Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Маджев т. дело № 2670 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
С
молба от 11.03.2020 г. /подадена по пощата на 09.03.2020 г./ от Национална агенция
за приходите, която заявява да има качеството кредитор на обявеното в
несъстоятелност дружество – „М.“ ЕООД, *** е формулирано искане за
възобновяване на производството по делото, което към момента е спряно по силата
на решение от 07.03.2019 г. В молбата са развити съображения, че при
осъществено от страна на молителя проучване относно имущественото състояние на
обявеното в неплатежоспособност дружество, ставало ясно, че в масата на несъстоятелността му присъства
имущество, което трябва да се счете за такова, което може да бъде осребрено и
да послужи за покриване на необходимите разноски за осигуряване нормалното
производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД. Аргументи в изложената насока
се извеждат от това, че в справка от Отдел „ПП“ при СДВР са налични данни, че
съобразно АИС-КАТ несъстоятелното дружество притежава пет броя ППС – два
влекача, две полуремаркета и един товарен автомобил. Посоченото кара молителя
да смята, че в масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД е налице достатъчно по
своя обем имущество, което може реално да послужи, като източник на средства за
посрещане на първоначалните обичайни и текущи разноски за провеждането на
първоначалните етапи от производството по несъстоятелност. Подчертава се това,
че в текста на чл. 632, ал. 2 ТЗ законодателя не е поставил изискване
имуществото предназначено за покриване на текущите разноски в несъстоятелността
да се свежда единствено до краткотрайни активи, а напротив заложеното изискване
е за достатъчно имущество, без да се отдава значение на неговия характер. В
този смисъл водещия критерии не бил характера на активите, а тяхната
стойност.
С определение от 01.02.2019 г. постановено по делото съдът е
определил сумата от 7 000 лв. за предплащане на разноските за производството по
несъстоятелност, като този съдебен акт е вписан във водената по реда на чл.
634в ТЗ публична книга. В дадения 10-дневен срок за привнасяне на посочената
сума, като разноски по делото не се наблюдава предприето плащане на същата от
страна на кредиторите или от длъжника. Това е довело до постановяването по реда
на чл. 632, ал. 1 ТЗ на Решение № 440 от 07.03.2019 г., с което съдът е
постановил спиране на производството по т.д. № 2670/2018 г. по описа на СГС, VI-2
състав. Цитираното
решение е вписано по партидата на „М.“ ЕООД, *** на 07.03.2019 г., като същото
е обжалвано и към момента не е влязло в сила.
Така установената фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Молбата с инкорпорирано искане за възобновяване на производството
по настоящото дело е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението по чл. 632, ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор.
Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ.
Инициативата за възобновяване относно спряното производство
по несъстоятелност открито по отношение на „М.“ ЕООД, без съмнение е предприета
от легитимирана страна по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. 1 ТЗ, тъй като
депозиралия молбата субект /НАП/ е процесуален субституент на Държавата, за
която са налице данни от приложените към молбата доказателства /издаден ревизионен
акт/, че разполага с неудовлетворени вземания от публично – правен характер.
Видно е, че искането е упражнено в пределите на заложения 1-годишен срок, тъй
като молбата е подадена на 09.03.2020 г. по пощата, което е последния възможен
ден за предприемане на подобно процесуално искане, защото срокът за
възобновяване на производството изтича именно на 09.03.2020 г. /първият
присъствен ден след - 07.03.2020 г.
събота/. За да бъде уважено искането за възобновяване на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 изр. второ предложение първо ТЗ, молителят – кредитор следва да
удостовери по несъмнен начин твърдяната от него алтернативна предпоставка, а
именно наличието на достатъчно имущество на длъжника. Необходимо е да се
отбележи, че под налично имущество за покриване разноските по несъстоятелността
законът има предвид наличието на такива краткотрайни активи от имуществото на
длъжника, които биха послужили за извършване на непосредствено необходимите и
належащи текущи разходи в производството по несъстоятелност. В този смисъл за
възобновяване на производството по несъстоятелност трябва да се проведе не
доказване в насока, че длъжникът разполага с дадено имуществено право, а че
това имуществено право се характеризира, като такова включващо в предмета си
бързоликвидни активи, чието конвертиране може да позволи да се авансират
разноските по заплащане на месечно възнаграждение на синдика, за запазване,
оценка и продажба на имуществото на длъжника, и изобщо за осребряване на
активите. Съдът не споделя виждането на кредитора отправил искането за
възобновяване на производството, че законодателя не е ограничавал вида на
имуществото, с което трябва да разполага масата на несъстоятелността, когато е
предвидил хипотезата за възобновяване на производството по несъстоятелност,
като единственото установено изискване е това имущество да е достатъчно. Под
понятието „налично имущество“ употребено в нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ трябва
да се разбира само имуществото свеждащо се до наличните парични средства
/такива в касата или по банковите сметки на длъжника/, но не и останалото му
имущество, още повече дълготрайните материални активи, каквито са – пътните
превозни средства. Това е съвсем уместно, защото целта на първоначалните
разноски нужни за провеждане на производството по несъстоятелност е чрез тях да
се постигне покриване текущото възнаграждение на синдика и на всички други
обичайни разходи, които същия следва да прави за да осъществява вменените му от
закона функции. В този контекст тяхното набавяне не трябва да е свързано с
процедури по осребряване на имуществени права, в тази връзка продажба на моторни
превозни средства, което изисква поредица от процесуални действия, вкл. е
необходимо съгласие на събранието на кредиторите по смисъла на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, чието провеждане според нормата на чл. 673, ал. 1 ТЗ е предвидено да се
осъществява едва след одобряване на списъците по чл. 692 ТЗ. Нещо повече,
когато се касае до продажна на МПС трябва да се отчита и обстоятелството, че
тяхното местонахождение може да е неясно, когато да затрудни допълнително и без
това сложната процедура по евентуалното тяхно отчуждаване. Предвид тези
съображения визираните в молбата имуществени права върху акции няма как да
бъдат квалифицирани като имущество, което може да бъде използвано за покриване
на необходимите разноски в производството по несъстоятелност.
На следващо място по направеното в молбата на НАП процесуално
изявление насочено към съда за посочване размера на първоначално необходимите
разноски до извършване осребряване на имуществото, вкл. в масата на
несъстоятелността, както и банкова сметка, ***ята на сезирания съд е следната :
за съда по несъстоятелността не съществува задължение да определя повторно срок
за внасяне на разноските при направено искане за възобновяване на
производството – в чл. 632 ТЗ, защото разпоредба в този смисъл не е включена.
Коментираният срок се определя
еднократно – с постановяването на самото определение по чл.629б ТЗ, като целта
му е кредиторите да имат достатъчно време да се осведомят за предоставената им
от съда възможност и да се възползват от нея преди той да постанови решението
си, с което да спре или продължи производството,след като то бъде открито /в
посочения смисъл е решение по
т.д.№567/11г. на второ т.о. на ВКС/. Това определение на съда става публично
достояние след вписването му в книгата по чл.634в ал.1 ТЗ, което в случая е
направено на 01.02.2019 г. С акта на вписването се счита, че всеки кредитор на
дружеството е известен за съдебния акт и при наличие на интерес би могъл да се
възползва от възможността с внасянето на определените в абсолютна сума разноски
да постигне продължаване на производството по несъстоятелност. Това определение
продължава да е правен факт и след постановяването на решението по чл.632 ал.1 ТЗ, от вписването на което тече нов едногодишен срок за депозиране на искане за
възобновяване на спряното производство с предплащане на вече определените
разноски. Ето защо определянето на нов срок за внасянето им, освен че не е
предвидено изрично като задължение на съда по несъстоятелността, е и нелогично
и излишно.
По
гореизложените мотиви сезираният съд намира, че не е налице нито първата, нито
втората законова предпоставка по чл. 632, ал.2 изр.1, пр. 1 ТЗ за възобновяване на производството по
несъстоятелност по т.д.№ 2670/2018 г. Ето защо, искането на кредитора
Държавата, чрез нейния процесуален субституент
Национална агенция за приходите за възобновяване на производството
следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Национална агенция за
приходите молба с вх. номер 31700/ 11.03.2020 г. /подадена по пощата на
09.03.2020 г./, с която е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност
на „М.“ ЕООД ***, с ЕИК *******, със седалище ***, провеждано по т.д. № 2670/2018 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
Решението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, както и на основание чл. 622 ТЗ да
се изпрати за вписването му по партидата на „М.“ ЕООД ***, с ЕИК ******* в
Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Решението
подлежи на обжалване, на основание чл. 633, ал.1 ТЗ, пред Апелативен съд, гр.София в
7-дневен срок, считано от момента на вписването му в Търговския регистър.
СЪДИЯ :