РЕШЕНИЕ
№ 13308
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110127128 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Ю. А. И., ЕГН
**********, гр. София против Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр. София, с
искане да бъде признато за установено, че е собственик на основание
давностно владение реализирано в периода от м. март 2011 г. до м. май 2023 г.
на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот IV-614
(четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и
четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. София, местност
В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи:
от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, който съгласно
скица № 15-253916 от 08.03.2023 г., издадена от СГКК, представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11394.1792.259 по кадастралната карта
и кадастрални регистри на с. В., община С., област С., одобрени със заповед
№ РД-18-1 от 03.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес в с. В., район В., ул. „***“, с площ 553 кв. м, при
съседи: 11394.1792.260, 11394.1792.2173, 11394.1792.258, 11394.1792.254.
В исковата молба са налице твърдения, че с нотариален акт № 165, том
IV, peг. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц. С., ищцата е продала на
ответника собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен
имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и
четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В.,
вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от
запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, който съгласно скица
1
№ 15-253916 от 08.03.2023 г., издадена от СГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 11394.1792.259 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с. В., община С., одобрени със заповед № РД-18-1 от 03.01.2022 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в с. В., район
В., ул. „****“, с площ 553 кв. м, при съседи: 11394.1792.260, 11394.1792.2173,
11394.1792.258, 11394.1792.254. Въпреки прехвърлянето на собствеността,
купувачът не е влязъл във владение на имота, не е променил данъчната му
партида и не е извършил каквито и да е собственически действия по
отношение на него. Ищцата е продължила да получава съобщения за дължими
данъци за имота, което й е дало основание да възстанови владението си върху
него.
След буря в района, в който се намира имотът през 2011 г., се е наложило
извършване на редица дейности, свързани с нанесени щети. Имотът е бил
почистен от паднали и счупени дървета, оградата е била ремонтирана
основно. Всички тези действия са били организирани и финансирани от
ищцата. Дървената постройка, намираща се в имота, е трябвало да бъде
премахната поради лошото й състояние. Така, считано от пролетта на 2011 г.
ищцата е завладяла имота, грижи се за него и го поддържа. Имотът е вилен по
своя характер - представлява място с дървета и храсти и собственическите
действия, които ищцата и нейните близки роднини винаги са извършвали в
него, се свеждат до почистването му от саморасли храсти, окастряне на
дърветата, косене на трева и поддържане на оградата. Свидетелство за
изложените обстоятелства е и фактът, че данъчната партида на имота и към
днешна дата е на името на ищцата. В периода от 2011 г. до завеждането на
иска, на ответника са били известни извършваните от ищцата владелчески
действия и до нея не е стигнала информация той да се е противопоставял, а и
по никакъв начин не е пречил на осъществяването им. Тези действия
продължават повече от десет години. След изтичане на определения от Закона
за собствеността срок на упражнявано владение върху имота, считано от
месец март 2011 г., ищцата счита, че е придобила собствеността върху него на
оригинерно основание - по давност.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Н. Д. Г., чрез
особения представител адв. Л. със съд. адрес гр. София, в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Счита, че искът е неоснователен. Оспорва ищецът да е владял имота,
като в тази насока намира, че фактическият състав на придобивната давност
не е осъществен. Счита, че след като е продала имота на ответника, ищцата е
знаела, че не е собственик на имота, т.е. същата не е ползвала имота като свой.
Оспорва ищцата да е демонстрирала пред ответника, че владее имота с
намерение за своене.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
2
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 185 от 15.09.2009 г., том II, рег. № 20326, дело № 347/2009
г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен
съд, се установява, че на 15.09.2009 г. ищцата Ю. А. И. е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот, а именно урегулиран поземлен
имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и
четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В.,
вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от
запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, по силата на сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален акт.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165
от 22.10.2009 г., том IV, рег. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц. С.,
рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд на същата дата
ищцата Ю. А. И., действаща чрез пълномощника си С. Б. И., е продала на
ответника Н. Д. Г. процесното дворно място - урегулиран поземлен имот IV-
614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и
четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В.,
вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от
запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, срещу цена от
3803,80 лв., изплатена изцяло от купувача преди подписване на договора.
По делото е представена и издадена от СГКК – гр. София скица № 15-
253916-08.03.2023 г. за поземлен имот идентичен с процесния, с
идентификатор 11394.1792.259.
От свидетелските показания на свидетеля С. Б. И. – син на ищцата, се
установява, че ответникът е негов братовчед, племенник на ищцата, а
процесният имот с площ от около 560 кв. м е наследство на последната от
нейните родители. Свидетелят заявява, че имотът е собственост на майка му и
винаги е бил владян от нея. Сочи, че не му е известно да е извършвано
прехвърляне на правото на собственост върху имота от ищцата на ответника.
Твърди, че имотът е ограден от всички страни – с колчета с мрежова ограда и
дувар, като през годините се е наложило два пъти подмяна на оградата към
улицата. Посочва, че имотът се посещава често, като не са създавани пречки за
това от ответника или от други лица, почистван е многократно от растения и
всички съседи знаят, че имотът е на ищцата. Свидетелят заявява, че не помни
да е бил упълномощаван от ищцата за извършване на действия по покупко-
продажба на имота. След предявяване на свидетеля на приложения по делото
нотариален акт на л. 8 от делото същият признава, че подписът за продавач е
положен от него.
От свидетелските показания на свидетеля А. А. П. се установява, че
последният познава ищцата, тъй като е приятел на другия разпитан по делото
свидетел С. И.. Посочва, че му е известно обстоятелството, че ищцата
притежава имот в с. Владая, който се намира в началото на селището под
магистралата. Твърди, че е посещавал същия повече от 20 пъти през годините,
3
както и че е ходил да почиства двора с ищцата, като сочи, че мястото е
оградено с площ от около 500-600 кв. м, а в него са посадени борове. Заявява,
че познава и ответника, който е племенник на ищцата и братовчед на
свидетеля Илиев, но процесният имот бил собственост на ищцата, а не на
ответника. Сочи, че ответникът веднъж в разговор между ищцата и свидетеля
Илиев преди 5-6 години е отказал да чисти имота, тъй като не бил негов.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Основателността на предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се предпоставя от установяването от
страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване на
обстоятелството, че е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот по силата на твърдяното от нея с исковата молба давностно
владение.
В хода на настоящото производство се установи, че 15.09.2009 г. ищцата
е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а
именно урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с
планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18
(осемнадесет), по плана на гр. С., местност В., вилна зона „***“, с площ от 560
(петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-
613, от юг - УПИ III-615, по силата на сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185
от 15.09.2009 г., том II, рег. № 20326, дело № 347/2009 г. на нотариус Р. Р., рег.
№ *** на НК, с район на действие Софийски районен съд.
Това правно положение е продължило до 21.10.2009 г., включително,
тъй като видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
165 от 22.10.2009 г., том IV, рег. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц.
С., рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, на
22.10.2009 г. ищцата се е разпоредила с правото си на собственост по
отношение на имота в полза на ответника. Както от посочения нотариален акт,
така и от последващото признание на свидетеля И. се установява, че по
прехвърлителната сделка ищцата е представлявана от пълномощник –
нейният син и свидетел по делото С. Б. И.
Ищцата твърди обаче, че е придобила обратно правото на собственост
върху имота по силата на упражнявано давностно владение върху същия в
периода от м. март 2011 г. до м. май 2023 г.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована
„придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
4
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е била опорочена. В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция за
добросъвестност, като е посочено, че същата се предполага до доказване на
противното. В настоящата хипотеза и при събраните по делото доказателства
съдът намира презумпцията за оборена. Както се посочи по-горе, ищцата е
сключила с ответника договор за покупко-продажба на процесния имот, по
силата на който му е прехвърлила правото на собственост върху същия. Тази
правна сделка, както и нейните последици в правния мир, не се оспорват от
ищцата, а напротив – самата тя се позовава на договора в исковата молба и
представя заверен препис от нотариалния акт. Макар и същата да е
представлявана от пълномощник при сключването на договора с ответника –
свидетеля Илиев, упълномощителната сделка, както и предприетите от
представителя действия не са оспорени от упълномощителя. Предвид
изложеното, може да бъде направен обоснован извод за знание на ищцата, че
тя не е собственик на процесния поземлен имот от датата на прехвърляне на
правото на собственост върху същия – 22.10.2009 г., както и за липса на
правно основание, годно да я направи собственик. Ето защо, в случая
приложение следва да намери общата придобивна давност, при която правото
на собственост върху имота следва да се счита придобито в полза на лицето,
осъществяващо владение върху вещта за период от 10 години.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се
изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта – така Тълкувателно решение
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № № 1/2012 г., ОСГК на ВКС.
5
Предвид изложеното в тежест на ищцата е да установи на първо място,
наличието на обективния признак на владението – упражняване на
фактическата власт върху вещта.
Доколкото качеството на титуляр на правото на собственост и владелец
по отношение на една и съща вещ не може да съществува едновременно в
обективната действителност за едно и също лице, то за упражняване на
владение като фактическо състояние върху процесния имот, може да се говори
едва след изгубване качеството собственик на същия от ищцата, т.е. от
22.10.2009 г. Действително в процесния договор за покупко-продажба от
22.10.2009 г. страните не са уговорили момент на предаване на владението
върху имота от продавача на купувача. Договорът за покупко-продажба на
индивидуално определена вещ е по естеството си консенсуален договор, което
следва, че се счита сключен с постигането на съгласие между страните за
съществените елементи на съдържанието на правоотношението – в случая за
цената и предмета на продажба, като предаване на вещта не е необходимо за
пораждане действието на съглашението – арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Видно от
представения нотариален акт от 22.10.2009 г. е спазена и необходимата
съгласно чл. 18 ЗЗД форма на договора, което не се оспорва и от страните по
делото. С оглед на това, ответникът е придобил, а ищцата е загубила правото
на собственост върху процесния имот от датата на сключване на
прехвърлителната сделка – 22.10.2009 г., като от този момент насетне,
предвид наличието на знание на продавача за разпореждането с вещното право
и доколкото не се установи изрично предаване на владението от ищцата,
последната се е превърнала от собственик на имота в негов обикновен
държател за сметка на ответника. Това е така, защото знанието за извършеното
прехвърляне на правото на собственост на ответника, изключва намерението
за своене на вещта по отношение на ищцата, като по този начин установената
в чл. 69 ЗС презумпция следва да се счита за оборена.
За да започне да тече установеният в закона давностен срок на
придобивната давност, абсолютна предпоставка е да се установи началният
момент на установяване на владението върху процесната вещ от страна на
ищцата. В исковата молба се претендира, че владението е установено през
месец март 2011 г. За установяване на посоченото обстоятелство в хода на
производството е проведен разпит на свидетелите Илиев и Петрунов. Съдът
обаче намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля С. Б. И.. На
първо място, предвид пряката роднинска връзка с една от страните по делото,
последните следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК във връзка
с всички останали доказателства по делото, на които сведенията дадени от
свидетеля очевидно не кореспондират. При проведения разпит лицето е
заявило, че процесният имот е наследствен на ищцата, което обаче не намира
опора в представения към исковата молба Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 185 от 15.09.2009 г., с който ищцата е
придобила правото на собственост върху поземления имот, но по силата на
договор за покупко-продажба. На следващо място, свидетелят първоначално
6
категорично заявява, че не му е известно майка му да е прехвърляла
собствеността върху имота на ответника, като едва след предявяване на
свидетеля от съда на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 165 от 22.10.2009 г., същият признава, че положеният подпис за продавач е
негов. Поради това, изнесените от свидетеля Илиев при проведения разпит
факти не могат да се приемат за достоверни и не биха могли да послужат за
основа на правните изводи на съда в дейността по разрешаване на отнесения
пред него правен спор.
От показанията на свидетеля П. в се установява, че ищцата, заедно със
сина си и самия свидетел, са извършвали дейности по поддържане на имота,
изразяващи се в почистването на последния. За останалите твърдени от
ищцата действия не се представиха доказателства.
По делото се установи, че ищцата е имала качеството държател на имота
от датата на продажбата на същия на ответника на 22.10.2009 г. За да се
приеме, че е налице владение от нейна страна в този случай, се изисква да
бъдат предприети от ищцата едностранни действия, с които държането да
бъде превърнато във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер,
че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на правото на
собственост на собственика - ответник. След като се позовава на придобивна
давност, ищцата трябва да докаже при спор за собственост, че е извършила
действия, с които е престанала да държи вещта за собственика и е започнала
да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до
знанието на собственика. Завладяването на имота по начало трябва да се
манифестира пред собственика и да се осъществи чрез действия, отблъскващи
владението му и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. В случая, не е налице пречка за извършването на такива
действия, а предвид качеството на държател на ищцата, същите се явяват и
обективно необходими за установяване наличието на втория елемент на
владението – намерението за своене на вещта.
В хода на производството не се доказа, че от държател ищцата се е
превърнала във владелец. Извършваните действия по почистване на имота от
ищцата не са от естество да отблъснат владението на ответника и да оспорят
притежаваното от него право на собственост, а единствено биха могли да
породят облигационни претенции за държателя във връзка с извършената в
полза на собственика работа. Изявлението на свидетеля П., че имотът е
собственост на ищцата, не променя формирания извод, тъй като не доказва
противопоставяне на правата на ищцата на тези на ответника и представляват
субективно убеждение на свидетеля, които не съответстват на представените
по делото писмени доказателства. Твърдението на ищцата, че ответникът не е
установил владение върху имота след придобиването му по силата на
сключения между страните договор за покупко-продажба също се явяват
недоказани, доколкото от момента на придобиване правото на собственост
върху поземления имот, ответникът е владял същия чрез ищцата в качеството
й на държател. Не се твърди и не се доказа достъпът до имота на ответника да
7
е бил ограничаван по какъвто и да е начин, а обстоятелството дали
собственикът посещава лично притежавания от него недвижим имот, или не,
както и дали съседите го познават като титуляр на правото на собственост
върху вещта, не могат да ползват ищцата. Що се отнася до твърдението на
ищцата, че ответникът не е предприел действия по промяна на данъчната
партида на имота, то последното поведение би могло да доведе единствено до
налагане на административна санкция предвид, че представлява неизпълнение
на административно задължение, но не може да влияе върху преминаването на
собствеността в правната сфера на ответника в резултат от валидно сключен
договор за покупко-продажба, както и да бъде индиция за упражняване на
давностно владение от ищцата.
При проведения разпит свидетелят П. заявява, че е присъствал на
разговор между ищцата, свидетеля И. и ответника по повод почистване на
процесния имот преди около 5-6 години, в който ответникът отказал да
извършва действия по почистване, тъй като не бил собственик на дворното
място. В тази насока съдът намира, че от това изявление не може да се
направи извод, че счита ищцата за собственик, тъй като предмет на иска е
собствеността на ищцата, а не собствеността на ответника. Следва да се
посочи, че дори да се приеме, че ищцата е превърнала упражняваното от нея
държане върху имота във владение, което не се доказа по делото, то най-
ранният момент на установяване на владението при липса на други данни за
обратното е 5-6 години преди проведения на 12.06.2024 г. разпит на свидетеля
П., т.е. най-рано през 2018 г. Предвид установената недобросъвестност на
ищцата общият десетгодишен срок на придобивната давност в тази хипотеза
не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2023 г.
С оглед липсата на установено владение върху имота и поради това
липса на започване течението на давностния срок, съдът намира предявения
иск за недоказан и като такъв същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.
Страната не претендира и не доказва извършването на разноски по
делото, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. А. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С., ул. „С. К.“ № *, чрез адв. К. против Н. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * установителен иск за
признаване за установено по отношение на Н. Д. Г., ЕГН **********, че Ю. А.
И., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен
8
номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на
гр. С., местност В., вилна зона „**“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв.
м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615,
който съгласно скица № 15-253916 от 08.03.2023 г., издадена от СГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор 11394.1792.259 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с. В., община С., област С.,
одобрени със заповед № РД-18-1 от 03.01.2022 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес в с. В., район В., ул. „**“, с площ 553 кв. м,
при съседи: 11394.1792.260, 11394.1792.2173, 11394.1792.258, 11394.1792.254,
на основание упражнявано давностно владение в периода от месец март 2011
г. до месец май 2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9