В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, че описаната фактическа обстановка в АУАН не съответства на действителното фактическо положение, като твърди, че в момента на проверката, автомобилът е бил спрян и той разговарял с негови близки на площада. Отказъл да подпише фиша, тъй като не бил извършил нарушение и не следвало да бъде санкциониран независимо по какъв начин. Моли да се отмени изцяло наказателното постановление.

            В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си, заявява, че не е виновен и моли да се отмени наказателното постановление.

            За ответника – РУ ”Полиция” гр. Пещера, не се явява законен или процесуален представител, редовно призован и не взема становище по жалбата.

            Съдът намира тази разпоредба за неприложима, поради следните съображения:

            Жалбата  разгледана по същество се явява неоснователна.

            На основание на горния акт е издадено наказателно постановление №625 от 06.01.2011 год. на ВНД Началник на РУ “Полиция” гр. Пещера, с което на жалбоподателя е наложено посоченото по-горе наказание, като същото му е надлежно връчено на 01.02.2011 г.

            Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно – съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателствени средства – акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление и събраните в хода на съдебното следствие гласни такива – показанията на св. М., от които се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, като не е изпълнил задължението си за използване на предпазен колан. Установените фактически положения не се променят и от събраните в съдебното производство гласни доказателства – показанията на св. А. и обясненията на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на св. А., който се стреми да установи, че двамата с жалбоподателя са били спряли с автомобила на жалбоподателя на площадче в кв. “Пирин”, като на шофьоркото място е бил жалбоподателя, а той самият на предна дясна седалка и гледали филм и като видяли, че идва патрулката, З. запалил колата и я отместил, за да мине патрулката, като изминал някъде около 10 метра, но бил с поставен колан и когато го проверявали и посегнал да вземе документите от жабката, тогава го свалил. Тъй като З. се смеел, проверяващият служител на полицията му бил казал: “Не ми се смей ще ти счупя кокалите бе, циганин”. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като, на първо място св. М. категорично заяви, че друго лице е било в автомобила на жалбоподателя, а не този свидетел и на второ място, показанията на този свидетел и обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание, и изложените твърдения в жалбата от същия, коренно се различават и се намират в противоречие. Самият жалбоподател в жалбата си твърди, че в момента на проверката, автомобила е бил в покой, а не в движение, като в момента на проверката е разговарял с негови близки на площата, където имало не по-малко от 15 човека. В съдебно заседание веднъж заявява, че е бил спрял автомобила и със св. А. са гледали дивиди и не е карал, а след това заявява, че е свалил колана, когато е посегнал да вземе застраховката от жабката, тъй като преди това карал, но в тоя момент не карал. В жалбата твърди, че бил спрял автомобила и разговарял с негови близки на площада, а в с.з. твърди, че със св. А. са слушали дивиди. Жалбоподателят твърди още, че актосъставителят посегнал да го бие, а такива твърдения не се съдържат в показанията на св. А. Коренно различни са и изразите, които св. А. и жалбоподателят цитират, като отправени от св. М. към жалбоподателя. Св. А. твърди, че св. М. е казал на жалбоподателя: “Не ми се смей, че ще ти счупя кокалите бе, циганин”, а самият жалбоподател твърди, че св. М. му е казал: “Циганин що се бавиш”. Ето защо, съдът не дава вяра на показанията на св. А.,  тъй като същите не са обективни, явяват се заинтересовани и са в противоречие със събраните по делото доказателства, в т.ч. и с показанията на св. М., които съдът изцяло кредитира като обективни, непосредствени и незаинтересовани. Показанията на св. А. са в противоречие и на твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, а така също и на обясненията на последния, дадени в съдебно заседание. Този свидетел, се стреми да помогне на жалбоподателя.

            По несъмнен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят като водач на МПС на 25.12.2010 г. е управлявал собственият си лек автомобил  “Рено Еспейс” с ДК № РА 80 47 ВС, без да използва обезопасителен /предпазен/ колан.

            Що се касае до отнемането на 8 контролни точки от притежавания максимален размер от жалбоподателя, то точният им брой е регламентиран в Наредбата за конкретно извършеното нарушение, поради което броят на отнетите точки също не подлежи на преценка от съда и същите се отнемат на основание на влязло в сила наказателно постановление.

            Предвид изложените съображения, съдът счита за неоснователни направените доводи в жалбата, с които отрича да е извършил административното нарушение, визирано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

            Предвид на изложеното, съдът счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и се потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

            С оглед изхода на делото, съдът счита, че жалбоподателят следва да се осъди да заплати на Районен съд гр. Пещера сумата 8 лева – разноски, изплатени на свидетел по делото.

           ОСЪЖДА  А.Ю.З., с посочен по-горе адрес и ЕГН  д а   д а п л а т и   на Районен съд гр. Пещера  с у м а т а   8.00 лева – за направени разноски по делото.

            Решението   п о д л е ж и    на касационно обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: