МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 260000/08.01.2021 г. по НОХД № 50/2020
г.
Обвинението
против подс.И.Г.П. е за престъпление по
чл.269 ал.1 от НК, за това, че на 19.02.2018 г. в с.******, общ.Тополовград, ул.“*******“ № 11 употребил заплашване, възпроизвеждайки изстрел във въздуха с
огнестрелно оръжие и насочвайки го към А.И.К. ***, с цел да принуди органи на
властта – А.И.К., Н.А. А. и Б.М.Х. – инспектори в сектор „БОП“ гр.Хасково и
представител на обществеността Т.С.А. ***, да пропуснат нещо по служба – да
снемат сведения от И.П. и да му съставят протокол за предупреждение на
основание чл.65 от ЗМВР и по чл.339, ал.1 от НК, за това, че по същото време и
място държал взривни вещества – барут с общо тегло 651 грама и 275 бр.капсул
възпламенители, огнестрелни оръжия: револвер кал.44 с номер R40893, карабина „Маузер“, модел 98, кал.7.92 х 57 мм с номер I 53113, карабина кал.22 LR с номер LC 30900 и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 156 бр.патрони,
както следва: 15 бр.ловни патрони 12 калибър; 33 бр.кал.7.92 х 57 мм Маузер;
105 бр.кал. 22 LR; 2 бр.кал.9 х 18 мм ПМ и 1 бр.кал.7.62 х 25 мм ТТ, без
да има за това надлежно разрешение по смисъла на чл.85 ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
- „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани
като търговци по смисъла на Търговския закон, лица създадени със закон или акт
на Министерския съвет и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на закона за юридическите лица с нестопанска цел, придобили огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях в друга държава-членка,
са длъжни в 7-дневен срок от датата на влизане на територията на
Република България да предадат на органите на МВР придобитото огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него, ако не притежават разрешение за съхранение, до
получаване на съответното разрешение“.
В с.з.
представителят на ЯРП поддържа обвиненията, като пледира, че те са безспорно
доказани, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на
наказанието пледира същото да бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК, като за престъплението по чл.269 ал.1 НК предлага да бъде наложено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. За престъплението по чл.339 ал.1 от НК предлага да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден в закона,
което също да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. На основание чл.23 от НК предлага да бъде
определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, като оръжията и
другите веществени доказателства бъдат отнети в полза на държавата.
Подсъдимият
И.Г.П. се явява лично в с.з., заедно със служебния си защитник адв.С.К. ***, не
се признава за виновен, дава обяснения по случая, отрича да е възпрепятствал
органите на МВР. Твърди, че не е стрелял, както и твърди, че служителите на
ГДБОП не са се легитимирали, а единият от тях е показвал шофьорска книжка.
Относно намерените и иззети боеприпаси твърди, че същите са закупени от
лицензирани магазини и са законно притежавани. Подс.П. в пледоарията си по
същество признава вината. Служебният му защитник адв.К. пледира, че обвиненията
спрямо подзащитния му са недоказани и същият следва да бъде оправдан. Пледира,
че на подсъдимия са били нарушени конституционните права от служителите на МВР.
Пледира, че подсъдимият е задържан на 20.02. а обискът е извършен на 21.02. и
жилището на подсъдимия не е било запечатано и според него всеки можел да влезе,
да направи съответната разстановка и да подхвърли каквото си иска. Твърди, че
няма как боеприпасите и оръжието, които са иззети при обиска да бъдат свързани
с подсъдимия.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
19.02.2018 г. свидетелите А.К., Н. А. и Б.Х. – служители на сектор“БОП“
гр.Хасково и гр.Кърджали са били изпратени в село ******* общ.Тополовград от
началника на сектора и им е било разпоредено да снемат обяснения от подсъдимия И.Г.
*** съставяне на предупредителен протокол, във връзка с писмо на ГДБОП – София,
по тяхна преписка. За съдействие установили контакт с кмета на селото – Т.А.,
като са се уговорили с нея да се срещнат пред кметството. По телефона са
поискали съдействие от кмета да им покаже къщата на И.П.. Около 17.30 часа те
пристигнали в с.Орешник и пред кметството се срещнали със св.А. и съпруга й св.Г.А..
Служителите на БОП са обяснили за какво търсят П. и са я помолили да ги
придружи до адреса. С нея е изявил желание да отиде и съпруга й Г.А., като те
двамата са били с личния си автомобил, а служителите на полицията са били със
служебен автомобил. Когато са пристигнали до къщата на подс.П., св.Г.А. е
излязъл и е извикал подсъдимия, и му обяснил, че някакви хора искат да говорят
с него. П. е излязъл и тримата служители на БОП са ми се представили, като са
се легитимирали със служебни карти и са му обяснили, че е нужно да отиде с тях
до кметството, за да му бъде снето обяснение. П. отговорил, че е съгласен, но
трябва да си обуе обувки, тъй като бил с чехли и казал на полицейските
служители, че трябва да останат по местата си, да не влизат по-навътре в двора.
Служителите на БОП са били навлезли на около метър в двора на подсъдимия. След
това П. отишъл до входната врата на къщата и направил крачка на вътре през
прага на вратата, когато свидетелите чули, че се зарежда оръжие. Веднага след
това П. е излязъл с пушка в ръка, която държал нагоре и настрани и казал на
полицаите веднага да напуснат имота му. Св.К. е казал на П. да се успокои за да
не се случат инциденти и тогава подс.П. е произвел изстрел във въздуха, като
пак ги е предупредил да си тръгват и в същия момент презаредил оръжието. След
това П. е насочил пушката срещу св.К.. Служителите на БОП се изтеглили към
служебния автомобил и са отишли до кметството, като са снели обяснения от св.А.
и са докладвали на ръководството. Когато са се представили на подс.П., там е
бил и св.Г.А.. На следващият ден е била проведена специализирана полицейска
операция със служители от различни структури на МВР, като около 18.30 часа на
20.02.2018 г. подс.П. е бил задържан. На 21.02.2018 г. и на 22.02.2018 г. в
дома на подсъдимия П. *** са били извършени претърсване и изземване по реда на
чл.219 ал.2 от НПК, при което са били иззети и установени множество оръжия и
боеприпаси, както и други вещи.
От
приложените по делото балистични експертизи е видно, че в дома си подс.П. е
държал годни взривни вещества, а именно: барут с общо тегло 651 гр. и 275 броя
капсул възпламенители, огнестрелни оръжия: револвер с калибър № 44 с № номер R 40893, карабина марка
„Маузер“, модел 98, кал.7.92 х 57 мм с номер I 53113, карабина кал.22 LR с
номер LC 30900 и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 156 бр.патрони както следва:
15 бр.ловни патрони 12 калибър; 33 бр.кал.7.92 х 57 мм Маузер; 105 бр.кал. 22 LR; 2 бр.кал.9 х 18 мм ПМ и 1 бр.кал.7.62
х 25 мм ТТ.
С протокол за доброволно предаване от
21.06.2018 г. подс.П. е предал копие от разрешително за притежание на огнестрелно
оръжие издадено от Р Франция. От така приложеното разрешително става ясно, че
подсъдимия е придобил огнестрелни оръжия, а именно: револвер
с калибър № 44 с № номер
R 40893, карабина марка „Маузер“, модел 98, кал.7.92 х 57 мм с номер I 53113,
карабина кал.22 LR с номер LC 30900, за които притежава европейско разрешително
за притежание на огнестрелно оръжие № 81245, издадено от Р Франция. Съгласно
разпоредбата на чл.85 ал.1 от ЗОБВВПИ П. внасяйки тези огнестрелни оръжия и
съответните боеприпаси за тях е бил длъжен да ги предаде на органите на МВР до
получаване на разрешение за съхранението им на адреса, на който пребивава.
Такова разрешение се издава от РУ по местоживеене на лицето придобило
огнестрелните оръжия и боеприпаси, с цел извършване на проверка за начина на
съхранението им и регистрацията им на територията на страната. От приложената
от РУ – Тополовград справка е видно, че служба КОС при РУ – Тополовград не е
издавала разрешителни за съхранение на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни
вещества на подс.П.. Влизайки на територията на Р България, той е бил длъжен да
декларира пред граничните власти, че внася огнестрелни оръжия и боеприпаси. От
приложената от Главна дирекция „Гранична полиция“ справка /том 2, л.28/ е
видно, че няма налични данни за внесено оръжие през ГКПП на България от подс.П.
от 27.04.2009 г. до 22.03.2018 г.
От
приложеното към делото справка за съдимост е видно, че подс.П. е неосъждан.
Така
изложената фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства
по делото, така и от гласните такива.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на св.К., Атанасов и Х. става
ясен начина на осъществяване на деянието. И тримата в показанията си заявяват,
че по спешност е следвало да снемат обяснения от подсъдимия, във връзка със
сигнал с рег.№ 812100-16872 от 2017 г., касаещ подсъдимия. В сигнала се
посочва, че е била проведена с П. беседа във връзка със сигнал от отдел
„Сигурност“ на Израелското посолство. Призовката, на която е трябвало да се яви
за снемане на обяснения е във връзка с писмо писано от П., в което се съдържат
различни по вид заплахи срещу служители на РДГ – Кърджали. Тримата свидетели –
служители на БОП категорично заявят в показанията си, че са се легитимирали на П.
със служебни карти и факта, че същият е излязъл с пушка в ръка, която е държал
нагоре и настрани, и е произвел изстрел във въздуха, и след това пак е
презаредил оръжието си, като с тези си действия той им е попречил да изпълнят
задълженията си. В същия смисъл са и показанията на св.А. и св.А., които са
възприели тази фактическа обстановка и я описват в показанията си, като св.А. заявява, че е видяла П. да държи пушка в
ръката си и е чула изстрел. Св.А. също заявява, че е чул изстрел. Св.Г.С.Г. ***
свидетелства за това, че лично е връчил призовката на подсъдимия за явяване в
ГДБОП, за снемане на обяснения и подсъдимият я е разписал, и е получил
призовката си.
Видно
от съдебно балистичната експертиза цитираните в обвинението револвер 44
калибър, карабина „Маузер“ и карабина 22 калибър представляват годни
огнестрелни оръжия, както и цитираните патрони са боеприпаси по смисъла на
ЗОВВПИ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подс. И.Г.П. е осъществил
престъпния състав на чл.269, ал. 1 от НК и чл.339 от НК.
От обективна страна е установено, че подс.П. *** употребил
заплашване, възпроизвеждайки изстрел във въздуха с огнестрелно оръжие и
насочвайки го към А.И.К. ***, с цел да принуди органи на властта – А.И.К., Н.А.А.
и Б.М.Х. – инспектори в сектор „БОП“ гр.Хасково и представител на
обществеността Т.С.А. ***, да пропуснат нещо по служба – да снемат сведения от И.П.
и да му съставят протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР и по
същото време и място държал взривни вещества – барут с общо тегло 651 грама и
275 бр.капсул възпламенители, огнестрелни оръжия: револвер кал.44 с номер R40893, карабина „Маузер“, модел 98, кал.7.92 х 57 мм с номер I 53113, карабина кал.22 LR с номер LC 30900 и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 156 бр.патрони,
както следва: 15 бр.ловни патрони 12 калибър; 33 бр.кал.7.92 х 57 мм Маузер;
105 бр.кал. 22 LR; 2 бр.кал.9 х 18 мм ПМ и 1 бр.кал.7.62 х 25 мм ТТ, без
да има за това надлежно разрешение по смисъла на чл.85 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ -
„Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани
като търговци по смисъла на Търговския закон, лица създадени със закон или акт
на Министерския съвет и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на закона за юридическите лица с нестопанска цел, придобили огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях в друга държава-членка,
са длъжни в 7-дневен срок от датата на влизане на територията на
Република България да предадат на органите на МВР придобитото огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него, ако не притежават разрешение за съхранение, до
получаване на съответното разрешение“.
От обективна страна от доказателствата по
делото безспорно се установи, че подс.П. е употребил заплашване, с цел да
принуди органи на властта, а именно служители на сектор БОП да пропуснат нещо
по служба – да му снемат писмени обяснения и да му съставят протокол за
предупреждение, с цел извършване на проверка по преписка. Подсъдимият е
употребил заплашване възпроизвеждайки изстрел с оръжие и е попречил да изпълнят
задълженията си. Връчването на призовката се установява, че е станало между
17.30 – 17.35 часа и в случая е без значение факта, че това е извън работно
време, тъй като нито в ЗМВР, нито в чл.78 в НПК е посочено времето, през което
следва да бъдат връчвани призовките. При извършено в дома на подсъдимия
претърсване и изземване са намерени оръжие и боеприпаси, посочени в
обвинението, като видно от самия протокол всички оръжия и боеприпаси са били
разпръснати върху различни части от намиращи се в дома вещи – върху бидон,
върху маса, като оръжията предмет на настоящото производство са били с патрони в
цевта, готови за употреба. Действително по делото са приложени разрешения
издадени от спортен клуб във Франция, но по никакъв начин не става ясно това
оръжие кога и как е внесено в България. В 7-дневен срок не е заявено в
съответното РУ, в случая РУ – Тополовград, че пренася такова оръжие за да му
бъде издадено необходимото разрешение за съхранение на това оръжие, съгласно
изискванията на закона. Оръжието се съхранява разхвърляно у дома, заредено и
именно липсата на такова разрешение за съхранение прави оръжието незаконно.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено опасните му последици и е целял
настъпването на последните. При индивидуализацията и размера на наказанието съдът
се съобрази със следното – сравнително високата степен на обществена опасност
на деянието и на дееца, факта че не съдейства за разкриване на обективната
истина по делото от една страна и от друга страна чистото му съдебно минало
определи наказанието при условията на чл.54 от НК, като взе предвид всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и наложи наказание на подсъдимия
за престъплението по чл.269 ал.1 НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година, което на основание чл.57, ал.1 т.3 ЗИНС да изтърпи при
първоначален общ режим, в затворническо общежитие и за престъплението по чл.339
ал.1 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание
чл.57, ал.1 т.3 ЗИНС да изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие.
Тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления преди да има влязла в
сила присъда, за което и да е от тях на основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи
най-тежкото от тях, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
което на основание чл.57, ал.1 т.3 ЗИНС да изтърпи при първоначален общ режим,
в затворническо общежитие.
Въпреки че
наложеното наказание е по-малко от три години и подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съдът наложи ефективно
наказание тъй като счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения, същият следва да изтърпи наказанието.
Съдът
намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и
възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
С
оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати направените разноски
от досъдебното производство в размер на 985,48 лв. на ОД на МВР – Хасково за
възнаграждение на вещи лица и по сметка на ТгРС сумата от 120 лв. за възнаграждение
и пътни разноски на вещо лице.
Съдът
постанови веществените доказателства цитирани в присъдата да бъдат отнети в
полза на държавата.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
01.03.2021 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: