Решение по дело №848/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260098
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20205320100848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 26.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                      втори граждански състав

На дванадесети ноември                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 848 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК предявени от Т.В.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.М. против К.Т.А., ЕГН: **********,***.

Ищцата твърди, че с решение №83 от 07.03.2017 г. по гр. д. №183 от 2017 г. по описа на PC – К. бил прекратен бракът между родителите ѝ В. В. А. и К.Т.А.. След развода двете деца, родени по време на брака между бившите съпрузи, останали да живеят при В. А..

Ищцата твърди, че е на 24 години и била студент специалност „Д. м.“, п. курс, във факултет „Д.“ в М.У.- П. Тъй като учела в редовна форма на обучение, тя нямала възможност да работи. Учебните занимания в университета били ежедневни, динамични и задължителни. Специалността била с висок обществен интерес, което обуславяло стриктно посещение на теоретичните занятия и практическите упражнения. Предвид това не била налице възможност да се самоиздържа, а разчитала изяло на финансова издръжка от баща си В. А.. Като студент по Д. м., ищцата имала високи разходи, които били свързани с ежедневието както в университета, така и извън него. Т.А. живеела на общежитие в гр. П., което водело и до по-високи месечни разходи.

Животът извън дома ѝ бил свързан с множество битови разходи: за храна, транспортни карти, облекло, посрещане на лични нужди, както и средства за осъществяване на социални контакти. Специалността, която ищцата изучавала изисквала закупуване на много скъпи учебници, които представлявали специализирана литература в областта на медицината. За всички тези необходими разходи се грижел единствено и само баща ѝ В. А.. Той полагал грижи както за дъщеря си, така и за другото си дете от брака с ответницата, което също било студент и чийто разходи отново се поемали изцяло от бащата, който изпитвал силно затруднение да осигурява финансово нормалния начин на живот на двете си пълнолетни учащи се деца.

В. А. искал двете му деца да се развиват в избраната от тях област и ги подпомагал както финансово, така и морално, което обаче не се отнасяло по никакъв начин за майката К.А.. Тя напълно се била дезинтересирала от образованието, развитието и живота на двете си деца. Ответницата от дълги години, още преди развода между бившите съпрузи, не осъществявала контакти с дъщеря си Т.А. и не се интересувала от образованието и нуждите на пълнолетното си дете, като дори морално не подкрепяла дъщеря си. Тя оставила изцяло издръжката и грижите за двете пълнолетни деца в тежест на бащата.

От своя страна бащата получавал недостатъчно високи средства и изпитвал финансови затруднения за посрещане нуждите на двама студенти, разходите за които ставали все по - големи.

Не само законово, но и морално задължение на родителите било да подпомагат развитието на децата си. Това подпомагане не се основавало само на финансова издръжка, но и на емоционална подкрепа и участие в живота на низходящите, макар последните да били пълнолетни. Прекратяването на брачната връзка не следвало да преустановява контактите и връзките между родител и дете.

Ищцата твърди, че от навършване пълнолетие до настоящия момент майката ѝ не полагала никакви грижи за нея. Напротив, чрез действията си и проявата на реваншизъм спрямо бащата, тя само допринасяла за утежняване положението на децата си.

Ответницата образувала гражданско дело № 445 от 2020 г. по описа на Р. с. – К. с претенции с правно основание чл.30, ал.2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за това, че В. А. се е обогатил като е получавал изцяло наеми от два съсобствени имота, макар и между бившите съпрузи да имало неформално споразумение бащата да получава наемите, с помощта на които да се грижи за двете им деца, което било признато от нея в отговора ѝ на исковата  молба по бракоразводното производство по гр. дело № 183 от 2017г по описа на Р.с. – К..

Ищцата твърди, че самата искова претенция по гр. дело № 445 от 2020 г на КРС с отричане средствата да са били предназначени за отглеждане на двете им деца, обосновавала възможност за заплащане на издръжка за обучаващите се пълнолетни деца, тъй като тези суми по исковата претенция представлявали актив в имуществото ѝ.

Освен това ответницата живеела при родителите си в село В. Л., ул. „****“ № **, поради което нямала разходи за заплащане на наем. В същото време притежавала в резултат на влязло в сила Решение №276 от 22.07.2019 г. по гр.дело № 858 от 2018 г. по описа на Р. с. – К. в индивидуална собственост недвижими имоти, а именно:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.953.1.35, находящ се в гр. П., ул. „П.. С. М.“ № **, ет.**, обект 35 - ОФИС.

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2387.7.5, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № **, бл. „Ю.“, вх.*, ет.*, ап.* – АПАРТАМЕНТ.

Горните обекти се предоставяли под наем от страна на ответницата и същата кумулирала свободни приходи от тях.

Освен това доскоро ответницата осъществявала трудова дейност в М., където с оглед по-високия стандарт от Република Б., ищцата предполага, че притежава спестявания.

С оглед изложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата:

- да ѝ заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетна учаща във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2020 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.

- да  ѝ заплати на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало време в размер на 180.00 лв., за периода от 21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава.

Претендира разноски.

Ответницата, представлявана от адв. Г.Р. оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Не оспорва, че дъщеря ѝ е студент специалност „Д. м.“, редовно обучение в „М.у.“ – П. факултет „Д.“, п. курс през учебната 2019/2020 г. Не оспорва, че има ежедневни разходи за храна, облекло, битови и т. н. Не оспорва, че сина ѝ А. В. А., ЕГН: ********** е студент редовно обучение в НСА „В. Л. “ – С., специалност „К.“.

Оспорва твърдението, че дъщеря ѝ нямала възможност да се издържа сама. Оспорва, че разчитала изцяло на издръжка от баща си. Оспорва твърдението, че се била дезинтересирала от образованието, развитието и живота на двете си деца, че не осъществявала контакти с тях, както и че от дълги години оставила издръжката и грижите за двете деца изцяло на баща им. Оспорва, че предоставя под наем апартамент в гр. П..

Ответницата твърди, че дъщеря ѝ, която действително била ангажирана с образованието си в университета и нямала възможност да работи, можела да се издържа от имуществото, което притежава – с нот. акт № 150, том втори, peг. № 4962, дело № 326/17.09.2002 г. на Нотариус С. Р. – с peг. № 099 на НК, двамата с бившия ѝ съпруг прехвърлили чрез покупко-продажба на ищцата дюкян-магазин с вход към ул. „В. Л.“ в гр. К., с адрес: пл. „ В. Л. “ № *. Имотът бил отдаден под наем от нея с договор, сключен на 03.10.2016 г. със „З.“ ЕООД за срок от 5 години и месечен наем в размер на 200 лева. Същият договор бил представен по цитираното в исковата молба гр. д. № 445/2020 г. на КРС от ответника по това дело В. А.. С отговора си той бил представил и анекс от 01.12.2011 г. към договор за наем от 25.11.2011 г. за офис в гр. П., като твърдял, че дъщеря му Т.А. получавала месечен наем за този имот в размер на 250 лева за периода от сключването до края на 2020 г.

Освен това ищцата притежавала и гараж в гр. К., от който можела да реализира приходи.

Ответницата твърди, че децата ѝ, макар и на тази възраст, живеели в постоянен страх от своя баща, който им забранявал да общуват с нея, контролирал ги напълно, като включително проверявал телефоните им и разпечатките от тях за евентуални контакти с майка им. По тази причина те не откликвали на нейните позвънявания и съобщения до тях, както и в повечето случаи ѝ били връщани колети, изпратени до тях с подаръци и пари. Приемали ги единствено по празниците. Забранено им било да общуват и с майката и сестрата на ответницата, с братовчед си, като от тях също не приемали подаръци. Посещавали другите си баба и дядо в с. В. Л., но не се отбивали при баба си по майчина линия, която живеела в същото село. Въпреки всичко, ответницата успяла за завършването на сина си през 2017 г., в присъствие на баща му, да му подари ваучер за шофьорски курс. През лятото на 2018 г. искала децата да дойдат при нея, да прекарат част от ваканцията им заедно и закупила за тях самолетни билети до М.. Изпращала им многократно смс-и и бордния план на „М.“, но не получила отговор от тях.

Ответницата твърди, че под влияние на бившия ѝ съпруг през декември 2019 г. било образувано срещу нея изп. д. № 818/2019 г. на ЧСИ П. Н., peг. № 911 за събиране на неплатени издръжки, присъдени за сина ѝ с бракоразводното решение от 2017 г., като в молбата за образуване, явно разчитайки, че не е съхранила разписките за изпратените по пощата издръжки, се твърдяло, че не била платила нито една. Представила по делото разписки за платени над 4000 лева за период от две години. По същото време в КРС постъпили заявления от В. А. за издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове за събиране от нея на значителни суми /ч. гр. д. № 1508 и 1509/2019 г. на КРС, III гр. състав /, като съобщенията от КРС за двете заповеди били връчени на дъщеря ѝ, която не я уведомила за тях.

Ответницата твърди, че противно на изнесеното в исковата молба, тя изплащала таксите за университет и на двамата за един семестър за всяка учебна година. В това число: 450 лева на 12.03.2018 г. и 550 лева на 04.02.2019 г. за дъщеря ѝ (ищцата) и 350 лева на сина ѝ А., изпратени на 11.09.2019 г. за първия семестър на 2019/2020 г. Не отказвала да заплати таксите за един семестър на всеки от тях и за следващата учебна година.

На следващо място, при наличие на основание да се иска издръжка не било съобразено обстоятелството създава ли тя особени затруднения на родителя, от който се иска.

През последните две години работела като оператор на машина с нощни смени и получавала минималното за Република Малта трудово възнаграждение. Тъй като разходите там били много високи и за да осигурява средства за децата си, работела и втора работа – чистела входа и стълбището на жилищен блок. Във връзка с разделяне на придобитото по време на брака имущество имала много големи разходи – през ноември 2019 г. заплатила 5077 лева държавна такса по приключилото производство и трябвало да заплати на бившия си съпруг за уравнение на дяловете 29 075 лева. Тъй като не разполагала с тази сума, взела в заем от съпруга на сестра си С. Р. Х., 4 880 евро. Заедно с лихва в размер на 726 лева на 04.02.2020 г. изплатила дължимата сума по сметката на бившия си съпруг. За събиране на вземането си той завел изпълнително дело с № 11/2020 г. на ЧСИ П. Н., поради което били запорирани сметките ѝ и платени по сметката на ЧСИ адвокатски хонорар и такси в размер на 3589 лева. Двата имота, които били поставени в неин дял след делбата били възбранени и по двете изпълнителни дела. Имотите не ѝ носели доходи на този етап, тъй като апартаментът от 44 кв. м., дълго време отдаван под наем от бившия ѝ съпруг, бил в изключително лошо състояние, а за ремонта, който бил необходим, трябвали много средства, които ответницата не можела да осигури. Нямала друго жилище и когато се върнела в Б.щяла да живее там. Наем за офиса в гр. П. за периода от прекратяване на брака до януари месец 2020 г., включително, не получавала, а полученият наем след тази дата станал предмет на принудителното изпълнение по изп. д. № 11/2020 г. на ЧСИ П. Н.. За двата имота дължала данъци и такси битови отпадъци за три години, които нямала възможност да плати. На 19.03.2020 г. заплатила данък за четири години в размер на 567 лева за лекия автомобил, марка „***“, който ползвали децата и баща им. Той отказвал да го плати. На 15.03.2020 г. платила 95 лева данък и такси битови отпадъци за имота на дъщеря си в гр. К., пл. „ В. Л. “ № *.

Ответницата твърди, че морално нейно задължение било да се грижи за своята възрастна майка, която получавала пенсия в размер на 218 лева и нямала имущество, от което да реализира приходи. Всяка година ѝ осигурявала дърва за зимата, като през септември месец миналата година заплатила 350 лева за това. Осигурявала ѝ ежемесечно около 200 лева.

Бащата на децата ѝ В. А. работел, живеел в бившето им семейно жилище – апартамент с външна изолация, локално парно, дървен паркет и обзаведено луксозно. Цялото обзавеждане останало в жилището при фактическата им раздяла. Ответницата не претендирала за него, за да бъде ползвано от децата, когато са в К., да им бъде максимално комфортно и уютно. За апартамента плащала данъци и такси до края на 2019 г. Не била предявявала към бившия си съпруг претенции за наем за ползването на жилището, както и оставила същия да получава целия наем от апартамента в гр. П., в размер на 200 лв. от април 2016 г. до края на 2019 г. за издръжка на децата. Този наем не бил предмет на цитираното в исковата молба гр. д. № 445/2020 на КРС.

В Р. с. К. срещу ответницата било образувано гражданско дело № 847/2020 г. с искане за заплащане на издръжка за сина ѝ А. А. в размер на 180 лева, считано от 21.07.2019 г.

С оглед горното, ответницата моли съда да приеме, че даването на издръжка на пълнолетната ищца ще създаде за нея особени затруднения, поради което да остави исковата молба без уважение. Претендира за направените по делото разноски.

 

 

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че  към датата на подаване на исковата молба – 22.07.2020 г., ищцата Т.В.А. е навършила пълнолетие – родена на *** г., а ответницата е нейна майка. Баща на ищцата е В. В. А., а А. В. А. ѝ е брат.

От представеното уверение №20МД/14.01.2020 г. от М. у. – гр. П. е видно, че през учебната 2019/2020 г. ищцата е записана в пети курс на зимен семестър, специалност „Д. м.“, редовно обучение, с образователно-квалификационна степен „М.“.

От представеното уверение №33537/09.01.2020 г. е видно, че за учебната 2019/2020 г. В. В. А. също е студент редовно обучение – в „Н. с. а.“, специалност „К.“.

С исковата молба е представено в препис Решение №376/22.07.2019 г., постановено по гр. д. №858/2018 г. по описа на РС К., с което между бившите съпрузи К.Т.А. и В. В. А. е извършена съдебна делба на съсобствени недвижими имоти. От съдебното решение се установява, че на основание чл. 353 от ГПК в дял на К.Т.А. са поставени следните недвижими имоти:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784. 506.953.1.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П., ул. „П.. С. М.” № **, ет. **, обект **. Самостоятелният обект се намира в СГРАДА № I, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.506.953. Предназначение на самостоятелния обект: ЗА ОФИС, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 50.73 кв. метра. Прилежащи части: съответните процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ниво 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.506.953.1.32, под обекта: 56784.506.953.1.36, над обекта: 56784.506.953.1.3, 56784.506.953.1.4. Стар идентификатор: няма.

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784. 530.2387.7.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П., район Ю., п. к. *****, бул. „М.” № **, бл. „Ю.“, вх.**, ет. *, ап. *. Самостоятелният обект се намира в СГРАДА № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2387. Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 44.34 кв. метра. Прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * с площ 3.67 кв. метра и 2.233 процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ниво 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.530.2387.7.4, 56784.530.2387.7.6, под обекта: 56784.530.2387.7.1, 56784.530.2387.7.2, над обекта: 56784.530.2387.7.9. Стар идентификатор: няма.

В дял на В. В. А. са поставени следните недвижими имоти,:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.252.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ул. „П.“ №**, вх.* ет.*, ап.*. Самостоятелният обект се намира в СГРАДА № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.252. Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 107.95 кв. метра. Прилежащи части: ИЗБА * с площ 7. 60 кв. метра; ТАВАН * с площ 15.63 кв. метра; 10.73 процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.252.1.14, 36498.501.252.1.22, под обекта: 36498.501.252.1.19, над обекта: няма. Стар идентификатор: няма.

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.501.204.8.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ул. „П.“, ет.*. Самостоятелният обект се намира в СГРАДА № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.204. Предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 22.43 кв. метра. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 36498.501.204.8.2, под обекта: няма, над обекта: няма. Стар идентификатор: няма.

За уравнение на дяловете К.Т.А. е осъдена да заплати на В. В. А. сумата 29 075 лева, държавна такса по сметка на РС К. върху стойността на дела си в размер на 5077 лв., както и сумата от 95 лева в полза на вещото лице А. С. З., представляваща дължимо възнаграждение за изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза.

С отговора на исковата молба ответницата представя 3 бр. преводни нареждания, от които е видно, че сумите дължими от нея по делбеното дело са платени, а от представения договор за паричен  заем от 04.02.2020 г. се установява, че С. А. Х. ѝ е предоставил сумата от 4880 евро със срок за връщане до 04.02.2022 г.

От представения нот. акт № 150, том втори, peг. № 4962, дело № 326/17.09.2002 г. на Нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК се установява, че ответницата и бившия ѝ вече съпруг са прехвърлили на ищцата чрез покупко-продажба дюкян-магазин с вход към ул. „В. Л.“ в гр. К., с адрес: пл. „В.Л.“ № *. Представен е договор за наем, от който е видно, че имотът бил отдаден под наем от ищцата с договор, сключен на 03.10.2016 г. със „З.“ ЕООД за срок от 5 години и месечен наем в размер на 200 лева.

От представените анекси от 01.12.2011 г. и 31.12.2015 г. към договор за наем от 25.11.2011 г. за офис в гр. П. е видно, че Т.А. получава месечен наем за този имот в размер на 250 лева за периода от сключването до 31.12.2020 г.

Представена е приходна квитанция № 66040022689/19.03.2020 г., от която е видно, че упълномощено от ответницата лице – Стана Илиева Т., е заплатила данък за периода 2016 – 2020 г. за л. а. марка „***“, в размер на 578.44 лева.

Представена е квитанция №41/23.05.2017 г., видно от която ответницата е закупила ваучер за сина си А. А. за шофьорски курс в „Автошкола – Д.“ ЕООД, на стойност 685 лева.

От представените 4 бр. разписки за извършени парични преводи на 12.03.2018 г., 04.02.2019, 11.09.2019 г. и 09.09.2020 г. се установява, че ответницата е изпратила на ищцата 450 лева за заплащане на семестриална такса за учебната 2017/2018 г., 550 лева за заплащане на семестриална такса за 2018/2019 г., 500 лева за заплащане на семестриална такса за 2020/2021 г., както и 350 лева на сина си А. А.  за заплащане на семестриална такса за 2019/2020 г.

Ответницата представя и разпечатка на самолетни билети, от която е видно, че е закупила такива за двете си деца за двупосочни полети до М. през м. август 2018 г.

От направената електронна справка в масивите на НАП се установява, че ответницата няма сключени трудови и граждански договори.

Приложена е по делото справка от КАТ – К., видно от която на името на ответницата няма регистрирани МПС.

Изготвени са справки от Община К. и Община П. за декларирани недвижими имоти на името на Т.В.А., от които е видно, че ищцата е декларирала имота в гр. К., прехвърлен ѝ от родителите ѝ с с нот. акт № 150, том втори, peг. № 4962, дело № 326/17.09.2002 г. на Нотариус С. Р. – с peг. № 099 на НК.

От писмо вх. № 261095/06.10.2020 год. на М. у. – гр. П. се установява, че Т.В.А. не е получавала стипендия за периода от 21.07.2019 г. до 05.10.2020 г. Посочено е, че молбите за стипендия за учебната 2020/2021 г. се подават след 15.10.2020  г. и съответно към датата на изготвяне на писмото няма постъпила такава. Студентката Т.А. е участвала в Проект BG 05М2ОР001-2.013-0001 „Студентски практики - Фаза 2“. Приключила е успешно своята практика и е включена във ведомост за м. септември 2020 г. Следва да получи еднократна стипендия по този проект в размер на 600 лв. до края на м. октомври 2020 г.

От показанията на свидетелката С. И. Т. се установява, че е майка на ответницата и баба по майчина линия на ищцата. Била запозната с отношенията между тях и въобще не било вярно това, че дъщеря ѝ се била дезинтересирала от децата си. Не отговаряли на истината и твърденията, че Т. и брат ѝ А. разчитали изцяло на финансовата издръжка на баща си и че майка им – ответницата, не полагала никакви грижи за тях. Ответницата работела в М., но въпреки това изпращала средства, както за обучението на  децата си, така и за посрещане на техни текущи нужди. Изпращала им колети с дънки, маратонки, обувки, рокли, якета, бижута, блузи и др. Помагала финансово на дъщеря си, макар последната да имала доходи от наеми. От 2013 година и понастоящем Т. получавала месечен наем от 200 лв. от сладкарница в гр. К.на ул. „В. Л.“. Сладкарницата била лично нейна, на нейно име. До края на 2019 г. тя имала офис в гр. П., за който за периода от 2013 г. до 2019 г. получавала наем от 250 лева на месец. Гарсониерата в гр. П. била отдавана под наем от бащата на ищцата до края на 2019 г., като от 2020 г. станала собственост на ответницата. Намирала се обаче в лошо състояние и понастоящем не се отдавала под наем, защото трябвало да ѝ бъде направен ремонт. Ремонтът щял да се отложи, защото ответницата в момента не разполагал с достатъчно  средства. Контактите на ответницата с децата ѝ били редки, защото баща им не им разрешавал да контактуват, нито с нея, нито със свидетелката. Т. имала голямо желание да поддържа връзка с баба си и майка си. Тя лично казала това на свидетелката, но споделила, че се страхува от баща си.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл.144 СК:

Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че ищцата продължава да учи редовно във ВУЗ, че тя не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е издръжката да не съставлява особено затруднение за задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето ѝ не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. В хипотезата на  чл. 144 СК родителят може да е задължен само при условие, че това не би го затруднило особено, т. е. възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител.

Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка.

В конкретния случай се доказва по несъмнен начин и не се спори между страните, че ищцата е пълнолетна, учаща редовно във висше учебно заведение. По делото не се установи обаче ищцата да не е в състояние да се издържа от имуществото си. Установи се, че ищцата получава немалки доходи от наем на недвижими имоти – 450 лева месечно, за месец октомври 2020 г. ѝ се полага и еднократна стипендия от учебното заведение в размер на 600 лева, а освен това ответницата също я подпомага финансово, като ѝ изпраща средства за заплащане на семестриалните такси. Същевременно ищцата не ангажира никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата разполага с доходи или че притежава достатъчно имущество, посредством използването на което, да е в състояние да си набави приходи. Единствено фактът, че работи в Република М. не може да обоснове извод за високи доходи на ответницата, тъй като е ноторно известно, че и разходите за живот там са немалки.Освен това по делото се установи, че ответницата е заплатила значителни суми по водени съдебни дела, като за покриване на разходите ѝ се е наложило да вземе и пари назаем. Тоест от събраните в процеса доказателства се установи, че ответницата не разполага със средства надвишаващи размера на необходимите ѝ за собствена издръжка, позволяващи ѝ без особени затруднения да осигури издръжка и за пълнолетното си дете, от което следва, че не е налице последната предпоставка за уважаване на иска според нормата на чл. 144 от СК. Дори и съдът да приеме, с оглед работоспособната възраст на ответницата, че същата има възможност да реализира доходи към средния размер за страната, тази хипотетичната възможност не е достатъчна, за да се направи извод, че той може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма достатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, което изключва дължимостта ѝ (в този смисъл и Решение № 273/17.10.2011 г. по гражданско дело № 1694/2010 г., III г. о., ГК на ВКС.

Ето защо и с оглед изложените дотук обстоятелства съдът счита, че от една страна, ищцата разполага с имущество, което ѝ е достатъчно, за да се издържа, а от друга – плащането на издръжка от ответницата би ѝ създало особени затруднения.

Относно иска по чл. 149 от СК:

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска, а в случая се претендират 180 лева месечно за периода от 21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава. По делото се събраха категорични доказателства – писмени и гласни, че през претендирания период майката е давала средства на дъщеря си, заплащала е семестриални такси, изпращала ѝ е и колети с дрехи, обувки, подаръци и пр. Макар, че се е установила в друга държава, тя е полагала необходимите усилия, за да подпомага и подкрепя децата си, включително и финансово. При  всички изложени по-горе съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, съдът намира иска за присъждане на издръжка за минало време също за неоснователен и недоказан и като такъв следва да го отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса, тъй като същият съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в качеството му на правоимащ да търси издръжка, поради което и тези такси остават за сметка на бюджета на съда.

 Въпреки, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски, същият съгласно трайната практика на ВКС не е освободен от заплащане на разноските сторени от ответника. С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сторените съдебно-деловодни разноски от ответницата. Видно от материалите по делото, ответната страна е заплатила 400 лв. на адв. Р. за процесуално представителство, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.М. против К.Т.А., ЕГН: **********,*** иск за осъждане на ответницата да ѝ заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетна учаща във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2020 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.М. против К.Т.А., ЕГН: **********,*** иск за осъждане на ответницата да ѝ заплати на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало време в размер на 180.00 лв., за периода от 21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.В.А., ЕГН: **********, да заплати на К.Т.А., ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок, считано от 26.11.2020 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

Ц.Ч.         РАЙОНЕН СЪДИЯ: