Р Е Ш Е
Н И Е № 17
гр.Пловдив,
07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2200/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Н.Б. ЕГН **********
*** против решение № 2597/21.06.2019г. по гр.д. № 11286/2014 г. на Районен съд
- Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.34 от ЗС, предявен
от В.Н.Б. против Т.С.Б. и „КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София за делба на следния недвижим имот: МАГАЗИН от 243 кв., застроена площ, находящ се в
гр. Пловдив, бул. България № 109, състоящ се от търговска зала, складова площ,
обслужващи площи и санитарен възел, заедно с 3,29% ид. ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху
общински имот, съставляващ част от кв. 483 – стар по плана на V-та градска част
на гр. Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад – магазин, север – бул. „България“,
юг – междублоково пространство, а съгласно схема на
СГКК – гр. Пловдив, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 56784.506.517.9.9, с административен адрес
на имота: гр. Пловдив, п.к. 4000, бул.”България” №109, ет.1, самостоятелния
обект се намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор №
56784.506.517; предназначение: за търговска дейност; брой нива на обекта:1;
посочена в документа площ 243.00 кв.м.; прилежащи части:3.29% ид.ч. от общите
части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
№ 56784.506.517.9.10; № 56784.506.517.9.4; под обекта: няма; над обекта: няма;
стар идентификатор: № 56784.506.517.9.7; № 56784.506.517.9.5; №
56784.506.517.9.6., като неоснователен и недоказан.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че от приобщените писмени доказателства е видно, че
недвижимият имот е собственост на наследодателя на двете страни. В резултат на
воденото дело с правно основание чл. 135 от ЗЗД същият е върнат в патримониума
на „КОМКО“ ЕООД, като договорът за прехвърляне е станал относително
недействителен спрямо жалбоподателката, поради което същата моли да получи
дължимата част от имота. Също така се сочи, че на основание чл.273, ал. 1 от ТЗ
когато дружеството се заличава, би следвало да се удовлетворят всички кредитори
и при разпределение на имуществото му, при което процесният имот се е върнал в
патримониума на дружеството, което е заличено, и той става собственост на Б.Б.,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството, тоест е негова
еднолична собственост. Сочи се, че не е взета под внимание и нормата на чл. 157
от ТЗ, в която е посочено, че настъпването на смъртта на едноличния собственик
на капитала на ЕООД, води до прекратяване на дружеството, освен ако не са
налице специалните хипотези, след което имотът се връща в патримониума на
дружеството, защото това е единствената възможност жалбоподателят да се
удовлетвори от цената му. Ето защо имотът е част от наследственото имущество на
общия наследодател. Иска се отмяна на обжалваното решение и допускане на имота
до делба.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемата Т.Б., с който се излагат съображения, че жалбата е
неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемото „КОМКО
СПЕД ТБ“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не взема становище по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по
допускането ù. Предявен е иск за делба от В.Н.Б. против
Т.С.Б. за делба на съсобствен недвижим имот: МАГАЗИН от 243 кв., застроена
площ, находящ се в гр. Пловдив, бул. България № 109, състоящ се от търговска
зала, складова площ, обслужващи площи и санитарен възел, заедно с 3,29% ид. ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж,
отстъпено върху общински имот, съставляващ част от кв. 483 – стар по плана на
V-та градска част на гр. Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад – магазин,
север – бул. „България“, юг – междублоково пространство, при равни квоти. Ищцата
е предявила и иск за обезщетение за
неползване на съсобствения имот в размер на 1 800,00 лева месечно за
периода 03.10.2011 г. до 11.08.2017 г. или в общ размер на 124 200,00
лева. В хода на делото, съдът /л.220/ е конституирал като
съделител в производството „КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Оборище” №37, представлявано от
управителя Т.С.Б..
Пред РС Пловдив е безспорно доказано, че с решение № 836/2011 г. по в. гр. д. № 582/2011 г. Окръжен съд –
Пловдив /л.5-л.14/
потвърдил решението на Районен съд – Пловдив, ГК, ХVІІ гр. с. по гр. д. №
1687/2006 г., с което съдът обявил за относително недействителен спрямо ищцата
договора за покупко-продажба оформен с нотариален акт от 31.05.2002 г., том ІІ,
рег. № 06208, н.д. № 284/2002 г. на нотариус К.Д., с който „Комко“
ЕООД в ликвидация е продало на „Комко-Спед-ТБ“ ЕООД магазин от 243 кв.,
застроена площ, находящ се в гр. Пловдив, бул. България № 109.
Представено е Решение по фирмено дело №924/1989 г.
от 26.08.2002 г. на СГС, от което се установява, че „КОМКО” ЕООД, гр. София е
заличено по реда на чл.273 от ТЗ /л.19/. Представено е Удостоверение за
наследници на Б.Н.Б. /л.17/, управител и едноличен собственик на капитала на
„КОМКО” ЕООД/в ликвидация/, гр. София, починал на 07.06.1997 г., от което се
установява, че същия след смъртта си е оставил като наследници по закон своята
съпруга Т.С.Б. и своята сестра В.Н.Б..
РС Пловдив приема, че провъзгласяването
на относителната недействителност на прехвърлителната сделка няма за своя
правна последица ограничаването или отпадането на нейното вещноправно действие,
а се отнася единствено до правото на кредитора да търси принудително
удовлетворение на своето вземане от стойността на прехвърлената вещ.
Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не връща собствеността в патримониума на
длъжника, поради което, нито той, нито кредиторът не могат да предявяват
самостоятелни ревандикационни искове срещу лицата, в чиято фактическа власт се
намира въпросната вещ. На второ място се
сочи, че наследниците по закон на Б.Н.Б., управител и едноличен собственик на капитала на
„КОМКО” ЕООД/в ликвидация/, гр. София, дори и имота да беше върнат в капитала
на дружеството, не могат да наследят директно
имуществото. Те придобиват само ликвидационен дял - т.е. продава се
имуществото на дружеството и всеки от наследниците получава според
дела си в наследството.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката В.Б.,
че в резултат на воденото дело с правно основание чл. 135 от ЗЗД процесният
магазин е върнат в патримониума на „КОМКО“ ЕООД, а от там и в патримониума на
общия наследодател Б.Б. като негов едноличен собственик. Връщането на
имуществото за ищеца по успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД иск в патримониума
на „КОМКО“ ЕООД, не води автоматично и до връщане на това имущество в
патримониума на общия наследодател Б.Б.. Това е така, защото търговското
дружество и физическото лице едноличен собственик на капитал му са различни
правни субекти с различни имущества. Дружественият дял в търговското имущество
може да се наследява, но не като право на собственост върху същите вещи, които
има и самото дружество, а като членствено правоотношение в търговското
дружество. Ето защо по делото не е доказана тезата на ищцата, че към момента на
смъртта си – 07.06.1997г. общия наследодател е бил собственик на имота предмет
на делото за делба. Напротив същият не е бил собственик на този имот, защото
той е бил безспорно собственост на „КОМКО“ ЕООД гр.София.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,
че не са съобразени нормите на чл.273, ал. 1 от ТЗ и чл. 157 от ТЗ, в която е
посочено, че настъпването на смъртта на едноличния собственик на капитала на
ЕООД, води до прекратяване на дружеството и имуществото на дружеството се връща
в патримониума на собственика на капитала. Това е принципно така, но връщането
на имуществото в патримониума на собственика на капитала не настъпва по силата
на закона, а е резултат от определен правен акт на ликвидатора в производството
по ликвидация на търговското дружество, което е ясно видно от чл.271 от ТЗ. При
липса на такъв правен акт на ликвидатора имуществото на дружеството не
преминава в патримониума на собственика му физическо лице. Видно от мотивите на
Решение по фирмено дело №924/1989 г. от 26.08.2002 г. на СГС подобно
разпределение на останало имущество на търговското дружество не е правено.
Видно от Решение № 45/16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г., I т. о., ТК вписаното на основание чл. 273, ал.
1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде
квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в
действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е
разпределен. Тоест за прехвърляне на
правото на собственост на определени вещи от юридическото лице в ликвидация
върху други правни субекти е задължително да има нарочен правен акт извършен от
ликивидатора на това дружество. С решение на СГС по фирмено дело №924/1989г. от
26.08.2002г., „КОМКО“ ЕООД гр.София е заличено на основание чл.273 от ТЗ. Това
е изисквало преди това ако е останало някакво имущество от това юридическо
лице, то да е вече разпределено. Няма никакви твърдения и доказателства имотът
предмет на това дело да е бил разпределян като собственост на наследниците на
едноличния собственик на капитала Б.Б.. Ето защо не се доказва процесния
недвижими имот да е бил собственост на ищеца към момента на смъртта му през
1997 година или да е бил придобит в съсобственост от наследниците му в периода
от 1997г. до 2002г. Ето защо липсва съсобственост, която да се дели и искът правилно е бил
отхвърлен, поради което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на
въззиваемата Т.Б. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. По делото се доказват
реално направени разноски от нея за 2 800 лева за адвокатски хонорар на
пълномощника й платени в брой /л.29 от въззивното дело/. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар направено от жалбоподателката е неоснователно,
защото по Наредба №1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет минималния адвокатски
хонорар за това дело по чл.7 ал.2 т.5 във вр. с ал.4, при данъчна оценка на
имота от 291 774, 80 лв. /л.51/ е в размер на 4 447 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2597/21.06.2019г. по гр.д. № 11286/2014г.
на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав.
ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН ********** ***, да заплати на Т.С.Б. ЕГН **********,*** сумата от 2 800 лева, за разноски за адвокатски хонорар,
направени пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.