Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на десети юни
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 1067 по описа за 2019 г., И ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694, АЛ. 1, Т. 2 ОТ ТЗ.
Ищецът „Б." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 10, представлявано от управителя Г.И., с искова
молба от 11.06.2019 г. твърди, че в ТР на 19.02.2019
г. е бил обявен Списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „Б."
ООД, с предишно наименование „Е.В." ООД, предявени в срока по чл. 685 ал.
1 от ТЗ, в който са били включени вземания на „Б.А.ЗА Е.З.” ЕАД (БАЕЗ) в общ размер на 10 901,26 лева,
предявени и приети, както следва: 6 822,84 лева - главница под формата на
изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено
вземане по фактури №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г. и 4958/15.09.2016
г.; 964,67 лева - мораторна лихва върху главница от 6822,84 лева; 2 728,07 лева
- главница под формата на изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се
на 90% от непогасено вземане по фактури № 4975/21.09.2016 г. и №
4976/23.09.2016 г.; 385,68 лева- мораторна лихва върху главница от 2 728,07
лева за периода 28.07.2017 г. до 18.12.2018 г. В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ
„Б." ООД възразило срещу включването в списък на приети вземания на
предявените в срока по чл. 685 от ТЗ от БАЕЗ вземания. С постановеното по реда
на чл. 692 ал. 4 от ТЗ Определение № 2832/23.05.2019 г. по т.д. № 2949/2017 г.
на СГС е оставено без уважение възражението на „Б." ООД с вх.
26986/26.02.2019 г. срещу включването в списъка на приети вземания на
предявените от „БАЕЗ“ ЕАД вземания.
В молбата за предявяване на вземанията „БАЕЗ“
ЕАД е изложило твърдения за това, че предявените вземания произтичат от
изплатено застрахователно обезщетение в полза на застрахования „Герб.Х.Б.“ ООД
за осъществена продажба на стоки на „Б." ООД. Вземането на „БАЕЗ“ ЕАД
срещу „Б." ООД произтича от законното право, предоставено от разпоредбата
на чл. 410, ал. 1 от КЗ, предвиждаща, че с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования. В резултат на
получена покана за доброволно изпълнение на претендирано от „Герб.Х.Б.“ ООД
вземане „БАЕЗ“ ЕАД е уведомено, че „Б." ООД не е получило стоките, описани
в издадените от „Герб.Х.Б.“ ООД фактури и поради това не дължи предявените с
фактурите суми.
В чл. 5 от договора за продажба на стоки от
01.01.2011 г., сключен между „Герб.Х.Б.“ ООД като продавач и „Е.В." ООД
като купувач е предвидено, че собствеността на стоката преминава от продавача
върху купувача в момента на фактическото предаване на владението върху стоката
в склад на продавача в град Варна, което става с подписването на
приемателно-предавателен протокол или фактура от упълномощени представители на
страните, като такива документи се подписват за всяка конкретна доставка на
стока.
С молбата за предявяване на вземания „БАЕЗ“
ЕАД не е представило доказателства за фактическото предаване владението върху
стоките, а именно подписани приемателно-предавателни протоколи или подписани
фактури от упълномощени представители на страните. Приложените към молбата за
предявяване фактури не са подписани от упълномощен представител на „Е.В."
ООД, поради което не доказват предаване на стоките описани в тях, тъй като
издаването на фактури само по себе си не означава, че стоките описани в тях са
предадени на „Б." ООД. Процесните фактури не съдържат подпис на „Б."
ООД, за да може да се твърди, че дружеството е приело изявлението във
фактурите.„БАЕЗ“ ЕАД многократно е уведомявано от „Б." ООД, че не е
получило стоките по фактурите на „Герб.Х.“ Б. ООД, поради което сумите по тях
не били дължими.
В рамките на имейл кореспонденция между „Е.В."
ООД и „БАЕЗ“ ЕАД в периода от 08.02.2017 г. до 30.06.2017 г., по повод сумите
по фактурите, предявени в производство по несъстоятелност, ищецът е бил
уведомен, че „Герб.Х.Б.“ ООД е предоставило стоките по фактурите на „В.М.И.К.”
АД, а не на „Б." ООД. Въпреки наличната информация и липсата на документи
за доставка на стоките по фактурите на „Б." ООД, „БАЕЗ“ ЕАД преценило, че
е налице основание и следва да изплати в полза на „Герб.Х.Б.“ ООД
застрахователно обезщетение, представляващо 90 % от претендираната сума.
С
определението, постановено по реда на чл. 692 ал. 4 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността е приел за доказано твърдението, че стоките са предадени от
„Герб.Х.“ Б. ООД на „Б." ООД с представянето в хода по разглеждане на
възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ на договор за услуги от 26.03.2019 г.,
сключен между „Б." ООД и „В.М.И.К.” АД. Според съда договорът установява
получаването на стоките и продажбата им на самолетите да е
възложена от „Б." ООД на трето лице – „В.М.И.К.” АД. Представения договор
не доказва предаване от „Герб.Х.Б.“ ООД, съответно получаване от „Б." ООД,
на стоките, описани във фактурите, както и че „Б." ООД е договорило с „В.М.И.К.”
АД да получи от името и за сметка на „Б." ООД описаните във фактурите
стоки.
В исковата молба се поддържа също, че на
основание чл. 410 ал. 1 от КЗ „БАЕЗ“ ЕАД не е представило доказателства за
плащане на застрахователното обезщетение в полза на „Герб.Х.Б.“ ООД в размера,
предявен в производството по несъстоятелност на „Б." ООД. Оспорва се и претенцията за дължима мораторна лихва върху
приетите суми за главници, доколкото лихвата има акцесорен характер, пряко
следващ от наличието на главното задължение и при неговата липса, недължимост,
то счита, че липсва и задължението за лихва.
По
изложените в исковата молба съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено
несъществуването на приети вземания на „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД в общ размер на 10
901,26 лева в производството по несъстоятелност на „Б." ООД, включени
в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори
на дружеството.
Ответникът „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД (БАЕЗ), ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от П.Ф.- изпълнителен директор и М.Р.- Прокурист, чрез
процесуалния представител М.Т. - Ч. - Директор Правно обслужване в „БАЕЗ“ ЕАД, представя на 03.07.2019 г. отговор на предявения от „Б." ООД установителен иск като моли
същият да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. В отговора на исковата молба
се посочва, че "БАЕЗ" ЕАД е търговско дружество с
едноличен собственик на капитала Република Б., представлявано от Министерство
на икономиката, че "БАЕЗ" ЕАД предлага на българските търговци
експортно застраховане срещу търговски и нетърговски риск, както и застраховане
на плащания срещу търговски риск, възникнал на територията на Република Б.. Вземането на "БАЕЗ" ЕАД срещу „ „Б.“ ООД
(предишна фирма „Е.В.“ ООД), произтича от законното право, предоставено от
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, предвиждаща, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Вземането
на „БАЕЗ“ ЕАД срещу „Б.“ ООД е било включено в Списъка на приети вземания в
откритото производство по несъстоятелност, като с Определение № 2832/23.05.2019
г. по т. д. № 2949/2017 г. СГС е оставил без уважение възражението на „Б.“ ООД
срещу включването в списъка на приети вземания на предявените от „БАЕЗ“ ЕАД
вземания. Съдът по несъстоятелността правилно, обосновано и мотивирано е приел,
че вземането на „БАЕЗ“ ЕАД, възникнало в резултат на изплатеното
застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен под формата на Рамкова полица № Б1В081621615 от 10.08.2016 г. ,
е допустимо, основателно и доказано.
Излага се в ОИМ, че след подадена Заявка за застраховане, между „БАЕЗ“
ЕАД, като застраховател и „Гебр. Х.Б.“ ООД, ЕИК ********, в качеството на
застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на рамкова полица №
Б1В081621615 от 10.08.2016 г. за застраховане на плащанията по договори за
продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Република Б. (ред., приета с протокол № 187/03.02.2012 г. на СД
на „БАЕЗ“ ЕАД), в която фигурира дружеството
„Б.“ ООД (предишна фирма „Е.В.“ ООД). Предмет на покритите рискове по
сключения застрахователен договор са
„неплатежоспособност" и „забавяне на плащането" от длъжника за
извършени доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване,
съгласно приложимите Общи условия. По силата на сключения застрахователен
договор е определен „период на изчакване”
6 месеца от датата на падеж на всяка фактура, посочена в декларацията за
реализирани доставки, съгласно чл. 16 от приложимите ОУ и максимален размер на
застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на
определения за съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за
длъжника „Б.“ ООД е определен на 60 000
лева. Във връзка с търговските си взаимоотношения, „Гебр. Х.Б.“ ООД е извършило
доставки на „Б.“ ООД на обща стойност 10
612.12 лева с начислен ДДС, за които застрахованият издал данъчни фактури с №№
4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г., 4975/21.09.2016 г.
и 4976/23.09.2016 г. В изпълнение на задълженията си към застрахователя, с
Декларации за просрочени плащания вх. №№ 2014/26.10.2016 г. и 20847/08.11.2016
г., „Гебр. Х.Б.“ ООД е информирало „БАЕЗ“ ЕАД за допуснатото от страна на „Б.“ ООД забавяне по отношение изплащането на
пълната стойност по посочените по-горе фактури. Поради забава на дължимото
плащане от страна на длъжника „Б.“ ООД
по издадените фактури, застрахованият „Гебр. Х.Б.“ ООД е депозирал пред „БАЕЗ“
ЕАД претенции за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №№ 30506/09.05.2017 г. и 30507/09.05.2017 г. След
настъпването по отношение на горепосочените фактури на застрахователно събитие
„забава на плащането" от страна на длъжника „Б.“ ООД, с платежни
нареждания от 18.07.2017 г. „БАЕЗ“ ЕАД изплатило в полза на застрахования
„Гебр. Х.Б.“ ООД застрахователно обезщетение в общ размер на 9 550.91 лева, от
които: 6 822.84 лева - съставляващо, съгласно Ликвидационен акт № 93/17.07.2017
г. - 90 % от непогасеното вземане по фактури №№ 4943/08.09.2016 г.,
4957/15.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г.,
издадени от застрахования
за извършени от
него доставки; 2 728.07 лева - съставляващо, съгласно Ликвидационен акт
№ 94/17.07.2017 г. - 90 % от
непогасеното вземане по фактури № № 4975/21.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г.,
издадени от застрахования за извършени от него доставки. Застрахованият е получил описаните по-горе суми, което се
установява от електронно писмо от 20.7.2017 г., приложено като доказателство
под номер II. 1.2.5. в отговора на исковата молба.
Ответникът счита за неоснователно твърдението
на ищеца в исковата молба, че „БАЕЗ“ ЕАД не е представило доказателство за
плащане на застрахователното обезщетение. Приложените към молбата за
предявяване вземането на „БАЕЗ“ ЕАД по т. д. № 2949/2017 г., ТО, VI - 21 състав
документи, а именно - ликвидационни актове №№ 93 и 94, платежни нареждания - 2
броя от 18.07.2017 г. за изплатени застрахователни обезщетения в размер на 6
822.84 лева и 2 728.07 лева и електронно писмо от 20.07.2017 г. за потвърждение
на получено застрахователно обезщетение, доказват по безспорен начин
изплащането на застрахователното обезщетение.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че не
е доказано извършването на доставките, във връзка с които „БАЕЗ“ ЕАД изплатило
застрахователно обезщетение. Ответникът счита, че основателно съдът по
несъстоятелността в свое Определение № 2832 от 23.05.2019 г. по т.д. 2949/2017
г. е приел за установено и доказано, че по силата на представения договор от
01.01.2011 г. за продажба на услуги между „Гебр. Х.Б.“ ООД като продавач и „Б.“ ООД (предишна фирма „Е.В.“ ООД) като
купувач, е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки,
по силата на което продавачът се задължава да ги доставя по заявка на купувача
в склад в гр. Варна, като за предаването на стоките се съставял протокол от
представители на страните. Установява се също от представените с молбата на
„БАЕЗ“ ЕАД за предявяване на вземания електронни писма, че стоките, за чиято
цена е било изплатено застрахователно обезщетение, са заявени от името на
длъжника с електронни писма. За предаването им са съставени и подписани
разписки за получаване на стоките в склада, като от представения договор за
услуги от 26.03.2009 г. се установява получаването им и продажбата им на самолетите е била възложена
от ищеца „Б.“ ООД на трето лице – „В.М.И.К.“
АД с договора за услуга. Следователно, обоснован е изводът на съда по
несъстоятелността, че „Гебр. Х.Б.“ ООД е доставило по заявка на ищеца „Б.“ ООД стоките, описани във фактурите,
посочени в молбата за предявяване на вземания, като стоките са получени от
представител на „Б.“ ООД, поради което за
„Б.“ ООД е възникнало задължение да заплати стойността им.
Неизпълнението на задължението за плащане съставлява покрит риск по договора за
застраховка между „Гебр. Х.Б.“ ООД, като „БАЕЗ“ ЕАД е изплатило застрахователно
обезщетение, с плащането на което е встъпило в правата на продавача.
На основание горното ответникът счита, че
претенцията на „БАЕЗ“ ЕАД за 9 550.91 лева, съставляваща изплатено
застрахователно обезщение по ликвидационен акт № 93 и ликвидационен акт № 94 се
явява основателна.
„БАЕЗ“ ЕАД е изпратило покана за доброволно
изпълнение № 34655/20.07.2017 г. до длъжника, като поканата е получена от
длъжника на 22.07.2017 г. Поради неплащане от длъжника на описаните в поканата
суми, е предявена и претенцията на „БАЕЗ“ ЕАД за мораторна лихва, както следва: 964.67 лева - мораторна лихва върху главница от 6 822.84
лева за периода 28.07.2017 г.-18.12.2018 г.; 385.68 лева
- мораторна лихва върху главница от 2 728.07 лева за периода 28.07.2017
г.-18.12.2018 г.
По изложените съображения ответникът счита,
че платеното от „БАЕЗ“ ЕАД застрахователно обезщетение е обосновано и
мотивирано, поради което и суброгационната претенция на „БАЕЗ“ ЕАД е
основателна, а предявеният иск по настоящото производство - неоснователен и
недоказан.
На основание изложеното ответникът моли
предявеният от „Б.“ ООД иск за
установяване несъществуването на вземането на приетите вземания на „БАЕЗ“ ЕАД в
общ размер от 10 901.26 лева в производството по несъстоятелност срещу „Б.“
ООД, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания
на кредитори на „Б.“ ООД, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
01.07.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, подписан от
А.Г. М., синдик на „Б.“ ООД с ЕИК********. В
отговора се изразява становище, че с включването на вземането на „БАЕЗ“ ЕАД, с
ЕИК******** под № 8 в Списъка
на приетите вземания от 12.02.2019 г.
синдикът всъщност е изразил становище по съществуването на предявеното вземане.
От синдика е било изразено становище и по повод възражението на длъжника срещу
включването на вземането на „БАЕЗ“ ЕАД в процедурата по разглеждането на
възражения в производството по несъстоятелност. Според синдика от представените
от БАЕЗ към предявеното вземане доказателства - рамковата полица и
допълнителното Споразумение, Общи условия и приложение, се установява, че
кредиторът БАЕЗ е поел задължение за риска от неплатежоспособност и забавено
плащане, вкл. и такова на „Е.В.“ ООД за периода на събитието. Установява се
също, че стоките по фактурите, чието плащане е забавено, са били заявени по
електронен път от „Б.“ ООД /с предишно наименование „Е.В.“/; че на складовите
разписки е имало подписи за „приел“ стоките; на номерата на заявките е вписано,
че приемането е за „Е.В.“. Ищецът може да не доказва отрицателните си
твърдения, но ако доставките са били предадени действително на „Варна Менджмънт
и К.“, следва да се докаже този факт, който е положителен, и да изясни дали те
са предадени на това дружество за него самото, или като пълномощник на „Е.В.“,
тъй като на „В.М.И.К.“ е било възложено получаване и продажба за длъжника с
договор за услуги от 26.03.2009 г.. По
изложените съображения се прави искане искът да бъде отхвърлен.
На 08.08.2019 г. по делото е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца „Б." ООД, ЕИК********. В същата последният заявява, че поддържа
изцяло първоначалната искова молба и оспорва твърденията, изложени от „БАЕЗ“
ЕАД в писмения отговор.
Ответникът „Б.А.ЗА Е.З.“ /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********, представя на 30.08.2019 г. допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който моли доводите на ищеца да не се вземат предвид поради тяхната немотивираност.
Ответникът поддържа изцяло становището и позицията си, изложени в отговора на
исковата молба. Моли формулираните в отговора на исковата молба (вх. № 87145 от
03.07.2019 г.) негови доказателствени искания да бъдат уважени.
На 16.09.2019 г. по делото е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от В.П.А., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. София 1000, ул. „*********моб. тел. *********,
e-mail:
*********bg постоянен синдик на
"Б." ООД /н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
10, в който е заявено обстоятелството за спиране на производството по
несъстоятелност, съответно – органичени пълномощия на синидика.
Съдът, като се
запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото не се спори, че ищцовото
дружество „Б." ООД, през процесния период е било с
наименование „Е.В." ООД.
С Решение №2466 от
13.12.2018г. по т.д. №2949/2017 г. на СГС, VІ – 21 св., постановено в
производство по реда на чл. 625 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност
по отношение на „Б.” ООД, е обявена неплатежоспособността на длъжника, назначен е
временен синдик.
С последващ акт от
20.08.2020г. на СГС, VІ-21с-в. по т.д. 2949/2017г., дружеството е обявено в
несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и правомощията на
органите на дружетвото.
На 19.02.2019 г. в ТРРЮЛНЦ е обявен Списък на приети от
синдика вземания на кредиторите на „Б." ООД, с предишно наименование „Е.В."
ООД, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, в който са включени вземания на
„Б.А.ЗА Е.З.” ЕАД (БАЕЗ) в общ размер на
10 901,26 лева, предявени и приети, както следва: 6 822,84 лева - главница
под формата на изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от
непогасено вземане по фактури №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г. и
4958/15.09.2016 г.; 964,67 лева - мораторна лихва върху главница от 6 822,84
лева; 2 728,07 лева - главница под формата на изплатено застрахователно обезщетение,
равняващо се на 90% от непогасено вземане по фактури № 4975/21.09.2016 г. и №
4976/23.09.2016 г.; 385,68 лева - мораторна лихва върху главница от 2 728,07
лева за периода 28.07.2017 г. до 18.12.2018 г.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ „Б." ООД е подало възражение
с вх. № 26986/26.02.2019 г. срещу включването в списък на приети вземания на
предявените в срока по чл. 685 от ТЗ от БАЕЗ вземания.
С постановеното по реда на чл. 692 ал. 4 от ТЗ
Определение № 2832/23.05.2019 г. по т.д. № 2949/2017 г. на СГС, VI-21
състав, е оставено без уважение възражението на „Б." ООД с вх.
26986/26.02.2019 г. срещу включването в списъка на приети вземания на
предявените от „БАЕЗ“ ЕАД вземания.
Установява
се от представения договор от 01.01.2011 г. за продажба на стоки, сключен между „Герб.Х.Б.“ ООД като продавач и „Е.В."
ООД, със сегашно наименование „Б." ООД, като купувач, че между тях е
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки, по силата
на което продавачът се е задължил да доставя
същите по заявка на купувача. В
чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че собствеността на стоката преминава от
продавача върху купувача в момента на фактическото предаване на владението
върху стоката в склад на продавача в град Варна, което става с подписването на
приемателно-предавателен протокол или фактура от упълномощени представители на
страните, като такива документи се подписват за всяка конкретна доставка на
стока. В ал. 2 от същия член е предвидено, че страните по договора подписват
приемателно-предавателен протокол или фактура за всяка конкретна доставка на
стоката. Предвидено е, че приемо-предавателният протокол следва да съдържа
най-малко следните данни: дата, пореден номер на протокола, посочване по коя
фактура се съставя, описание на стоката по вид, количество, стойност на
стоката, подпис на лицата, приели стоката. Страните са се съгласили, че в
случай на липса на някой от реквизитите на приемо-предавателния протокол, това
не води до неговата нищожност. В договора липсва конкретизация на склада на
продавача, нито е уточнен кръг от упълномощени лица (извън законните
представители на дружествата), които с подписа си ще могат да удостоверяват
предаването, респ. получаването на стоката.
От представения Договор за услуга, сключен на 26.03.2009 г., се установява, че „Е.В." ООД, със сегашно
наименование „Б." ООД, като Възложител, е възложило на „В.М.& К.” АД наземното
обслужване на продажби на борда на собствените му самолети, изпълняващи
международни рейсове от летищата Варна и Бургас /чл. 1/. Изпълнителят се е задължил /чл. 4, ал. 3/ да
организира приемането, съхраняването и експедирането на доставените стоки, като
урежда всички митнически и данъчни формалности. Член 5, ал. 2 от договора е предоставил на изпълнителя право да
подписва от името на възложителя приемо-предавателни протоктоли, да предявява
рекламации, както и да предприема други подходящи действия за защита на
интересите на възложителя. В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че договорът влиза
в сила на 01.04.2009 г. и е със срок до 31.12.2009 г., като действието му се
продължава автоматично ако нито една от страните не поиска с писмено тримесечно
предизвестие неговото прекратяване.
От представените от „БАЕЗ“ ЕАД с отговора на
исковата молба писмени доказателства се установява, че след подадена Заявка за
застраховане, между „БАЕЗ“ ЕАД, като застраховател и „Гебр. Х.Б.“ ООД, ЕИК ********,
в качеството на застрахован, е сключен застрахователен Договор под формата на рамкова полица № Б1В081621615 от 10.08.2016 г.
за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне
на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република Б. (съгласно
Общите условия в редакцията им, приета с протокол № 187/03.02.2012 г. на СД на
„БАЕЗ“ ЕАД), в Приложение № 1 към която фигурира дружеството „Б.“ ООД /с предишно фирмено наименование „Е.В.“
ООД/. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор са
„неплатежоспособност" и „забавяне на плащането" от длъжника за
извършени доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване,
съгласно приложимите Общи условия. По силата на сключения застрахователен
договор е определен „период на изчакване”
6 месеца от датата на падежа на всяка фактура, посочена в декларацията
за реализирани доставки, съгласно чл. 16 от приложимите ОУ и максимален размер
на застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на
определения за съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за длъжника „Б.“ ООД е определен на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева. Полицата е била с период
на валидност от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г.
Във връзка с търговските взаимоотношения
между „Гебр. Х.Б.“ ООД и „Е.В.“ ООД ответникът „БАЕЗ“ ЕАД твърди, че застрахованият „Гебр. Х.Б.“ ООД е
извършило доставки на „Б.“ ООД, за които застрахованият издал данъчни
фактури с №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г.,
4975/21.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г., представени по делото, заедно със
складови разписки №№ 450/08.09.2016 г., 453/14.09.2016 г. и 423/23.09.2016 г.,
с вписани в тях изпращач: „Гебр. Х.Б.“ ООД и получатели: Летище Варна –
авиоком., респ. Летище Варна – клиенти на едро. Единствено в стокова разписка № 259/21.09.2016 г. като получател е посочено „Е.В.“
ООД – Летище Варна. Последната стокова разписка е издадена във връзка с фактура
№ 4975/21.09.2016 г., по която сумата за плащане е в размер на 129,83 лева.
По делото не се спори, че посочените в
цитираните фактури суми, не са били заплатени от ищеца, като последният отрича
дължимостта им. Плащане не е последвало и след получаване на покана за доброволно изпълнение на парично
задължение изх. № 34655/20.07.2017 г., изпратено от „БАЕЗ“ ЕАД до „Е.В.“
ООД.
Поради забава на дължимото плащане от страна
на длъжника „Б.“ ООД по издадените
фактури, застрахованият „Гебр. Х.Б.“ ООД е депозирал пред „БАЕЗ“ ЕАД претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение вх. №№ 30506/09.05.2017 г. и 30507/09.05.2017 г.
След настъпването по отношение на
горепосочените фактури на застрахователно събитие „забава на плащането" от
страна на длъжника „Б.“ ООД, застрахователят
е съставил ликвидационни актове № 93/17.07.2017 г. и № 94/17.07.2017 г., след
което с две платежни нареждания от 18.07.2017 г. „БАЕЗ“ ЕАД е изплатило в полза
на застрахования „Гебр. Х.Б.“ ООД застрахователно обезщетение в общ размер на 9
550.91 лева, от които: 6 822.84 лева - съставляващо, съгласно Ликвидационен
акт № 93/17.07.2017 г. - 90 % от непогасеното вземане по фактури №№
4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г., издадени
от застрахования за
извършени от него доставки; 2 728.07 лева - съставляващо,
съгласно Ликвидационен акт № 94/17.07.2017 г. - 90 % от непогасеното
вземане по фактури № № 4975/21.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г., издадени от
застрахования за извършени от него доставки. Застрахованият
е получил описаните по-горе суми, което се установява от електронно писмо от
20.7.2017 г., приложено като доказателство към отговора на исковата молба.
Като
доказателства по делото са приложени и писмо, подписано от изпълнителния
директор на „В.М.& К.” АД И.С., чийто текст е възпроизведен и в
електронно писмо до същия адресат – Б.П.от „Гебр. Х.Б.“ ООД, в което се
потвърждава, че стоките по фактурите, описани в електронно писмо на Б. П./приложено
по делото/, са били доставени на борда на самолети на „Е.В.“ ООД, където са
били приети от кабинния екипаж.
По делото
са изслушани основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С.Ф.Й., неоспорени от страните и приети от
съда. От основното заключение на ССчЕ се установява, че процесните фактури са
били осчетоводени и включени в дневника за продажбите по ЗДДС за месец
септември 2016 г., в счетоводството на застрахования „Гебр. Х.Б.“ ООД, а също така са били осчетоводени и
включени в дневника за покупките по ЗДДС за месец септември 2016 г., в счетоводството
на „Б.“ ООД. Впоследствие същите фактури са били
сторнирани в
дневника за покупките на „Б.“ ООД по ЗДДС за данъчен период месец юни 2019 г.
От допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ се установява, че стоките,
описани в процесните фактури, не са били заприходени в счетоводните регистри на
„Б.“ ООД.
Към
доказателствата по делото са приобщени още:
Молбата на кредитора, ведно с приложенията към нея, депозирана по реда и в
срока на чл. 685 от ТЗ; Събрани са и доказателства относно провосубектността на
страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 от ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ.
наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника
в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация
предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е
направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане
/положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3.
длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане
/отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил
установителния иск, пасивно процесуалноправно
легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен
установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск,
предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено.
Предметните
предели на установяването в процеса са очертани още с
молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с
определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това
недопустимо е установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по
чл. 694 от ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от
посочените в съставетните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания,
съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от
това съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен
иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се
разглеждат от друг състав на съда. С изм.в ТЗ в ДВ,
бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика,
както и участие на трети лица - помагачи. Непроменена е разпоредбата относно
обвързващата сила на пресъдено нещо на решението
спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 от ТЗ /изм./,
така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение
по чл. 694, ал. 1 от ТЗ има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на
несъстоятелността.
В срока по чл. 685 от ТЗ, кредиторът Б.А.ЗА Е.З. ЕАД
(БАЕЗ), е предявил в
производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД по т.д. №2949/2017 г.
на СГС, VІ – 21 с- в, парична претенция в общ размер на 10 901, 26 лв., от които 6 822,84 лева - главница
под формата на изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от
непогасено вземане по фактури №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г. и
4958/15.09.2016 г.; 964,67 лева - мораторна лихва върху главница от 6822,84
лева; 2 728,07 лева - главница под формата на изплатено застрахователно
обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено вземане по фактури №
4975/21.09.2016 г. и № 4976/23.09.2016 г.; 385,68 лева- мораторна лихва върху
главница от 2 728,07 лева за периода 28.07.2017 г. до 18.12.2018 г.
На
19.02.2019 г. в ТР към АВ по партидата на несъстоятелното дружество е бил
обявен изготвеният от синдика на дружеството
Списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 685 от ТЗ, в който е
включено процесното вземане.
Срещу Списъка относно
конкретната парична претенция по реда и в срока на чл.690 от ТЗ, е подадено
възражение от длъжника, по което с Определение №2832 от 23.05.2019г., обявено
в ТР по партида на търговеца на 27.05.2019 г. на съда по
несъстоятелността, е било оставено без уважение.
Настоящото производство
с предмет иск по чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ е инициирано от длъжника „Б.“ООДД(н). Молбата е с вх.№ на СГС
76662/11.06.2019 г., изпратена чрез куриерска услуга - пратка №
5300107486918/10.06.2019 г., поради което същата е депозирана в
законоустановия, съгласно разпоредбата на
чл.694, ал.6 ТЗ срок.
По така изложените съображения съдът приема, че
процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне по неговата
основателност.
Производството
по установителния иск е специфично исково производство, съпътстващо
производството по несъстоятелност. В конкретния случай същото има за предмет установяне несъществуване на вземане в общ размер на
10 901, 26 лв.,
от които 6 822,84 лева - главница под формата на изплатено
застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено вземане по
фактури №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г. и 4958/15.09.2016 г.; 964,67
лева - мораторна лихва върху главница от 6822,84 лева; 2 728,07 лева - главница
под формата на изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от
непогасено вземане по фактури № 4975/21.09.2016 г. и № 4976/23.09.2016 г.;
385,68 лева- мораторна лихва върху главница от 2 728,07 лева за периода
28.07.2017 г. до 18.12.2018 г., т.е установяване
несъществуването на прието, в
производството по несъстоятелност вземане на кредитор. Искът носи белезите
на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. Доказването
в процеса се подчинява на общите правилата ГПК за разпределение на
доказателствената тежест - всяка от страните следва да установи твърдените
факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.
Ищецът по отрицателен установителен иск
следва да установи по пътя на пълното доказване несъществуването и
недължимостта на процесното вземане, като докаже всички свои доводи, релевирани
в исковата молба, които според него обосновават поддържаната от него
неоснователност на включването на вземането в Списъка на приетите вземания по
чл. 685 ТЗ. В тежест на ответника е да докаже всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Съдът
дължи разгледжане и произнасяне по своевременно релевираните от страните
твърдения и възражения.
За
процеса няма спор, че ответното дружество и третото за спора лице „Гебр. Х.Б.“ ООД били обвързани с валиден застрахователен договор
под формата на рамкова полица № Б1В081621615 от 10.08.2016 г. за застраховане
на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу
търговски риск, възникнал на територията на Република Б. (ред., приета с
протокол № 187/03.02.2012 г. на СД на „БАЕЗ“ ЕАД), в която фигурира
дружеството „Б.“ ООД /предишна фирма „Е.В.“
ООД/. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен
договор са „неплатежоспособност" и
„забавяне на плащането" от длъжника за извършени доставки на стоки за
период по-дълъг от периода на изчакване, съгласно приложимите Общи условия. По
силата на сключения застрахователен договор е определен „период на
изчакване” 6 месеца от датата на падеж
на всяка фактура, посочена в декларацията за реализирани доставки, съгласно чл.
16 от приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 90 % от
претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен
лимит. Кредитният лимит за длъжника „Б.“
ООД е определен на 60 000 лева.
Не
се спори, че ищецът и посоченото по-горе трето лице „Гебр. Х.Б.“ ООД са били в търговски отношения помежду си. Във връзка с тези
отношения, „Гебр. Х.Б.“ ООД е предприело действия по
доставка на стоки. За реализацията им последното е издало Фактури №№ №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г.,
4975/21.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г.
Поради
незаплащане на сумите по процесните фактури, „Гебр. Х.Б.“ ООД е
заявил щети пред ответното дружество, във връзка, с които и след изготвяне на
ликвидационни актове №№ 93/17.07.2017 г. и 94/17.07.2017 г.,
застрахователят е заплатил дължимото на застрахователното лице обезщетение,
възлизащо в общ размер на 9 550.91 лева, от които: 6 822.84
лева - съставляващо, съгласно Ликвидационен акт № 93/17.07.2017 г. - 90 % от
непогасеното вземане по фактури №№ 4943/08.09.2016 г., 4957/15.09.2016 г.,
4958/15.09.2016 г., издадени от
застрахования за извършени
от него доставки; 2 728.07 лева -
съставляващо, съгласно Ликвидационен акт № 94/17.07.2017 г. - 90 % от непогасеното вземане по фактури № № 4975/21.09.2016 г. и
4976/23.09.2016 г., издадени от застрахования за извършени от него доставки. С последното
действие, застрахователят на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на
застрахования, като е отправил до ищеца покана за доброволно изпълнение. Поради
обстоятелеството, че такова не е последвало и с оглед открито произвоство по
несъстоятелност на ищеца, ответникът е потърсил реалзиция на претенцията си,
чрез предяваването й в хода на универсалното принудително изпълнение, като
вземането е формирано от главници и акцесорни претенции.
Съществуването
на процесното вземане и неговата дължимост е отречено от ищеца, поради което е
инициирано настоящото производство, като
твърденията в тази посока са за неполучени, неприети стоки по изброените
по-горе фактури, съответно - непрехвърлена собственост върху стоките от
упоменатите.
Така
заявеното, съдът намира за частично основателно, като мотивите за това са следните:
Неоснователно е твърдението на ищеца, че не е получил стоките, описани във
фактури с №№ 4943/08.09.2016 г.,
4958/15.09.2016 г., 4976/23.09.2016 г., и съставените във връзка с тях складови
разписки, тъй като цитираните доказателства установяват противното. Видно
от обсъдените при изясняване на делото от фактическа страна доказатества,
ищецът е възложил по силата на сключен договор на „В.М.& К.” АД /изпълнител/ наземното обслужване на продажби на борда на
собствените му самолети, изпълняващи международни рейсове от летищата Варна и
Бургас. По силата на този договор изпълнителят се е задължил да организира
приемането, съхраняването и експедирането на доставените стоки, като урежда
всички митнически и данъчни формалности. А за да може да бъде изпълнено това
задължение, с член 5, ал. 2 от договора ищецът /възложител/ е предоставил на
изпълнителя право да подписва от името на възложителя приемо-предавателни
протоколи, да предявява рекламации, както и да предприема други подходящи действия
за защита на интересите на възложителя. В изпълнение на тези изрично
предоставени правомощия изпълнителят е
приел стоките по фактури №№
4943/08.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г. и складови разписки към тях, съответно: № 450/08.09.2016 г., №
453/14.09.2016 г. и № 423/23.09.2016 г., за което е налице негово изрично
изявление. По този начин е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 от договора
между ищеца и „Гебр. Х.Б.“ ООД, сключен на 01.01.2011 г. стоките да бъдат
приети от упълномощен представител на купувача „Б.“ ООД, като подписаните
складови разписки имат реквизитите, предвидени в чл. 5, ал. 2 от договора от
01.01.2011 г. В случая упълномощаването е станало с отделен договор, сключен
между „Б.“ ООД и трето за процеса лице - „В.М.& К.” АД, чиито служители са извършили реалното приемане на стоките по
цитираните по-горе три фактури и складови разписки. В подкрепа на горното е
представената по делото кореспонденция по електронна поща, съдържаща направените
от ищеца последователни заявки за доставка на стоки, приети от представител на
„Гебр. Х.Б.“ ООД. В тази кореспонденция липсва възражение на ищеца за
недоставени стоки по издадени вече фактури и складови разписки.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че не е получил и стоките, описани във фактура № 4975/21.09.2016 г. Видно от складова разписка №
259/21.09.2016 г. към процесната фактула като получател на стоката е посочено „Е.В.“
ООД – Летище Варна. Същата фактура е била осчетоводена /заедно с останалите
фактури/ в счетоводството на ищеца за данъчен период м. септември 2016 г. Дори
да се приеме, че подписалият складовата разписка е действал от името на
ищцовото дружество без представителна власт, то съгласно чл. 301 от се счита, че търговецът е потвърдил действията
му, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването. Осчетоводяването
на фактура, която изрично е посочена в складова разписка от същата дата, следва
да се счита за такова потвърждаващо действие. Сторнирането на посочената
фактура е станало едва през месец юни 2019 г., т.е. три години по-късно.
Следователно, ако сторнирането се счита от ищеца като действие за
противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ, то това действие не е станало
веднага след узнаването, поради което следва да се считат потвърдени действията
на лицето, подписало складова разписка № 259/21.09.2016 г. Междувременно ищецът
е получил и покана за доброволно
изпълнение на парично задължение изх. № 34655/20.07.2017 г., изпратено от
„БАЕЗ“ ЕАД до „Е.В.“ ООД, в което се претендира плащане на задълженията по
процесните фактури, но тя не е последвана от възражение за неполучаване на
стоките.
По отношение на фактура №
4957/15.09.2016 г. следва да бъде отбелязано, че към същата не е
представена складова разписка или друг документ, удостоверяващ получаване на
стоките. Върху самата фактура също липсва подпис на представител на приемащата
страна. Както беше посочено и по-горе, в чл. 5, ал. 1 от договора от 01.01.2011
г., сключен между ищеца и „Гебр. Х.Б.“ ООД, е предвидено, че собствеността на
стоката преминава от продавача върху купувача в момента на фактическото
предаване на владението върху стоката в склад на продавача в град Варна, което
става с подписването на приемателно-предавателен протокол или фактура от
упълномощени представители на страните, като такива документи се подписват за
всяка конкретна доставка на стока. В настоящия случай липсват такива подписани
от страните документи, по силата на които да е била прехвърлена собствеността
върху стоките.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че ищцовото дружество, лично или чрез
упълномощен представител, е получило стоките, описани във фактура №
4957/15.09.2016 г. на обща стойност 1 532,12 лева с ДДС. Това определя и изводът
за основателност на иска по чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ в тази му част и за
недължимост на суброгационното вземане, възлизащо на стойност 1 532,12 лева с
ДДС и представляващо 90 % от заплатеното от застрахователя обезщетение по
отношение незаплатените стоките, описани във фактура № 4957/15.09.2016 г.
Частичната основателност на иска по отношение на непризнатите за
съществуващи главници е определяща и за основателността на предявените във
връзка със същите акцесорни претенции. В
този смисъл – поради недължимост на главницата от 1 532,12 лв. по фактура № 4957/15.09.2016 г., основателно се явява ищцовото твърдение за
недължимост на законната лихва върху същата, считано от датата на откриване
на производството по несъстоятелност до окончателното плащане, както и
претенцията за мораторна лихва върху тази сума за периода 28.07.2017 г.-
18.12.2018 г., възлизаща в размер на 216.62 лв., преизчислена с помощта на изполван от съда програмен продукт - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Предвид приетото за съществуващо
вземане в общ размер на 8 018,79 лв., представляващо сбора на главниците по
заплатено застрахователно обещетение по фактури №№ 4943/08.09.2016 г.,
4958/15.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г. и 4975/21.09.2016 г.,
неоснователно се явява ищцовото
твърдение за недължимост на вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на окртиване на производството по несъстоятелност до
окончателното плащане, както и претенцията за мораторна лихва върху тази сума
за периода 28.07.2017 г.- 18.12.2018 г., възлизаща
на общ размер от 1 133.73 лева., преизчислена с помощта на използван от съда програмен продукт - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 040 лв. с ДДС, за
което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и фактура.
Разноски не се
претендират от ответника, но от негова страна своевременно е направено
възражение за прекомерност на заявени такива от ищеца и във връзка с което
съдът, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на искова молба от 11.06.2019 г.
Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото
на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие. В тази насока е и константната практика на ВКС, обективирана с
определение № 782/ 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай, упълномощаването е
извършено при действието на чл. 7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/ 2004 г., обн. ДВ, бр. 2 от
2009 г., поради и което
минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция
следва да се определи по Наредба № 1/ 2004 г. в редакцията й към този момент и
е в размер на 857.04 лв., до който
размер следва да се намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
При съобразяване изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноски на ищеца
съобразно уважената част на исковите претенции и намаления размер на
адвокатското възнаграждение общо в
размер на 137,37 лв. с ДДС;
На основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ, от ищеца са дължими 69.94
лв.., а от ответника са 366,11 лева,
представляващи държавна такса по
предявения иск, пропорционално определено в тежест на страните спрямо изхода на
спора .
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, че „Б.А.ЗА Е.З.“
/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от П.Ф.- изпълнителен директор и М.Р.- Прокурист, чрез
процесуалния представител М.Т. - Ч. - Директор Правно обслужване в „БАЕЗ“ ЕАД, няма вземане срещу „Б." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10,
представлявано от управителя Г.И., чрез адв. Л., в размер общо на 1 748, 74 лв. (хиляда седемстотин четиридесет
и осем лева, седемдесет и четири стотинки), от които: 1 532,12 лв. - главница под формата на
изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено
вземане по Фактура № 4957/15.09.2016 г. и 216, 62 лв. - мораторна лихва върху
главното вземане, предявана за периода 28.07.2017 г. – 18.12.2018г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на решението за откриване
на производство по несъстоятленост до окончателното плащане, и което вземане е
включено в списъка на приетите вземания съгласно Определение от № 2832/23.05.2019 г.,
постановено по т.д. № 2949/2017 г. на СГС, ТО, 21 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10,
представлявано от управителя Г.И., чрез адв. Л. против
„Б.А.ЗА Е.З.“
/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от П.Ф.- изпълнителен директор и М.Р.- Прокурист, чрез
процесуалния представител М.Т. - Ч. - Директор Правно обслужване в „БАЕЗ“ ЕАД за признаване за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1,
т. 2 ТЗ, че „Б.А.ЗА Е.З.“ /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********
няма вземане срещу „Б." ООД, ЕИК******** в
размер общо на 9 152, 52 лв. (девет хиляди сто петдесет и два лева, петдесет и
две стотинки), от които 8 018. 79
лв. - главница под формата на изплатено застрахователно обезщетение, равняващо се на 90%
от непогасено вземане по фактури №№4943/08.09.2016
г., 4958/15.09.2016 г. и 4976/23.09.2016г. и 4975/21.09.2016 г. и 1 133.73 лв. - мораторна лихва върху главното вземане, предявана за периода
28.07.2017 г. – 18.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност доокончателното плащане, и което вземане е включено в списъка
на приетите вземания съгласно Определение от № 2832/23.05.2019 г.,
постановено по т.д. № 2949/2017 г. на СГС, ТО, 21 състав.
ОСЪЖДА „Б.А.ЗА Е.З.“ /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от П.Ф.- изпълнителен директор и М.Р.- Прокурист, да заплати на „Б." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10, представлявано
от управителя Г.И.,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 137, 47 лв. (сто тридесет и седем
лева, четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски за процесуално
представителство съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА
„Б." ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 10,
представлявано от управителя Г.И. да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 366,11
лв.(триста шестдесет и шест лева лева и единадесет стотинки) – държавна такса в
производството на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Б.А.ЗА Е.З.“
/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно
от П.Ф.- изпълнителен директор и М.Р.- Прокурист, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 69.94 лв.(шестдесет и девет лева лева и деветдесет и
четири стотинки) – съдебни разноски за държавна такса в производството на основание
чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието на синдика на „Б." ООД /в несъстоятелност/ - В.П.А..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: