РЕШЕНИЕ
№ 12.02.2018г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 12.01. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Ел. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 796 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ал. 11, представлявано от управителя Т. Х. К. против „Е.К." ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Ж.Ж.. В исковата молба ищецът твърди, че на 25.05.2016г.
сключили с ответното дружество Договор № ***/**** за изграждане на строителен
обект - „Магазин за промишлени стоки 1А и 2А и ограда в ПИ ******, местност „Д.
Б.", в землището на село Х., община С. З.", с подобекти: „Изкопни,
кофражни и бетонови работа на основи и пояси на магазин за ПС 1А"; „Изкопни, кофражни и бетонови работа на воден
резервоар". Прогнозната стойност на СМР по договор възлизала на *****,**
лева, с включен ДДС, като обемът на работа и единичните цени били посочени в
Приложение № 1 и Приложение № 2, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно т. 2.5 от договора ответното дружество превело аванс в размер на *****
лева с включен ДДС, който аванс следвало да се приспада пропорционално от всяко
плащане за изпълнени СМР, удостоверени с двустранно подписан протокол между
страните. Точка 2.6 от договора задължавала ответното дружество, в качеството
му на възложител, да разгледа представените му актове обр.
19 и в 7-дневен срок да се произнесе по тях. Съгласно т.2.7 от договора
ответникът следвало да разплати 1**% утвърдените актове след подписването на
двустранния протокол и издаване от него на данъчна фактура.
До
месец ноември 2016 г. между страните не съществували проблеми - за извършената
работа изпълнителят подготвял акт обр. 19 и в договорения срок възложителят подписвал акта и
плащал задължението си по него. Проблемите започнали в началото на месец
декември 2016 г. На 01.12.2016 г. получили по пощата акт обр.
19 с № 9, 10 и 11, които не били подписани от ответника, а били посочени
забележки към тях. С писмо изх. № **** / **.**.**** г. уведомили ответното
дружество, че посочените забележки са отстранени, но заплащане така и не последвало.
В последствие подготвили и акт обр. 19 с № 12,
относно изградената ограда в ПИ ******, който също бил върнат от ответника, неподписан и със
забележка, че тези СМР били изпълнени самоволно от изпълнителя, без да има
възлагане от инвеститора, поради което следвало да бъдат отстранени. Въпреки,
че изпълнената ограда била така, както им била възложена от ответника, неговите
претенции и възражения не преставали и плащане
не последвало. В резултат на това ответното дружество оставало да дължи
на ищеца изпълнени, но неразплатени СМР, както следва: сумата от ***,** лева,
без включен ДДС / ***,**лева с ДДС / - извършени, но неплатени СМР по Акт обр. 19 с № 11 изготвен, но неподписан от ответника и сумата
от ****,**лева, без включен ДДС / ****,** лева с ДДС / -извършени, но неплатени
СМР по Акт обр. 19 с № 12 изготвен, но неподписан от
ответника, за които суми била издадена Фактура № ********** / **.**.**** г.. По
заявления по чл. 410 от ГПК от изпълнителя, било образувано ч.гр.д. № ***/****
г. по описа на Казанлъшки районен съд, в което съдът им издал заповед за изпълнение срещу възложителя за
заплащане на горецитираните възнаграждения в общ
размер от ****,**лв., с включен ДДС. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответното
дружество депозирало възражение срещу
заповедта. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Е.К." ЕООД ***, че съществува вземането им,
произтичащо от заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа
на Казанлъшки районен съд за сумата общо от ****,** лв. – главница, в която се
включват сумата от 824, 56 лева, без включен ДДС / ***,**лева с ДДС / -
извършени, но неплатени СМР по Акт обр. 19 с № 11 и сумата
от ****,**лева, без включен ДДС / ****,** лева с ДДС / -извършени, но неплатени
СМР по Акт обр. 19 с № 12, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.02.2017 г. / датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда / до окончателното й изплащане. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
В
законния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че установителните
искове били процесуално допустими, но по същество неоснователни. Ответникът не
дължал на ищеца заплащане на сумата ****,** лева с ДДС - стойността на
извършените от ищеца СМР по строителството на оградите в ПИ ******, тъй като не
бил възлагал нито писмено, нито устно,
изпълнението на СМР по строителството на огради. Всички огради били изпълнени
от ищеца самоволно. На следващо място СМР по строежа на оградите не били приети
и одобрени. Ответникът не дължал на ищеца заплащане на сумата ***,** лева с ДДС
по акт обр.19 с № 11, поради обстоятелството, че
своевременно бил направил пред ищеца възражения на недостатъци и некачествено
изпълнени СМР, като поискал тяхното
отстраняване и поправяне за сметка на ищеца. Всички недостатъци и некачествено
изпълнени СМР били подробно и детайлно описани в изпратените на **.**.**** г.
от ответника на ищеца документи. Възложителят ще дължал на ищеца процесната
сума след като изпълнителят отстранил и поправил за своя сметка всички
недостатъци и некачествени СМР, и след като вече годните и качествени СМР бъдат
приети от ответника. Претендира за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски по делото.
Страните, редовно уведомени за датата на
съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното
в исковата молба и в отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.2016г. страните сключили
Договор № ***/**** за изграждане на строителен обект, по силата на който
ответникът възлага, а ищецът приема да изпълни
строително – монтажните работи на обект - „Магазин за промишлени стоки 1А и 2А и
ограда в ПИ ******, местност „Д. Б.", в землището на село Х., община С. З.",
с подобекти: „изкопни, кофражни и бетонови работа на основи и пояси на магазин
за ПС 1А"; „изкопни, кофражни и бетонови работа на воден резервоар", всичко
на обща стойност ****,** лв. с ДДС.
Съгласно т. 2.5 от договора ответното дружество се задължило да преведе аванс в
размер на ***** лева с включен ДДС. Съгласно т.2.6 от договора ответното
дружество, в качеството му на възложител, се задължавало да разгледа
представените му актове обр. 19 и в 7-дневен срок да
се произнесе по тях. Съгласно т.2.7 от договора ответникът следвало да разплати
1**% утвърдените актове след подписването на двустранния протокол и издаване от
него на данъчна фактура.
За извършената работа изпълнителят подготвил акт образец 19 с № № 11 и 12 за действително завършени и
подлежащи на заплащане видове работи на обща стойност ****,** лв. с ДДС, които не са подписани от
възложителя. За дължимата сума изпълнителят издал Фактура № ********** / **.**.****
г., която не била подписана от възложителя.
Страните не спорят, а и се
установява от писмо с изх.№ ****/**.**.****г.
от управителя на ответното дружество К., че на 01.12.2016г. по официалната поща получил от изпълнителя актове
обр. 19 с № 9, 10 и 11, които не били подписани от възложителя, каквото било изискването по договор. В писмото били
отразени забележки, които към
момента вече били отстранени, поради
което К.
приканвал възложителя в 3-дневен
срок от получаване на съобщението да
подпише цитираните актове.
На 12.01.2017 г. изпълнителят изпратил по ел. поща на възложителя финален
акт -Количествена сметка (КС) за извършени СМР на обекта – магазин за промишлени стоки 1А и 2A и ограда в ПИ
******, местн. Д. Б., земл.
с. Х..
С писмо по ел.поща от 13.01.2017 г. до
ищеца ответникът оспорил изпратената на
12.01.2017 г. от ищеца Количествена сметка (КС), в това число и присъстващите в
КС видове СМР по строителство на огради.
С писмо по ел.поща от 14.01.2017 г.
ответникът уведомил ищеца, че на
16.01.2017 г. понеделник от 9 ч. и 30
мин. свикал Комисия за проверка на изпълнението на СМР по
договора и поканил представители на
ищеца да участват в работата на Комисията.
С писмо по ел.поща от **.**.**** г.
възложителят изпратил на изпълнителя констативния
протокол от проведената комисия на 16 и 17 .01.2017г., ведно с актове обр. 19 с № 9, 10 и 11 и КС 12 огради в ПИ ******. В
констативния протокол на Комисията, в актове обр. 19
с №9,10 и 11 и в отделната КС за оградите са описани подробно всички недостатъци на
възложените и изпълнени СМР по актове обр. 19 с № 9,
10 и 11, както и изпълнените от ищеца, без възлагане от ответника, СМР по
строителство на огради.
С писмо по ел.поща от **.**.**** г. изпълнителят уведомил ответното дружество, че признавал
количествата и стойностите на извършените СМР, посочени в актове обр. 19 с № 9, 10 и 11 и в Количествената сметка за огради,
както и че оспорвал възраженията и забележките посочени в същите документи, тъй
като според изпълнителя всички извършени СМР били в съответствие с ПСД и
възложените допълнително от ответника дейности. Към писмото ищецът изпратил и Фактура ********** / **.**.**** г.
за плащане на всички СМР, възлизащи на обща стойност от **** лева с ДДС.
С писмо по ел.поща от **.**.**** г.
възложителят уведомил ищеца, че не
приема и не следвало да заплаща СМР по строителството на огради, тъй като не
бил възлагал на ищеца строителство на
оградите. Ответникът указал отново на ищеца реда за отстраняване на всички
огради, които трябвало да бъдат разкъртени и да се осигури извозването на
строителни отпадъци. Изпълнителят трябвало да
обяви времетраене за извършване
на операциите в дневен и
седмичен график.
Изслушана е комплексна съдебно – техническа
и икономическа експертиза, по която вещото лице – икономист В.Н., след запознаване с материалите по делото
и документите при страните, установява, че има редовно издадена от „Т.“ ЕООД *** фактура
за дължимите от ответника „Е.К.“ ЕООД суми с № ********** от **.**.**** г. с
данъчна основа - ****.** лв., начислен ДДС 20% - ****.** лв. и обща стойност с
ДДС - ****.** лв. При ищеца по делото процесната фактура е осчетоводена по
дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“, партньор „Е.К.“ ЕООД като вземане от
ответника в размер на ****.** лв. с ДДС, срещу кредитирането на счетоводна
сметка № 703 „Приходи от продажби на услуги“, за отчитане на приход в размер на
****.** лв. и сметка *** * „ДДС продажби“ в размер на ****.** лв., за отчитане
на задължение към бюджета. В счетоводството на „Т.“ ЕООД *** процесната фактура
№ ** от **.**.**** г. е вписана в дневника за продажби за месец януари 2017 г.,
начисленият по фактурата ДДС в размер на ****.** лв. е разчетен с бюджета. При
ответника по делото, процесната фактура не е отчетена като задължение по
счетоводна сметка № 401“Доставчици“ или по друга сметка. Видно от дневника за
покупките на дружеството за месеците – януари, февруари, март, април и май 2017
г. не е описана и не е ползван данъчен кредит по издадената от ищеца фактура № **********
от **.**.**** г.. Съобразно законовите
разпоредби срокът за признаване
на данъчен кредит по фактурата
е до месец декември
2017г. включително.
Изслушани са единична съдебно-техническа
експертиза на в.л. инж. К.Д., която е оспорена от ищеца, след което е назначена
повторна такава. Двете заключение са компетентно изготвени и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Установено е, че
повърхностите на бетоновите пояси не били равни и тяхната повърхност не
позволяла монтаж на панели върху тях. След заравняване повърхностите на бетоновите
пояси и нивелация, ще бъде възможно монтаж на панели върху тези пояси. Бетоновите
работи били извършени с лошо качество на изпълнение, с шупли по видимата част
на бетона - същият не бил вибриран достатъчно, или изобщо не бил вибриран. Констатирани
са видими следи от кофражни платно - същите не били обмазвани
с кофражно масло и части от тях не били декофрирани. Също
така имало стърчащи арматури. От това следвал извод за лошо изливане на бетон и
стърчащи арматури при изпълнение на поясите. Констатирано било некачествено
изпълнени кофражни работи. Процесната ограда била
построена почти по цялата дължина на северната граница на имота на ответника и
по част от източната граница на имота. Северната ограда била прекъсната при
северните рандбалки на сградата. Оградата била масивна, с ширина 15 см.и
височина - над 60 см. Били извършени измервания на място с GPS, данните от
който били съпоставени с координатите на имота по Картата на възстановената
собственост на с. Х., при което се установило, че изградената на място ограда и
рандбалки нямали еднакво положение спрямо имотните граници, а варирали. Не било
извършвано трасиране на границите на имота преди изпълнението на оградата,
което от своя страна обяснявало фактическото й местоположение спрямо границите.
Северната ограда била изградена частично в имота на ответника, а по-голямата
част от източната - извън него. При заснемането на оградата били отчетени и
коти от прилежащия терен за да се определи денивелацията. От заснемането се
установило, че разликите в котите е не повече от 20 см. Изградената на място
ограда не можела да се приеме за подпорна стена, понеже котите в съседните
имоти били приблизително еднакви и височината й измерена от двете й страни (в
двата съседни имота) била приблизително равна. Имот ****** в землището на с. Х.
бил неурегулиран, т.е. в случая би трябвало да е приложим чл. **, ал. 1 от ЗУТ,
според който "Извън границите на урбанизираните територии и в
неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се
ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2." От това
следвало, че имотът нямало как да бъде ограден с масивна ограда или със
стоманобетонова или бетонова основа (каквато е процесната), независимо от
височината й. Изградената на място ограда не представлявала подпорна стена.
Теренът бил равнинен със сравнително нищожна денивелация. Съгласно разпоредбите
на чл. **, ал. 1 от ЗУТ и предвид вида на имота било недопустимо изграждането
на ограда от вида на процесната.
В съдебно заседание вещите лица инж. Р.
и инж. С. заявиха, че междувременно направили нова среща с ответника, на която той показал
документи, одобрени технически проекти за обекта. След запознаване с
техническите проекти дават заключение, че разС.ията на рандбалките (бетонови пояси) спрямо металните
колони на сградата не били спазени. Ако така, както са го изпълнили се монтират
панелите, те ще навлязат в УПИ-то на съседния имот и е възможно собственика на
съседния имот да възрази, че се навлиза с няколко сантиметра в неговия имот. Панелите
нямало да легнат централно на рандбалката, а ще се изместят. Това доказвало
също, че не бил спазен одобрения проект. След като е налице някакво изместване,
тази грешка се наслагвала и щом има изместване на фундамент, щяла да се измести
и колоната. При отклонения от проекта следвало да се съставят съответните
документи, нанесени от конструктор или архитект върху проекта. Това гарантирало,
че строителството е изградено съгласно нормативната база и строежът е законен. Такива
документи не били съставени.
По делото беше разпитан свидетелят П. К.
по образование строителен техник и
строителен монтажник, работил в ищцовото
дружество. Твърди, че изпълнявали на строителния обект от северната и източната
част ограда. Посещавал ги управителят на Е. К., с когото свидетелят разговарял
лично по въпроса за оградата, като
уточнявали нивата и дебелината й. Ж. нямал възражения.
От представена извадка от кореспонденция
по Viber от 02.10.2016г. между представителите на двете
дружества, се установява, че
представителят на възложителят по отношение на оградата заявил следното: „ има изкривяване или на оградата на С. или на основите. Имам идея как да
подходим. Няма да му демонтираме оградата. Ще я заработим в бетона заедно с коловете“. На два прикачени файла
изпратил и количествено стойностна сметка.
Ищцовото дружество
твърди, че не е получило плащане за изработеното по договора, поради което е сезирало Районен съд- Казанлък със заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу дружеството възложител. По
образуваното ч.гр.д. № ***/****г. по описа на КРС била издадена Заповед № ***
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.02.2017г. за сумата
****,** лв. главница по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направени съдебни разноски. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът –
длъжник в заповедното производство
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което пораждало правния
интерес на ищеца в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК да предяви настоящия
установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл.266 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, възложителят
дължи заплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя. Установи се, че
правоотношението между страните е възникнало на договорно основание - сключен
договор за
изграждане на строителен обект като спрямо него са приложими разпоредбите на договора за изработка, който
може да има за предмет както постигането на определен резултат, така и
създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава.
Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Доказателства за облигационните
отношения между страните е подписаният от тях договор№ ***/**** за
изграждане на строителен обект, по силата на който ответникът възлага, а ищецът
приема да изпълни строително –
монтажните работи на обект - „Магазин за
промишлени стоки 1А и 2А и ограда в ПИ ******, местност „Д. Б.", в
землището на село Х., община С. З.", с подобекти: „изкопни, кофражни и
бетонови работа на основи и пояси на магазин за ПС 1А"; „изкопни, кофражни
и бетонови работа на воден резервоар", всичко на обща стойност ** ***,** лв. с ДДС.
Страните не спорят, че възложителят е
възложил на ищеца извършване на основи и
пояси на сграда 1А , включваща следните
СМР:
машинен
изкоп; подложен бетон; арматура в рандбалки, кофраж /пояс/ рандбалка север; Бетон
Б 25- полагане в пояс/рандбалка/ север. Видно от съдържанието на подписания от
страните договор те са постигнали съгласие
за изпълнение на СМР на обект ограда в ПИ ******.
В прикачен файл към кореспонденция помежду си възложителят е представил
таблица, в която е изброил конкретни СМР на обекта ограда, които включват: подложен бетон на ограда изток и
север; кофраж на ограда изток и север; бетон на ограда изток Б 25 и север Б 25;
арматура на ограда изток и север с мрежа/пана 8/4 м/; труд полагане на мрежа за
ограда.
В чл. 266, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД законодателят е предвидил, че поръчващият трябва да
заплати възнаграждението, но само за приетата работа. Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД
възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Следователно, изискуемостта на правното задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение по договор за изработка възниква при приемането на работата. Спорен
е въпросът дали възложената работа е с недостатъци, отстранени ли са воевременно и работата била ли е приета от възложителя. От заключенията на съдебно - техническите експертизи
се установи, че СМР са изпълнени некачествено. Съгласно т.2.6 от договора
ответното дружество, в качеството му на възложител, се задължило да разгледа
представените му актове обр. 19 и в 7-дневен срок да
се произнесе по тях. В чл. 2.7 страните
договорили, че възложителят ще разплаща ***
% от утвърдените актове обр. 19 в десет дневен срок
след подписване и получаване на двустранните протоколи и актове. По делото се
установи, че за извършената работа
изпълнителят подготвил актове образец 19
с № № 11 и 12 за завършени СМР на обща стойност ****, ** лв. с ДДС, които не били подписани
от възложителя. Последният своевременно уведомил ищцовото дружество за всички
недостатъци на изработеното. Съгласно чл. 265, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане. След като възложителят се е възползвал от тази
възможност, в доказателствена тежест на изпълнителя е да докаже, че в рамките
на предоставения срок недостатъците са отстранени. Вещите лица дават
заключение, че към момента на огледа ищцовото дружество не е отстранило
констатираните недостатъците. Възложителят
не може да бъде задължен да приеме и да
плати работа, която има недостатъци, за които своевременно е уведомил и те не
са поправени. След като работата не е приета то не е настъпил падежа на
задължението на възложителя по чл. 266 от ЗЗД да плати договореното
възнаграждение на изпълнителя.
С оглед гореизложеното искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника сторените по делото разноски, както следва ***,** лв.
възнаграждение за вещи лица и ****
лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Т." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, ал. 11, представлявано от управителя Т.
Х. К. против „Е.К." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С. Ж.Ж.
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 266 от ЗЗД да се признае за
установено в отношенията между странте, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сумата ****,** лв./седем хиляди
осемстотин осемдесет и един лев/ главница, представляваща частично неизпълнение
за извършени СМР на обект „Магазин за промишлени стоки 1А и 2А и ограда в ПИ ******,м.
„Дървен баир+ в землището на с. Х., общ. С. З., предмет
на договор № ***/****г от 25.05.2016г. и съставени Акт обр.
19 №11 и №12 и фактура № ** от **.**.****г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.02.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за
която
сума
е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 08.02.2017г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Т." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, ал. 11, представлявано от управителя Т.
Х. К. ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.К." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С. Ж.Ж., сумата от 1 ***,** лв. /хиляда седемстотин седемдесет
и три лева и шест стотинки/, представляващи сторени в исковото производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – С. З. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: