О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 02.06.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание
на втори юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 25
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е
образувано по подадена от ***с адрес гр. *** срещу „***“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *** – в
несъстоятелност и Б. А.М. – синдик на ответното ТД, с която са предявени положителни
установителни искове за признаване на установено по отношение на ответниците
съществуването и дължимостта на предявените от ищеца в производството по
несъстоятелност срещу ответното ТД, неприети публични вземания в размер на
2 447 036, 58 лева – главница и 602 282, 28 лева лихви,
начислени до 20.01.2020 г. или вземане в общ размер на 3 079, 318, 86
лева. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 694 от ТЗ.
В исковата молба са изложени
обстоятелства относно това, че горепосочените вземания са предявени в
производството по несъстоятелност и включени в списък с приети и предявени
вземания изготвен от синдика. Срещу така изготвения списък и конкретно
предявеното от ищеца като кредитор
вземане не е постъпило възражение
по реда на чл. 690 от ТЗ. Независимо от това и при липса на възражение
съдът по несъстоятелността с определение от 01.04.2020 г., постановено по т. д.
№ 76/2014 г. на КнОС е корегирал списък № 5, като е изключил от същия
предявеното и прието вземане в горепосочения размер. Така постановеното
определение е обжалвано с частна жалба.
При извършена служебна
справка по ел. папка на т. д. № 76/2014 г. на КнОС, съдът в настоящия си състав
установи, че с влязло в сила определение № 118818/06.08.2020 г., постановено по
т. д. № 1898/2020 г. на САС подадената от *** частна
жалба е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.
Вземайки предвид тези
обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
невъзможността да защити правата си по друг ред.
С определението си от
01.04.2020 г. по т.д. № 76/2014 г.на КнОС,
съдът по несъстоятелността е указал на синдика Б.А. М. да се
произнесе по основанието за дължимите данъци по предявеното в размер на
3 079 318, 86 лева вземане от НАП.
С определение от 30.11.2020
г. и.м. е оставена без движение и на
ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности.
С молба от 08.01.2021 г.
ищецът е посочил, че след указанията на съда от страна на синдика не са
предприети действия във връзка с процесните вземания, като приема, че такива вече
са били извършени, доколкото ищецът като кредитор в производството по
несъстоятелност е предявил вземанията си в претендираните размери и същите са
били включени в списъка с приети вземания. Отрича да са подавани възражения
срещу така приетите вземания от длъжника или друг кредитор.
Въпреки това продължава да
твърди, че реда за защита на правата му бил иск по чл. 694 от ТЗ, воден от
разбирането, че законоустановените предпоставки обуславящи допустимост на
предявени искове на някое от правните основания визирани в разпоредбите на чл.
694, ал. 2, т. 1 и 2 от ТЗ предполагали законосъобразни действия от съда по
несъстоятелността, а в случая такива не били налице.
Съдът в настоящия си съдебен
състав намира предявения в настоящото
производство иск а недопустим.
Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на иска по чл. 694, ал. 2 от ТЗ са: 1. кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ или в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ; 2. да има произнасяне от синдика по отношение на него; 3. да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; 4. по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ и 5. да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е решение № 21 от 01.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 492/2006 г. на ВКС.
За допустимостта на иска съдът следи служебно, като е длъжен да извърши самостоятелно проверка за наличието на горепосочените предпоставки. Цитираните по-горе предпоставки за допустимост на иска следва да са на лице до приключване на производството по настоящето дело, като отпадането или оборването на някои от тях в хода на процеса води до недопустимост на предявения иск.
Съдът намира, че искът е предявен при отсъствието на предпоставките посочени под № 3 и 4 по-горе – не са постъпвали възражения срещу приемане на вземанията предявени от ищеца и поради това и няма произнасяне от съда с определение по чл. 692 от ТЗ..
Производството по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ има за предмет установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане или прието, но оспорено от длъжника или друг кредитор.. Макар и да е самостоятелно, производството се намира в тясна връзка с производството по несъстоятелността, като процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694 от ТЗ са кредиторът да я предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, да има произнасяне на синдика по отношение на него, да има депозирано възражение в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приемането или отказа за приемане на вземането, по повод на това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 693 от ТЗ и да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Както бе посочено и по-горе в случая не са налице две от процесуалните предпоставки обуславящи допустимостта на иска, поради което и същият е недопустим. Недопустимият иск обуславя недопустимост на исковото производство, поради което искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Воден от горното, КнОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими предявените от ***с адрес гр. *** срещу „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *** – в несъстоятелност и Б.А. М.– синдик на ответното ТД положителни установителни искове за признаване на установено по отношение на ответниците съществуването и дължимостта на предявените от ищеца като кредитор в производството по несъстоятелност срещу ответното ТД, неприети публични вземания в размер на 2 447 036, 58 лева –
- 2 -
главница и 602 282, 28 лева лихви, начислени до 20.01.2020 г. или вземане в общ размер на 3 079, 318, 86 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството пот. д. № 25/2020 г. на КнОС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: