Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.06.2015 год. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд V граждански състав
На 16 юни 2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
търг.д. №
68 по описа на 2014 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по настоящето търговско дело е
образувано по искова молба на „ГЕЯ-ДЕК”ЕООД, ЕИК-*********, управител Е.Л.И.,
чрез адв.И.Л. *** против „АТМ
България”ООД, гр.Ямбол, ЕИК-*********, пл.Освобождение бл.2 ет.1 с цена на иска 156466.40 лв.
Ищецът
твърди, че между него /в качеството на възложител/и ответното дружество/в
качеството на изпълнител/ е сключен и частично реализиран договор от 01.11.2007
год. за доставка, монтаж и привеждане в действие на вятърни генератори общо 6
броя, както следва:
1.два броя NORDTANK
NTK първо стартиране 1996 И 1993 год.
2.два броя NORDEX N 27/50
първо стартиране 1993 год.
3.два броя AN
BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год.
Сочи се, че вида и мощността на тези
ветрогенератори е в съответствие с издадените полза на ищеца строителни
книжа.Твърди се, че този договор е частично изпълнен от АТМ България ООД по отношение
на четири от вятърните генератори/описани в първите две позиции-т.1 и 2/По отношение
двата броя генератори конкретизирани в позиция 3 е осъществено пълно
неизпълнение на договора от страна на ответника, въпреки изпълнението на
задълженията по договора от страна на ищцовото дружество, изразяващо се в
осигуряване на необходимите строителни книжа и осъществено строителство за
монтирането на тези два броя вятърни генератори във ветропарковете „Помощник-1”
и „Чуката”.Неизпълнението е реализирано от ответника, въпреки че през 2008 год.
в съответствие с условията на договора-чл.3 ищеца е заплатил на ответника
сумата 156466.40 лв. по фактури от 18.03.2008 год., 15.04.2008 год. и
31.12.2008 год.
С нотариална покана от 26.10.2010 год. изпратена
от ищеца до ответника чрез нотариус Т.Димитрова на 02.11.2010 год. ищецът е
поискал ответникът да му върне сумата 156466.40 лв.-данъчна основа на платения
аванс без ДДС, като е развалил договора от 01.11.2007 год. в тази му
част/относно два броя вятърни генератори AN BONUS
600/41
първо стартиране 1995 год./Въпреки това ответникът отказва да върне
горепосочените суми.
Иска се постановяване на решение, с което
ответника „АТМ България” ООД да бъде осъден да заплати на ищеца „Гея-Дек”ЕООД
сумата 156 466.40 лв., съставляваща платен аванс за доставка на два броя
вятърни генератори AN BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год. по неизпълнен и развален в
тази част договор от 01.11.2007 год., ведно с дължимата лихва.Заявена е
претенция за разноски.
По делото е депозиран отговор вх.№4324/28.10.2014
год. от ответника „АТБ България”ООД.Ответника счита, че предявените искове са
допустими, но неоснователни.Посочените в ИМ обстоятелства не отговарят на
действителната воля на страните по възникналите смесени облигационни отношения,
представляващи според него договор за покупко-продажба и договор за изпълнение
чрез възлагане.
Не се оспорва факта, че между страните е сключен
договор от 01.11.2007 год. по силата на който ответното дружество се е
задължило да закупи, достави на територията на Р.България и прехвърли
собствеността, да монтира и приведе в действие, както и да поддържа вятърни
генератори, описани в договора.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по
Раздел ІІ”Доставка и продажба” от договора, в частта за доставка на два броя вятърни
генератори AN BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год., ответника е сключил договор от 29.02.2008 год. с търговец от
Германия, като обхвата на договора е 5 бр. генератори.Не се оспорва факта, че
ищецът е привел авансово сумата от 156466.40 лв. съобразно описаните в ИМ
фактури по дати.Твърди се още, че за закупуването на два броя вятърни
генератори AN BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год., ответникът е извършил
авансово плащане съгласно посочения договор с търговец от Германия, като в
сумата по фактура №20080118/14.05.2008 год. в размер на 205000 евро, е включена и сумата в размер на 156466.40 лв.
Сочи се още, че между страните по делото и
третото лице е разменена многобройна кореспонденция, като се твърди, че демонтажът на процесните два броя генератори
е извършен през втората и следващата седмици на 2009 год. и продавачът от
Германия е изразил готовност за изпращането им в България, но след заплащането
на остатъка от сумата, за което ищецът многократно е уведомяван.Ответникът е
уведомил ищеца на 09.11.2010 год. по повод изпратената нот. покана от
27.10.2010 год., че същия е в неизпълнение на поетите задължения и е заявил
готовност за изпълнение при изплащане на забавените суми.
Вън от това твърди, че в процесния договор не е
предвиден ред за разваляне или прекратяване на същия, при което са приложими
общите разпоредби на закона.В тази връзка счита, че ищецът не може да развали
или прекрати договора за доставка на два броя вятърни генератори
AN BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год., поради собственото си
виновно поведение, касаещо пълното плащане на цената им.Поради тези съображения
счита исковете за неоснователни.
Отделно ответникът е заявил възражение за
погасяването им по давност.
Ищецът е депозирал допълнителна молба вх.№4994/03.12.2014
год. в която се конкретизират обстоятелствата по първоначалната ИМ като се
оспорват твърденията на ответника, въведени с отговора.Оспорва се твърдението
за идентичност на вятърните генератори описани в договора от 29.02.2008
год./сключен между ответника и третото лице търговец от Германия/ с тези, които
са предмет на договора от 01.11.2007 год. сключен между страните.
Ответникът
е депозирал допълнителна молба вх.№5305/22.12.2014 год., в която се сочи, че
поддържа депозирания отговор и насрещен иск по съображенията изложени в същата.
Заедно с отговора на ИМ ответникът предявил насрещен иск срещу ищеца „Гея-Дек”ЕООД
с цена 64128.50 лв.
В ИМ се твърди, че между страните е сключен
ненаименован договор от 01.11.2007 год. с предмет, подробно описан в
първоначалната ИМ.Твърди се, че съобразно клаузите на същия ответника по този
иск не е заплатил дължимите суми от извършения монтаж на доставените 4 броя вятърни генератори.Твърди
се още, че „Гея-Дек”ЕООД дължи следните суми:
1.по ф-ра от 11.04.2008 год. на обща стойност
152256 лв. ответникът е извършил превод на сумата 126880 лв. на 10.04.2008 год.
като не е привел дължимия ДДС в размер на 25376
лв., като осчетоводено е приспаднал същия данък и се е възползвал от
него.Ищецът е внесъл същия ДДС като към настоящия момент сумата е дължима.
2.по ф-ра от 24.04.2009 год. на обща стойност 1521.60 лв. ответникът се е задължил по
силата на чл.13 ал.2 от договора и същата
представлява сервизна поддръжка на вятърен генератор NORDTANK
NTK 500/37.
3.по ф-ра от 30.04.2009 год. на обща стойност 1200 лв. сумата се дължи дължима
сервизна такса.
4.по ф-ра от 30.11.2009 год. на обща стойност 34030 лв.-извършени дейности по
Протокол №2/30.11.2009 год.сумата е дължима за извършени монтажни работи на
вятърни генератори.
За горепосочените суми ищеца по насрещния иск
твърди, че са осчетоводени и при ищеца и при ответника като общият размер на
задължението на „Гея-Дек”ЕООД е в размер на 62 128.50 лв.
Освен иска за горната сума е предявен частичен иск за неустойка, дължима от
„Гея-Дек”ЕООД на осн. чл.12 от договора от 01.11.2007 год. в размер на 1000 лв./501/евро от дължимата такава
в размер на 20000 евро и както и частичен
иск за неустойка по чл.21 от договора в размер на 1000 лв. от дължимата
сума 62128.50 лв.
Иска се постановяване на решение, с което
предявените обективно субективно
съединени искове да бъдат уважени, ,ведно със законната лихва считано от датата
на завеждането на иска до окончателното заплащане.
Заявена е претенция за разноски.
Срещу така предявения насрещен иск е депозиран
отговор вх.№ 4992/03.12.2014 год. от „Гея-Дек”ЕООД, София.В същия се поддържа
становище за недопустимост на предявените искове с оглед нормата на чл.211
ал.1/ГПК и се въвежда възражение за давност за всяка от сумите, претендирани по
описаните в насрещната искова молба фактури.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща
представител.Исковата претенция се поддържа от процесуалният му представител
адв.Л. на основанията изложени в
исковата молба.
Ответникът, редовно призован явява се управителят
А. Т. М. и чрез пълномощника си адв.Г.Г. оспорва иска.Поддържа предявения
насрещен иск.Излага подробни съображения в писмени бележки вх.№ 3415/23.06.2015
год.
Съдът след преценка на доказателствата и при
съобразяване със закона прие следното от:
Фактическа и
правна страна:
Страните
не спорят досежно факта, че на 01.11.2007 год. между АТМ България ООД в
качеството на изпълнител и ГЕЯ-ДЕК ЕООД в качеството възложител е сключен
договор със следния предмет:Изпълнителят се задължава да закупи, достави на
територията на България, прехвърли собствеността на възложителя, монтира,
приведе в действие и поддържа вятърни генератори –тип, подробно описан в четири
позиции на договора, като възложителя се е задължил да заплати уговорената
между страните цена.В чл.2 е записано, че възложителя трябва да заплати за
доставката и прехвърлянето на собствеността на вятърните генератори подробно
описани в чл.1 сумата 824000 евро без ДДС или левовата равностойност по сметка
на изпълнителя.Съгласно чл.3 възложителят изплаща договорената сума по чл.2 на
вноски, като цялата сума е дължима не
по-късно от три седмици от демонтажа на вятърните генератори.
В раздел Д от договора страните са договорили
санкциите при неизпълнение.В Раздел ІІІ-Монтаж, пускане в експлоатация и
поддръжка страните са регламентирали задълженията си и вкл. и цената, която
възложителя следва да заплати за монтажа и пускане в експлоатация на вятърните
генератори описани в чл.1-120000 евро без ДДС или левовата равностойност по
сметка на изпълнителя-чл.13 ал.1.Съгласно ал.2 цената на поддръжка на пуснатото
в експлоатация съоръжение е 1500 лв. без ДДС на месец.В чл.18, чл.20 и чл.21
страните са договорили отговорността при неизпълнение.
Между страните не е спорно, че договорът е
частично изпълнен, като не е изпълнен по отношение на два броя генератори AN BONUS 600/41 първо стартиране 1995 год. и тук е концентриран спорът между тях-по чия вина е това
частично неизпълнение.
Ищцовото дружество е изпратило нотариална покана
до ответника от 26.10.2010 год. в която сочи че е изпълнило изцяло и в срок
поетите по договора задължения и е привело общо сумата 1017712.43 евро без ДДС,
като част от тази сума, а именно процесната от 156466.40 лв. е аванс за
доставката на посочените по-горе два бр. вятърни генератора.С нотариалната
покана се предоставя на ответника/изпълнител/срок от седем дни да върне
авансово заплатената сума, тъй като възложителя вече няма интерес от
изпълнението.Ищецът е приложил и доказателства за заплащането на процесната
сума, като този факт не е спорен по делото.
По делото е приложен договор от 29.02.2008 год.
на немски език в превод на български, сключен между ответника АТМ България ООД
и немски доставчик с предмет-два вятърни генератора тип AN BONUS 600 кW, диаметър на ротора 44 м и височина на главината 42.3 м
с посочени серийни номера, три вятърни генератора от същия вид с диаметър на
ротора 41 м. и височина на главината 42.3 м. с посочени серийни номера.
Ответника е приложил по делото разпечатка от
електронната си поща-съответно два бр. писма между него и третото неучастващо в
процеса лице-немския доставчик, както и писмо изпратено от него до ГЕЯ-ДЕК ЕООД
на 05 юни 2009 год.От съдържанието на писмото става ясно, че комуникацията
между страните по делото към тази дата е нарушена, че ищецът има директен
контакт с немския партньор на ответника, както и че последния е дал срок до
понеделник 8 юни 2009 год. да заплатят останалата сума за генераторите.В
писмото е посочено, че при неплащане на цялата сума за генераторите води до
загуба на авансовата вноска на ищеца.Посочен е и остатъка от дължимата сума в
размер на 404000 евро без ДДС до 8 юни 2009 год.
На 05.10.2010 год. ответника е изпратил до ищеца
покана за доброволно изпълнение, получена съобразно приложената обратна
разписка с която ответника претендира за плащане сумата по ф-ра
№**********/30.11.2009 год. за извършени строително-ремонтни работи по вятърен
парк „Чуката” описани в Протокол №2/30.11.2009 год., ведно със законната лихва
в размер на 2992.23 лв.
Ответника е изпратил на ищеца и писмо
изх.№870/25.11.2010 год. в което се сочи, че ако същия изпълни задължението си
по договора и плати дължимата сума в размер на 631341.92 лв. ще му бъдат
доставени останалите два вятърни генератора, съгласно договора.Вън от това, се
претендира и заплащането на сума от 59407 лв. съставляваща остатък за извършени
строително-монтажни работи.
Съгласно писмо изх.№36/18.03.2009 год. изпратено
от ищцовото дружество до ответника относно одит на финансовите разчети за 2008
год. се сочи че задължението на ГЕЯ-ДЕК ООД към 31.12.2008 год. е в размер на
89430.57 лв.
В заключението на съдебно-икономическата
експертиза вх. № 464/28.01.2015 год. се сочи на следното:
1.Общата цена на описаните в договора от
01.11.2007 год. шест бр. вятърни генератори е 824000 евро без ДДС/1611603.92
лв. без ДДС или 1933924.70 лв. с ДДС/.В счетоводството на АТМ България ООД
фигурира издадената фактура към ГЕЯ-ДЕК ЕООД №**********/31.12.2008 год. в
която са описани доставените генератори на стойност 929019.25 лв. без
ДДС/1114823.10 лв. с ДДС.С оглед счетоводните разчети на ответника цената на
двата генератора AN
BONUS 600/41 по процесния договор е 682584.67
лв. без ДДС/349000 евро без ДДС-819101.60 лв. с ДДС.Сумата преведена по описаните в приложение №1 фактури е
1575663.58 лв.Разликата от 25376 лв. представлява неплатено ДДС по фактура
№**********/11.04.2008 год.Самото счетоводно отчитане на описаните фактури в
счетоводствата на двете дружества се различава, тъй като освен доставката на
процесните генератори ответникът и извършил и фактурирал извършени от него СМР
за фундаментите на генераторите.Две от фактурите по приложение №1-№**********
от 08.12.2008 год. и № **********/21.03.2008 год.в счетоводството на АТМ
България ООД са отнесени за извършени СМР, което води до разминаване на
последващите разчети относно платените суми, касаещи двата недоставени
генератора.
2.В следствие на описаните в т.1 обстоятелства в
двете дружества се водят различни суми, които следва да се платят окончателно
по доставката на двата броя генератора.На ред 8 в приложение 2 вещото лице е
отразило сумата, която следва да се заплати като остатък по доставката им,
съгласно разчетите на двете дружества.Съобразно отразеното на ред 8 прил.2
остатъка за плащане за двата недоставени генератора според ГЕЯ-ДЕК ЕООД е
333042.32 лв. с ДДС, а според АТМ България ООД е 631341.92 лв.
3.Вещото лице не може да направи връзка между
конкретните плащания на ГЕЯ-ДЕК ЕООД към АТМ България ООД по процесния договор
и разплащанията на АТМ България ООД към GE BE
PRO MBH, тъй като се касае за отделни
несвързани по между си сделки и счетоводни разчети.В счетоводните регистри на
ответника се водят преведени по аванси към немското дружество 144731.42
лв.-приложение №3.
4.Преведените като аванси суми към GE BE PRO MBH, не са върнати от немското дружество
към 31.12.2014 год.
5.Съгласно приложение №5 фактура
№**********/11.04.2008 год. е осчетоводена в счетоводството на АТМ България
ООД, като начисленото ДДС е отнесено по кредита на сметка 453-2-начислен данък
върху продажбите.
Фактури 20000000150/24.04.2009 год.
№20000000155/30.04.2009 год., №20000000/30.11.2009 год. са осчетоводени в
счетоводството на АТМ България ООД и намират отражение в счетоводните
сметки-Приложение 4.На в.л. са представени счетоводни справки от ГЕЯ-ДЕК ЕООД
за осчетоводяването единствено на фактура №**********/11.04.2008
год.-приложение №8.Съгласно протокол от
09.04.2012 год. на НАП и проверка в информационния масив на СДО се установява
че описаните по-горе фактури са описани в дневника по ДДС на ГЕЯ-ДЕК ЕООД.
6.Съгласно Приложение №7 и предоставените дневници
за продажби по ДДС, АТМ България ООД е включила в тях издадените към ГЕЯ-ДЕК
ЕООД фактури.Видно от приложение №8 ГЕЯ-ДЕК ЕООД е ползвал данъчен кредит за
сумата 25376 лв.Описаните по-горе фактури са описани в дневниците по ДДС на ГЕЯ
ДЕК ЕООД.
7.На експерта е предоставено копие от платежно
нареждане от страна на ГЕЯ ДЕК ЕООД единствено за сумата 126880 лв.
представляващо плащане на данъчна основа по ф-ра №**********/11.04.2008 год.
В с.з. вещото лице поддържа така изготвеното
заключение.На въпросите поставени от съда и страните конкретизира
следното:Цената на двата недоставени вятърни генератора е 819101.60 лв. с ДДС.Същата е постигната като от общата цена на
договора 824000 евро е приспадната цената на вече доставените и фактурирани 4
бр. генератори като просто аритметично действие.Сумата от 631341.92 лв. е според експерта остатък за плащане по методиката по
която той изчислява и счетоводните документи на АТМ България ООД.
В допълнителното заключение на съдебно
икономическата експертиза вх.№ 1302/10.03.2015 год. се сочи на следното:
Фактури №20000000/11.04.2008 год.,
№20000000150/24.04.2009 год., №20000000155/30.04.2009 год. и
№20000000201/30.11.2009 год. издадени от АТМ България ООД са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество/по насрещния иск ГЕЯ-ДЕК ЕООД/, но към
31.12.2014 год. са отписани по реда на чл.46 ал.1 ЗКПО поради изтичане на
давностния срок.
В с.з. вещото лице поддържа
заключението.Конкретизира, че в случая тези фактури са
осчетоводени.Записванията по чл.46 ЗКПО подлежат на последващ контрол при
подоходно облагане при една последваща ревизия, но липсва задължение за
уведомяване на ответника за това отписване.
Двете заключения се приеха от съда и не се
оспориха от страните в процеса.
В заключението на съдебно-графологичната
експертиза вх. №1344/12.03.2015 год. се сочи, че подписа под „Възложител” в
оригинал на Протокол №2 за извършените монтажни работи по изграждането на 6 бр.
вятърни генератори е положен от управителя на търговското дружество „ГЕЯ-ДЕК
ЕООД, гр.София Е.Л.И..
В с.з. експерта поддържа така изготвеното
заключение като дава допълнителни разяснения с оглед въпросите на
страните.Същото се прие от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно.Заключението се оспори от процесуалния представител на ищцовото
дружество ГЕЯ-ДЕК ЕООД.
В заключението на съдебно-техническата експертиза
вх.№ 1974/14.04.2015 год. се сочи на следното:
-на въпрос
1.1.1.Писмото е изпратено от третото лице Д. Н. и е получено от
ответника.1.2.Писмото е изпратено от ответника и е адресирано до
ищеца.1.3.Писмото е изпратено от третото лице Д.Н. и е получено от
ответника.1.4.Писмото у изпратено от третото лице Д. Н. и е получено от
ответника.
-на въпрос
2-писмото от АТМ България ООД/с посочване на
електронен адрес/ до ГЕЯ-ДЕК ЕООД/с посочване на електронен адрес/ от
05.06.2009 год./17.37/по т.3, посочено в молба 4994, част Д2/ е изпратено и не
може да се установи дали е отваряно.Останалите писма посочени в молба вх.№ 4994,
част Д2 са получавани и отваряни.
-на въпрос
3-ответникът е изпратил на ищеца писмото от
05.06.2009 год./17.37, приложено по делото.
В с.з. експерта поддържа така депозираното
заключение.Допълнително конкретизира следното:
Приложенията към заключението са т.нар. формат MIME, но вътре се виждат времената, в които сървърите са
кореспондирали-като часове на изпращане, получаване, че изобщо такава
транзакция е осъществена, като в случая е осъществена успешно.Това са следите,
които е оставила кореспонденцията.
По отношение писмото изпратено от ответника на
ищеца, сочи че по закон информацията в съответната система се пази максимум
шест месеца, т.е. към днешна дата администратора на системата не може да даде
информация.Тъй като това става през 2009 год. става въпрос за много голям
период.Категоричен е, че електронната кореспонденция веднъж изпратена може да
бъде манипулирана по отношение на дата, час, време по изключително много сложен
начин, но това което е установил и разпечатал е достоверно.
Категоричен е, че не могат да се заличат данни за
определена кореспонденция от сървъра, който обслужва съответния компютър-може
да се заличи информация от компютъра, но не и от сървъра.
Заключението се прие от съда като обективно,
компетентно и изчерпателно.Същото не се оспори от страните в процеса
С оглед данните от заключението и конкретно
относно писмото изпратено от ответника до ищеца на 05.06.2009 год. съдът на
основание чл. 176 ал. 1 ГПК задължи управителя на „Гея-Дек” ЕООД гр. София - да
се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на следния въпрос:Получил ли е на електронната си поща с адрес „Emil Ivkov
<********@***.**>” писмо от „АТМ България” ООД гр. Ямбол на 05.06.2009 г.,
със следното съдържание:„Съобразно нарушената комуникация от Ваша страна с нас
и директния Ви контакт с нашия партньор
в Германия ускори процеса по финализирането на договора за доставка на 2 броя
вятърни генератора AN BONUS MKIII 600 kw и тяхното изграждане във вятърни паркове
Помощник и Чуката. Нашият доставчик даде
срок до понеделник 8 юни 2009 г. да платим останалата сума за генераторите. При
неплащане на цялата сума за генераторите води до загуба на вашата финансова
вноска. Приканваме Ви да заплатите останалата част в размер на 404 000 евро без
ДДС до 8 юни 2009г.С поздрав М.”.На основание чл. 176 ал.2 ГПК съдът предупреди
ищеца за последиците от неявяването му в съдебно заседание, а именно, че съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната
не се е явила или е отказала да отговори, без основателна причина, както и
когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Поради внезапно заболяване на управителя на ищцовото дружество, за което по
делото се представиха два бр. поетапни епикризи и невъзможността да се предвиди
срокът на окончателното излекуване, съдът с протоколно определение от
16.06.2015 год. отмени горното определение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на
всички относими към правния спор доказателства.
Правна страна:
Съобразно обстоятелствата наведени в първоначалната исковата молба,
заявеният и поддържан петитум съдът квалифицира иска на „Гея-Дек”ЕООД гр.София
като такъв с пр. осн. чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 156466.40 лв. Искът е
допустим, поради което съдът го разглежда по същество.
Предвид обстоятелствата наведени в насрещната ИМ, заявеният и поддържан
петитум предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
пр. осн. чл.286 ал.1 ЗЗД вр. чл.13 от договора от 01.11.2007 год. за сумата 62
128.50 лв.: с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.309 ТЗ вр. чл.12 от договора от
01.11.2007 год. за сумата 1000 лв./501/евро/ от дължимата такава в размер на
20000 евро и с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.309 ТЗ вр. чл.21 от договора от
01.11.2007 год. в размер на 1000 лв. от дължимата 62128.50 лв.
І.По иска с пр. осн. чл.55 ал.1,
предл.1/ЗЗД:
Искът е неоснователен и недоказан.Съображенията са следните:
Съобразно сочената правна норма, който е получил нещо без основание или с
оглед на несъществуващо или отпаднало
основание е длъжен да го върне.При отделяне на спорното от безспорното,
съдът прие за безспорни следните релевантни факти:1.Между страните е сключен
договор от 01.11.2007 год. с посочения в раздел І предмет.В изпълнение на същия
ответника е доставил и монтирал 4 бр. от договорените 6 бр. вятърни генератори,
а по отношение на останалите два бр. AN BONUS 600/41 доставката е останала нереализирана.2.Договорената цена
за 6 бр. вятърни генератора е общо в размер на 824000 евро без ДДС, като в
договора няма фиксирана конкретна цена
за всеки един от генераторите.3.В договора няма посочен и краен срок за доставката на генераторите.
Останалите релевантни факти са спорни между
страните.
Първият правен въпрос на който съдът следва да
отговори е-действащ ли е договора от 01.11.2007 год. или е едностранно развален
с нот. покана от ищеца връчена на ответника АТМ България ООД на 02.11.2010
год.В същата ищецът е заявил на ответника, че вече няма интерес от
изпълнението, поради което го кани в срок от седем дни да му върне процесната
сума, поради забава от негова страна.Съгласно относимата норма на чл.87
ал.2/ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да
се изпълни непременно в уговорено време.Както се посочи по-горе в мотивите, в
договора страните на са обвързали изпълнението на задължението на ответника за
доставка и монтаж на процесните вятърни генератори с определен срок.Такъв не е
договарян и допълнително, тъй като по делото липсват както данни, така и
твърдения в тази насока.От анализа на правната норма следва извод, че за да
упражни правото си на разваляне кредиторът следва да докаже, че е изправната
страна по договора, а длъжникът ответник е изпаднал в забава.При съвкупната
преценка на доказателствата по делото не се установи ответникът/длъжник да е в
забава по негова вина.Съгласно чл.3 от договора, възложителят изплаща
договорената сума по чл.2/824000 евро без ДДС/ на вноски, като цялата сума е дължима не по-късно от три
седмици от демонтажа на вятърните генератори.Следователно в тежест на
ответника е да уведоми ищцовото дружество за демонтажа на вятърните генератори,
от която дата за него започва да тече срокът за заплащането им.По отношение на
този релевантен факт е концентриран спорът между страните, като ищецът отрича
да е уведомен за демонтажа, а ответникът твърди, че го е уведомил и то
многократно.Тук е мястото да се посочи, че без правно значение е факта дали
ищеца е уведомен директно от немската фирма-партньор на ответника, тъй като
съобразно договора това задължение за уведомяване е в негова тежест, а не на
трето, необвързано от договора лице.
Ответникът е приложил по делото писмо изпратено
по електронен път до ищеца с дата
05.06.2009 год., в което ясно е записан срока за заплащане на остатъка от
цената на двата процесни генератора-„нашият партньор даде срок до понеделник 8
юни 2009 год. да платим останалата сума за генераторите.При неплащане на цялата
сума за генераторите води до загуба на вашата авансова вноска.Приканваме Ви да
заплатите останалата част в размер на 404000 евро без ДДС до 8 юни 2009 год.”Това
уведомление е изпратено до ищеца преди
нот. покана от 26.10.2010 год.
Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество
оспорва факта на размяна на кореспонденция, респ. уведомлението за демонтажа на
генераторите и срока за плащане, по делото се назначи съдебно-техническа
експертиза, която в заключението си по т.3 категорично сочи, че ответникът е
изпратил до ищеца писмото от 05.06.2009 год.За това писмо констатира, че е с
налични атрибути на изготвяне на клиентския софтуер и може да се счита, че е
било успешно изпратено, липсва служебна
или друга информация, че не е било получено или отхвърлено/отказано.От
особено значение е и обяснението на експерта в с.з., че веднъж изпратена
кореспонденцията може да бъде манипулирана по изключително сложен начин като се промени
датата, часът, времето.Той обаче е категоричен, че това което е установил по
отношение на това писмо и съответно приложил разпечатката е достоверно.
Ето защо съдът прие, че ответното дружество е
изпълнило задължението си по чл.3 от договора като е уведомило ищцовото
дружество доказано най-късно на 05.06.2009 год. за задължението му за плащане
на остатъка от сумата по чл.3.Тук съдът намира за нужно да посочи, че следва да
се има в предвид факта, че в договора между страните не е уговорен начин за уведомление, поради което всички доказани
форми на уведомяване/съобщаване, следва да се приемат за редовни.
С оглед на горните фактически данни и правни
изводи съдът в настоящия състав приема, че договорът между страните не е
развален на осн. чл.87 ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът не разполага като неизправна
страна, с правото да го развали в условията на горната законова хипотеза.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да
посочи още, че към датата 05.06.2009 год. страните са били в активни
взаимоотношения, който факт се установява и от приложените по делото писмени доказателства,
установяващи обстоятелството, че останалите доставени генератори са монтирани и
пуснати в експлоатация/Протокол от 12.01.2009 год./стр.16/ и Протокол от
14.12.2009 год./стр.24/.
Вън от изложеното по делото е приложено и писмо,
изпратено с обратна разписка от ответника до ищеца №70/05.11.2010 год., в което
също ясно е записано”Ако изпълните
задълженията си по договора и платите дължимата от Вас сума в размер на
631341.92 лв. ще Ви бъдат доставени останалите 2 бр. вятърни генератора
съгласно договора.
Писмото е изпратено чрез куриерска служба СПИДИ и
получено лично от управителя на ГЕЯ-ДЕК ЕООД Е.И..Като потвърждение за
получаването му следва да се приема и удостоверението от СПИДИ/стр.160/ в което
е записано, че товарителница 35231695, изпратена на 08.11.2010 год. от фирма
АТМ България ООД до получателя фирма ГЕЯ-ДЕК ЕООД с конкретен получател Е.И. е
доставена на 09.11.2010 год. в 13.41ч.Получател на пратката е г-н И..
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза вх.№464/28.01.2015 год.се установи по категоричен начин-т.4, че видно
от оборотната ведомост към 31.12.2014 год./приложение 6/ преведените като
аванси суми към GE BE PRO MBH, не са
върнати от немското дружество.Тоест липсват категорично доказателства за обогатяването на ответника.Все в тази
връзка следва да се посочи, че в т.2 от заключението/приложение 2/ вещото лице
е посочило счетоводното задължение на ГЕЯ-ДЕК ЕООД към АТМ БЪЛГАРИЯ ООД,
съобразно записванията при всеки един от търговците.Така, според ищеца остатъка
за плащане към ответника е в размер на 333042.32 лв. с ДДС, а според ответника
задължението е 631341.92 лв. с ДДС.За прецизност на мотивите съдът намира за
нужно да посочи, че плащанията на ищеца към ответника не са оформени по
документи като заплащане по серийни номера и модел на вятърните
генератори/стр.287-обясненията на експерта/.
По тези съображения съдът прецени иска като неоснователен и недоказан,
поради което го отхвърля, ведно със законните последици.
По възражението на ответника АТМ”България”ООД за погасяване на претенцията
по давност:
Съгласно общото правило на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно
чл.114 ал.1 давността започва да тече от деня, в който вземането става
изискуемо.В конкретния казус ищеца е изпратил до ответника нот. покана от
26.10.2010 год. връчена му на 02.11.2010 год., с която претендира връщане на
авансово заплатената сума от 156466.40 лв. в срок от седем дни от
получаването.С оглед на това законоустановеният петгодишен давностен срок
изтича на 02.11.2015 год.Исковата молба е заведена в деловодството на съда на
13.10.2014 год.Следователно, искът не е погасен по давност, а възражението на
ответника се прецени като неоснователно.
ІІ.По насрещната искова молба:
Както се посочи по-горе в мотивите исковете са обективно кумулативно
съединени, като са в съотношение главен-аксесорни. Всички искови претенции се
оспориха от ответника по насрещния иск ГЕЯ-ДЕК ЕООД, вкл. по отношение на някои
претенции се заяви възражение за давност.Главния иск съдът квалифицира като
такъв с пр. осн. чл.286 ал.1 ЗЗД вр. чл.13 от договора и касае претенция по 4
бр. фактури както следва: № 20000000/11.04.2008 год., №
20000000150/24.04.2009 год., № 20000000155/30.04.2009 год. и № 20000000201/30.11.2009
год.
В отговора си по насрещната искова молба
вх.№4992/03.12.2014 год. ГЕЯ-ДЕК ЕООД наред с останалите си възражения заяви и
възражение за давност по отношение на сумите по първите три фактури, а именно:№
20000000/11.04.2008год.,№20000000150/24.04.2009год.,№ 20000000155/30.04.2009 год.
По отношение на фактура №20000000201/30.11.2009
год. се твърди, че самата фактура не може по никакъв начин да бъде свързана с
договора от 01.11.2007 год., вън от това липсват данни за изискуемост на
вземането, фактурата не е подписана нито от представител на АТМ България ООД,
нито от представител на ГЕЯ-ДЕК ЕООД, няма автентична дата и е документ с
невярно съдържание, защото Протокол №2/30.11.2009 год. визира извършени работи
и за процесните два ветрогенератора, които не са доставени, монтирани и пуснати в експлоатация.
Съдът след преценка на доказателствата и като
съобрази с направеното възражение за давност намери, че искът по отношение на
сумите по фактури20000000/11.04.2008год.,№20000000150/24.04.2009год.,№
20000000155/30.04.2009 год. е погасен по давност, поради което следва да бъде
отхвърлен, ведно със законните последици.Съображенията са следните:
Съгласно относимата разпоредба на чл.111”а” ЗЗД,
с изтичането на три годишна давност се погасяват вземанията за труд, за които
не е предвидена друга давност.В конкретния случай АТМ „България ООД претендира
суми за труд-в насрещната ИМ молба претенцията му е формулирана така”Ответникът
по делото не е заплатил на доверителя ми дължимите суми за извършения монтаж на
горните четири броя вятърни генератори.”Насрещната искова молба е входирана в
деловодството на съда под №4385/28.10.2014 год.
В допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза вх.№1302/10.03.2015 год. се сочи категорично,
че процесните 4 бр. фактури издадени от АТМ България ООД са били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество
ГЕЯ-ДЕК ЕООД, но към 30.11.2014 год. са отписани по реда на чл.46 ал.1 ЗКПО
поради изтичане на давностния срок.С оглед на горната неоспорена констатация на
експерта съдът приема, че фактурите са получени от ГЕЯ-ДЕК ЕООД в деня на
съставянето им.При това положение относима е разпоредбата на чл.303а ал.3
изр.1/ТЗ досежно датата на плащане-ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14 дневен срок от получаването на фактура
или друга покана за плащане.
Следователно по отношение вземането по ф-ра от
11.04.2008 год. е погасено по давност на 25.04.2011 год.Вземането по ф-ра от
24.04.2009 год. е погасено по давност на 08.05.2012 год.Вземането по ф-ра от
30.04.2009 год. е погасено по давност на 14.05.2012 год.
Дори и да се приеме, че по отношение вземанията
по тези три фактури е приложима общата пет годишна давност по чл.110 ЗЗД, то
отново същите вземания се явяват погасени по давност, поради което и ответника
по насрещния иск в счетоводството си е приложил нормата на чл.46 ал.1 ЗКПО.
Това е така, защото в Раздел ІІІ-„монтаж, пускане
в експлоатация и поддръжка” страните не са договорили срок за заплащане на
извършената работа, за разлика от изричната договорка в чл.3, в който се
съдържа ясна клауза за срок на плащане за доставката по чл.2.В тази връзка и
ответника ГЕЯ ДЕК ЕООД е приложил разпоредбата на чл.46 ал.1 ЗКПО, съобразно
която при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов
резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице,
като увеличението се извършва в годината в която са настъпили следните
обстоятелства-т.1 изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен
срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок, от момента в
който задължението е станало изискуемо.
Ето защо съдът прецени главния иск по отношените
на фактурите от 11.04.2008 год. от
24.04.2009 год. и от 30.04.2009 год. като неоснователен, поради погасяването му
по давност, поради което го отхвърля.
По отношение претенцията по ф-ра №20000000201/30.11.2009 год. за сумата 34030
лв.:
Същата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена ведно със законните последици.Съображенията са следните:
В насрещната искова молба се твърди, че АТМ България
ЕООД е фактурирал на ГЕЯ-ДЕК ЕООД дейности по Протокол №2/30.11.2009 год. за
извършени монтажни работи при изграждане на вятърни генератори.В самия протокол
№2 е записано, че е съставен „за извършени работи при изграждането на 6 броя вятърни генератори, съответно NORDTANK/37 и NORDTANK /41,два броя
NORDEX ,два броя AN
BONUS към дата 30.11.2009 год.”/стр.258, 259 и 260/.От
внимателната преценка на съдържанието на описаните в протокола работи по
никакъв начин съдът не е във възможност да установи кои от тях се отнасят към
монтажа на първите 4 бр. вятърни генератори, за които по делото няма спор, че
са доставени и монтирани.Но страните по делото не спорят в случая досежно
релевантния факт, че последните два бр. генератори не са доставени-AN
BONUS.Следователно в протокола са записани дейности,
които реално не са извършени от АТМ
България ООД.Тези записвания разколебават достоверността на съставения Протокол
№2/30.11.2009 и оформеното въз основа на него вземане по фактурата от
30.11.2009 год., като в тази връзката възраженията на ГЕЯ-ДЕК ЕООД се явяват
основателни.А след като е налице оспорване на документа, в тежест на страната,
която е заявила, че ще се ползва от него следва да докаже, че записванията в
протокола са достоверни.Такова доказване не бе проведено пред настоящата
инстанция, поради което съдът приема, че искът за вземането, предмет на
Протокол №2/30.11.2009 год. и ф-ра № 20000000201/30.11.2009 год. за сумата
34030 лв. е неоснователен и недоказан.
За пълнота на мотивите в тази част, съдът намира
за нужно да посочи, че в случая без правно значение е фактът, че протоколът е
двустранно подписан, както и че с оглед оспорването на ГЕЯ-ДЕК ЕООД се
установи, че подписът под протокола е изпълнен от управителя на
дружеството-възложител Е.И..Това е така, защото от преценката на самото писмено
доказателство, от което се домогва да черпи права АТМ България ООД се
установява, че същото не отразява обективно реално извършените дейности по
монтажа на генераторите.Нещо повече-същото е в разрез с твърденията на
страните/вкл. и ответника по първоначалния иск АТМ България ЕООД/, който не оспорва факта, че последните два вятърни
генератора не са доставени.
Аксесорните искове с пр. осн. чл.92 ЗЗД
вр. чл.309 ТЗ вр. чл.12 от договора от 01.11.2007 год. за сумата 1000 лв./501/евро/
от дължимата такава в размер на 20000 евро и с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.309 ТЗ
вр. чл.21 от договора от 01.11.2007 год. в размер на 1000 лв. от дължимата
62128.50 лв. са също неоснователни.Чл.12 и чл.21 от договора са съответно в
раздел Д-Неизпълнение, който регламентира отношенията между страните във връзка
с предаване и приемане на съоръжението и раздел Г-Неизпълнение във връзка с
монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка.Поради неоснователност на главния
иск неоснователни се явяват и аксесорните искове за неустойка.Ето защо съдът ги
отхвърля.
По разноските на страните:
Страните са представили списък на разноските по чл.80 ГПК както
следва:ищеца е сторил разноски в размер на 9200 лв. от които 1500 лв.
съставлява възнаграждение за процесуално представителство по предявеният насрещен
иск:ответника е сторил разноски в размер на 7836 лв., от които 2586 лв.
съставляващи заплатена д.т. по предявения насрещен иск.С оглед отхвърлянето
както на първоначалния, така и на насрещния иск съдът прецени, че ГЕЯ ДЕК ЕООД
следва да заплати на ответника/ищец по насрещния иск сторените от него разноски
7836 лв. намалени със сумата 2586 лв./съставляваща д.т. по насрещния иск/, или
общо сумата 5250 лв.Ответника АТМ България ООД следва да заплати на ГЕЯ ДЕК
ЕООД сумата 1500 лв., съставляваща
заплатено от него адвокатско възнаграждение по предявения насрещен иск.Или по
компенсация ГЕЯ ДЕК ЕООД следва да заплати на АТМ България ООД сумата от 3750
лв.Останалите сторени от страните разноски следва да бъдат поети от тях,
съобразно изхода на делото по всеки един от предявените искове.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ГЕЯ-ДЕК” ЕООД, ЕИК *********, управител Е.Л.И.,
чрез адв.И.Л. *** против „АТМ
България” ООД, гр.Ямбол, ЕИК *********, пл.Освобождение бл.2 ет.1 иск с пр.
осн. чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата
156466.40 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АТМ България”ООД, гр.Ямбол, ЕИК *********,
пл.Освобождение бл.2 ет.1 против „ГЕЯ-ДЕК”
ЕООД, ЕИК *********, управител Е.Л.И., чрез адв.И.Л. *** насрещни искове с пр. осн. чл.286 ал.1 ЗЗД вр. чл.13 от договора
от 01.11.2007 год. за сумата 62 128.50 лв.: с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.309 ТЗ
вр. чл.12 от договора от 01.11.2007 год. за сумата 1000 лв./501/евро/ от
дължимата такава в размер на 20000 евро и с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.309 ТЗ
вр. чл.21 от договора от 01.11.2007 год. в размер на 1000 лв. от дължимата
62128.50 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ГЕЯ-ДЕК”ЕООД, ЕИК *********, управител Е.Л.И., чрез адв.И.Л.
*** да заплати на „АТМ България” ООД, гр.Ямбол, ЕИК *********,
пл.Освобождение бл.2 ет.1 разноски по компенсация за настоящата инстанция в
размер на 3750/три хиляди седемстотин и
петдесет/лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: