№ 369
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110217809 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. С. В. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-495 от 18.10.2023 г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано
като такова на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ бр. 62 от 05.08.2022 г.), на основание чл. 256,
ал. 2 вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ
бр. 62 от 05.08.2022 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 576,27
лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност (неправилно
ангажиране на отговорността във връзка с разходи, които не са за процесния вид услуга,
неотчитане на това, че за част от съответния период въззивникът не е бил директор на
съответната институция, при условията на евентуалност – неправилно неприлагане на чл. 28
от ЗАНН, необсъждане на направените възражения срещу АУАН и неприлагане на всички
визирани в НП фактури). Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си
представител) излага от своя страни конкретни доводи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН,
както и доводи за правилно ангажиране на отговорността и за наличие на всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП.
Безпредметно е да се обсъжда друго освен следното:
От доказателствените материали (писмени, приобщени към доказателствената
съвкупност въз основа съответно на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН и нарочно определение за приемане и прилагане) еднозначно се установява
изложеното в обжалваното НП касателно връзката на жалбоподателя със съответната
културна институция и статута на визираната институция, издаването на процесните
фактури и тяхната стойност. Отговорност на жалбоподателя за непровеждане на предвидена
в ЗОП процедура въпреки надвишаването на сочения в НП стойностен праг можеше да бъде
търсена единствено за поведение към момента, когато е следвало да бъде определена
1
съответната прогнозна стойност (това е моментът, в който възложителят следва да извърши
преценка дали и каква процедура по възлагане да приложи, бидейки задължен и във връзка с
правилното прогнозиране), а не в бъдещ момент; именно с тази логика е свързана самата
законова уредба по ЗОП, свързана с прогнозната стойност и нейното определяне. С други
думи, материалният закон (съобрази посоченото по-горе относно дадената от наказващия
орган правна квалификация на твърдяното административно нарушение!) е приложен
неправилно (изначално) и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН постановлението следва да бъде отменено, при който изход на делото правно
основание за присъждане на разноски в тежест на жалбоподателя липсва, съответно налице
е основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя съгласно чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а именно за възнаграждение на един адвокат (заплащането
на което е удостоверено със съответния служещ и за разписка договор за правна помощ), от
какъвто същият е бил представляван по делото; сумата от 400 лева за адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерна (неразумна) нито с оглед защитавания материален
интерес, нито с оглед фактическата и правната сложност на делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 11-01-495 от 18.10.2023 г., издадено от директора на
АДФИ.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на АДФИ.
Осъжда АДФИ да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 400 лева –
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2