Р Е Ш Е Н И Е
№
2020, гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка
Табакова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 674 от 2019 г. по описа на Районен съд Велинград и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 69 ЗН, във вр. чл.
34 ЗС и обективно и субективно съединени с иска за делба инцидентни
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 13, ал. 3 СК 1968 г. /отм./, чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗН.
Ищцата М.Г.В. твърди, че е съсобственик
с ответниците Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. на следните недвижими
имоти:
1./самостоятелен
обект на втори жилищен етаж с идентификатор
10450.501.2044.1.2 от триетажната жилищна сграда с идентификатор
10450.501.2044.1, на застроена площ от 80 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.501.2044 в гр. Велинград, ул.”Бор” № 19, при граници и съседи: от
запад-улица “Бор” 797.76; от север имот с идентификатор 10450.501.1960; от
изток: имот идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор
10450.501.1739, при квоти: 6/18 ид.
части за нея, по 3/18 ид. части за ответниците - Д.П.Г. и П.Г.Г. и по 2/18 ид.
части за ответниците Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г.
2./самостоятелен
обект на трети жилищен етаж с идентификатор
10450.501.2044.1.3 от триетажната жилищна сграда с идентификатор
10450.501.2044.1, на застроена площ от 80 кв. м. разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.501.2044, в гр. Велинград, ул.”Бор”
№19, при граници и съседи: от запад-улица “Бор” 797.76; от север имот с
идентификатор 10450.501.1960; от изток: имот идентификатор 10450.501.1738 и от
юг-имот с идентификатор 10450.501.1739, при квоти: 6/18 ид. части за нея, по 3/18 ид. части за ответниците - Д.П.Г. и П.Г.Г.
и по 2/18 ид. части за ответниците Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г..
3./ самостоятелен обект на първи жилищен
етаж с идентификатор 10450.501.2044.1.1
от триетажната жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2044.1 на
застроена площ от 80 кв. м., разположена
в поземлен имот с идентификатор 10450.501.2044, в гр.Велинград, ул.”Бор” №19, при граници и
съседи: от запад-улица “Бор” 797.76; от север имот с идентификатор
10450.501.1960; от изток: имот идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с
идентификатор 10450.501.1739, при квоти: 2/16 ид.
части за нея, по 1/16 ид. части за Д.П.Г. и П.Г.Г. и 12/16 ид. части за Г.Д.Г.;
4./
второстепенна едноетажна постройка с идентификатор 10450.501.2044.2, на
застроена площ от 28 кв. м., разположена
поземлен имот с идентификатор 10450.501.2044, при граници от север едноетажната
постройка с идентификатор 10450.501.2044.3, от запад-с източната стена на
първия етаж от жилищната сграда с идентификатор 10450.501.2044.1, от юг-с незастроеното дворно място на поземлен
имот с идентификатор 10450.501.2044 и от запад - с подпорен зид откъм ул.”Бор”,
с предназначение за гараж, както и за
складови нужди, при квоти: 6/18 ид.
части за нея, по 3/18 ид. части за ответниците - Д.П.Г. и П.Г.Г. и по 2/18 ид.
части ответниците Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г..
5./
второстепенната едноетажна постройка с идентификатор 10450.501.2044.3, на
застроена площ от 17 кв.м., разположена на северозападния ъгъл на поземления имот
с идентификатор 10450.501.2044, при
границите от север - имот с идентификатор 10450.501.2043; от
изток-с дворното място на поземления имот с идентификатор 10450.501.2044; от
юг-с първата второстепенна постройка с идентификатор 10450.501.2044.2; от
запад- улица „Бор”, с предназначение за гаражи, както и за складови нужди, при квоти: 6/18 за нея, по 3/18 за ответниците - Д.П.Г. и П.Г.Г. и по 2/18 за Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г..
Твърди се, че съсобствеността между страните
произтича по наследяване от общите наследодатели В. Й.Г., починала през 1993г.
и съпруга й Г.П.Г., починал през 2001г., които са родители на ищцата и на двама
й братя -П.Г.Г., починал през 2004г., наследодател на ответниците Д.П.Г. и П.Г.Г.
и Д.Г.Г., починал през 2014г., наследодател на ответниците Д.И.Г., В.Д.Л.
и Г.Д.Г..
Твърди се, че делбените
имоти са придобити от общите наследодатели
на страните в режим на съпружеска имуществена общност през 1972 г., в резултат
на учредено право на строеж с Договор за отстъпено право на строеж върху
държавен имот в гр. Велинград, ул.”Бор” № 19 от 12.06.1972г. с титуляр В. Й.Г..
Сочи, че сградата е проектирана
да съдържа три равностойни жилищни апартамента, за всяко едно от децата на
общите наследодатели, но предвид рестриктивните разпоредби на влезлия в сила
през 1973г. Закон за собствеността на гражданите /отм./ и въведените с него
задължения да се прехвърлят притежаваните в повече жилища, на 13.05.1974 г.
наследодателката В. Г. се е разпоредила с втория жилищен етаж от построената сграда в полза на сина си Д.Г.Г. чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нот. акт за
покупко-продажба № 153 от същата дата. Релевират се основания за нищожност на
договора, като привиден, с доводи че при сключването му страните не са желаели
пораждане на правните му последици, а действителната тяхна воля е формалното да
се изпълнят ограничителните разпоредби на ЗСГ /отм./ относно броя и вида на
притежаваните недвижими имоти.
Излага, че сделката е привидна и
прикрива дарение, което личи от съдържанието й с постигнатата уговорка вместо
плащането на цената от 2 500 лв., че „купувачът се задължава, при нужда
от страна на продавачката и съпруга й Г.Г., да поеме всестранната им издръжка,
а при смъртта им да ги погребе по обичая“.
Релевира се нейната нищожност като привидна дори ако се приеме, че прикрива
алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка.
На самостоятелно основание счита, че при
сключване на сделката е налице порок, обосноваващ нейната нищожност поради
противоречието й с императивните изисквания на Семейния кодекс от
1968г, относно изискването за съвместно разпореждане с недвижими имоти от
двамата съпрузи, което в случая не било изпълнено, като на страната на прехвърлителя
е участвала само В. Й.Г..
С оглед релевираните пороци,
счита, че прехвърленият „втори” жилищен етаж не е напускал патримониума на
общите наследодатели и следва да се включи в делбената маса. Предвид че имотът
е останал тяхна собственост и след смъртта им е преминал по наследство в патримониума
на наследниците им от първи ред, сред които е ищцата, счита че извършена с Нот.
акт №151/2014г. делба от наследниците на Д.Г.Г.,
също е нищожна, тъй като е извършена без участието на всички сънаследници.
В допълнение, обосновава
недействителността на продажбата с неспазването на задължителните изисквания
при оформянето й с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 153/13.05.1974г., където сградата била
посочена само като двуетажна, като е бил „прехвърлен” „вторият етаж”, който в
действителност бил трети, не е била посочена котата му, като желанието е било
да се прикрие третото притежавано жилище, което е на първия жилищен етаж, деклариран като складов – приземен. Същият
порок бил налице и в Нот.акт за дарение
на недвижим имот № 89 от 1993г. Счита,
че сделката за покупко-продажбата на
„втория етаж”, и дарението на „първия етаж” съдържат порок, тъй като е
отбелязано, че сградата е двуетажна, а в действителност тя била триетажна, като
апартаментите на всеки от етажите били равностойни. И трите апартамента отговаряли
на изискванията на закона за самостоятелен обект в сграда и подлежат на делба.
Твърди, че с оглед липсата
на съгласие между страните да уредят доброволно отношенията си по прекратяване
на съсобствеността, за нея е налице
правен интерес да предяви настоящия иск за делба на наследствените общо пет
обекта- три жилищни апартамента, със съответните им общи части от сградата и
две второстепенни постройки, индивидуализирани в исковата молба, между
посочените в нея страни и квоти.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Г.Д.Г. възразява срещу
основателността на иска, в частта относно подлежащите на делба имоти, както и в частта относно
квотите на съделителите. Твърди, че сградата, в която са разположени
самостоятелните обекти, чиято делба се иска, представлява къща състояща се от
приземен и два редовни жилищни етажа, като приземният етаж не е самостоятелен
обект, тъй като не отговаря на строителните правила и норми за жилище, представлява
обща обслужваща част на сградата и не подлежи на делба. Заявява, че от съсобствеността следва да се изключи вторият жилищен
етаж, който е индивидуална собственост на В.Д.Л.. По отношение на първия жилищен етаж от сградата, заявява, че е
налице съсобственост само между нея, ищцата М.В. и Д.П.Г.. Легитимира се като
съсобственик на основание наследяване от баща си Д.Г.Г., делба с майка си Д.И.Г. и сестра си В.Л. и
покупко-продажба на наследствените части на П.Г.Г.. Претендира дял в
съсобствеността на първия жилищен етаж в размер 13/16 идеални части.
Не възразява да се допусне до делба първия жилищен етаж,
който сочи, че е единствено нейно жилище, за да се прекрати съсобствеността и
да се удовлетворят парично съделителите М.Г.В. и Д.П.Г..
В срока по чл.
131 ГПК ответницата В.Д.Л. оспорва основателността на исковата претенция
досежно броя на делбените имоти и квотите в съсобствеността.
Оспорва твърденията на ищцата, че е живяла в
построената от общите наследодатели къща от 1972г. като противоречащи на обективната
действителност. Оспорва твърденията в построената сграда да е живял и П.Г.Г..
Оспорва твърденията, че сградата, в която се намират
самостоятелните обекти, предмет на делбата е възникнала като обект на правото
на собственост през 1972 г. Счита,
че приземният етаж не е самостоятелен
обект, тъй като не отговаря на СПН за жилище,
представлява обща част на сградата и не подлежи на делба.
Не възразява до
делба да се допусне първият жилищен етаж от сградата между съделителите Г.Г., при квоти 13/16 идеални части, М.В., при квоти 2/16 идеални части и Д.П.Г.,
при квоти 1/16 идеални части.
Счита за неоснователен
иска досежно делбата на втория етаж с доводи, че по отношение на него не е
налице съсобственост между страните и той е индивидуална нейна собственост,
придобит по наследство и делба. Имотът, като собственост на нейния наследодател
Д.Г.Г., придобит от него през 1974г. чрез покупко-продажба, след смъртта му е
преминал в патримониума на неговите наследници, между които е извършена делба през
2014г., като й е поставен в дял.
Възразява срещу твърденията на ищцата за
нищожност на договора, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №
153/13.05.1974г., на релевираните основания, както и на извършената през 2014г. делба между наследниците на Д.Г. по
отношение на втория жилищен етаж.
Счита иска за
делба за основателен по отношение само за първия жилищен етаж между следните
съделители и при следните квоти: Г.Д.Г.- 13/16 ид. части, М.Г.В. 2/16 ид. части
и Д.П.Г. 1/16 ид.части.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.П.Г. счита, иска за делба на
процесните наследствени имоти за допустим
и основателен по отношение на всичките имоти, като съсобствени по наследяване
от общите наследодатели на страните В. Й.Г. и Г.П.Г. и при заявените от
ищцата квоти. Не оспорва фактическите твърденията на ищцата за възникване и
съществуване на съсобствеността на твърдяното от нея основание, така както го
поддържа. Не възразява срещу размера на посочените от ищцата квоти. Поддържа,
че построената от общите наследодатели жилищна сграда се състои от три редовни
жилищни етажа и сутеренен и избен етаж.
Счита, че както жилищната сграда, така и двете
второстепенни постройки са суперфициарна собственост на общите наследодатели
на страните-В. и Г.Г, съгласно
учреденото вещно право на строеж.
Поддържа доводите на ищцата за нищожност на договора за покупко-продажбата с Нот. акт № 153 от 13.05.1974г. с предмет втория
етаж от процесната сграда по всички посочени от нея основания. Счита, че е
нищожен, като противоречащ на СК от 1968 г. /отм./, с оглед нарушаване на
изискванията за съвместно извършване на разпореждане с жилище в режим на СИО от
двамата съпрузи.
Поддържа доводи за нищожност и на основание чл.26,
ал.2, предл. последно от ЗЗД, заради привидност, тъй като възмездната
покупко-продажба на стойност 2 500 лв. прикрива безвъзмездната сделка дарение,
като мнимият купувач - Д.Г., е придобил собствеността върху това жилище
безвъзмездно.
Твърди, че при сключването страните не са желаели
настъпването на предвидените в договора правни последици, а действителните им
намерения е да се съблюдават ограничителните разпоредби на влезлия в сила през
1973 г. Закон за собствеността на гражданите.
В тази връзка, счита, че имотът обект на
разпоредителната сделка не е напускал
патримониума на общите наследодатели и е част от делбената маса.
По тези съображения счита твърденията на ищцата за
нищожност и по отношение на делбата от
2014г. на този втори жилищен етаж, извършена с Нот.акт №151/2014г., на осн. чл.
75 ЗН, поради неучастие на всички съделители за основателни.
Предявява против М.Г.В., П.Г.Г.,
Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. съединени с иска за делба инцидентни установителни искове за признаване на установено в отношенията
между съделителите, че сделката с предмет разпореждане с втори жилищен
етаж обективирана в Нот. акт №
153/1974г., е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предлож. първо от ЗЗД, заради нарушение на закона - противоречие
със СК от 1968г./отм/; на основание чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД, защото
е привидна и не е породила правни последици.
Предявява инцидентен установителен иск за признаване
на установено в отношенията между съделителите,
че делбата на процесния втори етаж, извършена с Нот.акт за делба
№151/2014г. е нищожна, на основание чл.
75 ЗН, поради неучастие на всички съделители.
В срока по чл.
131 ГПК за отговор на инцидентните установителни искове е постъпил такъв от
съделителката В.Д.Л., с която оспорва тяхната
основателност, с доводи, изложени в отговора на първоначалната искова молба.
Оспорва твърденията на ищеца, че жилищната сграда с идентификатор 10450.501.2044.1
е построена за задоволяване на жилищните нужди на всяко едно от децата на
общите наследодатели.
От събраните по делото доказателства съдът счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са наследници на В. Й.Г., починала на 31.07.1993
г. и Г.П.Г., починал на 26.03.2001 г., видно от представените по делото
удостоверения за наследници/л.9-л.12 по делото/. Ищцата е тяхна дъщеря.
Ответниците Д.П.Г. и П.Г.Г. са низходящи на починалия на 28.01.2004 г. техен
син и брат на ищцата П.Г.Г.. Ответникът Д.П.Г.
е син на П.Г.Г., а ответникът П.Г.Г. негов внук-син на починалия преди него
негов низходящ Г.П.Г..
Ответниците Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. са съпруга и
низходящи от първа степен на сина на общите наследодатели-Д.Г.Г., починал на
01.08.2014г., брат на ищцата.
На 12.06.1972г. на В. Й.Г., по време на брака й с Г.П.Г.,
е учредено възмездно право на строеж върху дворно място, за който е отреден
парцел XV в кв. 206 по действащия
регулационен плана на гр. Велинград. На
14.06.1972г. е издадено удостоверение № 575 от ГНС Велинград, видно от което по
силата на учреденото право на строеж, В. Г. придобива в суперфициарна
собственост построените сгради и подобрения в мястото.
На 07.08.1973г. на В. Й.Г. е издадено разрешение за
строеж /л.55 /, а на 08.08.1973г. е съставен протокол за определяне на строителна
линия и ниво /л. 107/. Изработен е архитектурен проект, одобрен според
основното заключение на вещото лице, на 06.08.1973г. и предвиждащ изграждане на
сграда на два жилищни етажа за трима обитатели на етаж и избен етаж. Видно от
представената по делото скица от 18.02.1973г., издадена от отдел
„Благоустройство и държавен технически контрол“ при ГПН гр. Велинград, в имота
е разрешено изграждане на еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Няма данни за точната дата, на която жилищната сграда
е изградена на етап груб строеж и е възникнала като самостоятелен обект на
правото на собственост, т.е. кога смисъла на чл. 181 ЗУТ учреденото право на
строеж е реализирано, но видно от представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 155 от 13.05.1974г., том I, дело № 375/1974г. /л.15/, с който е прехвърлен
втория жилищен етаж от сградата, към тази дата същата вече е съществувала. Отделно
от това в съдържанието на нотариалния акт е посочено, че пред нотариуса е
представено удостоверение № 575/1974г. от Финансовия отдел при ГНС Велинград,
че върху дворното място, върху което е учредено право на строеж има застроена
къща. Предвид че правото на собственост се придобива с оглед на момента, когато
се проявява действието на съответния придобивен способ, а учреденото право на
строеж дава право на носителя му да стане собственик на постройката, с
изграждането на жилищната сграда, правото на собственост върху нея е придобито
от титуляра на ограниченото вещно право. Ограниченото вещното право на строеж се
съпритежава в режим на съпружеска имуществена общност от съпрузите В. Й.Г. и Г.П.Г. по силата на чл. 13, ал. 1 от
действащия към момента Семеен кодекс обн. ДВ бр. 23 от 22.03.1968г., в сила от
22.05.1968г. /отм./-придобиването е по
време на брака на общите наследодатели, възмездно и не е сред посочените в 13,
ал. 2 СК /1968г. отм./ изключения. Независимо
обаче от това кой от съпрузите е титуляр на ограниченото вещно право на строеж,
с реализирането му възниква нов, самостоятелен обект на правото на собственост
и предвид, че е по време на брака, проявява се действието на чл. 13, ал. 1 СК
/1968г. отм./, като правото на собственост върху новоизградената сграда се придобива
от двамата съпрузи в режим на СИО. Ето защо с изграждане на
жилищната сграда, в патримониума на общите наследодатели е възникнала бездялова
съсобственост върху същата по силата на действащия тогава семеен кодекс.
На 13.05.1974 г. с Нотариален акт 155, том I, дело № 357/1974г. на съдия при Районен съд Велинград
е извършено имуществено разпореждане с втория жилищен етаж от къщата, идентичен с обект с идентификатор 10450.501.2044.1.3 по
представената от ищцата схема на самостоятелен обект в сграда. В. Й.Г. продава
на сина си Д.Г.Г. процесния имот за сумата от 2 500 лв., която сума е
следвало да бъде платена, като купувачът поеме при нужда всестранната издръжка
на продавача и съпруга й Г.П.Г.-гледане, хранене, обличане и други, а при
смъртта им да ги погребе по обичая.
След смъртта си на 01.08.2014г., Д.П.Г. е оставил за
наследници-съпруга Д.И.Г. и две дъщери-В.Д.Л. и Г.Д.Г.. С нотариален акт № 151 от 30.09.2014г., том II, рег. № 4316, н. дело 350/2014г. на Нотариус Симеон
Даскалов, с район на действие Районен съд Велинград, между наследниците на Д.П.Г.
е извършена доброволна делба на процесния втори /а по представената от ищцата
схема трети/ жилищен етаж от построената от общите наследодатели в дворното
място жилищна сграда. Имотът е поставен в изключителна собственост на В.Д.Л..
Валидността на процесната прехвърлителна
сделка, обективирана в Нотариален акт 155 от 13.05.1974 г. , том I, дало № 357/1974г. се оспорва от
съделителите М.Г.В. и Д.П.Г. с доводи за нейната нищожност. Сочат се като
пороци привидност на сделката, сключена без да се желаят настъпването на
правните й последици, а единствено да се спазят изискванията на Закона за
собствеността на гражданите /обн. ДВ бр. 26 от 30.03.1973г., влязъл в сила на
същата дата/ относно боря, вида и площта на притежаваните имоти, евентуално, че
с нея се прикрива дарение, както и че при сключването й не са спазени
императивните изисквания на чл. 13, ал. 3 СК от 1968г. /отм./.
С недействителността на сделката се обосновава правото
на делба на процесния имот, който
съделителите считат, че не е напускал патримониума на наследодателите и следва
да се включи в наследствената маса. Извършената впоследствие доброволна делба
на имота от наследниците на Д.Г.Г. считат за нищожна породи неучастието на
всички съделители.
Основният
предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът налице ли е
съсобственост върху процесната вещ, между кои лица и какви са техните дялове.
Ето защо в това производство, преди да се допусне до делба имотът, следва да се
разгледат споровете относно възникване на съсобствеността на твърдяното правно
основание. Преюдициален по отношение на иска за делба на втория жилищен етаж по
документа за собственост, а по схема с идентификатор 10450.501.2044.1.3, е страда ли от сочените пороци прехвърлителна сделка,
обективирана в Нотариален акт 155 от 13.05.1974 г., том I, дело № 357/1974г. и породила ли е вещно-транслативен
ефект.
Когато лице, което претендира да е съсобственик на
една вещ по наследяване иска същата да се допусне до делба, за него съществува
правен интерес да оспори действителността на разпоредителна сделка, сключена от
неговия наследодател в полза на друг сънаследник, който се легитимира като
изключителен собственик на делбения имот. Макар и да е трето за сделката лице с
прогласяване й за нищожна, ще следва да се счита, че същата никога не е
породила желаните правни последици и процесната
вещ не е напускала патримониума на разпоредилия се наследодател, като след
смъртта му е възникнала съсобственост, поради което следва да се включи в делбената
маса. Разпореждането с имот, съпружеска
имуществена общност само от единия съпруг, с оглед характера й на бездялова
съсобственост, също не произвежда правно действие нито за сключилия я съпруг прехвърлител,
нито за третото лице приобретател /Решение № 102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 4192/2016 г., I г. о., ГК/. Предвид
че с разрешаване на тези въпроси в производството по допускане на делбата не се
създава съсобственост, нито се променя размерът на съществуващите дялове,
същите могат да бъдат разгледани чрез предявяване на инцидентни установителни
искове или с навеждане на доводи в тази насока с исковата молба.
Когато
са предявени искове или реплики за недействителност на прехвърлителната сделка,
начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочено, всички искове и
реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да
бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е
нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма
на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия-липсата на форма.
Според тежестта на пороците в случая, най-напред
следва да се разгледа привидността на договора-абсолютна или относителна и ако
същите бъдат отхвърлени да се премине към неспазване на императивните правни
норми, касаещи разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
Според приетото становище в съдебната практика /мотивите на т. 2 от ТР № 5
от 29.12.2014 г.. на ВКС по тълк. дело.
№ 5/2013 г., ОСГТК ВКС/, договорите с предмет разпореждане с право на
собственост върху, имоти в режим на СИО, сключени по време на брака от единия
съпруг са относително недействителни по отношение на неучаствалия съпруг, за
който се поражда правото да ги оспори след узнаването, т.е. подлежат на
разглеждане след пороците обосноваващи абсолютна нищожност.
В случая с исковата молба се релевира привидност,
изразяваща се в нежелание на наследодателите да се разделят с прехвърления
имот, а целяща единствено да бъдат заблудени държавните органи, че се спазват
изискванията на ЗСГ /отм./, евентуално, че се прикрива дарение. Релевира се
и нищожност поради несъобразяване с
изискванията на чл. 13, ал. 3 СК 1968 /отм./ На същите доводи за привидност на
сделката се позовава и съделителят Д.П.Г., предявявайки инцидентните
установителни искове.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля
да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. В настоящия случай не се установи, че действителната воля на страните
е приобретателят по сделката само формално да се легитимира пред държавните
органи и третите лица като собственик на втория етаж. Прехвърлянето на имот на
лице, за което, както се твърди от процесуалния представител на ищцата, че по
това време не е разполагало с парични средства да заплати продажната цена и
продавачите са знаели това, в случая не е индиция за привидност на договора,
доколкото насрещната престация-цената на придобитото право, е уговорено да бъде
издължена чрез предоставяне на грижи и издръжка на приобретателите при нужда. В
случаите, когато прехвърлителят знае, че приобретателят не разполага с парични
средства и се уговаря, че цената ще бъде заплатена по друг начин, който да се счита
за равностоен и който купувачът е способен да изпълни /грижи и издръжка при
нужда/ следва да се приеме, че действително волята на страните е настъпването на транслативния ефект на сделката. Обстоятелството,
че приобретателят Д.Г. след придобиване на имота е правил постъпки за теглене
на заем за довършването му, видно от приложените писма от ДСК клон Велинград и
Централно управление, обосновава извод, че е считал имота за свой. От
свидетелските показания на Иванка Шалева, които съдът кредитира като обективни
и логични, се установява, че от построяването на жилищната сграда единствено
само синът на общите наследодатели Д.П.Г. е живял в нея, заедно с тях, което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля В.В. Според
показанията на свидетеля Воденичаров, преценени по реда на чл. 172 ГПК, след
като се е оженил, а според свидетелката Шалева след раждането на дъщеря му В.Л.,
приобретателят Д.Г. е заживял на прехвърления етаж със семейството си. Пак
според показанията на свидетеля Воденичаров неговите баба и дядо-общите
наследодатели, никога на се живели на прехвърления етаж. В допълнение, според твърденията на ищцата и
ответника Д.П.Г. и според показанията на свидетеля Воденичаров намерението на
наследодателите е всяко от децата да получи етаж от къщата. Ето защо обстоятелствата, че страните са
уговорили срещу прехвърлянето на имота приобретателят да се задължи за престация, която е реално
изпълнима, че приобретателят е имал намерение да извърши довършителни работи в
него, че се е нанесъл да живее, че праводателите никога не са живели там и че
волята на родителите е била всяко от децата да получи етаж, обосновават извод,
че действителната воля на страните е била именно собствеността да премине в
патримониума на Д.Г.Г..
Не може да се приеме, че с прехвърляне на правото на
собственост се е целяло само формално да се спазят изискванията на ЗСГ за броя
и вида на притежаваните имоти, с които изисквания страните не са били съгласни.
Изпълнението на изискванията на действащи по времето на прехвърлителната сделка
закони, които изглеждат несъвместими със съвременните възгледи за
конституционно прогласената неприкосновеност и закрила на частната собственост,
не обосновават извод за привидност на договора. Изпълнението на закона,
независимо от възгледите на адресата за неговата несправедливост не води до
привидност. Ако се приеме тезата на съделителите М.В. и Д.Г., че несъгласието
на гражданите с виждането на законодателя за уредбата на даден вид обществени
отношения прави привидни сделките, които следва да се сключат за изпълнението
им, на която всеки може да се позовава неограничено във времето, ще се застраши
правната сигурност. Законодателните разпоредби са задължителни за техните
адресати и по време на действието им сключените сделки в изпълнение на дадените
правни предписанията не може да се считат за привидни, доколкото типичната и
непосредствена цел на сделката е именно настъпването на законово
регламентираните последици. Не може да се приеме, че с извършеното прехвърляне
се заобикаля законът, доколкото при заобикаляне на закона с позволени средства
се постига забранена цел, а в случая целта да се изпълнят изискванията на ЗСГ
/отм. / не е забранена, а позволена.
Съдът не
споделя доводите, че с посочването при прехвърлянето на имота в нотариалния акт
за покупко-продажба на сградата като
двуетажна, без посочване на котата на
прехвърления етаж, е налице порок на сделката, водещ до привидност. Посочването
на етажността на сградата съответства на издадената скица виза за проектиране и
на предвижданията в одобрения архитектурен проект, по който съгласно
заключението на вещото лице е изградена. Посочването на котата на прехвърления
етаж не е сред реквизитите, които на нотариалния акт трябва да съдържа, съгласно
чл. 476 ГПК /обн. ДВ бр. 12 от 08.02.1952г., отм./, нито се изисква при
вписването му, съгласно действащата редакция на чл. 6 от Правилника за
вписвания. С вписването на сградата като
двуетажна не се прикрива съществуването на трети жилищен етаж, доколкото в
архитектурния проект, според вещото лице
Б., е предвидено изграждане на сграда на два етажа с един избен етаж, а от
представеното основно заключение по приетата съдебно-техническа експертиза
етажът, за който се твърди от съделителите В. и Г., че е първи жилищен е със светла
височина по-малка от тази на останалите
и не отговаря на действащите строителни правила и норми за жилище по време на
построяване на сградата.
По изложените съображения,
съдът намира, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на
договора за покупко-продажба на втори етаж от сграда, застроена на 77, кв. м.
върху общински парцел XV от кв. № 206
по РП на гр. Велинград, кв. Каменица обективиран в нотариален акт Нотариален
акт 155 от 13.05.1974 г., том I, дело №
357/1974г., поради абсолютна симулация. Предявения инцидентен установителен иск
от съделителя Д.П.Г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователни са и идентичните доводи за нищожност на договора, изложени от
съделителката М.Г.В..
Относно твърденията за
привидност на договора, като прикриващ дарение, съдът счита, че за наследниците
е налице правен интерес да релевират доводи за относителна недействителност, доколкото същите се от кръга
на тези със запазена част и в производството по допускане на делба могат да
упражнят правото си да искат възстановяването й.
В случая от съдържанието на
самия договор не може да се счита, че е налице намерение за дарствено
разпореждане. Уговореното като насрещна престация плащане на стойността на прехвърлената вещ с поемане
на задължение при нужда на прехвърлителката и нейния съпруг за всестранната им
издръжка пожизнено-гледане, хранене, обличане и други е елемент на възмездност
и предава на престацията алеаторен характер. За прехвърлителката и за
приобретателя е предварително неизвестно, че нужда от гледане и издръжка няма
да настъпи, в който случай би могло да се счита, че намерението е дарствено. При
договора за дарение дареният не дължи насрещна престация, а обстоятелството, че
при изпадане в нужда дарителят може да иска издръжка от него, не налага извод,
че в настоящия случай се прикрива дарение. Издръжката, която надареният дължи се изразява
в предоставяне на парична сума според нуждите на дарителя и възможностите на
дарения да я дава. Дареният не дължи издръжка, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването й би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон, в по-лошо положение от това на дарителя /ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № дело № 1/2013 г. на
ОСГК/. Издръжката от дарения се дължи докато трае нуждата от издръжка. В случая
обаче е поето задължение за предоставяне пожизнено на всестранни грижи и
поемане на разходи, което не зависи от имущественото състояние и доходи на
приобретателя, не се дължи докато трае нуждата, а постоянно и престацията е
натурална, а не парична.
В тежест на страната която
твърди привидност на договора, е да докаже постигнатата различна уговорка между
страните, което не беше сторено. Неизпълнението на насрещната престация по договора
от страна на купувача би могло да се приеме за индиция за дарствено
разпореждане. В случая обаче от показанията и на двамата свидетели се установи,
че до смъртта на общите наследодатели единствено приобретателят Д.Г.Г. е живял
в къщата, построена от родителите му, което предполага, че волята на страните е
именно той да поеме грижите за тях. Относно неполагани грижи за родителите,
съдът не кредитира показанията на свидетеля Валентин Г. Воденичаров, предвид
родствената му връзка с ищцата и възможната негова заинтересованост от изхода
на спора.
Ето защо, съдът счита за
неоснователни доводите на съделителите М.В. и Д.Г., че със сключения договор се
прикрива договор за дарение.
Инцидентният установителен
иск за прогласяване на недействителност на договора, предявен от съделителя Д.П.Г.,
като сключен при неспазване на императивните изисквания на чл. 13, ал.3 СК от
1968 г. /отм./ е процесуално недопустим поради изтичане на преклузивния
тригодишен срок по чл. 24, ал. 4 от действащия Семеен кодекс, чиито правила са
приложими и към заварените правоотношения по силата на § 4 на ПЗРСК в сила от
01.10.2009г., както и поради сливането на качествата на ищец и ответник в
процеса.
Договорът,
обективиран в Нотариален акт 155 от 13.05.1974 г. , том I, дело № 357/1974г., е сключен по време на действие на
СК от 1968 г., който въвежда императивен режим на съпружеска имуществена
общност по отношение на придобитите по време на брака вещни права върху движими
и недвижими вещи, с изключение на придобитите по наследство, дарение или по
реда на чл. 389а-389д от ГПК от 1952г. /отм./ и движимите вещи, придобити от
единия съпруг, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване
на занятие. Разпореждането с вещни права
в режима на СИО е следвало да се извърши съвместно от двамата съпрузи или
единия от тях - със съгласието на другия. При извършване на действия на
разпореждане в нотариална форма, какъвто е настоящият случай, съгласието е
следвало да бъде дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис.
В съдебната практика се
приема, че при неизпълнението на законовите изисквания за съвместно
разпореждане, сключената сделка от единия съпруг е относително недействителна
по отношение на другия. На относителната недействителност може да се позовава
само неучаствалият при сключването й съпруг, но не и разпоредилият се или трети
лица. Искът се предявява срещу разпоредилия се съпруг и третото лице
приобретател или срещу техните наследници. Правото да се оспори сделката е
имуществено и наследимо и може да се упражни от наследниците на съпруга след
неговата смърт.
Действащият по време на сключване на договора
семеен кодекс не предвижда срок, в който правото да се иска прогласяване на
договора за недействителен може да бъде упражнено. Такъв срок е предвиден за
първи път в Семейния кодекс обн. ДВ бр. 41 от 28.05.1985г., в сила от
01.07.1985г.-чл. 22, ал. 3, а именно шестмесечен от узнаване на разпореждането от
другия съпруг. Относно характера на срока като преклузивен, съдебната практика
е константна. На правилата на СК от 1985г., уреждащи имуществените отношения
между съпрузите е придадено обратно действие с § 4 от ПРСК от 1985г., поради
което и за съпрузите по заварените бракове е предвиден шестмесечен преклузивен
срок от узнаване на сделката за упражняване на правото да искат прогласяване на
нейната недействителност.
До смъртта си на 26.03.2001 г.,
неучаствалият в разпореждането съпруг Г.П.Г. не е предявил иск за прогласяване
на недействителността на договора. Няма данни и кога е узнал за сключването му,
но предвид, че е баща на приобретателя по него и че са живели заедно в същата
жилищна сграда, където се намира прехвърления етаж е житейски нелогично да не е
знаел за имущественото разпореждане далече преди влизане в сила на Семейния
кодекс от 1985г. Но дори да се приеме, че наследодателят не е узнал за
разпореждането до смъртта си и след смъртта му правото е преминало в
патримониума на неговите наследници, искът
отново е недопустим. Наследниците не са
упражнили правото си до влизане в сила на действащия към момента Семеен кодекс
обн. ДВ бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 01.10.2009г., когато с чл. 24, ал. 4 СК
е въведен тригодишен срок за оспорване на сделката от дата на извършване на
разпореждането, независимо от узнаването й. Разпоредбите на СК от 2009г. преуреждат
с обратна сила заварените правоотношения по силата на § 4 ПЗР. В случая
възникналото за наследодателя Г.П.Г. имуществено право, което не е упражнил в
шестмесечния срок от узнаване на сделката е следвало да бъде упражнено от
неговите наследници в тригодишния срок от влизане в сила на Семейния кодекс от
2009г., т.е. до 01.10.2012г., което те не са сторили и правото им е
преклудирано. Ето защо предявеният иск е
недопустим. Недопустима е и предявената идентична претенция на съделителката В..
В допълнение, в случая съделителите ищецът по инцидентния установителен
иск Д.П.Г. и съделителката М.В. са едновременно наследници по права линия-внук
и дъщеря на прехвърлителката В. Й.Г., починала на 31.07.1993г. и на
неучаствалия в договора неин съпруг Г.П.Г., починал на 26.03.2001г. до размера
на равни дялове от наследството и на двамата, поради което настъпва сливане на качествата на ищец и
ответник по делото и искът и заявената идентична претенция са процесуално
недопустими..
По тези съображения
предявеният от Д.П.Г. инцидентен установителен иска за прогласяване на
недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт 155 от 13.05.1974 г. , том I, дало № 357/1974г. на съдия при Районен съд Велинград
следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази част
прекратено.
Предвид неоснователността и недопустимостта на
обективно съединените в производството по делба инцидентни установителни искове
за прогласяване на недействителност на правна сделка-покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт 155 от 13.05.1974
г., том I, дело № 357/1974г. на съдия при
Районен съд Велинград на имот, представляващ по представените по делото
документи за собственост, втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 77 кв. м., застроена върху общински парцел № XV от кв. 206 по РП на гр. Велинград, кв. Каменица,
находящ се при съседи улица, имот на ГНС, Стоил Младжов и Ангел Ангелов,
идентичен с имот с идентификатор 10450.501.2044.1.3 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед на ИД РД-18-1214/06.06.2018г. по представената по делото
от ищцата схема за самостоятелен обект в сграда, правото на собственост върху
имота е преминало на валидно правно основание в патримониума на сина на общите
наследодатели-Д.Г.Г. по силата на сключения договор. След смъртта му на
01.08.2014г. е наследено от Д.И.Г.-съпруга и двете му дъщери- В.Д.Л. и Г.Д.Г.,
които са извършили доброволна делба на имота на 30.09.2014г., обективирана в
Нотариален акт № 151, том II, рег. № 4316,
н. дело № 350/2014г. на Нотариус Симеон Даскалов с район на действие Районен
съд Велинград. Предвид че имотът е станал собственост на приобретателя по
сделката и негови единствени наследници след смъртта му са съпругата му и низходящите
от него дъщери, извършената между тях доброволна делба не е нищожна на осн. чл.
75 ЗН и предявеният иск е неоснователен.
С оглед обстоятелство, че
процесният жилищен етаж е индивидуална собственост на В.Д.Л., след като й е
възложен дял с договора за доброволна делба от 30.09.2014г., същият следва да
се изключи от делбената маса и искът по отношение на него да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на заявения за
делба имот, представляващ по представените по делото документи за собственост,
първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда на 77 кв., построена в
общински парцел VI по действащия
РП на гр. Велинград в кв. 206, при съседи улица, общински имот, С.М. А.Аидентичен
с имот с идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени
със Заповед на ИД РД-18-1214/06.06.2018г. по представената от ищцата по делото
схема за самостоятелен обект в сграда, съдът счита, че като придобит от общите
наследодатели в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на В. Й.Г. на 31.07.1993г., е съсобствен между страните и подлежи на делба.
Със смъртта на съпругата и
трансформацията на съществуващата бездялова съсобственост между съпрузите в
обикновена при равни дялове, арг. чл. 26, ал. 1 СК от 1985г. /отм./ и чл. 27 от СК от 1985г. /отм./, съпругът й Г.П.Г. получава в индивидуална собственост
½ ид. части от процесния имот, а останалата една втора преминава по
наследство в патримониума на наследниците на В. Г.- Г.Г.Г.-съпруг, М.Г.В.-дъщеря,
П.Г.Г.-син и Д.Г.Г.-син. Наследниците на
В. Г. получават от първия жилищен етаж следните дялове- съпругът Г.П.Г. придобива 5/8 ид. ч. /1/2 ид.ч. в резултат на прекратената СИО +
1/8 ид. ч. по наследяване/, а всяко от децата по 1/8 ид.ч.-арг. чл. 5, ал. 1 ЗН
и чл. 9, ал. 1 ЗН.
На 28.09.1993г. по силата сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 89, том II, дело №
882/1993г. на съдия при Районен съд Велинград Д.П.Г. придобива притежаваните от
Г.П.Г. 5/8 ид. части от първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда на 77 кв., построена в общински парцел VI по действащия РП на гр. Велинград в кв. 206, при
съседи улица, общински имот, С.М. А.Аидентичен с имот с идентификатор
10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед на ИД
РД-18-1214/06.06.2018г. След дарението Д.Г.Г., наследодател на съделителите Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г., става собственик на 6/8
ид. части от имота. Със смъртта му на 01.08.2014г. те са наследени поравно от съпругата
му Д.Г., която получава 6/24 ид. части
от имота, по колкото получават и всяка от двете му дъщери-В.Л. и Г.Г..
По силата на извършеното
имуществено разпореждане, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
152 от 30.09.2014г., том II, рег. № 4320,
дело № 351/2014г. на нотариус Симеон Даскалов с район на действие Районен съд
Велинград, Г.Д.Г. придобива притежаваните
от Д.Г. и В.Л. общо ½ ид. части /12/24 ид.части/ от наследения първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ по доказателствен
акт 77 кв. м., а по скица 80 кв. м., заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното място-общинска собственост, в което е
построена сградата, съставляващо УПИ XV-7776 по плана
на гр. Велинград, при съседи по доказателствен акт: улица, имот на ГНС, Стоил
Младжов и Ангел Ангелов и става индивидуален собственик на 18/24 ид. ч. от имота, а В.Л. и Д.Г. не притежават дял от
него.
Дяловете на наследника на В. и
Д. Гечеви от първия жилищен етаж-П.Г.Г. в размер на 1/8 ид. част, след смъртта
му на 28.01.2005г., са наследени от съпругата му С.Д.Г., сина му Д.П.Г. и по
право на заместване от низходящия на починалия преди него негов син Г.П.Г.
/починал 15.06.1983г./-П.Г.Г., като всеки получава по 1/24 ид. част по арг. от
чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН. След смъртта на съпругата на П.
Г. Г.- С.Г. нейната 1/24 ид. част е наследена по равно от Д.П.Г. и П.Г.Г.,
които придобиват общо от имота по 3/48 ид. части /1/24 ид. ч. +1/48 ид. ч./.
Делът на П.Г.Г. в размер на 1/16 ид. от имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по
КККР на гр. Велинград, общ. Пазарджик, одобрени със Заповед на
ИД-РД-18-1214/06.06.2018г., с адрес на имота: гр. Велинград, п.к. 4600, ул.
„Бор“ № 19, ет. 1, който обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с
идентификатор 10450.501.2044, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта-1, със застроена площ по документи от 77 кв.
м., ведно с прилежащите части, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, както и с припадащите се идеални части от правото на строеж,
ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта 10450.501.2044.1.2., съответстващи на 3/48 ид. части
получени по наследство/, е придобит от
съделителката Г.Д.Г. с нотариален акт за покупко-продажба № 19 от 02.07.2019г.,
том I, рег. № 239, дело № 18/2019г. на
нотариус Мильо Панчев с район на действие Районен съд Велинград. Съдът счита, че посоченият в нотариалния акт
имот с идентификатор 10450.501.2044.1.1 е идентичен с имота, идеални части от който са
били предмет на дарение с нотариален акт № 89 от 29.09.1993г., том II, дело № 822/1993г и нотариален акт № 152 от 30.09.2014г.,том II, рег. № 4320, дело № 351 от 2014г. и който в представената
от ищцата схема на самостоятелен обект в сграда /л.35 по делото/ погрешно е посочен
като имот с идентификатор 10450.501.2044.1.1, поради идентичността на прехвърлените
идеални части с притежаваните от прехвърлителя права, придобити по наследство
от общите наследодатели.
След извършеното прехвърляне на
идеални части от първия жилищен етаж, съсобственици на имота са М.Г.В. с
6/48 ид. части /или 2/16 ид. части/, Д.П.Г. с 3/48 ид. части /или 1/16 ид.
част/ и Г.Д.Г. с 39/48 ид. части /18/24 ид. части + 1/16 ид. части или 13/16
ид. части/, между които съделители следва да се допусне делбата при
посочените квоти. По отношение на останалите съделители искът е неоснователен и
следва да се отхвърли, предвид че същите не притежават дал в съсобствеността.
По отношение на искането да се
допусне до делба изградения като приземен /избен/ етаж, представляващ по
представената от ищцата скица самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.501.2144.1, с предназначение-жилище, апартамент, следва да се посочи, че вещни права, подлежащи
на делба възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на
собственост /недвижимите имоти - в
съответните устройствени и строителни правила и норми/. Подлежат на
разпоредителни сделки, съответно на делба отделни самостоятелни фактически и
юридически обособени обекти на правото на собственост, съобразно тяхното
предназначение, които действащите към момента на възникването и придобиването
им нормативни разпоредби определят като такива .
При приемане на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС е
изходило от посоченото в мотивите виждане, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите и отсъствието или наличието на запис
или записи в тях не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Посочено е и, че съдебното
решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра.
Дали застроен обект е
самостоятелен обект на вещни права или не се определя от нормативно уредените
строителни правила и норми, а не от обстоятелството дали същия има
идентификатор по кадастралната карта. Предмет на съдебната делба могат да бъдат
само вещни права. Когато се иска делба на определен самостоятелен застроен
обект същия се допуска до делба заедно със своите принадлежности – чл.98 ЗС.
Когато в първата фаза на делбата бъде повдигнат спор или съдът въз основа на
събраните доказателства констатира, че принадлежност към самостоятелен обект на
вещни права е отразен в кадастралната карта с отделен идентификатор или сграда
с повече от един самостоятелен обект е отразена като еднофамилна и с един
идентификатор, респ. несамостоятелни помещения, съставляващи части от
самостоятелния обект, са отразени с отделни идентификатори, в решението следва
да се отрази констатираната грешка. Отразяването на изводите на съда относно
наличието на грешка в кадастралната карта по отношение на застроен обект се
извършва чрез посочване на действителния му юридически статут, като съдът следва
да допусне до делба съсобствения застроен обект на вещни права съобразявайки се
с установеното по делото, а не с начина на отразяване в кадастралната карта/
този смисъл Решение № 102 от 4.10.2019 г. по
гр.д. № 4736/2017 г., II г.о. на ВКС/.
Целта и предназначението на
кадастъра според ЗКИР е да заснеме местоположението, границите и размерите
/площта/ на недвижимите имоти, включително на всеки обект на собственост на
територията на Р. България, чрез основни кадастрални данни /чл.27/, да ги обозначи
с идентификатор, който е уникален номер за еднозначно посочване /чл.26/ и да ги
нанесе на карта, както и да обезпечи връзка с данните за собственост и други
вещни права. Дейността е от обществен интерес, регулирана е с правни норми /ЗКИР
и наредби по приложението му/ и се извършва от предвидени в закона служби,
чиито дейности са регламентирани и е предвидено да бъдат извършвани от
правоспособни лица поради техническото и естество.
В закона /ЗКИР/ се прави
разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях
/чл.6,ал.2/, първите от които се получават от кадастъра, а вторите от имотния
регистър, които са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора
на недвижимите имоти /чл.6,ал.1/. Основните
кадастрални данни за имотите /чл.27/ са от техническо естество, за всички имоти
такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение
чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът, а за
сградите – очертанията, застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес, за
самостоятелните обекти в сграда - местонахождение; етаж; предназначение.
Законът /ЗКИР/ обаче съобразява разликата между основните кадастрални данни /които
са от техническо естество/ и данните, които са свързани с правния статут.
Така изводът дали един
фактически обособен в сграда обект от функционално и пространствено обединени
помещения и пространства е самостоятелен обект в сграда по смисъла на ЗКИР не
се основава само на заснемане въз основа на измервания и изчисления, а основно
на строителните книжа и на актовете за собственост /чл.44/, т.к. изискванията
за обособяване на недвижими имоти като самостоятелни обекти на собственост са
нормативно установени с императивни материалноправни норми в нормативните
актове за устройство на територията - ЗУТ и издадените въз основа на него
действаща и отменена Наредби за правила и нормативи за устройство на
територията и отменените Наредби за правила, норми и нормативи за териториално
и селищно устройство, издадени на основание ЗТСУ /отм./, както и отменените
Строителните правила и норми за изграждане на населените места.
В исковите съдебни
производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат
значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот. Доказателствената
сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния
статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената
сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието
за придобиване на тези права (чл.52 и чл.44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни
производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се
основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен
способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от
страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и
имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите
доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от
съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания, при което
съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи
верните. В тези случаи преценката, която съдът извършва на придобивните способи
въз основа на представените доказателства, е същата, каквато е предвидено да
извършва с разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР при разрешаването на споровете за
материално право, в случаите, когато непълнотите и грешките в одобрените
кадастрални карти и кадастрални регистри са свързани с такива спорове. Налице
ли е самостоятелен обект върху който съществува съсобственост се преценява въз
основа на придобивното основание и последвалите го факти от значение за спора.
Решение № 303/14.01.2014 г. по гр.д. № 5179/2013 г., ВКС, І г.о.
За преценката представлява ли
самостоятелен обект на правото на собственост и подлежи ли на делба част от една сграда или етаж от сграда, се определя от действащите към момента на
построяването й строителни правила и норми, които са императивни. Ако
процесният полуподземен етаж при изграждане на жилищната сграда отговаря на
нормативните изисквания за самостоятелен обект-жилище, същият подлежи на делба.
Съгласно § 5, т. 30 ЗУТ
жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Към
момента на изграждане на жилищната сграда действащи са Строителните правила и
норми за изграждане на населените места обн.
ДВ бр.75 от 18.09.1959г., в сила от същата дата, отм. отменен с §
7 от ПЗР разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. Според § 38 от
същите всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или
кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна, мивка и електрическа пералня,
преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. Според § 45
жилищните помещения във всички новопроектирани сгради трябва да имат височина
най-много 2,90 м конструктивна и 2,80 м светла и най-малко 2,60 м.
конструктивна и 2,50 м светла. Увеличаване или намаляване на тези височини се
допуска при доказана необходимост от Държавния комитет по строителство и
архитектура.
При
тези нормативни изисквания, видно от заключението на вещото лице по назначените
основна и допълнителна СТЕ находящият се в сградата полуподземен етаж не представлява
жилище. Не са спазени изискванията за
минимална конструктивна и светла
височина, като конструктивната височина е с 0,23 м. по-малко от нормативно
предвидения минимум, а светлата височина с 0,35 м. по-малко. Не се представиха доказателства за доказана
необходимост от намаляването им. Нивото на пода не е над 0,30 м над нивото на
терена, изискващо се по наредбите към ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./. Площта на
отворите за осветление на две от намиращите се в полуподземния етаж жилищни
помещения-кухнята и едната стая, също не отговарят на нормативните изисквания.
Светлата площ на едната от двете стаи е по малко от 1/6, а на кухнята по-малко
от 1/7 от площта й, колкото изисква § 48 от действащите СПНИНМ. Eтажът не разполага със самостоятелно складово
помещение, като за такова не може да се приеме обособеното под стълбищната клетка
на нивото на полуподземния етаж пространство, каквато е тезата на процесуалния
представител на съделителката В..
Съгласно чл. 38 ЗС в жилищните сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, стълбите представляват обща част по
естеството си, предназначени да обслужват живущите в сградата. Такова е и
пространството под тях. Промяната в
предназначението на общи по естеството части в сграда в режим на СИО е
недопустимо дори по волята на собствениците. Ето защо с поставяното на врата и
заграждането на пространството под стълбите от един от собствениците на
самостоятелен обект, не се променя характера на пространството под стълбите от
обща част в складово помещение, доколкото като обща част обслужващи цялата
сграда, намиращите се в нея стълби и
пространството под тях и над тях, следва да се ползват от всички собственици и
предназначението му не може да се променя. Предвижданията по архитектурния
проект е в полуподземния етаж бъдат изградени избени помещения и според
показанията на вещото лице архитектурния проект е изпълнен без съществени
отклонения, което се потвърждава от извършените замервания на светлата и
конструктивната височина на помещенията. Обстоятелството, че общите
наследодатели на страните са приспособили етажа за живеене, като са го обзавели
и са живели там, не променя характера му и не го прави самостоятелен обект на
правото на собственост и жилище по смисъла на закона.
Установи се, че другите два жилищни
етажа не разполагат със складови помещения в сградата или извън нея, което
сочи, че предназначението на полуподземния етаж е да служи като складово
помещение. Няма обособени други такива в
подпокривното пространство, а обособените извън сградата на южната и на
северната фасада са със светла височина по-малка от нормативно установената от
1,90 м. в § 45, ал. 2 от СПНИНМ от пода до най-ниската конструктивна или
инсталационна част.
Ето защо съдът счита, че полуподземният
етаж с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед на ИД на АГКК РД-18-1214/06.06.2018г., не е самостоятелен обект на
правото на собственост, няма самостоятелно функционално предназначение, а е
принадлежност към останалите два самостоятелни обекта- складово помещение към
първи и втори жилищен етаж, поради което не подлежи на делба отделно от тях.
Не представляват обекти, подлежащи
на делба и построените в дворното място сгради на допълващо застрояване с площ
от 28 кв. м., отразена в КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК като имот с идентификатор 10450.501.2044.2 с предназначение –хангар, депо, гараж и с
сграда с площ 17 кв. м., отразена в КККР
на гр. Велинград, общ. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК като имот с идентификатор 10450.501.2044.3, с предназначение-друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Сградата с идентификатор 10450.501.2044.2,
според допълнителното заключение на вещото лице, представлява обособено
пространство под бетоновата плоча, служеща за вход на жилищната сграда, на
нивото на прилежащата улица. Няма собствени
ограждащи стени , а за стени й служат преградната стена на жилищната сграда от
изток, оградата на уличната регулация от запад, служеща за подпорна стена между
нивото на улицата и имота и изградената стена от север, служеща като основа на
бетоновата плоча. От юг, от страната на двора, пространството е преградено с талашитени
плоскости. Средната му височина е 1,46 м.
Сграда с идентификатор 10450.501.2044.3
представлява, според същото заключение, обособено пространство под бетоновата
плоча на нивото на прилежащата улица. Няма
собствени стени, за стени й служат оградата по северната граница на имота,
оградата по уличната регулация от запад, служеща за подпорна стена между нивото
на улицата и имота, изградената стена от юг, служеща като основа на бетоновата
плоча. От изток, от страната на двора, пространството не е преградено, сградната
височина е 1,95 м., а височината от страната на входа е 2,10 м.
Собственост върху сграда,
построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне и същата да
подлежи на делба, само ако тя е обособена като вещ , съдържаща минимални
признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права
според изискванията на съответните строителни норми. Легално
определение на понятието сграда е съдържал чл.164 от Закона за
благоустройството от 1941 г. /отм./ - това е всеки строеж, над или под земята,
ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за
жилищни, домакински, стопански или други нужди. Дефиницията не е възпроизведена
в действащия ЗУТ, но се извежда по тълкувателен път от чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ, които определят
завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за
обектите, за които е учредено правото на строеж. Законната дефиниция на
понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от
Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на
суперфициарна собственост. Дотогава строежът не е отделен обект на собственост не
подлежи на делба.
В случая процесните сгради не
отговорят на изискванията за груб строеж, предвид че не разполагат със
самостоятелно изградени ограждащи стени,
обособяващи ги пространствено. Ето защо съдът счита, че по отношение на тях
учреденото право на строеж не е реализирано, същите не са възникнали като
самостоятелно обособени вещи, не са годен обект на правото на собственост ,
поради което не подлежат на делба и искът
в тази част следва да се отхвърли.
Поради изложените съображения,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и
Г.Д.Г. иск за прогласяване на нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.
последно ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт 155, том I, дело № 357/1974г. на съдия при
Районен съд Велинград, като привиден.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за
прогласяване на относителна недействителност, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 13, ал. 3 СК 1968 /отм./ на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт 155, том I, дело № 357/1974г. на съдия при Районен съд Велинград и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Г. против М.Г.В., П.Г.Г., Д.И.Г.,
В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 75, 2 ЗН договор
за доброволна делба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт 151, том II, дело № 350/2014г. на нотариус
Симеон Даскалов, с район на действие Районен съд Велинград.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Г.В. против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г. иск за
делба на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.3 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи на същия етаж-няма, над
обекта няма, под обекта 10450.501.2044.2, находящ се в жилищна сграда с
идентификатор 10450.501.2044.1 КККР на
гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор10450.501.2044 по КККР
на гр. Велинград одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. с адрес на ПИ гр.Велинград, ул.”Бор” №19 при граници и
съседи: от запад-улица “Бор” 797.76; от север имот с идентификатор
10450.501.1960; от изток: имот идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с
идентификатор 10450.501.1739, представляващ по Нотариален акт № 151 от
30.09.2014г., том II, нот. дело № 350/2014г. на нотариус Симеон Даскалов втори жилищен етаж
от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв. м., построена върху
дворно място-общинска собственост, съставляващо УПИ XV-7776, кв. 206 по плана на
гр. Велинград, при съседи: улица, имот на ГНС, Стоил Младжов и Ангел Ангелов,
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.2
по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи на същия етаж-няма,
над обекта-имот с идентификатор 10450.501.2044.3, под обекта- имот с
идентификатор 10450.501.2044.1.1, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
10450.501.2044.1 КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор10450.501.2044 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. с адрес на ПИ
гр.Велинград, ул.”Бор” №19 при граници и съседи: от запад-улица “Бор”
797.76; от север имот с идентификатор 10450.501.1960; от изток: имот
идентификатор 10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739,
представляващ по Нотариален акт № 19 от 02.07.2019г., том I, рег. № 239, дело 18/2019г. на нотариус Мильо Панчев самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по ККК на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота
гр. Велинград, ул.”Бор” №19,
който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
10450.501.2044, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, със застроена площ
по документи от 77,00 кв. м., при съседни самостоятелни обекти на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта 10450.501.2044.1.2, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място МЕЖДУ М.Г.В., Д.П.Г. и Г.Д.Г. при квоти за М.Г.В. 2/16 ид.
части, за Д.П.Г. 1/16 ид.
част и за Г.Д.Г. 13/16 ид. части, като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на П.Г.Г., Д.И.Г. и В.Д.Л..
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.Г.В. против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г.
иск за делба на сграда за идентификатор
10450.501.2044.2 погрешно заснета в КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, като второстепенна едноетажна
постройка на застроена площ от 28 кв.
м., разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.501.2044, при граници от
север едноетажната постройка с идентификатор 10450.501.2044.3, от запад-с
източната стена на първия етаж от жилищната сграда идентификатор
10450.501.2044.1, от юг-с незастроеното дворно място на поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2044 и от запад - с подпорен зид откъм ул.”Бор”, с
предназначение за гараж, както и за
складови нужди.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.Г.В. против Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л. и Г.Д.Г.
иск за делба на сграда за идентификатор
10450.501.2044.3 на застроена площ от 17 кв.м., погрешно заснета в КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, като
второстепенна постройка, разположена на северозападния ъгъл на поземления имот
с идентификатор 10450.501.2044, при
границите от север- имот с идентификатор 10450.501.2043; от
изток-с дворното място на поземления имот с идентификатор 10450.501.2044; от
юг-с второстепенна постройка с
идентификатор 10450.501.2044.2; от запад- улица „Бор”, с предназначение за
гаражи, както и за складови нужди.
Решението, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от Д.П.Г. против М.Г.В.Д.П.Г., П.Г.Г., Д.И.Г., В.Д.Л.
и Г.Д.Г. иск за прогласяване на относителна недействителност, на осн. чл. 26, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 13, ал. 3 СК 1968
/отм./ на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт 155, том I, дело № 357/1974г. на съдия при Районен съд
Велинград и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Пазарджик, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева