В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Любен Хаджииванов |
| | | Радка Свиркова Валентина Бошнякова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Въззивно частно гражданско дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Депозирана е въззивна частна жалба на В. Д. К., подадена чрез А. Ж. Ч. срещу Определение № 1343/08.12.2010 г. по гр. д. № 230/2010 г. по описа на РС – гр. Д.. В жалбата са наведени доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като според ГПК, разноските се възлагат върху страната, която е виновна, а в случая ответника по първоинстанционното дело е признат за виновен, поради което неправилно ищцата – въззивник в настоящото производство е осъдена да заплати разноските на ответника. Направено е искане за отмяна на определението. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК отговор от Т. А. К. не е постъпил. Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 111/29.09.2010 г. по гр. д. № 230/2010 г. по описа на РС – гр. Д. Т. А. К. е осъден да заплати на В. Д. К. сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от умишлено причинена на 18.05.2006 г. в с. Л. средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за която Т. А. К. се признал за виновен със споразумение по чл. 381 от НПК, одобрено с протоколно определение от 07.02.2007 г. по НОХД № 33/2007 г. по описа на РС – гр. Д., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2006 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52, във връзка с чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и разноски по делото в размер на 650 лв., като иска за разликата над 5 000 лв. до 7 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. От приложените по делото писмени документи е видно, че направените от ищцата разноски са в размер на общо 450 лв., а тези на ответника – 420 лв. С въззивна жалба, депозирана от Т. А. К. срещу постановеното решение същият е поискал произнасяне досежно разноските, съответни на отхвърлената част от исковете, съобразно представен списък за разноски. С атакуваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като вместо възложените в тежест на Т. А. К. 650 лв. е постановил същият да заплати на В. Д. К. направените от нея разноски в размер на 450 лв. и е осъдил последната да заплати на Т. А. К. направените от него разноски в размер на 120 лв., съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции. Оспореното определение е валидно и допустимо – постановен е от надлежен съд и състав, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната въззивна частна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения: В разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е предвидено, че заплатените от ищеца разноски по делото се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска, респективно че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени до размера на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, като за разликата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 7 000 лв. са отхвърлени, като неоснователни. Следователно всяка от страните има право на разноски, определени по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК - съразмерни на уважената, респективно отхвърлената част от исковете. В представения пред първоинстанционния съд списък на разноски ищцата – въззивник в настоящото производство е посочила разноски в размер на общо 650 лв., но от депозираните доказателства е видно, че същата е заплатила за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице общо 450 лв. Присъдените с решението в нейна полза разноски са в размер на 650 лв., но с оспореното определение те са изменени от 650 лв. на 450 лв. В случая районният съд е възложил в тежест на ответника всички направени от ищцата разноски, а не съразмерно на уважената част от исковете. Предвид липса на депозирана молба в тази насока от страна на ответника и недопустимостта да се утежнява положението на жалбоподателя /т. е. на ищцата в случая/, определението в тази част, макар и неправилно, следва да бъде потвърдено. Що се отнася до частта на атакувания съдебен акт, с която В. Д. К. е осъдена да заплати на Т. А. К. направените от него разноски в размер на 120 лв., съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции, в тази част определението също следва да бъде потвърдено. Правилно районният съд е възложил в тежест на ищцата в първоинстанционното производство направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, а именно: заплатените от Т. А. К. разноски са в размер на общо 420 лв., от които 120 лв. се явяват съразмерни на отхвърлената част от исковете /т. е. за разликата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 7 000 лв./. Предвид горното, атакуваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1343/08.12.2010 г. по гр. д. № 230/2010 г. по описа на РС – гр. Д., като правилно. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |