Решение по дело №9793/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1977
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20203110109793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1977
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20203110109793 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. ИВ. Г., с ЕГН
********** и адрес ****, чрез пълномощника му адв. К.А. – АК Варна срещу Г.ф., с адрес
****, с която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на
сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представлява обезщетение за неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания от увреждания на безименния пръст на лявата
ръка, наранявания в областта на главата, гръдния кош и кръстната област, както и
кръвонасядания в областта на лявото коляно, които травми са причинени в резултат от
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на неустановени водач и автомобил на
17.08.2015г. около 19:00 часа в гр. Варна, по бул. „****“ след кръстовището с ул. „****“
между управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН **** и спрял в аварийната
лента лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН ****, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба - 14.08.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 17.08.2015г. 17.08.2015г. около 19:00 часа в гр. Варна, по бул. „****“ след
кръстовището с ул. „****“ настъпило пътно-транспортно произшествие между
управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН **** и спрял в аварийната лента
лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДКН ****.
Ищецът поддържа, че причина за произшествието бил друг неизвестен автомобил,
намиращ се вляво от автомобила на ищеца, който внезапно пресякъл посоката му на
движение и така принудил ищецът да навие волана на ляво, вследствие на което навлязъл в
аварийната лента за движение и се ударил с предната част на автомобила си в спрелия в
аварийната лента лек автомобил „Фолксваген Поло“.
Твърди, че вследствие на удара получил счупване на безименният пръст на лявата
ръка, както и наранявания в областта на главата, гръдния кош и кръстната област, както и
1
кръвонасядания в областта на лявото коляно. Впоследствие се оказало, че се касае за
многофрагментно счупване с разместване на фрагменти на крайната фаланга на четвърти
пръст и била проведена операция под обща анестезия с открито наместване на фрактурата.
След това се наложило извършването на нова операция на 15.10.2015г. Лечението
продължило няколко месеца, като било съпроводено с болки и страдания вследствие на
причинените на ищеца телесни повреди.
Тъй като причина за произшествието била движението на неизвестния за ищеца
автомобил, то за него бил налице правен интерес от предявяване на иск за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди срещу ответника.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.
Изложеното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при
ПТП не било подкрепено с никакви доказателства за това, че виновното противоправно
поведение на водача на неидентифицирано превозно средство е причина за настъпване на
ПТП.
От представените по делото писмени доказателства ставало ясно, че вина за
настъпване на ПТП имал единствено ищецът, срещу когото било образувано наказателно
производство, което не било приключило към момента на подаване на отговора.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който управлявал автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и
интензитета на движение и пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния
предпазен колан.
Освен това претенцията за неимуществени вреди била прекомерно завишена с
оглед принципа на справедливостта.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържа
изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Към доказателствата по делото е приобщено АНД № 38/2021г. по описа на Варненски
районен съд.
С Решение № 260784/13.12.2021г. ищецът В. ИВ. Г. е признат за виновен в това, че на
17.08.2015г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лека автомобил
„Ауди А4" с per. № ****, като не направил всичко възможно да намали и да спре при
възникналата опасност, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.М.А., изразяваща се в трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 2.5-3 месеца -
престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 ГПК „влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“. В
съдебната практика и правната теория липсва спор, че разпоредбата е приложима не само за
присъди на наказателния съд, но също и за решения, с които лицето е признато за виновно,
но е освободено от наказателна отговорност при наличие на предпоставките по чл.78а, ал.1
НК.
Наложеното на ответника административно наказания по реда на чл.78а, ал.1 НК е за
деяние изразяващо се в нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от
ЗДвП и причиняване на ПТП, с което на трето за настоящия спор лице е причинена средна
2
телесна повреда. Задължителната сила на присъдата (решението по чл.78а НК) обхваща
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязло в сила
решение на наказателния съд е прието за установено, че поведението на ищеца при
процесното ПТП е било противоправно (нарушил е правилата за движение, установени в
чл.20, ал.2 ЗДвП) и именно ищецът е виновен за възникване на произшествието. Деянието
по смисъла на чл.300 ГПК включва не само възникналите обективни вреди за пострадалото
лице (средна телесна повреда), но също и начина – действието или бездействието, с което са
причинени тези вреди. Съгласно Решение № 260784/13.12.2021г. по АНД № 38/2021г.
произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ищеца в
настоящето производство, поради което съдът приема, че всички вреди от произшествието,
включително и претърпените от самия ищец са настъпили в резултат на собственото му
виновно и противоправно поведение. В диспозитива на цитираното решение, при описание
на деянието не е посочено същото да е причинено от няколко лица, включително различно
от ищеца неустановено лице.
Съгласно чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. В случая с влязло в сила
решение по АНД № 38/2021г., ползващо се със задължителната сила предвидена в чл.300
ГПК, е установено, че пътнотранспортното произшествие е причинено от виновното и
противоправно поведение на ищеца и без да е посочено участие на неидентифицирано
моторно превозно средство в произшествието. Със задължителна сила по чл.300 ГПК се
ползва диспозитива на съдебния акт, а не мотивите, поради които съдът е постановил
същият.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки за възникване отговорността на ответника – пътнотранспортното
произшествие да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, което води
до извод за неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето без да бъдат
обсъждани претърпените от ищеца вреди и какъв би бил справедливия размер за
обезщетяването им. Изискването по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ е неидентифицираното
превозно средство да е причинило произшествието, а не участие на такова МПС в
произшествието и допринасяне за настъпването му с виновно и противоправно поведение на
неговия водач.
С оглед изхода на спора ответникът има право на поискани и доказано сторени
разноски – заплатен депозит за вещо лице в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 200 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ИВ. Г., с ЕГН ********** и адрес **** срещу Г.ф., с
адрес **** иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от
15000 /петнадесет хиляди/ лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от увреждания на безименния пръст на лявата ръка,
наранявания в областта на главата, гръдния кош и кръстната област, както и кръвонасядания
в областта на лявото коляно, които травми са причинени в резултат от пътно-транспортно
произшествие, настъпило по вина на неустановени водач и автомобил на 17.08.2015г. около
19:00 часа в гр. Варна, по бул. „****“ след кръстовището с ул. „****“ между управлявания
3
от ищеца лек автомобил „Ауди А4“, с ДКН **** и спрял в аварийната лента лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с ДКН ****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба - 14.08.2020г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.

ОСЪЖДА В. ИВ. Г., с ЕГН ********** и адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., с адрес
**** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4