Решение по дело №5142/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 153
Дата: 18 януари 2017 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20151100905142
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                             Гр.София, 18.01.2017г.  

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                            

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св,     в открито  съдебно заседание на седми декември   през две хиляди и  шестнадесета  година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря Е.К.

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ  д № 5142 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.3,ал.3,вр.ал.2 от ЗБН и при евентуалност иск с пр.осн.чл.59,ал.3,вр.ал.4 от ЗБН от Л.П.И. И Р.И.А. , в качеството им на синдици на К.Т.Б. АД срещу С.Е.Д.М. ООД ЕИК ******* .

Твърди се, че лицензът на банката е отнет на 6.11.2014г. с Решение № 138 на УС на БНБ и същото е обявено в ТР на дата 7.11.2014г. Синдиците в изпълнение на задълженията С.да издирват, уточняват и попълват имуществото на Б.та са предявили иска предвид извършено изявление за прихващане от страна на ответната фирма до КТБ АД входирано при банката на 06.11.2014г. с вх.№ 11273.  Активното вземане е това, по което ответникът се легитимара като цесионер – по силата на извършена цесия, за която банката е уведомена с уведомление  вх.№ 11271/06.11.2014г. . Уведомлението изхожда от Б. ЕАД ЕИК *******, подадено в качеството му на цедент, като изрично се уведомява банката, че е прехвърлил вземане съгласно договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличе.търговец № 85238 от 19.01.2007г. и Анекс № 1 от дата 01.11.2007г. към договор за разплащателна сметка № 85238, в размер на 12 385 437.55 лв. , представляващо част от вземането, по съответната банкова сметка ***. С прихващането е направено волеизявление, че се погасяват следните пасивни вземания :

- вземането на банката по договор за банков кредит със С.Е.д.М. ООД от 9.11.2006 г., измене.с 12 анекса, последния от 16.01.2014г. , по силата на който банката е прехвърлила на кредитополучателя сумата от 2 390 000 лева към датата на последния анекс.

- вземането на банката по договор за банков кредит със С.Е.д.М. ООД от 24.11.2008 г., измене.с 15 анекса, последния от 28.05.2014г. , по силата на който банката е прехвърлила на кредитополучателя сумата от 1 500 000 лева към датата на последния анекс.

- вземането на банката по договор за банков кредит със С.Е.д.М. ООД от 11.03.2009 г., изменен с 15 анекса, последния от 19.01.2014г. , по силата на който банката е прехвърлила на кредитополучателя сумата от     8 000 000 лева към датата на последния анекс.

Поддържа становището, че придобиване на вземането от цесионерът по силата на чл.59,ал.3 от ЗБН следва да се отъждестви с момента на постъпване на уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД при длъжника. Намира, че доколкото прихващането е извършено след датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност – 6.11.2014г. и предвид характера на прихващането като способ, насочен към събиране на вземане срещу банката, то прихващането е извършено в нарушение на императивни законови разпоредби – чл.3,ал.2 от ЗБН – порок, който води до нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността – чл.3,ал.3 ЗБН.

Наред с това твърдят, че е налице и хипотезата на чл. 59,ал.4 ЗБН , тъй като придобиване на вземането е станало след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД и съответно е било налице необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност. Предвид на това намира, че прихващането следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Наред с това намира, че отнемането на лиценза на КТБ с дата 6.11.2014г.  следва да се отчита за ноторно известен факт, тъй като е подробно отразяван и обсъждан подробно въ всяка новинарска емисия още с поставяне на банката под особен надзор. Изхождайки от широкия обществен и медиен отзвук на това събитие, считат че съдът следва да презюмира знание у третите лица за отнемане на лиценза още към 6.11.2014г.

При така изложените твърдения прави следните искания:

На осн.чл.3,ал.3,вр.ал.2 от ЗБН да се проглаС.нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелностт на КТБ на изявление за прихващане вх.№ 11273/ 06.11.2014г. по регистъра на КТБ и

При условията на евентуалност моли изявлението за прихващане да се обяви за относително недействително на осн.чл.59,ал.3, вр.ал.4 от ЗБН спрямо кредиторите на несъстоятелността.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете, като неоснователни и моли да се отхвърлят изцяло. Твърди, че прихващането не е нищожно, тъй като не е способ за събиране на вземания, а способ за погасяването им. По отношение на твърдяната относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на направеното волеизявление за прихващане ответника изразява становище, че същото е неоснователно. Уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД, с което Б. ЕАД като цедент съобщава на банката, че е прехвърлило в полза на ответника определени свои вземания от банката, извършено на 6.11.2014г.  не е елемент от фактическия състав, който поражда действието на прехвърлянето между страните по цесията. Същото има значение единствено от гледна точка на действието на договора за цесия спрямо трети лица. За преминаване на вземането от стария към новия кредитор  е достатъчно за постигане на съгласието и от момента на сключване на договора за цесия той влиза в сила и вземането е придобито от кредитора. Договорът за прехвърляне на вземане е сключен на 4.11.2014г.  и намират, че това е момента, в който вземането е преминало от цедента на цесионера. С исковата молба няма оспорване на датата на сключване на договора, а прави това едва с допълнителната искова молба. Нотариалната заверка на подписите на договора е извършена на 6.11.2014г. на осн.чл.589,ал.2 от ГПК, като представителите на страните по договора са потвърдили подписите С.на деня на явяване на нотариуса в офиса на цедента, като това е станало след датата на подписване на самия договор.

Твърди, че не е вярно твърдението, че към момента на придобиване на вземането , който е момента на сключване на договора – 4.11.14г.,цедента е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. Намира, че законът с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН, предвижда , че знанието за настъпилата неплатежоспособност се свързва с момента на придобиване на вземането. Същото се презюмира като последица от вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност. Закона презюмира, че знанието съществува стига моментът на придобиване на вземането да е след датата на вписване на посоченото решение на БНБ. Вписване решението на БНБ е извършено на 07.11.2015г – законът приема, че въпросното знание за неплатежоспособността на  извършилия прихващане е съществувало / без значение дали в действителност е било или не е било налице/  само и единствено ако той е извършил прихващане на свое задължение към банката със вземане към нея, което е било придобито от 08.11.2015г. / вкл./ насетне. Поместване на съобщения на сайта на банката преди 8.11.2015г., не създават въпросната презумпция за знание , поради което в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата предвидени в ал.3 на чл.59 от ЗБН. Твърди, че управителя на С.Ен Д.М. към 06.11.2015г. нито е знаел, нито е узнавал, нито е бил информиран по какъвто и да било начин, че по отношение на банката вече е настъпила неплатежоспособност или че по отношение на същата вече е било поискано откриване на производство по несъстоятелност. Намира, че простото твърдение за обяваване на обществеността на обстоятелството, че е отнет лиценз на банка, не може да има правно значение и да създаде презумпция за знание за неопределен кръг лица. Предвид на тези съображения намира, че ответникът не само че не е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката, но и не е могъл изобщо да има знание за подобно обстоятелство и то не само към момента на уведомяване на банката за цесията, но и на още по-силно основание и към момента на придобиване на активното вземане 4.11.2014г.      

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Между страните няма спор, и от представеното по делото съдебно  извлечение от Протокол № 27 от 6.11.2014г. на БНБ, с което е взето  решение за отнемане лиценза на банката, и са назначени временните синдици с опр.№ 2001 / 25.03.15г. се установява, че банката не упражнява след отнемане на лиценза банкова дейност и е в производство  по несъстоятелност.

Откриване производството по несъстоятелност по отношение на банката е извършено с Решение № 664 от 22.04.2015г., СГС, т.о.,VІ-4 състав. С решението на САС е изменена началната дата на неплатежоспособността на 20.06.2014г.

Между страните няма спор за факта на извършена цесия между ответника и Б. ЕАД и за възникналото между ищеца и ответникът правоотношение във връзка с изявление за прихващане на последния, направено писмено и входирано в деловодството на банката с вх.№ 11273 от 6.11.2014г. , както и за активните вземания по изявлението за прихващане – това по което ответникът е цесионер, а именно вземане по договор за разплащателна сметка на юридическото лице или едноличния търговец № 85238 от 19.01.2007г., съставляващо депозит по банкова сметка ***5 437.55 лв. принадлежала на цедента Б. ЕАД . Не се спори и за пасивните вземания ищеца към цесионера по трита договора за банкови кредити, изменяни неколкократно, както е посочено в исковата молба и техните отделни и общ размер към датата на последните анекси, както следва  2 390 000 лв. +  1 500 000 лв. + 8 000 000 лв. = 11 890 000 лв. Съответно безспорните факти са установени с доказателства по делото – договора за цесия, с нотариална заверка на подписите, договора за разплащателна сметка, трита договора за кредит и анексите към тях.

Спори се за датата на договора за цесия, за това дали изявлението за прихващане е произвело действие или е нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността или относително недействително, съответно наличие на знание у направилия волеизявлението за прихващане за неплатежоспособността на банката към момента на цесията, съответно към момента на изявлението за прихващане.   

По делото е приета съдебна техническа експертиза, която след извършени проверки в банката и БНБ установява, че решениета на УС на БНБ за отнемане лиценза на КТБ ЕАД  е оповестено на интернет сайта на БНБ в 13.21 часа. Уведомлението за извършената цесия отправено от цедента до банката е входирано в деловодната система  на банката на 16.11.2014г. в 14.52.21 ч.. Електронния екранен образ на въведеното в деловодната система на банката ищеца уведомление за извършена цесия от страна на Б. ЕАД отговаря на представеното по делото хартиено копие. Програмния продукт Архимед, обслужващ дейността на банката ищец според вещото лице  е създаден като деловодна система, която отговаря на всички изисквания за защита и неприкосновенност на въведените в него данни за входящата кореспонденция, включително и относно времето на приемане на входящите документи.

По делото е изслушана и свидетелката Д.Я., бивш изпълнителен директор на цедента, към датата на сключване на цесията, която установява, че договора за цесия е подписан, като по нейно желание е извършена нотариална заверка на подписите на представителите на страните. Свидетелката установява, че на датата на подписването на цесията,  са търсили нотариуса, с който дружеството цедент работи, но той не е могъл да извърши тогава заверката, поради независещи от страните по договора причина, и е дошъл на датата на обявяване отнемането на лиценза на банката, в Б. ЕАД и е извършил заверка удостоверявайки подписите на представителите, като това е извършено в обедната почивка – между 12 и 13 часа на датата на обявяване на отнемане лиценза на банката. Вземане решение за подписване на договора за прехвърляне на вземането от УС на цедента, свидетелката установява също, че е станало преди нотариалната заверка на подписите . Установява, че  преговорите за сключване договора с представител на цесионера  от м.септември 2014г. Като управляващ Б. ЕАД същата установява, че не са очаквали, че банката ще фалира, че там са били средствата на всички енергийни дружествата в групата на БЕХ. В конкретно тяхната разплащателна сметка месечно са получавали по 120 – 130 милиона лева и не са предполагали, че държавата ще остави държавните дружества да загубят толкова пари. Банката е спряла да работи на 20.юни.2014г. като са очаквали предвид различни изказвания в медии, че банката ще заработи отново. Предвид необходимостта от средства през м.септември 2014г. се водят разговорите с представител на С.Е. Д.М. ООД за сключване на цесията, като макар и цената да е по-ниска от вземането са договорени лихви. В резултат на предвидените лихви дискаунт между прехвърлено вземане и цена почти няма.   

При така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

На първо место се твърди нищожност на осн.чл.3,ал.3 вр.ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност. Не се спори относно извършената цесия и породилия прехвърлителен ефект, т.е. закупените от ответникът вземания от третото лице са придобити от ответникът, т.е. ответникът има вземания от банката, в размер на придобитите чрез цесия вземания . Може ли същият да извърши прихващане със своите задължения към банката съществуващи на основания сключения договор за кредит. Касае се за две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания към момента на извършване на волеиязлението за прихващане, като към този момент няма спор относно размера и по общите правила на прихващането двете насрещни вземания следва да се погасят до размера на по-малкото.  Доколкото прихващането, по своя  погасителен ефект относно всяко от насрещните задължения, едно от които е това на банката може да се бъде разгледано като вид събиране на вземане, вид изпълнение на задължение от всяка от страните до размера на по-малкото задължение, то съдът намира, че в конкретния случай бихме могли да сме изправени пред хипотезата на чл.3,ал.2, изр.2 от ЗБН. От друга страна обаче предвид, че законът има специална норма уреждаща допустимост и недействителност относно прихващанията в производството по несъстоятелност на една банка и това е нормата на  чл.59 от ЗБН, то тази норма се явява специална по отношение на чл.3,ал.2 ЗБН, която е обща относно изпълнение на задължение и събиране на вземания от и  спрямо банка  с отнет лиценз. Специалната норма изключва действието на общата норма и приложима се явява  специалната норма, включително и спрямо  конкретния спор. След като специалната норма предвижда относнителна недействителност, а не нищожност за извършени прихващания с вземания към банката, и то при определени хипотези, то съдът намира, че законът не предпостява изначална нищожност на прихващането в хипотезите на чл.3 от ЗБН и като цяло прихващането е допустимо и действително, ако е извършено при предпоставките на закона и в съответната форма, а неговата частична или пълна относителна недействителност, спрямо кредиторите на несъстоятелността се установява в исково производство по чл.-59,ал.3,4 и ал.5  от ЗБН. В конкретния случай обаче съдът намира, че прихващането извършено от страна на ответника, като придобил вземането цесионер е извършено не в изискуемата от закона – чл.59,ал.2 от ЗБН форма. Изявлението по чл.104,вр.чл.103 и чл.99 от ЗЗД № 11273 от 06.11.2014г. е направено в писмена форма, а законът изисква и нотариална заверка на подписите. Формата съдът приема, че е за действителност, а не за доказване. Вярно е, че ищеца не е оспорвал и не е изразявал в исковата молба подобни твърдения, но съдът намира, че следва и има право служебно  да следи за общата действителност на едностраното волеизявление, с което ответника е упражнил своето потестативно право на прихващане. След като същото не е упражнено в изискуемата се от закона форма, то следва да се приеме, че волеизявлението му за разпореждането / на ответника/ с предмета на вземането му и със задължението му към банката се явява нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Искът с правно основание чл.59,ал.3 вр.ал.4 от ЗБН, доколкото е предявен като евентуален и главния е уважен не следва да бъде разглеждан от страна на съда.   

Предвид изходът по спора ответникът  следва да бъде осъден да внесе  дължимата държавна по спора – 4 %  върху материалния интерес от 12 385 437.55 лв. или сумата от 495 417.50 лв. см. СГС. Ищеца не претендира разноски, поради които такива не му се следват.

Водим от горното съдът

                                    Р    Е    Ш    И       :

ПРОГЛАСЯВА нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на волеизявлението за прихващане  отправено от  С.Е. Д.М. ООД *** до  К.Т.Б. *** с писмена молба вх.№ 11273/6.11.2014г. в размер на 12 385 437.55 лв.

ОСЪЖДА С.Е. Д.М. ООД *** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.С., бул. В.№ * сумата от 495 417.50 лв. / четиристотин деветдесет и пет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС .

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ