Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 22.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 94 по описа за 2021
година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана
Савова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е
искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, вр. чл. 92 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу А.Д.Н. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 350,24 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Сочи се, че за претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 411/2020 год. по описа на РС- Велики Преслав и е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът излага, че ответникът е абонат на
ищцовото дружество, като помежду им бил сключен договор за мобилни услуги от
26.04.2018 год. с избран абонаментен план Тотал 20.99 + и уговорен срок 24
месеца. С допълнително споразумение от 05.11.2018 год. ответницата е избрала
абонаментен план Тотал 36.99. Твърди, че на същата дата бил сключен договор за
лизинг, по силата на който на ответника бил предоставен мобилен телефон срещу
насрещното задължение да заплати дължимите 23 месечни лизингови вноски в размер
на по 5.19 лева. Ищецът сочи, че стандартната цена на мобилното устройство без
абонамент възлиза на 509,90 лева, а с абонамент – на 157,06 лева. Релевира, че
ответникът не изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти,
за което били издадени 3 фактури. Неизпълнението довело до предсрочно
едностранно прекратяване на договора от страна на ищцовото дружество и
начисляване на претендираната неустойка, уговорена в т. IV-3 от допълнителното споразумение. Сочи, че неустойката е формирана от сумата
от 92,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС
и от сумата от 257,78 лева, представляваща разликата между стандартната цена на
предоставеното мобилно устройство без абонамент и заплатената от ответника цена
с абонамент, съответстваща на оставащата част от договора. Претендират се
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. В писмено
становище заявява, че поддържа исковата претенция и моли същата да бъде увожена
изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът чрез назначения си особен
представител подава отговор на исковата молба. Изразява становище по
допустимостта и частичната основателност на исковата претенция. Не отрича, че
между ищеца и ответника е бил сключен договор за мобилни услуги и договор за
лизинг. Намира, обаче, че претендираната неустойка е прекомерно висока и следва
да бъде в размер не повече от 110.97 лева (3 месечни абонаментни такси на
стойност по 36,99 лева с ДДС).
В съдебно заседание особеният представител се явява лично
и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представените договор за мобилни услуги от 26.04.2018
г. и допълнително споразумение към него от 05.11.2018
г. се установява, че "Т.Б." ЕАД се задължило
да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа на А.Д.Н. мобилни услуги. Потребителят е декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни
услуги.
Към
договора е приложена ценова листа на абонаментните планове на оператора и
декларация-съгласие, в която абонатът е удостоверил, че е
получил екземпляр от Общите условия на оператора.
Съгласно чл.
71 от представените Общи условия на "Т.Б."
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (с последно изменение от 20.09.2018 год.) потребителят е длъжен
да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. В цитираната клауза е предвидено, че плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В договора
(т. 3, раздел 4) е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края
на срока на договора, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните абонаменти.
По делото
е представен и договор за лизинг от 05.11.2018
г., по силата на който ищцовото дружество "Теленор България"АД е
предоставило за ползване на ответника мобилно устройство Samsung
Galaxy J4 Plus Dual Pink, с телефонен номер +359*********, като
лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на 151,87 лева.
В договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати
на ежемесечни вноски всяка в размер на 5. 19 лева за
срок от 23 месеца.
По делото
са приложени фактури №№ **********/ 15.11.2018 год.; **********/ 15.12.2018 год.;
**********/ 15.01.2019 год.; **********/ 15.03.2019 год., издадени
от "Т.Б." ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени суми,
представляващи такси за потребени услуги, лизингови вноски и начислена
неустойка за педсрочно прекратяване на договори за услуги.
От
приложеното ч. гр. д. № 411/2020 по описа на РС- Велики Преслав се установи, че ищецът "Т.Б." ЕАД е подал
по реда на чл. 410 от ГПК заявление,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 214/
08.09.2020 год.
за сумата от 350,24 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, както и за разноски в общ размер 145,
00 лв. (120 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 25
лева за заплатена държавна такса), направени по заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на исковата претенция:
Депозираният
в настоящото производство положителен
установителен иск е предявен
от "Т.Б." ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване
по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А.Д.Н. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 214/ 08.09.2020 год. по ч. гр. д. № 411/2020
г. на ВПРС за сумата от 350,24 лева, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от
евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността
размерът на неустойката да надхвърля този на реално
претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а именно да
санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза,
предвиждаща неустойка, е проявление на принципа
на автономия на волята в частното право,
изрично уреден в чл. 9 от ЗЗД.
Но разпоредбата ограничава приложното поле на свободата на договаряне. Страните
могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 26 от ЗЗД).
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на действал за
претендираните периоди валиден договор между страните; 2. изрично уговорена между страните неустойка; 3. кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е
изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава.
Не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства се установи, че страните по
делото са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадена чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален
договор от 26.04.2018 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги.
Няма разногласие и по
въпроса, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е
предоставяло на ответника договорените мобилни услуги.
Няма спор по въпроса,
а и от материалите по делото се доказа, че между страните по настоящото
производство е възникнало валидно и облигационно правоотношение чрез сключване
на договор за лизинг от 05.11.2018 г. По силата на сделката "Т.Б."
ЕАД е предоставило на А.Д.Н. за временно възмездно ползване мобилно телефонно
устройство, като страните уговорили възможност лизингополучателят да придобие
собствеността върху същото след изтичане на срока (арг. чл. 1, ал. 2 от
Договора).
Предвид събраните по
делото писмени доказателства, съдът приема за установен фактът на неизпълнение
на поетото от ответника с договора за далекосъобщителни услуги задължение, за
което неизпълнение е предвидена и неустойката.
Спор е налице досежно
размера на претендирана неустойка, като особеният представител на ответника
намира същия за прекомерно висок.
В настоящия случай ищецът сочи, че неустойката
в претендирания размер е формирана, както следва 92,46 лева – неустойка за
абонаментен план Тотал 36.99 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС и 257,78 лева – неустойка за абонаментен план Тотал
24,99 лева, представляваща частта от разликата между страндартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащата част от договора.
По отношение на неустойката за абонаментен план Тотал 36,99
лв., съдът намира, че доколкото същата е уговорена
в размер на всички стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на
договора до неговия краен срок, но не повече от трикратния размер на месечните
такси, т.е. с предвиден краен предел на начисляването й, то тя не излиза извън
обезщетителната, обезпечителната и санкционната си функции, не е прекомерна,
поради което претенцията за заплащането й е напълно основателна.
Ищцовото дружество претендира, че в допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на използвана отстъпка от
цената на предоставено на лизинг мобилно
устройство при преференциални условия, представляваща
стойността на получена от абоната отстъпка за лизинговото устройство описано в част II, т. 1 от Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от
05.11.2018 год.
Въпреки
че представените пред съда договор за мобилни услуги и
допълнително споразумение към него и договор за лизинг формално
представляват самостоятелни договори, при внимателния прочит на клаузите по тях
се достига до извод, че тези договори трябва да се
разглеждат като едно цяло, като договорът за
лизинг се явява функция на договора за мобилни услуги. Поради това задължението за плащане на неустойката в размер на разликата между преференциалната цена с договор и
стандартната такава без сключване на договор, произтича от договора за мобилни услуги, а не от договора за
лизинг.
Предвид изложеното, съдът намира, че на практика се касае
за неустойка, която се дължи кумулативно с неустойката в размер на трикратния размер на месечните такси. При
кумулиране на двете неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват
добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, при което тази клауза се явява
нищожна.
Освен това, доколкото ищецът претендира едновременно две различни
санкции за едно и също неизпълнение, съдът намира, че се надхвърля обезпечителната и обезщетителната
функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Отделно от изложеното настоящият съдебен състав намира, че
така както е формирана неустойката, с която на оператора се възстановява пълният
размер от стойността на устройството при прекратяване на договора за мобилни
услуги, се достига до заобикаляне на договорения със спогодбата с КЗП
максимален размер на дължимата неустойка в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси, което противоречи на добросъвестността и води до значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП.
Освен това, страните са постигнали уговорка в допълнителното споразумение към договора цената на предоставеното устройство да е в размер на 157,06 лева. Отразено е, че
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) е 509.90 лева, т.е.
отстъпката от стандартната цена е в размер на 352,84 лева. Същевременно по делото не е представена
ценовата
листа, действала към
момента на сключване на
договора, от която да се установи дали
стандартната цена на устройството е посочена коректно в допълнителното
споразумение. Съдът намира, че посредством претендираната неустойка ищецът се стреми да извърши едностранна промяна, без съгласието на
потребителя, на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството.
Подобна уговорка също противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите.
Предвид всичко изложено, претенцията за присъждане на неустойка в размер на 257,78 лева,
представляваща частта
от разликата между страндартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащата
част от договора, следва да се отхвърли. С
присъждане на максималната неустойка по
т.11, б. "а" от договора вредите, претърпени от мобилния
оператор във връзка с предсрочното прекратяване на договорния абонамент, са
компенсирани.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 38,28 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 46,20 лева и включващи заплатена държавна такса и възнаграждение за особен
представител на ответника, съобразно уважената
част от исковата претенция, съобразно представения списък на разноските и
доказателствата за направата им.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.Н., ЕГН: **********,
с пост. адрес: ***, че същата ДЪЛЖИ
на Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „м.“ 4, сграда 6,
представлявано по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, представлявано по
пълномощие от адв. В.Г.,***, сумата от 92,46 лева, представляваща неустойка
за абонаментен план Тотал 36.99 лева, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 92,46 лева до пълния
претендиран размер от 350,24 лева (по отношение на сумата от 257,78 лева,
представляваща неустойка за абонаментен план Тотал 24,99 лева, представляваща
частта от разликата между страндартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на
оставащата част от договора), за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 214/ 08.09.2020 год. по ч. гр. д. № 411/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
342 от ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 92 от ЗЗД
ОСЪЖДА А.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Б.“ ЕАД сумата от 46,20 лева представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 94/2021
год. по описа на РС- Велики Преслав, както
и сумата от 38,28 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
411/2020 год. по описа на Районен съд- Велики
Преслав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: