Р Е Ш Е Н И Е
№ 2101
гр. Пловдив, 09 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2290 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от П.В.В., ЕГН ********** ***, чрез адвокат П. против Решение №1149 от 19.07.2021 г.,
постановено по АНД № 2432/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV
наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4488067 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, като за административно нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата/съкратено ЗДвП/ е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.1,
т.3 ЗДвП глоба в
размер на 100 /сто/ лева.
Касаторът в подадената
жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди се, че
районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства, свързани с коректното
установяване на нарушителя, както и касаещи съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване на правото му
на защита. В тази връзка е изложил и съответните съображения, свързани според
него със съществено нарушение на проведения административно- наказателен процес
по издаване на ЕФ, които съдът не е обсъдил законосъобразно, което дава
основание за отмяна на съдебното решение и на атакувания административен акт.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него
административен акт. По същество на спора дава становище, с което поддържа
касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ОД МВР-Пловдив взима становище по допустимостта и основателността на
жалбата, като счита, че тя следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение като
законосъобразно, да бъде оставено в сила. Редовно призован, не изпраща
представител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по
делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на
изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд
е бил сезиран с жалба, подадена от П.В.В. срещу процесният ЕФ с искане да бъде
отменен поради съществени нарушения на
административно наказателното производство. Съгласно обстоятелствата, изложени
в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 26.12.2020г. в 14.47ч. в гр. Пловдив,
бул. „Марица” №200 посока изток при максимално
разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч е установено извършване
на нарушение при управление на МПС Пежо 407, с рег. № ***, с установена скорост на движение от
72км/ч и
при приспаднат в негова полза толеранс от 3%, при превишена стойност на скоростта 22
км/ч, като извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство
ARH CAM S1 № 11743са. По делото са представени
като доказателства Електронен фиш със снимков материал, снимков материал от видеоклип с посочени координати.
Удостоверение от регистър на одобрените типови средства за измерване на
БИМ-София №17.09.5126/07.09.2017г., Протокол №65-С-ИСИС/28,09,2020г. за
проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол рег.№1030р-41490/31.12.2020г.
за използвано на 26.12.2020 г. на одобрен тип средство за измерване.
Решението
на съда е правилно.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е
приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на
атакувания електронен фиш. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи
на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната
жалба оплаквания, се явяват неоснователни.
Нарушението е извършено на 26.12.2020
г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10
от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ,
е нарушението да е установено и заснето с Автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/. Легалната дефиниция на АТСС се
съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и според нея те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил
е установено с АТСС ARH
CAM S1 № 11743са и
това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 е вписано под № 5126 в Регистър на
одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология.
В настоящия казус от
доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата/Наредбата/- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка писмени доказателства.
Представено е
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е
последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на
валидност, т.е. в едногодишен срок от 28.09.2020 г.
За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложение /чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г./.
Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол,
като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък/чл. 10, ал. 2/. При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда
/чл. 10, ал. 3/.
Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, както и пред въззивния съд.
Неоснователно е и възражението, че са
налице съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес,
които са ограничили правото на защита на нарушителя. Със съставеният ЕФ по
категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно
нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и
категорично дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение
на автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно
доказателство за установените обстоятелства. Липсват и посочените нарушения при
изписване на протоколът за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и
неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във
фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка /в случая населено място/,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно
статично изображение, в който промеждутък и номер е и процесният клип, станал
основа за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения. Никъде не
се твърди, че в процесния участък е имало пътен знак В26, с който било въведено
ограничение от 30км/ч., поради това възраженията на касатора в тази насока са
неоснователни.
По всички направени възражения
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността
на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника,
който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Същите следва да се
поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба
за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лева и с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1149 от 19.07.2021 год.,
постановено по АНД № 2432/2021 година по опис на Районен съд – Пловдив, XIV- ти н.с.
ОСЪЖДА
П.В.В.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: