецът е съзнавал всички елементи от обективната
страна на деянието.
Пострадалият В.С.С. е
отвърнал веднага на дееца с също такава телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно телесно увреждане, изразяващо се в болки и страдания, поради което
съдът на основание чл. 130, ал. 3 от НК е освободил и двамата от наказание.
Установена е
практиката на ВКС, че реторсия се прилага независимо от това коя страна
първа е извършила своето
деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява
пострадала за едното деяние и деец за другото. Прието е също така, че не може
да се постави възможността за приложение на реторсията в зависимост от едно
случайно обстоятелство – коя от двете страни е подала тъжба и по този начин е
определила качеството си на тъжител в образувания от нея процес /в този смисъл
решение № 49/1972 год. по н.д. № 42/1971 год./ Достатъчно е причинените
увреждания да са еднакви по степен, както е в случая – леки телесни повреди по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК /Тълкувателно решение № 51/16.09.1989 год. по
н.д. №41/1989 год. ОСНК /.
При този изход на делото
съдът е счел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
В.С.С. против Е.Н.С. е доказан по основание и завишен
като размер, поради което го е уважил до размер от 300 лева и отхвърлил като
недоказан за сумата до 1500 лева.
Разноските се търпят от
страните така както са били направени.
По изложените съображения
съдът е постановил присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: