Определение по дело №1703/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146/26.7.2021г.

гр. Пловдив, 26 юли 2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:           МИЛЕНА ДИЧЕВА 

                               МАРИАНА МИХАЙЛОВА 

 

като разгледа докладваното от съдия Дичева ЧКАНД № 1703  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.281, ал.2 от ЗИНЗС.

         Образувано е по частна жалба на Н. И. Г., ЕГН **********, чрез адв.М., против разпореждане от 31.05.2021 г. по адм.дело № 1321/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с доводи, че неправилно при разглеждането на жалбата е прието, че на жалбоподателя е предоставена необходимата медицинска помощ.

         В крайна сметка се иска отмяна на разпореждането и се претендира адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл.38, т.2 от ЗА в полза на материално затруднено лице и за двете инстанции.

         От ответната страна, Началник на Затвора Пловдив, се прави възражение за неоснователност на частната жалба  с доводи, че са спазени всички разпоредби на закона с оглед осигуряване здравето на лишения от свобода.

         Жалбата е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

  Предмет на настоящото обжалване е  разпореждане № 3274 от 31.05.2021 г. по адм.дело № 1321 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на Н.И.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действие като осигури преглед при лекар гръден хирург съобразно здравословното му състояние.

  Настоящият касационен състав на Административен съд - Пловдив, след като извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, както и на неговото съответствие с материалния закон, във връзка с твърденията в частната жалба, приема за установено следното:

Обжалваното Разпореждане е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като този касационен състав споделя изцяло изложените в него съображения.

Изводите на съдебния състав са обосновани и съответни на закона, и са в отговор на подадената пред него  жалба, поради което този съд препраща към мотивите на обжалваното Разпореждане.

Правилно е прието при първоначалното разглеждане на жалбата, че предвид липсата на доказана диагноза на жалбоподателя „кисти на белия дроб“, за която конкретно се претендира да е осъществено процесното бездействие, не е доказано жалбоподателят  да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при осигуряването на медицинска помощ.

В конкретния случай, нарушаването на забраната по чл. 3, според оплакванията и исканията на жалбоподателя, се изразява  в това, че органът по изпълнение на наказанието не му предоставя възможност за провеждане на нужното лечение в достатъчна степен, което е посочено сред действията и бездействията, предмет на изричната забрана по чл. 3, ал. 1, съответно е приравнено на нарушение по силата ал. 2.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора след издаване на задължителното съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предложение на директора на медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода.

В конкретния случай, съдът, при вярна преценка на събраните пред него писмени и гласни  доказателства, е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е диагностициран с диагноза „кисти на белия дроб“, за да се изведе извод, че лечение на това заболяване не е осигурено на лишения от свобода. Видно от докладна записка на л. 11 от д-р Даскалова, лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, с оглед оплакванията на Г., на същият му е била направена рентгенография на 13.04.2021 г. От направена рентгенова снимка на 13.04.2021 г. е видно, че той няма активно белодробно заболяване – по свидетелските показания на д-р Даскалова, дадени в хода на съдебното производство.  От  събраните доказателства не се установява и, че жалбоподателя е имал необходимост от изпращане за преглед при специалист извън затвора. При това положение, правилно са приети за недоказани твърденията за неадекватно медицинско обслужване в Медицинския център на Затвора Пловдив, съответно и искането към съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на медицинско обслужване, правилно е отхвърлено.

Неоснователни са и оплакванията по касационната жалба дотолкова доколкото те привнасят за разглеждане твърдения, които са неотносими към предмета на спора. Следва да се има предвид, че искането към  съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса на осигуряване на медицинско обслужване, се съотнася към конкретно твърдяно заболяване. Т.е. щом в жалбата при първоначалното разглеждане на спора, се твърди бездействие за осигуряване на лечение във връзка с диагноза „киста на белия дроб“ и се иска да бъде задължен ответника да преустанови неоснователните си бездействия по отношение на жалбоподателя като му осигури преглед при лекар специалист, гръден хирург, за извършване на преглед по диагноза „кисти на белия дроб“, то съдът осъществява преценката си конкретно по това твърдяно бездействие, а не изобщо. В крайна сметка следва да се отчете и обстоятелството, че на жалбоподателя е осигурявано медицинско обслужване в Медицинския център на Затвора Пловдив. Видно от свидетелските показания на д-р Даскалова, същият е посещавал Медицинския център 16 пъти, а по данни от възражението по частната жалба, направено от ответника, предвид продължаващите оплаквания от болки в гърдите, лишеният от свобода е плануван за извеждане на 23.06.2021 г. за преглед на млечните жлези от външен специалист.

След осъществения съдебен контрол по реда на чл. 281, ал. 2 ЗИНЗС, настоящият касационнен състав приема, че обжалването разпореждане е валидно и допустимо, като поставено в съответствие със заявеното искане и при съобразяване с цитираните по – горе материалноправни норми, както и с процесуалните такива.

 

На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Административен съд – Пловдив, ХIХ-ти касационен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3274 от 31.05.2021 г. по адм.дело № 1321 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

 

 

 

Определението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: