Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
15.03.2021г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
десети март две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 214 по описа на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211,
пр.2 от ЗМВР.
Адв.В.П. ***
като пълномощник на И.Г.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** обжалва
заповед №4077з-257/29.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ /РДГП/ - Кюстендил. Релевира основанията за
оспорване по чл.146 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателят и неговият пълномощник
поддържат жалбата. Пълномощникът твърди нарушение на формата, т.к. няма заповед
с №3282з-1357/14.11.2016г., което е препятствало правото на защита на С.. Сочи
за липса на вредни последици от ненавременното съставяне на АУАН на лицата и
отсъствие на нарушение на т.27 от заповедта на министъра на вътрешните работи.
Претендира деловодни разноски по списък.
В с.з. пълномощникът на ответния директор на РДГП –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че част от номера на
заповедта на министъра на вътрешните работи е резултат от техническа грешка.
Твърди, че органът е съобразил целта на закона, т.к. е могъл да се възползва от
разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР и да наложи едно общо по размер наказание
за извършените еднакви по вид нарушения. Претендира юрисконсулско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за
жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед №4077з-257/29.04.2020г.
на директора на РДГП – Кюстендил на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1,
т.11, пр.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР на С. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца. Същият заема длъжността младши инспектор –
старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ – Гюешево. Фактическите обстоятелства и обвиненията
са за това, че:
По време на дежурството му от 20.00 часа на 19.12.2019г. до
08.00 часа на 20.12.2019г., около 23.00 часа на ГКПП Гюешево на трасе /изход/
от РБългария при пристигане на излизане от страната
на лек автомобил марка Тойота с ДКН СВ 5889РК с шест лица в него, двама от
които македонски и четирима албански граждани, Р.С. от първа контролна линия на
/АРМ 6/ е установил, че четири от лицата имат превишен престой и ги изпратил
при жалбоподателя, разпределен на втора контролна линия за задълбочена
проверка, като също така е изготвил протоколи за запознаване на лицата с
извършването на такава проверка и е предал документите на жалбоподателя.
Последният е извършил необходимите справки в ИС на МВР на ГКПП, като при
проверката на лицата е установил, че при разрешен престой от 90 дни в рамките
на 180 дневен период от датата на първото влизане е налице превишен предстой от
тях. Обвинението е за това, че:
-за извършване на
проверките С. не е отвел всички четири лица, на които следва да извърши контрол
на втора линия, до помещението за проверка, а е отвел само едно от лицата /северномакедонски гражданин/, оставяйки другите лица в
автомобила и не е записал лицата в съответния Дневник за извършени проверки на
втора линия на ГКПП. С действията служителят е нарушил т.3, изр.2 от т.III Организация за извършване на контрол на „втора линия“ от
Указания рег.№43593/19.12.2009г. на директора на ГДГП относно Организация за
извършване „проверки на втора линия“ и
-служителят след като е установил, че лицата са превишили
разрешения престой не е предприел действия по съставяне на АУАН за нарушение на
чл.34 от ЗЧРБ в присъствие на лицата – снемане на обяснения, преснимане на страници
от паспортите. Съставените АУАН и набора от документите към преписката не са
изготвени незабавно, а са отложени във времето, като изготвянето им е в
отсъствие на лицата на ГКПП /след преминаването им на 19.12.2019г. за излизане
от страната/ в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. С поведението си служителят е
нарушил т.4 и т.27 от заповед рег.№3282з-1357/14.11.2016г. на министъра на
вътрешните работи относно административнонаказателната дейност в МВР и
утвърждаване на бланки-образци.
Служителят е вписал в Дневника за
извършени проверки на втора линия на ГКПП за извършената проверка на втора
линия на лицата на 27.12.2019г., когато същите нямат преминаване през ГКПП Гюешево
/последно са на ГКПП на 19.12.2019г./. Обвинението е за това, че:
-при отсъствие на лицата, посочени поименно, жалбоподателят
е извършил проверки в системата АИС КГ по време на дежурства на 22.12.2019г. и
26.12.20219г., когато е разпределен за работа на първа контролна линия. С
поведението си служителят не е изпълнил чл.2, ал.2 и чл.9 от заповед
№8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи относно Утвърждаване
на „Организационно технологични правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“.
В процесната заповед ДНО е цитирал
дословно съдържанието на нарушените правила за поведение от посочените указания
и заповеди. Формирал е извод, че деянието е извършено виновно. Нарушението е
установил от извършена проверка, приключила със справка
№4077р-1068/31.01.2020г. и справка за извършена допълнителна проверка
№4077р-2806/30.03.2020г. по описа на РДГП Кюстендил. Органът е посочил, че
дисциплинарното наказание е наложил след оценка на събраните доказателства,
предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на служба /кадрова справка УРИ
4077-593/14.01.2020г./, имайки предвид писмените обяснения на служителя УРИ
4077р-2454/17.03.2020г., УРИ 4077-593/16.01.2020г.
Заповедта е връчена на адресата на
30.04.2020г., а жалбата по делото е подадена на 14.05.2020г.
Дисциплинарното производство е
образувано със заповед №4077з-5/06.01.2020г. на директора на РДГП – Кюстендил,
с която органът е наредил извършване на проверка за изясняване на данни по ДЗ
УРИ 4077р-11436/31.12.2019г. от инспектор Г.В. за това, че на 19.12.2020г. в
23.19 часа в системата АИС-ГК е регистрирано последно излизане от страната на
ГКПП – Гюешево на трима албански граждани/ и един северномакедонски
гражданин като пътници в лек автомобил, които имали превишаване на престоя в РБългария, за което обработилите ги полицейски служителите
на са съставили АУАН по чл.34 от ЗЧРБ.
Проверката е приключила със справка
УРИ 4077р-1068/31.01.2020г. от назначената комисия. При работата си комисията е
изискала съответните справки за служителите, извършили регистрация в АИС ГК на
лицата за излизането им на 19.12.2020г. и за служителите, извършили справки в
ИИС Справки, НШИС и АИС-ГК, приложила е съставените 4бр. АУАН срещу чуждите
граждани, прегледала е записите от ПВН на ГКПП Гюешево, осигурила е копия от ДЗ
за резултатите от дейността в прилагане на граничните проверки на ГКПП Гюешево
за 19/20.12.2019г., документите за проведения инструктаж на дежурната смяна, копие
от Дневника за извършените проверки на втора контролна линия на ГКПП Гюешево,
копие от Дневника за извършените справки в АИС-МВР, приела е ДЗ от ТИЗТ сектор
МОЛ С. С., копие от Дневник и протоколи за раздадени бланки за АУАН, копия от
протоколи за запознаване на лице за контрол на втора линия от 19.12.2020г. и
27.12.2020г., провела е разговори с дежурните служители от смяната и същите са
депозирали ДЗ по случая, приложила е протоколи за запознаване на служителите,
вкл. жалбоподателя с цитираните в оспорената заповед указания и заповеди.
Приложена е и кадрова справка на жалбоподателя и другите служители с установени
нарушения на служебната дисциплина. Анализирайки събраните доказателства,
комисията е обобщила нарушенията по отделни служителите в 4 точки, като под т.1
е деятелността на жалбоподателя. Констатираните нарушения са идентични с
посочените такива в оспорената заповед. Комисията е предложила на ДНО налагане
на С. на процесното дисциплинарно наказание. С. е запознат със справката срещу
подпис на 11.02.2020г. Записал е, че има възражения.
Със заповед №4077з-193/12.03.2020г. на основание чл.205,
ал.2 от ЗМВР и чл.17, ал.3 от ПУДМВР ДНО е разпоредил извършване на
допълнителна проверка на ГКПП Гюешево с цел изпълнение на задачите, посочени в
становище №4077р-2219/09.03.2020г. от зам.директора на РДГП – Кюстендил. Част
от задачите са включвали разпит на чуждите граждани за изясняване на
обстоятелствата около преминаването им през ГКПП, извършване на анализ от
комисията дали има настъпили вредни последици и какви са те от извършените
дисциплинарни нарушения и поради наличието на данни за извършени повече от едно
дисциплинарно нарушение от един служител комисията да опише всяко едно от тези нарушения
поотделно с цел ДНО да изпълни разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Крайните резултати от проверката са обективирани в справка
на комисията УРИ 4077р-2806/30.03.2020г. Комисията не е установила връзка с
чуждите граждани, т.к. същите не са влезли на територията на страната след
процесния случай. Установено е, че на 19.12.2020г. е имало наличен кочан с АУАН.
В изпълнение на указанията в становището на зам.директора на РДГП – Кюстендил,
комисията е обособила три отделни нарушения за жалбоподателя, за които е дала
самостоятелни правни квалификации по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, за всяко от
които съгласно чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“. Отделните нарушения са както следва:
-за невписване от жалбоподателя на 4-те лица в съответния Дневник
за проверка на втора линия и поведението му, свързано с неотвеждане на лицата
за извършване на допълнителна проверка на втора контролна линия;
-за липсата на съставени АУАН и набора от документи по
административната преписка незабавно в присъствие на чуждите граждани при
наличието на бланки за актове, поради което служителя не е имал намерение да
състави такива. Съставянето на АУАН е отложено във времето в отсъствие на
лицата и
-извършените от служителя проверки на 4-те лица в тяхно
отсъствие от ГКПП Гюешево по време на работа на първа контролна линия на
22.12.2019г. и 26.12.2019г.
Комисията е предложила налагане на С. на дисциплинарно
наказание „порицание“ за максимално предвидения от закона срок, т.к. за
санкциониране на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. С. е
запознат със справката на 01.04.2020г.
В дисциплинарната преписка са
класирани обяснение на жалбоподателя от 16.01.2020г., възражение от
12.02.2020г., сведение от 17.03.2020г. /във връзка с допълнителната проверка/ и
писмени обяснения от 13.04.2020г. до ДНО, дадени по повод на отправена до него
покана УРИ 4077р-3158/08.04.2020г. от ДНО след постъпване на материалите при
органа. Поканата съдържа пълно описание на нарушенията по оспорената заповед. Обясненията
и възраженията на жалбоподателя съдържат становище за липса на бланки на АУАН в
деня на смяната на 19.12.2019г., поради което не е могъл да отрази данните в
Дневника, като е уведомил началник смяната за случилото се, което е наложило
по-късното съставяне на актовете с приложените към тях документи в изпълнение
на процедурата по ЗАНН и отсъствие на необходимост от всички лица на втора
линия, т.к. не говорят и не разбират български език, като в него са били
техните паспорти.
В съдебното производство по делото
са приобщени показанията на св.Г. /началник сектор „Гранични проверки“ в РДГП –
Кюстендил и участник в проверката по дисциплинарната преписка/ и св.Р.С..
Свидетелите потвърждават данните от писмените доказателства по преписката,
поради което съдът ги намира за обективни и достоверни. Св.Г. сочи, че от
прегледа на системата за видеонаблюдение са установили, че жалбоподателят
извиква едно от лицата, което е северномакедонски
гражданин и не отива до автомобила за да извърши идентификацията поотделно за
всяко от лицата с представените документи и че разговаря само с този гражданин.
Свидетелката сочи, че служителят на първа линия извършва идентификация на
лицата и изготвя протокол за запознаване на лицата, че ще им бъде извършена
проверка за контрол на втора линия, а служителят за проверка на втора линия
извършва абсолютно всички действия, които се извършват от служителя на първа
линия – извършване на идентификация, проверка за редовност и валидност на
документите, предишни преминавания, общ срок на пребиваване в страната от
системата АИС ГК, като идентификацията се извършва лично и визуално. Този
служител разрешава пропускането на лицата за излизане от страната. Свидетелката
потвърждава извода на комисията за наличие на достатъчно бланки за АУАН при
представяне на лицата, като освен това е било възможно доставка на такива и от
служителите от зелена граница чрез оперативния дежурен. Св.С. потвърждава
извода на комисията, че жалбоподателят не е ходил до колата, а е взел
паспортите на лицата от работното място на С.. Пред будката на св.С. е стояло
само едно лице, което говорело български. Св.С. не е излизал от будката, като е
имал видимост към колата и лицата.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния
за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за
това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно
наказание е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР
възлага налагане на наказанието в компетентност на служители на висши ръководни
и ръководни длъжности. Съгласно т.1 /директор/ от раздел III.2 „Регионални дирекции „Гранична полиция“ /РДГП/, т.А
“Държавни служители с висше образование“ от Приложение №1 към заповед
№8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и
ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и
изм./ длъжността „директор“ на РДГП е ръководна длъжност.
По формата на акта:
Формално е спазено правилото на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта
съдържа реквизитите относно имената на извършителя, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби,
доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на
оспорване. Правната квалификация на дисциплинарното нарушение съответства на
неговото фактическо описание. Извън изложеното, описание на установената
деятелност от нарушителя се съдържа в двете справки на комисията, приети от
ДНО. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на документите преди налагане
на дисциплинарното наказание. Съгласно задължителните указания в ТР №16/1975г.
на ВС, ППВС №4/1976г., ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006г. на ВАС няма
правна пречка и може мотивите да са изложени не в самия завършващ
административното /дисциплинарното/ производство акт, а в друг, отделен
документ, който предхожда издаването на акта, съставен е с оглед предстоящото
издаване на акта и е цитиран в неговото съдържание. В проведеното дисциплинарно
производство функция на такива подготвителни документи притежават коментираните
справки.
По същество обаче е налице нарушение
на формата на акта, свързано с начина на формулиране на обвинението. В справката
от 30.03.3020г., въз основа на която ДНО е изградил изводите за наличие на
нарушения на служебната дисциплина, комисията е установила по поредността на изложението си три отделни дисциплинарни
нарушения и за всяко от тях е дала отделна правна квалификация по чл.200, ал.1,
т.11 от ЗМВР. Нарушенията са групирани според броя на неизпълните указания и
заповеди на органите по смисъла на законовата терминология. Колкото на брой са
нарушените заповеди /респ.указания/ толкова на брой са и извършените дисциплинарни
нарушения. По подобен начин, като неизпълнение на служебни задължения от
различни заповеди и указания, е процедирал ДНО в оспорената заповед, но е
наложил едно наказание. Нарушено е правилото на чл.197, ал.3 от ЗМВР - в
разпоредителната си част заповедта съдържа налагане на едно наказание без
яснота за кое на трите самостоятелни нарушения се отнася. Според изложението в
заповедта, ДНО е дължал налагане на три самостоятелни наказания за всяко
неизпълнение на служебните задължения от дееца и след това определяне на общо
наказание за трите, като по негова преценка това наказание може да бъде
определено в максимално предвидения в
закона срок. В съдебната практика на ВАС по прилагане на чл.197, ал.3 от ЗМВР е утвърдено разбирането, че посочената правна норма е диспозитивна
в частта, с която дава възможност на ДНО да постъпи в зависимост от посочените
в т.1 и т.2 хипотези и това изцяло е в рамките на неговата оперативна
самостоятелност. Същевременно обаче, разпоредбата е императивна в частта си, с
която задължава ДНО да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната
дисциплина на служителя, който е извършил едновременно две /респ. повече от
две/ едновременно установени нарушения. Според ВАС, въведената с чл.197, ал.3
от ЗМВР процедура предвижда задължение на ДНО да прецени всяко от нарушенията
поотделно и да определи отделни наказания /вж.решение №13940/18.10.2019г. по адм.д.№5417/2018г., решение №6079/22.04.2019г. по адм.д.№8859/2018г., решение №9664/24.06.2019г. по адм.д.№12763/2017г., решение №5023/04.04.2019г.
по адм.д.№3248/2018г., всички на V о./. Възможността за налагане на едно наказание за повече
от едно нарушение би могло да се приеме като изключение единствено при
нарушения по повод на едно събитие /вж. решение №5248/09.04.2019г. по адм.д.№5709/2018г., V
о./. В случая по делото обаче, събитията са три –
първото е на 19.12.2020г. по време на дежурството на нарушителя на втора
контролна линия, а второто и третото са съответно на 22.12.2019г. и
26.12.2019г. по време на работа на лицето на първа контролна линия. Правилото
на чл.197, ал.3 от ЗМВР е императивно и нарушаването му води до
незаконосъобразност на оспорената заповед. Крайната воля на ДНО е изразена в
нарушение на изискванията на процедурата за нейното формиране. Няма надлежно индивидуализиране
на наказанието.
По процедурата:
Спазено е правилото на чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на
проверка от назначени от ДНО служители, които са извършили нужните процесуални
действия по разследване на дисциплинарното нарушение. По делото липсват
доказателства за заинтересованост на проверяващите служители. В рамките на
своите правомощия комисията е предприела множество действия по разследване на
спорните обстоятелства посредством събиране на относимите писмени и веществени доказателства,
изслушала е нарушителя и е дала преценка на всички релевантни за отговорността
факти. За резултатите от проверката, обективирани в два броя справки, служителят
е запознат, след което е издадена оспорената заповед от ДНО.
Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел
писмените обяснения на служителя след връчване на втората и последна справка на
комисията. Смисълът на нормата е да осигури възможност на служителя да даде
обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи
доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени.
Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195,
ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Спазен е преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението.
Нарушението следва да се счита за открито към момента на запознаване на ДНО с
всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи
извършеното нарушение, неговият автор, обстоятелствата, при които е извършено и
формата на вината на държавния служител. Това е станало след получаване на
втората справка на комисията от 30.03.2020г., когато ДНО е запознат с
материалите по дисциплинарното производство. Спазен е и 2-годишния срок от
извършване на нарушенията, които са осъществени на 19.12.2019г., 22.12.2019г. и
26.12.2019г.
При издаване на заповедта обаче органът формално е изпълнил
изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Изброяването в заповедта на изискванията
на посочената правна норма, обуславящи преценката на ДНО за вида и размера на
наказанието, не изпълнява изискванията на закона за изясняване на
обстоятелствата относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на служба. В справките на комисията
също липсва подобна правна преценка. ДНО не е посочил конкретни факти и
обстоятелства за какви по тежест нарушения става въпрос, дали от тях са
настъпили вредни последици и какви са същите по интензитет, каква е формата на
вината на дееца и какво е цялостното му поведение по време на службата. Не на последно
място ДНО не е взел предвид изготвената кадрова справка на служителя, т.к. не е
дал правна преценка на цялостното поведение на служителя по време на службата.
Данните сочат, че освен дисциплинарни наказания, С. е многократно награждаван.
Необсъждането от органа на тежестта на нарушенията по предвидения законов ред
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което прави наказанието несъответно на нарушението. Налице е необосноваване на
вида на наказанието /вж. решение №8495/03.07.2017г. на ВАС по адм.д.№5735/2016г., V
о./. Нарушението на процедурата е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на оспорената заповед без да е необходимо
разглеждането на спора по същество.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че органът правилно
е приложил материалния закон. Правилна е преценката на ДНО, че поведението на С.
нарушава изискванията на посочените указания и заповеди, които се включват в
приложното поле на чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР.
Указания рег.№43593/19.12.2009г. на директора на РДГП имат
правен характер на заповед на ръководител на ведомството, в структурата на
което работи нарушителя, поради което са задължителни за спазване от последния,
който е запознат срещу подпис с тяхното съдържание. От материалите до
дисциплинарната преписка се установи, че по време на първото нарушение на
19.12.2019г. служителят е извършвал контрол на „втора линия“ на ГКПП и не е
изпълнил задължението да отведе всички 4-ма пътници с констатиран превишен
престой в помещението на втора линия и да впише техните данни в Дневника за
проверка на втора линия. Нарушено е правилото на чл.3, изр.2, т.III „Организация за извършване на контрол на „втора линия“ от
посочените Указания.
С. е нарушил и заповед №8121з-1357/14.11.2016г. на министъра
на вътрешните работи с поведението си на 19.12.2019г. по несъставяне на АУАН на
посочените 4-ма чужди граждани. Извършеното от лицата административно нарушение
е безспорно констатирано от служителя. Твърдяната от него липса на бланки за
АУАН не е потвърдена в рамките на дисциплинарното и съдебното производство.
Нормата на т.4 от заповедта налага задължение за съставяне на актовете
непосредствено при констатиране на нарушението. Нормата на т.27 от заповедта
формално е спазена, но нарушението е по отношение възможността за даване на
писмени обяснения и възражения на лицата срещу нарушенията, която възможност не
е приложена. Нарушителят е разговарял само с едно от лицата, а останалите три
лица не са запознати с обвиненията, нито им е разяснено правото на възражения
срещу обвиненията в актовете. Твърденията на жалбоподателя за спазване на
процедурата по чл.40 от ЗАНН не санират нарушението,
т.к. се касае за неспазване на заповед на по-горестоящ
орган, а не за нарушение на процедурата по ЗАНН. Погрешно посочения в
оспорената заповед част от номера на заповедта на министъра е в резултат на
техническа грешка, поради което не представлява съществено нарушение на формата
и не води до неясно обвинение. Жалбоподателят е запознат със заповедта на
органа по предвидения за това служебен ред.
Заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните
работи е издадена на законово основание във връзка с делегацията по чл.24, ал.3
от ЗМВР, поради което представлява подзаконов нормативен акт. В това си битие
заповедта е задължителна за изпълнение от нейните адресати, между които е и
жалбоподателя. Поведението на С. по извършване на справките на чуждите граждани
в АИС-ГК от 22.12.2019г. и 26.12.2019г. касае т.нар. експлоатиране на информационната
система по смисъла на законовата дефиниция, т.к. е извършено от потребител по
чл.7, ал.1, т.1 от заповедта с официално разрешен достъп до системата. Този
достъп обаче е осъществен в нарушение на изискването по чл.2, ал.2 от
заповедта, т.к. не обслужва целите на извършваната проверка. По дефиницията на
§1, т.3 от ДР на ЗМВР „граничната проверка“ е проверката, която се извършва на
ГКПП с цел получаване на разрешение за влизане на територията на РБългария или излизане на лицата и техните превозни средства.
Това означава, че справките по смисъла на министерската заповед са възможни
само когато граничният полицай на първа линия извършва гранична проверка, което
в случая не е било налице.
Независимо от горното, съществените нарушения на формата и
процедурата за издаване на оспорената заповед мотивират съда да отмени
заповедта като незаконосъобразна.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 410лв., включващи
10лв. ДТ и 400лв. адвокатско възнаграждение, което е в рамките на минималното
такова по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване по
възражението на ответника за прекомерност.
С оглед изхода от спора, ответникът
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №4077з-257/29.04.2020г.
на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил, с която на
основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР на И.Г.С.
– старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ-Гюешево на РДГП Кюстендил е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на И.Г.С. деловодни разноски в размер на 410лв. /четиристотин
и десет лева/.
На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР
решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: