Р Е Ш Е Н И Е №2737
31.07.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21345 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1.
Ищец Е.Й.Т. заявява, че е получил фактура № ***. за начислена топлинна енергия за гореща вода за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. в размер на 340.82 лева относно обект на потребление находящ се в **** с ИТН **** Стойността по фактурата била начислена от ответник „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД поради изтекъл срок на метрологична проверка на водомера за топла вода в банята на жилището като според ищеца извършеното начисление е в нарушение на чл. 52, ал.7 от Наредбата за топлоснабдяването, тъй като съобщението относно задължението за монтирането на нов водомер не било връчено на ищеца, а на трето лице, което посочило, че е наемател в обекта, което обаче не било съобщило затова на страната, нито го била предала.
Ищецът разбрал за необходимостта от смяната на водомера от служител на „Нелбо“ АД на ****., което дружество извършвало дяловото разпределение на ТЕ в сградата.
Ищецът посочва, че на 08.11.2019г. водомерът бил сменен с което бил изпълнил задължението си.
Ето защо се иска от съда да признае за установено по отношение на ответник „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, че не му дължи сумата по фактура № **** за начислена топлинна енергия за гореща вода за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. в размер на 340.82 лева за обект на потребление находящ се *** с ИТН ***.
Ангажират се доказателства.
Ответник „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрк. Ст.П. оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищеца е битов клиент на топлинна енергия и че по процесната фактура е начислена сумата от 340.82 лева по реда на чл. 139б, ал.1 ЗЕ вр. с чл. 52, ал.7 и ал. 8 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. при норма на разход на потрбление на гореща вода от 140 л. за четирима обитатели за едно денонощие. Уведомителното писмо № *** за изтекла метрологична проверка на водомера за топла вода било връчено на *** на лицето М. С.. Заявява, че не му е било известно обстоятелството, че имотът се отдава под наем и се ползва от трето лице като се позовава се на чл. 63, ал.1 от Общите си условия, че няма декларация относно поемането на солидарна отговорност за погасяване на задължения към дружеството от страна на наемателя. Твърди, че чл. 52, ал. 7 от НТ задължава уведомителното писмо да се връчи на клиента, т.е на консуматора на топлинната енергия, а не на титуляра на вещното право на партидата, в която връзка и топлинния счетоводител Нелбо заявява, че дяловото разпределение на ТЕ е извършено правилно и при спазване на законоустановената процедура, поради което и ответника не може да сторнира процесната фактура. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
С определение № 1936/12.02.2020г. по делото е конституиран топлинния счетоводител на сградата „Нелбо“ АД като трето лице-помагач, който в срока за отговор заема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че е спазена процедурата за уведомяване в случай на липсващ узаконен водомер – какъвто се явява процесния поради изтекъл срок на метрологична проверка за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. като е спазена процедурата на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, респ. спазено е и изискването на 52, ал.7 от тази Наредба за уведомяване консуматора на топлинна енергия, а не титуляра на вещното право на ползване, в която връзка и лицето М.С. е осигурило достъп до процесния имот, а резултатите от показанието не са оспорени.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
По делото не се спори, че ищеца Е.Т. е битов клиент на топлинна енергия на ответника за имот с ИТН *** находящ се в *** и че по процесната фактура ***е начислена сумата от 340.82 лева по реда на чл. 139б, ал.1 ЗЕ вр. с чл. 52, ал.7 и ал. 8 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л. за четирима обитатели за едно денонощие. За да приложи нормативно уредения механизъм на изчисляване на топлинна енергия в случай на изтекъл срок на метрологична проверка на измервателното устройство ответника се позовава на уведомителното писмо № ***а изтекла метрологична проверка на водомера за топла вода връчено от третото лице – помагач „Нелбо“ АД на 26.07.2019г. на лицето М.С., което било установено на място в топлоснабденото жилище и се представило за наемател. „Нелбо“ АД приел, че с това процедурата по уведомяването на ищеца е приключена и след изтичането на 90-дневният срок посочен в уведомителното писмо за въвеждане на водомера в изправност по партидата е начислена топлинна енергия съгласно изискванията на чл. 69, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Според „Нелбо“ АД, М.С. е лицето осигурило достъп до жилището на ищеца, това е лицето, което е присъствало на направената констатация и се явявало и лицето, което е ползвател на топлинна енергия. Ищецът реално разбрал за процедурата с издаването на оспорената фактура, подменил водомера, което и обстоятелство било констатирано от „Нелбо“ АД – видно от протокол от 08.11.2019г.
Следователно, основният съществен по делото въпрос е спазена ли е процедурата за уведомяването на ищеца уредена в чл. 52, ал.7 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./ съгласно, която лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, което извършва дялото разпределение - в конкретния случай третото лице-помагач когато установи, че срокът на валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл уведомява писмено клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения.
„Нелбо“ АД заема позицията, че задължение има за уведомяване на клиента, а не на титуляра на вещното право на чието име се води партидата - в случая това е ищеца.
На първо място, Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването не съдържа легална дефиниция за понятието „клиент“, таква дефиниция се извлича от разпоребдата на §1, т.2а ЗЕ като битов клиент е клиентът, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, незаконосъобразно топлинния счетоводител възприема, че лицето, което е осигурило достъп в процесния имот е клиентът, който купува топлинната енергия. Нещо повече, категорично неясно е защо третото лице – помагач прави извод затова, че лицето, което присъства на направената констатация за изтекъл срок на валидност на измервателното устройство е ползвателя на топлинна енергия, фактът на установяването на М.С. във водоснабдения имот не може да презюмира нито това, че е последния е клиент, нито това че купува топлинна енергия, още по-малко че я ползва. Следва да се отбележи и че уведомително писмо № *** е адресирано до Е.Т., за когото очевидно „Нелбо“ АД има данни, че е титуляр на партидата и че реално е лицето, което има отношение към подмяна на водомера, но уведомлението е връчено на М.С., който е намерен на място в жилището, без обаче да се прояви и минимално усилие затова реално ще узнае ли потребителя затова че водомерът в имота е с изтекъл срок.
Дори да се приеме, че С. е клиент по смисъла на легалната дефиниця на ЗЕ връчването на уведомлението не освобождава от задължение топлинния счетоводител да положи усилие това уведомление да бъде връчено и на ищеца Е.Т., за да бъде ясно, недвусмислено и категорично, че титуляра на партидата е наясно със задължението си. Това е така тъй като клиент е както С. по смисъла на закона /ако се приеме, че е наемател/, така и ищеца Е.Т. в качеството му на титуляр на партидата. В случая третото лице – помагач „Нелбо“ АД се е задоволи да уведоми само единия клиент – този, който е установен на място.
Второ, дори да се приеме, че уведомлението е редовно връчено, абсолютно произволно и недоказано е защо топлинния счетоводител приема брой живущи 4 в жилището, което пък пряко рефлектира при фактутирането на служебното начисленото количество битова гореща вода по реда на чл. 69, ал.1, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването. По отношение на този факт по делото не се ангажират нито доказателства за броя обитатели, нито пък дори в уведомителното писмо е направено отбелязване по какъв начин лицето което го е изготвило и връчило се е убедило, че се касае точно до тази бройка лица. Следователно и изготвената справка за дялово разпределение, която е послужила за издаването на процесната фактура е с данни, които са изцяло посочени от топлинния счетоводител, без последния да е събрал каквито и да било обективни данни за извършените изчисления.
Трето, уведомлението не съдържа указания за последствията при неизпълнение на задължението на клиента за подмяна на водомера, не съдържа и указания за срока в който това следва да се извърши, не съдържа указания и на последно място за приложението на 69, ал.1, т.2 от Наредбата, че ще бъде служебно начислено потребление при норма 140 л на обитател за едно денонощие. При това положение незавиС. кой е клиент и кой е титуляр на абонатната партида и двете лица имат качеството на потребител, а щом имат това качество, търговецът е длъжен да ги информира надлежно за приложението на евентуална предстояща спрямо тях процедура, която ще ангажира гражданската им отговорност, и то на база служебен отчет, а не реално потребено количество вода. Следователно, само на това основание процесното уведомление е документ, който не може да предизика целените от „Нелбо“ АД правни последици, още по-малко да легитимира извършената впоследствие справка за дялово разпределение, тъй като това уведомление е нередовно и не отговаря на изискванията за съдържанието му уредени в чл. 52, ал.7, изр. първо in fine от Наредбата за топлоснабдяването.
Предвид на гореизложеното развилата се процедура по чл. 52, ал.7 и впоследствие извършеното дялово разпределение по чл. 69, ал.1, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването са в пряко противоречие с изискването на закона, от една страна, а от друга страна, не могат да бъдат основание за фактуриране на 2.90633 МВтЧ топлинна енергия за гореща вода за които е била издадена процесната оспорена фактура.
Ето и защо предявения иск се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 50 лева, но не срещу ответника, а срещу третото лице – помагач, тъй като именно в резултат на неговите действия се е стигнало до неправилно дялово разпределение, което е послужило за издаване на процесната фактура, т.е ответникът няма пряко отношение и не е станал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Й.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***. Радко Димитриев № 61, ет.7, ап.19 НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 представлявано от Ж. С. и С. С.в сумата по фактура ***за начислена топлинна енергия за гореща вода за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. в размер на 340.82 лева за обект на потребление находящ се в *** с ИТН ***;
ОСЪЖДА „Нелбо“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хайдушка гора № 58 с представляващ Б. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.Й.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***сумата от 50 лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Нелбо“ АД на страната на ответник „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.