№ 43
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600018 по описа за 2025 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения Б. А. М. са
релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК –– нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание. Посочва като съществено
отстранимо процесуално нарушение, допуснато в хода на досъдебното
производство, провеждането на същото без участието на преводач от турски
на български език, въпреки че осъденият М. не владее добре български език и
не е разбрал за какво престъпление е привлечен, нито е разбрал смисъла и
значението на извършените с негово участие процесуални действия. Открива
съществени процесуални нарушения, допуснати в съдебната фаза от първата
инстанция, за каквито сочи неучастието на подсъдимия в откритите съдебни
заседания на 04.10.2023 г. и на 28.11.2023 г., както и неучастието на неговия
упълномощен защитник в съдебно заседание на 20.06.2024 г. В същата
категория обстоятелства отнася и отказа на съда да допусне допълнителна
балистична експертиза. Изтъква, че упоменатите съществени процесуални
нарушения са били изложени във въззивната жалба на упълномощения
защитник на осъдения М. и съответно защитени в хода на съдебните прения,
но въззивният съд неправилно ги е отклонил като неоснователни. Оспорва
съставомерност на разгледаното деяние по чл.339, ал.1 от НК, като твърди, че
липсват доказателства за това, че осъденият М. е упражнявал трайна
1
фактическа власт върху процесното оръжие. Отстоява тезата, че осъденият е
намерил въпросното оръжие в тоалетната на заведение „Корнер“
непосредствено преди да напусне заведението. Намира за необоснован извода
на съда, че осъденият М. е насочил целенасочено оръжието срещу друго лице,
с което е възникнало спречкване. В тази връзка се противопоставя на
кредитирането на показанията на свид. М., който освен, че е бил употребил
значително количество алкохол в процесната вечер, се явява единствен
свидетел на случката и неговите твърдения не се подкрепят от други
доказателствени източници. Смята, че въззивното решение, потвърждаващо
първоинстанционната осъдителна присъда, е незаконосъобразно, защото
противоречи на чл.6 ЕКЗПЧОС, на Директива 2016/343 на ЕС и на
практиката на Европейския съд по правата на човека, тъй като в него
неправилно се приема, че неучастието на подсъдимия в съдебно заседание на
04.10.2023 г. и на 28.11.2023 г., както и на неговия упълномощен защитник в
съдебно заседание на 20.06.2024 г., не е нарушило правото им на защита.
Допълва списъка на съществените процесуални нарушения с отказа на
първоинстанционния съд да разпита в съдебно заседание свид. К., като по този
начин се е лишил от възможността да възприеме лично показанията на ключов
свидетел и същевременно е лишил подсъдимия от правото да задава въпроси
на свидетеля. Заключава, че с посочените процесуални нарушения съществено
е било накърнено правото на защита на осъдения М.. Противопоставя се
категорично на становището на двете съдебни инстанции за изпълнен състав
на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, доколкото съвкупният
доказателствен материал не установява трайна фактическа власт от страна на
осъдения върху процесния пистолет. Отделно от това, намира за несъмнено
установено по делото, че въпросният пистолет не е бил в състояние да
произведе изстрел, което налага извода, че той не е представлявал огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. По тези съображения моли апелативният
съд да възобнови ВНОХД №965/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, да отмени
въззивното решение и да оправдае осъдения М.. Отправя евентуални искания
да се отмени въззивното решение, да се признае подсъдимия за невинен и да
му се наложи административно наказание по ЗОБВВПИ или пък да се отмени
въззивното решение и да се върне делото на прокурора на етапа на
досъдебното производство.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
упълномощеният защитник на осъдения Б. А. М. заяви, че поддържа искането
за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане
съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените
възражения. Акцентира на довода за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения. Не
мотивира довод за явна несправедливост на наложеното наказание.
Осъденият Б. А. М. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното
от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа
подаденото от защитника му искане за възобновяване на делото.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането
на защитника на осъдения Б. А. М. за възобновяване на наказателното
производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се
остави без уважение. Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от
2
защитника на осъдения процесуални нарушения, които да са ограничили
правата му на защита. Приема, че както мотивите към присъдата, така и тези
на въззивното решение отговарят на стандарта, поставен към тях от
процесуалния закон. Смята, че обстоятелствата по делото са правилно
установени и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите не е било
опорочено. Намира за обективен, всестранен и задълбочен направения от
инстанционните съдилища доказателствен анализ, при който са посочили кои
свидетелски показания кредитират и защо, а именно на свидетелите М., К., П.,
У. и М., съответно защо не кредитират показанията на свид. К. и обясненията
на подсъдимия. Подчертава, че съдилищата са били активни в разкриването на
обективната истина, положили са изискуемите от чл.13 от НПК усилия и
благодарение на тяхната активност фактическата обстановка по спора е
изцяло изяснена, същата подробно е изложена в съдебните актове и
съответства на събрания доказателствен материал. Предвид на това и при
отчитане наличните в съдебните мотиви отговори на всички доводи и
възражения на осъдения и неговия защитник, прави извод за неоснователност
на оплакването за липса на надлежни мотиви в актовете. Заяви позиция за
несъстоятелност на възражението за несъставомерност на деянието поради
нетрайното владеене на оръжието от страна на осъдения. Отстоява тезата за
безспорна доказаност на обстоятелството, че осъденият е носил оръжието в
себе си при влизането си в заведението, а не го е намерил в тоалетната на
заведението. Като се позовава на експертните заключения, които категорично
установяват, че процесното оръжие отговаря на изискванията за огнестрелно
такова и на намерените девет броя боеприпаси, съответни на него,
аргументира съставомерност на деянието по чл.339 от НК. Оспорва
претенцията за допуснато съществено нарушение, изразило се в провеждането
на съдебните заседания на 04.10.2023 г. и 28.11.2023 г. без участието на
подсъдимия. В тази насока изтъква, че съдилищата правилно са съобразили
чл.18 от Наредбата за медицинските експертизи, който предписва, че когато на
лицето е определено домашно лечение, в издадения медицински документ
трябва да е записано, че заболяването не позволява на лицето да се яви в
съдебно заседание. Заключава, че при липса на такова записване в
представените медицински документи, съдът правилно е провел заседанията
без участието на подсъдимия, като е съобразил нормата на чл.269, ал.3 от
НПК и изпълнението на процедурата по чл.247в от НПК. Аналогични
съображения излага по повод оплакването за провеждане на съдебно
заседание без присъствието на упълномощения защитник на осъдения, като
подчертава, че е била спазена разпоредбата на чл.94, ал.4 от НПК за
назначаване на резервен защитник и такъв е участвал вместо отсъстващия
упълномощен защитник, а процесуалните права на подсъдимия са били
охранени. Споделя становището на инстанционните съдилища за
неоснователност на искането на защитника за назначаване на допълнителна
балистична експертиза, както и това за наличието на предпоставките по
чл.281, ал.1, т.3 и т.4 от НПК за прочитане на показанията на ненамерения
свидетел К.. Не открива порок в досъдебното производство поради
провеждането на същото без участието на преводач на турски език, тъй като е
несъмнено установено, че осъденият М. разбира български език, водил е
документация на български език и е разговарял с трети лица на този език,
поради което не е бил затруднен в разследването по причина, свързана с
3
отсъствието на преводач на турски език. Намира наложеното наказание от две
години лишаване от свобода за справедливо по размер и начин на изтърпяване.
Като заключава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалният закон е приложен правилно, приема, че липсват
основанията, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК, поради което пледира
искането на защитника на осъденото лице за възобновяване на приключилото
наказателно производство да се остави без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
защитника на осъденото лице Боян Г., изслуша пледоарията на защитника,
съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и
провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е
направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия
от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила
на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение
поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за
предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на
визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по
касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира
отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда №20 от 20.06.2024 г. по НОХД №1221/2022 г. по описа на
Районен съд - Несебър, осъденият Б. А. М. е бил признат за виновен в това, че
на 21.08.2020 г. в к. к. Слънчев бряг, в заведение „Корнер“, държал
огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров“, калибър 9x18 мм, със
заличени серийни номера и девет броя боеприпаси за огнестрелно оръжие
калибър 9x18 мм, без да има за това надлежно разрешение по ЗОБВВПИ,
поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл.54 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години. Определил на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на наказанието. На основание чл.68, ал.1 от НК привел в
изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено на
подс. М. по НОХД № 507/2020 г. на Районен съд – гр. Несебър, като
постановил на основание чл.57, ал. 1, т.2, б. „в“ от НК първоначален СТРОГ
режим за изтърпяването му. Отнел на основание чл.53, ал.2, б.„а“ НК в полза
на Държавата - един брой пистолет марка „Макаров“, калибър 9x18 мм., със
заличени серийни номера и 4 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие,
калибър 9x18 мм, находящи се на съхранение в служба КОС при РУ - Несебър.
Със същата присъда осъденият М. е оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
По повод въззивна жалба на защитника на подс. Б. А. М. с решение №306
от 03.12.2024 г. по ВНОХД №965/2024 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил
изцяло първоинстанционната присъда.
Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство,
съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на
искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила,
4
допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на
делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното
приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност
зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в
искането за възобновяване. Обстойният анализ на материалите по делото води
до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната
фаза на наказателния процес.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на досъдебното производство, изразило се в
провеждането на последното без участието на преводач от български на
турски език, въпреки че осъденият М. не владее български език.
Важно е да се отбележи, че в случая първоинстанционният и въззивният
съд са провели повторно разглеждане на настоящото наказателно дело.
С решение № 254 от 05.12.2022 г., постановено по ВНОХД № 946/2022 г.,
състав на Окръжен съд – гр. Бургас е отменил осъдителната присъда № 34 от
05.07.2022 г. по НОХД № 212/2021 г. на Районен съд – Несебър и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от етапа на
разпоредителното заседание. В своя отменителен акт въззивната инстанция е
приела, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на подс. М., сред които нарушения е посочила и провеждането на
съдебното производство без участието на преводач от български на турски
език, въпреки че осъденият М. не владее добре български език.
При повторното разглеждане на делото, образувано като НОХД
№1221/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, в проведеното
разпоредително заседание, по повод възраженията на защитника на
подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното
производство, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 37
от 17.02.2023 г., с което е оставил без уважение искането за връщане на делото
на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза процесуални
пороци. В мотивите към определението съдът изразил становище, че
коментираният въпрос вече е решен с влязъл в сила съдебен акт – определение
№ 193 от 28.02.2022 г. по ВЧНД № 133/2022 г. на Окръжен съд – Бургас,
поради което не следва да бъде пререшаван. Съдът е приел още, че на
досъдебното производство не е имало нито един обективен факт, който да
доведе до съмнение относно владеенето на български език от обв. М., като при
извършени множество процесуални действия, включително производство по
повод мярка за неотклонение, той е участвал лично и лично е заявил, че владее
български език, проведена е била разбираема комуникация с него, надлежно
отразена в приложените по делото писмени материали. Същевременно
първата инстанция е съобразила отменителното решение на въззивната такава,
с което делото е върнато за ново разглеждане именно от стадия на
разпоредително заседание, като наред с това е приела, че невладеенето на
български език е установено в съдебната фаза, явяваща се централна, в която
при новото разглеждане на делото в пълна степен ще бъдат гарантирани
правата на подсъдимото лице с назначаването на преводач на турски език,
поради което не се налага връщане на делото на прокурора, включително и
5
поради неучастието на преводач от български на турски език в досъдебното
производство.
По повод частна жалба на защитника на подс. М. срещу отказа на
първостепенния съд да върне делото в досъдебната фаза за отстраняване на
процесуални нарушения, с определение № 257 от 14.03.2023 г. по ВЧНД №
292/2023 г. Окръжен съд – Бургас е потвърдил въпросното обжалвано
определение от разпоредително заседание. Със своя акт въззивната инстанция
за пореден път е приела, че процесуалните права на обв. М. не са били
съществено ограничени поради неучастие на преводач от турски език в хода
на досъдебното производство, тъй като соченото нарушение успешно може да
бъде компенсирано в съдебната фаза. Подчертала, че окончателното
обвинение срещу М. се съдържа в обвинителния акт, който вече е бил
преведен на турски език и съответно връчен на подсъдимия, поради което
следва да се приеме, че на същия е дадена възможност да разбере за какво
престъпление е предаден на съд и пълноценно да организира защитата си,
включително и да даде обяснения пред съдебния състав с участието на
преводач на турски език. С връчването на съдебните книжа в превод на турски
език и с назначаването на преводач на този разбираем за подсъдимия език
всички негови права и законни интереси в съдебната фаза са охранени.
Обосновано инстанционните съдилища са приели, че не са били засегнати
процесуалните права на защита на обв. Б. М. в досъдебното производство
поради неучастието на преводач на турски език. Действително, в досъдебната
фаза не е имало индиции за невладеенето на български език от обвиняемия,
като последният също не е заявил, че не разбира български език. Свид. М. в
своите показания посочил, че е чул М. да разговаря с полицейските служители
на български език, като тези негови думи са потвърдени от свид. К.. Свид. К.,
на чиито показания се основава защитната версия на подсъдимия, също е
посочил, че е говорил с подсъдимия както на турски, така и на български език
и са се разбирали. Наред с това, в хода на досъдебното производство са били
съставени редица писмени документи на български език (л.51 и л.55-56 от
ДП), с които обв. М. се е запознал и е подписал, което обстоятелство не е било
оспорено в процеса. При тези несъмнени данни относно поведението на Б. М.
на местопроизшествието и впоследствие в досъдебната фаза като обвиняем,
категорично не може да се приеме, че са били нарушени правата му поради
неучастието на преводач от български на турски език, с оглед на което се
налага изводът, че не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователно е оплакването за процесуални нарушения, допуснати в
хода на първоинстанционното съдебно разглеждане на делото.
Несъстоятелен е доводът за нарушено право на защита на подс. М. поради
разглеждането на делото в съдебно заседание на 04.10.2023 г. и на 28.11.2023 г.
в неговото отсъствие. Идентично оплакване е било направено и пред
въззивния съд, който убедително го е отклонил като неоснователно. Правилно
е становището му, че депозираните по делото медицински документи,
касаещи здравословното състояние на подсъдимия, не установяват
уважителни причини за неявяването му пред съда на посочените дати.
Видно от представените болнични листи, подсъдимият на няколко пъти е
постъпвал в болница, предписван му е посочен режим на лечение - домашен -
6
амбулаторен. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза
/Приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г./, при определен домашен амбулаторен
или свободен режим, осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на
разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако
представи „медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи
и пред органите на съдебната власт. Като гаранция за спазването на
упоменатата правна норма законодателят е приел, че въпросното медицинско
удостоверение следва да бъде издадено не от един лекар, а от лекарска
комисия, с оглед неоснователно отлагане и бавене хода на делото от
недобросъвестна страна в процеса. В случая към болничните листове,
представени от подсъдимия, не са приложени такива медицински
удостоверения, които да установяват, че заболяването на болния М. не
позволявало явяването му пред съда. Предвид на това първоинстанционният
съд обосновано е приел, че подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без
уважителни причини. Правилно е заключил също, че са налице и другите
предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия по чл.269,
ал.3, т.3 НПК, защото освен че М. не сочел действителна извинителна причина
за неявяването си, той бил редовно призован за заседанията на 04.10.2023 г. и
28.11.2023 г., като била изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК –
подсъдимият е бил уведомен за възможността делото да бъде разгледано в
негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия при стриктно спазване на изискванията на
процесуалния закон е и обстоятелството, че в съдебно заседание на 25.04.2024
г. първоинстанционният съд е отложил разглеждането на делото поради това,
че тогава подс. М. се е намирал на лечение в болнично заведение, който факт
несъмнено е препятствал явяването му в съдебната зала и е съставлявал
уважителна причина за отсъствието му, изискваща отлагане на делото.
Неоснователно е също възражението за нарушено право на защита на
подс. М. поради разглеждането на делото в съдебно заседание на 20.06.2024 г.,
когато е била постановена осъдителната първоинстанционна присъда, в
отсъствие на неговия упълномощен защитник и с участието на неправилно
назначен му резервен защитник.
При съблюдаване на решение № 10 от 28.09.2010 г. по конституционно
дело № 10 от 2010 г. въззивната инстанция правилно е счела, че в случая
разглеждането на първоинстанционното производство, включително в съдебно
заседание на 20.06.2024 г., с участието на назначения на подсъдимия резервен
защитник, е било осъществено в съответствие с процесуалната разпоредба на
чл.94, ал.4 от НПК.
По цитираното конституционно дело Конституционният съд е разгледал
внесено искане за обявяване института на „резервен защитник“ за
противоконституционен и несъвместим с чл.6, т.3, буква „с“ от КЗПЧОС и
чл.14, т.3, буква „d“ от Международния пакт за граждански и политически
права /МПГПП/. С постановеното решение Конституционният съд е
отхвърлил искането с мотиви, че законовият текст на чл.94, ал.4 от НПК не
7
противоречи на посочените норми от международното право. В своя акт
Конституционният съд е посочил необходимите предпоставки и реда за
назначаването на резервен защитник на обвиняем/ подсъдим по чл.94, ал.4
НПК, а именно: делото да е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК и назначаването да е от „изключително значение“ за провеждане на
наказателното производство в разумен срок. В упоменатото решение
Конституционният съд е указал, че компетентният орган може да предприеме
действия, насочени към назначаване на резервен защитник, независимо, че
обвиняемият е упълномощил избран от него защитник, именно с цел да се
проведе и приключи наказателния процес в разумен срок.
Съобразявайки цитираното решение на Конституционния съд, в
практиката на ВКС и на другите съдилища в страната се приема, че
назначаването на резервен защитник в наказателното производство не трябва
да противоречи на основното право по чл.30, ал.4 от Конституцията – правото
на адвокатска защита от момента на задържането или привличането като
обвиняем до приключване на делото, но същевременно следва да се отчитат
позволените рамки, в които следва да се реализират основните права на
гражданите, така че да не се допуска злоупотребата с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, както е
предписано в чл.57, ал.2 от Конституцията.
Спазвайки изложените принципни положения касателно участието на
резервен защитник в процеса, ведно с изискването за провеждането и
приключването на наказателното производство в разумен срок, както и
установената временна нетрудоспособност на упълномощения защитник на
подсъдимия - адв. К. Ш. – Ш., указват на правилна преценка на
първостепенния съд за необходимостта от назначаването на резервен
защитник на подс. М., независимо от заявеното от него нежелание да бъде
защитаван от друг адвокат. Видно е, че първоинстанционното производство
при повторното разглеждане на делото е продължило около две години, при
това по дело, което не съставлява фактическа и правна сложност и се отнася за
престъпление, извършено преди четири години, поради което съвсем резонно
е използван институтът на резервния защитник. Приложеният правилно текст
на чл.94, ал.4 от НПК обуславя законосъобразно участие на резервния
защитник във всеки етап на процеса в случай на отсъствие на договорния
защитник на подсъдимия, включително при приключване на съдебното
следствие, при провеждането на съдебните прения и обявяване на присъдата.
Пред въззивния съд, който е втора поред инстанция по фактите и може да
събира всички възможни допустими и относими доказателства, подс. М. се е
явил лично и заедно с упълномощения си защитник адв. К. Ш. – Ш. от АК -
Пловдив, като същите не са поискали събирането на допълнителни
доказателства в подкрепа на лансираната защитна теза, че разгледаното деяние
по чл.339, ал.1 от НК не се установява от наличните доказателства – гласни,
писмени и веществени.
При горните констатации относно поведението на подс. М. и неговите
защитници – упълномощен и назначен резервен - в първоинстанционното
производство, категоричен и несъмнен е изводът, че като е разгледал делото в
отсъствие на упълномощения защитник на подсъдимия, но с участието на
надлежно назначения му резервен защитник, първоинстанционният съд не е
8
нарушил правото му на защита. С оглед на това, не може да се приеме наличие
на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.425, ал.1,
т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК възобновяване на делото.
Отделно от това, следва да се има предвид, че в хипотеза на възобновяване на
приключилото наказателно дело, разгледано в двете съдебни инстанции,
апелативният съд отменя по реда на извънредната процедура въззивното
решение и връща делото за ново разглеждане на съответния окръжен съд. В
конкретния случай подс. М., навеждайки пред въззивния съд като довод за
нарушено право на защита разглеждането на делото в последното заседание на
първата инстанция в отсъствието на договорния му защитник, както и довод за
недоказаност на обвинението, нито той, нито явилият се във въззивното
производство упълномощен защитник адв. К. Ш. – Ш., е поискал събирането
на доказателства в подкрепа на защитната теза за неизвършване на
престъплението. При тези несъмнени данни следва да се приеме, че подс. М.
по своя воля и желание се е лишил от правото си да иска и представя нови
доказателства пред съда при участието на своя упълномощен защитник,
включително в хода на въззивното съдебно следствие. В тази ситуация
неоправдано и практически безполезно е да се възобнови делото и същото да
се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, след като осъденият
М. очевидно нито разполага, нито може да посочи съществуването на други
възможни и относими доказателствени източници, с чието присъединяване
към доказателствената маса би се установила нова фактическа обстановка,
различна от приетата в актовете на инстанционните съдилища и обосноваваща
противни правни изводи – за невиновност на подсъдимия или за недоказаност
на повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Останалите направени с искането за възобновяване доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза всъщност
изразява несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните
съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се
претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение
факти, свързани с установената фактическа власт на осъдения М. и нейната
продължителност върху процесния пистолет и неговата характеристика на
огнестрелно оръжие, не почиват върху доказателствата по делото. По
естеството си тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на
съдебния акт, който недостатък не попада сред основанията за възобновяване,
съгласно чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК.
В настоящото извънредно производство предмет на проверка е
единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е.
външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил
убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право.
Иначе казано, апелативният съд следва да провери дали инстанционните
съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и
доказателствени източници или са игнорирали някои от тях, или са ги
тълкували превратно; дали констатациите им почиват върху доказателствени
материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на
недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на
доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са
нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са
9
обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили
изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина.
Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да
направи собствена оценка на доказателствените материали, нито да приема
нови фактически положения по спора. Той може да отмени проверявания
съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на
решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно
убеждение.
При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира
дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в
съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост
от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и
съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение
относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили
наказателната отговорност на подс. М. за вмененото му престъпление по
чл.339, ал.1 от НК. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната
присъда, както и на въззивното решение, не дава основание да се счита, че
обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното
убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са
анализирали доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са
ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз
основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото те са
изградили отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по
спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез
показанията на свидетелите К. М., В. К., О. П., Г. У., М. М., С. Г., част от
показанията на свид. П. К., чрез писмения материал – справка за съдимост на
подс. М., протокол за обиск и изземване, протокол за разпознаване на лица,
протокол за оглед на веществени доказателства, справка относно разрешение
по ЗОБВВПИ, чрез заключението на еднолична балистична експертиза и
заключението на тройна балистична експертиза, чрез веществените
доказателства - пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18 мм, със заличени
серийни номера и девет броя боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 9х18
мм, чрез веществените доказателствени средства – фотоснимки, подредени
във фотоалбум към протокола за оглед на веществени доказателства,
обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на
наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт
престъпно деяние и неговото авторство в лицето на осъдения М..
Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка по спора, към която се присъединил и въззивният, е правилно
установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и
внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Вътрешното убеждение на
инстанционните съдилища при вземане на решенията по съществото на делото
е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените
източници са били подложени на сериозен и задълбочен анализ.
Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност,
10
взаимната им обвързаност, съпоставка и кореспонденция.
В мотивите към присъдата първостепенният съд при спазване
предписанията на чл.305, ал.3 от НПК внимателно е обсъдил гласните
доказателствени средства, включително несъществените разминавания в
показанията на свидетелите М., К. и П., касаещи обстоятелства, които са
извън предмета на доказване, като действителното съдържание на нито едно
доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на
кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо,
най-после на въз основа на кои доказателства се градят направените изводи за
съставомерността на деянието на подс. М., респективно за виновността му.
Първостепенният съд е съпоставил показанията на разпитаните
свидетели К. М., В. К., О. П., Г. У. и М. М. с писмените материали - протокол
за разпознаване, протокол за обиск и изземване, протокол за оглед на
веществено доказателство, с приобщените и неоспорени като веществени
доказателства предмети - пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18 мм и девет
броя боеприпаси за него, както и със заключенията на едноличната и тройната
балистични експертизи. Убедително е аргументирал становището си защо
счита за недостоверна лансираната от подсъдимия и неговия защитник версия,
според която подс. М. е намерил процесния пистолет непосредствено преди
деянието в тоалетната на заведението „Корнер“, където се е намирал, поради
което не е упражнявал трайна фактическа власт върху оръжието, т. е. не го е
държал по смисъла на чл.339, ал.1 от НК. Категорично е опровергал така
поддържаната от защитника на осъдения теза с логичните, последователни и
взаимно допълващи се показания на свидетелите М., К. и П., с резултатите от
извършеното разпознаване на подсъдимия от свид. М., както и с намерените
при обиска на подсъдимия предмети – процесния пистолет „Макаров“ и девет
броя боеприпаси за него. Съдът е обосновал игнориране на тази част от
показанията на свид. К., с които същият твърди намиране на пистолета от
подсъдимия в тоалетната на заведението, не само с съществуващите към
инкриминираната дата служебни отношения между свидетеля и подсъдимия,
но и с констатираните явни противоречия между показанията на този свидетел
и останалите гласни и писмени доказателства.
Проверявайки обжалваната пред него осъдителна присъда и запознавайки
се обстойно с мотивите на първата инстанция, въззивната такава ги е
споделила изцяло, като правилно е приела, че те съдържат категорични и
убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които
трябва да отговори присъдата. От своя страна, въззивното решение съдържа
реквизитите, установени в чл.339 от НПК. В него е даден ясен и изчерпателен
отговор на всички доводи, свързани с обективната и субективната страна на
разгледаното деяние, както и на възраженията на жалбоподателя за пороци в
процесуалната дейност на първостепенния съд при изграждане на вътрешното
му убеждение по фактите, изразена е обоснована позиция за явна
справедливост на наложеното наказание лишаване от свобода поради
определянето му в минималния предвиден в закона размер. Въззивният съд е
направил собствен подробен анализ на събраните доказателства, спазвайки
изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика.
Солидаризирал се е с подробно аргументираните изводи на
първоинстанционния съд по фактите и правото, като е приел за установена
11
фактическа обстановка, която не се различава от тази, изложена в мотивите на
първоинстанционната присъда.
Фактът, че съдилищата са дали вяра на взаимно допълващите се
показания на свидетелите М., К. и П., на приобщените като писмени
доказателства документи, цитирани по-горе и заключенията на двете
балистични експертизи, в съвкупност подкрепящи обвинителната теза, и не са
възприели доказателствените изводи на защитата, според които откритият при
обиска у Б. М. пистолет е бил намерен от него същата вечер в тоалетната на
заведението, не дава основание за възобновяване на наказателното
производство. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че суверенно
право на инстанционните съдилища, предвид правомощията им на съд по
фактите, е да кредитират едни доказателствени източници като достоверни, а
други да пренебрегнат като неистинни и необективни, излагайки
съображенията си за това, а от своя страна, компетентният по възобновяването
съд не може да подменя вътрешното убеждение на съдилищата, като
пререшава въпроса за достоверност и надежност на един или друг
доказателствен източник, възобновявайки делото и давайки им указания кои
доказателствени материали следва да кредитират.
Неоснователно е оплакването на искателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в непровеждане на разпит
на свид. П. К. в съдебното следствие при повторното разглеждане на делото,
като по този начин подсъдимият и защитникът са били лишени от
възможността да задават въпроси на свидетеля. Напълно обоснована е била
констатацията на първата инстанция за множество направени от нея опити за
призоваване по различни начини на свид. К., които приключили без успех.
Подробно мотивирано и юридически издържано е становището на съда
относно прочитането на основание чл.281, ал.1, т.3 и т.4 от НПК на
показанията на посочения свидетел, дадени в съдебното следствие при
първото разглеждане на делото – в съдебно заседание на 18.01.2022 г. по
НОХД №212/2021 г. на Районен съд – Несебър. Предвид законосъобразното
присъединяване на въпросните показания, непровеждането на разпит на свид.
К. пред съда при новото разглеждане на делото не се е отразило фатално на
пълнотата на доказателствената маса и на изясняването на обективната истина
по спора. В мотивите към присъдата е направен обстоен анализ на
приобщените по надлежния ред показания на свид. К., като е даден
убедителен отговор на въпроса защо не се гласува вяра на твърденията на този
свидетел, че подсъдимият е намерил процесния пистолет в инкриминираната
нощ в тоалетната на заведението „Корнер“ и е имал намерение да предаде
оръжието на охраната. В допълнение следва да се отбележи, че е липсвала
необходимост от продължаване процесуалните усилия за намирането,
призоваването и непосредствен разпит на свид. К. в хода на съдебното
следствие при повторното разглеждане на делото. Това е така, не само защото
предходните му съдебни показания са били присъединени към
доказателствената съвкупност, а и защото изявленията на въпросния свидетел,
очевидно подкрепящи защитната версия на подс. М., са били категорично
опровергани от останалите събрани и кредитирани доказателствени
източници. Евентуално дадените от свид. К. при новото разглеждане на делото
показания, очаквано идентични по съдържание с тези от първото съдебно
12
разглеждане, не биха могли успешно да се противопоставят на големия обем
от доказателства, установяващи противоправно поведение на осъдения М. и
не биха оборили повдигнатото срещу него обвинение, респективно не биха
обосновали оправдаване на същия.
Неоснователен е също доводът на защитника на осъденото лице за
неуважаване на доказателствено искане за назначаване на допълнителна
балистична експертиза. Въззивният съд, по повод направено пред него
идентично оплакване, убедително се е мотивирал защо липсва необходимост
от назначаване на поисканата експертиза. По делото има изготвено
заключение на еднолична балистична експертиза, както и заключение на
тройна балистична експертиза, които категорично установили, че процесният
пистолет марка „Макаров“, калибър 9x18 мм, със заличени серийни номера, е
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, макар и временно да е бил
технически неизправен поради заседнал проектил в цевта му, а девет броя
боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 9x18 мм са годни да бъдат
използвани именно чрез този пистолет и представляват годни за употреба
боеприпаси. Изслушани в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
вещите лица убедително са защитили становищата си, изложени в писмените
експертни справки и заключения. Същите правилно са оценени като пълни,
точни и научно обосновани, изготвени от високо квалифицирани и доказани
специалисти в областта на балистиката, в чиято професионална компетентност
и добросъвестност няма съмнение. Въпросите, поставени от защитника към
претендираната допълнителна балистична експертиза, стоят извън предмета
на делото, поради което правилно е оставено без уважение доказателственото
искане в тази насока.
По повод неуспешния опит на искателя - защитник да превъплъти
несъгласието си с направената от инстанционните съдилища оценка на
доказателствената съвкупност в съществено процесуално нарушение, следва
отново да се отбележи, че решаващият съд има неприкосновено, дадено му от
процесуалния закон право да анализира и цени доказателствените материали и
задължение да излага мотиви защо гласува вяра на едни доказателствени
източници, а други такива игнорира. Апелативният съд по реда на
извънредното производство за възобновяване не може да застави
инстанционните съдилища да кредитират като достоверни определени
доказателствени материали, а други такива - да дискредитират като
ненадежни и необективни. В контекста именно на това принципно положение
беше отговорено на искателя, че са неоснователни доводите му за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразили се в непровеждане на разпит на
свид. К. при новото разглеждане на делото и неназначаване на допълнителна
балистична експертиза.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че фактическите
изводи относно извършеното деяние и неговото авторство в лицето на
осъдения М., съдържащи се в мотивите към присъдата и преповторени във
въззивното решение, са убедително аргументирани, те се основават изцяло на
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по
предвидения в НПК ред, а вътрешното убеждение на съдилищата за
релевантните по обвинението факти е формирано в съответствие с
изискванията на процесуалния закон. С оглед на това се налага извода за
13
неоснователност на възражението за допуснати при съдебното разглеждане на
делото съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
проверката, анализа и оценката на доказателствените източници.
При приетите за безспорно установени от двете съдебни инстанции
фактически положения, чието възпроизвеждане в настоящото решение не е
необходимо, материалният наказателен закон е приложен правилно, като е
била ангажирана наказателната отговорност на осъдения за извършено от него
престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Запознавайки се внимателно със
съдържанието на актовете на инстанционните съдилища, настоящият състав
констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и
субективни елементи на посочения престъпен състав.
Категорично установените конкретни действия на осъдения – държал е
огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18 мм, със
заличени серийни номера и девет броя боеприпаси за огнестрелно оръжие
калибър 9х18 мм, са напълно достатъчни за да бъдат изпълнени със
съдържание всички обективни и субективни признаци от състава на чл.339,
ал.1 от НК.
Видно от заключенията на назначените в досъдебното производство
балистични експертизи /еднолична и тройна/ посоченият пистолет е
огнестрелно оръжие, а наличните 9 броя боеприпаси към него са годни да
бъдат използвани именно чрез това оръжие – пистолет „Макаров“, калибър
9х18 мм. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че
оръжието е било временно негодно да произведе изстрел поради техническа
причина - заседнал проектил в цевта му. Последното не променя статута му на
огнестрелно оръжие. Следователно процесният пистолет представлява
огнестрелно оръжие съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ и за неговото
придобиване, съхраняване и държане са важими разпоредбите от посочения
нормативен акт.
Както правилно са приели инстанционните съдилища, за да е
осъществено деянието „държане на огнестрелно оръжие”, което е формално,
достатъчно е последното да се държи от дееца, без да е необходимо
демонстриране на това държане, нито изразено намерение за своене на
оръжието. За съставомерността на деянието не е необходим и определен
минимален времеви период на държането на оръжието, нито непрекъснатост и
непосредственост на държането, нито неговото използване по
предназначение. От момента, в който деецът установи своя фактическа власт
върху конкретното оръжие, той вече го държи и осъществява изпълнителното
деяние на разгледаното продължено престъпление, без да е нужно изтичането
на определено време, нито непрекъснато и пряко физическо държане на
оръжието.
В казуса е несъмнено, че на инкриминираната дата осъденият М. е държал
в себе си процесния пистолет „Макаров“. Безспорно установен е също и
другият обективен елемент от състава на разгледаното престъпление – липсата
на надлежно разрешително за държане на огнестрелно оръжие, издадено в
полза на осъдения М.. При извършена справка в масивите на МВР се
установило, че на същия не са издавани разрешения за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
14
Законосъобразен е също правният извод на съдилищата за наличието на
субективния елемент на описаното деяние по чл.339, ал.1 от НК – пряк
умисъл. Всички данни по делото несъмнено сочат, че осъденият М., с оглед на
неговата възраст, физическо и психично развитие, степен на образование,
житейски и социален опит, придобити умения за боравене с огнестрелно
оръжие, добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от
закона, като държи процесния пистолет „Макаров, ведно с 9 бр. боеприпаси за
него, знаейки че същият е боен, със заличени серийни номера и преправена
цев за поставяне на заглушител. Знаел е също ноторно известния
разрешителен режим за придобиването и държането на огнестрелно оръжие,
както и това, че не притежава надлежно разрешително за придобиването и
държането на такова оръжие. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
осъденият е съзнавал вида на носения от него пистолет е фактът, че той е
насочил пистолета срещу друго лице, с което са се спречкали, за да го сплаши.
В заключение, налага се изводът, че са изпълнени предписанията на
чл.339, ал.1 от НК, обосноваващи понасяне на наказателна отговорност от
осъдения за коментираното престъпление и липсват предпоставките, визирани
в чл.304 от НПК за оправдаването му, респективно обосноваващи отмяна на
постановените по делото осъдителни актове.
С разгледаното искане за възобновяване се прави бланкетно оплакване за
явна несправедливост на наложеното наказание като основание за
възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5
вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Тъй като в подкрепа на този довод не са изложени
никакви аргументи, настоящата извънредна инстанция ще се ограничи до това
да изрази солидаризиране с аргументите на първостепенния съд, изложени в
мотивите към присъдата на л.483 от НОХД №1221/2022 г. на РС – Несебър,
както и с позицията на въззивната инстанция, отразена в решението й на л.44
гърба – л.45 от ВНОХД №965/2024 г. на ОС – Бургас. Видно от мотивите на
присъдата и на въззивното решение съдилищата са приели, че конкретното
деяние не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от
обичайната за този вид престъпления, макар че осъденият е носил оръжието
на обществено място / в питейно заведение /, през нощта и го е насочил срещу
друг човек, с който влязъл в конфликт и с явното намерение да го сплаши.
Обосновано е становището на съдилищата, че обществената опасност на
осъдения е сравнително висока, предвид обремененото му съдебно минало с
предишно осъждане за друго престъпление от общ характер и извършване на
настоящото деяние в изпитателния срок на предходното осъждане, и то по-
малко от два месеца от датата на това първо осъждане.
Разисквайки наложеното наказание, инстанционните съдилища са
съобразили като смекчаващи вината обстоятелства влошеното здравословно
състояние на осъдения поради диагностицираните му в хода на процеса
заболявания: „аневризма на каротидна артерия“, „хипертонично сърце със
сърдечна недостатъчност“, „синдром на раздразненото дебело черво без
диария“ и „хемороиди с друго усложнения, неуточнени“, както и дългия
четиригодишен период, изминал от извършване на конкретното деяние и до
реализиране на наказателната отговорност за него. Не са пропуснали да
отчетат като отегчаващо вината обстоятелство предходното осъждане на М. за
друго умишлено престъпление – по чл.343б, ал.3 от НК.
15
Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички налични спрямо
осъдения М. смекчаващи отговорността обстоятелства, решаващите съдилища
правилно са приели, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК
и съобразно константната съдебна практика по неговото прилагане, нито
някое от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в
случая налагане на наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. При
установената липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства и при констатацията, че и най-лекото предвидено за
разгледаното престъпление наказание, не е несъразмерно тежко,
първостепенният съд не е имал основание да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК.
Отчитайки всички установени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, съдилищата
правилно са преценили, че на осъдения Б. М. за разгледаното престъпление по
чл.339, ал.1 от НК следва да се определи наказание лишаване от свобода,
чийто срок да съвпада с предвидения в приложимата правна норма минимален
размер на санкцията – две години.
В заключение и като намери наложеното наказание за съобразено с
целите на специалната и генералната превенция и за справедливо,
апелативният съд прие, че не е налице основанието по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.
348, ал.1, т.3 от НПК за ревизия на въззивното решение, потвърждаващо
първоинстанционната присъда, чрез намаляване размера на определената на
осъдения М. санкция.
Правилно е решението на първоинстанционния съд, потвърдено и от
въззивния, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от две
години, следва да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното
осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, е неприложим спрямо осъдения
М., който вече е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и е осъществил настоящото престъпление в изпитателния срок на
предходно осъждане.
Законосъобразна е първоинстанционната присъда, потвърдена с
въззивното решение, в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е
привел в изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода,
определено на осъдения М. със споразумение от 01.07.2020 г. по НОХД
№507/2020 г. на РС – Несебър. Несъмнено в казуса са били налице
изискванията на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на посоченото
наказание лишаване от свобода, определено на М. за предишното му деяние –
предмет на разглеждане по цитираното наказателно дело. Посоченият законов
текст регламентира, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен
срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за
което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, той изтърпява и отложеното наказание. С оглед на тази разпоредба
следва извода, че са били налице законовите предпоставки за привеждане в
изпълнение на въпросното наказание от четири месеца лишаване от свобода,
наложено на осъдения М. с одобрено от съда споразумение от 01.07.2020 г. по
НОХД №507/2020г. на РС – Несебър, влязло в сила на същата дата –
01.07.2020 г., от която е започнал да тече определеният тригодишен
изпитателен срок, за който е било отложено изтърпяването на посоченото
16
наказание. Този изпитателен срок щеше да изтече на 01.07.2023 г. и не е бил
изтекъл към датата на извършване на разгледаното престъпление по чл.339,
ал.1 от НК – 21.08.2020 г. Поради това, че по време на изпитателния срок е
било извършено сегашното деяние, което е от общ характер и умишлено и за
което на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, задължително е
на основание чл.68, ал.1 от НК привеждането в изпълнение на коментираното
наказание от четири месеца лишаване от свобода. При това в казуса за съда не
е съществувала възможност за преценка дали да приведе в изпълнение
въпросното наказание лишаване от свобода или да не стори това, каквато
възможност е предвидена в чл.68, ал.2 от НК при непредпазливо
престъпление, тъй като настоящото престъпление по чл.339, ал.1 от НК,
извършено в изпитателния срок на условното осъждане, е умишлено. Освен
това, следва да се съобрази обстоятелството, че наложеното условно
наказание на осъдения не е допринесло за неговото поправяне, не е оказало
спрямо него очаквания предупредителен и възпиращ ефект. С оглед на тези
съображения и при пълно съблюдаване на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК
първата инстанция правилно е постановила осъденият М. да изтърпи
ефективно отложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода, като
е определила първоначален строг режим за изпълнение на това наказание.
Съответно правилно въззивната инстанция е потвърдила присъдата в
посочената й част.
С осъдителната присъда, потвърдена с въззивното решение,
първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Съблюдавайки
нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, постановил определеното
наказание от две години лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия
при първоначален строг режим, тъй като наказанието се налага за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, по което
отложеното наказание лишаване от свобода се активира на основание чл.68,
ал.1 от НК и сборът на двете наказания надвишава две години. С оглед на това
и като отчел, че осъденият М. е личност с относително висока степен на
обществена опасност, предвид извършеното от него умишлено престъпление в
изпитателния срок на предходно осъждане, което обстоятелство изключва
положителна преценка за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът
обосновано намерил за законосъобразен именно първоначалния строг режим
за изтърпяване на настоящото наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения и в обхвата на предоставените правомощия
настоящият състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5,
вр. чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на
атакувания от осъденото лице Б. М. и влязъл в сила съдебен акт, при
условията на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането му за
възобновяване на приключилото наказателно производство следва да се
остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
17
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. М. за
възобновяване на производството по ВНОХД №965/2024 г. на Бургаския
окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение №306 от 03.12.2024
г., с което е потвърдена присъда №20 от 20.06.2024 г. по НОХД №1221/2022 г.
на Районен съд – гр. Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18