МОТИВИ: срещу подсъдимия К.Н.Я. *** е предявено обвинение по чл. 206 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимият дава обяснения, не се признава за виновен.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия не се признава за виновен, дава обяснения.
Въз основа обясненията дадени в хода
на съдебното следствие от подсъдимия К.Я., съпоставени с показанията на свидетелите
И.И.Г., А.Х.Х., Н.П.П., Л.Е.Л., Й.М.М., П.Л.Д., И.И.И., А.С.Л., С.С.М., С.З.И.
и М.Т.Г., заключенията на съдебно оценъчните експертизи, както и писмените
материали, съдържащи се в сл. д. № 25/2015г. по описа на ОСО при ОП Габрово,
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване на делото,
както следва: Том Първи - справка за собственост на МПС – л.19, пълномощно – л. 26, справка за товарен
автомобил Татра, данни за собственици л. 39-40-41, договор за продажба на МПС –
л.42, писмо от управителя на „Керамична къща Стралджа”, ведно с приложени
договор за възлагане на дейностите добив на глина, справка от ТР, фактура,
график на автомобили, акт № 1 от 15.04.2014г., извлечение от книга за извършени
крусове на автомобилите – л. 106-122, справка за актуално състояние, телеграма
за обявяване за ОДИ - л. 129, заявление за издирване – л. 130, Том Втори- копие от фактура за продажба
на МПС товарен автомобил татра, копие от месечно извлечение по сметка – л.
62-64, справка за съдимост, пълномощно,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, вносна
бележка – л. 77, договор за продажба на МПС – л. 78, бордеро – л. 79, копие от
фактура – л. 80, съдът намери за установена следната фатическа обстановка:
Подсъдимият К.Я. и свидетелят И.Г.
са съграждани и добри познати. Подсъдимият К.Я. се занимавал с предприемаческа
дейност, като наемал строителни обекти и намирал работници за тях. През месец октомври 2013г. подсъдимият, като подизпълнител започнал
работа по изграждане на канализация в кв. Лисец
по изпълнение на „Водния цикъл” в гр. Габрово с наети от него работници.
По покана на подсъдимия в работата се включил и свидетелят И.Г. и
съвместно извършвали строителни работи в
гр. Габрово по реализиране на проекта. В процеса на работата възникнала нужда
от закупуване на товарен автомобил, който да извозва изкопаната земна маса.
Намерен бил такъв автомобил в гр. Плевен, собственост на „Марсен” ООД с
представляващ, свидетелят А.Х.. За закупуването на превозното средство били
нужни средства, с които разполагал свидетелят И.И.И., внук на свидетелят И.Г..
Със свидетелят И.И. разговарял дядо му, свидетелят Г. и му било обещано,
че ще участва в печалбата и по този
начин, ще си върне парите. Свидетелите И.
и Г. заедно с подсъдимия Я. ***, където се срещнали със свидетеля А.Х. и
постигнали съгласие да се закупи товарен авотомобил „Татра” с рег. № ЕН 01 15
АК за сумата от 7000 лева. Свидетелят И. предоставил на подсъдимия сумата от
4 200 евро, които той обменил в Банка „Алианц” гр. Плевен, като получил
равностойността им в 8 190 лева. От дружеството продавач за сделката била
издадена фактура № 607 от 06.12.2013г. за продажба на строителна машина „Татра”
самосвал срег. № ЕН 01 15 АК с получател свидетелят И.И.И., като във фактурата
била записана не реалната продажна цена, а балансовата стойност на превозното
средство възлизаща на 1 140 лева. Тази сума била внесена по банков път от подсъдимия Я. от
обменените преди това евра предоставени му от св. И., в полза на свидетелят И.
по издадената фактура за товарния автомобил. Освен фактурата бил изготвен и
Договор за продажба на МПС от 06.12.2013г., с който св. И.И. закупил товарния
автомобил на балансовата му стойност от 1 140 лева, като останалата част до 7 000 лева, била предоставена на
свидетеля А.Х. в брой от купувача. За да управлява новозакупения автомобил,
подсъдимият ангажирал свидетеля А.Л. ***. Той закарал превозното средство до
КАТ гр. Плевен, където била извършена пререгистрацията му на името на свидетеля
И.И.. След закупуването на камиона, същият бил предоставен от св. И. за работа
на обект в гр. Габрово нает от подсъдимия, чрез дядо си. Св. И.
нямал отношение към работата на обекта в гр. Габрово и работел в
чужбина. На 07.12.2013г. свидетелят А.Л. докарал товарния автомобил на обекта в гр.
Габрово, където останал да работи с него до месец април 2014г. През месец март
2014г. възникнал конфликт между
подсъдимия и свидетелят И.Г. по повод неуредени финансови взаимоотношения
свързани със съвместната им дейност. Последният напуснал гр. Габрово и се
прибрал в гр. Левски, като на обекта оставил камиона с ключовете му и малкия
регистрационен талон. В края на
месец март 2014г. свидетелят Г. се
върнал в гр. Габрово за да прибере
камиона, но подсъдимият Я. му казал, че
няма да може тъй като се повредил съединителят му и трябва да го отремонтира и
да дойде по-късно за да си го вземе.
През месец април 2014г.
свидетелят Г. отново се върнал на строителният обект в гр. Габрово с
намерение да прибере камиона на внука
си, но същият липсвал, което станало повод да се скара с подсъдимия. Свидетел
на скарването станал Й.М., който впоследствие чул и видял, че подсъдимият Я. разпорежда на
шофьора на товарния автомобил да замине незабавно за гр. Стралджа и там да
работи. Свидетелят Г. също впоследствие
разбрал, че автомобила е закаран на обект извън гр. Габрово, като подсъдимия Я.
отказал да го върне на собственика му.
По- късно подсъдимият споделил със свидетелят Л.Л., че е изпратил
камиона да работи в Керамична фабрика. По сключен договор за възлагане на
дейности – добив на глина от 03.04.2014г. между „Керамична къща Стралджа” ЕООД
гр. Стралджа и „Енерджи С Груп” ЕООД с управител св. Р.Н., син на подсъдимия, е
следвало да се добива и извозва глина, като тази дейност е осъществявана до
края на месец юни 2014г. с багер и камиони осигурени от подсъдимия, който
ръководел дейностите. През периода от месец май до 25 юли 2014г. товарен автомобил „Татра” с рег. № ЕН 01 15
АК е работел на обект „Керамична къща Стралджа” ЕООД гр. Стралджа, за което
са приложени документи и е установено от
показанията на свидетелката М.Г., главен
счетоводител на дружеството. В края на
месец юли 2014г. след прекратяване на договора камиона е откаран в неизвестна
по делото посока. Свидетелят Г., като упълномощено лице е подал жалба и с цел
установяване местонахождението на превозното средство е обявено за ОДИ, но
въпреки това не е намерено.
От заключението на изготвената по
делото съдебно оценъчна експертиза е видно, че стойността на автомобила е
13 900 лева.
По делото бе допуснато изготвянето
на нова съдебно оценъчна експертиза, поради това, че вещото лице не изложи убедителни аргументи относно цената, посочена от него, като стойност на
автомобила.
От изготвената и приета по делото
нова оценъчна експертиза е видно, че стойността на автомобила, предмет на
престъплението е 7 595 лева. Това
заключение съдът възприема, като компетентно и
аргументирано.
Така установената фактическа
обстановка е предмет на оспорване от страна на подсъдимия. Същият дава
обяснения, в които заявява, че със свидетелят И.Г. се познават от дълги години, жилищата им са
близо едно до друго. През месец октомври
бил подписан договор за водния цикъл. Подсъдимият отишъл при Г. за да работят съвместно. Г. пожелал да дойде. Идвали в гр. Габрово, срещнали се със Н.
Шинков, който ръководел водния цикъл. Подписали договор. Извикали техни работници и почнали
работа. Взели багер под наем от гр.
Левски, ползвали 2-3 камиона от града и взели един под наем от гр.Смолян. Работили около месец с тези камиони, които
били под наем. След това като започнали
да превеждат пари, превеждали по 6
хиляди лева авансово, решили да закупят камиони. През месец декември попаднали на обява в
плевенски вестник за този камион. Отишли
до Плевен, срещнали се с управителя на „Марсен „ ООД пазарили се за цената.
Ходили в базата на автомобила, спазарили
се за цената 7 200 лева. Камионът
бил „Камаз”. Дали им големия и малкия
талон и от фирмата били подготвили документите за нотариус. След като се
оправили нещата се обадил управителят и подсъдимия, заедно с Г. и внука му И.И.,
отишли. Нямали налични пари, подсъдимия
отишъл в банката и обменил 4 200 евро лично със счетоводителката на
предприятието. Преведени били 1 140 лева по банков път, останалите пари
взели в брой. След като си взели парите
отишли при нотариус в гр. Плевен. Там
чакал И.И., счетоводителката казала, че плащанията били минали. Собственик на камиона станал И.И., тъй като дядо му искал камиона да е на негово
име, като гаранция, а плащането правил подсъдимия. И.Г. искал да се защити, че
няма да бъде измамен, за да го вземе на работа, той искал на сто процента да е
гарантиран. Този камион го управлявал А.
***. Докарали камиона на следващия ден в Габрово. Камионът до началото на месец
април работел. Имало голяма авария, голяма скала излязла. Тогава подсъдимия
попитал Шинков можели да отиде на друг обект за един месец, той казал, че може.
Подсъдимият се обадил на Г., че за един месец отива на друг обект да изкара
пари. Тогава казал на А. да тръгва за Стралджа.
Заредили гориво и тръгнал камиона и багера, това станало в началото на
месец април. Камионът работел до края на
месец април в гр. Стралджа. След това
подсъдимия го върнал в Габрово, защото трябвало да работи. Тогава вече И.Г. се разсърдил. В края на месец април подсъдимия не е бил,
когато Г. си е взел ключовете от камиона. В този момент взел ключовете от А. и
оттук нататък не е имал работа с този камион откакто си го е прибрал Г..
Подсъдимият не знаел какво е станало с камиона. Имал категория „В” и не можел
да управлява камион. Относно
графика от Стралджа, тези неща ги пишели
работниците, нямало контрол, там всичко било за пари, плащали на курсове. От „Марсен” ООД закупили „Татра” с рег. № ЕН
01 15 АК. И.Г. си взел камиона. В края на април месец е върнал камиона тук на обекта, на стоянката
зад пощата, от там нататък шофьора го е предал на Г.. И.Г. имал пълномощно да взема парите. Подсъдимият уговорил нещата
с директора на „Керамична къща Стралджа”, защото се познавали от 10
години. Договорът сключили подсъдимия,
сина му и директора. Договорът е сключен от името на дружеството, подсъдимия
имам пълномощно да представлява дружеството. Договорът е подписан от сина
му. Докато се извършвали работите в
Стралджа в седмицата един път ходел да
види как вървят нещата, повечето време бил тук в гр. Габрово.
Фактически
подсъдимия отрича извършване на деянието, навеждайки твърдения, че товарният
автомобил, собственост на И.И. е предаден на свидетеля И.Г. през месец април
2014г.
Навеждат се възражения от страна на защитата, че след
предаването на автомобила на Г. през месец април 2014г., не било ясно кой и по
силата на какво е използвал автомобила за работа на обекта в гр. Стралджа, в
същото време се сочи, че подсъдимият не бил отказвал да върне автомобила на
собственика му, но той не го бил искал, а от друга страна, че вещта не била върната поради неуредени
финансови отношения, тоест подсъдимия имал право на задържане на вещта.
На първо място следва да се анализират обясненията
дадени от подсъдимия. Същите са непоследователни и изграждат защитна теза,
която противоречи на събраните по делото доказателства.
Досежно основния факт – върнат ли е товарният
автомобил „Татра” с рег. № ЕН 01 15 АК на собственика му се оформят две групи
свидетелски показания.
Първата група са показанията на свидетеля А.Л., С.М.
и С.И., които фактически подкрепят обясненията дадени от подсъдимия, че
автомобилът е предаден на свидетелят Г..
Втората група свидетели се състои от И.Г., И.И., Л.Л.,
Й.М., Н.П., М.Г..
Първата група свидетели се състои от трима
свидетели, които свидетелстват за връщането на камиона, но дават различни
показания досежно този факт. Свидетелите
С.З. и Сиемон М. са лица, които нямат нищо общо със строителният обект, не
могат да индивидуализират камиона, като описват товарен автомобил съвсем
различен, от инкриминирания. Същите сочат в показанията си, че товарен
автомобил – Камаз с багер е бил взет от свидетелят Г. от парк в кв. Хаджицонев мост. Очевидно е несъответствието с инкриминираният
товарен автомобил и това поставя под съмнение достоверността на заявеното от
тези двама свидетели. Единствен от тази
група свидетели, св. Л. потвърждава в показанията си обясненията на подсъдимия,
че автомобилът е бил взет от св. Г. през месец април, след като е работил три
седмици с него на обекта в гр. Стралджа.
Във втората
група свидетели, между показанията им няма съществени разминавания
досежно основния факт по делото, същите
са последователни и логични и установяват с категоричност факта, че товарният
автомобил не е предаден на св. Г., при
поискване от негова страна. Освен това
установят и обстоятелството, че товарният автомобил е бил закаран и е работил
няколко месеца на обект в гр. Стралджа без знанието и съгласието на собственика
му, както и че след прикючването на работата, автомобилът е в
неизвестност. Действително в показанията
на свидетелят И.И., собственика на автомобила има известни неточности около
закупуването на товарният автомобил, но
това не променя факта, а и той се установява от приложените писмени
доказателства, че на сделката при закупуването на товарният автомобил е
присъствал и подсъдимия, който е превел по банков част от сумата. Основните сведения относно целта на
закупуването и начина на закупуване на автомобила се черпят от показанията на свидетеля
Г., който е бил упълномощен от собственика на автомобила с права свързани с
него. От показанията на свидетеля Г.
детайлно се изясняват взаимоотношенията с подсъдимия, работата с товарният
автомобил, причината за приключването на съвместната им дейност, както и
неколкократното идване до гр. Габрово за
да вземе товарният автомобил, собственост на внука му и получилият отказ да
бъде предаден. Показанията на свидетелят
Г. не са изолирани, те изцяло кореспондират с показанията на свидетелите от
същата група, които пък от своя страна установяват и по-нататъшното движение на
товарният автомобил, а именно закарването му по разпореждане на подсъдимия в
гр. Стралджа и периода на извършване на работа със същият камион на обекта в
гр. Стралджа, за който е подписан договор от страна на сина на подсъдимия, в
качеството му на представляващ фирмата и контролирането на извършваните
дейности от страна на подсъдимия в гр. Стралджа.
Съпоставяйки двете групи свидетелски
показания съдът изцяло кредитира показанията на втората група, които изцяло
кореспондират с приложените писмени доказателства. По категоричен начин се
опровергава твърдението на подсъдимия, че товарният автомобил е предаден през
месец април 2014 г. св. Г., в качеството му на упълномощено от сбоственика на
автомобила лице, тъй като са налице писмени и гласни доказателства установяващи
по несъмнен начин, че с товарният автомобил собственост на св. И. са извършвани
дейности по изпълнение на сключения от договор
от 03.04.2014г. между „Керамична къща Стралджа” ЕООД и „Енерджи С груп”
ЕООД в периода месец май- месец юли 2014г.
Това обстоятелство изключва по категоричен начин възможността товарният
автомобил да е бил предаден през месец април на св. Г.. Твърденията на
подсъдимия, че работниците в гр. Стралжда самоволно са си писали извършвани
курсове с товарният автомобил, без това действително да е било така, съдът
приема за несъстоятелни. Графикът и на
броя на извършените курсове и товарните автомобили с които са били извършвани
са представени от страна на управляващия дружеството в Стралджа, въз основа на
тях е заплатена и съответно извършената работа, като работата е
контролирана и от страна на служители на „Керамична къща Стралджа”
ЕООД и от подсъдимия, видно и от заявеното лично от него.
Несъстоятелно е и твърдението, че
товарният автомобил е бил заплатен от страна на подсъдимия с негови лични
средства, но бил посочен като собственик И.И., като вид гаранция. От делото е безспорно установено, че св. Г. е
работел на обекта в гр. Габрово доста
преди закупуването на товарният автомобил
и е напълно нелогично да иска като собственик на автомобила да бъде
посочен внука му, с цел подсъдимия да вземе Г. на работа.
Това твърдение е лишено от всякаква достоверност и житейска логика
следвайки хода на събитията. Факт
неоспорим е, че собственик на автомобила е именно свидетелят И.И..
Обстоятелството, че подсъдимия е превел по банков път парите за автомобила не
сочат, че те са лично негови, още повече, изричното вписване, че преводът се
прави в полза на И.И.И.. А и абсолютно
нелогично подсъдимият да заплати такава цена за автомобила и да се съгласи
друго лице да бъде вписано, като собственик на вещта.
Относно твърдението, че автомобилът
не бил поискан от собственика му, затова не бил предаден, то от материалите по
делото е видно, че св. Г. е бил упълномощен първоначално устно, впоследствие и
писмено и именно в това си качество той е изисквал от подсъдимия връщането на
вещта.
Напълно неоснователно и
протовиречащо на версията, че автомобилът е върнат през месец април 2014г. на
св. Г. е твърдението, че подсъдимият имал право да го задържи поради неуредени
финансови отношения. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият се е
явявал вид работодател на работниците на обекта, тъй като подизпълнител на
обекта е бил подсъдимия и той е намирал работници в това число и св. Г. и в
този смисъл не се установява св. Г. да му дължи пари, а и освен това,
автомобилът е собственост на лице, нямащо общо с финансовите отношения между
подсъдимия и св. Г..
Събраните по делото доказателства са в такава
взаимовръзка, че налагат като единствено възможен извода, че подсъдимия Я. е
автор на деянието. Налице са писмени и гласни доказателства относими към
престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях -
авторството на подсъдимия К.Я.. Системата от всички доказателства води до
постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимия е извършител
на деянието в което е обвинен.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия К.Я. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, като през
месец април 2014г. в гр. Габрово кв. „Хаджицонев мост” /кв. „Смирненски”/,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – товарен автомобил
„Татра” с рег. № ЕН 0115 АК, на стойност
7 595 лева от собственика й И.И.И..
От обективна страна деянието е осъществено, чрез акт
на противозаконно разпореждане с чуждото имущество в интерес на подсъдимия.
Предметът на престъплението е бил поверен на подсъдимия, като при това
поверяване е изрично уточнено, какви точно действия може да извършва с автомобила, а именно да
работи с него на обект в гр. Габрово.
Обсебването е резултатно престъпление и то е довършено с осъщественото
засягане на възможността собственикът на
вещта да се разпорежда с нея.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимия е съзнавал
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване, налице е
съзнанието, че повереният му автомобил, го владее на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с него. Освен това е предвиждал, че в резултат на
разпореждане с автомобила, ще премине в негова полза, като е съзнавал, че излиза извън
предоставените й правомощия за разпореждане с него. Целял е противозаконното
разпореждане с автомобила в свой интерес.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършването на деянието, степента на обществена опасност на деянието и
деецът, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изпълнението, на което при приложението на чл. 66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита,
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е ниска, предвид чистото съдебно минало, към момента на извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието е
завишена предвид вида на присвоенате вещ
и високата й стойност.
При така извършеният анализ на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете баланс между смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съобразно анализа съдът намира, че съответно на извършеното, отговарящо
не степента на обществена опасност на деянието и деееца е наказание в минимално
предвидения от закона размер, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът счита, че са налице формалните предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По изложените съображения, съдът на осн. чл. 66 ал.1
от НК отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание съдът счита за справедливо и че с него ще се постигнат
целите на наазанието визирани в чл. 36 от НК.
Предвид изложеното по-горе, че съдът приема,
заключението на втората съдебно оценъчна експертиза с посочена стойност на
присвоената вещ в размер на 7 595лв., ПРИЗНАВА подсъдимия К.Н.Я. за
НЕВИНЕН в това, паричната равностойност на чуждата движима вещ, която противозаконно
присвоил да възлиза над
сумата от 7 595 лева до 13 900
лева, поради което го ОПРАВДАВА в тази част от
предявеното му обвинение по чл. 206 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Н.Я. да заплати
направените по делото разноски в размер на 60 лева по сметка на ОСО при ОП
Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Н.Я. да заплати
направените по делото разноски в размер на 117, 90 лева, както и 5 лева при
издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
Причини за извършване на деянието –
стремеж за лично облагодетелстване.
В този смисъл съдът постанови съдебният
си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: